БОЖИЕТО ЦАРСТВО – СОБСТВЕНОСТ

1 Коринтяни 10:26
защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

Всичко във вселената се покорява на Господа. Всички небесни тела, назовани по име от Бога се движат покорно по траектории, указани от Него. Морета, суша, води, облаци, ветрове, растения, животни – всичко следва стриктно Божиите закони.
Единствено хората се бунтуват срещу Господаря на вселената. Единствено хората не признават Неговата власт. Единствено хората са безполезни за Божието Царство.

А безполезните неща се изхвърлят на бунището...

Колко ужасно глупаво е от страна на хората да си мислят, че са си самодостатъчни, че могат да са богове на самите себе си и на Господната земя!

И колко безразсъдно е да допускат, че това ще остане без последствия за тях...

В Своята милост, Бог даде на човека мандат да управлява Неговата собственост – Земята, но човекът се проваля в това все повече и повече.

И когато Господ Исус дойде втори път, Той ще съди народите за това. За бунта им и за опустошението на Неговата Земя.

Но преди това, ще съди Своите посланици по Земята за делата, за които ни е призовал, отнапред.
На кръста Господ Исус изкупи с кръвта Си "за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ".
На кръста, Господ Исус започна рециклирането на безполезните за Него, счупени хора:

Тит 2:14
Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

Но като ни е рециклирал и ни е направил отново действащи и функциониращи, това е било с цел, не само да сме извадени от контейнера за боклук, но и да бъдем приведени в действие, да сме полезни за Него, така, както е предназначението ни.

Ние сме Негово притежание и сме рециклирани, за да бъдем полезни за Неговото Царство, чрез добрите дела, които отнапред е определил за нас.
Тоест, всеки от нас има определена функция, която трябва да поеме, но не насила, не по задължение, дори не от благодарност, нито за награда, (макар че награди ще има) а защото това е смисълът на създаването и съществуването ни, защото това е най-великата привилегия – да служим, да бъдем полезни на самия ГОСПОДАР на вселената. Доброволно, от любов към Него.

Господ Исус ни е дал толкова много илюстрации за това, какво е Божието Царство, за да можем не само да придобием представа за него, не само да го търсим като скрито имане (Матей 13:44), като скъпоценен бисер (Матей 13:45, 46), но и да проповядваме благовестието за Царството за свидетелство на всичките народи. (Марк 16:15; Матей 24:14)

Защото това е начинът за печелене на собственост, за умножаване на собствеността, на притежанието на Божието Царство.


Притчата за талантите илюстрира отговорността ни за Божието Царство докато дойде Царят.
И най голямата награда, най-голямото удовлетворение, най-желните думи за нас ще са:
"Хубаво, добри и верни слуго!"

Матей 25: 

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

За разлика от земните царства, територията на Божието Царство се простира сред Неговите хора. Колкото повече хора са спечелени за Господаря Исус, толкова повече се увеличава територията, собственост на Царя.

Но това не е механична маса от вярващи в Господаря Исус, а жив организъм, Негово Тяло, функциониращо съвършено в единство и хармония.

1 Коринтяни 12:12
Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

...

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

...

25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

Да живеем вече, за нас е Христос (Филипяни 1:21); . Ние не сме просто бивши счупени играчки, сега поправени и поставени на полѝцата.

Ние сме части на Тялото на Христос, приведени в действие, жив организъм, всяка част в който съществува, действа и допринася за съвършеното и правилно функциониране на целия организъм и за Неговото изграждане и растеж. (1 Коринтяни 14:12)

2 Коринтяни 5:15
и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

Ние не сме вече свои си, защото сме купени с възможно най-високата цена – скъпоценната кръв на Господ Исус Христос! (1Коринтяни 6:19,20)

Ето това е смисълът на живота ни:

Исус е нашият Господар!

И ние сме Негови!

