Die to Self, Surrender to Christ - Paul Washer

Обратно към Кръста: ЗНАЧЕНИЕТО НА КРЪСТА, Пол Уошър

Обратно към Кръста: ЗНАЧЕНИЕТО НА КРЪСТА, Пол Уошър: проповед от Пол Уошър Вчера, докато работех на двора едновременно слушах един проповедник по радиото. И това, което привлече вниманието...

THE CURSE WE ARE NEGLECTING

" Thus says the Lord :

" Cursed is the man who trusts in man and makes flesh his arm , and whose heart turns away from the Lord. For he shall be like the heath in the desert, and shall not see when good comes , but shall inhabit the parched places in the wilderness , in a salt land and not inhabited country. " " Jeremiah 17:5-6

Have you seen the fascinated, filled with awe looks  of the audience to the man on the stage. When I come across such a video with a similar picture it becomes to me absolutely clear that this is an act of witchcraft and idolatry .

It is possible that once the preacher has begun in the Spirit, but because of the temptation of  "pride of life" (1 John 2:16 ) the ministry  went down in the flesh. The elation of human approval and admiration enslaves the preacher and he is trying to please more the people compromising with God's message, replacing it with one that attracts more worshipers (to him) and to caress their ears.

And since the power of the Holy Spirit is gone, he has no choice but to resort to force of his own arm, the flesh, and hence of divination. Meetings acquire view of theater productions and shows. With the glory as attachments trailers are coming alao the other two temptationsfrom 1 John 2:16 - the lust of the flesh and the lust of the eyes. Once experienced the delight, the deceitful human heart longs for more and more of them.

Very often the very surrounding people of this preacher are so fascinated by his gifts that begin to rise him highe, even than God. (Remember the sad story of William Branham . )

Audience becomes so dependable from the preacher, that gradually stops to maintain their own relationship with God and the Word of God, expecting as little birds to get chewed and processed food from the "mother". But the food is already mixed with magical poison and the result is an enchanted congregation...

Unfortunately, this is the picture of most Christian assemblies, and particularly in mega- churches and in the largest TV ministries. People in the audience never grow up, never fly to God but remain chained to chairs and hypnotized by someone who overshadows the Glory of God .

What is the responsibility of the preacher - NOT TO ALLOW THIS TO HAPPEN. To submit to the Holy Spirit for selecting and building a team, to teach people to trust God in all,  not to interfere when the Holy Spirit creates an environment and atmosphere for the action performing supernatural growth at Christians and the Church. To spend sufficient time in listening to the voice of God in the impregnation of his nature with the Word of God.

And if he realizes that it happened - people are depending on him - to fall on his face in repentance and to beg for mercy and wisdom of God what to do. May be he will be required to leave the stage . (Ouch!! I am realizing that it borders on fantasy and perhaps it is easier for a camel to go through the eye of a needle, than such a preacher to come down from the stage, but impossible with man is possible with God!)

The problem is that such a preachers are fooling themselves that are doing God's will and are helping people, or think they will get away with the wrath of God. But ...

"The heart is deceitful above all things, and desperately wicked: who can know it? I the LORD search the heart, I try the reins, even to give every man according to his ways, and according to the fruit of his doings." Jeremiah 17:9-10

A good precaution is -- no single control. Autocratic control, sooner or later becomes a cult, or as we call it in Bulgaria - a sect . In fact, in many cases, it looks like that only from outside - usually behind the "leader" stands a Jesеbel  who pulls the strings. "Where no counsel is, the people fall: but in the multitude of counsellors there is safety..." Proverbs 11:14

Another precaution would be every anointed servant of God to surround himself with people who are faithful to God and not to him; better to have objective critics than flatterers around him, true friends, who would tell him the truth with love ( Well, maybe it will hurt a little sometimes ) than hypocrites.

It is pathetic how servile  "employees" are dedicating their lives to a MAN and then wonder where they came curse from...

What is the responsibility of the audience - if it can wake up, to fall on it's face in repentance and beg for mercy and wisdom to get out of the curse.

To spend sufficient time in listening to the voice of God and in impregnation of their nature with the Word of God. To be sensitive to God's choice of friends - people hungry and thirsty for God.

Dear brother, dear sister who are reading this, I am challenging you to look at the preacher and the audience of the most beloved by you ministry and see if the man from the stage is drawing the attention to Jesus or to himself. And the people -- are they excited by Jesus or are excited by the preacher.

Man, however great he is, remains only a man, earth, grass, breath ...  As said, by a late boss of mine "What if it is So- and-so, he is also a man and he goes in the toilet."  Spurgeon spoke of how man fights the Lord with the very gifts given to him and uses them to  entrap and  ensnare others. I myself have had periods of astonishment from people I praised them, I defended them, I have recommended them. But at some point, I witnessed the fault of this person, then another and another and SOMEONE opened my eyes and I started to feel ashamed of my actions. It turns out that the so special person, however, is not that special ...

How many lessons should give us God to take this test - damned is the one, who relies on a human?

And here is where the blessing,  safety and fruitfulness is:

"Blessed is the man that trusteth in the LORD, and whose hope the LORD is. For he shall be as a tree planted by the waters, and that spreadeth out her roots by the river, and shall not see when heat cometh, but her leaf shall be green; and shall not be careful in the year of drought, neither shall cease from yielding fruit." Jeremiah 17:7-8

I am convinced that we live in a time when the true Church of God, the true Bride, the true Body of Christ is assembled and connected by the Holy Spirit. Expect shaking and rearranging and regrouping . Sometimes, as Paul says in 1 Corinthians 11 divisions are necessary "to appear, which are approved among you ." Time of individual Superheroes passed, even in Hollywood.

We are all heroes, called to glorify God.

God bless you!

TREASURE MAP

To have the right paradigm about Christian life, about your relationship with God about eternity is like having a map of the most desirable treasure.

This is the map printed from God's viewpoint .

Map for hidden treasure is simultaneously very elementary and, somehow shrouded in secrets. It leads us along a narrow road. Walking we find a number of secret instructions for the next point. At the first location specified to dig, we find a box with three important instructions. All three are equally important, if we neglect one, we will be out of the way, or we'll stop moving. The guidelines are:

1. Read the Word of the Holy Spirit ;
2. Pray that the Holy Spirit ;
3. Worship of God the Holy Spirit.

Then these guidelines sooner or later (depending on our obedience to follow them diligently ) lead us to a Cross. On The Cross is SOMEONE we know, but we have never seen , we were never fully aware of what exactly He did for us and what it actually means. When the Holy Spirit reveals it to us, we find ourselves on the cross with Him. By our desire... as if we want to relieve his suffering, to take some of His pain ...
To lay down our lives for Him ...
We want it , we really want it with all our beings ...
Two eyes like a flame of fire pierce our soul, examine our reins, test our intentions and ... when we pass the test, we fall into a cold and dark grave... On the cross are only our sins left hanging and we slip out off them, like from dirty ragged clothes ...
Grave proved to be extremely quiet and peaceful place. None of whirlwinds and storms that rage can hurt us. Nobody can hurt us - we are already dead ...
Everything is so simple, plain, clear - no dilemmas, no struggle, no effort ...
There is only light - bright as thousand suns. We're not in the grave, we are beyond the cross. Again the narrow road, back to the place where we have to dig again, we find a box with three important guidelines. All three are equally important, if we neglect one we will be out of the way, or we'll stop moving. The guidelines are:

1. Read the Word of the Holy Spirit ;
2. Pray that the Holy Spirit ;
3. Worship of God the Holy Spirit.

Then these guidelines sooner or later (depending on our obedience to follow them diligently ) lead us to a cross , but this time , it is our cross. The reference is to raise it and follow the Master. When we follow Him, we will not need to rack our brains about solving problems. Walking with Him is an incredible adventure. More interesting and exciting than searching for hidden treasure, because the treasure already found us and wants to take us through forests, valleys, mountains, dark places, deserts, oases, during testing, battles, wars,  over flat fields, through turbulent and quiet waters, and leads to an exquisite palace, where we will meet our wonderful, beloved Prince, with whom we want to live forever. But not, as in the fairy tales, but really ...

( To be continued - for each one individually. )

КАРТАТА ЗА СЪКРОВИЩЕТО

Да имаш правилната парадигма за Християнския си живот, за взаимоотношенията си с Бог, за вечността е все едно да имаш карта за най-желаното съкровище.

