Има лекарства, които са предназначени за външна употреба и такива, които са за вътрешна употреба.
За външна употреба
Например, унгвент със змийска отрова може да облекчи болки в ставите и изобщо в опорно-двигателния апарат, но ако се приеме вътрешно, ще те парализира и дори може да те отрови.
Ето защо Законът от Стария Завет с Израил е предназначен да се прилага външно, той е като клетка, като ограда, която указва границите на поведението. Той е като детска кошара, която предпазва детето да не се нарани в опаснта външна среда. Той е като кошара, която да пази овцете да не се пръснат и да бъдат изядени от хищници.
Всичко това е, защото хората още не са наясно със СЪЩНОСТТА на Закона.
И когато някои деноминации и техните учители, когато някои църкви се опитват да ни кажат, че дори само част от Закона е за вътрешна употреба, хората, приемащи това страдат от духовна парализа и дори може да се достигне до духовна смърт.
Защо парализа?
Ами много често се получава сблъсък между различни заповеди от Закона и човек се чуди на коя заповед да отдаде приоритет.
Обичайното следствие е да прецеждат комара, а камилата да поглъщат...
Когато фокусът е в Закона и неговите заповеди, погледът е блокиран от различни заповеди, правила, норми и се пропуска същността на Божията воля. Точно както фарисеите по времето на Исус, хората си създават човешки принципи и уточнения и предания, които се стремят да спазват и така пренебрегват Божиите принципи, които се състоят в духа, в същността на посланието на Закона, а не в буквата му.
За вътрешна употреба
Ако лекарство, предназначено за вътрешна употреба се употреби външно, то няма да свърши никаква изцелителна работа.
В Новия Завет, изцелението от греха е вътрешно, като става промяна на същността, естеството на човека. Ето защо, когато приемем Святия Дух, когато се родим отгоре, от Духа, Божият Закон става наша същност, наше естество. Нашите действия и поведение са естествено следствие от тази нова същност. Вече нямаме нужда от физическа ограда, за да ни маркира границите на поведение, вече имаме вътрешно знание, докъде да се простираме, накъде да вървим, когато излезем, какво да избягваме, от какво да се боим и от каво да не се боим, с какво да се конфронтираме и какво да игнорираме.
И дори да се появи някакъв възпзлителен процес, има промислено лекарство да помогне – това е Христовата благодат. Тя е силата на Святия Дух, действаща вътре в нас, когато ние сме безсилни да се справим със собствени сили. А ние в повечето случи сме безсилни да достигнем Божия стандарт.
Благодатта е СИЛАТА, която ни дава желанието и способността да живеем по Божия съвършен Закон. (Не олекотената му детска версия, дадена на народа на Израил.)
Но какво става, когато "добронамерени учители" започнат експертно да ни учат, че благодатта се приема външно. Че тя е нещо като парфюм, с който се напръскваш, когато забравиш, че ти е дадена на разположение?
Нищо!
Продължаваш да се бориш с греха със свои сили, продължаваш да се измъчваш и когато "добронамерените учители" ти кажат, че не бива да се измъчваш, това е дяволът, който се опитва да те измами и да те обвини, просто се обръщаш на другата страна и заспиваш отново блежено, с биберона-залъгалка в устата.
Как последователите на Джоузеф Принс и Крефло Долар са научени да използват благодатта
Трансплантацията
Разбира се, това е при условие, че се е сътояла трансплантацията на новото сърце и старото, каменното е било заменено с ново, от плът, чувствително към Божия глас и обиталище за Божия Дух.
Същността на целия Закон и пророците, каза Господ Исус се състои в ЛЮБОВТА. А тя е триизмерна – има широчина, дължина – хоризонтално равнинен аспект и височина и дълбочина – вертикален аспект. Любовта към Бога и любовта към ближния.
А тази любов не е нещо, което ние да се опитваме да изработим. Ние, които сме по природа себелюбиви егоисти, можем да се напънем най-много да обичаме ближните, както себе си.
Но когато Божията любов бъде изляна в сърцата ни, чрез Святия Дух, който ни е даден, ние вече имаме вътре в себе си самата Божия любов. Вече няма нужда да се насилваме да обичаме Бога, вече нямаме нужда от заповед, да Го обичаме, защото това е станало наша същност.
Тогава вече сме способни да надхвърлим лимитите на способността ни да обичаме. Вече можем да обичаме ближните ПОВЕЧЕ от себе си и дори нещо повече – вече сме способни да обичаме дори враговете си...
И така, двете заповеди, които Господ Исус повтори, когато го попитаха коя е най-голямата заповед, не бяха заповеди към нас, а към слушателеите Му тогава. Това беше обяснение, в какво се състои СЪЩИНАТА на Закона и Пророците, тоест, на Писанията. А за нас, хората с трансплантирани сърца, това не са заповеди, това е същността на Божия съвършен закон, който Бог е написал на новите ни сърца, на вътрешностите ни, която е станала наша същност.
Ако не сме преживели трансплантацията, все още имаме каменни сърца и все още ще търсим заповеди, написани на камък.
Дано Бог ни даде дух на мъдрост и откровение и да отвори очите на сърцата ни, за да познаем Него, Неговите пътища и Неговото Царство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар