ДИАЛОГ

– Като те замерят със зло, погълни го, не го връщай на подателя. Преглътни обидата, дай и другата буза, дай си и горната дреха.

– Дребни душици с дребни цели играят на дребно с чувствата на другите. Ей-така, защото могат. Господи, прости им, те не знаят какво правят...

– Как дребното става голямо?

– Като порасне!

– Как малко дете става голям и зрял човек?

– Като се отглежда с грижа, любов и като се възпитава.

– И като стане голям и зрял човек, какво прави с дебните?

– Не ги забелязва!

– ...

– Чака ги да пораснат!

– ...

– Грижи се и те да пораснат и да узреят?

– :)

КЪДЕ Е СЪРЦЕТО ТИ?

Ако искаш да разбереш къде е сърцето ти...
Погледни къде отива умът ти, когато броди.

Матей 6:21
защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Знаете ли по какво се различават заквасените с кваса на ДРУГОТО благовестие?
Приемат като лична обида и подскачат, като ужилени, всеки път, когато чуят/видят нещо против глупостите на просперитетните им гурота и каквото и да им кажеш, все го свеждат до посегателство срещу свръх ценното им богатство.


Ако за един истински християнин Христос е скъпоценният бисер, съкровището в нивата, най-ценното, центърът и фокусът на живота им, то за заквасените, най-ценното е КАКВО ЩЕ ПОЛУЧАТ от Бога.


И понеже това, което изпълва сърцето на човека, това излиза и от устата му, когато истински християни чуят лъжеучения, измами за гнусна печалба, използващи Словото, те стават и защитават СЛОВОТО, което е ИСТИНА!


А заквасените, като чуят критиката против лъжата, стават и започват да защитават и оправдават просперитетните си гурота, техните лъжи и ... естествено – НАЙ-ЦЕННОТО СИ – БОГАТСТВОТО. Те се идентифицират с богатството! В главите им се инжектира непрекъснато идеята, че щом са направили тази огрооомна услуга на Бог – да повярват в Него, то Той е длъжен да им го осигури.
Това безумие така се сраства с тях, че:

"Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него."

ИЗОБЩО НЕ става въпрос за това дали като християни трябва да сме бедни, или богати!
Това НИКОГА не е било дилемата!


Дилемета е къде е съкровището ни, защото там ще е и сърцето ни!


Ако съкровището ни е ХРИСТОС, дали сме в оскъдица, или изобилие, за нас няма значение.


Но в оскъдица, или в изобилие, животът без Христос не струва НИЩО!


И в оскъдица и изобилие, животът в Христос си струва всяка жертва, всеки дискомфорт, всяко изпитание!
До край...

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – СОБСТВЕНОСТ

1 Коринтяни 10:26
защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

Всичко във вселената се покорява на Господа. Всички небесни тела, назовани по име от Бога се движат покорно по траектории, указани от Него. Морета, суша, води, облаци, ветрове, растения, животни – всичко следва стриктно Божиите закони.
Единствено хората се бунтуват срещу Господаря на вселената. Единствено хората не признават Неговата власт. Единствено хората са безполезни за Божието Царство.

А безполезните неща се изхвърлят на бунището...

Колко ужасно глупаво е от страна на хората да си мислят, че са си самодостатъчни, че могат да са богове на самите себе си и на Господната земя!

И колко безразсъдно е да допускат, че това ще остане без последствия за тях...

В Своята милост, Бог даде на човека мандат да управлява Неговата собственост – Земята, но човекът се проваля в това все повече и повече.

И когато Господ Исус дойде втори път, Той ще съди народите за това. За бунта им и за опустошението на Неговата Земя.

Но преди това, ще съди Своите посланици по Земята за делата, за които ни е призовал, отнапред.
На кръста Господ Исус изкупи с кръвта Си "за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ".
На кръста, Господ Исус започна рециклирането на безполезните за Него, счупени хора:

Тит 2:14
Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

Но като ни е рециклирал и ни е направил отново действащи и функциониращи, това е било с цел, не само да сме извадени от контейнера за боклук, но и да бъдем приведени в действие, да сме полезни за Него, така, както е предназначението ни.

Ние сме Негово притежание и сме рециклирани, за да бъдем полезни за Неговото Царство, чрез добрите дела, които отнапред е определил за нас.
Тоест, всеки от нас има определена функция, която трябва да поеме, но не насила, не по задължение, дори не от благодарност, нито за награда, (макар че награди ще има) а защото това е смисълът на създаването и съществуването ни, защото това е най-великата привилегия – да служим, да бъдем полезни на самия ГОСПОДАР на вселената. Доброволно, от любов към Него.

Господ Исус ни е дал толкова много илюстрации за това, какво е Божието Царство, за да можем не само да придобием представа за него, не само да го търсим като скрито имане (Матей 13:44), като скъпоценен бисер (Матей 13:45, 46), но и да проповядваме благовестието за Царството за свидетелство на всичките народи. (Марк 16:15; Матей 24:14)

Защото това е начинът за печелене на собственост, за умножаване на собствеността, на притежанието на Божието Царство.


Притчата за талантите илюстрира отговорността ни за Божието Царство докато дойде Царят.
И най голямата награда, най-голямото удовлетворение, най-желните думи за нас ще са:
"Хубаво, добри и верни слуго!"

Матей 25: 

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

За разлика от земните царства, територията на Божието Царство се простира сред Неговите хора. Колкото повече хора са спечелени за Господаря Исус, толкова повече се увеличава територията, собственост на Царя.

Но това не е механична маса от вярващи в Господаря Исус, а жив организъм, Негово Тяло, функциониращо съвършено в единство и хармония.

1 Коринтяни 12:12
Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

...

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

...

25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

Да живеем вече, за нас е Христос (Филипяни 1:21); . Ние не сме просто бивши счупени играчки, сега поправени и поставени на полѝцата.

Ние сме части на Тялото на Христос, приведени в действие, жив организъм, всяка част в който съществува, действа и допринася за съвършеното и правилно функциониране на целия организъм и за Неговото изграждане и растеж. (1 Коринтяни 14:12)

2 Коринтяни 5:15
и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

Ние не сме вече свои си, защото сме купени с възможно най-високата цена – скъпоценната кръв на Господ Исус Христос! (1Коринтяни 6:19,20)

Ето това е смисълът на живота ни:

Исус е нашият Господар!

И ние сме Негови!

Свързани статии:

ВЕЧНОТО БОЖИЕ ЦАРСТВО

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – НОВАТА РАСА

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

ЗА ЛЕКАРСТВАТА

Има лекарства, които са предназначени за външна употреба и такива, които са за вътрешна употреба.

За външна употреба

Например, унгвент със змийска отрова може да облекчи болки в ставите и изобщо в опорно-двигателния апарат, но ако се приеме вътрешно, ще те парализира и дори може да те отрови.


Ето защо Законът от Стария Завет с Израил е предназначен да се прилага външно, той е като клетка, като ограда, която указва границите на поведението. Той е като детска кошара, която предпазва детето да не се нарани в опаснта външна среда. Той е като кошара, която да пази овцете да не се пръснат и да бъдат изядени от хищници.
Всичко това е, защото хората още не са наясно със СЪЩНОСТТА на Закона.


И когато някои деноминации и техните учители, когато някои църкви се опитват да ни кажат, че дори само част от Закона е за вътрешна употреба, хората, приемащи това страдат от духовна парализа и дори може да се достигне до духовна смърт.
Защо парализа?
Ами много често се получава сблъсък между различни заповеди от Закона и човек се чуди на коя заповед да отдаде приоритет.
Обичайното следствие е да прецеждат комара, а камилата да поглъщат...
Когато фокусът е в Закона и неговите заповеди, погледът е блокиран от различни заповеди, правила, норми и се пропуска същността на Божията воля. Точно както фарисеите по времето на Исус, хората си създават човешки принципи и уточнения и предания, които се стремят да спазват и така пренебрегват Божиите принципи, които се състоят в духа, в същността на посланието на Закона, а не в буквата му.

За вътрешна употреба

Лекарствата за вътрешна употреба действат вътре в организма. Те се приемат през устата и от храносмилателната система, навлизат в кръвоносната система и така достигат до всяка клетка на организма. Могат и да се вдишат и през дробовете отново да попаднат в кръвоносната система и пак до всяка клетка.


Ако лекарство, предназначено за вътрешна употреба се употреби външно, то няма да свърши никаква изцелителна работа.


В Новия Завет, изцелението от греха е вътрешно, като става промяна на същността, естеството на човека. Ето защо, когато приемем Святия Дух, когато се родим отгоре, от Духа, Божият Закон става наша същност, наше естество. Нашите действия и поведение са естествено следствие от тази нова същност. Вече нямаме нужда от физическа ограда, за да ни маркира границите на поведение, вече имаме вътрешно знание, докъде да се простираме, накъде да вървим, когато излезем, какво да избягваме, от какво да се боим и от каво да не се боим, с какво да се конфронтираме и какво да игнорираме.
И дори да се появи някакъв възпзлителен процес, има промислено лекарство да помогне – това е Христовата благодат. Тя е силата на Святия Дух, действаща вътре в нас, когато ние сме безсилни да се справим със собствени сили. А ние в повечето случи сме безсилни да достигнем Божия стандарт.
Благодатта е СИЛАТА, която ни дава желанието и способността да живеем по Божия съвършен Закон. (Не олекотената му детска версия, дадена на народа на Израил.)


Но какво става, когато "добронамерени учители" започнат експертно да ни учат, че благодатта се приема външно. Че тя е нещо като парфюм, с който се напръскваш, когато забравиш, че ти е дадена на разположение?


Нищо!


Продължаваш да се бориш с греха със свои сили, продължаваш да се измъчваш и когато "добронамерените учители" ти кажат, че не бива да се измъчваш, това е дяволът, който се опитва да те измами и да те обвини, просто се обръщаш на другата страна и заспиваш отново блежено, с биберона-залъгалка в устата.

Как последователите на Джоузеф Принс и Крефло Долар са научени да използват благодатта

Трансплантацията

Разбира се, това е при условие, че се е сътояла трансплантацията на новото сърце и старото, каменното е било заменено с ново, от плът, чувствително към Божия глас и обиталище за Божия Дух.


Същността на целия Закон и пророците, каза Господ Исус се състои в ЛЮБОВТА. А тя е триизмерна – има широчина, дължина – хоризонтално равнинен аспект и височина и дълбочина – вертикален аспект. Любовта към Бога и любовта към ближния.
А тази любов не е нещо, което ние да се опитваме да изработим. Ние, които сме по природа себелюбиви егоисти, можем да се напънем най-много да обичаме ближните, както себе си.
Но когато Божията любов бъде изляна в сърцата ни, чрез Святия Дух, който ни е даден, ние вече имаме вътре в себе си самата Божия любов. Вече няма нужда да се насилваме да обичаме Бога, вече нямаме нужда от заповед, да Го обичаме, защото това е станало наша същност.
Тогава вече сме способни да надхвърлим лимитите на способността ни да обичаме. Вече можем да обичаме ближните ПОВЕЧЕ от себе си и дори нещо повече – вече сме способни да обичаме дори враговете си...




И така, двете заповеди, които Господ Исус повтори, когато го попитаха коя е най-голямата заповед, не бяха заповеди към нас, а към слушателеите Му тогава. Това беше обяснение, в какво се състои СЪЩИНАТА на Закона и Пророците, тоест, на Писанията. А за нас, хората с трансплантирани сърца, това не са заповеди, това е същността на Божия съвършен закон, който Бог е написал на новите ни сърца, на вътрешностите ни, която е станала наша същност.


Ако не сме преживели трансплантацията, все още имаме каменни сърца и все още ще търсим заповеди, написани на камък.




Дано Бог ни даде дух на мъдрост и откровение и да отвори очите на сърцата ни, за да познаем Него, Неговите пътища и Неговото Царство.

ВЯРАТА

Авакум 2:4
...А праведният ще живее чрез вярата си.

Наричаме се вярващи, но дали знаем какво означава това?

Нека започнем от значението на думата.

На еврейски думата "вяра" означава преди всичко "устойчивост". Това е основното значение на корена на думата.

Три са ключовите значения на думата, освен традиционното – убеждение за нещо.

Първото, буквалното е "твърдост", "устойчивост". Това е коренът на думата.

Означава и "вярност" също. (например, същата дума е употребена и във Второзаконие 32:4)

Означава и "постоянство", "устояване".

И в златния стих Йоан 3:16 "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който ВЯРВА в Него, но да има вечен живот", макар да е написан на гръцки, е писан от евреин и думата "вярва" има точно това значение – който е твърд, устойчив, верен и постоянстващ.
Освен това, глаголът на гръцки е употребен във форма на сегашно деятелно причастие – "е вярващ" и означава – който вярва и продължава да вярва.

Значението на гръцката дума за вяра, πίστις, освен значението "убеждение", съдържа в себе си също и значението "доверие".

И така, християнската вяра не е просто умствено съгласие и убеденост в нещо. Тя е твърдо, непоклатимо убеждение, твърда увереност, пълно доверие в обекта на нашата вяра – Исус Христос, вярност към Неговата личност и учение и постоянство, устояване до края.



Дефиницията, която сме свикнали да свързваме с вярата е от Евреи 11-та глава – главата на вярата, които знаем наизуст до такава степен, че са се превърнали в клише и с времето, започват да губят връзка със съзнанието ни:

"А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат."

надеждата

Когато анализираме тази дефиниция за вярата, често твърдата ни увереност омеква, когато стигнем до думата "надяваме".


Това е, защото в българския език (пък и в езиците, които знам) значението, което влагаме в думата "надежда" е много различно от това, което има тази дума в гръцкия и еврейския език. До скоро и аз не знаех това, докато не започнах да изследвам в различните преводи и в конкорданса.


Оказа се, че думата, освен познатото ни значение, съдържа в себе си смисъла на очакване да се случи непременно, на поставяне на доверието ни в това, че ще се случи непременно.


Не случайно символът за надежда е котва. Надеждата е да забиеш котвата така, че каквито и бури да връхлетят кораба, той няма да се отмести. Може да се люшка, да бъде връхлитан от вълните, но няма да се отдели от мястото, където е закотвен.


Точно затова думата "се надяваме" не цели омекване на твърдата увереност, а напротив, още по-силното ѝ затвърждаване и утвърждаване.




И тогава "убеждения за неща, които не се виждат." ражда в съзнанието ни истинския смисъл на това, което авторът е имал предвид. Да, тези неща не се виждат, но ние сме толкова убедени в тях, че залагаме Живота си на това убеждение!

доверието

Залагаме живота си не на система от знания, идеи и убеждения! Това би била вярата, практикувана от другите религии и от хората в света.



Ние залагаме Живота си на вярата В ХРИСТОС. Нашият живот е скрит в Него.


Разбира се, че вярваме Истината, която Христос е говорил.


Разбира се, че вярваме ЧЕ Христос е извършил нашето изкупление на кръста.


Но нашата вяра преди всичко е доверие В Христос.


Това е вярата, чрез която поставяме ЦЯЛОТО СИ ДОВЕРИЕ за всичко, което имаме, за всичко, което сме и ще бъдем – в Исус Христос.


Това е вярата, чрез която ние се предаваме изцяло и безусловно в ръката Му, знаейки, че там е възможно най-доброто и сигурно място, дори, когато преминаваме през дълбоки и бурни води, през урагани, между чукове и наковални и между воденични камъни.


Когато поставяме себе си, като живи жертви на Неговия олтар, ние имаме пълното доверие в Него, че Той ще изгори само това, което Му пречи да действа чрез нас за изпълнение на Своята Воля и Своето намерение.


И когато сме на колелото на Грънчаря, знаем, че колкото и да сме мачкани и раздробявани, резултатът ще е съд за Негова употреба – съд, който ще служи на Господаря и няма да бъде разтрошен с желязната Му тояга, като непокорно, непотребно парче глина.

вярността

АКО останем покорни и потребни до края.


И това е скрито в още едно значение на думата "вяра", от което другите езици са лишени.


На гръцки и на еврейски смисълът на вяра и вярност е в една дума. За вяра и вярност има една дума. Те не са разделени. Това е едно и също нещо!

вярата

И така, истинската християнска ВЯРА е твърда убеденост, пълно доверие в Христос и вярност към Него до края.



И когато продължим да четем тази единадесета глава, виждаме примерите на тази истинска вяра дори у тези, които не бяха получили обещанията, но ги ВИДЯХА и ПОЗДРАВИХА отдалеч, "като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята."


Съжалявам, че може да разочаровам някого, или да разбия представата му за вяра, която е била насаждана в съзнанието му, но вярата в Христос НЕ Е тъждествена с вярата за благоденствие, здраве, щастие, богатства и материални благословения. Да, има такава вяра, но тя има друг произход, друг мотив и друга цел. Тя не е истинската християнска вяра, а поредният ЗАМЕСТИТЕЛ, поредният фалшификат, поредната имитация...


Прочетохте ли за героите на вярата? Вдъхновихте ли се? Аз винаги се вдъхновявам, като чета за тях – големият облак от свидетели.

Евреи 12:1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, 2 като гледаме на Исуса НАЧИНАТЕЛЯ И УСЪВЪРШИТЕЛЯ НА ВЯРАТА НИ, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

...

15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;

...

22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

24 ПРИ ИСУСА, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

Ето истиснският произход, истинският мотив, истинската цел на вярата:

ПРОИЗХОДЪТ Е ХРИСТОС, МОТИВЪТ Е ХРИСТОС, ЦЕЛТА Е ХРИСТОС! 

Той е нашето съкровище, нашият скъпоценен диамант. 

Моля ви, нека не Го заменяме със счупени стъкълца, само защото ни изглежда, че блестят...


Вярата е ВАЖНА. Но ако не е положена В ХРИСТОС, тя не струва нищо.

КОЕ Е ИСТИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ от Уил Метцгер

ДВА ВЪЗГЛЕДА ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Целта на сравнението е по възгледите да установим, дали в поучението на дадено служение се съдържа фалшивото, или истинското Евангелие.

Има чисто практическа, тестова функция.

По това сравнение можем да изпитаме и собствените си възгледи – дали сме повярвали в истинското, или фалшивото евангелие.

КОЕ Е ИСТИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ:

http://www.whatisthegospel.org.uk

Два възгледа за Евангелието  от Уил Метцгер

Човеко-центрирано	Бого-центрирано
Възгледи за Бог
Точката на контакт с нехристияни е любовта (Бог те обича). Поради това, Бог автоматично е вторичен.	Точката на контакт с нехристияни е сътворението (Бог те е направил). Поради това, Божият авторитет е над твоята съдба.
Любовта е главната характеристика на Бог.	Святостта и любовта са еднакво важни характеристики на Бога.
Бог е безсилен пред волята на грешника.	Бог е способен да упълномощи волята на грешника.
Личностите на Троицата имат различни цели при осъществяването и прилагането на спасението.	Личностите на Троицата действат в хармония – спасението се осъществява и прилага към същите хора.
Бог е приятел, който ще ти помогне.	Бог е Цар, който ще те спаси.
Възгледи за човечеството
Паднало, но има способността (или потенциала) да избира доброто.	Паднало и няма да дойде при Бога по силата на собствената си воля.
Търси истината, но му липсват верните факти.	Умът е във вражда с Бога, няма търсене на Бога.
Има нужда от любов, помощ, приятелство.	Има нужда от нова природа (ум, сърце, воля), новорождение.
Прави грешки, несъвършено е, има нужда от прошка.	Бунтува се срещу Бог, има греховна природа, има нужда от помирение.
Има нужда от спасение от последствията на греха – нещастие, ад.	Има нужда от спасение от вината и от силата на греха.
Човечеството е болно и невежо.	Човечеството е мъртво и изгубено.
Възгледи за Христос
Спасител от егоизма, грешките, ада.	Спасител от греха и греховната природа.
Съществува за наша полза.	Съществува да събере Царство и да приеме слава.
Смъртта Му е по-важна от живота Му.	Смъртта и животът Му на покорство са еднакво важни.
Подчертава Неговото свещеническо служение – Спасител.	Подчертава Неговите свещеническо, царско и пророческо служения.
Отношението на покорство към Господството на Христос е опционално за спасението.	Отношението на покорство към Господството на Христос е необходимо за спасението.
Възгледи за отговора към Христос
Поканата чака да бъде приета сега.	Заповед с любов да ѝ се подчиним веднага.
Нашият избор е основа за спасението – Бог отговаря на нашето решение.	Божият избор е основа за спасението – ние отговаряме на Неговата инициатива.
Даваме умствено съгласие с истините в Евангелието – решение.	Отговаряме с цялата си личност (ум, сърце, воля) – обръщение.
Дава се призив към желанията на грешника.	Истините се извличат от съзнанието на грешника.
Спасени само чрез вяра – покаянието се пропуска, защото за него се мисли, като „дело”.	Спасени само чрез вяра – спасителната вяра винаги се придружава от покаяние.
Сигурността за спасението идва от съветника, използвал обещанията на Бог и обявявил новоповярвалия за спасен.	Сигурността за спасението идва от Святия Дух, приложил Библейските обещания върху съзнанието и предизвикал променен живот.
Грешниците държат ключа в ръката си.	Бог държи ключа в ръката си.
http://www.whatisthegospel.org.uk

БОЖИЯТА МИЛОСТ

Как стигнах до тук?!
Аз, човекът, който знае три чужди езика, има две дипломи за висше образование, владее най-новите компютърни програми за работа в професията си – в килия без прозорец в ареста, на дюшек върху циментовия под, с износено одеяло, с кофа, вместо тоалетна за през нощта и с убийца-психопат до мен...

А у дома, разтревожен и паникьосан до смърт съпруг и две малки деца.

...

Тогава недоумявах, но сега знам. Това беше Божията милост за мен.

Само малко повече от две години преди това, във влака  София – Кардам за първи път ми говориха за Бог. Този ден  бях взела последния си държавен изпит за втората специалност. Това беше най-депресиращият ден в живота ми. Току-що бях изпълнила последната точка от целите, които си бях поставила в живота. На 27 години имах семейство с две деца и жилище. Освен руския и немския от училище, бях научила сама и английски език. Имах техническа специалност от гимназията – трети разряд електротехник и още една техническа  специалност от завода, в който работех, преди да вляза в института. Можех да работя на компютър и владеех AutoCAD 3.2, което за 1990-та година беше нещо много ново и рядко. Имах две специалности – Архитектура и Международни Инженерингови Отношения. Имах и работа в Проектантска Организация в Добрич, а съпругът ми учеше. Беше мой ред да издържам семейството, докато и той си вземе дипломата.
Мислех си, че това ще е най-щастливият ден в живота ми, а се оказа най- ... празният.
Когато си живяла на много високи обороти години наред, с дневен ред по списък, по часове, учейки една специалност редовно, втора вечерно и същевременно си родила и отгледала две деца с две години разлика, вземайки максимума от възможностите за квалификация от столицата, някак очакваш, като свърши всичко да се зарадваш поне...
Но всичко, което усещах беше ОГРОМНА ПРАЗНОТА. Сякаш животът ми беше отишъл до края си и не знаех какво да правя от тук нататък.
Имаше време до тръгването на влака и реших да отида на кино. Надявах се, освен времето да запълня и празнотата в мене. Уви, попаднах на  "Конан варварина" и след 2 часа гледане на насилие и реки от кръв, излязох още по-депресирана...

Ако само знаех, че Бог беше изпратил някого да ми помогне да запълня тази празнота с единственото, което може да я запълни, нямаше да се противя тогава и вероятно щях да си спестя много, много тревоги и нещастия...

Качих се във влака и в купето имаше две деца – тийнейджъри, които много разпалено ми говореха за Бог, за Исус и за вярата си.
Не си спомням какво точно им отвръщах, но от позицията на човек, изпълнил всичките си житейски цели, преди да навърши 30, се държах малко арогантно с тях. Но това, което определи събитията през следващите години от живота ми, беше едно мое много арогантно изявление. Не спрямо децата, които ми говореха, а спрямо Бог.

Казах:
"Няма никакъв бог! Поставяш си целите, полагаш усилия и постигаш целите! Всичко зависи САМО от мен!"

Ето това беше истинската причина да се озова в ареста. Когато предизвикаш Бог, трябва да си достатъчно смел да си понесеш последствията...
Бях поставена в ситуация, където НИЩО не зависеше от мен...

Е, не бях смела. Бях в недоумение. Мислех, че е станало недоразумение и когато всичко се изясни, даже ще ми се извинят...
Наивница!
След седмица в ареста, най-после ме транспортираха до Русе, където беше заведено следственото дело. Там отново ме поставиха в ареста, но за щастие беше за кратко – полицаите ме бяха предупредили, че имало краста и аз не смеех нито да седна, нито да пипна каквото и да било.

О, Бог има чувство за хумор! Особено към такива, като мен, с велико мнение за себе си!

Споменах ли вече, че бях ужасно наивна?
На този разпит направих толкова много наивни грешки от липса на знание и опит, че ми отне 7 години да се оправям с последствията.
Казах си, като добро момиче, каква заплата съм получавала, когато бях на гурбет в Германия. Подписвах се точно, където беше пръста на следователя, без да внимавам, дали остава свободно място на листите с показанията ми. Разказах с най-големи подробности как и защо се бях озовала на грешното място, в грешното време, с грешните хора...
Бях разбрала, че са ме призовали, като свидетел, какъвто наистина бях, но след като не са ме намерили на адреса по паспорт и разбрали, че съм в чужбина, са ме обявили за общонационално издирване. Нямам идея колко усърдно и национално са ме издирвали, но след като се бях върнала от Германия, цели три месеца си ходех свободно в Добрич, работех в центъра на града и никой не ме потърси!

Тогава наивно си мислех, че хора, като следователи и прокурори не са способни на лъжи, и мръсни постъпки, а какво да говорим за корупция!

Дори, когато следователят си поиска подкуп почти в прав текст,  за  себе си, за прокурорката и за хонорара на най-скъпия адвокат в Русе, аз пак се надявах, че всичко е едно ужасно недоразумение!

Платих най-големия размер парична гаранция от всички обвиняеми по делото и ме пуснаха.

Още на първото заседание разбрах, че показанията са ми били допълнени от следователя със "самопризнание" за "вината" ми. Поисках експертиза за това, но адвокатът ми, който, като по-късно разбрах, беше в комбѝна със следователя и прокурорката ме разубеди, защото било безсмислено...
Разбрах, че едно от главните действащи лица в цялата история дори не беше свидетел по делото. А точно той беше страна в сделката и беше подписал и двата документа, с които беше извършена документна измама в особено големи размери.

И аз, която наистина бях на грешното място, в грешното време и с грешните хора, изведнъж се оказах обвиняема по дело за документна измама, с обвинение за помагачество по член от НК, с наказание от 10 до 20 години затвор?!?!

А аз бях абсолютно никой в цялата игра! Бях изпратена в командировка от фирмата, в която работех, като бизнес-секретарка, за да се убедя, че стоката, която предлагаха на шефовете ми наистина съществува.
Така се оказах в една хотелска стая в Плевен, където две фирми, едната продавач, другата купувач, си подписаха фактура и приемо-предавателен протокол, без да има реално плащане и реално приемане и предаване на стока.
Документите били необходими за да се получи банкова гаранция за едни милиони левове.
И тъй като моята задача беше да видя стока с очите си, "продавачът", който се оказа всъщност посредник, ме "влачеше" със себе си, защото единият от шефовете ми беше син на човек, за когото се знаеше, че е платежоспособен.
Така се озовах в тази фатална хотелска стая, заедно с още една дама, като мене, чиято задача също беше да се увери в реалното съществуване на стоката.
"Продавачът" си носеше пишеща машина и след като оформиха фактурата, решиха да съставят и приемо-предавателен протокол.
Тъй като бяха важни особи, знаейки, че съм секретарка, пък и като най-млада, накараха мен да пиша на машината.
И тук, за първи път в живота ми, една от малкото мои неспособности ми помогна. Аз не можех да пиша на машина. Във фирмата пишех на компютър, използвайки фонетичната подредба за кирилицата. И когато застанах пред пишещата машина, започнах с много бавна скорост, само с два пръста да търся клавишите, със съответните букви. Поради напрежението и притеснението, че всички бяха вперили поглед в ръцете ми, аз съвсем блокирах. Представяте ли си срама – бизнес-секретарка, а не може да пише на машина!

Успях мнооого бавно и мъчително, под диктовка да напиша само заглавието – "Приемо-предавателен протокол".
Тогава "продавачът" не ме изтрая, взе си машината, написа останалото и двете страни подписаха и този документ.
Тъй като човекът владееше машинописа и пишеше бързо, имаше много ясна разлика между написаното от мен и от него. Отдалеч си личеше, че е писано от различни хора.

Стока, естествено не видяхме, но с тези два документа, двете страни някак успели да изтеглят от банката 9,6 милиона лева.

Нямам идея колко и на кого са плащали, но имаше нещо ужасно сбъркано в цялото дело:

"Купувачът", чийто подпис беше върху двата документа, с които беше извършена измамата, дори не беше свидетел.
"Продавачът", който имаше 5 предишни присъди за документна измама, се оказа, че имал нужда, точно от моята помощ, за да извърши шестата си документна измама и аз съм била съставила единия от документите.
Прокурорката наруши НПК, като посочи на плевенския банкер мен, за да ме разпознае, като участник в измамата. Но горкият човек, въпреки, че беше уплашен – парите бяха взети от неговата банка – наистина не ме беше виждал и слава Богу, не излъга, въпреки настойчивостта на прокурорката. Каза, че никога не ме е виждал през живота си.

Въпреки ужасната ми наивност, все пак разбрах, че целта беше да ми вземат парите от гурбета.
От работата си в Германия се върнах със спестени 7000 DM. Но тези пари бях изкарала с много и извънреден труд, далеч от семейството, от децата си и нямах никакво намерение да ги подарявам на някакви изнудвачи, пък били те и следователи, прокурорки и адвокати!

Вярно е, не бях от щедрите, но тук скъперничеството ми нямаше нищо общо! Не бях виновна и бях убедена, че истината ще излезе наяве и справедливостта ще възтържествува!
Даже имах смелостта да се конфронтирам с прокурорката, която беше писала явни  лъжи в обвинителния акт, без никакви доказателства!

Оооох! Казах ли вече, че съм ужасна наивница?

Каква справедливост, какви 5 лева?
Та в комбѝната за вземането на парите ми участваха ключовите хора, от които зависеше съдбата ми – адвокат, следовател, прокурорка. Единствената ми надежда беше поне съдията и съдебните заседатели да не са включени в играта.
За щастие, не бяха! Върнаха "купувача", като обвиняем, разбраха съшитите с бели конци лъжливи обвинения, но...
Едната съдебна заседателка катастрофирала и смениха съдебния състав на делото.
Новият съдия беше ужасно зъл и глупав човек.

Отново се озовах в безизходна ситуация, където НИЩО не зависеше от мен...

Изгарях от гняв и безсилие. Не мога да опиша с думи омразата и яростта, които изпитвах към тези хора.
Не можех да спя и всяка нощ си представях как отивам в домовете на следователя и прокурорката с един ятаган и им режа главите. (Добре, че не знаех къде живеят! Пък и ятагани, нещо не се продаваха по магазините...)

Над мен висеше опасност за присъда от 10 до 20 години затвор. Сумата на измамата беше голяма и всички прогнозираха максималния срок – 20 години. Законът не специфицираше до каква степен може да си помогнал – ако решат, че си помогнал, отговаряш наравно с извършителя. Дори да не си получил никакви финансови облаги.

Стресът ми се увеличи до такава степен, че вече си мислех, че ще полудея, или ще получа инсулт. Всеки път, когато получавах призовка, не знаех, дали няма да обявят присъдите и директно да ме вкарат в затвора.

Планирах живота си от дело до дело. За да не се побъркам от гняв и омраза, се опитвах да се изтощавам с работа. Когато нямах много работа, учех нещо. Например италиански език. Не че ми беше необходим, но трябваше умът ми да е зает с нещо друго освен, с мисли за отмъщение и рязане на глави! За един месец изучих учебника, който беше предвиден за една учебна година.

Осъзнавах, че не мога да разчитам на никого да ми помогне, освен... на един Бог, в когото даже не вярвах..

Започнах да ходя всеки ден в правослвната църква и да паля свещи. Молех се пред различните икони и все забравях как е правилно да се прекръстя. Влизах там, интуитивно осъзнавайки, че ако някой може да ми помогне, то това би могъл да бъде Бог. Но дали изобщо съществуваше?
Бях до такава степен пълна с "научни" знания, че нямаше никакво място за вяра в Бог в ума ми. Само интуицията ме водеше отново и отново да търся този Бог, който единствен, може би, можеше да има власт над представителите на съдебната система в посткомунистическа България.

Мислех си, че там, в православния храм, бих могла да си поплача, защото никъде другаде не можех. Дори у дома. Мъжът ми беше по-стресиран и от мене от мисълта, че може да остане сам с две малки деца в оскъдицата и недоимъка. Беше 1993-та година. Цяла година ходех и търсех Бог в православния храм. Плачех, молех се, палех свещи, кръстех се...
Никакъв отговор...
Една жена в храма, виждайки ме, че плача, ми каза, че заслужавам това, което ми се случва...
Помислих си, вярно е, че не съм извършила това, за което ме обвиняват, но може би съдбата ме наказва за други мои грехове. А аз имах такива. Дори с атеистичния си ум осъзнавах, че съм съгрешавала. И то не веднъж. И то не малко.

Трябваше ли да се примиря? Глупости! Как ще се примиря да лежа в затвора, за нещо, което не съм извършила!

Затова се молех с тази молитва: "Боже, ако Те има, само Ти можеш да ме избавиш."

...

На моя приятелка беше починала дъщеричката на 17-годишна възраст от рак. Беше съсипана от мъка... А аз се съсипвах от гняв, стрес и вътрешна борба. И двете имахме причина да се съсипваме.

Но каква беше изненадата ми, когато я срещнах и моята приятелка вече не изглеждаше съсипана. Стана ми интересно какво се беше случило и тя ми разказа, че срещнала едно момче, на гроба на дъщеря си, което ѝ говорело по същия начин като нея – за Бог. Промяната беше видима, затова приех поканата ѝ да се срещна с момчето, за да каже и на мене за Бог.
И така, две зрели жени, майки, седим и слушаме, като първокласнички едно момче, много по-младо от нас да ни учи за Бога. На нея можеше да ѝ е син, а от мен беше десетина години по-младо. Най-после някой да ми каже нещо за този Бог, когото търсех безуспешно цяла година!
Имах много въпроси. Момчето не можеше да ми отговори на всички, особено на "научните", но ми даваше книги, които поглъщах жадно. В тези книги имаше цитати от някакво евангелие, за което не бях чувала. Поисках от момчето да ми каже какво е това евангелие, за което се говори в книгите и ако може да ми даде да го прочета. Даде ми малка оранжева книжка – "Евангелие по Лука".
После ми подари и Нов Завет. В този Нов Завет пишеше неща, които определено ме смущаваха. Дали беше задължително да се живее по това, което пише там? Ако беше така, струваше ми се обсолютно невъзможно.

Веднъж, в разговор, споделих, че вече три поколения подред, някак почти едни и същи неща се случват на хора от нашето семейство. Способни сме, умни сме, трудолюбиви сме, изкарваме пари, но се случва нещо и попадаме в някакъв капан и хайде всичко отначало. И все става въпрос да ни вземат парите, които сме изкарали с труд.

Момчето каза "Това е проклятие. Искаш ли да се отървеш от него?"
Че как да не искам!
Даде ми да чета една книга за благословението и проклятието, в края на която имаше молитва.
Признавам си, че съм се молила стотици пъти с тази молитва, но когато стигнех до изречението, че прощавам на всички, които са ми сторили зло, изговарях думите, но сърцето ми се изпълваше с гняв и негодувание. Не можех да им простя. Не ИСКАХ да им простя.

Купих си Библия. Беше от фототипните издания, в стар стил и със стари букви, но бързо ѝ свикнах. Четях я с настървение. Четях и подчертавах с цветни химикали и моливи. През цялото време търсех неща, които да се отнасят до мен, за моята ситуация, за разрешаване на моя проблем. Учудвах се, как някои псалми много пасваха на това, което ми се случваше. Някои направо сякаш бяха написани за мене. Ами Христос? Той също беше обвинен несправедливо. Даже беше осъден несправедливо и убит несправедливо!
Не знам как точно се случи, но в резултат от четене на Библията, в един момент спрях да виждам следователя и прокурорката, като едни огромни чудовища, които искат да ме смачкат, като хлебарка. Изведнъж ги видях толкова малки, че можеха да се съберат в дланта ми. От устата ми излязоха едни думи, които и сама не знам, как съм запомнила, че и да ги кажа: "Господи, прости им, те не знаят какво правят." И после си затворих дланта и си ги сложих, все едно в джоба.

Следващия път, когато прочетах прословутата молитва за спасение и за освобождение от проклятие, когато стигнах до изречението, където трябваше да простя на хората, които са ми сторили зло... осъзнах, че наистина съм им простила!

Това, което се случи в този момент беше ОСВОБОЖДЕНИЕ.
Изведнъж, тази огромна тежест в гърдите ми, която се беше загнездила там от началото на делото, ПАДНА!
Вече я нямаше. Можех да дишам! Можех и да полетя, сякаш, ако бях поискала! Цялото ми тяло започна да вибрира. Леглото, пред което бях коленичила, също. За миг си помислих – земетресение ли има?

Споделих преживяването си с момчето и той беше много въодушевен. Поисках да отида в църквата, където ходеше той. Някак си исках повече от това, което бях вкусила.
Там ме приеха с такава любов, която не очаквах някой да прояви към човек, обвинен в престъпление, заслужаващо 20 години затвор...

Новорождението ми се случи по-късно, още не бях узряла за него тогава. Но когато се случи, първото нещо, което осъзнах беше, че  вече не ми харесват и не ме привличат неща, които преди са ми харесвали.

Това, което си мислех, че беше най-голямата трагедия в живота ми, се оказа, че доведе до най-хубавото нещо, което се е случило в живота ми – БОГ.

После времето започна да тече някак по-бързо. Стресът все повече отстъпваше на мира в сърцето ми, когато получавах пордената призовка. Докато стигнах до момент, в който даже се забвлявах на заседанията на делото.

Въпреки ремата, въпреки видението, което имах, с които Бог недвусмислено ми беше дал уверение, че ме е избавил, когато дойде денят за произнасяне на присъдите, страх нахлу в сърцето ми. Започнах веднага да се моля и както се молех, започнах да се смея.
Вече знаех изхода от делото.
Отидох в съда, заедно с новия си адвокат, който беше възрастен и не беше много в час, но аз знаех, че така или иначе нищо няма да зависи от него. Всеки път, обаче му говорех за Бог.
Преди произнасяне на присъдите, той ми каза "Хайде да видим сега, този твой Бог, на когото толкова се надяваш, дали ще те отърве!"
"Аз знам, че ще ме отърве!" – казах аз и сама се учудих на увереността си.

И така, на петата година, на първа инстанция – оправдателна присъда.
На шестата година, на втора инстанция, оправдателната присъда – потвърдена.
На седмата година, Върховен съд – делото срещу мен прекратено, поради липса на престъпление.

Служебният адвокат, когото ми бяха назначили, ме попита дали не искам да съдя държавата за неправомерно задържане и пребиваване в ареста.
Спомних си килията без прозорци, дюшека върху циментовия под, прашното одеяло, кофата, вместо тоалетна, циганката на дюшека до мен, която заедно с брат си беше пребила едно момче до смърт за 10 лева. Спомних си ареста в Русе със заразата от краста...


Не, не  исках да съдя държавата. Радвах се че всичко това най-после приключи. Не исках никога вече да се повтори.


Всичко ужасно, което ми се беше случило последните седем години, беше всъщност, израз на Божията милост към мен и ме беше довело до точката във вярата, от която нямаше връщане назад. Аз вече не само вярвах, аз преживявах Бог.

Само стоях и наблюдавах, как Бог нарежда и размества обстоятелства, събития, хора, така че да стане точно това, което Той е поискал да стане.

Съученикът ми, у когото отсядахме понякога, когато ходех на дело в Русе, беше много притеснен за моето религиозно "залитане" и ми каза веднъж  "Не може ли след като ти се реши проблема с делото, пак да си станеш същата, както преди?"
"Не, не може!" – отговорих аз.
Така и не повярва в Бог, въпреки чудото, което се случи пред очите му с победата в делото, въпреки изцелението на дететто му, което Бог извърши, а прогнозите бяха, че няма да преживее шестата си годинка.
Стана представител на Мерцедес в София – голяма работа! Прекалено важен, за да обръща внимание на такива "глупави и смешни" неща, като вяра в Бог...
Отдели се от семейството си и една сутрин го намерили мъртъв. Почина преди да навърши 40 от инфаркт. Също като баща си и майка си. И те не доживяха 40-тата си година. Може би и в неговото семейство също е имало проклятие. А синът му, за когото се молих, когато беше малко момченце със силна астма, сега е жив и здрав.

Божията милост е единственото нещо, което Бог не отказва, когато Му я поискаш.
Аз можех да бъда като моя съученик – горда, важна, арогантна, успешна, по светските стандарти и ... без Бог, без Неговата милост. Можех и да съм мъртва, като него...
Кой би могъл да предположи, че да те затворят в ареста е ВИСША проява на Божията милост!
Защото, как иначе бих могла да разбера, че принципът, който е действал през целия ми живот до тогава, че всичко зависи само от мен, не е абсолютен.
Как иначе щях да разбера, че само Бог е абсолютен?
Всъщност, във всеки момент от живота си можеш да попаднеш в ситуация, където НИЩО не зависи от теб.
Дали тогава ще се сетиш да поискаш милост от Единствения, който може да избавя от безизходни ситуации?

Понякога Божията милост идва до нас замаскирана, като най-голяма трагедия и едва след години успяваме да я видим зад маската и да я оценим.

Благодаря Ти, Господи за Твоята милост!
Благодаря Ти, че ми даде възможност да Те намеря, да се уверя в Твоята сила да избавяш, в Твоята мощ, в Твоята власт над всички ситуации и обстоятелства!
Благодаря Ти, че ми даваш възможността и великта привилегия да Те преживявам.