ПРИЯТЕЛСТВОТО СЪС СВЕТА

Замисляме ли се понякога, какво не ни е наред, на нас, Божиите хора?
Четем Словото и виждаме едно, а в нашата действителност – друго.
Къде бъркаме? Къде се проваляме? Защо не виждаме да стават такива неща, каквито са ставали в ранното Християнство?
Нима не търсим Бога всеки ден, нима не желаем да научим пътищата Му, нима не се определяме, като народ на Правдата, нима сме оставили Божиите постановления, нима не се стремим да се приближаваме към Бога? Нима не постим и не се молим? Нима не се смиряваме?

Къде да търсим причините за това несъответствие? В системата, наречена Църква, или вътре в нас? Или и на двете места?

Нека се обърнем към Словото, за да видим дали Бог няма да ни изяви прегрешенията, както ги е изявявал на хората Си преди. Дали не бихме се разпознали и идентифицирали с някои от изобличените:

Исая 58:1 Извикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба Та изяви на людете Ми беззаконието им, И на Якововия дом греховете им.        
2 При все това те Ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, Те искат от Мене праведни постановления, И желаят да се приближат при Бога.
3 Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
4 Ето, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с пестници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви.

Ако това ни се струва твърде специфично за Стария Завет, нека погледнем и в Новия:

Яков 4:1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?
2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите. 
3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.  
4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Ето къде е отговорът. Ние сме преминали в противниковия лагер...
Проблемът ни е в приятелството ни със света, което превръща отношението ни към Бога в отношение на консуматори на блага, за да "иждивяваме в сластите си". За да задоволяваме нуждите, потребностите, дори желанията, удоволствията и капризите си. И при това задоволяване се изявяват такива чужди на Учението на Исус проявления, като караници, препирни, ревнувания, завиждане, дори физическа разправа...
Тотално сме объркали приоритетите – вместо Бог да е обект на нашето внимание, поклонение, обожание, ние сме издигнали себе си. И не само това, но сме и принизили Бога до наш слуга, чрез когото да задоволяваме своите си потребности и удоволствия.
Вместо Бог да е Цел, ние сме Го превърнали в средство за нашето съществуване...

Позволихме да ни измамят така "учители", които си натрупахме по собствените си страсти (2 Тимотей 4:3), галейки ушите ни с уж Библейски истни, а всъщност, отклоняваха Фокуса, Целта ни, Обекта на любовта ни от Бога, на света...
Повярвахме на лъжите им, че приятелството със света не е вражда против Бога, без да проверим това в Словото.
Изневерихме в сърцата си на Нашия Създател и Спасител, като продължихме да Го почитаме само с устни и по човешки предания, а сърцата ни останаха далеч от Него:

Исая 29:
"13 Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски,"   

        

Същото беше и по времето на Исус:

Матей 15:"7 Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -
8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.       

9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди"."

Същото е и сега...

Как мислят тези лъжеучители, че ще избегнат Божието наказание за заблудите, в които вкарват Божиите хора, за това, че отклоняват след СЕБЕ СИ овцете, за които Исус даде живота Си? За това, че съблазняват и подмамват дори Избраните с богатствата и изкушенията на този свят, представяйки ги като наше наследство, като задължително и безусловно благословение от Бога. Ограбват бедните и наивните, продавайки им фалшиви надежди в преходни неща, които не са нито истински хляб, нито истинско богатство, а за Спасението, вечния Живот, дори не споменват...
Издигат Човека и неговите потребности тук и сега, а принизяват Бога. Заблуждават с тези учения хората, надявайки се тайните им намерения да останат скрити. Но Бог им казва:

Исая 29: 15 Горко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, - Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае?      

16 Ах! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?

Но какво, тогава, къде са всички обещания на Бога, които са ни цитирали? Нима Бог не иска да сме щастливи и задоволени?
Ех, ние дори не осъзнаваме престъплението си...

Божият отговор на това е:

Псалми 95:10 Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища; 

Псалми 37:1-5Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие. Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат. Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.
Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти;

Еремия 32:38 и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог; 39 и ще им дам едно сърце да ходят в един път, за да се боят от Мене винаги, за тяхно добро и за доброто на чадата им подир тях; 40 и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;
41 дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.

Матей 6:33 
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

Всички тези прекрасни обещания са с УСЛОВИЕ – ако Бог е наистина БОГ за нас.

И какъв е изходът? Какво да правим, как да излезем от това състояние на противници, врагове на Бога, на прелюбодейци и лицемери?

Яков 4:5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас? 6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". 7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. 8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи. 9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.
10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.

Бог е вложил да живее в нас същия Дух, чрез Когото бяха създадени световете, чрез Когото Исус беше възкресен от мъртвите. Няма по-голяма сила от Неговата, няма по-голяма надежда от Неговия печат. Как станахме несмислени, като галатяние, кой ни омая,  "че, като почнахме в Духа, сега се усъвършенствуваме в плът?"

ПОКАЯНИЕ, СМИРЕНИЕ, ПРИБЛИЖАВАНЕ ДО БОГА,  не с устни, а със сърца.

ЗА ДА НЕ СЕ ПОХВАЛИ НИКОЙ...

Ефесяни 2:8,9 " Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой."


В цялото Писание Бог върши всичко за СОБСТВЕНАТА СИ СЛАВА. За да познаят всички, че Той е Господ (Господарят).

Защо е толкова важно за Бога да не се похвали никой?


Първо, за наше добро, да се предпазим, защото хвалбата е себеизтъкване, себеиздигане и израз на гордост, чийто произход е пъкъла:

"Така и езикът е малка част от тялото, но МНОГО СЕ ХВАЛИ. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла."
Яков 3:5,6
1 Тимотей 3:6 
[епископът ]да не е нов във вярата, ЗА ДА НЕ СЕ ВЪЗГОРДЕЕ и падне под същото осъждане с дявола.

Второ – за да няма никакво съмнение, че БОГ е извършил спасението, освобождението, избавлението и да отдадем славата на Бога:

Съдии 7:2 "И Господ каза на Гедеона: Людете, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мене и да каже: Моята ръка ме избави."

Така е и с нашето спасение. Бог даде в жертва Собствения Си скъпоценен, възлюбен, свят Син. Положи на Исус нашите грехове, престъпления и беззакония и проклятията, които ги следваха. Толкова противни на святата същност на Исус бяха те, толкова горчива беше чашата с Божия гняв и ярост,приготвена за нас, извършителите на всички тези престъпления, че потта Му се превърна в кръв...

Цената на изкуплението ни е извънредно, неизмеримо висока – самият Бог слезе от небесата в плът, за да изработи спасение на хора за Себе Си.

С кого би разделил Бог славата Си за това велико изкупление? Какво можем да добавим на тази Цена, като наша заслуга, или добродетел?
Ние ли благоволяваме снизходително да приемем Неговото скъпоценно Спасение, или Той проявява тази велика милост към нас?

Римляни 11:34-36 "Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?"
Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин."

ХВАЛБАТА? ИЗКЛЮЧЕНА Е!

Римляни 3:23-27
"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
а с Неговата благост се оправдават ДАРОМ, чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,
за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.
И тъй, где остава ХВАЛБАТА? ИЗКЛЮЧЕНА Е! Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата"

Дори вярата ни е дар от Бога:

Евреи 12:2
"като гледаме на Исуса, НАЧИНАТЕЛЯ И УСЪВЪРШИТЕЛЯ НА ВЯРАТА НИ, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол."

СПАСЕНИЕТО НИ Е ИЗЦЯЛО ДЕЛО НА БОГА.

Ако кажем, че поради наше решение сме приели спасението, означава, че у нас, самите има нещо повече от другите, които не го приемат – това означава, че имаме повод да се похвалим, да се гордеем, поради заслугата си. Но това противоречи на Словото:

"Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?" (1 Коринтяни 4:7)

Ако сме могли да видим, че сме съгрешили пред Бога, като сме нарушили законите, правилата и наредбите Му, то е било, защото Бог е премахнал люспите на себеправедност, които са ни правили до тогава слепи и неосъзнати за престъпленията и греховете ни.

Ако Бог не ни покаже как изглеждат душите ни от Неговата свята перспектива, ние бихме продължили да се сравняваме един с друг и да се успокояваме, че сме "добри хора".

Матей 11:27
Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът библаговолил да Го открие
Галатяни 1:16
благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,

Ако сме могли да видим Бог, като Господар на цялата вселена и да поискаме да да Му се покорим, ако сме видели Исус, като Божи Син, Спасител и Изкупител, то е било, защото Бог ни го е изявил. Плът и кръв не могат да открият това на човека, както Исус обясни на Петър:

Матей 16:17
Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

В Ефесяни първа глава Павел ни дава пример за това, на Кого да отдаваме Славата и защо:

3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,
6 ЗА ПОХВАЛА НА СЛАВНАТА СИ БЛАГОДАТ, с която ни е обдарил във Възлюбения Си,
7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,
8 която е направил да доставя нам изобилно всяка мъдрост и разумение,
9 като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,
10 за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно, -
11 в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля,
12 тъй щото, да бъдем ЗА ПОХВАЛА НА НЕГОВАТА СЛАВА ние, които отнапред се надеехме на Христа,
13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,
14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, - да бъдете ЗА ПОХВАЛА НА НЕГОВАТА СЛАВА.

САМО НА БОГА ДА БЪДЕ СЛАВАТА!

ЦЯЛАТА БОЖИЯ ВОЛЯ

Деяния 20:
"26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 защото не се посвених да ви изявя цялата ЦЯЛАТА БОЖИЯ ВОЛЯ.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени."

По какъв начин свирепите вълци и човеците, които се издигат от самите нас не жалят стадото и отвличат ученици след себе си – като говорят извратено, извращават Божието Слово, като го обръщат и заблуждават, че То казва неща, които, всъщност ги няма в Писанието. Използват буквата, но нехаят за Духа на Словото.

Другият техен начин е да поучават само част, а не ЦЯЛАТА БОЖИЯ ВОЛЯ.

Поучават само за Божията любов, но пропускат Божията святост и омразта Му към нечестивите и беззаконниците. (Псалми 5:5; Псалми 11:5; Притчи 6:16-19)
Поучават Божиите благословения и обещания, но пропускат условията за тях. (Второзаконие 30:9-10; Матей 6:33)
Поучават радост в благополучие, здраве, просперитет, но пропускат, че голямата радостта е в изпитанията, защото изпитаната вяра произвежда твърдост, а твърдостта върши делото си в нашето усъвършенстване. (Яков 1:2-4)

Като не проповядват за греха, сякаш не съществува, се обезсмисля и Изкупителното дело на Исус Христос за Освобождението ни от греха и смъртта – затова те не проповядват Кръста.
И каква е функцията  на Исус тогава –  да ни благославя, да ни помага, да ни дава блага, подаръци – изобщо, нещо като дядо Мраз...

Това е прощалната реч на Павел и той си прави равносметка, че изявявайки ЦЯЛАТА Божия Воля, той е чист от кръвта на всички, чули поученията му.
Но няма да е така със свирепите вълци и тези, които се издигат от нас и отвличат след себе си. ученици, от "църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
Върху техните глави, заедно с кръвта на заблудените се трупа Божия гняв.
Правейки нищожна жертвата на Исус на Кръста, те ще понесат наказание, като Божии противници:

"Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си, И пази гняв за враговете си."
Наум 1:2

Но освен предупреждението, Павел ни препоръчва на "на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени."

Скъпи братя и сестри, умолявам ви, нека не вярваме сляпо на никого от проповедниците, които слушаме, а да изпитваме посланията им с помощта на Божия Дух и Писанията, за да не изпаднем в заблуда и да изгубим наследството си между всички осветени.

ПРИЗИВ И ИЗБОР

2 Петрово 1:10

Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.

Защо Библейската доктрина за избора хвърля в такъв ужас някои хора?

Отговорът, най-вероятно е, че мисълта, че може да не са избрани от Бога, че това толкова важно нещо може да е извън техния контрол, ги изпълва със съмнение и несигурност. Но това не е нищо ново. И по времето на ранните християни този проблем е съществувал, както виждаме във второто послание на Петър.

Но доктрината за избора е ясно и конкретно изложена в Словото:

           

„Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.

 Римляни 8:29,30

Преди да продължа нататък, ще направя уточнението, че в този пасаж думата предузна на гръцки не означава предвидя, а предварително позна, като позна, е същата дума, която се използва в „И Адам позна Ева”. Или позна отблизо, интимно, възлюби предварително. Точно, както предварително възлюби Яков:

„макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";     

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".”

Римляни 9:11-13

И така, Божието намерение и избор, не зависят от делата на човека – нито настоящите, нито бъдещите, нито от тези, които би могъл да извърши. Ако Бог решаваше да спаси тези, които е видял предварително, че ще Го приемат, то тогава нямаше да е Божий избор, а реакция на Бога от делото на човека – на неговото решение да приема Бога. Но Словото казва ясно и направо – „за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава”

Бог съществува извън времето – във вечността. Той е създал времето за нас. Намерението Му е вечно, Изборът му е вечен, но призивът Му, към нас е в определено време. И до нас идва първо Божият ПРИЗИВ. Ето защо Петър споменава първо ПРИЗИВ, а после ИЗБОР.

Има два вида призив – обикновен призив и специален призив от Бога.

Обикновеният призив е до всички хора да се покаят:

Деяния 17:30

„Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят”

А специалният призив е до избраните със специална цел:

„както ни е ИЗБРАЛ в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;

като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,”

Ефесяни 1:4

„...да бъдат съобразни с образа на Сина Му”

Римляни 8:29

Първо до нас идва призивът от Бога. Ние можем да го чуем, защото, на избраните Бог е отворил ушите и очите за това, за разлика от останалите:

Матей 13:14-16

„На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.”

Какво беше Исаевото пророчество:

Исая 6:10

„Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.”

Всички слушаха, всички гледаха, но призивът влезе в сърцата на тези, на които беше дадено:

„Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.”

Матей 13:11

Но това, че си чул призив, покана, все още не означава, че си избран:

Матей 22:14

Защото мнозина са поканени, а малцина ИЗБРАНИ.

Тогава? Как да сме сигурни, че сме избрани?

Свидетелството на Духа е едно от доказателствата:

Римляни 8:16

Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.

Но има и обективни критерии, по които, както ни съветва Петър, можем да се изпитаме и да разберем:

2 Петрово 1:

3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;  

4 чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;

5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, 

6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,           

7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.         

8 Защото АКО  тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.           

9 Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.”       

Какво казва Петър – трябва да е налице пробразяване, промяна, да е видно и за нас самите и за околните, че сме „избягали от произлязлото от страстите разтление в света;” и сме станали „участници на божественото естество”.         

Ето към каво Петър ни призовава да се стремим, да се стараем – към промяна, преобразяване, освещаване, за да затвърдяваме призванието и избирането си:

2 Петрово 1:10

Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете.

Пред кого да ги затвърдяваме? Пред Бога? Той знае всичко за нас.

Пред нас, самите, за наша сигурност и увереност, че сме от избраните Божи деца.

И това не е еднократно, а постоянно – „постарайте се още повече да затвърдявате”!

Това е освещението и устояването на светиите, което се извършва от Святия Дух, но за наше уверение и сигурност ние трябва да се изпитваме, да се проверяваме, дали този процес се извършва в нас и да желаем, да се стараем, да се стремим към това освещение и преобразяване съобразно с образа на Исус, за да не изпаднем.

Като допълнение, можете да се насладите на Божието Слово, в което е изявена директно Божията идея за ИЗБОРА. За краткост, поместих само стихове от Новия Завет. Ако някой отрича доктрината за избора, отрича самото Божие Слово.

Това е било разбирането на апостолите, получено от устата на самия Исус Христос. Това е било толкова нормално за тях, че по този начин са се обръщали едни към други.

Матей 22:14

Защото мнозина са поканени, а малцина ИЗБРАНИ.

Матей 24:22

И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради ИЗБРАНИТЕ, ония дни ще се съкратят.

Матей 24:24

защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и ИЗБРАНИТЕ.

Матей 24:31

Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат ИЗБРАНИТЕ Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

Марк 13:20

И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради ИЗБРАНИТЕ, които Той ИЗБРА, съкратил е дните.

Марк 13:22

защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и ИЗБРАНИТЕ.

Марк 13:27

И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат ИЗБРАНИТЕ Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

Лука 6:13

И като се съмна, повика учениците Си, и ИЗБРА от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

Лука 18:7

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите ИЗБРАНИ, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

Йоан 6:70

Исус им отговори: Не Аз ли ИЗБРАХ вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Йоан 13:18

Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм ИЗБРАЛ; но това стана, за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене".

Йоан 15:16

Вие не ИЗБРАХТЕ Мене, но Аз ИЗБРАХ вас, и ви ОПРЕДЕЛИХ да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

Йоан 15:19

Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви ИЗБРАХ от света, затова светът ви мрази.

Деяния 1:2

до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше ИЗБРАЛ;

Деяния 9:15

А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд ИЗБРАН да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

Деяния 13:17

Бог на тоя Израилски народ ИЗБРА бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

Деяния 15:7

И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог ИЗБРА между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

Яков 2:5

Слушайте любезни ми братя: Не ИЗБРА ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?

1 Петрово 1:1

Петър, апостол Исус Христов, до ИЗБРАНИТЕ пришелци, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния,

1 Петрово 1:2

ИЗБРАНИТЕ по ПРЕДУЗНАНИЕТО на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.

1 Петрово 2:9

Вие, обаче, сте ИЗБРАН род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог ПРИДОБИ, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

1 Петрово 5:13

Поздравява ви с ИЗБРАНАТА с вас църква във Вавилон, и син мой Марко.

2 Йоаново 1:1

От Презвитера до ИЗБРАНАТА госпожа и до чадата й, които аз наистина любя, (и не само аз, но и всички, които са познали истината).

2 Йоаново 1:13

Поздравяват те чадата на твоята ИЗБРАНА сестра.

Римляни 8:33

Кой ще обвини Божиите ИЗБРАНИ? Бог ли, Който ги оправдава?

Римляни 11:5

Така и в сегашно време има остатък, ИЗБРАН по благодат.

