Замисляме ли се понякога, какво не ни е наред, на нас, Божиите хора?
Четем Словото и виждаме едно, а в нашата действителност – друго.
Къде бъркаме? Къде се проваляме? Защо не виждаме да стават такива неща, каквито са ставали в ранното Християнство?
Нима не търсим Бога всеки ден, нима не желаем да научим пътищата Му, нима не се определяме, като народ на Правдата, нима сме оставили Божиите постановления, нима не се стремим да се приближаваме към Бога? Нима не постим и не се молим? Нима не се смиряваме?
Къде да търсим причините за това несъответствие? В системата, наречена Църква, или вътре в нас? Или и на двете места?
Нека се обърнем към Словото, за да видим дали Бог няма да ни изяви прегрешенията, както ги е изявявал на хората Си преди. Дали не бихме се разпознали и идентифицирали с някои от изобличените:
Исая 58:1 Извикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба Та изяви на людете Ми беззаконието им, И на Якововия дом греховете им.
2 При все това те Ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, Те искат от Мене праведни постановления, И желаят да се приближат при Бога.
3 Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
4 Ето, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с пестници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви.
Ако това ни се струва твърде специфично за Стария Завет, нека погледнем и в Новия:
Яков 4:1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?
2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.
3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.
4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
Ето къде е отговорът. Ние сме преминали в противниковия лагер...
Проблемът ни е в приятелството ни със света, което превръща отношението ни към Бога в отношение на консуматори на блага, за да "иждивяваме в сластите си". За да задоволяваме нуждите, потребностите, дори желанията, удоволствията и капризите си. И при това задоволяване се изявяват такива чужди на Учението на Исус проявления, като караници, препирни, ревнувания, завиждане, дори физическа разправа...
Тотално сме объркали приоритетите – вместо Бог да е обект на нашето внимание, поклонение, обожание, ние сме издигнали себе си. И не само това, но сме и принизили Бога до наш слуга, чрез когото да задоволяваме своите си потребности и удоволствия.
Вместо Бог да е Цел, ние сме Го превърнали в средство за нашето съществуване...
Позволихме да ни измамят така "учители", които си натрупахме по собствените си страсти (2 Тимотей 4:3), галейки ушите ни с уж Библейски истни, а всъщност, отклоняваха Фокуса, Целта ни, Обекта на любовта ни от Бога, на света...
Повярвахме на лъжите им, че приятелството със света не е вражда против Бога, без да проверим това в Словото.
Изневерихме в сърцата си на Нашия Създател и Спасител, като продължихме да Го почитаме само с устни и по човешки предания, а сърцата ни останаха далеч от Него:
Исая 29:
"13 Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, И Ме почитат с устните си, Но са отстранили сърцето си далеч от Мене, И благоволението им към Мене е По човешки поучения изучени папагалски,"
Матей 15:"7 Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -
8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди"."
Същото е и сега...
Издигат Човека и неговите потребности тук и сега, а принизяват Бога. Заблуждават с тези учения хората, надявайки се тайните им намерения да останат скрити. Но Бог им казва:
Исая 29: 15 Горко на ония, които дълбоко търсят Да скрият намеренията си от Господа, - Чиито дела са в тъмнината, И които казват: Кой ни види? кой ни знае?
16 Ах! тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното ще рече ли за този, който го е направил: Той не ме е направил? Или изработеното ще рече ли за този, който го е изработил: Той няма разум?
Но какво, тогава, къде са всички обещания на Бога, които са ни цитирали? Нима Бог не иска да сме щастливи и задоволени?
Ех, ние дори не осъзнаваме престъплението си...
Божият отговор на това е:
Псалми 95:10 Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;
Псалми 37:1-5Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие. Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат. Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.
Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти;
Еремия 32:38 и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог; 39 и ще им дам едно сърце да ходят в един път, за да се боят от Мене винаги, за тяхно добро и за доброто на чадата им подир тях; 40 и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;
41 дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.
Матей 6:33
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Всички тези прекрасни обещания са с УСЛОВИЕ – ако Бог е наистина БОГ за нас.
И какъв е изходът? Какво да правим, как да излезем от това състояние на противници, врагове на Бога, на прелюбодейци и лицемери?
Яков 4:5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас? 6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". 7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. 8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи. 9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.
10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.
Бог е вложил да живее в нас същия Дух, чрез Когото бяха създадени световете, чрез Когото Исус беше възкресен от мъртвите. Няма по-голяма сила от Неговата, няма по-голяма надежда от Неговия печат. Как станахме несмислени, като галатяние, кой ни омая, "че, като почнахме в Духа, сега се усъвършенствуваме в плът?"
ПОКАЯНИЕ, СМИРЕНИЕ, ПРИБЛИЖАВАНЕ ДО БОГА, не с устни, а със сърца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар