КОНФЛИКТЪТ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОРОЧЕСТВО НА ИСАЯ

В началото на 11-та глава, Исая определено описва идилията в 1000-годишното Царство на Исус Христос (отрасъла от Иесеевия пън).

В 10-ти стих, обаче, Бог започва да говори за корена, а не за отрасъла (Коренът е народът на Израел, а отрасълът е Исус Христос):

10 И в оня ден, към Иесевия корен, - Който ще стои като знаме на племената, - Към него ще прибягват племената; И неговото местоуспокоение ще бъде славно.

Бог ни казва в това пророчество, че Израел, тоест юдеите ще стоят, като знаме на племената, към него ще прибягват племената – Израел ще е там, където е и неговият Цар. И Бог ще увенчае със слава и мир Израел на неговото място.

От 11-ти до 14-ти стих, Бог предрича, как ще бъде издигнато това знаме ЗА народите.

Исая 11:
11 И в оня ден Господ пак втори път Ще възвърне с ръката Си останалите от людете Си, Които ще останат от Асирия, от Египет, От Патрос, от Етиопия, от Елам, От Сенаар, от Емат и от морските острови.
12 И ще издигне знаме за народите, И ще събере изгонените на Израиля, И ще събере в едно разпръснатите на Юда, От четирите ъгъла на земята.
13 И Ефремовата завист ще се махне, И притеснителите в Юда ще се отсекат! Ефрем няма да завижда на Юда, И Юда няма да притеснява Ефрема;
14 Но ще налетят на рамената на филистимците към запад; Заедно ще оберат и жителите на изток; Ще прострат ръката си върху Едома и Моава; И амонците ще им се покорят,

Въпреки, че Исая не е съвременник на Вавилонския плен, в пророчествата му Бог предрича, както плена, така и завръщането от плена.

Но в това пророчество става въпрос за друго завръщане, второ завръщане – "пак втори път Ще възвърне с ръката Си останалите от людете Си". 

Завръщането е описано, че ще започне с тези, които "ще останат от Асирия, от Египет, От Патрос, от Етиопия, от Елам, От Сенаар, от Емат и от морските острови."

Просто невероятно е, с каква точност се изпълняват Божиите пророчества. Изговорени стотици години преди да се случат, те се случват точно така, както Бог е казал и се превръщат в История! На какъв мощен Бог служим!

Нека уточним първо, че това ще стане почти непосредствено, преди 1000-годишното Царство – знамето, което стои през Милениума, преди това ще бъде издигнато. Непосредствено преди Милениума, предстоят времето на Антихрист с голямата скръб и битката в Йосафатовата долина. 

А преди това Израел ще бъде издигнат, като знаме за народите. И това издигане ще бъде като знамение за света, че наближава Великия Ден Господен.

Та ето как започва това издигане. Първите завърнали се, ще са оцелелите от Северен Ирак (Асирия), от Египет, от северната част на Египет (Патрос), от Етиопия, от Иран (Елам), от Южен Ирак (Сенаар), от Сирия (Емат), от Кипър, Крит, Гърция (морските острови).

Размириците и бунтовете по време на Британския мандат (1922-1948) на територията на Светите земи, между еврейските заселници и местното население, предизвикват масови разправи и изселване на евреите от арабските и мюсюлманските страни. (Стих 11) 

По политически причини, англичаните угаждат на арабите и ограничават еврейските емигранти от Европа точно в 1934-та, дори връщат корабите с евреи от Яфа отново в Европа и по този начин обричат тези евреи на нацисткия холокост. 

(Британците имат и друг грях – точно те възраждат името "Палестина" на този регион, дадено от Римската империя, като унижение на юдейския народ, след потушаването на въстанието на Симон Бар Кохба, през 135-та година. Това дава формално основание на арабите да нарекат мюсюлманите, живели там преди 1948-ма – "палестинци". В арабския език, дори няма звук "П".)

В самия край на Британския мандат, на 14-май 1948-ма, е провъзгласена държавата Израел и нейното знаме се развява за първи път. Евреите най-после имат дом и се събират с радост в него, заедно с оцелелите от холокоста "От четирите ъгъла на земята." Някои са принудени да емигрират там, изгонени от страните, в които са живеели. Дори оцелелите от нацистките лагери не могат да се върнат отново в домовете си и са прогонени от народите, току-що освободени от нацистка Германия. (Стих 12)

"Преди приемането на Резолюция 181 от ООН през ноември 1947г. и обявяването на независимостта на Израел през май 1948г., няколко арабски държави приемат дискриминационни мерки срещу тяхното местно еврейско население.

Статутът на еврейските граждани в арабските държава се влошова по време на Арабско-израелската война от 1948г. Големи анти-еврейски бунтове избухват в арабският свят през декември 1947г. и еврейските общности са ударени сериозно в Сирия и Йемен, където има стотици убити е ранени. До средата на 1948г. почти всички еврейски общности с арабските държави са жертви на атаки и тяхното състояние се влошава. Евреите под ислямските режими са изгонени от тяхното многогодишно местожителство или стават политически заложници в арабско-израелският конфликт. В резултат на това голям брой евреи напускат или са изгонени от арабските страни, както и от други мюсюлмански страни. Анти-еврейско насилие и преследване водят до първите вълни на масово изселване. В Либия евреите са лишени от гражданство, а в Ирак тяхна собственост е отнета. Египет изселва по-голямата част от своята еврейска общност през 1956г., докато Алжир отказва да даде гражданство на своите евреи след като получава независимост през 1962г. Мнозинството евреи бягат поради влошаването на политическите условия, но някой емигрират по идеологически причини.

Над 700 0000 евреи емигрират в Израел между 1948г. и 1952г., като приблизително 285 000 от тях са от арабски страни. До края на 60-те, повече от 850 000 евреи напускат родните си места в десетина арабски страни. Днес по-малко от 7 000 евреи са останали в тези държави. Собствените и общински имоти са конфискувани без компенсация. Днес, тези изселени евреи и техните потомци представляват 41% от цялото население на Израел."

(Арабско-израелски конфликт)

На възраст само един ден, младата държава е нападната от всички околни арабски страни.

Арабско-израелската война от 1948-49 е наречена от арабите "ал Накба" (Катастрофата)

По време на Гражданската война през 1947-1948 г. и през 1948 г. в арабско-израелската война, около 750 000 араби бягат или са прогонени от домовете си, срещу 850 000 евреи, прогонени от арбаските и мюсюлманските страни, намерили единствено убежище в Израел. 

Арабските страни, в които има "палестински" бежанци, продължават да не  дават гражданство, дори на поколенията родени в техните страни. Целта е да ги използват, като инструмент за унищожаване на Израел.

През 1951 г. Помирителната комисия на ООН установява, че броят на "палестинските" бежанци от Израел е около 711 ​​000 души.
Тази цифра не включва разселените араби в израелска територия.  Според оценка, основаваща се на по-ранно преброяване, общото мюсюлманско население  през 1947 г. е 1 143 336. След войната, около 156 хиляди араби са останали в Израел и са станали израелски граждани. В момента, те са около 1,5 милиона – 20% от населението на Израел.

Войната и желанието за собствена държава обединяват евреите, което е изпълнение на пророчеството в стих 13, въпреки, че по времето на пророк Исая, това изглеждало невъзможно.

В 14-ти стих се включват събитията от 6-дневната война и след това:

14 Но ще налетят на рамената на филистимците към запад; Заедно ще оберат и жителите на изток; Ще прострат ръката си върху Едома и Моава; И амонците ще им се покорят, 

В резултат на 6-дневната война, Израел завладява: 

• Ивицата Газа, която в Първата арабско-израелска война Египет завладява за себе си, а не за братята си араби, живели по тези територии. Но по време на пророк Исая,  това е земята на крайморските филистимски градове. (ще налетят на рамената на филистимците към запад);
• Западният бряг на р. Йордан, който се явява на Изток за Израел и е под владението на Йордания.
  
  (Това, всъщност са части от Юдея и Самария, които ООН е разпределил през 1947-ма, в границите на арабската държава. Евреите тогава, приемат каквото и да е разпределение, стига да има земя за тях, но арабите отхвърлят тази карта, защото нямат никакво намерение да допускат съществуването на Израелска държава. През първата арабско-израелска война, йорданската армия, водена от британски офицери, завладява за себе си, не за "палестинците", Западния Бряг и Стария град Ерусалим.  През 6-дневната война, Израел превзема тези части от Юдея и Самария и стария град Ерусалим от йорданците и го обявяват за столица на Израел. Голяма част от арабите, които живеят в тези територии, бягат от войната през р. Йордан, обратно в Йордания, изоставяйки всичко. ("ще оберат и жителите на изток")
• Синайския полуостров до суецкия канал ("Ще прострат ръката си върху Едома); Едомците, наследници на Исав, са владяли земите южно от Юдея, точно част от синайския полуостров.
• Голанските възвишения, но след войната на Йом Кипур, те се контролират от сили на ООН, поради стртегическото им значение срещу Израел.

През 1968-ма, една израелска танкова част навлиза в Йордания, за да се справи с терористичната ООП на Ясер Арафат, която атакува непрекъснато Израел през р. Йордан. За 5 часа Израел унищожават половината от терористите и обкръжават другата половина. Йорданската армия се намесва и Израел не успява да се спарави напълно с ООП. ("Ще прострат ръката си върху ... Моава") Моавците са владели земите, източно от Мъртво море по времето на Исая.

