ЕСТЕСТВОТО НА ИСТИНСКОТО ПОКАЯНИЕ

Размисли върху поучението на Томас Уотсън

Томас Уотсън е дал едно компактно, но точно и истинно поучение за естеството на истинското покаяние. Според него, то е духовен лек, който се състои от 6 фази:
1. Осъзнаване на греха;
2. Скърбене поради греха;
3. Изповядване на греха;
4. Срамуване от греха;
5. Омраза към греха;
6. Отвръщане от греха.
Изслушвайки, или прочитайки това поучение, хората, които се борят с едни и същи грехове години наред, биха могли да си помислят, че това е начинът да се отърват най-после от тях – просто да тръгнат по 6-те фази...

Не, човек НЕ МОЖЕ САМ ДА ОСЪЗНАЕ ГРЕХА, нито грешната си природа и поради това, всички стъпки и действия по фазите нататък се обезмислят.
От гледна точка на човека, чиято представа за дълбочината и отвратителността на греха е само от сравнението на неговия грях с чуждите, той не може да придобие дори малка представа, кое Бог счита за грях, как Бог вижда греха и как гледа на него.

Томас Уотсън, всъщност описва  фазите, през които Святият Дух води грешника, след като е съживил духа му.  Ако тези фази не са били реалност в живота ни, ние не сме имали истинско покаяние. Дори само един от компонентите да липсва, ние не сме имали истинско покаяние.

Единственият начин за човека да осъзнае ГРЕХА е, когато Святият Дух му даде откровение за СВЯТОСТТА на Бог. Когато човекът осъзнае колко СВЯТ, ЧИСТ, ОСЛЕПИТЕЛНО СВЕТЪЛ, МОЩЕН, МОГЪЩ, ОГРОМЕН, ВЕЛИК, ПРОНИЦАТЕЛЕН, ЗНЕЩ ВСИЧКО, ВИЖДАЩ ВСИЧКО, СТРАХОВИТ, СПРАВЕДЛИВ, но и ЛЮБЯЩ, МИЛОСТИВ, ТЪРПЕЛИВ и СЪВЪРШЕН е Бог, единствено тогава може да осъзнае, че е само едно творение на Този всемогъщ БОГ, Когото дори не е разпознал като Бог, нито Го е почел, като Бог, нито Му се е покорил, като на Бог, нито Му е благодарил, че съществува единствено поради Него.

Само тогава може да осъзнае, че истинският ГРЯХ, истиснското престъпление е да си бил създаден от Бога, да съществуваш поради Него, да се движиш в Него, да дишаш поради Него, а да почиташ СЕБЕ СИ, а НЕ НЕГО, като БОГ! (Римляни 1:20,21)
Не става въпрос, просто за неспазване на правила, заповеди и закони. Неспазването им е следствие от това голямо престъпление – да зависиш изцяло от Бога, а да искаш да не зависиш изобщо от Него.
Вместо Великия Творец на всичко, включително и на теб, самия, ти да почиташ ... тялото си... Този скафандър, тази обвивка, това приспособление, в което Бог те е поставил, за да се придвижваш и съществуваш в тази реалност, която пак Бог е създал за тебе!

Ако не можем да си представим как изглежда нашето поведение и отношение от гледна точка на Бога, ако никога не сме усетили скръб, срам, омраза и дълбоко отвращение от самите себе си, поради отношението ни към единствения истински БОГ, ако не сме плакали и ридали заради това, ако не сме молили Бог да отмахне това отвратително, гадно нещо – греха от нас...
то по-добре веднага да паднем по очи и да се молим Бог да ни открие ГРЕХА. И да не преставаме да викаме към Бога, докато това не се случи...

Но има и още по-ужасно престъпление:
"Затова ние сме длъжни да внимаваме провече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули; като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?" Евреи 2:1-4

След като сме преживели истиснското покаяние, сега какво е състоянието ни?
Кого почитаме, като БОГ?
На кого се покоряваме?
На кого благодарим?

Задавам тези въпроси първо на себе си, защото всички сме длъжни да внимаваме.

Освен това, след голямото ни, истинско покаяние, неизбежно ни се налага да преминаваме през тези фази, всеки път, когато се отклоним от посоката на ПОЧИТ, ПОКОРСТВО, БЛАГОДАРЕНИЕ, СТРАХОПОЧИТАНИЕ и ЛЮБОВ към Бога. Важното е да останем смирени и предадени на работата и изобличението на Святия Дух, на дисциплинирането  от нашия Баща, защото, Той ще довърши добрата Си работа в нас, която е започнал.

Истинското покаяние не е просто съжаление за греха, или признаване на грешка.
Истинското покаяние (метаноя) е не само промяна на ума, но и промяна на посоката, изобщо, истинска ПРОМЯНА на всичко – мислите, разсъжденията, намеренията, думите, действията, поведението и дори външността.
Според образа, който Бог е предвидил да придобием.

Това е процес, който трябва да върви напред и нагоре и при преминаване през фазите, това би се изразило в:
1. Нарастваща чувствителност към разпознаване и осъзнаване на всякакъв грях;
2. Още по-дълбоко скърбене поради греха, защото сме оскърбили сърцето на Исус и отново сме Го разпнали на кръста;
3. Все по-голямо нетърпение за изповядване на греха пред този, Който е верен и праведен да ни прости, за да се освободим по-бързо от греха, който е чужд и несъвместим вече с новото създание в нас ;
4. Нарастващо чувство за срам, поради греха, защото сме допуснали да се омър

сим отново;

5. Все по-нарастваща омраза към греха, до там, че да му се съпротивяваме до кръв и все по-рядко да ни се случва;
6. Все по-пълно отвръщане от греха, до там, че дори да не поглеждаме в посока, където бихме могли да бъдем изкушени.

Не се обезкуражавайте, ако грях ви е запратил в блатото на вината и самосъжалението и усещате, че не можете да се се измъкнете от там. Не се фокусирайте на мътната вода и на все по-дълбоката тиня. Погледнете нагоре – виждате ли протегната ръка? Бог никога няма да я отдръпне, докато сме живи. Той обеща да бъде винаги с нас. Нищо не може да ни изтръгне от ръката Му! Толкова много ни обича.
Просто се обърнете към Кръста на Голгота, където Исус Христос понесе нашите грехове, нашите проклятия, където Той плати нашия дълг, понасяйки наказанието, което трябваше да дойде върху нас. (Исая 53:1-5)
Просто се обърнете към НЕГО.

ПП
Благодаря на Мърдин Дейвис за вдъхновението за тези размисли.