БОЖИЕТО ЦАРСТВО – СОБСТВЕНОСТ

1 Коринтяни 10:26
защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

Всичко във вселената се покорява на Господа. Всички небесни тела, назовани по име от Бога се движат покорно по траектории, указани от Него. Морета, суша, води, облаци, ветрове, растения, животни – всичко следва стриктно Божиите закони.
Единствено хората се бунтуват срещу Господаря на вселената. Единствено хората не признават Неговата власт. Единствено хората са безполезни за Божието Царство.

А безполезните неща се изхвърлят на бунището...

Колко ужасно глупаво е от страна на хората да си мислят, че са си самодостатъчни, че могат да са богове на самите себе си и на Господната земя!

И колко безразсъдно е да допускат, че това ще остане без последствия за тях...

В Своята милост, Бог даде на човека мандат да управлява Неговата собственост – Земята, но човекът се проваля в това все повече и повече.

И когато Господ Исус дойде втори път, Той ще съди народите за това. За бунта им и за опустошението на Неговата Земя.

Но преди това, ще съди Своите посланици по Земята за делата, за които ни е призовал, отнапред.
На кръста Господ Исус изкупи с кръвта Си "за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ".
На кръста, Господ Исус започна рециклирането на безполезните за Него, счупени хора:

Тит 2:14
Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

Но като ни е рециклирал и ни е направил отново действащи и функциониращи, това е било с цел, не само да сме извадени от контейнера за боклук, но и да бъдем приведени в действие, да сме полезни за Него, така, както е предназначението ни.

Ние сме Негово притежание и сме рециклирани, за да бъдем полезни за Неговото Царство, чрез добрите дела, които отнапред е определил за нас.
Тоест, всеки от нас има определена функция, която трябва да поеме, но не насила, не по задължение, дори не от благодарност, нито за награда, (макар че награди ще има) а защото това е смисълът на създаването и съществуването ни, защото това е най-великата привилегия – да служим, да бъдем полезни на самия ГОСПОДАР на вселената. Доброволно, от любов към Него.

Господ Исус ни е дал толкова много илюстрации за това, какво е Божието Царство, за да можем не само да придобием представа за него, не само да го търсим като скрито имане (Матей 13:44), като скъпоценен бисер (Матей 13:45, 46), но и да проповядваме благовестието за Царството за свидетелство на всичките народи. (Марк 16:15; Матей 24:14)

Защото това е начинът за печелене на собственост, за умножаване на собствеността, на притежанието на Божието Царство.


Притчата за талантите илюстрира отговорността ни за Божието Царство докато дойде Царят.
И най голямата награда, най-голямото удовлетворение, най-желните думи за нас ще са:
"Хубаво, добри и верни слуго!"

Матей 25: 

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

За разлика от земните царства, територията на Божието Царство се простира сред Неговите хора. Колкото повече хора са спечелени за Господаря Исус, толкова повече се увеличава територията, собственост на Царя.

Но това не е механична маса от вярващи в Господаря Исус, а жив организъм, Негово Тяло, функциониращо съвършено в единство и хармония.

1 Коринтяни 12:12
Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

...

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

...

25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

Да живеем вече, за нас е Христос (Филипяни 1:21); . Ние не сме просто бивши счупени играчки, сега поправени и поставени на полѝцата.

Ние сме части на Тялото на Христос, приведени в действие, жив организъм, всяка част в който съществува, действа и допринася за съвършеното и правилно функциониране на целия организъм и за Неговото изграждане и растеж. (1 Коринтяни 14:12)

2 Коринтяни 5:15
и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

Ние не сме вече свои си, защото сме купени с възможно най-високата цена – скъпоценната кръв на Господ Исус Христос! (1Коринтяни 6:19,20)

Ето това е смисълът на живота ни:

Исус е нашият Господар!

И ние сме Негови!

Свързани статии:

ВЕЧНОТО БОЖИЕ ЦАРСТВО

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – НОВАТА РАСА

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

ВЕЧНОТО БОЖИЕ ЦАРСТВО

Предприех това изследване, поради объркването, което съществува относно това, къде ще е Царството на Исус по време на Милениума – на земята, или в Небесното обиталище на Бог и къде ще е ВЕЧНОТО ЦАРСТВО, в което Исус ни обеща, че отива да ни приготви място в обиталищата на Божия Дом. (Йоан 14:2,3)

МИЛЕНИУМ

Земното (световното) царство ще стане напълно Царството на Исус Христос (Откровение 11:15), непосредствено преди Неговото Второ идване на земята, при звука на последната, седма тръба и ще продължи 1000 години. Дали това ще са точно хиляда години или приблизително толкова? В Словото Бог казва това, което има предвид и има предвид това, което казва.


Не мисля, че някой, който чете Словото би могъл да се обърка, относно това, че Милениумът – хиляда-годишното Царство ще е на земята. На тази, нашата сегашна земя, която обитаваме в момента. (Исая 9, 11, 32 и 61; Еремия 31; Езекиил 11 и 36; Михей 4; Амос 9; Захария 8 и 14; Откровение 19 и 20 и др.)

ВЕЧНОТО ЦАРСТВО

Що се отнася до Вечното Царство на Бог, то ще е нещо съвсем ново и различно! Но първо старата вселена ще бъде унищожена.

Това ще се случи по време на съда пред големия бял Престол, който ще се проведе в тронната зала на Небето (Божието обиталище) и когато ВСИЧКИ, живи и ВСИЧКИ мъртви ще бъдат съдени. На земята няма да е останал никой! Ни жив, ни труп.

Откровение 20:11
След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че НЕ СЕ НАМЕРИ МЯСТО ЗА ТЯХ.

Как може нещо да побегне от лицето на БОГ? Този израз, намираме в Словото, когато някой бяга и се крие от някого, така че да не го вижда – например, Агар от Сарайя и Яков, от Исав. Но как може нещо да побегне от лицето на всеприсъстващия Бог? Има ли място, където би се скрило от Него? Единствената възможност е да престане да съществува.
"Не се намери място" е идиом, който се употребява в еврейския език и в този стих е преведен на гръцки буквално. Означава НЯМА вече, не съществува вече, отсъства, изчезва. Същия израз виждаме употребен в Псалми 37:10 и в Даниил 2:35.


Небесният Ерусалим, където, според мен е приготвено място за нас в обиталища, ще слезе на земя, НО НЕ НА тази, СЕГАШНАТА, а на друга, съвсем нова, във съвсем ДРУГА ВСЕЛЕНА. Вселена, в която ще действат други физични закони, така че да няма да има нужда от слънце, а сам Бог ще е светило и на планетата, където ще слезе небесният Ерусалим, няма да има морета.

1 И видех ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преидоха [преминаха]: и море немаше вече. 2 И аз Иоан видех светия град, Ерусалим новий, че слезваше от Бога из небето приготвен както невеста украсена за мъжа си. 3 И чух глас голем от небето който казваше: Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тех; и те ще бъдат люде негови, и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог. 4 И ще обърше Бог всека сълза от очите им, и смъртта не ще я има вече, нито жалеяне нито писък ни болест ще има вече, защото първото се мина. 5 И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново. И казва ми: Напиши: защото тези думи са истинни и верни.(Откровение 22:1-5) [Цариградски превод]

Това ще бъде свят, който е в много по-голяма степен подобен на Небето (Божието обиталище), за разлика от сегашния, който е само бледо подобие и сянка.

Ето какво казва Словото:

Откровение 21:1 И видях НОВО небе и НОВА земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. [Превод от 1940]

"Небе и земя", като съчетание на думи в Библията се употребява, за обозначаване на материалната вселена – земята е планетата, а небето е космосът.

В този стих недвусмислено се прави разлика между "НОВО небе и НОВА земя" и "първото небе и първата земя".

Определено става въпрос за ДВЕ РАЗЛИЧНИ ВСЕЛЕНИ.

Това, което, обикновено обърква привържениците на теорията, че земята само ще бъде подновена са два стиха от Откровение – 21:2 и 5


В 21:2, Йоан казва, че вижда, как Небесният Ерусалим "слиза". Това го поставя в позиция да е долу, там, където градът ще слезе. Но това не означава непременно, че това е сегашната земя. В Откровение разбираме, как Божият Дух пренася Йоан от място на място, от една реалност в друга, непрекъснато му сменя позицията, в зависимост от това, какво иска да му покаже.


В 21:5, единствено в превода от 1940 се казва "подновявам":

И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко...

Но в другите български, както и английски преводи е преведено точно:

5 И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново... [Цариградски превод]

5 И Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. [Верен 2002]

5 Тогава Седналият на престола каза: „Виж! Правя всичко ново.“ [Съвременен 2004]

5 И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. [Православен]

Ето буквалният превод от гръцки на английски:

5 "And said the [One] sitting on the throne , Behold, new I make all things ...

Нека погледнем какво означава думата за "new" в оригинал. (Използвам Strong конкорданс.)


Думата е καινὰ, употребена е, като наречие и означава ново, прясно (свежо), неизползвано. На английски се превежда, като fresh, new, unused, novel.


Същата дума е употребена в Матей 9:17 и Марк 2:22 за новите мехове, в Матей 27:60, за новия, неизползван още гроб, в Марк 16:17 за новите езици, в Лука 5:36 за отдирането на кръпка от нова дреха и т.н.


Определено не става въпрос за правене от старото ново. Става въпрос за нещо АБСОЛЮТНО НОВО, свежо, неизползвано още.


Бог не за първи път говори за това, че ще направи нова вселена (нова земя и ново небе)

За същото става въпрос и в:

Исая 65:17 Понеже, ето, СЪЗДАВАМ НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ; И ПРЕДИШНИТЕ неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.

Исая 66:22 Защото, както новото небе И новата земя, КОИТО АЗ ЩЕ НАПРАВЯ, Ще пребъдат пред Мене, казва Господ, Така ще пребъде родът ви и името ви.

А Петър ни изяснява по-подробно за това събитие:

2 Петрово 3:10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, 12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! 13 А според обещанието Му очакваме НОВО небе и НОВА земя, в която да живее правда.

В този стих, думата е същата, но е прилагателно и е склонена по род число със съществителните, към които е приложена – небе и земя. Освен това, Петър ни запознава с един специален Господен ден, в който нашата вселена ще престане да съществува.


Но какво ще представлява тази нова вселена, тази нова планета, този нов град?

Откровение 22:1След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. 3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. 4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. 5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. 

И ТЕ ЩЕ ЦАРУВАТ ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ

Това е съвършеният вечен свят на Бога и на Неговите хора, където няма да има вече нищо проклето.

Свят, в който самият Бог ще бъде сред нас и ние, край Него.

Свят, в който единствено Бог ще е наш БОГ и ние ще сме Негови хора.

Свят, в който няма да има нито един човек, който да не служи на Бога.

Свят, в който всички до един ще са били изпитани и ще са доказали, че ИСКАТ да бъдат с Бог вечно!

Свят, в който няма да има нито един човек, който НЕ ИСКА да бъде с Бог нито временно, нито вечно. Но преди да се насели този нов свят, неговите жители вече ще са преминали през един период на изпитание – земен живот, който ще е особено тежък за тези, които ще са живи по време на властта на Антихрист. Но и наградата им ще е много голяма, ако издържат докрай и ако са верни до смърт:

Откровение 20:4И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

Освен това, ще имат "летящ старт" за следващото изпитание:

Откровение 20:5 Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. 6 Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт [в огненото езеро] не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

Ще са минали и през втори период на изпитание – Божието Хиляда-годишно Царство, в края на който сатана отново ще бъде пуснат, за да мами народите.

И окончателното решение на Бог за това кой ще насели съвършения Божи свят, ще бъде взето при съда на Големия Бял Престол. 

Нито една съдба няма да е несправедлива, защото всичко, което човек върши, което мисли и което го мотивира е било видяно и записано в книгите. (Откровение 20:12)


И никой няма да може да се оплаче, че не са му били дадени достатъчно възможности да поиска да бъде с Бога, или че не е бил предупреждаван многократно какво ще се случи с тези, кото не искат да бъдат с Бога през вечността.


Всеки ще получи точно това, което е искал – Тези, които обичат Бога, ще бъдат вечно с Него. Те ще са доказали, с живота си, че никакви изпиатния, болки, загуби, мъки, дори смърт на са били в състояние да ги накарат да спрат да обичат Бога!

Тези, които не обичат Бога, ще бъдат вечно отделени от Него...

И Духът и невестата казват: Дойди.

И който чуе, нека рече: Дойди.

И който е жаден нека дойде.

Който иска, нека вземе даром водата на живота.

Амин!






Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ТЕМА

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – НОВАТА РАСА

От самото начало предназначението на човека е да принадлежи на Бога, да бъде Негово дете и да Го почита, като свой Баща и Бог. Човекът отказа тази велика привилегия и предпочете неясна илюзия, представена от противника, като красива и желана алтернатива. Тази илюзия никога не се изпълни. Само продължава да бъде стръвта на въдицата – красивата илюзия, че човекът може да бъде бог сам за себе си.
Човешкото естество стана смъртно, смъртта и разложението влязоха в него. То стана неспособно да се покорява на Бога, а желанията му се ограничиха в желания на плътта, противоположни на желанията на духа, който е Божията субстанция в човека. А духът му премина в латентно състояние, вече не управляваше желанията на човека. Всичко, цялото творение се задвижи от ред, от съвършенство, към хаос и смърт.

На петдесятница, обаче, започна раждането на нова раса. Раса, родена от Божия Дух, с друго естество – свято. Раса, с жив дух, чийто желания са да се покорява на Бога.

Нашият Господ ни даде описание, каква щеше да бъде тази нова раса – тя е расата на нищите по дух, на скърбящите, на кротките, на гладните и жадните за правда, на милостивите, на чистите по сърце, на миротворците.
И тъй като тази раса щеше да се различава от останалото човечество, тя щеше да бъде преследвана и гонена, заради Правдата, на която служи.
Това е расата, която беше призована да съдейства на Бога за промяната на хора от човешката раса от врагове на Бога, в Божии помазаници.

Характерни черти

Тази нова раса е с характеристики, съвсем различни, дори противоположни на обичайните за човешката раса. Толкова е различна, че изглежда невъзможна, нереална, извънземна.
В божието Царство, принципите са много различни, дори противоположни на принципите в света. Това неизбежно щеше да доведе до разрив, разделение, като с нож, между двете раси. И това разделение щеше да е по-силно дори от кръвната връзка:

Матей 10:34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. 35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; 36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.

Исус Христос предвиди, че отношението на света към тази нова раса щеше да обезпокои Неговите последователи, затова им каза, че не само не бива да се безпокоят за това, но напротив, това е повод за радост и върховно блаженство:

Матей 5:

1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки: 3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. 4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. 5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. 7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. 8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. 10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. 11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; 12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Това са характеристиките на хората от новата раса, когато Божият Дух промени същността ни, чрез действието Си вътре в нас.

Тогава ставаме

Нищи по дух

Какво означава да си нищ, беден по дух?
Определно не означава да имаш нищожен дух, да си слаб, или малодушен.
Означава да осъзнаваш Неговото всемогъщество и да съзнаваш нищожността си, спрямо Бог, пълната си зависимост от Него.

Да си беден, в смисъла, в който е думата на гръцки, не означава просто да имаш малко. Означава да имаш дори по-малко от нищо – да си в дълг и да нямаш никакъв шанс да го изплатиш, освен да се хвърлиш на милостта, на този, към когото имаш дълг.

Да си беден по дух, означава да осъзнаваш, че си в огромен дълг към Бога и че нямаш никакъв шанс да платиш дълга си, освен да се оставиш на Неговата милост.

Означава да Го почиташ, както подобава да се почита БОГ, а това е свързано с откровението какво означава БОГ, кой е Той и какъв е Той.
Тази нова раса е от хора, на които Бог се е открил и те осъзнават разликата между тях и Него – разлика между Бог-Създател и творение, както и приликата между тях и Него – прилика, която определя взаимоотношенията между тях и Бог – отношение на Негови деца, към Техния Бог и Баща.
Сатана излъга хората, че могат да са богове на себе си, а Новата раса разбира, че има само един Бог – творецът на всичко и че тя не е раса от богове, а творение, което Бог е благоволил да даде тази велика привилегия да ги осинови и благослови с всички благословения в небесни места.

И това е първата противоположност на  двете раси – едната желае да се постави на мястото на Бога и става противник на Всемогъщия Бог. Този, който измами човешката раса, че е възможно да бъдат богове, както беше и неговото желание, му донесе отхвърляне и изгнание от страна на Бога. Същата е съдбата на всички, които тръгнат по неговия път.
Другата съзнава мястото и нищожността си и получава власт и наследство от Бога.
Едната се въздига и бива свалена, другата се снишава пред Бога и бива въздигната от Него.
Парадоксът е в желанията и целите – когато целта е въздигане, резултатът е падение. Когато целта е снишаване, резултатът е издигане.
Когато отношението към Бог е гордост, резултатът е позиция на противник на Бога. Когато отношението към Бога е смирение, резултатът е позиция в благодат от Бога. (Яков 4:6; 1 Петрово 5:5)

Ето защо нищите по дух са блажени – щастливи и благословени, защото Божието Царство е тяхно. Те са наследници на Бог, сънаследници с Христос и царе в това Царство.

Скърбящи

Ако първата разлика е парадокс, то втората е още по-голям парадокс – как са щастливи нещастните?

Думата, употребена тук, означава да скърбиш за загуба на любим човек, или да скърбиш, изпитвайки вина.
Основно действие на Святия Дух в нас е да ни изобличи за грях. Когато сравним Святостта на Бога с нашата греховност, сърцата ни се изпълват със скръб по Бога, защото грехът ни разделя от Него. Но точно скръбта по Бога ни докарва спасителното покаяние и утехата, че има изход от нашето положение на разделени от Бога.

2 Коринтяни 7:10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

Ето така са блажени скърбящите – тяхната скръб докарва утеха в нежната ръка на Бог, а скръбта в света докарва смърт.
Утешат, тук означава, че ще бъдат приближени до Бога, ще бъдат насърчени и окуражени.

Кротки

Кротки са хората, които действат, не реагират. Хората, които не се водят от емоции, които не дават воля а гнева си, които не си отмъщават, които се оставят да бъдат онеправдани, които не търсят правата си.

И това е следващият парадокс. Бог има противоположно мнение за това, кой е успешен и кой е достоен да му бъде поверена отговорност и власт.

В очите на света те са глупаци, но в очите на Бог, те са тези, на които може да се повери отговорността за управлението на земята. И затова те са блажени.

Откровение 5:9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ 10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.

Да сме кротки, не означава да се оставяме да бъдем подритвани насам-натам, не означава да сме слаби. Всъщност, същата дума се използва и за укротяване, обяздване на коне. Целта не е да се отнеме силата на коня, а да може тази сила да бъде контролирана.
Да сме кротки, означава да имаме пълен контрол над себе си, себеобуздание.

Гладни жадни за правдата

Гладните и жадните за Божието оправдание, тези, които разбират, че няма друга възможност за тях да се явят пред Бога и Той да ги види праведни, освен в оправданието, което самият Бог изработи за тях, те ще се наситят. Те ще получат правдата от Бога. И освен правдата, ще получат и бонус – никога няма да са в нужда – няма да са гладни, или жадни, или ще им липсват дрехи:

Матей 6:31-33
И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

Да търсим Неговата правда, означава да търсим, да желаем, да копнеем, не само да бъдем оправдани пред Бога за нашите престъпления, но и да живеем праведно, да бъдем святи, както е свят Бог. Това означава да имаме абсолютно нетолерантно и безкомпромисно отношение към греха.

Милостиви

Всички изброени досега характеристики на новата раса са характеристики на нашия Господ Исус Христос
и целта на Бога е Неговият характер да се изобрази в нас.

Матей 11:29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

На кръста премина през кръщение в скръб, но радостта от раждането на новата раса, Му даваше сила да издържи. Изпълни правдата, която докара нашето оправдание. В милостта Си към нас, жертва живота Си, за да можем ние да живеем с Него.

Не можем да сме част от новата раса от помазаници, без да сме като Помазаника и Неговия Баща, който се представи на Мойсей така:

Изход 34:6 Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

Затова са блажени милостивите, защото са като своя Бог и на тях ще се покаже милост.
На пръв поглед, това блаженство изглежда, като сделка – ако ние сме милостиви към другите и Бог ще е милостив към нас. Но, всъщност, става въпрос за Божия вид милост. Не просто милосърдие, като добродетел, или благодеяние, а незаслужена милост.
Заслужаваме ли деня, слънцето, живота – всичко това ни е дадено от Бога по милост. И Неговите милости към нас са нови всяка сутрин.
Исус илюстрира тази милост в притчата за самарянина. Самаряните бяха презирани от юдеите и си го знаеха. Когато самарянинът помогна на ранения на пътя, той беше напълно наясно, че юдеинът можеше дори да не му благодари за това. И въпреки това му помогна.
Ето за тази милост говори Исус тук. За същата милост, която ни показа, още когато бяхме Негови врагове и Той пак умря за нас...

Чисти по сърце

Грехът заслепява. Такава е слепотата, че ние дори не можем да осъзнаем, че сме съгрешили, а какво остава да търсим, или гледаме в посока на Бога. Има святост, без която никой не може да види Бога.

Марк 7:21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

Християнството е религия на сърцето. Тя не е нещо, което си слагаме отвън, като дреха, а нещо, което започва отвътре.
А Бог не гледа, както хората, Бог гледа преди всичко на нашите сърца. Сърцето е първото, което отговаря на Евангелието – "Ако повярваш със сърцето си..."
И сърцето е мястото, където става истинското поклонение на Бога, не с устните ни.
Сърцето в Библията отговаря на това, което ние си представяме, като нашия вътрешен човек – нашите мисли, емоции, воля и мотиви.
Нашата религия не е само религия на сърцето, но и религия на чистотата.
Ако в Левитския Закон, ударението беше на чистите ръце, в псалмите, Давид вече говореше за чисти ръце и чисто сърце. А тук Исус ни говори за чисто сърце и беше критикуван, че оставя учениците си да ядат с нечисти ръце...
Чисто сърце, означава сърце, в което няма други, смесени мотиви, няма двуумене. Сърце с  чистия мотив да желае Бог заради самия Него, сърце, без нечисти желания.
И тези хора ще видят Бога. Дори тук, на земята, във всичко, което гледат.

Псалми 51:10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,

И един ден ще имаме възможност да видим Бога директно, не като през огледало, не само през Словото, не само през Творението. 

Миротворци

За кои миротворци, говори тук Исус? За тези, които не са конфликтни личности? За тези, които са популярни и никой не се кара с тях? За пацифистите? Или за тези, които обичат мира и се стремят към него на всяка цена?
Блажени са миротворците! И това може да означава нещо различно от изброените. Еремия беше миротворец.  Лъжепророците викаха "Мир, мир...", а Еремия казваше "Няма мир!".
Исая каза, че няма мир за нечестивите, Исус каза, че не е дошъл да донесе мир, а меч.
Това е поредният парадокс с представите на света и представата в Божието Царство за това, какво е мир и какво е миротворец. И е още едно потвърждение, че Божието Царство е обърнат модел на света. По-скоро, светът е обърнат модел на Божието Царство.
Миротворците не са тези, които помиряват две воюващи страни и им осигуряват мирно съвместно съществуване. Миротворците са тези, които носят примирение на Бога с хората, на основата на изкуплението, което извърши Исус Христос на кръста. Където има човек, който призовава хора към примирение с Бога, там е миротворецът. Може да не бъде признаван за такъв, но е миротворец, от гледна точка на Бога.

2 Коринтяни 5:18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

Където и да отидеше Павел с Евангелието, ставаха размирици. Християнството разбуни цялата Римска империя! Евреите и досега не признават Исус за Месия, защото са очаквали Месията да им донесе мир.
И въпреки това, Християнството е религия на примирението, а Исус Христос, е наречен Княз на Мир. Истински мир има само в Княза на мира. Никакви човешки религиозно-екуменически, политически, социални, психологически усилия не са в състояние да донесат мир, докато хората не се смирят в Княза на Мира.
В Исус имаме мир в душите си, независимо от обстоятелствата, имаме мир между братя и сестри.
Поне така трябва да бъде...

Какво е отношението на света, към тази нова раса?

Ще бъдат третирани, като нашественици, като врагове на всичко установено дотогава. Светът ще мрази тази нова раса от Христоподобни същества, точно, както мразеше и Христос:

Йоан 15:18
Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

Но това, което според всички светски критерии е повод за страх и безпокойство, в Божието Царство е причина за щастие, блаженство, повод за радост и веселие и носещо награда:

10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. 11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; 12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Спомням си един разказ на една мисионерка в Африка – Хайди Бейкър, където хората в събранието плакали, че не те, а други били удостоени с честта да пострадат за Христос и да бъдат хвърлени в затвора...
Поредният парадокс...

Какво е влиянието на тази нова раса върху света?

Сол

13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

Солта се е използвала тогава, освен за овкусяване на храната, за дезинфекция на бунищата, за да не се разпространяват болести от тях. От там и тази нова раса е предназначена да ограничава и потушава злото и инфекциите му в света и да насърчава развитието на доброто.

Химиците, които четат този текст се учудват, защото, химически, да обезсолее солта не е възможно – тя си остава солена сол. Солеността ѝ може да се промени, само когато бъде примесена с нещо друго. И тъй като по времето на Исус солта се е използвала, като средство за разплащане, имало е недобросъвестни хора, които са правели това. Тогава, който се оказвал с такава сол у дома, просто я изхвърлял на улицата и тя се е тъпчела от хората.
Ето защо, истинските християни са мразени и преследвани от света, но светът ги уважава и има респект към тях. А на християните, които се стремят да се смесят със света се подиграва и ги презира...

Светлина

14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата

Другата функция на новата раса е да бъде светлината в този мрачен свят. Да отразява светлината на Бог сред хората, чрез добрите дела, за които е призована, които са в пълен контраст със злите дела на хората от света. Те затова и oбичат мрака, защото делата им са зли:

Йоан 3:19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

И това е още една причина светът да мрази новата раса – защото изобличава, осветлява, показва наяве злите им дела, дори само с присъствието си.
Но не можеш да си изложен дълго време на светлината и да не започнеш да осъзнаваш, предимствата ѝ пред тъмнината. Не можеш дълго време да отхвърляш доброто, което ти е сторено.
Ето това е целта на отнапред определените дела, които сме призвани да извършим – да привлекат хора към Бога, не за наша, а за негова Прослава!



Сигурно докато четяхте ви направи впечатление колко много качествата на тази нова раса, носещи блаженство и наслада се припокриват с плодовете на Духа.
Не е случайно!
Това са качествата и характеристиките, които ние сами не можем да си изработим. Те стават част от нашата същност, когато Святият Дух подмени каменните ни сърца, когато обнови духа ни.
Но наша е отговорността да поддържаме изпълването си със Святия Дух, за да могат тези качества да бъдат ярко изявени в нашия характер.

По-нататък в текста Исус ни дава да видим, как реално, на практика функционира тази нова раса, с ново естество в реалния живот.

Това, обаче е другата тема за новата раса на Божието Царство.







Господи Исусе, когато четем, какви трябва да бъдем, това ни се струва невъзможно. Още по-невъзможно ни се струва да вършим това, което Ти ни казваш...
Как да си вадим очите и да си сечем ръцете?
Затова те молим да ни отваряш очите на сърцата и да ни даваш мъдрост и откровение и Твоята изобилна благодат, за да желаем и имаме сила да бъдем, това, което трябва да бъдем, според изискванията на Царството.


Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.     
И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:     Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Матей 5:1-3

Най-важното условие да придобиеш Божието Царство е да осъзнаваш своята позиция спрямо Бога – че си тотално виновен пред Него и единствено Неговата милост те освобождава от вината и наказанието. Нищо, абсолютно нищо в нас не може да удовлетвори Божия стандарт за праведност. Ние сме праведни единствено в Христовата праведност.
Да си нищ по дух означава да осъзнаваш своята тотална зависимост от Бога, че в Него живееш, движиш се и съществуваш. (Деяния 17:28)
Означава също да осъзнаваш че Бог е ГОСПОДАРЯТ, че Той владее и държи всичко, включително и следващия дъх, който ще поемеш...

Най-лошото, което може да се случи на едно Божие дете е да забрави, че е Божие дете, да забрави, че Бог е Бащата, а то е детето. Детството се отличава от другите възрасти по зависимостта от родителите.

Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.Марк 10:14,15

Висша форма на арогантност в събранията на Божиите хора е те да се въздигнат до такава степен, да се мислят за толкова важни и меродавни в живота и в решенията си, че да искат да включат, да впрегнат Бог в техните планове, проекти и дела.

Висша форма на богохулство!

Божието Царство е управление на Бог! ТОЙ е, който благоволява да ни включи в Неговите планове, проекти и дела и това е велика привилегия! Самият БОГ, самият ТВОРЕЦ да погледне на нищожните, малки, (в сравнение с Него), бунтовни, себични човешки създания и да им даде възможност да бъдат Негови съработници, да ги осинови и да им даде наследство в своя възлюбен Син, като ги направи сънаследници с Него!!! Да благоволи да им подари ЦАРСТВОТО! (Лука 12:32)

Кой човешки план, проект, намерение би могъл да се сравни по важност с ВЕЧНИЯ ПЛАН НА БОГ???
Същият този план, който Бог имаше още от създаването на света! Същият този план, който Йоан видя вече изпълнен в Небесното царство. Има ли нещо, което Бог е решил и да не го е изпълнил? Как лесно и бързо ослепяваме и спираме да виждаме Голямата картина, която Бог е изобразил пред нас. Но пък веднага, като шаранчета се впускаме след стръвта и съблазните, които противникът развява под носовете ни. Колко бързо ни завладява духа на света. Колко бързо забравяме вечността, вечния Бог, вечния Му план и се заравяме в светските грижи и тревоги, за които Бог е казал да ги възложим на Него, а ние да търсим ПЪРВО Неговото Царство и Неговата правда! (Лука 12 29:31; Матей 6:31-33)
Колко бързо се увличаме със светската тълпа и се впускаме, точно като тях след същите неща, които те си мислят, че ще им донесат щастие и забравяме, КОЙ е изворът на нашето щастие и радост!
Защо? Защо забравяме?
Защото забравяме, че не сме получили духа на света, а духа на Бога:

А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
1 Коринтяни 2:12

Кое е това нещо в този живот, скъпи хора, скъпи Божии деца, което е по-добро, по-желателно, по-ценно от това, да си благословен от самия Бог с "всяко небесно благословение в небесни места" (Ефесяни 1:3)?
Тук не става въпрос да се реем непрекъснато в облаците, тотално откъснати от земния живот, НЕ! Става въпрос за приоритети! Става въпрос за това, къде е грижата ни, къде е ангажиран умът ни!
Ако приоритетът ти е Бог, Той се грижи за твоите нужди тук, на земята! Той го е обещал, лично, чрез устата на Исус:

И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?     
(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.     
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Матей 6:31-33

Въпросът е доколко се доверяваме на Бог за тези неща и доколко на собствените си сили, способности и ... пари. Това е толкова важно, че Исус трябваше да го каже три пъти на учениците си:

 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!
По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. [НИКОГА!]

Марк 10:23-25

Нека не се обезкуражаваме. Учениците, които дори не бяха богати (повечето от тях), също се отчаяха: "А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?"
По-късно Исус им каза нещо още по странно и за още по-голямо и чрезмерно учудване:

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Лука 14:33

Това беше стихът, с който Бог ме призова да Му служа. За три дни бях в недоумение, защото имам семейство, деца, имах бизнес, имам притежания и не знаех какво точно иска Бог от мен. Отговори ми след три дни, чрез Словото:

Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;    
и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;    
и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава.    
А аз желая вие да бъдете безгрижни...
1 Коринтяни 7:29-32

Дано да започва да става малко по-ясно. Става въпрос за нашето посвещение, за нашето предаване, на какво сме прадани – на света, или на Бога. Кой ни владее? Кой ни управлява? Кой е източникът на нашата сигурност? Откъде идва щастието и радостта ни?
Става въпрос за това, дали имаме доверие на Бог, че Той може да управлява живота, семейството, бизнеса ни по-добре от нас.
Става въпрос за това, дали можем да пуснем всичко от нашия контрол и да го предадем в най-сигурните ръце – на Бога!
Става въпрос за това, дали ще можем да изградим взаимоотношение на пълна зависимост от Бога – да живеем по Неговата воля, в Неговото Царство, по Неговите правила, не по нашите. Не според това, което ние мислим и чувстваме, а според това, което Той казва, според това, в което Духът ни води.
Независимо колко страшно ни изглежда на пръв поглед това, независимо от всичко, което ще преживеем!
Това е тайната, която трябва да научим, също както я научи и Павел:

Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.    
Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.    
Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;    
и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.    
Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.    
Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.    
Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие.    
Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.    
Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.    
За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
Филипяни 4:413

Ето я великата тайна на радостта, щастието и мира на Божиите деца, независимо от обстоятелствата – БОГ дава силата да живеем по Неговата воля. И не само силата, но и желанието за това. Нарича се БЛАГОДАТ.
За Павел това беше реалност. Това е реалност и за всички, които са научили тайната да уповават на Бога за всичко. А не на собствения си ум, не на хора!

Най-полезното нещо за нас е да развием пълна зависимост от Бога. Това ни прави съпричастни с Него и един с друг. Евхаристията е само демонстрация, декларация, символ, външен израз на това съединяване. Това е, което ни прави едно с Него и едно един с друг – когато вършим Божията воля, когато сме управлявани от един Дух – Божия! Тогава сме наистина Божие семейство:

Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.

Матей 12:50 

Дори това да означава да развиеш по-близки взаимоотношения със своето семйство в Христос, отколкото с кръвното си семейство. Разбира се, това не означава да спрем да се грижим за нашите близки. Отново, става въпрос за приоритет:

Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство. 

Лука 9:60-62

В Божието Царство, занятието е друго, не като в света, който сме оставили назад. Бог ни е поставил на Неговата нива, снабдил ни е с рало и чифт волове – с всичко необходимо да вършим работа за Неговото Царство. Дал ни е бразда, която да орем – поприще, на което да се трудим и ако погледът ни е назад, ще изкривим браздата, няма да сме в състояние, няма да сме годни за Неговата работа, за Неговото Царство.
Бог е определил и наредил отнапред дела, които да извършим през земния си живот:

Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. 

Ефесяни 2:10 

Бог никого не принуждава да служи на Неговото Царство. Но ако сме станали част от това Царство, ние се покоряваме на Неговите закони и на Царя. И това не е просто наше задължение, това се превръща в необходимост за нас. И този Цар възнаграждава тези, които се трудят за Него и с Него на драго сърце, защото те желаят това. Павел го е разбрал:

Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам. Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество 

1 Коринтчни 9:16,17

Без Христовата благодат, не е възможно за нас да вършим това доброволно. Но с нея, ние го желаем и имаме сила от Бога за това.
Христовата благодат ни дава сила да изтърпим гонения и дори смърт. И не е случайно, че първото и последното блаженство от проповедта на планината се отнасят директно за това, чие е Божието Царство – първото – на нищите по дух, а последното, на гонените за правдата:

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Матей 5:10

Започнах темата за Божието Царство, без да знам накъде ще ме отведе Божието откровение. Знам само, че Бог има да казва още много по темата. Все пак, това беше основното, за което говореше Исус през трите и половина години от земното Си служение.

Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

Най-общо, Божието Царство е там, където царува Бог. Тъй като е вездесъщ, няма място, където Бог да не присъства. Тъй като е всемогъщ, всесилен, суверенен и държи всичко, Бог може да царува навсякъде!
Освен ако РЕШИ да не царува някъде -- да остави тези, които са отхвърлили волята и Царуването (Господството) на Бог над тях да се оправят за известно време сами. Да видят сами до къде "ще я докарат" без Бога, та да дойдат на себе си в един момент и да преклонят коляно и изповядат, че Бог е ГОСПОД!
А това непременно ще се случи:

Филипяни 2:10, 11
така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Но е много важно хората сами да се убедят не само че не могат без Бога, но и че най-безопасното, най-сигурното, най-доброто, най-красивото, най-прекрасното място е Божието Царство.
Защо е важно?
Защото желанието на Бога е хората да Го последват доброволно, от любов.
Накрая, в Божието Царство ще се озоват само тези, които ИСКАТ да бъдат там. Тези, които покоряват волята си на Божията. А Бог ще познае кои ИСКАТ, по това, че не само ИСКАТ, но и реално ВЪРШАТ Божият воля:

Матей 7:21
Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Божието Царство е там, където се върши Божията воля.

Къде е Божието Царство физически?

Мястото, където е изявеното присъствие в цялата слава на Бога е наречено в Писанията Небе. Исая (Исая 6:1-4), Езекиел (Езекиел 1:26-28) и особено Йоан ни дават подробно описание на престола на Бог, който е на това място:

Откровение 4:
1 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.    
2 Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.    
3 И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд.

Но Божието Царство не се ограничава само на Небето. В Библията са описани три основни периода, в които Божието Царство в различна степен се разпростира сред хората и които пряко интересуват нас -- Период на установяване, Период на царуване на земята (Милениума) и през Вечността.
В началото, на земята беше установено Божието Царство, но след грехопадението, Бог се оттегли. Не изцяло, разбира се, Бог все още държи всичко -- все още земята се върти около слънцето, все още има магнитно поле, което ни предпазва от космическа радиация, все още дишаме Неговия въздух и се топлим от Неговото слънце. Все още ядем плодовете, които той заповяда на земята да ражда и все още я пои с дъжд, за да имаме с какво да се храним.
Бог все още обуздава злите, но с наближаването на края на този период, Той все повече отпуща "юздите", докато за 1260 дни ще даде властта на сатана и неговото протеже антихрист.
Но това предстои.
Къде е то сега?

Сега

Божието Царство е на Небето.
В молитвата, която нашият Господ ни остави ние се молим Божието Царство да дойде на земята, както е на Небето:

"да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята"Матей 6:10

Но откакто дойде Исус на Земята, Божието Царство е сред нас:

Матей 12:28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

Лука 17:20 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва; 21 нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас. 

Когато Исус се възнесе до престола на Отец, настъпи времето, в което Той, както обеща, ще положи враговете Му за Негово подножие и кулминацията на този период е Битката в Армагедон.

Псалм 110:1 Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие. 2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си. 3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората. 4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков. 5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си. 6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. 7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.

Евреи 2:6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?  7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
8 Всичко си подчинил под нозете му". [Псалм 8] И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

И наближава все повече и повече времето, когато Божието Царство ще изпълни цялата земя:

Даниил 2:35 Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят

....

44 И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.

И това пророчество е потвърдено и в Откровение:

Откровение 11:15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

През Милениума

По време на Милениума, Божието Царство ще е на земята.
Този период започва след битката в Амагедон

Откровение 19:15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

Псалм 2:8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. 9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд. 

Исая 11:1 И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод; 2 И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа; 3 И той ще се наслаждава в страха от Господа; Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си; 4 Но с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на страната; Ще порази страната с жезъла на устата си, И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия. 5 Правдата ще бъде пояс на кръста му, И верността пояс на хълбоците му. ...

9 Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа Както водите покриват дъното на морето. 10 И в оня ден, към Иесевия корен, - Който ще стои като знаме на племената, - Към него ще прибягват племената; И неговото местоуспокоение ще бъде славно.

През вечността

А след съда пред великия бял престол, Божито Царство ще е на новата земя (вселена), която ще е абсолютно различна от сегашната – няма да има море, няма да има слънце, изобщо, по описание, прилича повече на Небесното Царство, но ще е различна от него:

Откровение 211 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. 2 Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.

Откровение 22:1 След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. 3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. 4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. 5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.

Божието Царство е там, където се върши Божията воля. В Небето се върши 100% САМО Божията воля. Имаше един, който повлече една трета от небесните ангели и се разбунтува срещу Божията воля и не се намери вече място за тях на Небето.


Божието Царство означава да се върши Божията воля.
Божието Царство е в тези, които вършат Божията воля.

Къде е Божието Царство в нас?

То е там, където нашата воля е "Да бъде Божията воля!"
Ако Самият Господ Исус не вършеше Своята воля, а волята Отец, то кои сме ние, че да си мислим, че можем да живеем по своята си воля? Исус ни даде пример за живот в пълно покорство на Божията воля.

Да вършим Божията воля е толкова естествено за Божиите хора, колкото храненето и това е най-удовлетворяващото състояние. По-удовлетворяващо от сит стомах:

Йоан 4:34
Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

Исус искаше да върши волята на Отец, затова не можеше да върши нищо от Себе Си. Ако ние искаме да вършим Божията воля и ние няма да можем да вършим нищо от себе си, няма да можем да съдим от себе си, а от това, което чуем от Бог:

Йоан 5:30
Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

Исус слезе на земята, за да върши волята на Отец.Това беше мисията Му на земята:

 Йоан 6:38
защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

Ние бяхме изкупени и умряхме с Исус на кръста, за да не живеем вече за себе си, а за Него.

2 Коринтяни 5:15
и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

Исус беше послушен до смърт на кръста. А ние? Дали сме готви да последваме примера Му и примера на безбройните мъченици, убити за свидетелството за Христос?

Лука 22:42
Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

Божието Царство е там, където ние сме слезли доброволно от престола на управление и сме го предоставили на Бог. Тогава придобиваме титлата Божии синове:

Римляни 8:14
Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

Къде е Божието Царство сред нас?

Определено не е там, където хората се управляват от хора, които нямат никого над себе си.
Не е там, където се градят лични царства, уж в името на Христос.
Не е там, където хората са управлявани от традиции, човешки правила и ритуали.

То е там, където има живо тяло и Главата е Христос:

Ефесяни 4:
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,    
12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;    
13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;    
14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;    
15 но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,  
16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.    

Божието Царство е в общност, където действат всички видове служители за делото на служението, а не само един пастОр със своето вярно (на него) обкръжение. Или един евангелизатор, със своето вярно (на него) обкръжение. Или един изцелител, със своето вярно (на него) обкръжение...




Момент!

Къде в Словото има служение "изцелител", или "телевизионен евангелизатор"?

Божието Царство е в общност, където целта на служителите е да се усъвършенстват светиите. Където служителите подкрепят и наставляват младите, докато пораснат и сами станат служители.

Божието Царство е в общност, където действат всички дарби на Духа за изграждане на Тялото. Където се създава атмосфера да се изявяват дарбите и да функционират за обща полза.

Божието Царство е в общност, където има верни стражи, които пазят хората от лъжеучители и лъжеучения, а не с лениви кучета-пазачи, които са твърде лениви и нехаят за отвлечените и разкъсани от вълците-грабители.



Божието Царство е в общност, където хората биват събирани и групирани от Святия Дух и живеят и работят в хармония за разрастването й, както частите на тялото.

Божието Царство е в общност, където всички са едно, както Исус и Отец са едно. Където хората са на един дух -- Святия Дух и имат едно сърце.

Божието Царство е в общност, която може да се опише с една дума -- ЛЮБОВ.


Ако се съмнявате в тези твърдения, прочетете още Йоан 10, 14-17 глави и 1 Коринтяни 12, 13 и 14 глави.



Свързани статии:
БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

Какво е Божието Царство?

То е царуване, управление на Бога.

Интересното е, че в Стария Завет, точно този термин не е употребен. За първи път го срещаме в Новия Завет и то, основно в Евангелията. И това е естествено, защото самото Евангелие (Благата вест), както казва Исус е Благовестието на Царството:

Божието Царство – Добрата вест

Матей 4:23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

Матей 9:35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

Матей 24:14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

Защо е толкова важно да се благовества Царството?
Това е свързано с Тайната на Божията воля – да се събере в Христос всичко небесно и земно (Ефесяни 1).

Няма да можем да разберем защо Божието Царство е Добра вест за нас, докато не осъзнаем, че ние, хората, сме създадени от Бога и за Бога. Бог ни създаде, за да сме Негови хора, Негови деца и Той да е наш Бог.
Всеки опит на човека да живее независим от Бога нминуемо се проваля, защото това никога не е било целта на човешкото съществуване изобщо!
Цели 137 пъти в Словото се повтаря фразата "Аз Съм Господ", обикновено предшествана от "И ще познаете, че", "Ще познаят, че", "Да знаят, че" – идеята е, че Бог иска хората да разберат това, да го знаят, защото е най-същественото за нашето съществуване – ние сме създадени да функционираме единствено под господството, управлението, грижата и любовта на Бога. Ние не сме независими!
Създадени сме с мъдростта на Бога, с Негови материали, по Негов дизайн, в среда, специално проектирана, създадена и изпълнена, за да съответства на дизайна за човека. Цикличността на средата, нашата вселена, е съобразена с цикличността на човешкия организъм – редуването на ден и нощ са съобразени с оптималния режим на активност и покой на човешкия организъм.
Бог създаде вселената и човекът, като неин венец. Бог даде земята на човека да я владее – със всичко в нея. Единствено Бог е над човека на земята. И това е естествено – Той е Създателят и Собственикът на всичко. На човека беше делегирана власт над земята.
От самото начало, от самото Творение, замисълът е Бог да е Господ на човека, а човекът да е Негов – да се радва на всичко, което Бог му даде да изучава и владее и най-важното – да се радва на общение на любов със своя Създател.
И познайте какво?
Това все още е Божият план и тъй като за Бог, Който е извън времето, този план е вече изпълнен, това е вече факт в измерението на Неговото обиталище. Бог даде на Йоан да погледне и да види този план изпълнен и осъществен. Виждаме това в Откровение 21 и 22.

Откровение 21:6,7И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

Единствената чиста любов, която всички хора признават е любовта между родители и деца. Един родител никога не спира да обича децата си. Така и Бог никога не е спрял да обича хората, независимо от тяхното невежество за Него, въпреки всички ясни знаци в Творението за Неговото съществуване, независимо от тяхното неверие, отхвърлянето на Бога, игнорирането Му и дори омразата им към Него...
Вместо уважение, респект, почит, благоговение, благодарност, страхопочитание, покорство, любов, които БОГ единствен заслужава!

Но, за да има взаимоотношение на любов между Бога и хората, на човека трябваше да бъде предоставена възможност САМ да избере да обича Бог, или не. Трябваше да има възможността да не избере Бог. Въпреки, че Бог беше обградил човека с любов, грижа и красота, човекът трябваше да има възможността да избере нещо друго.
И изборът се състоя при дървото за разпознаване на доброто и злото. От тогава, Бог дава на човека възможност да се опитва да живее по своите си правила, както беше поискал. Разбира се, когато нещата излязоха тотално извън контрол и нечестието, жестокостта и грехът се преумножиха, Бог се намеси с потоп. Бог, като Собственик на всичко се намесва в този свят по две причини – има Негови хора на земята и ако не обуздаваше определени хора, човечеството отдавна да се е самоизтребило. Но светът все още не е станал Божие Царство. Това ще се случи при второто пришествие на Господ Исус Христос. (Откровение 11:15)

Преди 2000 години, едно дърво отново беше поставено сред хората за избор – това беше кръстът, на който беше разпнат Исус Христос. Бог дава отново възможност на хората да изберат дали да бъдат изкупени за Божието Царство, или да останат в робството на временно управляващия княз на този свят.

Оттогава Божието Царство стъпи на земята, чрез Божия Син, въведен във вселената, като Човешки Син и започна да се установява сред "чадата на Царството" – тези, които повярваха, че са изкупени с най-скъпоценното нещо за Бога – кръвта и жертвата на Неговия възлюбен Син, Исус Христос.
Божието Царство е наречено още Небесното Царство и Царство на Господа в Писанията.
Въпреки, че терминът се явява в Новия Завет, Божието, или Небесното/ Господното Царство обявено и предизвестено в Стария Завет. Самият Исус казва това:

"А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо."Матей 13:52 

Царството на Господа е пророкувано в Псалми 22, 45, 103 и 145, в Исая 9:6-7, в Данаил 4, 6 и 7, в Авдий 1:21, както в Изход 19:5-6 и в 1 Летописи 17.

Божието Царство беше представено и демонстрирано от Исус Христос, по време на Неговото пребиваване на земята. За Божието Царство, Господ Исус разказа много притчи. Три от тях отразяват формата на разпространението му:

Божието Царство, като семе

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.   

Марк 4:26-29

С тази притча, Исус ни показва в едри щрихи как ще бъде започнато, как ще възникне, как ще се разрастне и ще изпълни целта си Божието Царство, сред Неговите хора, тук, на земята. Със служението си, Исус подготви почвата и пося семената на Царството. На Петдесятницата, на която слезе Святият Дух върху чакащите ученици, се родиха първите плодове на жътвата. Непосредствено, преди реалното поемане на силата и властта от Исус Христос над земното царство, всички Негови житни класове ще бъдат ожънати. (Матей 13:3-8 – притчата за житото и плевелите; Откровение 14:14-16)

Божието Царство, като дърво

При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. 

Марк 4:30-32

Същата притча е разказана и в Лука 13:18-19.
Това е илюстрация как от нещо малко, на пръв поглед нищожно се получава нещо голямо,  разрастващо се, здраво и служещо за защита, подслон.
Тази илюстрация на Царството, като определена структура, като образ и форма е изключително важна, защото съвременните структури, които се наричат църкви, изобщо не наподобяват дърво, а обикновено имат пирамидална структура – един на върха – глава и под него хора, над които властва и му служат. На него и на тези, непосредствено под него. Пирамидата расте отгоре надолу, като целта е да се съберат колкото може повече маси в подножието ѝ. Колкото повече се трупа отдолу, толкова повече се издига "главата" и толкова повече ресурси събира за поддържането на структурата си.
Но това е типичната земна, светска структура, а не структурата на Божието Царство. При него нещата НЕ са, като в света, а често – точно обратното.
При дървесната структура, дървото расте отдолу нагоре. Подхранването на младите клонки става от по-старите, а тяхното – от стъблото, а на стъблото – от корените.
Ето как обяснява функционирането на структурата на Божието царство, самият Исус:

Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. 

Матей 20:25-28

Тоест, който иска да управлява, да бъде лидер, да е голям в Божието Царство, той трябва да бъде служител, слуга (всъщност, думата в оригинал от гръцки е РОБ), трябва да служи на всички и да бъде готов да даде живота си за тези, на които служи.
Това е доста различна концепция за лидер, от светската!

Божието Царство, като втасващо тесто

И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.Лука 13:20-21

Това отново, както в притчата за синаповото семе, е илюстрация, как се разраства Божието Царство, как от нещо малко, става нещо голямо. Как от брашно, вода и квас става нещо еднородно, компактно.
От тази илюстрация, обаче, по никакъв начин НЕ може да се извади доктрина за причастие с квасен хляб, както прави една голяма деноминация. Божието Царство е сред хората, покорни на Божията воля. Да, то се разраства от човек, на човек, с помощта Святия Дух, на Благовестието за Спасителя и на личното свидетелство, но самото Царство, означава управление на Бог сред обновени сърца на хора, които са обиталища на Божия Дух и които съзнателно и доброволно се покоряват на Бога.


Две от притчите за Небесното Царство показват ценността, или по-скоро скъпоценността му:

Божието Царство, като съкровище, като скъпоценен бисер

Матей 13:44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

Божието Царство е най-важното нещо, което може да се случи на един човек, защото единствено в него, човек може да изпита удовлетвореността да живее по предназначението, с което е бил създаден, да има единствените верни и правилни цел и смисъл на живота си – да бъде дете на Бога, да има взаимоотношения на любов с Бога. Да бъде обичан от Бог и да обича, да почита и да се покорява на Бога.
Дори да сложите всичко най-добро, най-хубаво, най-ценно на едното блюдо на везната, то пак ще отхвръкне нагоре, когато на другото блюдо бъде поставено Божието Царство.
Разбира се, това не означава, че няма да имаме нищо от тези неща, когато изберем Божието Царство. Напротив, имаме обещание, че ако търсим ПЪРВО Царството, всичко, от което имаме нужда, ще ни се прибави:

Матей 6:33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

Божието Царство в процес на установяване на земята

Други две от притчите разказват за това, какво ще се случи при преминаването на земното царство в Царство на Бога. Едната е притчата за житото и плевелите, а другата – притчата за рибите в мрежата. И за двете Исус даде тълкувание, за да няма объркване относно това. Тези, които са "чада на Царството", които се покоряват на Царя в този живот, за тях има позиции в Божието Царство. А тези, които не искат да се покоряват на Бог, ще отидат на място извън Неговото Царствено присъствие – там, където е "огнена пещ", където е "плач и скърцане със зъби".

Матей 13:24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

А ето и тълкуванието ѝ:

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Втората притча е за рибите в мрежата:

Матей 13:47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, 48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

Какво е Божието Царство за нас

На някои хора им влияе да се уплашат – влияе им, както тоягата на магарето. Е, след притчите за житото и плевелите и за рибите в мрежата, можем да се чувстваме уплашени. И това не е лошо, защото страхът от Господа е началото на всяка мъдрост. Но страхът е само началото.
На други им влияе мисълата за наградата – както моркова, за магарето. И това не е лошо, но не е всичко.
Трети са мотивирани в действията си от чувство за благодарност, или дълг. И това е по-висша мотивация от страха и облагата. Но и тя, далеч не е всичко.

Това, което Бог желае е ние да Го следваме и да Му се покоряваме, не от страх, не за облага, не от дълг и благодарност, а от любов. Бог желае ние да изберем да Го следваме. Доброволно!

За да имаме възможността да направим този избор свободно, Бог изпрати Своя Син на Голгота, за да ни освободи от робството на греха и на сатана, да ни отвори слепите очи, да пусне нас, пленниците на свобода. (Исая 61:1; Лука 4:18)

Лука 4:18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените...

И освободени от Сина, ние сме наистина свободни. Сега вече можем да изберем какво да правим с живота си – можем да се върнем в затвора и в мрака, или ...
можем да преминем в Царството на Светлината. Царството на Божия възлюбен Син, покорявайки, вече свободната си воля на Божията воля.

Божието Царство за нас е покорството на Божията воля.

Нека не се лъжем. Ако след като сме били освободени, продължаваме да живеем за себе си, а не за Бога, не по Неговата воля, не под водителството на Святия Дух, ние не сме в Божието Царство, не сме Негови поданици. Ние сме в някакво междинно състояние в зоната на здрача. Виждаме светлината, но пък така сме привикнали към тъмнината...

Добрата новина е, че нито е невъзможно, нито е трудно да живеем в Божието Царство.
Дори за това, Бог се е погрижил – дарил ни е с благодат в Исус Христос. А Христовата благодат е желанието и силата да живеем по Божията воля.

Как практически става това, Павел ни е разяснил много подробно. Но това заслужава отделно внимание и време.

Любовта на Бог Отец, благодатта на Господ Исус Христос и общението на Святия Дух да бъдат с всички нас!


Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?