БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

Какво е Божието Царство?

То е царуване, управление на Бога.

Интересното е, че в Стария Завет, точно този термин не е употребен. За първи път го срещаме в Новия Завет и то, основно в Евангелията. И това е естествено, защото самото Евангелие (Благата вест), както казва Исус е Благовестието на Царството:

Божието Царство – Добрата вест

Матей 4:23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

Матей 9:35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

Матей 24:14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

Защо е толкова важно да се благовества Царството?
Това е свързано с Тайната на Божията воля – да се събере в Христос всичко небесно и земно (Ефесяни 1).

Няма да можем да разберем защо Божието Царство е Добра вест за нас, докато не осъзнаем, че ние, хората, сме създадени от Бога и за Бога. Бог ни създаде, за да сме Негови хора, Негови деца и Той да е наш Бог.
Всеки опит на човека да живее независим от Бога нминуемо се проваля, защото това никога не е било целта на човешкото съществуване изобщо!
Цели 137 пъти в Словото се повтаря фразата "Аз Съм Господ", обикновено предшествана от "И ще познаете, че", "Ще познаят, че", "Да знаят, че" – идеята е, че Бог иска хората да разберат това, да го знаят, защото е най-същественото за нашето съществуване – ние сме създадени да функционираме единствено под господството, управлението, грижата и любовта на Бога. Ние не сме независими!
Създадени сме с мъдростта на Бога, с Негови материали, по Негов дизайн, в среда, специално проектирана, създадена и изпълнена, за да съответства на дизайна за човека. Цикличността на средата, нашата вселена, е съобразена с цикличността на човешкия организъм – редуването на ден и нощ са съобразени с оптималния режим на активност и покой на човешкия организъм.
Бог създаде вселената и човекът, като неин венец. Бог даде земята на човека да я владее – със всичко в нея. Единствено Бог е над човека на земята. И това е естествено – Той е Създателят и Собственикът на всичко. На човека беше делегирана власт над земята.
От самото начало, от самото Творение, замисълът е Бог да е Господ на човека, а човекът да е Негов – да се радва на всичко, което Бог му даде да изучава и владее и най-важното – да се радва на общение на любов със своя Създател.
И познайте какво?
Това все още е Божият план и тъй като за Бог, Който е извън времето, този план е вече изпълнен, това е вече факт в измерението на Неговото обиталище. Бог даде на Йоан да погледне и да види този план изпълнен и осъществен. Виждаме това в Откровение 21 и 22.

Откровение 21:6,7И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

Единствената чиста любов, която всички хора признават е любовта между родители и деца. Един родител никога не спира да обича децата си. Така и Бог никога не е спрял да обича хората, независимо от тяхното невежество за Него, въпреки всички ясни знаци в Творението за Неговото съществуване, независимо от тяхното неверие, отхвърлянето на Бога, игнорирането Му и дори омразата им към Него...
Вместо уважение, респект, почит, благоговение, благодарност, страхопочитание, покорство, любов, които БОГ единствен заслужава!

Но, за да има взаимоотношение на любов между Бога и хората, на човека трябваше да бъде предоставена възможност САМ да избере да обича Бог, или не. Трябваше да има възможността да не избере Бог. Въпреки, че Бог беше обградил човека с любов, грижа и красота, човекът трябваше да има възможността да избере нещо друго.
И изборът се състоя при дървото за разпознаване на доброто и злото. От тогава, Бог дава на човека възможност да се опитва да живее по своите си правила, както беше поискал. Разбира се, когато нещата излязоха тотално извън контрол и нечестието, жестокостта и грехът се преумножиха, Бог се намеси с потоп. Бог, като Собственик на всичко се намесва в този свят по две причини – има Негови хора на земята и ако не обуздаваше определени хора, човечеството отдавна да се е самоизтребило. Но светът все още не е станал Божие Царство. Това ще се случи при второто пришествие на Господ Исус Христос. (Откровение 11:15)

Преди 2000 години, едно дърво отново беше поставено сред хората за избор – това беше кръстът, на който беше разпнат Исус Христос. Бог дава отново възможност на хората да изберат дали да бъдат изкупени за Божието Царство, или да останат в робството на временно управляващия княз на този свят.

Оттогава Божието Царство стъпи на земята, чрез Божия Син, въведен във вселената, като Човешки Син и започна да се установява сред "чадата на Царството" – тези, които повярваха, че са изкупени с най-скъпоценното нещо за Бога – кръвта и жертвата на Неговия възлюбен Син, Исус Христос.
Божието Царство е наречено още Небесното Царство и Царство на Господа в Писанията.
Въпреки, че терминът се явява в Новия Завет, Божието, или Небесното/ Господното Царство обявено и предизвестено в Стария Завет. Самият Исус казва това:

"А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо."Матей 13:52 

Царството на Господа е пророкувано в Псалми 22, 45, 103 и 145, в Исая 9:6-7, в Данаил 4, 6 и 7, в Авдий 1:21, както в Изход 19:5-6 и в 1 Летописи 17.

Божието Царство беше представено и демонстрирано от Исус Христос, по време на Неговото пребиваване на земята. За Божието Царство, Господ Исус разказа много притчи. Три от тях отразяват формата на разпространението му:

Божието Царство, като семе

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.   

Марк 4:26-29

С тази притча, Исус ни показва в едри щрихи как ще бъде започнато, как ще възникне, как ще се разрастне и ще изпълни целта си Божието Царство, сред Неговите хора, тук, на земята. Със служението си, Исус подготви почвата и пося семената на Царството. На Петдесятницата, на която слезе Святият Дух върху чакащите ученици, се родиха първите плодове на жътвата. Непосредствено, преди реалното поемане на силата и властта от Исус Христос над земното царство, всички Негови житни класове ще бъдат ожънати. (Матей 13:3-8 – притчата за житото и плевелите; Откровение 14:14-16)

Божието Царство, като дърво

При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. 

Марк 4:30-32

Същата притча е разказана и в Лука 13:18-19.
Това е илюстрация как от нещо малко, на пръв поглед нищожно се получава нещо голямо,  разрастващо се, здраво и служещо за защита, подслон.
Тази илюстрация на Царството, като определена структура, като образ и форма е изключително важна, защото съвременните структури, които се наричат църкви, изобщо не наподобяват дърво, а обикновено имат пирамидална структура – един на върха – глава и под него хора, над които властва и му служат. На него и на тези, непосредствено под него. Пирамидата расте отгоре надолу, като целта е да се съберат колкото може повече маси в подножието ѝ. Колкото повече се трупа отдолу, толкова повече се издига "главата" и толкова повече ресурси събира за поддържането на структурата си.
Но това е типичната земна, светска структура, а не структурата на Божието Царство. При него нещата НЕ са, като в света, а често – точно обратното.
При дървесната структура, дървото расте отдолу нагоре. Подхранването на младите клонки става от по-старите, а тяхното – от стъблото, а на стъблото – от корените.
Ето как обяснява функционирането на структурата на Божието царство, самият Исус:

Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. 

Матей 20:25-28

Тоест, който иска да управлява, да бъде лидер, да е голям в Божието Царство, той трябва да бъде служител, слуга (всъщност, думата в оригинал от гръцки е РОБ), трябва да служи на всички и да бъде готов да даде живота си за тези, на които служи.
Това е доста различна концепция за лидер, от светската!

Божието Царство, като втасващо тесто

И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.Лука 13:20-21

Това отново, както в притчата за синаповото семе, е илюстрация, как се разраства Божието Царство, как от нещо малко, става нещо голямо. Как от брашно, вода и квас става нещо еднородно, компактно.
От тази илюстрация, обаче, по никакъв начин НЕ може да се извади доктрина за причастие с квасен хляб, както прави една голяма деноминация. Божието Царство е сред хората, покорни на Божията воля. Да, то се разраства от човек, на човек, с помощта Святия Дух, на Благовестието за Спасителя и на личното свидетелство, но самото Царство, означава управление на Бог сред обновени сърца на хора, които са обиталища на Божия Дух и които съзнателно и доброволно се покоряват на Бога.


Две от притчите за Небесното Царство показват ценността, или по-скоро скъпоценността му:

Божието Царство, като съкровище, като скъпоценен бисер

Матей 13:44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

Божието Царство е най-важното нещо, което може да се случи на един човек, защото единствено в него, човек може да изпита удовлетвореността да живее по предназначението, с което е бил създаден, да има единствените верни и правилни цел и смисъл на живота си – да бъде дете на Бога, да има взаимоотношения на любов с Бога. Да бъде обичан от Бог и да обича, да почита и да се покорява на Бога.
Дори да сложите всичко най-добро, най-хубаво, най-ценно на едното блюдо на везната, то пак ще отхвръкне нагоре, когато на другото блюдо бъде поставено Божието Царство.
Разбира се, това не означава, че няма да имаме нищо от тези неща, когато изберем Божието Царство. Напротив, имаме обещание, че ако търсим ПЪРВО Царството, всичко, от което имаме нужда, ще ни се прибави:

Матей 6:33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

Божието Царство в процес на установяване на земята

Други две от притчите разказват за това, какво ще се случи при преминаването на земното царство в Царство на Бога. Едната е притчата за житото и плевелите, а другата – притчата за рибите в мрежата. И за двете Исус даде тълкувание, за да няма объркване относно това. Тези, които са "чада на Царството", които се покоряват на Царя в този живот, за тях има позиции в Божието Царство. А тези, които не искат да се покоряват на Бог, ще отидат на място извън Неговото Царствено присъствие – там, където е "огнена пещ", където е "плач и скърцане със зъби".

Матей 13:24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

А ето и тълкуванието ѝ:

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Втората притча е за рибите в мрежата:

Матей 13:47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, 48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

Какво е Божието Царство за нас

На някои хора им влияе да се уплашат – влияе им, както тоягата на магарето. Е, след притчите за житото и плевелите и за рибите в мрежата, можем да се чувстваме уплашени. И това не е лошо, защото страхът от Господа е началото на всяка мъдрост. Но страхът е само началото.
На други им влияе мисълата за наградата – както моркова, за магарето. И това не е лошо, но не е всичко.
Трети са мотивирани в действията си от чувство за благодарност, или дълг. И това е по-висша мотивация от страха и облагата. Но и тя, далеч не е всичко.

Това, което Бог желае е ние да Го следваме и да Му се покоряваме, не от страх, не за облага, не от дълг и благодарност, а от любов. Бог желае ние да изберем да Го следваме. Доброволно!

За да имаме възможността да направим този избор свободно, Бог изпрати Своя Син на Голгота, за да ни освободи от робството на греха и на сатана, да ни отвори слепите очи, да пусне нас, пленниците на свобода. (Исая 61:1; Лука 4:18)

Лука 4:18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените...

И освободени от Сина, ние сме наистина свободни. Сега вече можем да изберем какво да правим с живота си – можем да се върнем в затвора и в мрака, или ...
можем да преминем в Царството на Светлината. Царството на Божия възлюбен Син, покорявайки, вече свободната си воля на Божията воля.

Божието Царство за нас е покорството на Божията воля.

Нека не се лъжем. Ако след като сме били освободени, продължаваме да живеем за себе си, а не за Бога, не по Неговата воля, не под водителството на Святия Дух, ние не сме в Божието Царство, не сме Негови поданици. Ние сме в някакво междинно състояние в зоната на здрача. Виждаме светлината, но пък така сме привикнали към тъмнината...

Добрата новина е, че нито е невъзможно, нито е трудно да живеем в Божието Царство.
Дори за това, Бог се е погрижил – дарил ни е с благодат в Исус Христос. А Христовата благодат е желанието и силата да живеем по Божията воля.

Как практически става това, Павел ни е разяснил много подробно. Но това заслужава отделно внимание и време.

Любовта на Бог Отец, благодатта на Господ Исус Христос и общението на Святия Дух да бъдат с всички нас!


Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?