СЪДЕНЕТО – според значенията на думата

"Не съди!" не е аксиома, а теорема – подлежи на доказване, в зависимост  от състоянието на човека, от случая и от мотивите.

СЪДЕНЕ-РАЗСЪЖДЕНИЕ

Съденето, в значението му на разсъждаване дори ни е заповядано в Словото:
Йоан 7:24
Не съдете по изглед, но съдете справедливо.Йоан
1 Коринтяни 10:15
Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
1 Коринтяни 11:13
Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

СЪДЕНЕ-ОБВИНЕНИЕ

Съденето, в значението му на обвинение към братята, е забранено, в случаите, когато то се извършва от някого, който върши същите неща, има същите грехове, че и по-големи, в които обвинява другите – това се нарича лицемерие и Исус казва изрично "Не съдете, за да не бъдете съдени", но не приключва с това:

Матей 7:
1 Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 И защо гледаш СЪЧИЦАТА в окото на брата си, а не внимаваш на ГРЕДТА в твоето око?
4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

Но, когато извадиш гредата от окото си и виждаш ясно – тогава можеш да извадиш съчицата от окото на брат си – тогава можеш да му посочиш грешката, греха и т.н.

И вече няма да е лицемерие, защото си преминал през същото нещо и можеш от опит да дадеш съвет, упътване и насока.

За същото говори и Павел в Римляни 2:
1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, ВЪРШИШ СЪЩОТО,
2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

Отново – тук под прицел е лицемерието, а не за съденето, само по себе си.

СЪДЕНЕ-ОДУМВАНЕ

Виж, съденето, в смисъла на сочене с пръст и одумване, когато е израз на гордост, презрение и себеправедност, в стила на фарисея, който се сравняваше с бирника – е осъдено от Яков и от Павел в Словото:
Яков 4:11, 12
Не се ОДУМВАЙТЕ един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, ОДУМВА закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

Римляни 14:4
Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
Римляни 14:10
И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо ПРЕЗИРАШ брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

И принципът е да не ставаме повод братята ни да се спъват и да падат:

Римляни 14:13
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.
Посочване на грешка, грях, направено с истинска загриженост за брата, с единствен мотив любов към него е едно, а одумване, сочене с пръст с презрение е съвсем друго!

СЪДЕНЕ-ОТСЪЖДАНЕ

Съдене, в смисъл на отсъждане между две страни е третирано в 1 Коринтяни 6:
1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

СЪДЕНЕ-ОСЪЖДАНЕ

Съдене на вътрешните:

1 Коринтяни 5:
12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.

Тук става ясно, че имаме право да отсъждаме дори наказания на вътрешните, Разбира се,, във 2 Коринтяни 2, Павел съветва да простят на наказания и да го утешат да не би да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

Съдене на външните – света 

Тях Бог ги съди и Словото:

Йоан 3:18
Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
Произнасяйки тази присъда, ние не осъждаме от само себе си никого! Но сме длъжни да прокламираме условията, при които външните са ВЕЧЕ ОСЪДЕНИ, или условията, при които няма да бъдат осъдени.

Така че хитрото измъкване на уж Божии служители, които, криейки се зад цитата "Кой съм аз, че да съдя другите" не смеят да нарекат греха – грях и злото – зло, може да ги направи приятели със света, но ще пропуснат да предупредят за идещия Божи гняв.

Ние ще съдим света и ще съдим ангели.

Трябва да сме наясно кога, как, защо, с каква цел и с какъв мотив можем, или трябва да съдим.

И най-важното, което трябва да помним:

2 Коринтяни 3:
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Свързани теми:
ЗА САМОИЗОБЛИЧЕНИЕТО И ИЗОБЛИЧЕНИЕТО ОТ БОГА