ЗА САМОИЗОБЛИЧЕНИЕТО И ИЗОБЛИЧЕНИЕТО ОТ БОГА

"Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света." (1Кор. 11:31, 32)

Една от програмираните фрази от съвременните приспиващи лъжеучения е "Когато е осъждение, не е от Бога, а от дявола!" 

Има три нива на съдене. 

Най-благоприятното е да разпознаеш сам себе си в осъждането на греха в Словото и да поискаш от Бога благодат за покаяние (връщане от грешната посока и потегляне в правилната.) 

Второто ниво е да бъдеш изобличен от Бога. Святият Божи Дух идва в теб с дух на изобличение, в потвърждение на "мигащите лампички и светофари" на съвестта ти. Разликата в изобличението от Бога и в осъждението от дявола е в начина.
Когато Бог изобличава, обикновено това се предшества, последва, или и двете от потвърждение на Неговата любов и грижа (поне при мен действа така). Усещането е неприятно, защото си огорчил прекрасната личност БОГ, но заедно с това, усещаш милостта Му, Бащината Му ръка, даваща ти не само корекция, но и шанс за поправление и надежда.
Когато те осъжда дяволът, обикновено идва изведнъж, трясва те с укор по главата и докато си още в несвяст те затрупва с обвинения, песимизъм и безнадеждност.
В първия случай резултатът е израстване, във втория -- депресия, отпадане, унилост, отчаяние.

Третото ниво на съдене е заедно със света...
Пази ни, Боже от това, молим Те, съди ни, ако е необходимо, наказвай ни, "за да не бъдем осъдени заедно със света."