ОТКЪДЕ ДУХА ВЯТЪРЪТ?

(Размисли по Йоан 3:1-17)

„1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.”

Никодим дойде при Исус нощем, от една стана,защото се страхуваше от неодобрението на останалите фарисеи, а от друга страна, имаше един въпрос, нещо, което не му даваше мира и гонеше съня от него. Беше му ясно, че „никой не може да върши тия знамения, които [Исус] вършиш, ако Бог не е с него.”, а в същото време, хората, носители на учението, в което Никодим винаги е вярвал, че ще му осигури място в Божието Царство бяха срещу този Божи учител и не Го приемаха! Това внасяше смут в душата на Никодим, изпълваше го със съмнения, разклащаше сигурността под краката му за най-важното нещо за него – какво ще се случи с душата му? Дали е на парвилен път, или се е отклонил от Истината? Нима, това, в което е бил уверен през целия си живот може да се окаже грешно? Дали това, на което е бил учен от малко дете е цялата истина, дали не е пропуснал нещо толкова съществено, че да му струва вечния живот, в който фарисеите вярват?

Исус чу развълнуваните думи на Никодим и разбра какво, всъщност го вълнува. Това, че го признава за учител от Бога, не беше въпрос, а констатацията, изводтът от наблюдението на Никодим, поводът за смущението и съмнението му. Исус му отговори, знейки въпроса, който занимаваше ума му:

„3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство.”

Този отговор разбърка още повече грижливо подредената доктрина на Никодим, където имаше закони, правила, ритуали, стриктни заповеди, традиция, тълкувания – изобщо всичко беше регулирано и регламентирано до най-малката подробност, дори относно десятъка от джоджена и седефчето. И сега изведнъж – да се роди след като вече е бил роден веднъж и отгоре? Как може да стане това? Никодим не се съмнява в достоверността на Исусовия отговор, особено след думите „Истина, истина ти казвам...” Единственото, което истински го вълнува е КАК?

4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Коментарите, които обикновено слушаме, са в повечето случаи иронични за наивното и натуралстично разбиране на Никодим, но въпросът му, всъщност е абсолютно основателен, с оглед важността на проблема. Никодим е образован фарисей, на възраст, юдейски началник. Знае много добре какво означава да се роди човек. Трудно му е само да съчетае принципите на естественото раждане с „раждането отгоре”. Никодим е твърдо решен да разбере КАК може да стане това.

При естественото раждане детето е в утробата на майка си и не участва съзнателно в процеса на раждането си. Но при възрастен човек, как става раждането на човек отгоре?

„5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

Отново „Истина, истина ти казвам...” Исус обяснява, че раждането от вода и Дух е това, което осигурява възможността да се влезе в Божието Царство. Но този отговор още повече обърква Никодим, който е дошъл да разбере КАКВО ДА НАПРАВИ ТОЙ, САМИЯТ, за да влезе в Божието Царство. А Исус му отговаря за раждане от вода и Дух. За водата можем да предположим, че се е досещал, защото дори фарисеите ходеха да се кръщават в Йоановото водно кръщение за покаяние. Но какво означавеше да се родиш от Дух?

„6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.”

Тук Исус вече е по-разбираем – от човешката плът се ражда човешка плът, а от Божия Дух се ражда духът на човека, който до тогава е бил под формата на семе, зародиш, но когато се развие зародишът, идва време за разждането на Божествената субстанция, заложена в човешките същества – духът им.

Но Никодим не спира да се чуди. Той още не е разбрал КАК да предизвика този процес у себе си, че да влезе в Божието Царство. Той не знае друг подход освен този – Прави това, не прави онова, върши това, не върши другото, спазвай това, избягвай онова! Затова чака Исус да му каже правило, наставление, насока...

„7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.”

Ето това съвсем озадачава Никодим – оказва се, че не зависи от него, а от Духа, за Когото той не знае нито откъде идва, нито накъде отива, но когато дойде, не мож еш да пропуснеш Неговото влияние. Но Никодим не се отказва, той е твърдо решен да разбере КАК да предизвика вятърът да духа към него:

„9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?”

Стотиците години, изпълнени със закон и трдиция са попречили на хората в Израел и особено на законоучителите, книжниците и фарисеите да погледнат отвъд дърветата и да съзрат гората – да погледнат над законите и правилата и да съзрат целта, с която те са били установени – да доведат до Спасителя, до Месията. Да посочат Този, който ще ги освободи от робството на закона и ще им даде спасение чрез вяра, по благодат, които се дават чрез Святия Дух – а не по заслуги и вършене на земни дела, имащи само вид на благочестие, но отсечени от силата. От прекалено взиране в земните работи, те са пропуснали Небесните. Този път е ред на Исус да се почуди:

10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?”

И тук Исус започва да говори за Небесните работи, отново с „Истина, истина ти казвам...”, за да може учен човек, като Никодим да напарави връзка с Писанията и да разбере:

„13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.

14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.”

Човешкият Син, който е слязъл, ще възлезе и е на Небето. Човешкият Син е всъщност вездесъщ, както Отец, Той е Бог, Който е слязъл, за да примири Бога с човеците, като стане примирителна жертва за тях. Той е слязъл, за да удовлетвори справедливостта на Отец, савайки жертва за грях заради тях. Той е слязъл за да поеме върху Себе Си Божия гняв, ставайки принос за омилостивление за греховете на човеците. И ето в това се изразява Божията велика любов – че Бог принесе единородния Си син в жертва...

„16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.”

Исус благовести на Никодим Царството, както благовестяваше Царството навсякъде, където ходеше и служеше през земния си път, та който повярва да не погине, а да има вечен живот и да бъде спасен. Това е начинът по който Бог спасява света – давайки Сина Си в жертва, изкупвайки тези, които вярват в Неговата скъпоценна жертва.

Можем само да предполагаме, дали Никодим е разбрал и повярвал в думите на Исус. Следващия път, когато се споменава за него, той се опитва да защити репутацията на Исус, апелирайки фарисеите първо да Го изслушат, но след като бива смъмрен, си отива у дома си. Но пък за погребението на Исус носи 100 литра смес от смирна и алое.