ПОСРЕДНИЦИ, ОГРАДИ И ПРОЛОМИ

Очаква ли Бог от нас да посредничим за страната си, да издигаме огради в молитва и да заставаме в проломите?

Исая 59:16„Видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник”

Псалми 106:23
„Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.”

Псалм 106: 29-30„И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях. Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана”

Езекиил 13:5
„Вие не се изкачихте в проломите, Нито издигнахте ограда за Израилевия дом, За да устои в боя в деня Господен.”

Езекиил 22:30
„И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих.”

А сред нас, ще намери ли Бог такъв мъж, ако го потърси?

Нека си спомним какъв беше Мойсей, когато Бог го потърси за първи път при горящия храст. Той милееше за народа си, съжаляваше го, гледайки страданията му, дори се опита да докаже лоялността си към него, като уби египтянина. Но при първата трудност, Мойсей избяга. Със сигурност в сърцето му Бог беше вложил предусещане за съдбата му, но той се усъмни в това, след като беше преследван за убийство. Нека си спомним, как Мойсей се опитваше да си намери оправдания, за да не влезе в съдбата, която Бог беше приготвил за него. Беше ли спрял да милее и да се интересува от сънародниците си? Може би не, но вече не мислеше, че той ще е човекът, който ще ги поведе.

Нека сега си спомним как Мойсей се застъпи за народа, когато Бог каза, че ще ги убие. Как застана в пролома и се застъпи за тях. Разликата между Мойсей при горящия храст и Мойсей в пролома беше голяма. Какво се беше променило?
Мойсей беше прекарал дълго време в Божието присъствие. Говореше с Него лице в лице. Беше започнал да прихваща светлина от източника на светлината.

Някои твърдят, че Мойсей е променил решението на Бога с посредническата си застъпническа молитва. По мое мнение, Бог беше подействал в сърцето и ума на Мойсей до такава степен, че да може да взема правилните решения, според Божията воля, дори когато в замяна му се предложи да стане родоначалник на нов Божий народ. Бог беше изградил Богоугоден характер в Мойсей.

Промени ли Мойсей решението на Бога да изтреби непокорния народ – не, само отложи присъдата с около 40 години. Но това, което иска Бог да ни научи с тази история е за същността на характера на Бога – Бог не се удоволства в смъртта на нечестивите, но и няма да търпи безкрайно грях и непокорство. Бог има властта и силата да стори каквото си поиска, на когото си поиска, но той съобщи намеренията си на Мойсей, за да предизвика тази реакция на застъпъпничество у него, да събуди у Мойсей състрадание към народа и ревност за Славата на Бога. Бог подбуди Мойсей да действа и говори според Божията воля. И Бог пощади народа, макар и временно. И все пак те имаха предоставено достатъчно време, за да се вразумят и да се покаят.

Същото беше извършил и с Авраам – съобщи му намеренията си да унищожи Содом и Гомор по същата причина – да събуди състрадание, застъпничество, посредничество, молитва, да го предизвика да застане в пролома. Промени ли Авраам решението на Бога – не, но Бог го предизвика да застане в пролома, да действа и говори според Божията воля и Бог спаси Лот и семейството му, а градовете унищожи.

Защо Бог съобщава на хората Си, пророците, какво ще извърши с нечечестивите? За да намери поне един, който да застане в пролома, да изгради стена, да посредничи между Божия гняв и народа.

"Видя, че нямаше човек, И почуди се, че нямаше посредник; Затова Неговата мишца издействува за него спасение, И правдата Му го подкрепи. Той се облече с правда като с броня, И тури на главата си спасение за шлем; Облече и одеждите на възмездието за дреха, И загърна се с ревността като с мантия. Според дължимите им възмездия, така ще отплати, Ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; Ще даде възмездие на островите. Така ще се убоят от името на Господа живеещите на запад, И от славата Му живеещите при изгрева на слънцето; Защото ще дойде като стремителен поток, Затласкан от Господното дихание;" 

Исая 59:16-19

И така, сред нас, ще намери ли Бог такъв мъж, ако потърси?

"А като Изкупител ще дойде в Сион И за ония от Якова, които се обръщат от престъпление, казва Господ." Исая 59:20

Ще се обърнем ли от престъпленията си, за да дойде Бог при нас, като Изкупител?

Бог застава като предводител на армията Си, облечен с правда, като броня, със шлема на спасението, с одеждите на възмездието и ревността, като мантия. В армията са тези, които са облекли Божието всеоръжие – обувките на готовност за благовестие, пояса на истината, бронения нагръдник на правдата, шлема на спасението, щита на вярата и меча на Духа, който е Божието Слово.

Защото нашата борба не е срещу плът и кръв...
Бог призовава армията Си...

(За гези, които имат уши...)

МЪДРОСТ

 

ЧОВЕКЪТ Е СПОСОБЕН

Противно на измислиците на еволюционистите, археологическите находки от древността ни показват, че древните хора не са били глупави полуживотни. Когато четем книгата, считана за най-старата в Библията – книгата на Йов, размишляваме заедно с него способностите на човека, далеч надвишаващи способностите на другите живи представители на Творението:

Йов 28:

1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 Човекът простира ръката си върху канарите, Преобръща планините из корен.

10 Разсича проломи между скалите;...

И защо са всичките тези усилия да се ходи в непристъпни места, да се преобръщат планините, да се разсичат проломи, да се люлееш над бездни?
Цялото упражнение е да се открие всичко скъпоценно. Извинете, не човекът, ОКОТО му открива всичко скъпоценно.

...
И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

Има пряка връзка между видимите скъпоценности и ОКОТО.
И естествено, да извади скъпоценното на бял свят. Иначе как ще го видят ОЧИТЕ.
Човекът обича да открива скрити неща. Щом нещо е скрито, може би е ценно. В повечето случаи е така.
Но какво се счита от човека за скъпоценно?
Сребро, злато, желязо, мед, скъпоценни камъни, хлябът...или парите, за съвременния човек?
Интересното е, че точно тези, които притежават всички тези неща и изобщо тези, които според стандартите на обществото притежават скъпоценности, много скоро разбират, че тези неща не са най-ценните. Кое е по-ценно тогава? Може би знанията?

Човекът има способностите да търси и намира какво ли не в целия материален свят, но пак не е сигурен дали това, което е намерил, открил или разбрал е най-скъпоценното. Но в процеса на търсене осъзнава, че е по-удовлетворен когато използва разума си и успешно решава задачите и проблемите по пътя си, отколкото когато действително постигне целта си. И дали изобщо целта си е струвала усилията? Дали постигането на целта е задоволила очакванията на човека? Дали изобщо това е била вярната цел? Кое изобщо има смисъл в живота?
Тогава човекът осъзнава, че има повече нужда от МЪДРОСТ,  за да разбере кое изобщо има смисъл в живота.
Когато твърдя, че постигането на целта не удовлетворява, не говоря само от личен опит. Чела съм биографии и изповеди на много хора, които са положили много усилия да постигнат целите си, които се считат за известни и успели, но се чувстват неудовлетворени. Даже някои от тях се самоубиват, защото нямат вече енергията да търсят друг смисъл, друга цел. Нямат идеята, че за да си поставят правилната цел, първо трябва да потърсят МЪДРОСТ.

КЪДЕ Е МЪДРОСТТА

Обаче, къде да търси мъдростта?

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

Няма я никъде в материалния свят – нито на повърхността на земята, нито под земята, нито във водата. Дори да имаш злато и материални ценности, не можеш да си я купиш. Откъде, прочее, произхожда мъдростта? И дали мястото на разума е в мозъка?
Намерихме най-скритата от ОЧИТЕ скъпоценност – МЪДРОСТТА.
Добре, щом е скрита от ОЧИТЕ, може би е в невидимия свят?
Може би мъртвите са ни оставили някаква улика, някакъв знак къде да я търсим?

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

Когато наближи краят на живота на човека, тогава той започва да се замисля, че може би има Бог-Творец на всичко, включително и на самия човек. И че може би е трябвало да разбере този Бог, който го е създал дали не го е създал с някаква цел и предназначение? И ако си извън тази цел и предназначение, ако си се оплел в собствените си цели и идеи, може би си пропуснал най-важната цел, истинския смисъл на живота.

КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Ако си задаваме този въпрос, значи сме стигнали до философията. Обичам философията, но ако човек няма време и желание да изследва цялата философска мисъл през вековете, достатъчно е да прочете книгата по философия от Библията – Еклесиаст.
Защо?
Защото Соломон е единственият човек, живял на земята, комуто е било дадено да опита от всичко. И не само да опита, но и да УСПЕЕ. Имал е власт, богатство, слава, жени, коне, колесници, знания във всякакви области, мъдрост да съди хората – ВСИЧКО. И какъв е най-често срещаният израз в Еклесиаст – "Суета на суетите, всичко е суета!"
Ооооо, съжалявам за всички млади и стари хора, които са убедени, че АКО... имат власт, богатство, слава, знания – ще са щастливи. Съжалявам и по-скромните, които искат само пари, жени, коли.
Не, Соломон е имал всички тези неща в изобилие и пак е стигнал до заключението, че всичко това е СУЕТА НА СУЕТИТЕ. Моля ви, прочетете Еклесиаст. Поставете се на мястото на Соломон и преживейте с него всичките му търсения и експерименти. Може никога да нямате възможността да повторите опита му, но трябва да сте му благодарни, че се е "жертвал" вместо нас да изпита всички тези суети, дори със седемстотинте жени и тристата наложници.

До какъв извод стига Соломон накрая?
Ако сте стигнали до последната глава, сигурно вече знаете:

Еклесиаст 12:

13 Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека;

14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.

Ти да видиш! Ами той и Йов стигнал до същото заключение. Интересно, и той е имал власт, богатства, знания и мъдрост. Изгубил е всичко това, дори децата и здравето си и пак е стигнал до същото заключение. И на него Бог му светнал в ума със светкавица да види и осъзнае философията на живота:

Йов 28:28 И [Бог]каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

Разбрахме, че Йов и Соломон са открили Мъдростта. Соломон даже ѝ предоставя възможност да се представи в една от неговите книги. Оказва се, че Мъдростта изобщо не е била скрита. Даже е заставала по върховете и е викала, за да привлече вниманието на хората. И те все пак са вървели по собствения си разум... (Притчи 8) 
Но ние сме от тези, които се вглеждаме и се вслушваме, нали? Притчи 8 е много важен и полезен за живота текст. От там разбираме, че не само Мъдростта е откриваема и достъпна за нас, но и че можем да ѝ се доверим.
О, какво има след това – трапеза, пиршество, тържество? И ние сме поканени? Всъщност, поканени се чувстваме само тези, които сме разбрали, колко сме прости в нашата си мъдрост.

Притчи 9:

1 Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

2 Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

3 Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

4 Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

5 Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

6 Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума

На мен ли ми се струва, или това тържество много прилича на едно сватбено тържество:

Матей 22

2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

5 но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

8 Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Човешкият живот няма смисъл извън Бога!

Не е задължително да вярвате на мен. Чуйте призива на МЪДРОСТТА:

Притчи 8:

32 Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

Предполагам разбирате, че  не става въпрос само за физическата смърт, нито само за земния живот.

Ако сте опитали от трапезата на МЪДРОСТТА, вероятно сте получили ПОКАНАТА за СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО.

Не я занемарявайте. Слушайте МЪДРОСТТА, пазете пътищата ѝ, слушайте поуката ѝ и не я отхвърляйте, бдете при портите ѝ и чакайте при стълбовете на вратата ѝ.










P.S.
Ако още не сте разбрали коя е МЪДРОСТТА, значи сте пропуснали нейното представяне.
(Притчи 8)

ВЪЛЦИТЕ В ОВЧИ КОЖИ

Обхваща ме негодувание, когато видя как сатана трови Тялото Христово отвътре с лъжеучения от вълци в овчи кожи.

КАК ДА ГИ РАЗПОЗНАЕМ

Тук ще се спра само на два основни белега, по които можем веднага да разпознаем дали сме в кошарата при Добрия Пастир, или сме в кланицата на "крадеца, който идва само да открадне, да заколи и да погуби".

Един от сигурните белези, по които можете да разпознаете лъжеучителите е по това, какво евангелие проповядват.
Кое е истинското Евангелие? То е в Словото:

1. Коринтяни 15:

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.
3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

Това не е цялото Евангелие. Цялото е в Писанията и според Писанията. Това е само припомяне на основните опорни точки на Истинското Евангелие.

Истинското Евангелие е за кръста, покаянието, умирането за себето, възкресението, носенето на кръста, устояването в посвещението,

Чрез другото евангелие, за което апостол Павел ни предупреждава в Галатяни 1 и във 2 Коринтяни 11, лъжеучителите ви водят в омагьосания свят на "Аз, Мене, Моето".


Лъжеучителите ще ви кажат това, което искате да чуете, това, което гали и почесва ушите ви. Ще ви изкушат със същите неща, които искат и неспасените, неновородени души и това е щастие, благоденствие, здраве, удоволствие сега, в света, всичко, но не и Бог...
Според тях, Бог е този, който иска тези неща за вас и съществува, за да ви ги осигури...
Те отместват фокуса на вярващите от Исус Христос и го поставят на себето, на индивида.
Точно обратното на "Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери."
Те искат да намерите СВОЯ живот в света и да изгубите истинския си живот в Христос.
"...Но...нима Бог не иска да сме здрави и щастливи?" – бихте попитали вие.
Да, разбира се, че иска! Но това никога не е била целта Му за нас, а само следствие от това, да търсим ПЪРВО Божието Царство и Неговата правда.
Ако основният ни мотив да следваме Христос е да сме здрави и щастливи, това означава, че ние изобщо не сме станали Христови. Святият Дух никога не ни е преобразявал и ние сме в пълно неведение за това КОЙ е БОГ и какво е направил за нас.
Разбирате ли, в Божието Царство да следваме Христос е целта, а снабдяването на потребностите ни е следствие. (Матей 6:24-34)
В лъжеученията, това е точно обратното – снабдяването на потребностите ни е целта, а Бог не е нищо повече от средството за това...

Друг съществен белег – лъжеучителите НИКОГА не проповядват за Тялото Христово. Те се съсредоточват върху желанията на индивида – неговите нужди, потребности, пожелания...
Дали е случайно, че от 18 изброени гряха, за които апостол Павел ни предупреждава за последните дни във 2 Тимотей 3, на първо място е грехът на себелюбието?
Четем, оглеждаме се и виждаме, че това е факт. Не само в света, но и в Църквата...

"Дечица, пазете себе си от идоли!", предупреждава Йоан.
Всяко нещо, дори добро, на пръв поглед, може да ни стане идол, ако не държим главата Христос, "от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога."

Всеки е толкова обсебен от себе си, че концепцията за цяло, за жив организъм, за Тяло, за семейство, за общност, за един храм ... е станала абсолютно чужда за съзнанието на много хора, наричащи се "християни".
И това е особено вярно точно за мега църквите...
И точно те са големите кланици на Крадеца.

Моля ви, нека сравняваме това, което ни проповядват с Христовото учение, за да не бъдем лесно завличани от всеки вятър...

ЗА ПРОРОЧЕСТВАТА

Много хора бъркат пожеланията и религиозния си ентусиазъм с Божие пророчество. И отново тук идва желанието пророкът да ПОМОГНЕ на хората. Точно както изцелителят и освободителят твърдят. Те просто искат да помогнат на хората. И хилядите гледания, стотиците реакции и десетките споделяния са един вид потвърждение за тях, че те наистина помагат на хората.


Но дали е така? Дали наистина мотивът сърцето им е да помогнат, или им харесва да са популярни?

И дали наистина помагат?

Ако човек има претенциите да е пророк – получил е пророческо слово, първо е добре да се убеди дали наистина е от Господа. Има няколко критерия, по които това може да се разпознае. Защото не винаги това, което получаваме, като пророческо слово, видение, или сън е от Господа. Понякога може да е от нас самите, понякога може и да има демоничен произход.


Най-важният критерий е дали пророчеството съответства на Словото. Бог никога не си противоречи.

Но да речем, че човекът е убеден, че Бог му е дал пророческа дарба. В ранната църква е имало много пророци в едно събрание, както четем в I-во Коринтяни. Когато някой от пророците е пророкувал, останалите са слушали и са разсъждавали. В такава обстановка е било лесно да се развиват дарбите. И да се отсява кое пророчество е от Бога и кой пророк е от Бога.


В съвременните събрания, създаването такава обстановка е много трудно. Освен може би, в молитвените събрания. Но в повечето случаи, появи ли се пророк, той автоматично се възприема, като потенциална заплаха за едноличната пастОрска власт. И какво правят непризнатите, прокудени пророци?


Правят си свои църкви и стават пастОри...


Това съм го виждала да се случва.


Или спират да практикуват дарбата.


Или започват да я практикуват по интернет.


Но ако единственият критерий за вярност на пророчеството са гледанията, реакциите и споделянията в социалните мрежи и ако не търсиш, или ако пренебрегваш съветите на по-опитни и зрели християни – вероятността да се развиваш като все по-фалшив и по-фалшив пророк и то с много навирен нос, е огромна.


Истинските Божи пророци никога не са били особено популярни. Преживявали са недоверие, омраза, гонения и повечето са умирали от насилствена смърт.


Те са знаели това. Затова Еремия прокле деня, в който се е родил, защото разбираше какво го очаква.


И така, популярността НЕ Е критерий. Божиите пророци в Стария Завет бяха карани от Бог да изживяват в микровариант наказанията на народа.


Защо не са били популярни?


Ами много просто. Бог е дал Словото си. Когато народът му се е отклонявал от пътя, определен от Словото Му, Той е издигал пророк, за да каже на хората думата Си и хората не са били особено щастливи от това да им каже някой, че са тръгнали в грешна посока, че живеят живота си грешно.


Пророкът е давал Божието послание, общо взето в три раздела:


1. Какво не е наред – изясняване на ситуацията;


2. Предупреждение какво ще стане, ако/когато продължават така;


3. Обещание какво ще стане, ако/когато се покаят и се отвърнат от грешния си път.


Всички старозаветни пророчества следват тази структура.


Нека видим дали това е вярно и за новозаветните пророчества.


Изненада! Посланията до седемте църкви, които Господ Исус диктува на своя пророк Йоан в Откровение 2 и 3 следват същата структура!



Като чуя "пророчество" за цялата църква в България и то по повод на настъпването на календарна година, знам със сигурност, че това не е пророчество от Бога.


Защо?


Първо, защото съдържат почти единствено обещания за благословения.


Второ, Църквата в България е толкова разнородна, с толкова много различни и специфични, проблеми, грешки и нужди, че едно пророчество към нея би трябвало да следва всяка една специфика, като проблем и решение. А какво получаваме на практика? Добри пожелания, изказани под формата на "пророчества".


Трето, цикличността на сезоните, постановена от Бог в движението на небесните тела, се отнася преди всичко за земеделското стопанисване. Определянето на периодите в Божиите пророчества никога не са били по повод смяната на сезоните, или годините, а по повод ПРОМЯНАТА В СЪРЦАТА и съответно в действията на хората.


Излиза, че ние очакваме Бог да промени нещо през следващия отрязък от време – новата година, а всъщност, Бог чака нас да започнем да четем, слушаме и изследваме какво ни е КАЗАЛ вече да правим и да започнем най-накрая да го ПРАВИМ!



"Ама как така да ПРАВИМ??? – е обичайната реакция на инфантилизираното повърхностно християнство – Ти да не проповядваш спасение чрез дела? Или си толкова глупава и жалка да си мислиш, че можеш да се харесаш на Бога с делата си?"



Не не става въпрос нито за едното, нито за другото.



Става въпрос за обикновеното покорство.

"И защо ми казвате Господи, Господи, а не вършите това, което ви казвам?"

P.S.
Личните пророчества са отделна тема. Там пък какви извращения и намеси в живота на хората има и какво объркване следва от това...

СЪРЦЕ НА СЛУГА

Да си слуга в Христовото събрание е чест и почит. За да си слуга, трябва да отговаряш на определени условия – да имаш одобрен характер, да си пълен с вяра, мъдрост и със Святия Дух.

Деяния 6:3 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души С ОДОБРЕН ХАРАКТЕР, ИЗПЪЛНЕНИ С ДУХА и С МЪДРОСТ, които да поставим на тая работа.
4 А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.
5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж ПЪЛЕН С ВЯРА и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

Слугите ги ръкополагат:

6 Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, ПОЛОЖИХА РЪЦЕ НА ТЯХ.

В резултат на работата на всички Божии слуги Божиието учение расте и Христовото събрание се умножава. Даже голямо множество от същите свещеници, които предадоха Господ Исус, чрез слугуването на Божиите слуги се подчиняваха на вярата в Христос.

7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

 Когато си смирен слуга на другите, Бог ти дава благодат и сила и върши чудеса и знмаения чрез тебе.

8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

Не някакви измислени чудеса, не демонстрации, не шоута, а Божии чудеса и Божии знамения между хората.
И това е един от критериите, по които можем да различим Божиите чудеса и знамения от имитациите. По това, дали човекът, чрез когото те се случват има сърце на слуга. Ако има одобрен, Христоподобен характер, ако е пълен с мъдрост, вяра и със Святия Дух и ако се смирява да слугува на хората.
И най-важното – чудесата и знаменията не са центърът на слугуването. Най-важната дейност е разпространяване на Божието учение, а чудесата и знаменията са потвърждаване на Божието Благовестие, засвидетелстване от Бога. (Марк 16:7;Деяния 4:29, 30; Деяния 5:14-16; Деяния 14:3)
Не само вярвам, аз знам, че Бог и до сега върши чудеса и знамения. Виждала съм ги и продължавам да ги виждам. Чудесата и знаменията са прекрасно свидетелство за Божията сила, но те не са целта на слугуването ни. Те са средство за привличане на вниманието на хората, за да се заслушат и чуят НАЙ-ДОБРАТА ВЕСТ – 

ЧЕ САМ БОГ СТАНА ЧОВЕК, ПОСТРАДА И УМРЯ, ЗА ДА НИ ПРИМИРИ СЪС СЕБЕ СИ И ВЪЗКРЪСНА, ЗА ДА ИМАМЕ ВЕЧЕН ЖИВОТ.

Някои ще дойдат, ще получат чудо, ще видят знамение и ще си тръгнат без да са обърнали внимание на най-добрата вест. Други ще я чуят, ще им хареса, но при първия проблем ще се усъмнят и ще се откажат. Трети ще я чуят, ще я държат известно време в умовете си, но после ще избледнее сред грижите на ежедневието. Но ще има и такива, за които тази вест ще е най-доброто, което някога им се е случвало и получавайки сърца на слуги ще тръгнат да я разпространяват. Точно както каза Господ Исус в притчата за сеяча.

9 Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.
10 Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.

 Човекът със сърце на слуга следва примера на своя Господ, който дойде да послужи за спасение на човечеството. И има мъдростта и Духа на своя Учител и Господ. Никой не може да им противостои. Всякакви аргументи, отправени срещу тях са безсилни. А безсилието много разгневява силните на деня. Когато аргументите им са безсилни, в действие влизат клеветите, обвиненията, несправедливите съдилища и присъди.

11 Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. 12 И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона, 13 гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона; 14 защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал. 15 И всички, които
седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

И когато им разкаже цялата истина, те още по-разгневени ще го убият...
А той ще помоли Бог да не им счита този грях...

Деяния 7: 

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.
55 А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

Ето това е нашият пример за един обикновен последовател на Господ Исус със сърце на слуга.

Е, имаме ли около нас такива примери, които да следваме?
Или се впечатляваме от власт имащите, богати, изискващи почит за себе си наши лидери?

Разбира се, че първата Църква не е била идеална, но и не е необходимо. Как иначе щяхме да знаем как да се справяме с възникналите проблеми? Важното е, че е имало такива примери, като дякон Стефан, човек със сърце на слуга, с одобрен характер, пълен с вяра, мъдрост и със Святия Дух, който дори умирайки, обвинен несправедливо, точно, като Своя Господ, пак ходатайства за убийците си, точно като Своя Господ.

Много от народа на Израил не приеха Христовото учение, защото им беше станало удобно в мъртвите традиции и защото гледаха на своите духовни водачи...

Но тези, които го приеха, обърнаха света.
Можем ли да разпознаем истинските лидери? Можем ли да осъзнаем, че в Божието Царство, за да си лидер, трябва да станеш СЛУГА на всички. Трябва да се смириш, както се смири нашия Господ и ТОГАВА ще получиш благодат и сила и ще увеличаваш Царството на Бога.

В Божието Царство точно лидерството има диаметрално противоположни характеристики на светското лидерство:

Марк 10:42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, ГОСПОДСТВАТ НАД тях, и големците им ВЛАСТВАТ НАД тях.
43 Но между вас НЕ Е ТАКА; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде СЛУГА;44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде СЛУГА НА ВСИЧКИТЕ.45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, НО ДА СЛУЖИ, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Можете ли да разпознаете Божиите лидери сега?
Кои са те? Къде са те?

Да не би да са тези, тънещите в разкош, живеещи в имения-палати, облечни в меки дрехи, с милиони долари в сметките, с хубави коли и лични самолети?
Да не би да са тези, с огромни зали, с десетки хиляди посетители на шоутата им?
Да не би да са тези, вършещи чудеса и знамения в "името на Исус", но не Исус на кръста, а един захаросан, инфантилен Исус, необръщащ внимание на греховете ни, защото е изпълнен само с любов и сърчица?

Истинските Божии първенци се познават по смиреното СЪРЦЕ НА СЛУГА.
И така, в Божието Царство се ръкополагат СЛУГИТЕ.


Истинските Божии лидери подражават на Господ Исус, а ние подражавеме на тях, както ни съветва и апостол Павел. И той също пострада и умря за Своя Господ. И той се смири и стана слуга на всички. А Бог му даде благодат и сила да извърши Неговата воля и да се смири до смърт, като Него.

Може да не е дошло още времето в България да умираме физически за нашия Господ, но да умираме всеки ден за себе си е равносилно на това.

ЕРУСАЛИМ – ОМАЙНАТА ЧАША

Захария 12:1 Господното слово наложено на мене за Израиля: - Така казва Господ, Който простря небето, И основа земята, И образува в човека духа му:
2 Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша На всичките околни племена; И това ще бъде и за Юда В обсадата против Ерусалим. 

Ерусалим е избраният град на Бога. Това е причината противниците на Бога да се стремят да го владеят. Но в ОНЯ ДЕН Ерусалим ще е на юдеите. 

Ерусалим е свят и важен за три религии – за юдеи, за християни и за мюсюлмани. Но нито за християните, нито за мюсюлманите не е толкова важен, колкото за юдеите и за народа на Израил. 

Християните знаят, че поклонението не е на физическо място, а в Дух и Истина.

В корана Ерусалим не е споменат нито веднъж. Ерусалим, сам по себе си не е никак важен за мюсюлманите. Те го искат, защото не искат да бъде на Израел. Просто отказват да признаят Израел и владеенето на Ерусалим е за тях символ на победа над евреите. Всички останали доводи, които изтъкват са "Мижи да те лажем!", както казва една българска поговорка.

Погледнато в духовен план, сатана иска да владее от Ерусалим, защото мечтата му е да се прави на Бог. Ето за това е цялото омайване около Ерусалим.

Дали решението на президента на САЩ да признае Ерусалим за столица на Израел ще задейства изпълнението на пророчествата за края на последните дни?

Възможно е.

Във всеки случай, това, че Ерусалим не беше столица на Израел последните години си беше чиста несправедливост.

Ерусалим принадлежи на Бог. На Бога на евреите, ако трябва да сме точни. На същия Бог се покланяме и ние. 

Евреите са Негови деца по рождение, ние, християните сме Негови деца по духовно рождение.

Ние сме тези, които се присъединяваме към Божия народ и които Господ Исус направи с тях един нов човек. (Ефесяни 2:11-22)

ОНЯ ДЕН, вероятно наближава, но има още много неща да се случат до тогава.

В Израел трябва да се съберат не половината, както е сега, а всички евреи, разпръснати по света. И чак тогава Бог ще изпълни обещанието си да отвори очите на хората Си и те да разпознаят своя Месия. Но това би означавало, че времето на езичниците вече ще се е свършило и тяхното число ще се е изпълнило.
И за двете неща е необходимо повече време. Църквата в момента е отстъпническа в огромната си част и освен това, дори и такава се топи драстично.

Добрата новина е, че Бог никога не унищожава нещо гнило изцяло, докато не се е появило нещо здраво, което да го замени. Бог подготвя истинската Си Невяста. Тя е все още малка и плаха, но расте. 

Ето такива неща очакваме да се случат до ОНЯ ДЕН.

3 В оня ден ще направя Ерусалим Утегчителен камък на всичките племена; Всички, които се натоварят с него, ще се смажат; И против него ще се съберат всичките народи на света.
4 В оня ден, казва Господ, Ще поразя всеки кон с ужас, И ездача му с изумление; А като отворя очите Си над Юдовия дом, Ще поразя със слепота всеки кон на племената.
5 И Юдовите началници ще рекат в сърцето си: Ерусалимските жители са моя подпорка Чрез Господа на Силите, техния Бог.
6 В оня ден ще направя Юдовите началници Като жарник с огън между дърва, И като запален факел всред снопове; Те ще погълнат всичките околни племена Отдясно и отляво,

И Ерусалим пак ще се насели на своето си място, В Ерусалим.

Бог пази заветите Си. Предстои да видим края на изпълнението на завета с Давид.

7 И Господ ще избави първо Юдовите шатри, За да не се възвеличи над Юда славата на Давидовия дом И славата на ерусалимските жители.
8 В оня ден Господ ще защити ерусалимските жители; Слабият между тях в оня ден ще бъде като Давида, И Давидовият дом като Бога, Като ангел Господен пред тях.
9 В оня ден Ще потърся да изтребя всичките народи, Които идат против Ерусалим;

 И ето как ще стане покаянието и спасението на един цял народ изведнъж:

10 А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си.
11 В оня ден ще има голямо жалеене в Ерусалим, Като жалеенето при Ададримон в полето Магедон.
12 Земята ще жалее, Всяко домочадие насаме: Домочадието на Давидовия дом насаме, И жените им насаме; Домочадието на Натановия дом насаме, И жените им насаме;
13 Домочадието на Левиевия дом насаме, И жените им насаме; Домочадието на Семея насаме, И жените им насаме;
14 Всичките останали домочадия, Всяко домочадие насаме, И жените им насаме.

Първите християни са евреи и последните християни също ще са евреи, "...защото спасението е от юдеите." Колкото и неудобно да звучи а нечии уши това. Това е, което казват и Захария и Павел.

Римляни 11:  

 25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.

26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

И така, Ерусалим е на Бога и евреите са Неговия народ.
Нека сме внимателни чия страна вземаме, защото, който застане против Бога, съдбата му е гибел. Не вземайте страната на антихрист, дори това да означава някакъв временен мир. Този мир е измамен и така или иначе ще бъде погазен от Антихрист.
Няма да има истински мир, докато не дойде да владее Князът на мира.

Ако не знаете какво да мислите и какво да кажете, ако сте объркани, просто се молете.

Псалми 122:6
Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!

ИСТИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ

Истинското Евангелие е, че Господ Исус Христос дойде в плът на земята, за да стане и Човешки син – представител на падналото, разбунтувало се срещу своя Създател човечество, според Писанията, живя безгрешен живот, пострада и умря на кръста за нашите грехове, според Писанията и ЗА ДА НИ ПОМИРИ С ОТЕЦ. Възкръсна на третия ден, като първи плод на възкресение и ще дойде отново да съди живите и мъртвите.

Това е истинското Евангелие – чрез жертвата на Господ Исус Христос на кръста, ние, чрез покаяние и вяра сме свободни от властта на греха и смъртта и нашата връзка с Източника на Живота е възстановена. Отново имаме достъп до престола на Отец.

Евангелието на здравето и благоденствието НЕ Е евангелие. То е заблуда! То е сатанинската стратегия да ни отклони от Истинската Цел на живота ни.
Разбира се, че желанието на Бог не е да сме болни и в недоимък, но снабдяването на нуждите ни е ВТОРИЧЕН ПРОДУКТ на нашето посвещение да търсим първо Божието Царство и Неговата правда.
Здравето и благоденствието никога не са били от първостепенно значение, нито за Бога, нито за апостолите. Всички живяха, носейки кръстовете си. Всички, без един умряха от мъченическа смърт. Господ Исус ни обеща скръб в този живот, но и своя МИР–ШАЛОМ.

Господ Исус ни даде пример – даде Своя живот за нас, за да имаме силата и ние да дадем живота си за другите, щото всички, всяка твар по лицето на земята да чуе Евангелието на Царството.

Докато сме в режим на оцеляване и проповедниците ни ни учат (ужасно непохватно и невежо, злоупотребявайки с Божието Слово) единствено как да се молим на Бога да ни помогне да издаяним някак до Небето, как да сме здрави, как да сме богати, как да благоуспяваме в този живот, ние НИКОГА няма да влезем в режим СЛУЖЕНИЕ.

Ние ПРОПУСКАМЕ ЦЕЛТА, с която сме създадени и новородени:

"Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим."

Има работа за вършене тук, в този живот! Има Царство за проповядване и за установяване! И ние сме ИЗБРАНОТО от Бога общество да осъществи Божия План, Божията воля, като Негови съработници.

Време е да спрем да се взираме в това, какво ни липсва, какво нямаме, какво ни боли и да започнем да търсим и да вършим Божията воля в покорство и посвещение.

ТОГАВА, тогава и чак тогава ще се уверим на практика и ще усетим, че Бог е възможно най-добрият Господар-работодател. Защото Той знае от какво имаме нужда още ПРЕДИ да сме го поискали!

Ако земните работодатели създават добри условия на работниците си, то КОЛКО ПОВЕЧЕ БОГ ще се грижи за нас, когато вършим НЕГОВАТА воля и изпълняваме НЕГОВИЯ план – да се събере всичко небесно и земно в ИСУС ХРИСТОС!

Разбирате ли, сега, мили братя и сестри, колко сме били заблудени, години наред да търсим при Бога какво има за НАС в цялата работа...

А Бог през цялото време ни е търсил да прославяме НЕГОВАТА СЛАВНА БЛАГОДАТ.

Е, още ли ще се лутаме в безпътицата на егоистичната си заблуда?

Или най-после ще прогледнем и ще заживеем според предназначението си!