сряда, 5 август 2015 г.

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.     
И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:     Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Матей 5:1-3

Най-важното условие да придобиеш Божието Царство е да осъзнаваш своята позиция спрямо Бога – че си тотално виновен пред Него и единствено Неговата милост те освобождава от вината и наказанието. Нищо, абсолютно нищо в нас не може да удовлетвори Божия стандарт за праведност. Ние сме праведни единствено в Христовата праведност.
Да си нищ по дух означава да осъзнаваш своята тотална зависимост от Бога, че в Него живееш, движиш се и съществуваш. (Деяния 17:28)
Означава също да осъзнаваш че Бог е ГОСПОДАРЯТ, че Той владее и държи всичко, включително и следващия дъх, който ще поемеш...

Най-лошото, което може да се случи на едно Божие дете е да забрави, че е Божие дете, да забрави, че Бог е Бащата, а то е детето. Детството се отличава от другите възрасти по зависимостта от родителите.

Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.Марк 10:14,15

Висша форма на арогантност в събранията на Божиите хора е те да се въздигнат до такава степен, да се мислят за толкова важни и меродавни в живота и в решенията си, че да искат да включат, да впрегнат Бог в техните планове, проекти и дела.

Висша форма на богохулство!


Божието Царство е управление на Бог! ТОЙ е, който благоволява да ни включи в Неговите планове, проекти и дела и това е велика привилегия! Самият БОГ, самият ТВОРЕЦ да погледне на нищожните, малки, (в сравнение с Него), бунтовни, себични човешки създания и да им даде възможност да бъдат Негови съработници, да ги осинови и да им даде наследство в своя възлюбен Син, като ги направи сънаследници с Него!!! Да благоволи да им подари ЦАРСТВОТО! (Лука 12:32)

Кой човешки план, проект, намерение би могъл да се сравни по важност с ВЕЧНИЯ ПЛАН НА БОГ???
Същият този план, който Бог имаше още от създаването на света! Същият този план, който Йоан видя вече изпълнен в Небесното царство. Има ли нещо, което Бог е решил и да не го е изпълнил? Как лесно и бързо ослепяваме и спираме да виждаме Голямата картина, която Бог е изобразил пред нас. Но пък веднага, като шаранчета се впускаме след стръвта и съблазните, които противникът развява под носовете ни. Колко бързо ни завладява духа на света. Колко бързо забравяме вечността, вечния Бог, вечния Му план и се заравяме в светските грижи и тревоги, за които Бог е казал да ги възложим на Него, а ние да търсим ПЪРВО Неговото Царство и Неговата правда! (Лука 12 29:31; Матей 6:31-33)
Колко бързо се увличаме със светската тълпа и се впускаме, точно като тях след същите неща, които те си мислят, че ще им донесат щастие и забравяме, КОЙ е изворът на нашето щастие и радост!
Защо? Защо забравяме?
Защото забравяме, че не сме получили духа на света, а духа на Бога:
А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
1 Коринтяни 2:12

Кое е това нещо в този живот, скъпи хора, скъпи Божии деца, което е по-добро, по-желателно, по-ценно от това, да си благословен от самия Бог с "всяко небесно благословение в небесни места" (Ефесяни 1:3)?
Тук не става въпрос да се реем непрекъснато в облаците, тотално откъснати от земния живот, НЕ! Става въпрос за приоритети! Става въпрос за това, къде е грижата ни, къде е ангажиран умът ни!
Ако приоритетът ти е Бог, Той се грижи за твоите нужди тук, на земята! Той го е обещал, лично, чрез устата на Исус:
И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?     
(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.     
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Матей 6:31-33
Въпросът е доколко се доверяваме на Бог за тези неща и доколко на собствените си сили, способности и ... пари. Това е толкова важно, че Исус трябваше да го каже три пъти на учениците си:
 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!
По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. [НИКОГА!]

Марк 10:23-25
Нека не се обезкуражаваме. Учениците, които дори не бяха богати (повечето от тях), също се отчаяха: "А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?"
По-късно Исус им каза нещо още по странно и за още по-голямо и чрезмерно учудване:
И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Лука 14:33
Това беше стихът, с който Бог ме призова да Му служа. За три дни бях в недоумение, защото имам семейство, деца, имах бизнес, имам притежания и не знаех какво точно иска Бог от мен. Отговори ми след три дни, чрез Словото:
Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;    
и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;    
и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава.    
А аз желая вие да бъдете безгрижни...
1 Коринтяни 7:29-32
Дано да започва да става малко по-ясно. Става въпрос за нашето посвещение, за нашето предаване, на какво сме прадани – на света, или на Бога. Кой ни владее? Кой ни управлява? Кой е източникът на нашата сигурност? Откъде идва щастието и радостта ни?
Става въпрос за това, дали имаме доверие на Бог, че Той може да управлява живота, семейството, бизнеса ни по-добре от нас.
Става въпрос за това, дали можем да пуснем всичко от нашия контрол и да го предадем в най-сигурните ръце – на Бога!
Става въпрос за това, дали ще можем да изградим взаимоотношение на пълна зависимост от Бога – да живеем по Неговата воля, в Неговото Царство, по Неговите правила, не по нашите. Не според това, което ние мислим и чувстваме, а според това, което Той казва, според това, в което Духът ни води.
Независимо колко страшно ни изглежда на пръв поглед това, независимо от всичко, което ще преживеем!
Това е тайната, която трябва да научим, също както я научи и Павел:
Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.    
Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.    
Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;    
и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.    
Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.    
Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.    
Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие.    
Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.    
Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.    
За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
Филипяни 4:413
Ето я великата тайна на радостта, щастието и мира на Божиите деца, независимо от обстоятелствата – БОГ дава силата да живеем по Неговата воля. И не само силата, но и желанието за това. Нарича се БЛАГОДАТ.
За Павел това беше реалност. Това е реалност и за всички, които са научили тайната да уповават на Бога за всичко. А не на собствения си ум, не на хора!

Най-полезното нещо за нас е да развием пълна зависимост от Бога. Това ни прави съпричастни с Него и един с друг. Евхаристията е само демонстрация, декларация, символ, външен израз на това съединяване. Това е, което ни прави едно с Него и едно един с друг – когато вършим Божията воля, когато сме управлявани от един Дух – Божия! Тогава сме наистина Божие семейство:
Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.
Матей 12:50 
Дори това да означава да развиеш по-близки взаимоотношения със своето семйство в Христос, отколкото с кръвното си семейство. Разбира се, това не означава да спрем да се грижим за нашите близки. Отново, става въпрос за приоритет:
Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство. 
Лука 9:60-62
В Божието Царство, занятието е друго, не като в света, който сме оставили назад. Бог ни е поставил на Неговата нива, снабдил ни е с рало и чифт волове – с всичко необходимо да вършим работа за Неговото Царство. Дал ни е бразда, която да орем – поприще, на което да се трудим и ако погледът ни е назад, ще изкривим браздата, няма да сме в състояние, няма да сме годни за Неговата работа, за Неговото Царство.
Бог е определил и наредил отнапред дела, които да извършим през земния си живот:
Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. 
Ефесяни 2:10 


Бог никого не принуждава да служи на Неговото Царство. Но ако сме станали част от това Царство, ние се покоряваме на Неговите закони и на Царя. И това не е просто наше задължение, това се превръща в необходимост за нас. И този Цар възнаграждава тези, които се трудят за Него и с Него на драго сърце, защото те желаят това. Павел го е разбрал:
Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам. Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество 
1 Коринтчни 9:16,17


Без Христовата благодат, не е възможно за нас да вършим това доброволно. Но с нея, ние го желаем и имаме сила от Бога за това.
Христовата благодат ни дава сила да изтърпим гонения и дори смърт. И не е случайно, че първото и последното блаженство от проповедта на планината се отнасят директно за това, чие е Божието Царство – първото – на нищите по дух, а последното, на гонените за правдата:


Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Матей 5:10


Започнах темата за Божието Царство, без да знам накъде ще ме отведе Божието откровение. Знам само, че Бог има да казва още много по темата. Все пак, това беше основното, за което говореше Исус през трите и половина години от земното Си служение.

Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

Няма коментари:

Публикуване на коментар