Авакум 2:4
...А праведният ще живее чрез вярата си.
Наричаме се вярващи, но дали знаем какво означава това?
Нека започнем от значението на думата.
На еврейски думата "
вяра" означава преди всичко "устойчивост". Това е основното значение на корена на думата.
Три са ключовите значения на думата, освен традиционното –
убеждение за нещо.
Първото, буквалното е
"твърдост", "устойчивост". Това е коренът на думата.
Означава и
"вярност" също. (например, същата дума е употребена и във Второзаконие 32:4)
Означава и
"постоянство", "устояване".
И в златния стих Йоан 3:16 "Защото Бог толкова възлюби света, че даде
Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който ВЯРВА в Него, но да
има вечен живот", макар да е написан на гръцки, е писан от евреин и
думата "вярва" има точно това значение – който е твърд, устойчив, верен и
постоянстващ.
Освен това, глаголът на гръцки е употребен във форма
на сегашно деятелно причастие – "е вярващ" и означава – който вярва и
продължава да вярва.
Значението на гръцката дума за вяра, πίστις, освен значението "убеждение", съдържа в себе си също и значението "доверие".
И така, християнската вяра
не е просто умствено съгласие и убеденост в нещо. Тя е твърдо,
непоклатимо убеждение, твърда увереност, пълно доверие в обекта на
нашата вяра – Исус Христос, вярност към Неговата личност и учение и постоянство, устояване до края.
Дефиницията, която сме свикнали да свързваме с вярата е от Евреи 11-та глава – главата на вярата, които знаем наизуст до такава степен, че са се превърнали в клише и с времето, започват да губят връзка със съзнанието ни:
"А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат."
надеждата
Когато анализираме тази дефиниция за вярата, често твърдата ни увереност омеква, когато стигнем до думата "надяваме".
Това е, защото в българския език (пък и в езиците, които знам) значението, което влагаме в думата "надежда" е много различно от това, което има тази дума в гръцкия и еврейския език. До скоро и аз не знаех това, докато не започнах да изследвам в различните преводи и в конкорданса.
Оказа се, че думата, освен познатото ни значение, съдържа в себе си смисъла на очакване да се случи непременно, на поставяне на доверието ни в това, че ще се случи непременно.
Не случайно символът за надежда е котва. Надеждата е да забиеш котвата така, че каквито и бури да връхлетят кораба, той няма да се отмести. Може да се люшка, да бъде връхлитан от вълните, но няма да се отдели от мястото, където е закотвен.
Точно затова думата "се надяваме" не цели омекване на твърдата увереност, а напротив, още по-силното ѝ затвърждаване и утвърждаване.
И тогава
"убеждения за неща, които не се виждат." ражда в съзнанието ни истинския смисъл на това, което авторът е имал предвид. Да, тези неща не се виждат, но ние сме толкова убедени в тях,
че залагаме Живота си на това убеждение!
доверието
Залагаме живота си не на система от знания, идеи и убеждения! Това би била вярата, практикувана от другите религии и от хората в света.
Ние залагаме Живота си на вярата В ХРИСТОС. Нашият живот е скрит в Него.
Разбира се, че вярваме
Истината, която Христос е говорил.
Разбира се, че вярваме
ЧЕ Христос е извършил нашето изкупление на кръста.
Но нашата вяра преди всичко е доверие В Христос.
Това е вярата, чрез която поставяме ЦЯЛОТО СИ ДОВЕРИЕ за всичко, което имаме, за всичко, което сме и ще бъдем – в Исус Христос.
Това е вярата, чрез която ние се предаваме изцяло и безусловно в ръката Му, знаейки, че там е възможно най-доброто и сигурно място, дори, когато преминаваме през дълбоки и бурни води, през урагани, между чукове и наковални и между воденични камъни.
Когато поставяме себе си, като живи жертви на Неговия олтар, ние имаме пълното доверие в Него, че Той ще изгори само това, което Му пречи да действа чрез нас за изпълнение на Своята Воля и Своето намерение.
И когато сме на колелото на Грънчаря, знаем, че колкото и да сме мачкани и раздробявани, резултатът ще е съд за Негова употреба – съд, който ще служи на Господаря и няма да бъде разтрошен с желязната Му тояга, като непокорно, непотребно парче глина.
вярността
АКО останем покорни и потребни до края.
И това е скрито в още едно значение на думата "вяра", от което другите езици са лишени.
На гръцки и на еврейски смисълът на
вяра и вярност е в една дума. За вяра и вярност има една дума. Те не са разделени. Това е едно и също нещо!
вярата
И така, истинската християнска ВЯРА е твърда убеденост, пълно доверие в Христос и вярност към Него до края.
И когато продължим да четем тази единадесета глава, виждаме примерите на тази истинска вяра дори у тези, които не бяха получили обещанията, но ги ВИДЯХА и ПОЗДРАВИХА отдалеч,
"като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята."
Съжалявам, че може да разочаровам някого, или да разбия представата му за вяра, която е била насаждана в съзнанието му, но вярата в Христос НЕ Е тъждествена с вярата за благоденствие, здраве, щастие, богатства и материални благословения. Да, има такава вяра, но тя има друг произход, друг мотив и друга цел. Тя не е истинската християнска вяра, а поредният ЗАМЕСТИТЕЛ, поредният фалшификат, поредната имитация...
Прочетохте ли за героите на вярата? Вдъхновихте ли се? Аз винаги се вдъхновявам, като чета за тях –
големият облак от свидетели.
Евреи 12:1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, 2 като гледаме на Исуса НАЧИНАТЕЛЯ И УСЪВЪРШИТЕЛЯ НА ВЯРАТА НИ, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
...
15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;
...
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24 ПРИ ИСУСА, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
Ето истиснският произход, истинският мотив, истинската цел на вярата:
ПРОИЗХОДЪТ Е ХРИСТОС, МОТИВЪТ Е ХРИСТОС, ЦЕЛТА Е ХРИСТОС!
Той е нашето съкровище, нашият скъпоценен диамант.
Моля ви, нека не Го заменяме със счупени стъкълца, само защото ни изглежда, че блестят...
Вярата е ВАЖНА. Но ако не е положена В ХРИСТОС, тя не струва нищо.
