ПАСХАТА

Пасхата беше кулминацията в извеждането на народа на Израил от Египет. Това беше толкова епохално събитие, че Бог се назоваваше по него – "Господа, Който те изведе из Египетската земя" (Второзаконие 6:12; Второзаконие 13:10; 3 Царе 9:9; 4 Царе 17:7, 36; Еремия 16:4)

Но освен ярко историческо събитие, което роди една уникална нация, като народ със свръхестествено управление и закон, постановен директно от самия Бог Творец, Пасхата имаше и друг, пророчески смисъл – както Бог изведе народа, който беше избрал от робството, така щеше да изведе и всички, които биха повярвали в жертвата на Неговия Възлюбен Син Исус Христос от робството на греха. И както кръвта на пасхалното агне беше знак за Бог да подмине с наказанието домовете, на чиито врати се намираше, така и кръвта на Исус, която ни попръска, е знак да ни отмине наказанието за нашите грехове.

Всеки детайл от наредената от Бога Пасха има символично значение, но ще се спра само на най-важните детайли. Празнуването ѝ е предназначено не само да напомня на Израил за извеждането му от египетското робство, но и да им демонстрира Спасението, което Бог щеше да извърши чрез Исус Христос, който ставайки жертвения пасхален Агнец, изпълни съвършено мисията, с която беше изпратен от Отец на земята и осигури нашето преминаване от робството на греха, към свободата в Христос, от смърт към вечен живот.

Събитието

Времето, когато Бог беше решил да изведе Израил с мощна ръка от Египет беше настъпило. След като Бог вече беше поразил Египет с девет язви, беше дошъл редът на последната – десетата. Докато при предишните язви, Бог  поразяваше собствеността на Египет, но не и на Израил, то последната язва щеше да засегне животи и беше необходимо специално приготовление.

Подготовката

Изход 12:1 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: 2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

Месеците в календара на Израил се определят от лунните цикли зависят от новолунията. За да компенсират разликата със слънчевия цикъл, през определен период се добавя 13-ти месец. Така че първият месец, наречен по-късно Нисан, се пада в различно време през пролетта – може да е през март, или през април по календара, който използаме ние. И тъй като дните от седмицата не се влияят от датите, както и при нас, 14-ия ден от месец Нисан се пада всяка година в различен ден от седмицата. Защо това има значение, ще стане ясно по-късно. Важното е, че Бог постанови кой да е първия месец от техния календар и от тогава започна броенето на годините на съществуването на нацията. А първата година от календара им е годината на сътворението. Годините се увеличават в Новата им година, която е в седмия месец Тишри, а юбилейните години се празнуват в 10-ия месец Тевет. (Еврейски календар)
Денят, в еврейския календар започва след залез слънце, възприето от Битие 1 – "И стана вечер, стана утро, ден..."
По тази причина, празниците започват вечерта, преди датата на празника.

3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. 4 Но ако домашните са малцина за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

Подготовката за Пасхата започваше още от 10-ия ден – тогва се отделяше агнето, или ярето, което щеше да бъде заклано на 14-ия ден, вечерта и щеше да се яде в началото на 15-тия ден – след залез слънце.

5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. 6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.

Едногодишното мъжко агне без недостатък е символ на безгрешния живот на Исус Христос. Той е невинният Агнец, без недостатък, без грях, без петно, Който единствен можеше да удовлетвоти справедливото осъждение върху хората, поемайки го върху Себе Си.
Той щеше да бъде жертван, като закланото пасхално агне заради нас, за да бъдем пощадени ние.

7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

Кръвта е белег и печат за нас, които сме я приели, за да ни отмине "погубителната язва", която ще погуби всички непокорни на Благовестието.

8 През същата НОЩ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9 Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. 10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.  

Огънят е символ на вечното наказание, което заслужаваме, на огнено изпитабие, и на осъждението, което ще падне на земята във великия Ден Господен. Безквасните хлябове са символ на чистота, искреност и истина – 1 Коринтяни 5:8 
"Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина."
Горчивите треви са символ на скръбта, която сме имали по време на нашето робство на греха и на горчивата чаша, която Исус изпи, покорявайки се на Отец и поемайки върху Себе Си греховете и наказанието, което беше предназначено за нас.

11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване. 12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. 13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

Препасани през кръста, с обувки на нозете, с тояги в ръцете и яденето набързо е символ на временноъо ни състояние на тази земя, където само преминаваме към нашия вечен Дом – ние сме само пътници, преминаващи оттук. Временно пребиваващи на тази земя, с живот, кратък, като лъх. И след това настава съд. И само кръвта на Исус може да ни напише имената в книгата на Живота и на Агнето. Тя е белегът, който ще направи да ни отмине погублението. А то ще постигне всеки, който не е приел тази скъпоценна кръв, проляна за нас.

Наредба за вечен празник

14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

В празнуването на  Пасхата, Бог разпорежда  през седемте дни на празнуването ѝ да не се яде нищо квасно. Още на първия ден да се "дигне" – изнесе, изхвърли, всякакъв квас от дома. А първият ден е 14-и Нисан. Това означава, че още вечерта, на 13-ти, срещу 14-ти Нисан всякакъв квас трябваше да се изхвърли от дома, с предупреждение, че който яде квасно през тези 7 дни "ще се изтреби отсред Израиля".

15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отспед Израиля. 16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. 17 Да пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения. 18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. 19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец. 20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

Когато нещо е много важно, то се повтаря в Словото. А когато е изключително важно, то се потретва. А когато се повтаря многократно това означава, че не бива в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ  да се прави компромис с това. Ето защо заповедта да се яде пасхта с БЕЗКВАСНИ хлябове се повтаря непрекъснато, като се редува със забрана да се яде кваснов стихове 8, 15, 17, 18, 19, 20 и в стих 39 се казва, че когато излязоха от Египет тестото им не беше вкиснало и ядяха отново БЕЗКВАСНИ хлябове.
Цели шест пъти Бог заръчва на Мойсей да се яде безквасно. Защо е толкова важно?
Защото квасът е символ на греха, а смисълът на жертването на пасхалното Агне е ИЗВЕЖДАНЕ от робството на греха.  След като сме били освободени от Исус, ние вече нямаме работа с грях, нямаме работа със стария квас, с  кваса на злобата и нечестието! Вече не сме заразени с греха, а очистени от неговия квас, той вече не ни владее и не може да ни нправи отново със старото грешно-квасно естество. Освен ако сами не се "вкиснем" доброволно.

1 Коринтяни 5:7-8
"Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина."

Пасха и безквасници вървят зедно, неразделни, защото смисълът на жертвата е да ни очисти от греха, да ни изведе от робството!

Наредбата за вечен празник е повторена още веднъж, по-надолу в текста, с изрично наставление, какво да обясняват на поколенията, когато ги попитат за празника:

24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. 25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба. 26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? 27 Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

Изпълнението

21 Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

На четиринадесетия ден от месеца, това означава през деня, въпреки, че е започнал на 13-и вечерта, на залез слънце. Тогава не са имали електричество и коленето на животните е трябвало да стане по видело, защото инструкциите бяха строги – трябваше да се опече агнето с главата, краката и дреболиите му, не трябваше и да трошат кост от пасхата (Изход 12:46; Числа 9:12), което е пророчество за Исус. Освен това, трябваше да се напръскат вратите с кръв. И така, през деня, на 14-и Нисан, Мойсей повика всички старейшини и им даде инструкции да си вземат по едно агне, според броя на членовете в семейството и да го заколят, наричайки го "пасха". Това остава, като традиция – на 14-ти Нисан, първият ден от празника да има свят събор.
Защо съм убедена, че коленето на животните беше заповядано и се осъществи следобед, към вечерта, в кра на 14-ти Нисан, а Пасхта беше вечерта, в началото на 15-ти? Защото Библията тълкува и обяснява сама себе си:

Числа 33:

1 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка. 2 Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им. 3 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,

Пасхата – преминаването на Бог стана през нощта на 15-ти Нисан и на сутринта на Пасхата израилтяните отпътуваха.
Неслучайно уточнението за датите е направено в Числа – за да няма никой, който да сметне нещо различно, от това, което Бог е постановил!

Изход 12: 22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. 23 Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. ...

И исопът присъстваше при жертването на пасхалното агне на къста – Йоан 19:29.
А кръвта, която бе попръскана стълбовете и горния праг на врата, е символ на кръвта на поръсената кръв на посредника на Новия Завет, Исус Христос:

Евреи 12:

22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, 24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

Чуйте предупреждението, което се отнася и до нас –  "и никой от вас да не излезе из къщната си врата" – веднъж подпечатани и белязани с кръвта на Агнеца, нашата задача е да внимаваме да не излезем изпод защитата на тази кръв. Само покрити с нея имаме Спасение. Извън нея, сме изложени на погубление. Само под кръвта сме защитени от поразяване!

28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. 29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. 30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

Израилтяните се покориха, направиха всичко, както им беше заповядано и оцеляха, а египтяните ги постигна най-тежкото нещо – изгубиха своите първородни...
Няма алтернативен път за спасение. Само Исус е пътят. Само ако се покорим на указанията на Бог, на Неговия план за Спасение, само тогава можем да имаме надеждата за спасение. Нищо друго – нито нашите праведни дела, нито спазване на закони и правила, нито нашата самооценка, като добри хора не е достатъчна причина за Бог да ни отмине с наказанието. В Неговите очи, по Неговия стандарт, няма нито един достатъчен, всички съгрешихме и не заслужаваме да се прославим от Бога. (Римляни 3:23) Единствено Исус, със Своя безгрешен живот на земята изпълни Божия стндарт за праведност и единствено в Него ние можем да сме оправдани.

Резултатът

31 И повика Моисея и Аарона още през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте; 32 подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. 33 Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

Резултатът беше Край на робството! Дори самият фараон поиска да го благословят, а египтяните не искаха да ги отпратят по-скоро.
Защо светът не ни харесва и страни от нас? Защото за тези, които не обичат светлината и живота, нашето присъствие е като смъртна присъда за тях:

2 Коринтяни 2:16 

На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

Но за тези, които се спасяват сме животворно ухание.

Закон и указания за Пасхата

Защо беше важно за Израилтяните да спазват точно закона за  Пасхата, с всички подробности? Защото този празник беше най-директният указателен знак за делото на Месия. Те трябваше да разпознаят изпълнението на Пасхата в Неговата жертва на кръста. Законът за пасхата, както ги изведе от Египет, така трябваше да ги хване за ръка и да ги доведе до Месията. (Галтяни 3:24)

Законът за празнуването на Пасхата, с подробности е описан отново в Изход 12:43-51. 
Особено важно е указанието в Изход 34:25

"Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на пасхалния празник до утринта"

В Левит 2 са дадени всички указания за хлебния принос и от там разбираме, че единственият празник, на който се принася квасен хляб е празникът на първите плодове, когато заедно с безквасния хляб, трябваше да се донесат от дома и два квасни хляба от новата реколта, но да не се изгарят на олтаря, а само да се придвижат:

11 Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се не прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу. 12 Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се не изгарят на олтара за благоухание.

Това, което се приготвяше и ядеше на святото място, където беше трапезата с присъствените хлябове, не биваше да бъде квасно:

Левит 6:16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.

Същите указния четем и в Левит 7-ма, 8-ма и 10-та глава – на святото място да присъства и да се яде единствено БЕЗКВАСНО!

От Левит 23:5-8, разбираме, че Пасхата се празнува 7 дни с безквасни хлябове и че във всеки от седемте дни трябва да се принася жертва на Бога:

5 В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;
6 и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.
7 На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
8 И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

Привечер, на 14-ия ден започва приготовлението на Пасхата – коленето на агнето, а през нощта на 15-тия ден, то се яде печено на огън, с безквасни хлябове, според закона на Пасхата. Освен това, 15-ти Нисан се нарича Празник на безквасните хлябове, макар че още предната вечер всеки квас е вдигнат и изнесен от дома (Изход 12:18). И в продължение на 7 дни от левитите се принася всеки ден жертва на Бога, като се спазва указанието от Изход 34:25 – "Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове"

В Числа 9:1-14 отново Бог дава указния за празнуването на Пасхата. В глава 28:15-16, отново Бог напомня за празнуването на Пасхата, заедно със седмицата на Безквасните хлябове.

Във Второзаконие 16:1-8, отново се повтарят заръките за Пасхата, за празнуването ѝ 7 дни с безквасни хлябове.

Като съберем цялата информация за Пасхата, стигаме до следната последователност:

На 10-ти Нисан се отделя жертвеното агне, което се пази до 14-ти Нисан.

На 14-ти Нисан, в началото, вечерта, след 13-ти Нисан се маха всичко квасно от дома. През деня има свят събор. В края на 14-ти, привечер, преди 15-и Нисан агнето се заколва и кръвта му се събира в леген. С помощта на исоп се пръска кръв от агнето, като се удря с исопа горния праг и страничните стълбове на врататана дома. Агнето се изпича на огън с главата, краката и дреболиите, като се внимава, да не се счупи нито една негова кост.
На 15-ти Нисан, в началото, през нощта, се яде Пасхата с безквасен хляб и горчиви треви, като хората са приготвени за път – препасани през кръста, с обувки и с тояга в ръце. Ако остане нещо от агнето, то се изгаря  в огън.
На сутринта, на 15-ти Нисан, след Пасхта израилтяните са отпътували от Египет. 

А когато са празнували в Обещаната земя, на същия ден отиват на нивите и вързват червен шнур на покаралите стръкове – първите плодове, които след 50 дни ще ожънат и ще принесат на Бог, като първи плодове от жътвата.
Всеки ден от тези 7 дни, левитите принасят жертва на Бога, заедно с хлебен принос, който изрично е указан да е безквасен. По принцип хлебният принос винаги е безквасен, и жертвите са в седмицата на безквасните хлябове, но въпреки това, Бог изрично указва хлябът да е безквасен.
На 20-ия ден отново има свят събор и празничната седмица приключва към началото на 21-ия ден.

Изход 12:18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

Истинската Пасха

Това, което Бог направи за Израил на Пасхата, беше демонстрация на това, какво щеше да направи за целия свят, чрез Исус Христос. Истинската Пасха се състоя преди около 2000 години, на един хълм, наречен Голгота (Череп), на един кръст, в изпълнение на нередената за вечно празнуване Пасха, по точните указания на Бог как да бъде извършена.
Исус Христос не отмени Пасхата, а я ИЗПЪЛНИ точно, по закон и на точно определеното време. Изпълнението ѝ е описано подробно в трите синоптични Евангелия:

Матей 26:17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си. 19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. 25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло. 27 Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! 28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

Исус даде на учениците Си хляб и вино, символи на Неговите тяло и кръв, която се пролива за прощаване на греховете.
Пасхалната вечеря на Исус с учениците, беше и Неговата последна вечеря с тях. Той щеше да бъде жертван точно в пасхалната седмица, когато всеки ден се жертваше за Бога.

Почти идентичен е и разказът на Марк:

Марк 14:12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата? 13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. 14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? 20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. 22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. 24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

Марк уточнява допълнително, че това е точно денят, когато се колеха животните, а вечерта беше самата пасхална вечеря, когато Исус обяви действителното изпълнение на истинската Пасха, в която самият Той е жертвеното Агне.


Лука внася още по-конкретно указание за това, какво се случваше онази вечер.

Лука 22:7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата. 8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим? 10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, 11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божиет  царство.

Исус Христос казва, че е дошло времето Истинската Пасха да се изпълни в Божието Царство!
И това предстоеше непосредствено да се случи.

17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство  

19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. 20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

Новият Завет влезе в сила с печата на Кръвта на Исус. Всички досегашни завети бяха сключвани с кръв на животни – и с Ной, и с Авраам, и с народа на Израил, чрез Мойсей и с Давид. Този Завет беше коренно различен – този Завет се сключваше с кръвта на Богочовека Христос.
Авторът на Евреи ни обяснява разликата:

Евреи 9: 

11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

Вечно изкупление: 

12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! 15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. 16 Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя. 17 Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят. 18 Затова нито първият завет бе утвърден без кръв. 19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше: 20 "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

Кръв и исоп –  елементи от сключването на Завета на планината Синай с народа на Израил. Но това бяха елементи от Пасхалната жертва, при излизането от Египет.
Тогава, обаче, завет не беше сключен. Новият Завет беше предсказан и указан още тогава. Но се сключи по времето на Истинската Пасха, с истинската Жертва, на Истинния Бог, с Неговата кръв, с Неговата смърт и с Неговото възкресение!

Откровението на Йоан за Пасхата

Както стана ясно в първата част, Празникът Пасха се наричаше още и Празникът на безквасните хлябове и се празнуваше 7 дни, с ежедневни жертви и с празнична вечря всеки ден, а на първия и на последния ден празнуваха със свят събор.

Йоан потвърждава, че задържането и разпването на Исус става точно през тази седмица – Йоан 18:28,39; Йоан 19:14.

И това е естествено – Исус е пасхалното Агне, което бе заклано за света, за да може всеки, който повярва в Неговата жертва да бъде изведен от робството на греха, да бъде очистен от кваса на греха:

1 Коринтяни 5:7-8"Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина."

Йоан, обаче, единствен от Евангелистите не пише конкретно за хляба и виното, но определено описва същата вечеря:

Йоан 13:1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

"Преди празника на пасхата" е израз, от който, само от него не можем еднозначно да кажем колко преди пасхата – дни, или часове. Но в следващия стих става ясно, че става въпрос за времето, непосредствено преди вечерята да е станала готова. Преди да седне на вечерята, обаче, Исус прави една важна демонстрация на учениците Си – измива им краката, като им казвам, че и те трябва да правят същото помежду си. Исус им преподаде нагледен, практичен урок за Културата на Божието Царство. Тя е коренно различна от светската култура. В културата на Божието Царство, който иска да бъде пръв, той трябва да е роб, слуга, служител на всички.

2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), 3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. 6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? 7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

Исус даде пример на учениците Си, за това, как да имат дял с Него. Тримата други Евангелисти бяха запомнили, че делът с Исус Христос е в примера с хляба и виното. И това беше истина. Но Йоан беше запомнил друг пример на общение и дял с Исус – участието в Неговото дело на слуга. Йоан вече знаеше, че Исус е Божият Агнец, Който носи греха на света. (Йоан 1:36). На него това беше открито още в началото, чрез свидетелството на Йоан Кръстител. Откровението за участието в слугуването и в жертвата беше по-високото ниво на осъзнаване на Новия Завет. По-високо ниво на откровение за същността на това да си  част от Христос, от Неговото Тяло.
Участието в Тялото Христово, чрез хляба и виното ни освобождава ни от плен, очиства ни, умива ни от греховете, но участието в делото на Христос ни причастява в Самия Него.

10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате."

Чрез жертвата на кръста, разчупеното тяло и пролятата кръв, Исус послужи на нас. А с нашия живот на слуги, подобно на нашия Господар, от когото ние не сме по-горни, ние служим един на друг и на хората.
На ниво приемане на жертвата, сме само консуматори на благодатния подарък от Бога, а на ниво слугуване, ние сме съработници на Исус и участници, заедно с Него в Неговото наследство.
В Божието Царство да получиш подарък е по-ниско ниво от това, да изработиш и дадеш подарък.

Ето това е Тайнството, Причастието, Блаженството, което запомни Йоан от тази вечеря.

Но не беше единствено това откровение. Докато всички други бяха разтревожени и някак парализирани от думите на Исус, за това, как ще пострада, как те ще го изоставят и ще се разпръснат, съзнанието на Йоан беше насочено към последните наставления на Господа, които виждаме събрани от края на глава 13, до глава 17.

Да станем част от Тялото Христово, чрез участие в Хляба и Виното е само началото на нашия земен живот, като Христови.
Да функционираме в Тялото Христово – ето това е, което ни прави наистина да имаме дял с Христос. А да функционираме, като части в Тялото, означава да сме подчинени на Главата Христос и на служене един на друг, по примера, който ни даде нашият Господ.

Римляни 12:5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. 

Римляни 12:10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит. 

Галатяни 6:2 Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.