Свързани статии:

ВЕЧНОТО БОЖИЕ ЦАРСТВО

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – НОВАТА РАСА

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

ЗА ЛЕКАРСТВАТА

Има лекарства, които са предназначени за външна употреба и такива, които са за вътрешна употреба.

За външна употреба

Например, унгвент със змийска отрова може да облекчи болки в ставите и изобщо в опорно-двигателния апарат, но ако се приеме вътрешно, ще те парализира и дори може да те отрови.


Ето защо Законът от Стария Завет с Израил е предназначен да се прилага външно, той е като клетка, като ограда, която указва границите на поведението. Той е като детска кошара, която предпазва детето да не се нарани в опаснта външна среда. Той е като кошара, която да пази овцете да не се пръснат и да бъдат изядени от хищници.
Всичко това е, защото хората още не са наясно със СЪЩНОСТТА на Закона.


И когато някои деноминации и техните учители, когато някои църкви се опитват да ни кажат, че дори само част от Закона е за вътрешна употреба, хората, приемащи това страдат от духовна парализа и дори може да се достигне до духовна смърт.
Защо парализа?
Ами много често се получава сблъсък между различни заповеди от Закона и човек се чуди на коя заповед да отдаде приоритет.
Обичайното следствие е да прецеждат комара, а камилата да поглъщат...
Когато фокусът е в Закона и неговите заповеди, погледът е блокиран от различни заповеди, правила, норми и се пропуска същността на Божията воля. Точно както фарисеите по времето на Исус, хората си създават човешки принципи и уточнения и предания, които се стремят да спазват и така пренебрегват Божиите принципи, които се състоят в духа, в същността на посланието на Закона, а не в буквата му.

За вътрешна употреба

Лекарствата за вътрешна употреба действат вътре в организма. Те се приемат през устата и от храносмилателната система, навлизат в кръвоносната система и така достигат до всяка клетка на организма. Могат и да се вдишат и през дробовете отново да попаднат в кръвоносната система и пак до всяка клетка.


Ако лекарство, предназначено за вътрешна употреба се употреби външно, то няма да свърши никаква изцелителна работа.


В Новия Завет, изцелението от греха е вътрешно, като става промяна на същността, естеството на човека. Ето защо, когато приемем Святия Дух, когато се родим отгоре, от Духа, Божият Закон става наша същност, наше естество. Нашите действия и поведение са естествено следствие от тази нова същност. Вече нямаме нужда от физическа ограда, за да ни маркира границите на поведение, вече имаме вътрешно знание, докъде да се простираме, накъде да вървим, когато излезем, какво да избягваме, от какво да се боим и от каво да не се боим, с какво да се конфронтираме и какво да игнорираме.
И дори да се появи някакъв възпзлителен процес, има промислено лекарство да помогне – това е Христовата благодат. Тя е силата на Святия Дух, действаща вътре в нас, когато ние сме безсилни да се справим със собствени сили. А ние в повечето случи сме безсилни да достигнем Божия стандарт.
Благодатта е СИЛАТА, която ни дава желанието и способността да живеем по Божия съвършен Закон. (Не олекотената му детска версия, дадена на народа на Израил.)


Но какво става, когато "добронамерени учители" започнат експертно да ни учат, че благодатта се приема външно. Че тя е нещо като парфюм, с който се напръскваш, когато забравиш, че ти е дадена на разположение?


Нищо!


Продължаваш да се бориш с греха със свои сили, продължаваш да се измъчваш и когато "добронамерените учители" ти кажат, че не бива да се измъчваш, това е дяволът, който се опитва да те измами и да те обвини, просто се обръщаш на другата страна и заспиваш отново блежено, с биберона-залъгалка в устата.

Как последователите на Джоузеф Принс и Крефло Долар са научени да използват благодатта

Трансплантацията

Разбира се, това е при условие, че се е сътояла трансплантацията на новото сърце и старото, каменното е било заменено с ново, от плът, чувствително към Божия глас и обиталище за Божия Дух.


Същността на целия Закон и пророците, каза Господ Исус се състои в ЛЮБОВТА. А тя е триизмерна – има широчина, дължина – хоризонтално равнинен аспект и височина и дълбочина – вертикален аспект. Любовта към Бога и любовта към ближния.
А тази любов не е нещо, което ние да се опитваме да изработим. Ние, които сме по природа себелюбиви егоисти, можем да се напънем най-много да обичаме ближните, както себе си.
Но когато Божията любов бъде изляна в сърцата ни, чрез Святия Дух, който ни е даден, ние вече имаме вътре в себе си самата Божия любов. Вече няма нужда да се насилваме да обичаме Бога, вече нямаме нужда от заповед, да Го обичаме, защото това е станало наша същност.
Тогава вече сме способни да надхвърлим лимитите на способността ни да обичаме. Вече можем да обичаме ближните ПОВЕЧЕ от себе си и дори нещо повече – вече сме способни да обичаме дори враговете си...




И така, двете заповеди, които Господ Исус повтори, когато го попитаха коя е най-голямата заповед, не бяха заповеди към нас, а към слушателеите Му тогава. Това беше обяснение, в какво се състои СЪЩИНАТА на Закона и Пророците, тоест, на Писанията. А за нас, хората с трансплантирани сърца, това не са заповеди, това е същността на Божия съвършен закон, който Бог е написал на новите ни сърца, на вътрешностите ни, която е станала наша същност.


Ако не сме преживели трансплантацията, все още имаме каменни сърца и все още ще търсим заповеди, написани на камък.




Дано Бог ни даде дух на мъдрост и откровение и да отвори очите на сърцата ни, за да познаем Него, Неговите пътища и Неговото Царство.

ВЯРАТА

Авакум 2:4
...А праведният ще живее чрез вярата си.

Наричаме се вярващи, но дали знаем какво означава това?

Нека започнем от значението на думата.

На еврейски думата "вяра" означава преди всичко "устойчивост". Това е основното значение на корена на думата.

Три са ключовите значения на думата, освен традиционното – убеждение за нещо.

Първото, буквалното е "твърдост", "устойчивост". Това е коренът на думата.

Означава и "вярност" също. (например, същата дума е употребена и във Второзаконие 32:4)

Означава и "постоянство", "устояване".

И в златния стих Йоан 3:16 "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който ВЯРВА в Него, но да има вечен живот", макар да е написан на гръцки, е писан от евреин и думата "вярва" има точно това значение – който е твърд, устойчив, верен и постоянстващ.
Освен това, глаголът на гръцки е употребен във форма на сегашно деятелно причастие – "е вярващ" и означава – който вярва и продължава да вярва.

Значението на гръцката дума за вяра, πίστις, освен значението "убеждение", съдържа в себе си също и значението "доверие".

И така, християнската вяра не е просто умствено съгласие и убеденост в нещо. Тя е твърдо, непоклатимо убеждение, твърда увереност, пълно доверие в обекта на нашата вяра – Исус Христос, вярност към Неговата личност и учение и постоянство, устояване до края.



Дефиницията, която сме свикнали да свързваме с вярата е от Евреи 11-та глава – главата на вярата, които знаем наизуст до такава степен, че са се превърнали в клише и с времето, започват да губят връзка със съзнанието ни:

"А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат."

надеждата

Когато анализираме тази дефиниция за вярата, често твърдата ни увереност омеква, когато стигнем до думата "надяваме".


Това е, защото в българския език (пък и в езиците, които знам) значението, което влагаме в думата "надежда" е много различно от това, което има тази дума в гръцкия и еврейския език. До скоро и аз не знаех това, докато не започнах да изследвам в различните преводи и в конкорданса.


Оказа се, че думата, освен познатото ни значение, съдържа в себе си смисъла на очакване да се случи непременно, на поставяне на доверието ни в това, че ще се случи непременно.


Не случайно символът за надежда е котва. Надеждата е да забиеш котвата така, че каквито и бури да връхлетят кораба, той няма да се отмести. Може да се люшка, да бъде връхлитан от вълните, но няма да се отдели от мястото, където е закотвен.


Точно затова думата "се надяваме" не цели омекване на твърдата увереност, а напротив, още по-силното ѝ затвърждаване и утвърждаване.




И тогава "убеждения за неща, които не се виждат." ражда в съзнанието ни истинския смисъл на това, което авторът е имал предвид. Да, тези неща не се виждат, но ние сме толкова убедени в тях, че залагаме Живота си на това убеждение!

доверието

Залагаме живота си не на система от знания, идеи и убеждения! Това би била вярата, практикувана от другите религии и от хората в света.



Ние залагаме Живота си на вярата В ХРИСТОС. Нашият живот е скрит в Него.


Разбира се, че вярваме Истината, която Христос е говорил.


Разбира се, че вярваме ЧЕ Христос е извършил нашето изкупление на кръста.


Но нашата вяра преди всичко е доверие В Христос.


Това е вярата, чрез която поставяме ЦЯЛОТО СИ ДОВЕРИЕ за всичко, което имаме, за всичко, което сме и ще бъдем – в Исус Христос.


Това е вярата, чрез която ние се предаваме изцяло и безусловно в ръката Му, знаейки, че там е възможно най-доброто и сигурно място, дори, когато преминаваме през дълбоки и бурни води, през урагани, между чукове и наковални и между воденични камъни.


Когато поставяме себе си, като живи жертви на Неговия олтар, ние имаме пълното доверие в Него, че Той ще изгори само това, което Му пречи да действа чрез нас за изпълнение на Своята Воля и Своето намерение.


И когато сме на колелото на Грънчаря, знаем, че колкото и да сме мачкани и раздробявани, резултатът ще е съд за Негова употреба – съд, който ще служи на Господаря и няма да бъде разтрошен с желязната Му тояга, като непокорно, непотребно парче глина.

вярността

АКО останем покорни и потребни до края.


И това е скрито в още едно значение на думата "вяра", от което другите езици са лишени.


На гръцки и на еврейски смисълът на вяра и вярност е в една дума. За вяра и вярност има една дума. Те не са разделени. Това е едно и също нещо!

вярата

И така, истинската християнска ВЯРА е твърда убеденост, пълно доверие в Христос и вярност към Него до края.



И когато продължим да четем тази единадесета глава, виждаме примерите на тази истинска вяра дори у тези, които не бяха получили обещанията, но ги ВИДЯХА и ПОЗДРАВИХА отдалеч, "като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята."


Съжалявам, че може да разочаровам някого, или да разбия представата му за вяра, която е била насаждана в съзнанието му, но вярата в Христос НЕ Е тъждествена с вярата за благоденствие, здраве, щастие, богатства и материални благословения. Да, има такава вяра, но тя има друг произход, друг мотив и друга цел. Тя не е истинската християнска вяра, а поредният ЗАМЕСТИТЕЛ, поредният фалшификат, поредната имитация...


Прочетохте ли за героите на вярата? Вдъхновихте ли се? Аз винаги се вдъхновявам, като чета за тях – големият облак от свидетели.

Евреи 12:1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, 2 като гледаме на Исуса НАЧИНАТЕЛЯ И УСЪВЪРШИТЕЛЯ НА ВЯРАТА НИ, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

...

15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;

...

22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

24 ПРИ ИСУСА, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

Ето истиснският произход, истинският мотив, истинската цел на вярата:

ПРОИЗХОДЪТ Е ХРИСТОС, МОТИВЪТ Е ХРИСТОС, ЦЕЛТА Е ХРИСТОС! 

Той е нашето съкровище, нашият скъпоценен диамант. 

Моля ви, нека не Го заменяме със счупени стъкълца, само защото ни изглежда, че блестят...


Вярата е ВАЖНА. Но ако не е положена В ХРИСТОС, тя не струва нищо.