Йорданците много скоро разбират, че са направили голяма грешка, като са защитили Арафат. Той прави държава в държавата, съединява се с политици, противни на краля и правят опит за покушение срещу Хюсейн. Но след като ООП  извъшва международен терористичен акт (1970), отвличайки 4 граждански самолета и взривява един от тях, заедно със заложниците вътре, на Хюсейн му идва много и тръгва с войската си срещу Ясер Арафат.

Сирия нахлува на помощ на Ярафат в Йордания с танкове, обявявайки, че това били танкове на ООП. Лъжата не минава – на всички им е ясно, че ООП нямат танкове. Хюсейн иска помощ от САЩ и те правят една маневра със 6-ти американски флот, като го приближават до конфликта, но искат Израел да реагира на сирийската атака, по възможно най-мирен начин. (Руснаците са ги заплашили с ядрен удар, ако се намесят, или ако позволят на Израел да се намеси.) Четири израелски самолета прелитат ниско над танковете и Сирия се прибира обратно. 

Точно преди войната на Йом Кипур, арабите искат от Хюсейн да се присъедини към тях в поредната война срещу Израел. Веднъж вече загубил хора и бойна техника заради нелоялната политика на Египет, Хюсейн отказва и на връщане отива директно при Голада Меир и я предупреждава. ("И амонците ще им се покорят"). Столицата на Йордания Аман и седалище на краля, е наименована по името на амонците.

За съжаление, Меир не му повярва и това води до много загуби за Израел, поради осъществилата се изненадваща атака, точно в деня на празника Йом Кипур.

След два дни, обаче, Израел се мобилизира и след четири дни обръща хода на войната – обгражда Трета египетска армия, минавайки от другата страна на суецкия канал и се оказва на 100 км от Кайро.

За пореден път руснаците спасяват протежетата си Египет и Сирия с дипломация.

След дълги преговори, при посредничеството на Запада, Израел се съгласява да върне Синайския полустров  след 17 години владение на Египет срещу мир. Нещо, което Израел беше предложил на Египет, веднага след 6-дневната война и щеше да бъде много по-лесно за Израел, ако арабите се бяха съгласили на това тогава, а не след 17 години, след като Израел вече имаха гранична инфраструктура и селища там.

Въпреки този урок, Израел, под натиска на външните сили, прави още една сделка земя срещу мир – за Газа. 

Газа беше под управлението на Израел между 1967 и 2005 – за 38 години. Израел изсели почти насилствено жителите си от ивицата Газа, като остави на арабите, наричащи се "палестинци" цялата инфраструктура, жилищата, предприятията, фермите и оранжериите. "Палестинците" разрушиха всичко, само защото е израелско и вместо да използват милиардите долари, дадени им като помощ, за да си развият своя структура, те оставят жителите си да живеят в мизерия. Единствените свестни постройки там са на ООН. А парите използваха да си купят ракетни установки, ракети и оръжия, с които да нападат и тормозят цивилното население на

Израел без прекъсване от 2005 година до сега. Но първо се справиха с предшествениците си от Фатах.
Така че, тази отстъпка на земя срещу мир, всъщност беше огромна грешка, защото Израел даде земя, а вместо мир, получи война... 

Поради извънредно увеличилия се брой на ракетните удари от Газа срещу цивилното население на Израел, армията ѝ най-после започна да отвръща.

На 16-ти юли 2014, Израел решиха отново да "налетят на рамената на филистимците към запад".

Последните два стиха от това пророчество не се отнасят до Израел, а до Божиите хора, повярвали в Христос и събитията, описани там още не са се изпълнили, но има голяма вероятност да се изпълнят в най-скоро време:

15 И Господ ще наложи запрещението Си върху залива на Египетското море; И чрез изсушителния Си вятър ще помаха с ръката Си върху Ефрата, И ще го раздели на седем потока, Та ще направи да го минават с обуща.

16 И ще има друм из Асирия за останалите от людете Му, Които ще оцелеят, Както имаше за Израиля В деня, когато възлезе от Египетската земя.
От 16-ти стих, става ясно, че "людете Му, Които ще оцелеят" са различни от Израил. 

По времето на Исая, Асирия вече е завладяла, или е в процес на завладяване на териториите на Египет, Етиопия, околните на Израил народи, Сирия, част от съвременна Турция, както Иран и Ирак. Това са точно страните, където сега се извършват гонения и унищожение на християни.

Не знам, колко ще оцелеят там, но за оцелелите Бог ще направи изходен път, подобно на излизането на Израел от Египет.

Слава да бъде на единствения Бог. Няма друг, като Него, от началото да изявява края!

Само Неговите пророчества се превръщат в история!