ВЪЛЦИТЕ В ОВЧИ КОЖИ

Обхваща ме негодувание, когато видя как сатана трови Тялото Христово отвътре с лъжеучения от вълци в овчи кожи.

КАК ДА ГИ РАЗПОЗНАЕМ

Тук ще се спра само на два основни белега, по които можем веднага да разпознаем дали сме в кошарата при Добрия Пастир, или сме в кланицата на "крадеца, който идва само да открадне, да заколи и да погуби".

Един от сигурните белези, по които можете да разпознаете лъжеучителите е по това, какво евангелие проповядват.
Кое е истинското Евангелие? То е в Словото:

1. Коринтяни 15:

1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.
3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

Това не е цялото Евангелие. Цялото е в Писанията и според Писанията. Това е само припомяне на основните опорни точки на Истинското Евангелие.

Истинското Евангелие е за кръста, покаянието, умирането за себето, възкресението, носенето на кръста, устояването в посвещението,

Чрез другото евангелие, за което апостол Павел ни предупреждава в Галатяни 1 и във 2 Коринтяни 11, лъжеучителите ви водят в омагьосания свят на "Аз, Мене, Моето".


Лъжеучителите ще ви кажат това, което искате да чуете, това, което гали и почесва ушите ви. Ще ви изкушат със същите неща, които искат и неспасените, неновородени души и това е щастие, благоденствие, здраве, удоволствие сега, в света, всичко, но не и Бог...
Според тях, Бог е този, който иска тези неща за вас и съществува, за да ви ги осигури...
Те отместват фокуса на вярващите от Исус Христос и го поставят на себето, на индивида.
Точно обратното на "Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери."
Те искат да намерите СВОЯ живот в света и да изгубите истинския си живот в Христос.
"...Но...нима Бог не иска да сме здрави и щастливи?" – бихте попитали вие.
Да, разбира се, че иска! Но това никога не е била целта Му за нас, а само следствие от това, да търсим ПЪРВО Божието Царство и Неговата правда.
Ако основният ни мотив да следваме Христос е да сме здрави и щастливи, това означава, че ние изобщо не сме станали Христови. Святият Дух никога не ни е преобразявал и ние сме в пълно неведение за това КОЙ е БОГ и какво е направил за нас.
Разбирате ли, в Божието Царство да следваме Христос е целта, а снабдяването на потребностите ни е следствие. (Матей 6:24-34)
В лъжеученията, това е точно обратното – снабдяването на потребностите ни е целта, а Бог не е нищо повече от средството за това...

Друг съществен белег – лъжеучителите НИКОГА не проповядват за Тялото Христово. Те се съсредоточват върху желанията на индивида – неговите нужди, потребности, пожелания...
Дали е случайно, че от 18 изброени гряха, за които апостол Павел ни предупреждава за последните дни във 2 Тимотей 3, на първо място е грехът на себелюбието?
Четем, оглеждаме се и виждаме, че това е факт. Не само в света, но и в Църквата...

"Дечица, пазете себе си от идоли!", предупреждава Йоан.
Всяко нещо, дори добро, на пръв поглед, може да ни стане идол, ако не държим главата Христос, "от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога."

Всеки е толкова обсебен от себе си, че концепцията за цяло, за жив организъм, за Тяло, за семейство, за общност, за един храм ... е станала абсолютно чужда за съзнанието на много хора, наричащи се "християни".
И това е особено вярно точно за мега църквите...
И точно те са големите кланици на Крадеца.

Моля ви, нека сравняваме това, което ни проповядват с Христовото учение, за да не бъдем лесно завличани от всеки вятър...

ЗА ПРОРОЧЕСТВАТА

Много хора бъркат пожеланията и религиозния си ентусиазъм с Божие пророчество. И отново тук идва желанието пророкът да ПОМОГНЕ на хората. Точно както изцелителят и освободителят твърдят. Те просто искат да помогнат на хората. И хилядите гледания, стотиците реакции и десетките споделяния са един вид потвърждение за тях, че те наистина помагат на хората.


