"Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за
езичниците глупост;но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и
Божия премъдрост." 1 Кор. 1:21-24
Евангелието е „Божия СИЛА”. Ние имаме нужда всеки ден в
живота си от тази сила. Точно, каквото въздействие е имало Евангелието, когато
сме го чули за първи път – да ни съживи, да ни даде Божествения живот Зое –
същото е въздействието му и през всичките дни на живота ни – да продължава да ни
изпълва с Божествения живот Зое и със сила за нашето „освещение, без което никой няма да види
Господа”. (Евреи 12:14)
Евангелието е „Божия ПРЕМЪДРОСТ”, която ни пази да не се
съобразяваме с този свят и ни преобразява, обновявайки ума ни.
В историята на избрания Божи народ, всичките им проблеми
идваха всеки път, когато ЗАБРАВЯХА, какво Бог е направил за тях. Изоставяха
поклонението към Него и се отдаваха на идолопоклонство. Бог им пращаше
притеснители, чрез околните народи и те изпадаха в беда, война, робство. Тогава
се сещаха, че имало един Бог, който помагал на бащите им, извикваха към Него
и Той им пращаше избавител. И така много, много пъти...
Въпреки, че Бог беше заповядал на хората Си да разказват на
децата си за Неговите велики дела и те наистина са им разказвали, следващите
поколения много бързо ЗАБРАВЯХА и се отклоняваха от Бога. Сещаха се за Него,
чак, когато им пратеше притеснители и тогава започваха да се оплакват: "къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха"!
Това е и нашият проблем – МНОГО БЪРЗО ЗАБРАВЯМЕ.
Забравяме, че Бог е Свят, Всемогъщ, Вездесъщ, Всезнаещ и си
мислим, че сме се скрили от погледа Му и тръгваме по своите си пътища, своите
си желания…
Забравяме, че Той е Бог, който изпитва намеренията на
сърцата, нашите мотиви и си мислим, че вършим благочестиви дела, но ако мотивът
в сърцето ни е да се изтъкнем, да се похвалим да се изявим, нищо от тях не се
брои…
Забравяме колко горчива беше чашата на Божия гняв за Исус,
толкова горчива, че потта Му се превърна на кръв и молеше Отец, ако има начин,
ако може да не я пие, но беше покорен на Волята на Отец… А ние, дори когато
знаем Божията воля за много по-леки за изпълнение неща, отказваме да я вършим…
Забравяме, че въпреки смазващата тежест и неописуемата
горчивина, Исус изпи тази чаша до дъно… заради нас. Пое наказанието и гнева на
Отец, заради нас… Пое върху Себе Си всеки грях и всяко проклятие, което
следваше от него, заради нас… и въпреки това, ние си позволяваме, когато
Възлюбеният ни почука на вратата нощем, да се оправдаем, че сме си легнали, че
сме си измили краката вече, че сме изморени, че днес вече сме свършили нещо
за Него… и да откажем да Му отворим…
Забравяме болката в Бащиното Сърце да смаже Собствения Си
Възлюбен Син, заради грешните, малки човеци… и си позволяваме да искаме
Всемогъщия Бог да ни слугува, оправдавайки претенциите си с извратената
философия, че ако е дал най-скъпото Си за нас, как няма да ни подари и … къща и
кола, и жена, или мъж, и здраве, и … вместо да паднем по очи и да кажем: „Господи,
Ти жертва най-скъпото Си за мен. Никога, с нищо не бих могъл да Ти отплатя – за
това, Господи, ето ме, вземи ме, принадлежа Ти.
Села...
Господи, прости ни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар