КВАСНИЯТ ХЛЯБ

КАКВО Е КВАС

За да разберем символиката на кваса, трябва да знаем какво представлява той. Квасът е смес от брашно и вода и бактерии от въздуха (млечнокисели и гъбични). Бактериите, които участват във ферментацията на кваса са повече от тези на термофилната мая, която масово се използва от около 70 години насам.
За завъждане на нов квас са необходими 5 до 10 дни,  а за втасването на тестото за хляба – 3-4 часа. Веднъж завъден, квасът може да се подхранва за увеличаване на количеството и след всяко месене се оставя квас за следващото месене. Обикновено само на главните празници, два пъти в годината, нашите баби  са завъжадли нов квас. Завъждането му е процес, изискващ определени съставки и условия. Например, брашното трябва да е пълнозърнесто, а не рафинирано, водата трябва да е изворна, а не хлорирана и температурата между 18 и 24 градуса. Ако е по-студено, може да не ферментира, ако е по-топло – ще плесеняса. Освен това, по време на ферментацията, трябва да се наблюдава и да се "храни" с брашно, ако е много течен, или да се "пои", ако стане гъст. При ферментацията се образува метанол и въглероден двуокис, на който се дължат мехурчетата в кваса и в тестото.
Самото втасване на тестото е всъщност вкисване. Маслото (олиото, зехтинът) и солта възпрепятстват процеса на вкисване и ферментация.

Сега, когато знаем какво представлява квасът и квасният хляб, можем да направим разлика между него и безквасния хляб.

В СТАРИЯ ЗАВЕТ

Безквасният хляб се е замесвал със зехтин и сол – две съставки, противопоказни на квасния хляб и пълни със символика. Маслото е символ на помазание и освещение, а солта – на завета с Бога:

Левит 2:13 И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол.

Безквасният хляб е символ на чистота, простота, обикновеност, на печал и на приготвяне набързо:

Второзаконие 16:3 Да не ядеш с нея нищо квасно; седем дена да ядеш с нея безквасни хлябове, хляб на печал, (защото набързо си излязъл из Египетската земя); за да помниш през всичките дни на живота си деня на излизането си из Египетската земя.

Квасният хляб се приготвя винаги с примес от предишния ден, или предишни дни – от миналото и този примес ефектира върху цялото тесто – то цялото фермрнтира. Той е символ на старото. Освен това е свързан с труд, грижа, с повече усилия и време – символ на човешките дела. Неслучайно хлебните приноси в Стария Завет са от безквасни хлябове.

Бог заповяда безквасни хлябове да се принесат, когато се освещаваха Аарон и синовете му за свещеници:

Изход 29:1,2Ето какво да извършиш над тях, за да ги осветиш да Ми свещенодействуват. Вземи един юнец и два овена без недостатък, и безквасен хляб, безквасни пити месени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло; от чисто пшеничено брашно да ги направиш.

Хлебният принос на хората (Левит 2:4,5), както и хлебният принос на свещениците, по закона за хленбия принос се извършаваха само с безквасен хляб:

Левит 6:14 Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара. 15 И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу. 16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат. 17 Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.

По закона за примирителната жертва, обаче, освен безквасен, се принасяше и квасен хляб, като допълнение:

Левит 7:11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу
12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

Квасният хляб, като символ на човешкото усилие трябваше да допълни благодарността, изразена в човешки усилия това, което бе дадено на хората от Бога, като подарък – примирението на Бога с хората.


Същият закон за примирителната жертва се изпълняваше в празника на първите плодове. Историята на празника е следната:

Левит 23:10 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;
11 и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.
12 И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;
13 и хлебния му принос, две десети от ефа чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.
14 А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.
15 От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;
16 до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.
17 Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу. 18 И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.
19 Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.
20 И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника.

Празникът на първите плодове трябваше да напомня на народа, че Бог ги е въвел в тази земя, от която берат плодове и се изхранват. Той се състои от две части – първата, в началото на жътвата, със всеизгаряне, а втората – 50 дни по-късно със всеизгаряне, жертва за грях и движим принос за свещеника, като  примирителна жертва.

Забележително тук е, че двата квасни хляба трябваше да се донесат от жилищата на хората – лично изработени от тях, в домовете им. Отново, квасният хляб беше символ на  благодарност към Бога за това, че ги въведе в обещаната земя. Благодарност, изразена, не само с плодовете, получени от обещаната земя, но и с техните усилия – квасният хляб. И този хляб, заедно с двете агнета от примирителната жертва не се изгаряха, а се даваха на свещеника.

Единствено в закона за примирителната жертва се принасяше освен безквасен, като допълнение и квасен хляб. Но той никога не се изгаряше – това беше забранено. Забранено беше да се принася за всеизгаряне квас:

Левит 2:11,12 Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се НЕ прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу. Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се НЕ изгарят на олтара за благоухание.

Всички други приноси – за грях, за престъпление и за освещаване се извършваха с безквасен хляб.

В НОВИЯ ЗАВЕТ

В Новия Завет, квасът има предимно негативно значение и се свързва с кваса на фарисеите и садукеите и с лицемерие. Като нещо, което би заразило, замърсило чистото учение:

Матей 16:6 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

Това предупреждение отправи Исус към учениците си, когато фарисеите дойдоха при Него да го изпитват. Тъй като учениците не можаха да схваната за какво им говори, наложи се Исус да им разясни:

Матей 16:11, 12 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.

За същия проблем разказва и Марк:

Марк 8:15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

А в Евангелието от Лука, Исус директно разяснява на учениците си какво представлява фарисейският квас – лицемерие:

Лука 12:1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. 

Апосто Павел също изполва символиката на кваса в негативен смисъл, като нещо старо, което трябва да се очисти:

1 Коринтяни 5:6-8 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина. 

Или, като символ на спазване на закона с плътски усилия, като отлъчване от Христос, като отпадане от благодатта:

Галатяни 5:4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта. 5 Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме. 6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов. 7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината? 8 Това убеждение НЕ беше от Онзи, Който ви е призовал. 9 Малко квас заквасва цялото тесто.

Единствено в една от притчите за Божието Царство Исус илюстрира нарастването му с набъбването на квасно тесто. Но тъй като Божието Царство е трудно за разбиране от нашите ограничени, човешки умове, необходими бяха няколко притчи, за да се илюстрират различните негови аспекти – като семе в земята, до пълно зърно в класа, като синапово семенце до дърво за небесните птици, като квас до вкисване на всичкото тесто, като имане, скрито в нива, като търговец, търсещ бисери.

Квасът беше само една от илюстрациите на един от аспектите за Царството и не можем да си вадим никакви преки заключения от тази притча за ролята на квасния хляб в Новия Завет, а още по-малко за Тялото на Нашия Господ.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Това изследване направих за себе си, във връзка с въпросите, които във времето са възниквали в мен, относно причастието – с квасен, или безквасен хляб.

Като публикувам и изследването за безквасния хляб, надявам се и вие да си направите извода за самите себе си.

Но символиката, която носи квасът, особено в Новия Завет, не оставя много голямо пространство за колебание.

Доводи от рода на "безквасното е юдейско" и "Поради липса на време Христос взе онзи хляб, макар да беше безквасен, за да не остане непредадено тайнството на новозаветната вечеря," са просто несериозни.