Но нека разгледаме това, което иска да ни каже Павел в контекста:
1 Коринтяни 11:
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
Неразпознаването на Господното тяло има няколко аспекта, но първият е този, който беше даден, като преобраз, като символ на това, което Христос изпълни в Божието Царство -- пасхата:
Лука 22:
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
ЖЕРТВАТА
Така че първият аспект на неразпознаването на Господното тяло е неразпознаването на заместителната жертва на Исус, на изкуплението, което извърши за нас. Жертвата, която беше обещана за Спасение и изработена от Бога, чрез Исус Христос:
Исая 53:
5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
...
10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.
По принцип, всеки ходещ редовно на църква знае, поне на умствено ниво за жертвата на Исус. Но да знаеш, казвам го от собствен опит, не означава, че си го приел, че си се идентифицирал с Исус в Неговата смърт, че наистина осъзнаваш какво си бил и какво си сега, от какво си бил изтръгнат и към какво си призван.
Това може да ти бъде открито само свише и може да бъде разбрано със сърцето, не само с ума. И е свръхестествено дело на Святия Дух. Има признаци, по които межеш да разбереш, дали това наистина се е случило с тебе:
Откъде знаеш, че си спасен?
Ако не си сигурен, че си осъзнал тази ЖЕРТВА със сърцето си, по-добре не вземай причастие.
ОТДЕЛЯНЕ ОТ БЛАГОДАТТА И ОТ БОГА
Но този аспект има и подаспект -- когато си заслепен от грижи, от комфорт, от гордост, или дори от грях. Тогава кръстът избледнява от съзнанието ти и започваш да се опираш в ежедневието и в служението си на собствената си мишца, на плътта си и спираш да приемаш благодатта на Бога -- отсечен си от нея.
С този аспект е свързан стихът за разпознаване на самите себе си. Проблемът е, че силата на греха е най-вече в това, да ни заслепява до такава степен, че да не разпознаваме природата му. Ето защо Павел ни казва в стих 31, че "ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени."
Добрата новина е, че осъждението, което получаваме от Бога, не е същото, което светът получва:
А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.Така че, слабостта и болестта в този случай идват, като наказание, за да ни отрезвят, да ни отворят очите, да ни поставят на колене в покаяние, да ни приближат отново към към кръста, към благодатта, към Бога. Да ни поставят отново на тясната пътека. Ако се покорим -- имаме шанс.
Но ако продължим да закоравяваме сърцата си... има и трета опция. И това не е Бог да ни убие, а ние сами да паднем в някоя пропаст, кривнали от тясната пътека, въпреки всичките Му предупреждения, предупрежденията на Негови пратеници, знаците, "светофарите" и "мигащи лампички" на съвестта.
ГЛАВАТА
Колосяни 2:Това е изкушението на така наречените църковни лидери, които забравят не само от КОГО са призовани, но и КОЙ стои в действителност над тях. Забравят каква е функцията им -- да подкрепят, да изграждат, да се грижат, да отглеждат, да хранят, да превързват, да ОБИЧАТ.
18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,
19 а не държи главата Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога.
Вместо това, напразно се надуват с плътския си ум и прокламират за библейски принципи самоволно измислени правила, как не те, а другите трябва да ги подкрепят, да се грижат за тях, да ги хранят, да ги почитат, да им се покоряват, да им зачитат авторитета и да ги обичат. Заемат мястото на Главата Христос, въпреки, че на думи продължават да убеждават хората, че Той им е главата.
Забравят, че лидер, или водач в Божието Царство не означава да водят хората след себе си, а да ги водят, или по-скоро да ги тласкат по-близо до Христос. Да ги водят не в покорство към тях самите, а в покорство на Бога:
Марк 10:44
и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга [роб] на всичките.
Това е изкушението на благословените материално, успелите в живота, които, колкото повече придобиват материална независимост, толкова повече независими стават от Бога. Тръгват по собствените си пътища и забравят, че са Негови последователи.
Лука 18:22
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.
Това е изкушението на хванатите в плен на бедност, или болест хора, които в страха и отчаянието си забравят КОЙ държи всичко и вместо да се доверят на Бога, да потърсят мъдрост и водителство от Него, се доверяват на екстрасенси, на измамници за лесна печалба, дори на престъпници.
Така влизат в грях и зациклят във водовъртежа на престъплението и наказанието.
ЧАСТИТЕ
Римляни 12:
3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.
4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,
5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.
...
9 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.
10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.
...
15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.
16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;
Най-важното в този пасаж е, че освен че сме тяло в Христа, ние сме и части ЕДИН НА ДРУГ.
Колкото и трудно да ни е да разсъждаваме така, обременени от съвременната индивидуалистична егоцентрична култура, това е наследството, което нашият Господ ни остави. Той изми краката на учениците и им заръча и те да правят същото един на друг. Не точно да си мият краката, разбира се, а да се грижат един за друг, дори това да включва не толкова престижни и приятни дейности.
Другото изкушение в този аспект е омаловажаването на функциите на другите части. Когато получим дарби от Духа, не бива да забравяме, че те не са за наша полза, а за изграждане на Тялото, за обща полза:
1 Коринтяни 12:Точно, за да няма превъзнасяне на една част над друга, за да няма раздор, Бог е установил специална наредба:
7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да
е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а едно тяло.
21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;
25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.
Точно в това последното -- да страдаме със страдащите и да се радваме, когато друга част получава слава -- точно в това най-често се проваляме с гръм и трясък.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Най-често изкушенията му се коренят във въздействие върху нашето самолюбие и гордост. Тези са, които предизвикват непокорството, завистта, омразата, непростителността... а непростителността е най-благоприятната почва да си контролиран от противника, да играеш по неговата свирка.
Противникът, въздействащ върху една, или няколко части в тялото може да нанесе невъобразими щети, защото действа отвътре, неочаквано за останалите, тогава, когато не се пазят, мислейки, че са сред свои.
Разбира се, Главата на Тялото получава сигналите за нередностите и рано, или късно се справя с "вирусите". Дори ако трябва да изреже тумора и да го изхвърли.
Затова Павел ни приканва да ИЗПИТВАМЕ СЕБЕ СИ.
Господи, помогни ни да изпитваме себе си не само преди причастие, но всеки ден да се оглеждаме в огледалото на Словото, да сравняваме действията си с това, което пише в Словото.
И най-важното -- да изпитваме мотивите си. Защото винаги можем да си намерим добро оправдание за действията си, но Бог вижда мотивите ни, намеренията на сърцето ни:
Евреи 4:12
Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.
Нищо не можем да скрием от Бога. По-добре да не се опитваме. Това е само в наша вреда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар