"Разбрах, че да придобиеш истината не е чак толкова трудно, колкото да живееш според истината." -- Пол Уошър
Когато за първи път изобличих, малко емоционално, една лъжеучителка, на която мои приятели се възхищават, една от тези мои приятели ми се обади и искрено, през сълзи ме помоли да проверя още веднъж, дали не злословя Божи служител, от който тя била толкова благословена през годините.
Съкрушена от реакцията и, аз проверих още едно и още едно и още едно поучение на въпросната дама – не бях сбъркала, наистина беше лъжеучителка. Използваше откъснати от контекста стихове от Словото, а пасажът, от който бяха откъснати, имаше коренно различен смисъл. Проповядваше човекоцентрирано, а не Богоцентрирано послание, поученията и приличаха на лекции за самопомощ, а не на Библейско послание. Заглавията на книгите ѝ са повече за раздел "Психология", отколкото за "Християнство". Не пропвядавше истинското Евангелие – поучаваше себелюбие, а не себеотрицание и още много други теории, противоречащи на Словото. Но с изобличението си, въпреки доказателствата от Писанията, не убедих приятелите си в това, а взаимоотношенията ни бяха замразени за известно време. Просто проглеждането на хората е по графика на Бога, а не по нашия.
Друг път съм забелязвала, как изобличението поражда точно обратната реакция -- хората още по-интензивно започват да доказват "правотата" на учителите си и още по-интензивно започват да разпространяват лъжите им.
Реших за себе си, да бъда много повече обективна, отколкото емоционална. Е, не ми се отдава всеки път, много се ядосвам на лъжите.
Другото, което реших за себе си, беше, че прокламирането на истината е по ефективно от изобличаването на лъжата. Или поне би трябвало да има определен баланс между двете, дори с доста по-голяма тежест на Истината.
Грижата, любовта към братята, мирът, взаимното ни назидание са по-важни от правотата на доктрината ни. Имам предвид, не да се отказваме от истината, а да внимаваме как я поднасяме и с какъв мотив – да се покажем колко сме напред в материала, в сравнение с другите, да им натрием носовете?
Или наистина копнежът ни е пленените от заблудата да се освободят.
Много отдавна, Бог ме беше довел до разбирането, че единствено вършенето на правилното нещо (това, което е по Божията воля), по правилния начин (на Божието време, с Божията благодат и любов) и с правилния мотив (от любов към Него и за слава на Бога) не е грях. Ако едно от тези трите липсва, това е грях.
Въпреки, че го знам, пак съм се проваляла в това и Бог ме е изобличавал за покаяние.
Римляни 14 ни учи в тази насока, въпреки, че конкретният повод е яденето.
Римляни 14:1
"1 Слабия във вярата приемайте, но НЕ, ЗА ДА СЕ ПРЕПИРАТЕ за съмненията му,"
Римляни 14:13
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - НИКОЙ ДА НЕ ПОЛАГА НА БРАТА СИ СПЪНКА, ИЛИ СЪБЛАЗЪН.
Римляни 14:15 Защото, ако брат ти СЕ ОСКЪРБИ поради това, което ядеш, ти вече НЕ ХОДИШ ПО ЛЮБОВ. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 И тъй, нека ТЪРСИМ това, което служи за МИР И ВЗАИМНО НАЗИДАНИЕ.
20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, НИТО ДА СТОРИШ НЕЩО, чрез което се СПЪВА брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].
Точно фразата "недей съсипва Божията работа" ме удари много силно. Много често, особено, когато Бог ни е освободил от заблудите на лъжеучителите, щом видим лъжливо послание, първата ни реакция е да го изобличим безпощадно и гневно, с укорително и обвинително отношение към заблудените. Но дали по този начин, наистина помагаме на хората да осъзнаят лъжата? В повечето случаи, те приемат обвиненията лично и трескаво, започват да търсят опровержение на нашите обвинения, концентрирайки се на Библейската маскировка на посланията и пропускайки заблудителната им същина. Възприемат ни, като груби, арогантни и налагащи мнението си себеправедници. Не обръщат внимание на аргументите и са наранени от отношението ни. После ни отвръщата със същото...
Дори ако Бог е започнал да работи в някого, за да го избави от заблудите, то нашите действия са съсипали Божията работа за момента.
Трябва да прогласяваме Истината. Трябва да изобличаваме лъжата. Но ако с нашето отношение огорчим, спънем, съблазним Божето дете, ние не ходм в любов. Не "търсим това, което служи за мир и взаимно назидание", а това, което служи за крамоли и разрушение.
1 Коринтяни 13:
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
За да може истината, до която Бог ни е дал достъп да послужи за мир и взаимно назидание, ние първо, трябва да изпитаме себе си, дали няма у нас горчиви корени на злоба, обида, непростителност, гордост, завист, отмъщение. Да застанем в смирение пред Бога и да го молим да ни очисти от всяка мерзост. Трябва да стоим в Божитео присъствие в поклонение и копнеж за водителство от Святия Дух. Ако видим брат, или сестра в заблуда, да ги издигнем пред Отец и да молим Той да им даде дух на мъдрост и откровение за Неговата Истина, да просветли оите на сърцата им и ако иска да ни използва в НЕГОВАТА работа, да ни даде ключа за душата им, така че истината да може да влезе през отворена врата, а не да се блъсне в нея и да отскочи...
Дали ще съумеем, скъпи братя и сестри да останем и в истината и в ЛЮБОВТА едновременно?
Бог да благослови всички ни с изкупителните Си дарове!
Няма коментари:
Публикуване на коментар