Римляни 11:7

Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но ИЗБРАНИТЕ го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

Римляни 16:13

Поздравете ИЗБРАНИЯ от Господа Руфа, и неговата майка, която е и моя.

Ефесяни 1:4

както ни е ИЗБРАЛ в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;

Колосяни 3:12

И тъй, като Божии ИЗБРАНИ, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.

1 Солунци 1:4

Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е ИЗБРАЛ;

2 Солунци 2:13

А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, загдето Бог отначало ви е ИЗБРАЛ за спасение чрез освещение на Духа и вярването в истината;

2 Тимотей 2:10

Затова аз всичко издържам заради ИЗБРАНИТЕ, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.

Тит 1:1

Павел, слуга Божий и апостол Исус Христов за подпомагане вярата на Божиите ИЗБРАНИ и познаване на истината, която е по благочестието,

Откровение 17:14

те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са ЗВАНИ, ИЗБРАНИ и ВЕРНИ. 

ЕВАНГЕЛИЕТО И НИЕ...

"Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;  

а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост." 1 Кор. 1:21-24

Евангелието е „Божия СИЛА”. Ние имаме нужда всеки ден в живота си от тази сила. Точно, каквото въздействие е имало Евангелието, когато сме го чули за първи път – да ни съживи, да ни даде Божествения живот Зое – същото е въздействието му и през всичките дни на живота ни – да продължава да ни изпълва с Божествения живот Зое и със сила за нашето  „освещение, без което никой няма да види Господа”. (Евреи 12:14)

Евангелието е „Божия ПРЕМЪДРОСТ”, която ни пази да не се съобразяваме с този свят и ни преобразява, обновявайки ума ни.

В историята на избрания Божи народ, всичките им проблеми идваха всеки път, когато ЗАБРАВЯХА, какво Бог е направил за тях. Изоставяха поклонението към Него и се отдаваха на идолопоклонство. Бог им пращаше притеснители, чрез околните народи и те изпадаха в беда, война, робство. Тогава се сещаха, че имало един Бог, който помагал на бащите им, извикваха към Него и Той им пращаше избавител. И така много, много пъти...

Въпреки, че Бог беше заповядал на хората Си да разказват на децата си за Неговите велики дела и те наистина са им разказвали, следващите поколения много бързо ЗАБРАВЯХА и се отклоняваха от Бога. Сещаха се за Него, чак, когато им пратеше притеснители и тогава започваха да се оплакват: "къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха"!

Това е и нашият проблем – МНОГО БЪРЗО ЗАБРАВЯМЕ.

Забравяме, че Бог е Свят, Всемогъщ, Вездесъщ, Всезнаещ и си мислим, че сме се скрили от погледа Му и тръгваме по своите си пътища, своите си желания…

Забравяме, че Той е Бог, който изпитва намеренията на сърцата, нашите мотиви и си мислим, че вършим благочестиви дела, но ако мотивът в сърцето ни е да се изтъкнем, да се похвалим да се изявим, нищо от тях не се брои…

Забравяме колко горчива беше чашата на Божия гняв за Исус, толкова горчива, че потта Му се превърна на кръв и молеше Отец, ако има начин, ако може да не я пие, но беше покорен на Волята на Отец… А ние, дори когато знаем Божията воля за много по-леки за изпълнение неща, отказваме да я вършим…

Забравяме, че въпреки смазващата тежест и неописуемата горчивина, Исус изпи тази чаша до дъно… заради нас. Пое наказанието и гнева на Отец, заради нас… Пое върху Себе Си всеки грях и всяко проклятие, което следваше от него, заради нас… и въпреки това, ние си позволяваме, когато Възлюбеният ни почука на вратата нощем, да се оправдаем, че сме си легнали, че сме си измили краката вече, че сме изморени, че днес вече сме свършили нещо за Него… и да откажем да Му отворим…

Забравяме болката в Бащиното Сърце да смаже Собствения Си Възлюбен Син, заради грешните, малки човеци… и си позволяваме да искаме Всемогъщия Бог да ни слугува, оправдавайки претенциите си с извратената философия, че ако е дал най-скъпото Си за нас, как няма да ни подари и … къща и кола, и жена, или мъж, и здраве, и … вместо да паднем по очи и да кажем: „Господи, Ти жертва най-скъпото Си за мен. Никога, с нищо не бих могъл да Ти отплатя – за това, Господи, ето ме, вземи ме, принадлежа Ти.

Села...

Господи, прости ни...

ЗАЩО ОТХВЪРЛЯМ СЪВРЕМЕННОТО ЕВАНГЕЛИЕ "АЗ СЪМ ЦЕНТЪРЪТ НА ВСЕЛЕНАТА", Майкъл Браун

В средата (където е слънцето) – АЗ. В първата орбита – Моите неща и Нещата за мен. Във втората орбита – Нещата, които мразя. В третата орбита – другите. Извън орбитите – нищото. Надписът най-отдолу – ВСЕЛЕНАТА.

Новозаветното Евангелие започва с Бога и ни казва какво трябва да правим, за да Му угодим. Съвременното Евангелие започва с нас и ни казва какво Бог може да направи, за да ни зарадва.

Нищо чудно, че сме в такова духовно объркване и морално разложение.

Когато Павел пише до Римляните, той е искал да бъде сигурен, че те са разбрали Истинското Евангелие, и след обявяване на Евангелието като Божия сила за спасение на всекиго, който вярва (Рим. 1:16), първия основен предмет към който той се обръща е гневът на Бога.

Точно така. Божият гняв. Днес, ние дори не се осмеляваме да говорим за това.

Но Павел знаеше по-добре, като заявяви: "Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда." (ст. 18).

И той продължава да пише по същия този въпрос в продължение на 14 стиха.

Какво? Той не започна със посланието за Божията любов? Той не започва със сладка проповед за това, как Господ иска всеки от нас да бъде щастлив и задоволен? Той не се отклонява от посоката си, за да се увери, че с простата си реч не обижда своите слушатели или наранява чувствата им?

Вярно е, че Павел каза на римските вярващи, че са обичани от Бога (ст. 7) но и че със сигурност възвиси Исус от самото начало (ст. 3-4) .

Но Павел изобщо не им проповядва някакво глупаво, сантиментално, чувствайте-се-добре послание. Напротив, той обяви, че Божият гняв срещу грешниците е ясно разкрит, че човешките същества не са имали извинение и че всички ние, евреи и езичници, така сме виновни в очите Му, че сме в отчаяна нужда от Неговата милост. В действителност, това бяха основните теми на първите три глави на книгата.

Да не би да си мислим, че знаем по-добре от Павел? Че имаме по-голямо откровение за благодатта, отколкото той е имал? Че разбираме Евангелието повече отколкото Павел го е разбирал?

След поучението за оправданието чрез вяра (Рим. 4:5),  Павел отива на темата за нашата победа над греха, правейки изявления като тези:

"като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха." (Рим. 6:6-7 ) .

"Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса. И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти." (ст. 11-12) .

"Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени и, освободени от греха, станахте слуги на правдата." (ст. 17-18 ) .

Да, ние откриваме истинската свобода, като сме "роби на правдата." (Имайте предвид също , че Павел описва себе си като "роб" на Исус Христос – използвайки идентичната гръцка дума, както в Римляни 1:1).

В същия дух, Павел пише: "И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете." (Рим. 8:12-13 ). Ние сме духовни длъжници!

Мога да цитирам подобни стихове от почти всички писма на Павел, да не говорим за тези на Петър, Яков, Йоан, Юда и Евреи – всички с едно и също послание: Тъй като ние сме били спасени от Господ Исус, ние вече не сме си собственици и нямаме право да живеем за себе си. Вместо това, ние имаме през целия си живот дълг към Него, и това е нашата радостна привилегия – да изпълним това задължение, тъй като да живеем за Него е единственият начин да преживеем реалния живот, който е вечният живот .

Разбира се, Павел е първият, който ни казва за славата на Божията благодат, за мира и радостта, които преживяваме в Неговото присъствие, за изключителното естество на Неговата любов, за силата на Светия Дух, който живее в нас и за свещената позиция, която имаме като Негови синове и дъщери. Да, да и да! (Прочетете думите на Павел в Римляни 8:14-39, или 5:1-11 и да вкусите двата прекрасни пасажа, които просто се намират в това писмо.)

Но Павел започва с Бога, а не с човека (в края на краищата, Той е Творецът, а ние сме творението) и не разводнява посланието, да го направи по-апетитно за бунтовните грешници. И не е кълца Словото, когато стане въпрос за подробна информация за характера на нашите грехове, описвайки изгубени хора, като "изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;" (Рим. 1:29-31).

Той не описва невярващите като морално предизвикани, нефункционални и дезориентирани, а по-скоро като непокорни.

И точно за това имаме нужда от Спасител, а не от някого, който ще погледне настрани и ще намигне на греховете ни (което не би ни сторило някакво реалнo добро), а от някого, който взема нашия грях върху собствените си рамене, умира за нас така, че ние да можем да живеем. Какъв Спасител!

Не е ли крайно време да се върнем към Новозаветното Евангелското послание – истинското Евангелие, а не съвременната версия, която не само се присмива на Бог, но също така прави лоша услуга на хората и в крайна сметка наранява тези, на които искаме да помогнем?