Това е картата, отпечатана от Божията гледна точка.

Картата за скритото съкровище е едновременно е супер елементарна и сякаш, някак забулена в тайни. Води ни по един тесен път, тръгвайки по който намираме различни тайни указания за следващата точка от пътя. На първото място, указано да копаем, намираме една кутийка с три важни указния. И трите са еднакво важни, ако пренебрегнем някое, ще се отклоним от пътя, или ще спрем да се движим. Указанията са:

1. Чети Словото със Святия Дух;
2. Моли се със Святия Дух;
3. Покланяй се на Бог Святия Дух.

После, тези указания, рано, или късно (зависи от покорството ни да ги спазваме усърдно) ни водят до един кръст. На кръста има НЯКОЙ, за когото знаем, но никога не сме виждали, не сме осъзнавали напълно, какво точно е направил за нас и от какво означава това. Когато святият Дух ни го открие, ние се озоваваме на кръста с Него. По наше желание... сякаш искаме да облекчим страданията Му, да поемем част от болките...
Да дадем живота си за Него...
Искаме го, искаме го с цялото си същество...
Две очи, като огнен пламък пронизват душата ни, изпитват вътрешностите ни, изследват намеренията ни и...когато преминем теста, падаме в един студен и мрачен гроб...На кръста са останали само греховете ни и ние сме се свлекли от тях, като от мръсни дрипави дрехи...
Гробът се оказва изключително спокойно и мирно място. Нищо от вихрушките и бурите, които вилнеят не може да ни повреди. Никой вече не може да ни нарани – вече сме умрели...
Всичко е толкова просто, елементарно, ясно – няма дилеми, няма борби, няма усилия...
Има само Светлина – ярка, като хиляди слънца. Вече не сме в гроба, вече сме отвъд кръста. Пак по тесния път, пак на място, където трябва да копаем, пак намираме кутийка с три важни указния. И трите са еднакво важни, ако пренебрегнем някое, ще се отклоним от пътя, или ще спрем да се движим. Указанията са:

1. Чети Словото със Святия Дух;
2. Моли се със Святия Дух;
3. Покланяй се на Бог Святия Дух.

После, тези указания, рано, или късно (зависи от покорството ни да ги спазваме усърдно) ни водят до един кръст, но този път, това е нашият кръст. Указанието е да го вдигнем и да следваме Учителя. Когато Го следваме, няма нужда да си блъскаме главите с решаването на непосилни проблеми. Ходенето с Него е невероятно приключение. По-интересно и вълнуващо от търсене на скрито съкровище, защото съкровището вече е намерило нас и иска да ни заведе през гори, долини, планини, тъмни дебри, пустини, през оазиси, през изпитания, сражения, битки, през равни полета, бурни и тихи води до един изящен дворец, където ни чака нашият прекрасен, обичан Принц, с когото искаме да живеем завинаги. Но не както в приказките завинаги, а наистина...

(Следва продължение – индивидуално за всеки.)

IN THE POTTER'S HAND

"The word which came to Jeremiah from the LORD, saying, Arise, and go down to the potter's house, and there I will cause thee to hear my words. Then I went down to the potter's house, and, behold, he wrought a work on the wheels. And the vessel that he made of clay was marred in the hand of the potter: so he made it again another vessel, as seemed good to the potter to make it." Jeremiah 18:1-4

As seems good to the potter, that vessel makes the Lord of each of us. We can have dreams, plans, a self-image, you can make efforts to change, to improve your self-image, as some teach. Even if we've heard the clear call of God, we may not like what God has called us to and may wish someone else's calling, but:

"Hath not the potter power over the clay, of the same lump to make one vessel unto honour, and another unto dishonour?" Romans 9:21

You may say, if so, what -- to stay in miserable live in miserable condition? What if those dreams and plans God has put them in us? What, not to yearn for the higher gifts and callings? If God gave us free will, why not to honor it? How come - "He hath  mercy on whom he will [have mercy], and whom he will he hardeneth?"

"Thou wilt say then unto me, Why doth he yet find fault? For who hath resisted his will? Nay but, O man, who art thou that repliest against God? Shall the thing formed say to him that formed [it], Why hast thou made me thus?" Romans 9:19-20

Does God contradict Himself? Does He restricts us? Is He mocking us? Doес God force His Will upon us?
To what extent do we have the freedom and to what extent  are we bound by God's predestination ? What to be -- Calvinists or Arminians ?

Oh, how do we complicate our lives by ignorance ...

All the complex and thorny issues that dealt minds of hundreds of theologians with, issues about which were written thousands of pages, to all of them the simple answer is .. Soft clay .

The problem is that we look at ourselves from earthly, carnal, soul-minded, selfish point of view. Weary and burdened, enslaved in poverty or wealth, concern with unemployment or excessive busyness, the problem is the same - the devil poke us in the eye any care issues, wishes, temptations, objects, relationships, conflicts -- for the sole purpose not to look to God.

No, I do not mean that you have to become a disembodied ghosts with halos overhead and to behave as if we live  not in the material world, as if we have no needs, no families and obligations.

I mean to change the paradigm .

Here I have to pay little attention to the definition of " paradigm ."
"The word paradigm is of Greek origin. At first it was a scientific term now used to describe a model, theory, perception, assumption, or frame of reference. In a broader sense, the paradigm is the way we "see the world" -- not in the sense of visual perception, but in the sense of perception, understanding and interpretation . " (Stephen Covey )
Paradigm is like a map of a place. Imagine that you hold in your hands a map, but it is wrong , never mind  it is written that it is the place where we want to go. Even we follow the instructions and even sometimes we think that we have reached a certain point we want, we will never find ourselves in the place where we really want to go because we have the wrong map...
We could try to change our behavior , our attitude , our adjustment... but we will not reach to our goal. Someone could try hard to convince us that this is the right map, you just have not to give up, not to stop believing,  not to stop  imagining, not to stop making positive confessions, not to dare to make negative confessions, not to despair, the victory is over there, right around the corner, that we will win !
We will win what? In fact, will we go where our destination is?
With the wrong map -- never! Not all roads lead to Rome. With the wrong paradigm -- never !

The right paradigm is a map from God's viewpoint .
A- ha! Now we finally know what was meant when Jesus told us to want to knock and to seek. Even Jesus himself did nothing else but what he saw the Father do. He did not say anything but what he heard the Father say.

If only for a moment we could receive the priceless grace to look from God's perspective, suddenly, everything will fall into place, confusion, wandering will stop, suddenly we will be ashamed of the things we longed for, what we were excited about and we would understand what is the most precious thing that's worth to lose everything for :

"Yea doubtless, and I count all things [but] loss for the excellency of the knowledge of Christ Jesus my Lord: for whom I have suffered the loss of all things, and do count them [but] dung, that I may win Christ"  Philipians 3:8

To know Him - that is eternal life. To know Him is to trust Him for everything. To know Him, so to give ourselves, as soft clay in His hands, because we know that there is no more perfect form than that which He gives to us.

To acquire Him is to cloth ourselves with Him:

"I am crucified with Christ: nevertheless I live; yet not I, but Christ liveth in me: and the life which I now live in the flesh I live by the faith of the Son of God, who loved me, and gave himself for me." Galatians 2:20

It is like we are in the same house in the same family, we have the same job, we are in the same church, but they look very different if they were arranged in a completely different way, everything is completely opposite to what it was until now...
Wait a minute, not opposite, all is as it should be. Previously it was vice versa. As we if we have lived in a world far behind a blurred mirror that reflects the reality vice versa and obscure.


Do not go back there again, there is no time...

В РЪКАТА НА ГРЪНЧАРЯ

"Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза: Стани та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми. Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи."   Еремия 18:1-4

Както се види угодно на Грънчаря, такъв съд прави Господ от всеки един от нас. Ние може да си имаме мечти, планове, образ за самия себе си, може да правим усилия да променим, да подобрим този образ, както ни учат някои. Дори ако сме чули ясно Божия призив, може да не харесваме това, за което Бог ни е призвал и да пожелаваме нечие чуждо призвание, НО:

"Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?" Римляни 9:21

Ще кажете, ако е така, какво, да останем в жалкия си живот, в жалкото си състояние? Ами ако тези мечти и планове Бог ги е положил ва нас? Да не копнеем за по-висши дарби и призвания ли? Ако Бог ни е дал свободна воля, защо да не я уважи? Как така – "към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява?" 

"На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?"  Римляни 9:20 

Противоречи ли си Бог? Ограничава ли ни? Подиграва ли ни се? Налага ли ни Волята Си?
До каква степен имаме свобода и до каква степен сме ограничени от Божието предопределение? Калвинисти ли да сме, или арминияни?

Ех, как сами си усложняваме живота с нашето невежество...

На всички сложни и щекотливи въпроси, занимавали умовете на стотици теолози, въпроси, по които са били изписани хиляди страници, простият отговор е... МЕКА ГЛИНА.

Проблемът е, че гледаме на себе си от земна, плътска, душевна, себична гледна точка. Отрудени и обременени, заробени в бедност, или богатство, в грижа от безработица, или в прекомерна заетост, проблемът е един и същ – дяволът ни навира в очите всякакви грижи, проблеми, пожелания, изкушения, предмети, взаимоотношения, противоречия – ВСИЧКО възможно, с единствената цел да ни попречи да погледнем към БОГ.

Не, не искам да кажа, че трябва  да се превърнем в безплътни духчета, с ореолчета над главите и да се държим така,  сякаш не живем в материалния свят, сякаш нямаме потребности, семейства и задължения.
Искам да кажа да си сменим парадигмата.

Тук трябва да отделя малко място на дефиницията на "парадигма".
"Думата парадигма има гръцки произход. В началото тя е била научен термин, а сега се употребява за обозначение на модел, теория, възприятие, предпоставка, или отправна система. В по-широк смисъл, парадигмата е начинът, по който "виждаме света" – не в смисъл на визуално възприятие, а в смисъл на възприемане, разбиране и интерпретиране." (Стивън Кови)
Парадигмата е като карта на дадено място. Представете си, че държим в ръцете си карта, но тя е грешна, нищо, че на нея пише, че е за мястото, където искаме да отидем. Колкото и да следваме указанията и, дори понякога да ни се струва, че сме достигнали до определена желана точка, ние никога няма да се озовем, на мястото, където наистина искаме да отидем, защото се водим по грешна карта...
Можем да се опитаме да променим поведението си, нагласата си, отношението си...но пак няма да отидем при целта ни.
Може някой упорито да ни убеждава, че това е вярната карта, трябва само да не се отказваме, да не спираме да вярваме, да не спираме да си представяме, да не спиране да правим положителни изповеди, да не смеем да правим отрицателни изповеди, да не се отчайваме, победата е ей-там, ние ще спечелим!
Ще спечелим какво? Всъщност, ще отидем ли там, където е предназначението ни?
С грешната карта – никога! Не всички пътища водят към Рим. С грешната парадигма – никога!

Вярната парадигма е картата от БОЖИЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА.
А-а-а-ха! Светна ни най-после какво имаше предвид Исус, като ни каза да да искаме, да хлопаме и да търсим. Самият Исус не правеше нищо друго, освен това, което виждаше Отец да прави. Не казваше нищо друго, освен това, което чуваше Отец да казва.
Ако само за миг получим безценната благодат да погледнем от Божията гледна точка, изведнъж, всичко си идва на мястото, объркването, блуждаенето спира, изведнъж ни става срамно за какви неща сме копняли, какво ни е вълнувало и разбираме, кое е най-ценното нещо, заради което си струва всичко друго да изгубим:

"А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия" Филипяни 3:8

Да Го познаваме е вечен живот. Да Го познаваме, означава да Му се доверим за всичко. Да Го познаваме, значи да Му се предоставим, като МЕКА ГЛИНА в ръцете Му, защото знаем, че няма по-съвършена форма, от тази, която Той е определил за нас. 
Да Го придобием, означава да се облечем в Него:

"Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." Галатяни 2:20 

Уж сме ние, в същия дом, в същото семейство, на същата работа, в същата църква, но те изглеждат по много различен начин, сякаш са подредени по съвсем различен начин, всичко е обратно, на това, което е било до сега...
Чакай, малко, не е обратно, а така както трябва да бъде. Досега е било обратно. Сякаш сме живели досега в един свят зад едно замъглено огледало, което отразявало обратно и неясно действителността.

Не се връщай повече там, няма време...