ОТКРОВЕНИЯТА

Не ми беше за първи път да чета Ефесяни. Но точно тогава в главата ми се появи една невероятна картина, описанието, на която няма да ви се стори и на една хилядна толкова вълнуващо, колкото беше в действителност. 

Бог ми беше открил Волята Си! 

Как не бях го видяла до сега, толкова е ОЧЕВИДНО? 

Дъхът ми спря от това, което ми се откри: Видях в космоса една много ярка светлина. Веднага към нея се устреми всичко светещо наоколо с такава голяма скорост, че обектите оставяха следи от светлина зад себе си. Виждайки това, бях изпълнена с неописуема радост:

"Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който...ни е открил тайната на волята Си...за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, ДА СЕ СЪБЕРЕ В ХРИСТА ВСИЧКО - това, което е небесно и земно"

Много пъти оттогава съм споделяла това откровение, но никога не е предизвиквало у другите това въодушевение, което бях изпитала в оня момент, в който картината се беше запечатала вътре в мен. Това беше откровение от Бога за мене.

Не всички откровения, които ни дава Бог са съпроводени с такива усещания. Повечето са просто проблясък на разбиране. Може да си прочел едно нещо сто пъти, да си изследвал всяка дума, да си прегледал различни преводи, да знаеш перфектно какво се казва, да го разбираш напълно, но... в един момент ти става НАИСТИНА ясно. Сякаш не само го разбираш със сърцето си, ами то се врязва там, заставайки на мястото си и осветявайки другите, вече подредени там фрагменти. Така обещанието от Еремия 31 придобива смисъл: "Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им"

Разбрах, че за да разбирам наистина, трябва да ми бъде открито от Бога. В случая, откриването беше по време на четене на Словото. Това е най-често срещаният вариант. Може да се случи по време на молитва, особено, когато се молим с езика на Словото. Случвало ми се е, да ми се открие нещо, от Словото, докато го разяснявам на някой друг – изведнъж се чувам да обяснявам нещо, от което на МЕН ми става НАИСТИНА ясно.  Случвало ми се е да ми проблясва и по време на проповед на човек, който носи посланието от самия Бог. 

Не е много трудно да разберем откровението, което други хора са получили от Бога. с ума си, да се съгласим с него, да сме абсолютно уверени, че е истина, да го научим наизуст и да го повторим... но не е същото, както да видиш сам, да ти проблесне, да ти просветне, да го преживееш, да му се насладиш. 

Истинската, непоклатима, действаща вяра се основава не просто на Божието Слово, нито само на откровенията, получени от толкова много Божии хора преди нас, а и на откровенията, които сме получили от самото въплъщение на Словото – Нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Откровенията за Бога, за нас, за греха, за Любовта, за Христос, за Кръста, за Възкресението, за Царството, за предаването, за страданието, за устояването за Пътя, за Истината, за ЖИВОТА...

Откровенията на другите – нашите предци във вярата, или съвременици, формират някаква концепция в нас, разбиране, светоглед и Богоглед, но остават в ума, далеч от сърцето. Те са само листа по дървото. Красиви, зелени, необходими, но само листа.

А нашите, лични откровения от Бога се съединяват в нас с вяра. Те променят нашата същност, преобразяват ни съобразно Божественото провидение и раждат плодовете на дървото. 



"А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал."

Йоан 14:26 

"Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори!"

 Матей 7:7