Но дали е така? Дали наистина мотивът сърцето им е да помогнат, или им харесва да са популярни?

И дали наистина помагат?

Ако човек има претенциите да е пророк – получил е пророческо слово, първо е добре да се убеди дали наистина е от Господа. Има няколко критерия, по които това може да се разпознае. Защото не винаги това, което получаваме, като пророческо слово, видение, или сън е от Господа. Понякога може да е от нас самите, понякога може и да има демоничен произход.


Най-важният критерий е дали пророчеството съответства на Словото. Бог никога не си противоречи.

Но да речем, че човекът е убеден, че Бог му е дал пророческа дарба. В ранната църква е имало много пророци в едно събрание, както четем в I-во Коринтяни. Когато някой от пророците е пророкувал, останалите са слушали и са разсъждавали. В такава обстановка е било лесно да се развиват дарбите. И да се отсява кое пророчество е от Бога и кой пророк е от Бога.


В съвременните събрания, създаването такава обстановка е много трудно. Освен може би, в молитвените събрания. Но в повечето случаи, появи ли се пророк, той автоматично се възприема, като потенциална заплаха за едноличната пастОрска власт. И какво правят непризнатите, прокудени пророци?


Правят си свои църкви и стават пастОри...


Това съм го виждала да се случва.


Или спират да практикуват дарбата.


Или започват да я практикуват по интернет.


Но ако единственият критерий за вярност на пророчеството са гледанията, реакциите и споделянията в социалните мрежи и ако не търсиш, или ако пренебрегваш съветите на по-опитни и зрели християни – вероятността да се развиваш като все по-фалшив и по-фалшив пророк и то с много навирен нос, е огромна.


Истинските Божи пророци никога не са били особено популярни. Преживявали са недоверие, омраза, гонения и повечето са умирали от насилствена смърт.


Те са знаели това. Затова Еремия прокле деня, в който се е родил, защото разбираше какво го очаква.


И така, популярността НЕ Е критерий. Божиите пророци в Стария Завет бяха карани от Бог да изживяват в микровариант наказанията на народа.


Защо не са били популярни?


Ами много просто. Бог е дал Словото си. Когато народът му се е отклонявал от пътя, определен от Словото Му, Той е издигал пророк, за да каже на хората думата Си и хората не са били особено щастливи от това да им каже някой, че са тръгнали в грешна посока, че живеят живота си грешно.


Пророкът е давал Божието послание, общо взето в три раздела:


1. Какво не е наред – изясняване на ситуацията;


2. Предупреждение какво ще стане, ако/когато продължават така;


3. Обещание какво ще стане, ако/когато се покаят и се отвърнат от грешния си път.


Всички старозаветни пророчества следват тази структура.


Нека видим дали това е вярно и за новозаветните пророчества.


Изненада! Посланията до седемте църкви, които Господ Исус диктува на своя пророк Йоан в Откровение 2 и 3 следват същата структура!



Като чуя "пророчество" за цялата църква в България и то по повод на настъпването на календарна година, знам със сигурност, че това не е пророчество от Бога.


Защо?


Първо, защото съдържат почти единствено обещания за благословения.


Второ, Църквата в България е толкова разнородна, с толкова много различни и специфични, проблеми, грешки и нужди, че едно пророчество към нея би трябвало да следва всяка една специфика, като проблем и решение. А какво получаваме на практика? Добри пожелания, изказани под формата на "пророчества".


Трето, цикличността на сезоните, постановена от Бог в движението на небесните тела, се отнася преди всичко за земеделското стопанисване. Определянето на периодите в Божиите пророчества никога не са били по повод смяната на сезоните, или годините, а по повод ПРОМЯНАТА В СЪРЦАТА и съответно в действията на хората.


Излиза, че ние очакваме Бог да промени нещо през следващия отрязък от време – новата година, а всъщност, Бог чака нас да започнем да четем, слушаме и изследваме какво ни е КАЗАЛ вече да правим и да започнем най-накрая да го ПРАВИМ!



"Ама как така да ПРАВИМ??? – е обичайната реакция на инфантилизираното повърхностно християнство – Ти да не проповядваш спасение чрез дела? Или си толкова глупава и жалка да си мислиш, че можеш да се харесаш на Бога с делата си?"



Не не става въпрос нито за едното, нито за другото.



Става въпрос за обикновеното покорство.

"И защо ми казвате Господи, Господи, а не вършите това, което ви казвам?"

P.S.
Личните пророчества са отделна тема. Там пък какви извращения и намеси в живота на хората има и какво объркване следва от това...

СЪРЦЕ НА СЛУГА

Да си слуга в Христовото събрание е чест и почит. За да си слуга, трябва да отговаряш на определени условия – да имаш одобрен характер, да си пълен с вяра, мъдрост и със Святия Дух.

Деяния 6:3 И тъй, братя, изберете измежду вас седем души С ОДОБРЕН ХАРАКТЕР, ИЗПЪЛНЕНИ С ДУХА и С МЪДРОСТ, които да поставим на тая работа.
4 А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.
5 И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж ПЪЛЕН С ВЯРА и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, един прозелит от Антиохия.

Слугите ги ръкополагат:

6 Тях поставиха пред апостолите: и те, като се помолиха, ПОЛОЖИХА РЪЦЕ НА ТЯХ.

В резултат на работата на всички Божии слуги Божиието учение расте и Христовото събрание се умножава. Даже голямо множество от същите свещеници, които предадоха Господ Исус, чрез слугуването на Божиите слуги се подчиняваха на вярата в Христос.

7 И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

 Когато си смирен слуга на другите, Бог ти дава благодат и сила и върши чудеса и знмаения чрез тебе.

8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

Не някакви измислени чудеса, не демонстрации, не шоута, а Божии чудеса и Божии знамения между хората.
И това е един от критериите, по които можем да различим Божиите чудеса и знамения от имитациите. По това, дали човекът, чрез когото те се случват има сърце на слуга. Ако има одобрен, Христоподобен характер, ако е пълен с мъдрост, вяра и със Святия Дух и ако се смирява да слугува на хората.
И най-важното – чудесата и знаменията не са центърът на слугуването. Най-важната дейност е разпространяване на Божието учение, а чудесата и знаменията са потвърждаване на Божието Благовестие, засвидетелстване от Бога. (Марк 16:7;Деяния 4:29, 30; Деяния 5:14-16; Деяния 14:3)
Не само вярвам, аз знам, че Бог и до сега върши чудеса и знамения. Виждала съм ги и продължавам да ги виждам. Чудесата и знаменията са прекрасно свидетелство за Божията сила, но те не са целта на слугуването ни. Те са средство за привличане на вниманието на хората, за да се заслушат и чуят НАЙ-ДОБРАТА ВЕСТ – 

ЧЕ САМ БОГ СТАНА ЧОВЕК, ПОСТРАДА И УМРЯ, ЗА ДА НИ ПРИМИРИ СЪС СЕБЕ СИ И ВЪЗКРЪСНА, ЗА ДА ИМАМЕ ВЕЧЕН ЖИВОТ.

Някои ще дойдат, ще получат чудо, ще видят знамение и ще си тръгнат без да са обърнали внимание на най-добрата вест. Други ще я чуят, ще им хареса, но при първия проблем ще се усъмнят и ще се откажат. Трети ще я чуят, ще я държат известно време в умовете си, но после ще избледнее сред грижите на ежедневието. Но ще има и такива, за които тази вест ще е най-доброто, което някога им се е случвало и получавайки сърца на слуги ще тръгнат да я разпространяват. Точно както каза Господ Исус в притчата за сеяча.

9 Тогава някои от синагогата наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.
10 Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.

 Човекът със сърце на слуга следва примера на своя Господ, който дойде да послужи за спасение на човечеството. И има мъдростта и Духа на своя Учител и Господ. Никой не може да им противостои. Всякакви аргументи, отправени срещу тях са безсилни. А безсилието много разгневява силните на деня. Когато аргументите им са безсилни, в действие влизат клеветите, обвиненията, несправедливите съдилища и присъди.

11 Тогава подучиха човеците да казват: Чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. 12 И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона, 13 гдето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Тоя човек непрестанно говори думи против това свето място и против закона; 14 защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал. 15 И всички, които
седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.

И когато им разкаже цялата истина, те още по-разгневени ще го убият...
А той ще помоли Бог да не им счита този грях...

Деяния 7: 

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.
55 А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

Ето това е нашият пример за един обикновен последовател на Господ Исус със сърце на слуга.

Е, имаме ли около нас такива примери, които да следваме?
Или се впечатляваме от власт имащите, богати, изискващи почит за себе си наши лидери?

Разбира се, че първата Църква не е била идеална, но и не е необходимо. Как иначе щяхме да знаем как да се справяме с възникналите проблеми? Важното е, че е имало такива примери, като дякон Стефан, човек със сърце на слуга, с одобрен характер, пълен с вяра, мъдрост и със Святия Дух, който дори умирайки, обвинен несправедливо, точно, като Своя Господ, пак ходатайства за убийците си, точно като Своя Господ.

Много от народа на Израил не приеха Христовото учение, защото им беше станало удобно в мъртвите традиции и защото гледаха на своите духовни водачи...

Но тези, които го приеха, обърнаха света.
Можем ли да разпознаем истинските лидери? Можем ли да осъзнаем, че в Божието Царство, за да си лидер, трябва да станеш СЛУГА на всички. Трябва да се смириш, както се смири нашия Господ и ТОГАВА ще получиш благодат и сила и ще увеличаваш Царството на Бога.

В Божието Царство точно лидерството има диаметрално противоположни характеристики на светското лидерство:

Марк 10:42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, ГОСПОДСТВАТ НАД тях, и големците им ВЛАСТВАТ НАД тях.
43 Но между вас НЕ Е ТАКА; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде СЛУГА;44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде СЛУГА НА ВСИЧКИТЕ.45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, НО ДА СЛУЖИ, и да даде живота Си откуп за мнозина.

Можете ли да разпознаете Божиите лидери сега?
Кои са те? Къде са те?

Да не би да са тези, тънещите в разкош, живеещи в имения-палати, облечни в меки дрехи, с милиони долари в сметките, с хубави коли и лични самолети?
Да не би да са тези, с огромни зали, с десетки хиляди посетители на шоутата им?
Да не би да са тези, вършещи чудеса и знамения в "името на Исус", но не Исус на кръста, а един захаросан, инфантилен Исус, необръщащ внимание на греховете ни, защото е изпълнен само с любов и сърчица?

Истинските Божии първенци се познават по смиреното СЪРЦЕ НА СЛУГА.
И така, в Божието Царство се ръкополагат СЛУГИТЕ.


Истинските Божии лидери подражават на Господ Исус, а ние подражавеме на тях, както ни съветва и апостол Павел. И той също пострада и умря за Своя Господ. И той се смири и стана слуга на всички. А Бог му даде благодат и сила да извърши Неговата воля и да се смири до смърт, като Него.

Може да не е дошло още времето в България да умираме физически за нашия Господ, но да умираме всеки ден за себе си е равносилно на това.

ЕРУСАЛИМ – ОМАЙНАТА ЧАША

Захария 12:1 Господното слово наложено на мене за Израиля: - Така казва Господ, Който простря небето, И основа земята, И образува в човека духа му:
2 Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша На всичките околни племена; И това ще бъде и за Юда В обсадата против Ерусалим. 

Ерусалим е избраният град на Бога. Това е причината противниците на Бога да се стремят да го владеят. Но в ОНЯ ДЕН Ерусалим ще е на юдеите. 

Ерусалим е свят и важен за три религии – за юдеи, за християни и за мюсюлмани. Но нито за християните, нито за мюсюлманите не е толкова важен, колкото за юдеите и за народа на Израил. 

Християните знаят, че поклонението не е на физическо място, а в Дух и Истина.

В корана Ерусалим не е споменат нито веднъж. Ерусалим, сам по себе си не е никак важен за мюсюлманите. Те го искат, защото не искат да бъде на Израел. Просто отказват да признаят Израел и владеенето на Ерусалим е за тях символ на победа над евреите. Всички останали доводи, които изтъкват са "Мижи да те лажем!", както казва една българска поговорка.

Погледнато в духовен план, сатана иска да владее от Ерусалим, защото мечтата му е да се прави на Бог. Ето за това е цялото омайване около Ерусалим.

Дали решението на президента на САЩ да признае Ерусалим за столица на Израел ще задейства изпълнението на пророчествата за края на последните дни?

Възможно е.

Във всеки случай, това, че Ерусалим не беше столица на Израел последните години си беше чиста несправедливост.

Ерусалим принадлежи на Бог. На Бога на евреите, ако трябва да сме точни. На същия Бог се покланяме и ние. 

Евреите са Негови деца по рождение, ние, християните сме Негови деца по духовно рождение.

Ние сме тези, които се присъединяваме към Божия народ и които Господ Исус направи с тях един нов човек. (Ефесяни 2:11-22)

ОНЯ ДЕН, вероятно наближава, но има още много неща да се случат до тогава.

В Израел трябва да се съберат не половината, както е сега, а всички евреи, разпръснати по света. И чак тогава Бог ще изпълни обещанието си да отвори очите на хората Си и те да разпознаят своя Месия. Но това би означавало, че времето на езичниците вече ще се е свършило и тяхното число ще се е изпълнило.
И за двете неща е необходимо повече време. Църквата в момента е отстъпническа в огромната си част и освен това, дори и такава се топи драстично.

Добрата новина е, че Бог никога не унищожава нещо гнило изцяло, докато не се е появило нещо здраво, което да го замени. Бог подготвя истинската Си Невяста. Тя е все още малка и плаха, но расте. 

Ето такива неща очакваме да се случат до ОНЯ ДЕН.

3 В оня ден ще направя Ерусалим Утегчителен камък на всичките племена; Всички, които се натоварят с него, ще се смажат; И против него ще се съберат всичките народи на света.
4 В оня ден, казва Господ, Ще поразя всеки кон с ужас, И ездача му с изумление; А като отворя очите Си над Юдовия дом, Ще поразя със слепота всеки кон на племената.
5 И Юдовите началници ще рекат в сърцето си: Ерусалимските жители са моя подпорка Чрез Господа на Силите, техния Бог.
6 В оня ден ще направя Юдовите началници Като жарник с огън между дърва, И като запален факел всред снопове; Те ще погълнат всичките околни племена Отдясно и отляво,

И Ерусалим пак ще се насели на своето си място, В Ерусалим.

Бог пази заветите Си. Предстои да видим края на изпълнението на завета с Давид.

7 И Господ ще избави първо Юдовите шатри, За да не се възвеличи над Юда славата на Давидовия дом И славата на ерусалимските жители.
8 В оня ден Господ ще защити ерусалимските жители; Слабият между тях в оня ден ще бъде като Давида, И Давидовият дом като Бога, Като ангел Господен пред тях.
9 В оня ден Ще потърся да изтребя всичките народи, Които идат против Ерусалим;

 И ето как ще стане покаянието и спасението на един цял народ изведнъж:

10 А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си.
11 В оня ден ще има голямо жалеене в Ерусалим, Като жалеенето при Ададримон в полето Магедон.
12 Земята ще жалее, Всяко домочадие насаме: Домочадието на Давидовия дом насаме, И жените им насаме; Домочадието на Натановия дом насаме, И жените им насаме;
13 Домочадието на Левиевия дом насаме, И жените им насаме; Домочадието на Семея насаме, И жените им насаме;
14 Всичките останали домочадия, Всяко домочадие насаме, И жените им насаме.

Първите християни са евреи и последните християни също ще са евреи, "...защото спасението е от юдеите." Колкото и неудобно да звучи а нечии уши това. Това е, което казват и Захария и Павел.

Римляни 11:  

 25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците.

26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

И така, Ерусалим е на Бога и евреите са Неговия народ.
Нека сме внимателни чия страна вземаме, защото, който застане против Бога, съдбата му е гибел. Не вземайте страната на антихрист, дори това да означава някакъв временен мир. Този мир е измамен и така или иначе ще бъде погазен от Антихрист.
Няма да има истински мир, докато не дойде да владее Князът на мира.

Ако не знаете какво да мислите и какво да кажете, ако сте объркани, просто се молете.

Псалми 122:6
Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!

ИСТИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ

Истинското Евангелие е, че Господ Исус Христос дойде в плът на земята, за да стане и Човешки син – представител на падналото, разбунтувало се срещу своя Създател човечество, според Писанията, живя безгрешен живот, пострада и умря на кръста за нашите грехове, според Писанията и ЗА ДА НИ ПОМИРИ С ОТЕЦ. Възкръсна на третия ден, като първи плод на възкресение и ще дойде отново да съди живите и мъртвите.

Това е истинското Евангелие – чрез жертвата на Господ Исус Христос на кръста, ние, чрез покаяние и вяра сме свободни от властта на греха и смъртта и нашата връзка с Източника на Живота е възстановена. Отново имаме достъп до престола на Отец.

Евангелието на здравето и благоденствието НЕ Е евангелие. То е заблуда! То е сатанинската стратегия да ни отклони от Истинската Цел на живота ни.
Разбира се, че желанието на Бог не е да сме болни и в недоимък, но снабдяването на нуждите ни е ВТОРИЧЕН ПРОДУКТ на нашето посвещение да търсим първо Божието Царство и Неговата правда.
Здравето и благоденствието никога не са били от първостепенно значение, нито за Бога, нито за апостолите. Всички живяха, носейки кръстовете си. Всички, без един умряха от мъченическа смърт. Господ Исус ни обеща скръб в този живот, но и своя МИР–ШАЛОМ.

Господ Исус ни даде пример – даде Своя живот за нас, за да имаме силата и ние да дадем живота си за другите, щото всички, всяка твар по лицето на земята да чуе Евангелието на Царството.

Докато сме в режим на оцеляване и проповедниците ни ни учат (ужасно непохватно и невежо, злоупотребявайки с Божието Слово) единствено как да се молим на Бога да ни помогне да издаяним някак до Небето, как да сме здрави, как да сме богати, как да благоуспяваме в този живот, ние НИКОГА няма да влезем в режим СЛУЖЕНИЕ.

Ние ПРОПУСКАМЕ ЦЕЛТА, с която сме създадени и новородени:

"Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим."

Има работа за вършене тук, в този живот! Има Царство за проповядване и за установяване! И ние сме ИЗБРАНОТО от Бога общество да осъществи Божия План, Божията воля, като Негови съработници.

Време е да спрем да се взираме в това, какво ни липсва, какво нямаме, какво ни боли и да започнем да търсим и да вършим Божията воля в покорство и посвещение.

ТОГАВА, тогава и чак тогава ще се уверим на практика и ще усетим, че Бог е възможно най-добрият Господар-работодател. Защото Той знае от какво имаме нужда още ПРЕДИ да сме го поискали!

Ако земните работодатели създават добри условия на работниците си, то КОЛКО ПОВЕЧЕ БОГ ще се грижи за нас, когато вършим НЕГОВАТА воля и изпълняваме НЕГОВИЯ план – да се събере всичко небесно и земно в ИСУС ХРИСТОС!

Разбирате ли, сега, мили братя и сестри, колко сме били заблудени, години наред да търсим при Бога какво има за НАС в цялата работа...

А Бог през цялото време ни е търсил да прославяме НЕГОВАТА СЛАВНА БЛАГОДАТ.

Е, още ли ще се лутаме в безпътицата на егоистичната си заблуда?

Или най-после ще прогледнем и ще заживеем според предназначението си!

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КРЪСТЪТ

Кръстът не е просто две кръстосани дървени греди.
Кръстът не е просто римски инструмент за мъчение и убиване.
Кръстът не е просто дърво, на което се приковаваха проклетите от обществото.
Кръстът не е просто олтар, на който бе принесена съвършената жертва за греховете на човечеството.
Кръстът не е просто жезълът, на който бе издигната умъртвената змия, за да бъдат изцелявани гледащите към нея ухапани от змии хора.
Кръстът не е просто трон, на който бе въздигнат Царя.
Кръстът не е просто вододел между две епохи, маркиращ в историята посещението на самия Бог на земята в плът.

Кръстът е кръстопът на два вида пространство – физическото и духовното и на два вида време – земното – кайрос и Божието – кронос. Кръстът е входа на Светлината в една вселена, потънала в мрака на бунта и греховността.

ВРЕМЕ

Хоризонталата му събира миналото и бъдещето в кулминацията на Божието въплъщение. Не гредите, а Божиите протегнати ръце сочат назад към миналото и напред към бъдещето. Назад, защото по всяко едно време от историята до тогава, вселената и човечеството са били подготвяни за това посещение. Напред към бъдещето, защото по всяко едно време от бъдещето, до края на благоприятната Господна Година се излива милост и прошка към тези, от бунтовното човечество, които се покаят.
В него се събират алфата и омегата. Омегата бележи края на една епоха, чиято кулминация е кръстът. Алфата бележи началото на друга епоха, чиято кулминация е кръстът.
В него се зануляват времето и греховете.
Към него са отправени очите на Божиите хора от миналото и очите на Божиите хора от Бъдещето.

От него струи светлина, осветляваща Божиите пророчества в миналото и Божиите пророчества за бъдещето¹.

От него потече вечността, която ни разясни смисъла на миналото и на бъдещето.
Там беше разчупен истинският Хляб, слизащ от Небето, който дава вечен живот.
Там времето-кайрос се свързва с времето-кронос.

 

 

ПРОСТРАНСТВО

Вертикалата му събира Човешката, долната реалност и Божията, горната реалност, "през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си".
Затова можем да "пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно".
Там е отвореното Небе, "където Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син".
Там е гробницата на старото ни естество, но и място на нашето възкресение.
Там е нашето светилище, в което се покланяме на най-Величествения.
Там е нашето прибежище, където прибягваме, като под крило на майка-орлица.
Там е нашата крепост, пазеща ни от набезите на врага.
Там е нашата канара на увереност, сред океана от съмнения.
Там е истинската врата, до която се стига само по тесния път.

СВЕТЛИНАТА

От там дойде на света истинската Светлина, осветляваща всеки човек.
На там тръгнаха тези, които обикнаха Светлината и от там избягаха тези, които я намразиха.
От там тръгна Светлината и всеки, който я следва не ходи в тъмнина и знае къде отива.
Обръщайки се към Светлината, ние не оставаме в тъмнина, дори да преминаваме през долината на мрачната сянка.
От там ни просветлява Светлината, даваща ни мъдрост.
От там бяхме призовани от тъмнината в Божията чудна Светлина.
От там дойде Светлината, която даде зрение на слепите и ослепи "виждащите".
Там се обличаме в оръжието на Светлината.
Там ставаме чада на Светлината.
От там свети Светлината, която прави всяко нещо явно и осветлено.

Затова кръстът, който ни предложи нашият Господ да носим е

СЪСТОЯНИЕ

Състояние на смърт и на вечен живот, на загуба на един и намиране на другия, истинския Живот, защото Господ Исус превърна дървото на смъртта в дърво на живот.
Състояние на умиране за греха и на живеене за Бога.
Състояние на събличане на греха и обличане на Праведността.
Състояние на събличане на стария човек и обличане на новия.
Състояние на премахване на срама и на приемане на слава.
Състояние на Любов.
Състояние на Мир
Състояние на Осиновление.
Състояние – Наследство.

ПОРТАЛ КЪМ ВЕЧНОСТТА

КАК РАБОТИ ДУХОВНОТО СЪБЛАЗНЯВАНЕ

2 Царе 15:1 След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.
2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.
3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.
4 Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам!
5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.
6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

Чували ли сте християните да казват, че еди-кой си проповедник им ХАРЕСВА, или че проповед на еди-кой си им харесва, и даже им помогнала? И обикновено това се отнася за лъжеучител. Защо? Защото това им е предназначението – да се харесат.
Ужасната действителност сега е, че критерият днес нещо да е от Бога е това, че нещо, или някой се харесва...

Забравете, милички! Това, че нещо ви харесва, или че ви се СТРУВА, че ви помага, НЕ означава НЕПРЕМЕННО, че е от Бога.

Разбира се, че няма нищо лошо в насърчителните и привдигащи проповеди – те безспорно са необходими. Но ако са само такива, нещо не е наред – някой просто иска да се хареса. И то с определена ЦЕЛ.

Искат власт, пари и слава за СЕБЕ СИ.


Ето техниката на съблазняване на Авесалом, разкрита ни от Словото.

Първо, Авесалом си ПРИГОТВИ колесници и коне и петдест мъже, които да тичат пред него. (стих 1)
Имиджът, представянето, сцената са много важни. Трябва да има блясък, трябва да се придаде важност на "служението". Трябва да ВПЕЧАТЛЯВА! И после – рекламата! Трябва да има хора, които да тичат пред прелъстителя и да го хвалят.

Второ, демонстрация на лична заинтересованост към хората. (стих 2) Не че наистина се интересуват, но също като змията в Едем, се представят на заинтересовани за благополучието и успеха на хората, които искат да съблазнят.

Трето, самоизтъкване на съблазнителя, че има решението на проблема на съблазнявания и това решение в никакъв случай не от Царя. Не е от Бог. Не, реално, съвременните съблазнители не го казват директно, само се подразбира – зависи от ТВОЯТА вяра. От това, колко добре можеш да се самоубедиш. Много често карат аудиторията да повтаря в хор техни твърдения, манипулирайки по този начин съзнанието им да работи в съвсем друга посока на Христовото послание.
Също, както и змията в Едем прокара идеята в Адам и Ева, че Бог задържа нещо от тях, не има дава всичко, което им се полага. Но ТЕ, самите, с помощта на змията могат да компенсират това. В края на краищата, те ЗАСЛУЖАВАТ да са като Бога – продължава с внедряването на идеи змията.

Четвърто, издигат авторитета си над този на Царя. (Стих 4) Всячески се стремят да предотвратят хората да достигат до лична среща с Царя. Вместо това, им представят един измислен и старателно описан пред хората бог, доста различаващ се от този в Двореца – Небето. Представят един бог, който е приятелчето от горния етаж – готово да им се притече на помощ, всеки, път, когато свършат захарта, или кафето. Представят им един заместител на бог, някакъв захаросан, ухилен като тях образ, кукла, холограма, на която хората да се покланят и да ходят при нея да си искат "полагаемото". А този измислен бог, съществува, според съблазнителите, единствено да изпълнява желания.

Пето, ласкателство. (Стих 5) Ще ви нарекат скъпоценни, ще ви нарекат скъпи, ще ви прегръщат, ще ви целуват, ако трябва. Ще ви издигат егото до небето. Ще ви накарат да се чувствате специални. По-специални дори от Бога – все пак, той съществува, за да ви служи! Ще ви накарат да мислите, че всичко зависи от вас, от вашата вяра, от вашето позволение Бог да действа.

Ето така лъжеучителите подмамват сърцата на Божиите хора.

Вместо да им казват това, което самият Господ Исус им казва – Да търсят Първо Божието Царство и Неговата правда, а всичко останало ще им се прибави, те им казват да търсят ПЪРВО техните си царства, техните си владения и притежания, изпълнение на техните желания, а Божието Царство ... е, то е, което щяло да им се прибави...

Дали?

Разбирате ли заместването, изместването, подмяната?

Надявам се Божиите хора да разберат.