ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ БОЖИ ЗАКОН

Има голямо неразбиране сред християните, особено сред определени деноминации, относно БОЖИЯ ЗАКОН.

Обикновено те си мислят, че това е законът, даден на Израел, чрез Мойсей.
Но НЕ Е!
Той е част от Божия Закон, съвсем олекотена версия на Действителния Божи Закон, само негова сянка. Но самата същност на Божия Закон не е там.

Евреи 10:1 Защото законът, като съдържа в себе си само СЯНКА на бъдещите добрини, а НЕ САМАТА СЪЩНОСТ на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.

Това се потвърждава и в Колосяни 2:16,17 и в Евреи 8:4,5
Така нареченият Мойсеев закон е даден на определена нация, за определено време и с определена ЦЕЛ – да доведе децата на Израел до ХРИСТОС.
Затова е наречен и ДЕТЕВОДИТЕЛ.

Галатяни 3:24
Така, законът стана за нас ДЕТЕВОДИТЕЛ, да ни ДОВЕДЕ ДО ХРИСТА, за да се оправдаем чрез вяра.

Действителният Божи Закон за хората е изначален. Бог е вечен и Неговото намерение за хората, с които ще пребъдва във вечността е изначално и вечно.

Тогава, кой е Действителният Божи Закон?
Кой е Законът за зрелите синове и дъщери на Бога?
Къде можем да го намерим написан, как да го прочетем?

Функцията на Мойсеевия Закон сега

От прочита на Мойсеевия закон можем да придобием бегла представа за това, каква е Божията воля за взаимоотношнията на хората с Него и помежду им, какво одобрява, какво обича Бог и какво мрази и не търпи. И действително, това е, което ни казва Павел за функцията на Закона – "чрез закона става само познаването на греха" (Римляни 3:20)
Тоест, функцията на този закон, наречен Мойсеев, в Новозаветните отношения между Бога и хората е ИНФОРМАЦИОННА.


Нека видим какво казва Исус по въпроса, защото Исус Христос е ИСТИНАТА и всичко останало в Словото е подчинено и съобразено с това, което казва Исус.

Матей 5: 

17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

"Законът и пророците" беше наименование на Писанието, което беше дадено на народа на Израел. То съдържа не само заповеди и правила. То НЕ Е само закон. Погрешно е да мислим, че Исус говори тук за бъдещо задължение да се спазва Мойсеевия закон, при условие, че точно този закон Исус дойде да изпълни и да сбъдне!
Валидността за изпълнение на постановленията на този закон беше предвидена до този момент в историята, когато Исус Христос го изпълни и така го изличи, отмахна го изсред хората и го прикова на Кръста:

Колосяни 2:14

и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста;

Писанието, освен законови постановления, съдържа история, мъдрост, поезия и пророчества. Голяма част от написаното в Писанието се изпълни с първото идване на Исус Христос на земята. Но има още пророчества, написани там, които предстои да се сбъднат. Те са тези, които остават валидни, докато не се сбъднат, а не тези, които са са се сбъднали вече, които са изпълнени!

Тогава сгрешил ли е Павел, противоречи ли Исус на Павел със следващите Си думи?

19 И тъй, който наруши една от ТИЯ най-малки ЗАПОВЕДИ, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

Кои са "ТИЯ" заповеди, за които говори Исус?
Много хора погрешно смятат, че става въпрос за заповедите, дадени на Мойсей.
НЕ СА ТЕ!
Това са заповедите от ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ БОЖИ ЗАКОН, които Исус ПРЕДСТАВЯ  в проповедта Си по-нататък.
Доказателство за това е начинът, по който започва следващият, 20-ти стих:

Матей 5:20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

Правдата на нижниците и фарисеите се състоше в  изпълняване на Мойсеевия Закон. За да може правдата на нас, Новозаветните да надмине тяхната правда, значи трябше да изпълняваме много по стриктен закон. И точно на това ни учи Исус до края на главата.


В тази проповед, наречена "Проповедта на планината", чрез даването на ТИЯ заповеди, Исус разяснява същността на този Действителен Божи Закон и намерението на Законодателя Отец в постановяването му.

"Чули сте, че било казано..." и следва член от Мойсеевия закон.
"НО АЗ ВИ КАЗВАМ..." и следва заповед за това, какво в действителност трябва да се прави, какво, всъщност означава този член, на какво е сянка и подобие и какво е намерението на Бог, когато го е постановил първоначално!
Но поради неспособността да разбират същността на Божието намерение, (Исая 55:8,9) поради грешната им същност и коравосърдечието им, дължащо се на каменните им, необновени сърца, Бог им беше постановил по-леки заповеди и временни заместителни постановления, защото иначе нямаше никакъв начин Неговият Действителен Закон да бъде изпълнен от хората.

Като например, да се развеждат с разводно писмо. Но Божият замисъл за семейството никога не е бил раздяла, а напротив – единство до сливане дори на плътта в едно! (Матей 19:4-9)
Или да се откупват от наказанието за греховете си, като проливат кръвта на невинни животни. Но първоначалният замисъл на Бога е хората изобщо да не съгрешават, а да живеят в пълна хармония с Него и помежду си. Покварата на греха промени хората, от там се прехвърли и на цялото творение и това наложи постановяване на временни правила, докато бъде премахнат източникът на покварата.
А след като стана възможно да се премахне този източник у хората, променените продължаваха да живеят в същия покварен свят, сред покварени хора и въпреки това се очакваше да живеят според Действителния, Съвършен Божи Закон, според който да погине една от телесните ти части е нищожна цена за това да влезеш в Божието Царство!

Започвате ли да придобивате представа колко по-лек, частичен, формален и временен е даденият Мойсеев закон в сравнение с ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ, ИЗНАЧАЛЕН БОЖИ ЗАКОН?
Ако още не сте, можете да прочетете отново Матей 5, 6 и 7.

Неслучайно Декалогът беше написан на КАМЕННИ ПЛОЧИ.
Защото и сърцата на хората, за които беше предназначен бяха КАМЕННИ!

Това беше законът на Стария Завет. От петте завета с Бога само един се нарича СТАР и само един се нарича НОВ. Защото Новият Завет замества, покрива Стария за тези, които са в Новозаветни отношения с Бога!

Евреи 8:6 но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.
7 Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.

А за тези, които никога не са били дори в Старозаветни отношения с Бога, изучаването на Стария Завет е само "за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата" (2 Тимотей 3:16)
НЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ!

А кой закон е за изпълнение?

Да видим първо каква е същността на Божия Закон.
Нека отново се обърнем към думите на Исус. Тук Исус отново разяснява същността, смисъла, духа на Божия Закон. Това, което Отец има предвид със Своя Закон за хората.
Много хора си мислят, че Исус е свел 613-те заповеди от Мойсеевия закон до две. Но двете големи заповеди, за които става въпрос, Исус не ги заповяда, а само ги цитира. С това Той само обобщи същността на Мойсеевия Закон, какво стои, като замисъл зад него.

Матей 22: 

36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
38 Това е голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
40 НА ТИЯ ДВЕ ЗАПОВЕДИ СТОЯТ ЦЕЛИЯ ЗАКОН И ПРОРОЦИТЕ.

Истинската, самата същност на нещата, на Божия Действителен Закон е ЛЮБОВТА!
Единствено ЛЮБОВТА МОЖЕ ДА ИЗПЪЛНИ ЗАКОНА съвършено!
И Исус Христос на кръста извърши това реално и показа, как ЛЮБОВТА ИЗПЪЛНИ ЗАКОНА – като живя и умря според изискванията на Закона, ставйки съвършената жертва от ЛЮБОВ към хората, докато още бяхме грешни, бунтовни и мразещи Бога...

Затова на Действителния Божи Закон беше дадено името ХРИСТОВ ЗАКОН!
(Галатяни 6:2)
Исус Христос не само ни разясни същността на Божия Закон, но и демонстрира неговото изпълнение!

Любовта, която изпълнява Христовия Закон не е човешка, а Божествена, дадена от Бога!

Римляни 13:10
Любовта не върши зло на ближния; следователно, ЛЮБОВТА ИЗЯЪЛНЯВА ЗАКОНА.

И сега, милички, Христови хора, защо се заблуждавате, че трябва да изпълнявате Мойсеевия Закон, когато Законът е вече ПРОМЕНЕН на ХРИСТОВ!
Кой е нашият посредник с Отец? Кой е нашият първосвещеник? Мойсей ли?
Или Христос!

Евреи 7:11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
12 Защото, АКО СЕ ПРОМЕНИ СВЕЩЕНСТВОТО, по необходимост става ПРОМЯНА НА ЗАКОНА.

И така, къде е написан ДЕЙСТВИТЕЛНИЯТ БОЖИ ЗАКОН, който се отнася до нас, Новозаветните хора?

Къде е написан Действителният Божи Закон?

Точно там, където Бог обеща да го напише:

Еремия 31:

31 Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом НОВ ЗАВЕТ;
32 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.
33 Но ЕТО ЗАВЕТЪТ, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще ПОЛОЖА ЗАКОНА СИ ВЪВ ВЪТРЕШНОСТИТЕ ИМ, И ще го НАПИША НА СЪРЦАТА ИМ; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;
34 И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече.

 И това е потвърдено, че се отнася за новозаветните хора, в Евреи 8:10 и 10:16.

Как е възможно да се напише Законът на сърцата?

Езекиил ни дава това обяснение:

Езекиил 11: 

19 Аз ще им дам ЕДНО СЪРЦЕ, И ще вложа вътре във вас НОВ ДУХ; И като ОТНЕМА КАМЕННОТО СЪРЦЕ от плътта им, ЩЕ ИМ ДАМ КРЕХКО СЪРЦЕ,

Защо, с каква цел?

20 За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.

Исус имаше предвид точно това, когато обясняваше на Никодим как може да стане това и се учуди, че Израилев учител не го знае:

Йоан 3:5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не РОДИ някой ОТ ВОДА И ДУХ, не може да влезе в Божието царство.
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.
8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?
10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

Трябваше да се извърши РАЖДАНЕ на нещо и то не от плът, а от Дух, от Бога. Нещо съвсем различно, с друга същност – Божествена. Единственият начин да бъдем способни да ходим в Божиите повеления, да пазим Неговите наредби и да ги вършим е да сме СЪЩЕСТВА ОТ ДРУГО ЕСТЕСТВО! Да сме се родили от Бога:

Псалм 22:31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ЩЕ СЕ РОДЯТ, казвайки, че ТОЙ Е СТОРИЛ ТОВА.

Това НОВО раждане от Бога се изразява във влагане в нас на Нов Дух, в премахване на  старото ни каменно сърце и заменянето му с друго, крехко сърце!

И това не е медицинска трансплантация на сърце. Старото ни мъртво към Бога каменно сърце е нашата стара греховна същност. Тази стара същност, трябва да бъде премахнта, отнета, да спре да съществува, за да може да бъде заменена с НОВА същност, за да можем да се наречем НОВО СЪЗДАНИЕ.

И това е, което прави нашата вяра УНИКАЛНА!

Всички други религии учат, че ако спазваме определени закони и правила, ще се променим и ще бъдем угодни на бога.


ЕДИНСТВЕНО в Християнството, БОГ ПЪРВО ни променя същността и тогава МОЖЕМ да изпълняваме Неговия Закон.

И тази промяна веднага започва да действа в ума ни, сменя гледната ни точка, пренарежда приоритетите ни, проличава отвън – в нашето поведение, отношение към околните, към обстоятелствата.

Ако Божията любов е същността на Христовия Закон, то единственият начин да можем да го изпълняваме е да имаме тази любов в нас.
Ние НИКОГА не бихме могли да произведем от нас самите подобна любов!
Следователно, НИКОГА не бихме били в състояние да изпълняваме Христовия Закон с наши усилия и напъни.
Дори олекотеният вариант – Мойсеевия Закон беше непосилен за изпълнение, въпреки че беше предвиден и пригоден да се изпълнява с човешки усилия.

Да притежавме Божията любов е единствента ни надежда за избавление:

Римляни 5:5
А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

Ето това е ключът, разковничето, тайната!

Новото, крехко сърце е необходимият съд, контейнер вътре в нас, който може да поеме Божията любов, когато се излее в нас, чрез свързването ни, общението ни със Святия Дух.

Когато сме изпълнени със Святия Дух, Божията любов ни изпълва и прелива в нас. Тогава ВСЯКА заповед от ХРИСТОВИЯ ЗАКОН се съдържа в тази любов. Няма нужда да я формулираме, да я пишем, да я четем, да си налагаме да я изпълняваме, защото тогава мотивът за всички те ни действия е ЛЮБОВ. С Този мотив е НЕВЪЗМОЖНО да пристъпим която и да е от Божиите заповеди! 1 Коринтяни 13 потвърждава това.
Нещо повече, с мотива ЛЮБОВ, ние искаме и сме способни да живеем по Божия Съвършен Закон.
И това явление се нарича ХРИСТОВА БЛАГОДАТ.

Нека ЛЮБОВТА на Бог-Отец, БЛАГОДАТТА на Исус Христос и ОБЩЕНИЕТО  на Святия Дух да бъдат с всички нас! (2 Коринтяни 13:14)

АМИН!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Нашата скъпоценна свобода от Мойсеевия Закон, не означава, както учат някои лъжеучители, че сме вече без никакъв закон. В никакъв случай! Ние имаме Действителния Божи Закон – Христовия Закон, Закона, чиято същност е любовта!

И този Закон вече не е над нас, че ние да сме под него, както беше в Стария Завет. Сега Христовият Закон е вътре в нас, положен е във вътрешностите ни и е написан на сърцата ни.
Сега Христовият Закон е нашата същност. Любовта е нашата същност.
Поне така би трябвало да бъде...

Сега Законът не е враждебен на нас, не е срещу нас, а е за нас, за наша помощ и полза!

Сега любовта е основният ни мотив за всичко.
Поне така би трябвало да бъде...

Пазенето на Христовия Закон е заради любовта, която имаме към Христос:

Йоан 14:15
Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

Или ако имаме Христовата любов вътре в нас, ще обичаме и другите.
И това е НОВАТА ЗАПОВЕД на ХРИСТОС:

Йоан 13:34
Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

Други публикации по темата:

НИТО ПОД ЗАКОН, НИТО БЕЗ ЗАКОН

ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

Наближи Рождество Христово и отново започнаха дебатите за и против празнуването му.
И сега, както и миналата година, мнението ми остава все същото – ПРАЗНУВАТЕ ЛИ, НЕ ПРАЗНУВАТЕ ЛИ, ЗА ГОСПОДА ДА Е!

Проблемът с парзниците не е нов. Той е от времето на първите църкви. В Римляни 14, например, тази тема е разгледана от Павел много подробно. Ключът към правилното разбиране на проблема е:

Римляни 14:

14 Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

Сами по себе си празниците не са нечисти, освен, ако някой ги смята за нечисти, то те са нечисти за самия него.
Ако някой смята, че ще се оскверни, като празнува Рождество 3 дни след езическия празник на зимното слънцестоене (което, между другото никой отдавна не празнува) – да не го празнува.
Ако някой смята, че Рождество Христово е най-светлият празник по това време на годината, че е повод да говори на близки и далечни за Христос – нека го празнува!
Който смята, че в този празник става въпрос за празнуване на рожден ден на Исус и този рожден ден не тогава – да не празнува! Но ако знае, кога Му е рождения ден, да го празнува поне тогава! (Закачка!)
Който смята, че празнува Рождения ден на Исус, въпреки че не е на точната дата – да го празнува!
Който смята, че празникът не е за рожден ден, а за началото на една Нова епоха – времето, когато сам Бог слезе, за да обитава сред нас, хората – да празнува с пълна сила и от сърце!
Независимо, че други били празнували някога си нещо друго по същото време!

Принципът е един и същ – едно нещо е нечисто за някого, само, ако го смята за нечисто!
Но, няма право да съди другите защо празнуват, или не празнуват. Защото не всички са достигнали до съзнанието, че дори да има, така наречени богове, дори някога да са се празнували техни празници – за нас има само един Бог и Творец на всичко! (1 Коринтяни 8:5-7)

Просто някои хора още не са се освободили от съзнанието за другите, така наречени богове, за да остане в тях съзнанието само за ЕДИНСТВЕНИЯ БОГ.

 Римляни 14

4 Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.
10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

Потвърждение на този възглед на Павел е писмото му до Колосяните.

ПИСМОТО ДО КОЛОСЯНИТЕ

Когато Павел пише това писмо, той е под домашен арест в Рим. Църквата в Колос не е основана от него, но в нея има случжител, който е повярвал от Павел, докато апостолът е бил в Ефес и е пренесъл Евангелието в Колос. Това е Епафрас.

Та Епафрас, загрижен за състоянието на църквата в Колос, поради различни проблеми, възникнали в нея, търси съвет и помощ от Павел.
Тъй като Павел не е основал тази църква, не е посял той вярата там, затова е много внимателен, учтив и любезен с колосяните, за разлика от писмата до Глатяните, или до Коринтяните, или до Римляните например, като се старае първо да им припомни основните положения, това, което е важното и същественото. Защото проблемите, както разбираме, четейки между редовете и от това, което отговаря Павел, са свързани с езическото обкръжение и с обстновката в Колос – смесица от много езически вярвания и юдаизъм, които влияят на християните там и те са мамени и завличани в две посоки – едната е законничество, другата – свободия.
Юдаистично настроените ги карат да спазват празници, новолуния, съботи, диети, езически настроените, ги завличат да празнуват с тях езически празници и на езически божества.
Едните заблуди и измами идват от страна на Закона, а другите, от "първоначалните учения на света"

Ето какво дава Павел, като решение на проблемите и споровете, възникнали в църквата в Колос, по повод на това, че едни спазват календари, други не, едни ядат и пият, не спазват забрани, а други се въздържат и спазват забрани – НИЩО ОТ ТЕЗИ НЕЩА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ!

Защо?

Защото са външни, несъществени!
Защото всичко, цялата същност на вярата и на живота е само и единствено в ХРИСТОС.
Ако има празници, то те са за Него!

Колосяни 2:1 

Защото желая да знаете, какъв голям подвиг имам за вас и за ония, които са в Лаодикия, и за ония, които не са ме виждали лично, 

2 за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, Христа, 

3 в Когото [са скрити] ВСИЧКИ СЪКРОВИЩА на премъдростта и на знанието.

Винаги, когато Павел споменава "тайна", той ни я разкрива. Тайните, които Павел ни разкрива, не са в смисъл на нещо, забранено да се знае от всички, а по-скоро на мистерия, чийто смисъл е скрит при повърхностно четене, но е се разбулва при откровение от Бога.
И тайната, която Павел разкрива тук на Колосяните, пък и не само на тях, защото иска писмото му да се прочете и на други места, е БОЖИЯТА ТАЙНА – ХРИСТОС, в Когото [са скрити] ВСИЧКИ СЪКРОВИЩА на премъдростта и на знанието.
Какво иска да ни каже Павел?
Търсете Христос, дълбайте в Христос за съкровищата на премъдростта и на знанието! А не в закона, нито в "първоначалните учения на света"!
Търсете всичко, което иската да знаете в Христос, а не вън от него, не встрани от Него!
Защо?
Защото ако търсите знание и мъдрост извън Христос, ще бъдете измамени:

4 Това ви казвам, за да ви не измами някой с убедителни думи.

Колкото и убедително да ви изглежда, колкото и "Библейски" да ви изглежда, ако не от Христос, ако не е в съзвучие с Неговото учение, с Христовия Дух – е измама!
И Павел започва сега усърдно да ги увещва да се върнат към това, което са приели в началото, което е в Христос:

5 Защото, ако и да не съм с вас телом, пак духом съм с вас, и се радвам като гледам вашата уредба и постоянството на вашата вяра спрямо Христа. 

6 И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него, 

7 вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение. 

И отново предупреждение за измамителите и техните философии и празни измами, които не са по Христос:

8 Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа. 

ПЪЛНОТАТА И СВОБОДАТА В ХРИСТОС

Няма нужда от нищо друго, след като сме приели Христос, казва Павел. В Него обитава ВСИЧКАТА ПЪЛНОТА НА БОЖЕСТВОТО!
Какво друго ни трябва?

9 Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; 

10 и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт.

Няма нещо, кава Павел, не съществува НИЩО, което да ни трябва извън Христос! Така че спрете да търсите другаде! Спрете да се завличате по измаммици, които с убедителни думи ви карат да търсите нещо друго, ОСВЕН ХРИСТОС!!!

И сега Павел ни припомня какво направи Бог за нас:

11 В него бяхте и обрязани с обрязване не от ръка извършено, но с обрязването, което е от Христа, като съблякохте плътското тяло; 

12 погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. 

13 И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; 

14 и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; 

15 и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него. 

Това е важното, това е същественото! Това помнете, към това се придържайте!
А всичко друго, което ви карат да прибавяте, като обрязване на плътта, спазване на диети, празници, новолуния и дори съботи – това не е по Христос, а по враждебния, прикован на кръста закон, който е махнат изпосред нас!
Така че, сега сме свободни –
Можем да се обрязваме, или да не се обрязваме;
Можем да ядем и пием определени неща, но можем и да не ядем и пием;
Можем да спазваме календари, празници и съботи, но можем и да не спазваме!

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

16 И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; 

Защо?
Защото не са съществени, а само сянка и подобие на това, което трябваше да дойде – Главното, Главата на всичко дойде! ХРИСТОС дойде! Още преди 2000 години!

17 които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово. 

Сега, в 21-ви век, не става въпрос толкова за юдаистичните празници, новолуния, или съботи, колкото до Рождество Христово и Възкресение Христово, но принципът си остава същия.
Празниците са сянка и подобое на Истинското нещо – Исус Христос и Той е главният, същественият, центърът, фокусът!
Исус Христос е празника!

И двата празника са изместени, като дати за празнуване от датите, когато са се случили събитията.
Възкресение, знаем защо е изместено – за да не съвпада с юдейската Пасха, за да се разграничи църквата от евреите. (?!?)
Защо е изместено Рождество – ще чуете най-различни обяснения, от поради обикновено незнание, през поради решение на църковен събор, до поради... напълно абсурдни...

Но не е важна външната форма, а съдържанието, същността, която влагаме в тази форма! Стига същността да е ХРИСТОС!
Стига същността на празника да е ХРИСТОС!

18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум, 

19 а не държи главата Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога. 

Ето това е много важно и актуално днес.

Хора се опитват да надничат с плътски ум в духовното и виждат неща, които ги НЯМА ТАМ. Съществувст само в съзнанието им. Вероятно и параноята, всявана от конспиративните теории има малък дял в това "виждане".
Но не можеш да виждаш духовното с плърски ум. (1 Коринтяни 2:14) 

Другият актуален проблем:

В стремежа си да постигнат растеж на църквата, много лидери се изкушават да прибягнат до прости правила за изпълнение, за да направят християнството по-лесно за следване и живеене и изпадат в законничество. В резултат, жристипнският живот в църквите им не само че не става по-лесен, ами и извънредно сложен! Става, както е пророкувано:

Исая 28:13Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

Даааа! Много сложно! "Ами сега, в този случай, коя заповед, кое правило да приложим? Ох, много сложно!"

Други прибягват до светски похвати за привличане на нови хора, вместо да "държат Главата Христос", от Когото идва истинския растеж на Тялото! Използват маркетинг, реклама, забавления, вицове, напоследък, даже шоута, йога упражнения и медитации.
Използват същите изкушения, които сатана закача на въдицата си, за да лови неспасените души – здраве, богатства, пари и щастието, което идва от тези неща, а не от Хрстос.

Хей, хора, спомнете си! За всички тези неща ние сме умрели вече, защо да се съживяваме отнова за тях? Защо да оставим свободата си в Христос и да се впримчваме отново в Закона, или в измислени правила, принципи и страхове?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, разпъваната в две различни посоки църква в Колос се лута между закон и свободия.
И решението НЕ Е някъде по средата.

Решението е да държим Главата Христос, да държим фокуса, погледа, центъра на Христос!
Каквото и да правим – за Господа да го правим!

Живеем ли, умираме ли – Господни да сме!
Празнуваме ли, не прразнуваме ли – Господни да сме!

ПРАЗНУВАНЕ В НОВИЯ ЗАВЕТ

Ако в Стария Завет празниците бяха постановени, за да сочат към идването на Исус и Неговото дело, в Новозаветно време, това вече е факт.
Първото Пришествие на Бог, в образа на Исус Христос на земята е вече факт!

И това е най-важното събитие в историята на човечеството!
Толкова значимо събитие, че стана вододел на времето – раздели историята ни на ДВЕ ЕПОХИ –

ВРЕМЕТО ПРЕДИ ХРИСТОС

и

ВРЕМЕТО СЛЕД ХРИСТОС

Нима такова необикновено важно, значимо, епохално събитие не заслужава ПРАЗНИК?

Когато част от ангелите се разбунтуваха срещу Бог, Той не им изпрати спасител.
Но когато се разбунтуваха хората, Бог промисли план за нашето спасение и го осъществи!
Това събуди такова възхищение и прослава в Небето, че ангелите, дойдоха на земята да възвестят тази велика Божия милост и Божието благоволение към хората.

Лука 2:
7 И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

Първото Пришествие на нашия Господ Исус Христос беше БЛАГОВЕСТЕНО от ангела, като "голяма радост, която ще бъде за всичките люде."

Колко по-ясно може да го каже Словото? Това е повод за голяма радост и празнуване от всички хора!

Овчарите тогава не разбираха огромната значимост на това събитие. Но ние днес знаем какво означава това. Знаем какво направи Бог, чрез Исус за човечеството и лично за нас.
Ние имаме много по-основателен повод от ангелите да балгодарим на Бога за това събитие – да ни изпрати Спасител.
Ако ангелите слязоха на земята да прославят Бога за това, което Той направи за нас, хората, то колко повече трябва ние да прославяме Бог за това! Не само всеки ден от живота си, но и поне в един ден, в който ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, всички хора заедно да празнуваме идването на Бог сред хората. Да празнуваме Божието благоволение към нас. Благоволение, което беше отказано на ангелите...

И сега за мира...
Разнищих Лука 2:14 дума по дума в конкорданса, защото в повечето преводи нещо ме смущава. Или е преведено "на земята мир между човеците", или "на земята мир, в человеците благоволение".
Ако Исус, с Първото Си пришествие трябваше да донесе мир на земята, или между хората, значи се е провалил.

Проверих двата предлога и се оказа, че основното значение на предлога, използван преди "хората", ἐν, е "в". Второто значение и честота на употреба е "на/върху" и чак третото е "сред/между".

И с този предлог, песента звучи вече смислено:

Слава на Бога във висините, И на земята мир В човеците, в които е Неговото благоволение.

И напълно в съзвучие с целта, с която Исус дойде на земята – да даде мир в нас, въпреки враждебната обстановка, в която ни остави. (Йоан 14:27; Йоан 16:33; Матей 10:16, 17)

И да донесе МИР между Бога и хората:

2 Коринтяни 5:18
А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение;

Ефесяни 2:16
и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

Колосяни 1:20-22 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.
И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,
примири сега чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

Ето това си струва да се празнува! Това, че Бог ни даде възможността да имаме мир с Него.
Тази възможност е дадена на ВСИЧКИ хора. И затова трябва да се празнува от ВСИЧКИ!
Дори когато НЕ всички разбират какво празнуват. И ние не винаги сме разбирали.
Но е дошъл един момент в който сме разбрали.

Този празник е най-добрият, най-подходящият, най-благоприятният повод, този момент на разбиране да дойде и за други хора и най-вече за нашите близки.

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ВЕСЕЛО И ЩАСТЛИВО ПРАЗНУВАНЕ НА 

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

Свързани статии:

КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ

ОБЕЩАНИЕТО

КАКВО ПРАЗНУВАМЕ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

КОЙ ОГРАБВА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО?

СЪЗНАНИЕ ЗА ИДОЛИ

...ПРОТИВ УГАЖДАНЕТО НА ПЛЪТТА

 Колосяни 2: 

20 Ако сте умрели с Христа относно първоначалните учения на света, то защо, като че живеете на света, се подчинявате на постановления, като,

21 "Не похващай", "Не вкусвай", "Не пипай",
22 (които всички се развалят от употреба), по човешки заповеди и учения?
23 Тия неща наистина имат вид на мъдрост в произволно богослужение и смирение и в нещадене на тялото, но не струват за нищо в борбата против угождаването на тялото.

Разбирате ли, скъпи Колосяни (пък и не само Колосяните), пише Павел, ако сме умрели за тези неща, те не ни владеят вече!

Но ако ни владеят, то или някой ни е измамил, че все още имат власт над нас и ни учи, че чрез желязна дисциплина ще се предпазим от тях, или... изобщо не сме умрели за тях!

Ефектът от "подчиняването на постановления" е обратен – колкото повече се стараеш да спазваш правила и да не щадиш тялото, толково по-силно се съпротивлява плътта!
Този начин е абсолютно НЕЕФЕКТИВЕН в борбата, против угаждането на тялото!

На плътта угаждаме дори, когато не я щадим, защото, когато постигнем резултат със собствени сили, ние се възгордяваме и решаваме, че сме си самодостатъчни – нямаме нужда от Христос.

Какво остава тогава?
Какъв е Божият начин?

БЛАГОДАТ!

Не, това не е учението на някои съвременни лъжеучители за хипреблагодатта!

Опазил ме Бог! Те поучават благодатта не като средство за живот според Божията воля, а точно за живот според желанията на плътта.

Благодатта е единственото средство, което ни дава желание и сила да живеем според Божията воля! И тя идва само и единствено от Бог. Благодатта е на наше разположение винаги!

Не отричам самодисциплинта, но тя няма нито силата, нито резултатите на благодатта.
Какво означава това на практика?

Да не се самодисциплинираме? – Не!
Но да не разчитаме на собствените сили, да не търсим нашето представяне пред Бог и да не се опияняваме от собствените си победите над плътта.

Да чакаме Бог да "задейства" благодатта Си в нас? – Не!
Няма нужда да чакаме. Нито да използваме такова "чакане", като оправдание да се отдаваме на угаждане на плътта.

Механизмът е много прост:
Идва изкушение, в плътта се надига желание. Единственото, което може да ни победи в този момент е нашето съгласие с лъжата, че не можем да се съпротивим.
Можем! Защото сме умрели за тези неща! Те нямат власт над нас! Сатана няма власт над нас! Не може да ни принуди да направим каквото и да било! Не му е разрешено!
Единственото, което може да направи е да ни измами!

С какво?
С това, че това изкушение не е нещо опасно, че всъщност много го искаме, че имaмe нужда от това, точно сега, веднга, че няма да има кой знае какви последствия...

Моят личен опит е, че всеки път, когато съм съгрешавала, то е било не защото не съм могла да се спра и да се съпротивя, а защото не съм искала да го направя...

И след това ВИНАГИ съм съжалявала горчиво, изпадала съм в отчаяние, не съм смеела да застана пред Бог за прошка с дни и седмици, страдйки и самообвинявайки се, самосъжалявайки се...

Знам, че ви звучи познато...

И всичко това, при условие, че сме приели средството за борба срещу угаждането на плътта. Имаме го на разположение 24/7!

2 Коринтяни 6:1
И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

И така, механизмът е следният:

Идва изкушение, в плътта се надига желание.
Веднага в главата ни "накацват" цяло ято лъжи.
Но ние знаем истината – тези неща нямат власт над нас! Ние сме умрели с Христа за тях! Христос разчупи оковите, връзките, нищо не ни държи за тях! Ние сме свободни от тези неща, Христос плати с кръвта и страданията Си за тази наша свобода!
Те не ни носят НИЩО добро, а само отчаяние и скръб.
Краткият момент на удоволствие, или радoст, или забвление не може да компенсира тъгата и срама след това, скръбта, че отново сме разочаровали Бог...

Само един поглед към Христос на кръста, само един спомен от Неговата прегръдка! Само една кратка молитва: "Исусе, помогни!"...


И край! Никакви птици-лъжи!
Благодатта ни изпълва с увереност в Христовата любов и грижа към нас, със сила да се съпротивим, което се оказва много лесно и без никакъв драматизъм.
Благодатта ни изпълва с благодарност, че имаме на наша страна, Този, Който е победил света и сега е с нас, за да можем и ние да го побеждаваме в нас...

ХРИСТОВАТА БЛАГОДАТ ни е дадена не за да живеем, както ни е угодно, не както е угодно на плътта ни, а за да живеем според Неговите заповеди, които не е необходимо да четем, за да изпълняваме, а са написани на сърцата ни, положени са във вътрешностите ни.

Всеки път, когато сме изкушени да направим нещо, в разрез със заповедите на Христос, ние знаем много добре това. Святият Дух моментално ни изостря вниманието, насочва ни към Слово, надига интуицията ни, събужда съвеста ни и ние знаем 100%, че ще нарушим това, което Исус ни е оставил, като стандарт.

А заповедите на Христос са много по-строги от закона-детеводител.
Заповедите на Христос са да бъдем съвършени, като Отец.
Заповедите на Христос са да демонстрираме Неговата любов. Не тази, да обичаме ближния, като себе си, тя е старата заповед. Новата е да обичаме така, както обикна Той – умря за нас, когато бяхме още Негови врагове...

И този стандарт на любов е НЕПОСТИЖИМ с никакво друго средство, освен с БЛАГОДАТТА.

...защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

Свързани статии:

БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

КОНФРОНТИРАНЕ НА ГРЕШКАТА НА ХИПЕР-БЛАГОДАТТА, Майкъл Браун

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

ВЕЧНОТО БОЖИЕ ЦАРСТВО

Предприех това изследване, поради объркването, което съществува относно това, къде ще е Царството на Исус по време на Милениума – на земята, или в Небесното обиталище на Бог и къде ще е ВЕЧНОТО ЦАРСТВО, в което Исус ни обеща, че отива да ни приготви място в обиталищата на Божия Дом. (Йоан 14:2,3)

МИЛЕНИУМ

Земното (световното) царство ще стане напълно Царството на Исус Христос (Откровение 11:15), непосредствено преди Неговото Второ идване на земята, при звука на последната, седма тръба и ще продължи 1000 години. Дали това ще са точно хиляда години или приблизително толкова? В Словото Бог казва това, което има предвид и има предвид това, което казва.


Не мисля, че някой, който чете Словото би могъл да се обърка, относно това, че Милениумът – хиляда-годишното Царство ще е на земята. На тази, нашата сегашна земя, която обитаваме в момента. (Исая 9, 11, 32 и 61; Еремия 31; Езекиил 11 и 36; Михей 4; Амос 9; Захария 8 и 14; Откровение 19 и 20 и др.)

ВЕЧНОТО ЦАРСТВО

Що се отнася до Вечното Царство на Бог, то ще е нещо съвсем ново и различно! Но първо старата вселена ще бъде унищожена.

Това ще се случи по време на съда пред големия бял Престол, който ще се проведе в тронната зала на Небето (Божието обиталище) и когато ВСИЧКИ, живи и ВСИЧКИ мъртви ще бъдат съдени. На земята няма да е останал никой! Ни жив, ни труп.

Откровение 20:11
След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че НЕ СЕ НАМЕРИ МЯСТО ЗА ТЯХ.

Как може нещо да побегне от лицето на БОГ? Този израз, намираме в Словото, когато някой бяга и се крие от някого, така че да не го вижда – например, Агар от Сарайя и Яков, от Исав. Но как може нещо да побегне от лицето на всеприсъстващия Бог? Има ли място, където би се скрило от Него? Единствената възможност е да престане да съществува.
"Не се намери място" е идиом, който се употребява в еврейския език и в този стих е преведен на гръцки буквално. Означава НЯМА вече, не съществува вече, отсъства, изчезва. Същия израз виждаме употребен в Псалми 37:10 и в Даниил 2:35.


Небесният Ерусалим, където, според мен е приготвено място за нас в обиталища, ще слезе на земя, НО НЕ НА тази, СЕГАШНАТА, а на друга, съвсем нова, във съвсем ДРУГА ВСЕЛЕНА. Вселена, в която ще действат други физични закони, така че да няма да има нужда от слънце, а сам Бог ще е светило и на планетата, където ще слезе небесният Ерусалим, няма да има морета.

1 И видех ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преидоха [преминаха]: и море немаше вече. 2 И аз Иоан видех светия град, Ерусалим новий, че слезваше от Бога из небето приготвен както невеста украсена за мъжа си. 3 И чух глас голем от небето който казваше: Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тех; и те ще бъдат люде негови, и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог. 4 И ще обърше Бог всека сълза от очите им, и смъртта не ще я има вече, нито жалеяне нито писък ни болест ще има вече, защото първото се мина. 5 И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново. И казва ми: Напиши: защото тези думи са истинни и верни.(Откровение 22:1-5) [Цариградски превод]

Това ще бъде свят, който е в много по-голяма степен подобен на Небето (Божието обиталище), за разлика от сегашния, който е само бледо подобие и сянка.

Ето какво казва Словото:

Откровение 21:1 И видях НОВО небе и НОВА земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. [Превод от 1940]

"Небе и земя", като съчетание на думи в Библията се употребява, за обозначаване на материалната вселена – земята е планетата, а небето е космосът.

В този стих недвусмислено се прави разлика между "НОВО небе и НОВА земя" и "първото небе и първата земя".

Определено става въпрос за ДВЕ РАЗЛИЧНИ ВСЕЛЕНИ.

Това, което, обикновено обърква привържениците на теорията, че земята само ще бъде подновена са два стиха от Откровение – 21:2 и 5


В 21:2, Йоан казва, че вижда, как Небесният Ерусалим "слиза". Това го поставя в позиция да е долу, там, където градът ще слезе. Но това не означава непременно, че това е сегашната земя. В Откровение разбираме, как Божият Дух пренася Йоан от място на място, от една реалност в друга, непрекъснато му сменя позицията, в зависимост от това, какво иска да му покаже.


В 21:5, единствено в превода от 1940 се казва "подновявам":

И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко...

Но в другите български, както и английски преводи е преведено точно:

5 И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново... [Цариградски превод]

5 И Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. [Верен 2002]

5 Тогава Седналият на престола каза: „Виж! Правя всичко ново.“ [Съвременен 2004]

5 И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. [Православен]

Ето буквалният превод от гръцки на английски:

5 "And said the [One] sitting on the throne , Behold, new I make all things ...

Нека погледнем какво означава думата за "new" в оригинал. (Използвам Strong конкорданс.)


Думата е καινὰ, употребена е, като наречие и означава ново, прясно (свежо), неизползвано. На английски се превежда, като fresh, new, unused, novel.


Същата дума е употребена в Матей 9:17 и Марк 2:22 за новите мехове, в Матей 27:60, за новия, неизползван още гроб, в Марк 16:17 за новите езици, в Лука 5:36 за отдирането на кръпка от нова дреха и т.н.


Определено не става въпрос за правене от старото ново. Става въпрос за нещо АБСОЛЮТНО НОВО, свежо, неизползвано още.


Бог не за първи път говори за това, че ще направи нова вселена (нова земя и ново небе)

За същото става въпрос и в:

Исая 65:17 Понеже, ето, СЪЗДАВАМ НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ; И ПРЕДИШНИТЕ неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.

Исая 66:22 Защото, както новото небе И новата земя, КОИТО АЗ ЩЕ НАПРАВЯ, Ще пребъдат пред Мене, казва Господ, Така ще пребъде родът ви и името ви.

А Петър ни изяснява по-подробно за това събитие:

2 Петрово 3:10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, 12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! 13 А според обещанието Му очакваме НОВО небе и НОВА земя, в която да живее правда.

В този стих, думата е същата, но е прилагателно и е склонена по род число със съществителните, към които е приложена – небе и земя. Освен това, Петър ни запознава с един специален Господен ден, в който нашата вселена ще престане да съществува.


Но какво ще представлява тази нова вселена, тази нова планета, този нов град?

Откровение 22:1След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. 3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. 4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. 5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. 

И ТЕ ЩЕ ЦАРУВАТ ДО ВЕЧНИ ВЕКОВЕ

Това е съвършеният вечен свят на Бога и на Неговите хора, където няма да има вече нищо проклето.

Свят, в който самият Бог ще бъде сред нас и ние, край Него.

Свят, в който единствено Бог ще е наш БОГ и ние ще сме Негови хора.

Свят, в който няма да има нито един човек, който да не служи на Бога.

Свят, в който всички до един ще са били изпитани и ще са доказали, че ИСКАТ да бъдат с Бог вечно!

Свят, в който няма да има нито един човек, който НЕ ИСКА да бъде с Бог нито временно, нито вечно. Но преди да се насели този нов свят, неговите жители вече ще са преминали през един период на изпитание – земен живот, който ще е особено тежък за тези, които ще са живи по време на властта на Антихрист. Но и наградата им ще е много голяма, ако издържат докрай и ако са верни до смърт:

Откровение 20:4И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

Освен това, ще имат "летящ старт" за следващото изпитание:

Откровение 20:5 Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. 6 Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт [в огненото езеро] не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

Ще са минали и през втори период на изпитание – Божието Хиляда-годишно Царство, в края на който сатана отново ще бъде пуснат, за да мами народите.

И окончателното решение на Бог за това кой ще насели съвършения Божи свят, ще бъде взето при съда на Големия Бял Престол. 

Нито една съдба няма да е несправедлива, защото всичко, което човек върши, което мисли и което го мотивира е било видяно и записано в книгите. (Откровение 20:12)


И никой няма да може да се оплаче, че не са му били дадени достатъчно възможности да поиска да бъде с Бога, или че не е бил предупреждаван многократно какво ще се случи с тези, кото не искат да бъдат с Бога през вечността.


Всеки ще получи точно това, което е искал – Тези, които обичат Бога, ще бъдат вечно с Него. Те ще са доказали, с живота си, че никакви изпиатния, болки, загуби, мъки, дори смърт на са били в състояние да ги накарат да спрат да обичат Бога!

Тези, които не обичат Бога, ще бъдат вечно отделени от Него...

И Духът и невестата казват: Дойди.

И който чуе, нека рече: Дойди.

И който е жаден нека дойде.

Който иска, нека вземе даром водата на живота.

Амин!






Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ТЕМА

МОЛИТВАТА НА ЕЗЕКИЯ

Не, не става въпрос за известната молитва на Езекия, чрез която си издействал още 15 години живот.

Молитвата, която ме впечатли беше молитвата на Езекия в храма, когато получава писмото от Асирийския цар Сенахирим.

Малко предистория.

Ерусалим е обсаден от асирийците, с военачалник Рапсак. Той говори на обсадените жители на Ерусалим на юдейски, опитвайки се да съкруши духа на защитниците, убеждавайки ги, че по волята на Господа е възлязъл срещу тях, за да ги съсипе. Подиграва им се на нищжния брой, на надеждата, че ще получат помощ от Египет... (Исая 36:4-10)


Това се случва 7 века преди Христос. Асирия е завзела почти целия плодороден полумесец. Северното царство вече е паднало. Никой не е успял да ѝ противостои. Всички околни народи са вече превзети и отведени на други места. Такава е била практиката на завладяване тогава – изселване на коренното население и заселване на земите му с други народи.


Управителят на двореца в Ерусалим, секретарят и летописецът молят Рапсак да им говори на асирийски, за да не го разбират хората в крепостта, но той продължава да убеждава народа да не слушат цар Езекия, а да се спогодят с него, като им обещава да ги засели в други, плодородни земи. (Исая 36:12-21)

Като чува това, Езекия раздира дрехите си и влиза в храма, а управителя, секретаря и летописеца изпраща при пророк Исая.


Бог отговаря веднага, чрез Исая:

"Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя."(Исая 37:6,7)

Бог пуска в действие обещанието Си и след серия слухове за войни, Рапсак тръгва към Лахис да помага на царя си Сенахирим, който от своя страна тръгва да воюва срещу Етиопския цар, защото "чул", че излязъл срещу него и изоставя плановете си за Ерусалим. Но все пак, изпраща писмо до Езекия:

"Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш? Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?" (Исая 10-13)

МОЛИТВАТА

Тогава Езекия влиза отново в храма и разгръща писмото пред Бога, произнасяйки следната молитва:

"Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати тогова да похули живия Бог. Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им; и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог."

(Исая 37:16-20)

Уау! Това се казва молитва за Божия слава!

"Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог."

Езекия е опитал вече всичко, което е било по силите му, за да защити царството си от Асирийците. Пращал е посланици до околните народи и царе, въпреки предупрежденеията на Исая да не го прави, да не разчита на царе, хора, войски, коне и колесници, а на Бога.

Сега, когато няма вече никаква друга надежда, когато всички наоколо са покорени, Езекия е напълно наясно, че не може с шепа хора да противостои на цяла империя.

И най-после, се обръща към Бога.

Най-после се сеща, че Богът на тази шепа хора е ЕДИНСТВЕНИЯТ БОГ

***
Не сме ли и ние, като Езекия?
Опитваме всичко възможно да се справим със собствени сили и с помощ от хора и едва, когато изпаднем в безизходица и пълно отчаяние, се сещаме, че Бог някак ни е предупреждавал много преди това, подсказвал ни е какво да правим, но ни е сме упорствали в нашите си пътища и начини. Най-после сме готови да чуем какво ни казва Бог!

***

ОТГОВОРЪТ

Бог не само отговаря на молитвата на Езекия, но отговаря и на писмото на Сенахирим:

Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. Ето словото, което Господ изговори за него:

Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря. Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев. Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил. Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет. Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини. Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И жито препърлено преди да стане стъбло. Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене. Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им. И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе. Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила, По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ; Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

(Исая 37:21-35)

И ето действията на Бога – изпраща ангел и той погубва 185 000 човека в Асирийския стан. Стават сутринта и гледат – "мъртви трупове"!


Сенахирим, уплашен се връща в Ниневия и там е убит в храма на своя измислен бог Нисрох от двама от синовете си...


Друг негов син го наследява и продължава завоеванията, но никога не посяга на Ерусалим и Юдея.


Царството на юдеите остава, като малко островче, сред морето на Асирийското владение, чак до разпадането на империята.



Една картинка, която много прилича на днешното положение на Израел сред арабите.

КАКВО ИСКАТЕ ОТ ИЗРАЕЛ?

Да изчезнат? Да бъдат заличени от земята? Нов холокост? Да изгорят в пещите? Да станат на сапун?
???
...

Очевидци разказват за поляците, които след войната са отишли да видят лагерите на смъртта, в които самите те са предавали евреите си на нацистите. На отиване са били весели, усмихнати, а когато се връщали, са плачели и ридаели с наведени глави...
Светът е изправен пред нов холокост. Но този път жертвите, освен евреи ще бъдем и ние, християните. От години ислямистки екстремисти избиват християни. И "християнският" свят мълчи...
От няколко години в същия "християнски" свят се надига нова вълна антисемитизъм, още по-голяма от тази, преди 85 години. Надига се и ни заля вълна на заличаване на християнските ценности, на игнориране на Християнството и християните.
От началото на октомври умерени мюсюлмани нападат с камъни, с Молотов-коктейли и с ножове мирни граждани на Израел, а медиите в "християнския" свят отразяват предимно израелското "насилие".
Тогава християните мълчаха. Сега мълчанието дори е заместено с омраза...
Нещо, което е коренно противоположно на учението на Исус. И напълно в съзвучие с човекоубийствената същност на сатана.

Никога няма да спра да се удивлявам, какви невероятни жестокости са способни хората да си причиняват един на друг, единствено от омраза...

Кулминацията на омразата към евреите и към Бога ще бъде в битката в Армагедон. От целият свят ще се събрат да воюват срещу тях и срещу Бог. И точно тогва Царят на царете ще слезе с нас, Неговото войнство, за  да погуби враговете Си и да установи Царството Си на земята, в което ние и евреите, чиито очи Бог вече ще е отворил, които вече ще са го разпознали, ще царуваме заедно с Него, като един народ, като един нов човек, събрани в едно тяло. (Ефесяни 2:12-16)

От гузна съвест, поради избиването на 6 милиона евреи – мъже, жени и деца, светът позволи на оцелелите да се зеселят в земята си, като им даде ето тази територия, означена в зелено на картата вляво, по-голямата част от която е пустинята Негев. В страните, където преди войната бяха живяли евреи, жилищата и имотите им отдавна бяха присвоени от съседите им. Повечето нямаха къде да се върнат и бяха щастливи за педята земя, която можеха да нерекат Израел. Нищо, че беше или пустиня, или блата, пълни маларийни комари. (Използваемата ѝ част може да се сравни по площ с Добричка област.)
Но арабите... не можаха да понесат, че Израел се беше възродил и още на следващия ден, още когато Израел беше на възраст само един ден, хората, оцелели от лагерите на смъртта трябваше да защитават младата си държава от армиите на арабите от Ливан, Сирия, Ирак, Йордания, Египет и Саудитска арабия. Без самите те да имат армия и оръжия, без танкове и самолети. И въпреки това спряха враговете си, стигнали почти до Тел Авив и с помощта на оръжия, закупени след началото на войната от... Чехословакия и СССР ги отблъснаха обратно.
Арабите нарекоха тази война "срамната".
Част от териториите, определени за арабското население от бюрократите на ООН в Газа и Западния бряг са окупирани, съответно от Египет и Йордания, което оставя арабските бежанци от войната през 1948-ма, практически с нищо. Незнайно защо, обаче, светът продължава да вярва на лъжите, че Израел е окупаторът, при условие, че арабските страни са агресорът, а Израел се защитава и в резултат на военни победи, останалите части от териториите, определени от бюрократи в ООН за арабите станаха негови. Сравнете картите.

Израел сега е с територия 20% от площта на България и около 60% от територията му е пустинята Негев. Използваемата му площ, представлява приблизително, малко повече от площта на Бургаска област. Населението му е 8 милиона, 17% от които са араби.
Колко искат враговете на Бога да се стеснят пределите на Неговия народ?
Да ги изтикаме в морето, както призовава ислямът?
Хора, отворете си очите! Колко искате да отрежете още от "Бургаската област" на Израел?

Не забравяйте, че Бог ще съди народите, които си разделят земята Му! (Йоил 3:2)
А Бог винаги спазва обещанията Си.
Когато земята на Израел беше пустиня, арабите я презираха и не се заселваха в нея с векове. Бог обеща да направи земята да запустее, както четем в пророчетвата на Исая, Еремия, Езекиил и Михей, докато Израел е разпръснат между народите. И това се изпълни.

Марк Твен, пътешествайки по тези земи през 1867 година пише:

"... .. Една пуста страна, чиято почва е достатъчно богата, но е предадена изцяло на плевели ... мълчалив, печален простор .... запустение .... не видяхме нито веднъж едно човешко същество по целия маршрут .... Тук, там има дърво или храст. Дори и маслиновото дърво и кактуса, тези бързи приятели на безполезната почва и те почти са изоставили страната."

Но Бог обеща и да ги събере от всички народи, където бяха разпръснати. И това започна да се изпълнява още през 1881-ва. Към момента в земята Израел са събрани около половината евреи.
След 1881 започват вълните на заселване на Светите земи със законното им население – евреите. Тези заселници си купуват земята, на която се заселват, а арабите с удоволствие им я продават – тя е пустиня.
И както е пророкувано в Осия 2, земята отговаря на хората и започва малко по малко да става плодородна, докато се превръща в градината, която е сега.
Колкото повече евреи идват, токова повече се съживява земята и икономиката ѝ. Това привлича околните араби и през цялото време на Британския мандат – 1922-1948, араби от съседните страни се преселват в Светите земи. Това поражда конфликти с евреите през целия мандат и особено през 1947 избухват големи стълкновения, които карат Великобритания да поиска да се откаже от мандата си и да лобира за създаването на държавата Израел, за да се освободи от отговорност да се справя с размириците там.
Арабските бежанци, които излизат от Израел след арабско-израелската война от 1948-ма са 711 000, по други източници, те са 400 000. Еврейски бежанци, които по същото време са прогонени от арабските страни са 820 000.

Разликата е, че Израел си прибира, приобщава  и интегрира бежанците, а Египет и Йордания, които окупират Газа и Западния бряг, след войната от 1948, отказват да приемат арабските бежанци в обществата си – отказват им гражданство, образование и работа, поддържайки статута има на бежанци, с единствената цел – да ги използват в пропагандата си и като инструмент за натиск над ООН срещу новосъздадената държава Израел, която те упорито отказват да признаят.
Тези злощастни, озлобени хора, наречени "палестинци" са жертва на религиозната омраза към евреите и на антиизраелската политика на арабските страни, от които фактически произлизат. Те нямат нищо общо, нито с древните, заличени от Асирийците, 720 години преди Христа филистимци, нито с римската провинция "Сирия-Палестина", чието име римляните дават на провинция Юдея, след въстанието на Бар-Кохба през 135-та година и прогоонването на евреите от Ерусалим и Юдея.
Израел, обаче, интегрира арабите, решили да останат в земята. Днес, те са около 1,5 милиона и са пълноправни граждани, представени в Кнесета.
От 1948 до 1967, цели 19 години ивицата Газа е владение, следствие на окупация на Египет, а Западният бряг – на Йордания. Нито една от двете страни не създаде "Палестинска държава" на тези територии, населени с арабски бежанци. Но изискват това да го стори Израел... По възможност на своя територия. А пък и защо ли им е на евреите територия – те нямат право да съществуват изобщо...

ЛИЦЕМЕРИЕ И НАГЛОСТ!!!

Арабските бежанци от арабско-израелската война през 1948, да речем, че са били 711 000, днес са около 5 милиона, защото отказват да се интегрират в Израел, а Египет и Йордания отказват да интегрират тях. И ООН им даде автономия, с тенденцията да бъде узаконена измислената държава "Палестина".
Когато Газа, след 6-дневната война беше населена с евреи, беше цъфтяща градина с цветни и зеленчукови оранжерии и с развита икономика. Когато Израел беше принуден да даде Газа на арабите, вместо да се възползват от всичко построено, за да живеят там добре и да благоденстват, те разрушиха всичко, само защото било построено от евреи...
Евреите превръщат пустнята в градина, арабите превръщат градините в пустиня.

Вместо да изпозлват милиардите долари помощи, за да живее добре народът, "палестинските" лидери ги харчат в СА за да си живеят добре самите те и за ракети срещу мирните жители на Израел.

Преди време, Ариел Шарон, за малко да подпише поредното откъсване на еврейска земя срещу мир, но Бог го тръшна в кома и преговорите се отмениха.
Формулата земя срещу мир НЕ РАБОТИ. Това беше доказано многократно. Всеки път, когато арабите предприемаха война срещу Израел, тя завършваше с отблъскването им дълбоко в техните територии при контраатаките. Но по дипломатическо-кресливо-ревлив път, арабите манипулираха света, да принуди евреите да им върнат земите. Единственото, което Израел искаше в замяна, беше – МИР. И всеки път, когато Израел даваше земя срещу мир, получаваше от арабите ВОЙНА. Пък и вече не остана земя за даване...

Израел е малкото червено петънце, сред зеленото ислямско море.
И как може някой да повярва, че Израел е агресорът?

Евреите не са глупаци, след като са някакви нищожни 6 милиона сред море от араби – 280 милиона и сред още по-голямо море от мюсюлмани – 1.6 милиарда, че да искат война с тях. Не евреите, а арабите-мюсюлмани искат война с Израел. Но нещо все не им се удава да воюват срещу Бог. Те искат да унищожат евреите завинаги.
Евреите искат единствено да съществуват. А светът, който е под властта на сатана, винаги е искал да отрече това им право, с едно малко изключение, през 1948-ма, на цената на 6 милиона убити евреи, тежащи на съветта му...

Евреите искат да бъдат оставени на мира, защото обичат живота. Но арабите около тях жертват децата си, хората си, с единствената цел да унищожат Израел. Така пише в корана им – да мразят и унищожават "неверниците", и най-вече евреи и християни.

Защо?
Защото евреите и християните са отказали навремето да признаят Мохамед за пророк. Поискали са от него да докаже твърденията си, като им изяви пророчество, или чудо. И когато не могъл, те не приели твърденията му за истина. Когато събрал последователи, обаче, (повечето разбойнически банди, вилнеещи около Медина) изклал евреите и християните там, отмъщавайки си за тяхното "лошо отношение". В Мединските глави на корана изведнъж се появяват "низпослани" заповеди от "Аллах" за воюване с хората на Книгата (евреи и християни), за наказанието и унищожението им... Нещо напълно противоположно на мирните, Мекански глави, когато Мохамед е бил само основател на ново учение, почти без последователи и когато през повечето време се оплаквал, че никой не го приема сериозно, но Аллах ще ги накаже в "деня на възкресението".  Според самия коран и според богословите на исляма, по-късните, Медински стихове заличават, или обезсилват по-ранните, Мекански, миролюбиви такива. Така че не се оставяйте да бъдете заблудени от миролюбивите цитати. Лъжата "Ал-Такия" е позволена в исляма за запазване на живота на мюсюлманите, когато са малцинство и за целите на джихад.

Ислямът никога не е развивал икономика. Той се е обогатявал на базата на експанзия, с помощта на ятагана. Това е неговата 1400 годишна история. А сегашното му богатство се дължи единствено на нефта.
Това е неговата жестока сегашана практика, олицетворена в действията ИД. Ислямът е перфектната военна система, защото превръща бойците си в терминатори, обещавайки неимоверни наслади след смъртта за тези, "които се сражават по пътя на Аллах". Майките на ислямските "мъченици" си осигуряват място в рая, чрез смъртта на децата си. Затова, в училищата, (спонсорирани от ООН) вместо да учат науки, децата се обучават да мразят евреи, да ги убиват и да стават "мъченици" в самоубисйтвени атентати.
"Мир ще има, когато арабите започнат да обичат децата си, повече, отколкото мразят нас." – казва Голда Меир.

Деца в "палестинско" ТВ предаване "За да хвърлям във въздуха евреи."

Един от популярните лозунги на Хамаз е "Ние обичаме смъртта, както нашият враг обича живота."
Арабите-мюсюлмани се радват и прославят смъртта на "мъчениците", убили "неверници", но още повече се радват и ликуват поради смъртта на "неверниците".
11-ти септември беше празник, ознаменуван с масови радостни шествия по улиците на ислямския свят.
...

Единствената цел на арабите-мюсюлмани е Израел да бъде заличен, а евреите – унищожени. И не само евреите, но и всички "неверници".
Това иска ислямът от тях. Истинският ислям. Не умерената му версия, практикувана в страните, където са малцинство.

Конфликтът, с така наречените "палестинци" няма нищо общо с политиката, нито с територията, нито с "окупацията".

Конфликтът е на религиозна основа, следствие от дълбоко насажданата омраза, още от най-ранно детство. Повече части от Израелската територия не са необходими на арабите, за да живеят там, а за да могат от там по-лесно да убиват евреи.

Това искаше и Хитлер – да унищожи евреите.
Това винаги е искал сатана – да унищожи евреите, а по-късно и християните. (Откровение 12)

Истинската, дълбоката причина за омразата към евреите е омразата на сатана към Бог и към всички, които се наричат с Неговото име.
Това е и истинската, дълбоката причина на антисемитизма. Включително и в църковните среди, където сатана отдавна си е построил крепости.

Евреите винаги са искали мир, а арабите винаги са искали евреите да умрат. Това е коренът на конфликта.
Това е ИСТИНАТА.

Опитвам се да достигна до здрвия разум на читателите с обикновена логика и исторически факти. Особено на християните, които са в плен на заблудата на сатанинското заместително богословие. Наистина ли ще се радвате на утеснението на Яков, на евреите, за които Исус се моли и ходайства? (Лука 23:34)
Наистина ли ще желаете гибелта на този малък, изстрадал народ, за който Павел беше съгласен сам той да стане "анатема", само те да бъдат спасени? (Римляни 9:1-3)
Наистина ли сте склонни да мразите, тези, които са възлюбени от Бога, заради Бащите им? (Римляни 11:28)
Да, много от евреите (2/3) ще бъдат унищожени физически в предстоящия край на века (времето, епохата), но всички, които участват в това, ще са в противниковия лагер на Бога.
Но и много християни ще бъдат убити тогава също.
Не искам да ви плаша, но освен християните в Близкия изток, в Пакистан и Африка, които сега са убивани от ислямисти заради вярата си, много ще бъдат убити по времето на властта на Антихрист. (Откровение 6:9-11; 7:14) И евреите и християните сме врагове на сатана, защото сме възлюбени от Бога. Въпреки това, Бог ще му позволи да воюва срещу нас и да ни победи (Откровение 13:7), но всъщност победата ще бъде наша, защото няма да обичаме живота си дотолкова, че бягаме от смърт и ще го победим чрез кръвта на Агнето и чрез словото на нашето свидетелство. (Откровение 12:11) Освен това, ние не се боим от този, който може само тялото да погуби. (Матей 10:28)
А окончателната победа – всички знаем чия ще е – на Царя на Царете и Господа на Господарите, на Алфа и Омега, на нашия Господ и Спасител, Исус Христос.
Пророчествата са написани, не за да ни плашат, а за да ни предупредят и подготвят.
Нека бъдем трезвени и будни!
Нека Бог да ни даде мъдрост и разбиране, за да не се хващаме, като шранчета на въдицата на сатана. Той лъже. Това е неговата същност. Той мами целия свят. Ще направи така, че да заблуди, ако може и избраните. Той идва само да открадне, разруши и погуби. (Йоан 10:10) Той винаги ще ни заблуждава относно това, кого Бог смята за Свой и кого за враг, както накара християнските нации в Европа да се обърнат срещу евреите си и да ги предадат на холокост. Той винаги ще ни кара да се мразим един друг и един друг да се предаваме. (Матей 24:10)
Той ще ни накара дори да мразим мюсюлманите, инструментите в ръката му, а те са просто жертви на заблудите му – вместо да се молим за тях и да ги печелим за Христос, дори когато ни гонят и убиват. Защото Христовата скъпоценна кръв беше проляна и за тях...
Как можем да избегнем заблудите?
Като пребъдваме в Исус Христос и в Неговото Слово. Като стоим на истинската лоза.
Моля Те Господи, Татко небесен, моля Те, отвори ни очите и ни пази от заблудите и лъжите на сатана. Дай ни мъдрост, разпознаване и търпение, Господи.


Линк към предаването на Хамаз с децата:
https://www.youtube.com/watch?v=1UXlSeDHGh0

Церемония за края на обучението в детската градина:
https://www.youtube.com/watch?v=5HqP5Td6rCc

"Евреите са вечни врагове на мюсюлманите, независимо от Палестина" – Ал-Рахма ТВ:
https://www.youtube.com/watch?v=s_mdw1iQsz0