СТАРОТО И НОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ, Гари Гили

ЦЪРКВА, ОБЪРНАТА КЪМ ТЪРСЕНЕТО:

Когато хората искат да разберат какво иска Бог за тях, като събрание, те обикновено отиват и четат Писанието – Деяния, посланията. Какво прави църквата, обърната към търсенето – тя се обръща към психологията, маркетинга, бизнес практиките, към светските философии:

1. Философията да усетиш нуждата;
Най-големите нужди днес са за щастие, себереализиране, излизане от самотата, брачни проблеми, самоуважение, такъв тип неща. Те намират какво искат хората и после започват да прекрояват евангелието и църквите, за да посрещнат тези нужди, които са усетили. "Нещастен ли си? – Ела при Исус, Той ще те направи щастлив; Самотен ли си – ела при Исус, той ще отнеме самотата ти; Страдаш от липса на самоуважение – ела при Исус, Той ще ти даде самоуважение." И така се опитват да изфабрикуват евангелие и църква, която да посрещне нуждите на хората.

2. Те имат методологията на пазара. Веднъж разбрали какво искат хората, те не само изработват метод да достигнат тези хора, те трябва и да изкарат на пазара продукта си за тези хора. По някакъв начин трябва да кажат на хората, че имат послание, което да посрещне техните нужди.
Предпоставката на маркетинга е, че на клиента трябва да се угоди, трябва да се поддържа щастлив, трябва да му се дава това, което иска, за да се успее. Освен това, трябва да рекламират продукта си, за да го продават. И какво прави обърнатата към търсенето, движена от пазара църква – те казват, че щом МакДоналдс са успели по тази методология и продават успешно продукта си, то и те ще успеят да продадат продукта "Исус" по същата методология.

3. Те изкривяват посланието на Евангелието. Сега трябва да имат и послание, което хората да искат да чуят.

4. Доктринален упадък. Водената от пазара, обърната към търсенето църква не се интересува от доктрината, не се интересуват от богословие. Те не вярват, че хората искат да слушат богословие, мислят, че хората не искат да си отварят Библиите и да разберат какво Бог има да каже. И така, тези църкви не поучават теология, не поучават Писанието и като резултат развиват много обширни църкви, но много "тънки". Като поговорката: "Километър широка, сантиметър дълбока." Няма никаква дълбочина в тези църкви и въпреки това, те растат с голяма скорост по целия свят.
Много се надявам се да виждате проблемите във всичко това.


СТАРОТО И НОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ

"Старото Евангелие беше за накърнения Бог, новото евангелие е за наранените нас;
Старото Евангелие беше за греха, новото евангелие е за нуждите ни;
Старото Евангелие беше за нашата нужда от праведност, новото евангелие е за нашето себереализиране;
Старото Евангелие беше обидно за тези, които погиват, новото евангелие е привлекателно."

И сега: "Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет." Галатяни 1:8, 9

ИСТИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ...

"... НЕ Е човекът да се почувства добре за самия себе си, или за обстоятелствата си. ТО Е за неговото бунтовничество срещу СВЯТИЯ  БОГ, който в края на краищата ще го осъди за ада, ако не се покае и не повярва в Христос за прощение на греховете.

В контраст на това, новото евангелие е освобождение от ниско самочувствие, свобода от празнота и самота, средство за себереализиране и въодушевление, начин да получиш желаното от сърцето ти, средство да посрещнем нуждите си."

От поучение на Гари Гили за фалшивото евангелие.

Господи, моля те, говори в сърцата на хората Си, не ни оставяй в заблуда, не ни оставяй да следваме лужеучители и техните фалшиви евангелия, които противоречат на всичко, което Ти ни учиш в Словото Си. Господи, имай милост към многобройните заблудени душици, изстрадали и поддали се на лъжите, че вълците в овчи кожи ще посрещнат нуждите им. Събуди ни, Господи, всички нас, от заблуди, от лъжи, от гордост, от сън, от кома, от себедоволство, от себеправедност, СЪБУДИ НИ ЗА ТЕБ, ГОСПОДИ.

FORM AND CONTENT

 

Form should follow the content - is one of the fundamental principles in architecture. The same goes for "architecture" of the church (not the building, of course). Unfortunately, the commonly held form of modern evangelical churches is a hall with chairs (or benches) and a pulpit in front of them. Pastor comes out and makes a one-way message to the audience. The audience is silent and listening (or not listening). Some pastors realize that something is wrong and from time to time make reproaches to the audience that it has become a consumer society, that there is no initiative that lacks brotherly love that there is no mutual assistance between brothers ... They may admit that it might be their fault, that they even tried to change things, but it did not work, for several reasons, including lack of response in the audience. In fact, they tried to put another, slightly different content in the existing, well- fossilized form. It's just like designing a building of a certain shape and try to stuff some contents inside. The result is strange and unnatural, unsized, unbalanced interiors somewhere walls are against the windows, at all , totally inoperable and not matching. 
As I read the New Testament, it is not clear to me where  this modern form of church "sprang into existence"  from. The fact -- home churches, the church in the city as a whole, consisting, apparently of home churches. Apostles who planted them are anxious to solve the problems in the churches.  Presbyters (elders) , who serve as bishops (overseers) to the younger in the faith, and the believers operate in all the gifts and ministries of the Holy Spirit. Meetings  are involving all the people some with psalms, some with a song, wih prophecies with a revelation ... When someone prophesies, the other prophets are silent and think, when one speaks in tongues, another interpretes , if there is no interpretation of the speaker, he speaks in tongues only to himsefl and to God. And everything is to build believers and the church.

"How is it then, brethren? when ye come together, every one of you hath a psalm, hath a doctrine, hath a tongue, hath a revelation, hath an interpretation. Let all things be done unto edifying." 1 Corinthians 14:26So, what should be the form for this content? Best to ask the Architect and the Builder, who is also the owner. And the Investor will not invest nor will announce as His nor participate in the construction of the building of human hands.GOD BEGINS TO BUILD His church , designed by Him and collects stones that has been processed and still processing to fit perfectly to the space which He provided for them. God has laid the foundation already -- Jesus Christ.  Also He has  laid the cornerstone Jesus Christ and He has long ago supplied adhesive material -- love poured into our hearts through the Holy Spirit, given to us. The only thing lacking are the living stones that have not yet succumbed to God's processing ...

 "Ye also, as lively stones, are built up a spiritual house, an holy priesthood, to offer up spiritual sacrifices, acceptable to God by Jesus Christ." 1 Peter 2:5 

Do not be fooled as the new wine will not be poured into old wineskins, so the new content will not be "stuffed " in the old form.The point is, WE, in which construction will participate -- in human's one, or in God's one? 
If this question seems rhetorical, here's a question of substance -- are we ready to be subjected to the treatment of God, in order to fit in His structure?

 

САМОКОНТРОЛ

Ох, още едно ялово послание на Джойс Майер. В интерес на истината, трябва да и благодаря за това, че ми дава конкретни поводи да сравня нейните идеи с Божиите от Библията.

Ако сте фенове на Джойс и на проповедниците от движението "Слово на вяра", опитайте се непредубедено да чуете поучението и накрая си задайте въпроса: "Какво всъщност беше посланието? Как да придобия самоконтрол?" Ако решите, че сте получили задоволителен, практичен отговор и следвайки инструкциите и, както твърди Джойс, вие скоро ще придобиете това качаество, може да не четете по-надолу. Но ако в главата ви са останали само анекдотите и забавните примери, може би трябва да преосмислите източника си на духовна храна.

От всичкото многословие излиза, че начинът да постигнем самоконтрол е да го упражняваме... като мускул... да го използваме...

Интересна е дефиницията и за самоконтрола: "Самокнтрол означава – Аз контролирам себе си!" Много дълбоко, Джойс, хората не биха се досетили сами! И още: "Самоконтрол не означава, че никога не можеш да правиш нищо, което искаш, просто означава, че не можеш да правиш всичко, което искаш, всеки ден от живота си!" И това трябва да мине за "трудно", а не "десертно" послание. На мен ми се струва достатъчно захаросано и мъгляво.

Още едно изместване на фокуса на Словото (Казвам още едно, защото и се случва поне веднъж на нейно поучение):

Римляни 5:18. "и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот."
Ще си помислите, че този стих е цитиран за да се изяви истинското евангелие, че Исус Христос умря, за да ни изкупи от греха? 

...

Нее! Не и от устата на Джойс. Този стих е цитиран, за да подкрепи НЕЙНАТА теза за самоконтрола – Адам и Ева нямаха самоконтрол, затова съгрешиха. Исус имаше самоконтрол, затова не съгреши и изпълни Волята на Отец... Когато стреляме, дори 0,01 градус отлконение – и пропускаме целта! Колко според вас е отклонението тук – точно, колкото да се подмени целта.
Коя е нашата цел – самоконтролът, плодотворният живот, благоденствието, благословенията, богатството, успехът, здравето? Или целта ни е евангелието? Как ще изпълним заповедтта на Господ Исус да се отречем от всичко, що имаме, да се отречем от себе си и да го следваме, ако умът ни е зает с преследването на тези неща? Или не ни е обещал да ни ги прибави, ако търсим ПЪРВО Неговото Царство и Неговата правда?

Още една подмяна на словото (Казвам още една, защото съм констатирала това и в другите анализи на нейни поучения) – Бог не ни е подарил "всичко необходимо за плодотворен и успешен живот", както казва Джойс, а "Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила" 2 Петрово 1:3.
Бог не ни е обещал тези неща (плодотворен и успешен живот), както казва Джойс. Словото казва: "чрез които [Божията Слава и сила] се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света" 2 Петрово 1:4.
Стихове 3 и 4 не казват нищо за евангелието на просперитета (плодотворен и успешен живот), съдържанието им е съвсем различно – целта, изявена в тях е "да станете чрез тях участници на божественото естество" и то като сме "избягали от произлязлото от страстите разтление в света". Но как да ги цитира, като точно разтлението в света е центърът на нейните поучения!
Това се нарича злоупотреба, или изнасилване на Словото, още Исогеза – използване на стихове от Словото, извадени от контекста, за да се подкрепи тезата на говорителя. В случая, дори не се цитират пряко стиховете. Цитират се 5-ти, 6-ти и 7-ми стих от доста странен превод, където, по някакъв странен начин се вмъкват "добродетелите" "превъзходство, "непоколебимост и християнска енергия" (каквото и да означава това)?!? А препратката към 3-ти и 4-ти стих е: "няколко стиха по-нагоре". Ако бяха цитирани пряко тези стихове, на аудиторията щеше да е ясна измамата, а така лъжата се прокарва тънко и подмолно.

Истинското Библейско послание за самоконтрола (себеобладанието),

както и за останалите плодове на Духа се съдържа във всичките стихове от 3 до 7 на 2 Петрово 1 и в Галатяни 5:22,23. Всички изброени плодове на Духа са ПЛОДОВЕ на Святия Дух. Те се появяват, растат и зреят, когато се изпълваме със Святия Дух и това е процес. Според Джойс ние си ги имаме, но трябва да ги упражняваме, за да растат – отговорността е наша, ние трябва да се постараем да си ги изработим. На пръв поглед това казва и Петър във второто си послание, първа глава, но в 3-ти и 4-ти стих вече ни е е обяснил, че няма да стане с наши сили, както ни съветва Джойс – "да използваме плодовете", да ги "развиваме", "упражняваме" и "тренираме", като мускул". Не! Според Словото това става "чрез познаването на Този, който ни е призовал", чрез "Неговата Слава и Сила".
Има необходимост от нашето старание и усърдие, но то е да се изпълваме с Духа, да стоим на Лозата, а плодовете, затова са плодове – те си растат от живителния сок, който ние не възпрепятстваме да преминава през нас. Святият Дух е в нас, да, но Той действа, когато ние Му се предадем. Старанието и усърдието ни се изразява в изучаване на Словото, за да познаваме Бог и Неговата Воля, в молитва, пребъдване, ПРЕДАВАНЕ! А не в усъвършенстване на плътския ни характер, чиито качества трябва да "упражняваме". Къде е Славата на Бога, кой ще бъде похвален тогава – ние или Бог?

Ето това са целите на евангелието на просперитета – човешки усилия, себеусъвършенстване, самопомощ, себелюбие, себеуважение, добър имидж за себе си..., но не и БОГ. Бог е само средство за постигане на тези неща...

Господи, прости ни заблудите...

Моля Те да отвориш очите на сърцата ни и да ни дариш с Дух на мъдрост и откровение, за да Те познаваме и да изостриш нашето разпознаване, за да не се завличаме по измамливи учения.

РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС В МЕНЕ

Рождествените празници, в годините след като излязох от родния си дом и отидох да уча, винаги са били свързани с много суетене за мен. Когато бях в университета, това беше най-натовареното време за нашата специалност – заверката на семестъра. Чертаех денонощно. Когато се върнах в Добрич, още неповярвала, робувах на някакви суеверия, че трябва да посрещна празника в идеално чисто жилище. Това ме изтощаваше и когато станеше време за трапеза и празнуване, бях вече много уморена.

 

В един такъв ден на суетене, даваха филм за Исус по телевизията. Естествено, отново за мен беше по-важно всичко да е перфектно в дома, децата да са облечени добре, да има перфектна  вечеря, украса, елха и други суети, отколкото да се замисля какво, всъщност празнува светът. Шетайки насам, натам, минах покрай телевизора и бях прикована на място от един поглед – Беше погледът на ИСУС, не на актьора. И изведнъж аз знаех: "ТОВА Е ИСТИНАТА И НЯМА ДРУГА!".
Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми, аз аз не можех да откъсна поглед от екрана, където в едър план беше лицето на Исус, гледайки ме едновременно с твърда увереност, в това, което изразява и с любов...
В този момент Бог беше поставил в мен семето на вярата абсолютно суверенно, само с кадър от един филм.
Връщайки се назад във времето, осъзнах, че идеята за съществуването на Бог винаги ме е съпътствала, още от детството ми – още от един прекрасен следобед в детската ми стая, когато заедно с галенето на слънчевите лъчи, усещах и едно любящо нежно присъствие.
След случката с телевизора, имаше още моменти, когато се усещах привлечена от Бога. В началото на 90-те години, минавайки през парка, слушах млади хора да пеят за Исус и всичко в мен затреперваше, искаше да се присъедини, но глупавият ми ум, с който тогава много се гордеех ме спираше – "Те са секта". Така стана и на една евангелизация на площада – отново се уплаших от сектантите.
И после, поради коравата ми глава и поради гордостта ми заради успехите, които бях постигнала в живота, аз декларирах, че няма Бог и всичко зависи само от мен...
Това събори лавина в моя живот. Попаднах в ситуация, където нищо не зависеше от мен и тогава  разбрах, че само Бог може да ми помогне, ако го имаше. Започна моето търсене на Бога, придружено с плач, гняв и отчаяние...
Сега знам, че през тази година Исус е бил през цялото време до мен, плакал е заедно с мен, но не ми се откри, докато не стигнах да предела на отчаянието си, докато не стигнах до точката, където нямаше никой и нищо друго, на което да разчитам.
Тогава Бог изпрати хора, които ми говореха за Него, дадоха ми да чета християнски книги, евангелието от Матей, после ми подариха Новия Завет, после си купих Библия.
Дойде време за молитвата. Тя беше към края на книгата на Дерек Принс "Благословение, или проклятие".
Вярвах, че Исус е Бог, че е умрял на кръста за моите грехове, че е понесъл заради мен всички възможни проклятия, но след стотина изповеди на тези истини, аз още не бях новородена. Мислех, че се е случило, когато най-после простих на хората, които ми бяха сторили зло, но тогава само падна товара от гърдите ми. Знаех всичко, което трябваше да знам за жертвата на Исус, вярвах с цялото си сърце, но сякаш липсваше нещо. Дори след като Духът ме пренесе за кратко по време на едно молитвено събрание на Голгота, пак не можах да получа отговора, който не ми даваше мира – "Как чрез жертвата на Исус аз бях изкупена?"  Това не стана тогава, защото, когато Духът започна да ми изявява това, започнах да треперя и всички спряха да се молят и се вторачиха в мене. А за миг, бях там, пред кръста...
Въпреки, че си мислех, че вече съм новородена,, въпреки, че бях простила, въпреки че се бях покаяла и много от нещата, които ме привличаха преди, вече не ме привличаха, въпреки ревността ми, силното ми желание да следвам Исус, все още, сякаш имаше нещо недовършено.
Една вечер благовествах на един програмист, който слушаше и се усмихваше, без да дава вид, че приема. Разгорещено, в първа ревност, бях започнала още от Стария Завет, от жертвоприношенията на животните и изведнъж, докато обяснявах, АЗ РАЗБРАХ най-сетне – Бог Отец беше принесъл Сина Си, като жертвено агне. Не че не го знаех, но тогава стана свръхестественото завършване на моето новорождение, на РАЖДАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС В МЕНЕ. Бог ми беше отворил сърцето, не само съзнанието и ума ми за това.

След двадесет години, вече знам, че Бог ме е избрал, още преди да се родя, че ме е съпътствал през целия ми живот, че ме е водил, насочвал е пътищата ми, въпреки, че не винаги съм отивала там, където искам. Спирал ме е, когато съм била на път да се самоунищожа, измъквал ме е от невъзможни ситуации, бил е с мен по време на всичките ми изпитания, държал ме е за ръката и не ме е пускал, дори, когато съм се мятала да се освободя от Него. Както едно дете си играе с мравка и и поставя препятствия с ръката си и я насочва там, където то иска, така и Бог прави в нашия живот – слага препятствия там, където не е Неговата воля да отидем и и ни оставя да вървим там, където Той иска...
И сега е с мен, моят прекрасен БОГ и ГОСПОД МОЙ. И сега продължава да ме държи за ръка и да ми напомня обещанията Си.

РАЖДАНЕТО НА ИСУС В МЕН няма нищо общо с моето решение, или с казването, или с повторението на една молитва. РАЖДАНЕТО НА ИСУС В МЕН е свръхестественото посяване на семенцето на вярата, покълването му и прорастяването му, докато се роди плодът – Исус Христос в мен! Великата Тайна! Самият Бог в моето човешко сърце. Няма по-изумително чудо от това. Самият БОГ да обитава в нас...

Ето това празнувам вече през тези дни – РАЖДАНЕТО НА ИСУС В МЕН.

СКРЪБТА или 15 неща, които бих желала да съм знаела за скръбта, Терин О'Браян

След година на скръб, научих много. Направих също някои грешки по пътя. Днес съм записала 15 неща, които бих желала да съм знаела за скръбта, когато започнах моя собствен път.

Посвещавам това на някого, който е по този път:

1. Ще се почувстваш, сякаш светът е свършил. Уверявам те, че не е така. Животът ще продължи... бавно. Ново "нормално" ще дойде... бавно.


2. Няма значение колко зле се чувстваш този ден, той е само един ден. Когато отидеш да спиш плачейки, ще се събудиш в нов ден.


3. Скръбта идва на вълни. Може да си добре един час и да не си добре следващия. Добре, един ден, зле на следващия ден. Добре един месец, зле следващия. Научи се да се движиш с потока на това, което сърцето и ума ти усещат.


4. Няма проблем да плачеш. Прави го често. Но няма проблем да се смееш също. Не се чувствай виновен, че чувстваш положителни емоции, дори когато става въпрос за загуба.


5. Грижи се за себе си, дори и ако нямаш желание за това. Яж здравословно. Спортувай. Прави нещата, които обичаш. Не забравяй, че все още живееш.


6. Не се затваряй за хората. Не прекъсвай взаимоотношения. Ще нараниш себе си и другите.


7. Никой няма да откликне съвършено на скръбта ти. Хора, дори хора, които обичаш ще те разочароват. Приятелите, които си мислел, че ще бъдат до теб, няма да са там, а хора, които едва познаваш, ще ти подадат ръка. Бъди готов да си великодушен към останалите. Бъди готов да преминеш през болка и прошка към реакцията на другите.


8. Бог ЩЕ бъде до теб по съвършен начин. Той никога, никога няма да те разочарова. Той ще ти позволи да крещиш, да плачеш, и да де съмняваш. Хвърли всичките си емоции в Него. Той е близо до съкрушените по сърце.


9. Отдели време наистина да си спомниш човека, когото си загубил. Пиши за него или нея, върни се към всички спомени с него, или нея, наистина се потопи във всички добри моменти, които сте имали с този човек. Това ще ти помогне.


10. Да се изправиш лице в лице със скръбта е по-добре, отколкото да бягаш от нея. Не се крий от болката. Ако го направиш, тя ще тлее, ще расте и ще те погълне.


11. Ще питаш: "Защо?" Повече пъти, отколкото си мислиш, че е възможно, но може никога да не получиш отговор. Това, което помага е да питаш: "Как? Как мога да живея живота по-пълно, за да почета моя любим човек? Как мога да обичам повече, как мога да прегърна другите, как мога да се променя и да раста, поради това?"


12. Ще се опиташ да избегнеш мъката, като станеш зает, зает, зает. Ще си помислиш, че ако не мислиш за нея, тя просто ще си отиде. Това всъщност не е вярно. Отдели време да минеш през нея и да отболи.


13. Алкохол, секс, наркотици, хобита, работа, взаимоотношения, и т.н., няма да отнемат болката. Ако използваш всичко това, за да се опиташ да притъпиш болката, това ще направи нещата по-зле в дългосрочен план. Потърси помощ, ако се справяш с тъгата по нездравословни начини.


14. Няма проблем да помолиш за помощ. Няма проблем да се нуждаеш от хора. Всичко е наред, всичко е наред, всичко е наред.


15. Мъката може да бъде красива и дълбока и пълна. Не се страхувай от нея. Движи се с нея. Ще се изненадаш от това, което скръбта може да те научи.

Кои са нещата, които сте научили за мъката, които ви се иска да сте знаели в началото на загубата?

НЕВЯСТАТА-ВОИН НА ХРИСТОС

"Хубава си, любима Моя, като Терса, красива си, като Йерусалим, страшна , като войска със знамена! ... Коя е тази, която изглежда, като зората, красива, като луната, чиста, като слънцето, страшна, като войска със знамена ?" Песен на Песните 6:4 и 10

Днес попаднах на това Слово и го публикувам, защото това е начинът, по който Божият призив дойде и до мен и това са копнежите, които Бог влага в духа ми.

Вярвам, че от 2010 година насам Бог събужда хората Си точно с тази цел.



Пророчески Импресии

Пророчески Импресии за събота 9 ноеври 2013




"СТАНИ, възлюбена моя Църква! Аз те посетих, докато все още спеше и аз те събудих, като ти дадох сънища и видения, чрез които да живееш сега с Нова Цел в която да се движиш. Аз съм вдъхнал свеж дъх на Съживление в живота ти - Съживлението, което носи със себе си нова интензивност на ОГЪНЯ на Духа Ми. Доведох те до мястото на Свръхестествено откровение, сила и знания от онези неща, чрез които те призовах. Тези, които имат уши да чуят, да слушат този ден, когато ти казвам, че Съм вложил в теб по-дъолбоко съживяване на духа ти и новооткрито ЖЕЛАНИЕ да отидеш и да вършиш Моята работа. И вложих в теб обновен глад да видиш Царството Ми да действа на твоя страна. Вложих в теб нов глад да видиш Духа Ми да действа, както никога до сега. Аз те поставих в позицията на Последната върховна власт и сила, с които ще видиш сега Славата Ми чрез делата на много нови чудеса и знамения, които сега ще дам в ръката ти. СТАНИ, възлюбена моя Църква !
Защото сега ти ИСКАШ да отидеш, аз сега ще те поствя на стратегически места сред народите да носиш Свеж Огън и Ново Съживление, което никога до сега не е било преживявано, никъде по света.
СТАНИ, защото ти си Моята Армия от Воини на Последните Времена.
СТАНИ, защото си Ново Племе от победоносни Воини, които ще отидат и ще превземат света със щурм, носейки ОГЪН до най-отдалечените ъгълчета на земята и носейки Слава на Името Ми.
СТАНИ, възлюбена моя Църква, защото това време сега е върху теб." Казва Господ.

"Нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. - Изход 9:16

"И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;" - Деяния 2:17

ОБЛЕЧЕН ЛИ СИ СЪС СИЛА, Пол Уошър

ОБЛЕЧЕН ЛИ СИ СЪС СИЛА