Не е ли време?


Майкъл Браун е автор на "Хипер благодат – Разкриване на опасностите на съвременното послание за благодатта и домакин на национално радио шоу "Огнева линия" на Радио мрежата Салем. Той е и президент на  Училище на служение FIRE  и директор на "Коалицията на съвестта". Следвайте го в AskDrBrown на Facebook или в @ drmichaellbrown на Twitter.


Линк към оригинала на английски: / Link to the original in English:
http://www.charismanews.com/opinion/in-the-line-of-fire/43235-why-i-reject-the-contemporary-it-s-all-about-me-gospel


За да бъда напълно коректна, ще напиша за тези, които не са сигурни кое е това евангелие "АЗ СЪМ ЦЕНТЪРЪТ НА ВСЕЛЕНАТА"
Това са поученията на всички проповедници от движението "Слово на вяра", на проповедниците от шоутата на телевизията TBN, на всички български проповедници, които проповядват просперитет (благополучие), преди всичко; на водачите на изцелителните служения на вяра. Изобщо, всички поучения, които поставят ЧОВЕКА и НЕГОВИТЕ НУЖДИ, НЕГОВОТО ЩАСТИЕ,    ПРЕДИ   БОГА  И   НЕГОВАТА СЛАВА.

ЧАСТ ОТ РЪКА ПИШЕ ПО СТЕНАТА!!!

Предната вечер, на репетицията на хвалението, докато четяхме прочитите за неделя, един от които е от Езекил 37 (мъртвите кости в долината), си говорехме, как на повечето успешни проекти на Холивуд идеите са взаимствани от Библията, но доста изопачени и с друг акцент.

Има разкази в Писанието, които за хора с малко по-богата фантазия да си представят, са много по-интересни от най-интересните, спиращи дъха приключенски филми, екшъни, мистерии, фантазии и фантастики. На всичко отгоре са ИСТИНСКИ! И на това всичко отгоре, Бог може не само да ги повтори в живота ни, но и да извърши още по-вълнуващи и спиращи дъха неща, които да са достойни да се запишат в Деяния 29, 30 и т.н.

Всеки може да разкаже за невероятните си приключения с Бога. Ако няма много екшън около теб, не се притеснявай, само започни да живееш според думите на Исус и гледай какво ще стане! Ако си любител на силните усещания, ще имаш толкова много, че ще започнеш да си мислиш: "Какво лошо, всъщност, има в това да живееш "нормално". Но в Бог има и периоди на почивка.

СЛУЧКАТА

Та един от разказите, които са ме вълнували и са ми отключвали фантазията е разказът от Даниил 5 за цар Валтасар и пишещата част от ръка по стената. Опитвам се да си представя как съм в тази зала и виждам това.
Имайте предвид, че тогавашните хора, особено халдейските жители, са били възпитани, научени и свидетели на многобройни магьосничества, чародейства и вълшебства. Свръхестественото е било тяхното "нормално". Били са свидетели , как царят им Навуходоносор се превърнал в странно животно с птичи нокти и орлови пера, пасящо трева, като говедата?!? Техните школи са били толерирани  и насърчавани от властта. Не случайно, гилдията им е била многобройна и  голяма част от тях са били на разположение на царя.  В средата на 1-во  хилядолетие пр. н.е. думата “халдей” е бла синоним на думите “жрец”, “астролог” и “предсказател”. Пророчествата на халдейците е търсел и Александър Македонски.  Съществували цели окултни школи на халдеите.
Имайки предвид това, реакцията на царя ни предава само частица от страховитостта на гледката – "Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго."

Какво беше видял царят?

"В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше."

Явлението не беше резултат от действита на неговите подчинени жреци – най вероятно те също се забавляваха на пира. И тъй като той беше главният присъстващ там, знаеше, че написаното СЕ ОТНАСЯ ЗА НЕГО!
Живеещ в сянката на великия си дядо Навуходоносор, който му остави голямо и мощно царство, Валтасар си живееше весело и безгрижно в палата на града Вавилон, който беше непревземаем до тогава. Градът беше обсаден от мидяни и перси, а Валтасар беше толкова уверен в сигурността на крепостта си, че се забавляваше на пир с хиляда гости! Върховна арогантност! Не знам дали от този случай произлиза поговорката "Пир по време на война", но му пасва идеално.
Но имаше още по-голяма АРОГАНТНОСТ в това, което Валтасар направи на самия пир:

"Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата. Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните СЪДОВЕ, които дядо му Навуходоносор беше задигнал ОТ ХРАМА, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му. Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му. Пиеха вино и ХВАЛЕХА златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове." 

Валтасар беше ОСКВЕРНИЛ съдовете от Храма в Ерусалим, като пиеше вино от тях – той, големците му, жените му и наложниците му! Пиеха вино и ХВАЛЕХА златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове. 

 Дядо му научи по трудния начин КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ БОГ – това е друга вълнуваща история – но внукът не беше прихванал нищо от тази поучителна история с дядо му. Не само, че си хвалеше разни златни, сребърни, медни, железни, дървени и каменни богове, но и хвалейки ги, пиеше вино от ХРАМОВИТЕ СЪДОВЕ на ЕДИНСТВЕНИЯ ИСТИНСКИ ЖИВ БОГ! Той, големците му, жените му и наложниците му...
Даниил, Божият човек припомни това на царя:

"Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест
 и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше. Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде СВАЛЕН от царския си престол, славата му се ОТНЕ от него, и биде ИЗГОНЕН измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, ДОГДЕТО ПРИЗНА, че Всевишният Бог ВЛАДЕЕ над царството на човеците, и когото иска поставя над него.  
А ти, негов внук, Валтасаре, НЕ СИ СМИРИЛ сърцето си, макар и да ЗНАЕШЕ всичко това,  но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил."



И ТАКА, ПО ТАЗИ ПРИЧИНА – АРОГАНТНОСТ, Валтасар си понесе последствията от това, че ОСКВЕРНИ БОЖИИТЕ СЪДОВЕ с отдаване похвала на на ОКУЛТНИ, противни на БОГА мъртви материални богчета, идолчета. И присъдата му беше следната:

"Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа. 
И ето, писанието, което се написа: М'не, М'не, Т'кел, упарсин.
Ето и значението на това нещо: М'не, Бог е преброил дните на твоето царство, и го е свършил;
Т'кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;
П'рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите."

Не му помогнаха подаръците за Даниил:

"В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.
И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството."

ПОУКАТА

Можем ли сега, в наше време да изпаднем в ситуацията на Валтасар? 

Всеки път, когато някой ЗНАЕ, какво е отношението на Господа към определени неща (доктрини, практики, програми, недоочистени съдове), знае, че са използвани от противника да примамват, нараняват и "убиват" Божиите хора и ВЪПРЕКИ ТОВА  използва Божиите избрани съдове – хората НА БОГА, като ги осквернява с тях, то този човек е изпаднал в ситуацията на Валтасар...

Отговорността е ОГРОМНА за хората, които имат някаква власт над БОЖИИТЕ ИЗБРАНИ ХОРА!  Бог се разгневи, че беше злоупотребено с материалните съдове от Храма и бяха осквернени, а ако злоупотребиш с НЕГОВИТЕ ЖИВИ СЪДОВЕ, ако ги оскверниш – какво мислиш, че те очаква? 

Всеки, чието сърце се надигне в арогантност и макар да ЗНАЕ Кой е истинският жив БОГ, въпреки това не търси да върши БОЖИЯТА ВОЛЯ, а си има собствена програма, занятие, разбиране, практика и ходи по собствени, или човешки мнения, върши нещата по свое усмотрение, то той е в ситуацията на Валтасар. Или на Саул, комуто Самуил произнесе също присъда от Господа. Защото и Саул знаеше какво трябва и не трябва да прави,  но въпреки това не се покори – затова непокорството му беше третирано, като греха ЧАРОДЕЙСТВО. А упорството му – да върши нещата по своя си начин беше сравнено с НЕЧЕСТИЕ и ИДОЛОПОКЛОНСТВО.

"Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар."  (1 Царе 15:23)

И най-страшното, което може да се случи с един, някога помазан човек:

"А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше." 

(1 Царе 16:14)

А Бог вече беше помазал другиго за цар!

За съжаление, на това ставаме свидетели все по-често – някога помазани служители, ходили в Божието присъствие, сега Духът се е оттеглил от тях и те са се предали на нечисти сили, за да поддържат слава от човеци, за да поддържат висок жизнен стандарт, от който са се съблазнили, продали са се за жалки десет сребърници и скъпи ризи:

Евреи 10:

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;

29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

Но както в повечето случаи четем в Словото, закоравяването е от Господа...

Но дано все още има време за покаяние, дано още да не е дошло времето, когато...

"Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет." Откровение 22:11

Милост, Господи...

И моля Те, отвори очите на Твоите Хора, дай ни дарба разпознаване на духовете, за да можем ясно да виждаме и да разобличаваме противника, изпълни ни с Духа си, помажи ни, за да благовестяваме на кротките, да превържем сърцесъкрушените, да прогласим освобождение на пленниците, проглеждане на слепите и отваряне затвора на вързаните!