Два са начините, по които Бог ни учи да ходим в Пътя Му. Лесен и труден. Ако не се научим по лесния, ще се научим по трудния.
Лесният начин е, когато Му съдействаме – когато Го обичаме и Му се доверяваме, покоряваме и вършим това, което ни е заповядал, къде с радост, къде от страхопочитание.
Лесно щеше да бъде и на народа на Израил, ако бяха приели съвета на Исус Навиев:
Исус Навин 23:
"6 Бъдете, прочее, много храбри, да ПАЗИТЕ и да ВЪРШИТЕ всичко, що е написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно ни наляво, 7 за да се не смесвате с тия народи, които останаха помежду ви, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях, нито да им служите, нито да им се кланяте; 8 но към Господа вашия Бог да сте ПРИВЪРЗАНИ, както сте били до днес. 9 Защото Господ е изгонил от пред вас големи и силни народи; и до днес никой не можа да устои пред вас. 10 Един от вас е гонил хиляда, защото Господ вашият Бог, Той е Който воюва за вас, според както ви се е обещал. 11 За това, внимавайте добре да ЛЮБИТЕ ГОСПОДА, ВАШИЯ БОГ."
И трудно, дори опасно щеше да бъде за тях, ако не приемеха съвета:
"12 Иначе, ако се върнете някога назад та се привържете към остатъка на тия народи, към останалите между вас, и правите сватовство с тях, и се смесвате с тях и те с вас, 13 да знаете добре, че Господ вашият Бог НЕ ЩЕ вече да ИЗГОНИ от пред очите ви тия народи; но те ще ви бъдат КЛОПКА и ПРИМКА БИЧОВЕ по ребрата ви и ТРЪНИ в очите ви, догдето изчезнете из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал."
Трудният начин за нас е, когато любовта ни към Бога охладнее, когато нехаем да Му се покоряваме, доверяваме и да вършим това, което ни заповядва. Когато се привържем към остатъка на старото създание в нас, когато се смесим със света и светът се смеси с нас.
Не говоря само за явно непокорство и грях, а дори за това просто покорство на нежното подбуждение, на тихия глас на Святия Дух. Говоря за вършене на правилни неща, като четене на Словото, ходене на църква, молитва, ако не са по Божия начин и с правилния мотив...
Нека не забравяме, че Бог изпитва дори тайните намерения на сърцето.
Поради непокорството на народа, Бог остави някои ханаански народи. И ги остави с три цели:
1. За самоизпитване – за да разберат какво представляват, самите те, какво има вътре в тях.
Да ги бодат в ребрата, да ги дразнят и така да ги предизвикват към решение с кого ще се идентифицират. А попадайки в примките на боговете им, щяха да осъзнават разликата между лъжливите богове и Техния Истински Бог и собственото си безсилие сами да се освободят от примките и капаните. Естествено, когато се осъзнаеха и извикваха към Своя Бог, Той ги избавяше.
Съдии 2:2б,3
"...но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат ПРИМКА."
2. За изпитание – да изпита верността им към Него:
Съдии 3:1"
А ето народите, които Господ остави, ЗА ДА ИЗПИТА чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве;"
3. За обучение – да ги научи на бой. Въпреки, че Бог воюва за Своя народ, Той искаше те да съдействат, да съучастват в битките, за да се насладят заедно с Него на победите. В силата и властта на Бог е да изтреби всички нечестиви племена, но Той искаше да научи хората Си на Неговите пътища, начини, на Неговата справедливост, да Го познават, воювайки заедно с Него! Искаше да ги научи да Му се покоряват, като на главнокомандващ. Да уповават на Него. Искаше също да ги научи на хитростите и стратегиите на враговете, на умения да ги разпознават и да се справят с тях:
Съдии 3:2
"само за да знаят и ДА СЕ НАУЧАТ НА БОЙ поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели;"
Старият Завет е за наше поучение. Мъдростта, която можем да извлечем от всичко това за нас е безценна за нашето ходене с Бога.
Минавал ли ви е през главата въпросът "Защо Бог не погуби дявола?". Или поне да го върже някъде, където да не ни едосажда. Защо допуска да ни атакува, да ни тормози, да ни боде в ребрата? Защо Бог не е премахнал всички изкушения в живота ни? Защо Бог не ни преобрази изцяло още в началото? Причината се корени в нашето вродено, наследено непокорство. Бог не е неутрализирал противниците ни с три цели:
1. ЗА САМОИЗПИТВАНЕ;
Да видим сами, какво има в нас, дали наистина в сърцата ни е подействал Святия Дух; дали сме осъзнали отвратителността на греховете си – дали сме били чувствителни към порицанието и изобличението на Святия Дух. Дали сме осъзнали пълното си безсилие да се самоспасим.
2 Коринтяни 13:5
"Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?"
2. ЗА ИЗПИТВАНЕ НА НАШАТА ВЯРА;
Яков 1:
"2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък."
3. ЗА ОБУЧЕНИЕ В БОЙ.
В момента, в който Исус, чрез жертвата Си на кръста, ни пресели от царството на тъмнината в Неговото Царството на светлината, ние сме подложени на атаки от много страни.
Атакува ни плътта ни, атакуват ни силите на мрака, които не искат да пуснат робите си без съпротива, атакува ни светът, който лежи в лукавия.
Но най-свирепата, най-болезнената борба е с най-големия ни враг – ние самите. Тя включва такива болезнени елементи, като съпротивление до кръв на греха; отсичане на ръце, вадене на очи...(Матей 18:8,9)
Яков 4:1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?
1 Петрово 2:11 Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;
Римляни 7:23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
2 Коринтяни 10:3-5Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.
1 Тимотей 1:18 Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнствуване,
Ефесяни 6:12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
1 Петрово 5:8,9"Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света."
Лесен и труден начин...
Ако не се научим по лесния начин, ще се научим по трудния.
Когато Исус ни освободи от властта на греха и на сатана, е времето, когато имаме свободна воля да изберем, дали да се върнем при стария си господар, или да приемем Исус за наш Господар.
Като най-съвършеният Господар във вселената, Исус ни обезпечава с всички средства и условия да Му служим, събрани в Божията благодат. (1 Петрово 5:10; 2 Петрово 1:3)
Но ако приемем Исус за наш Господар, а не Му се покоряваме, какви са последствията? (Лука 6:46-49)
Доколко се предоставяме на Бога да ни променя, доколко съдействаме с Бога, доколко приемаме Неговата благодат, зависи дали ще ходим по лесния, или по трудния начин:
2 Коринтяни 6:1
"И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат."
Нека не забравяме, че Бог дава благодат на смирените.
Господи, прости ни непокорството и гордостта да се опитваме да се справим с всичко с наши сили. Научи ни да се смиряваме пред Тебе и да Ти се доверяваме за всичко.
Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар