Ето това е основният проблем! Не познаваме Бога. Дори не знаем какво е БОГ... въпреки че...
"това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви.
Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение."
Римляни 1:19, 20
Дори да имаме някога, някакъв проблясък в нашето съзнание за това, предпочитаме да стоим надалеч, не искаме да Го познаваме:
"И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч."
Изход 20:18
Предпочитаме, като Израел пред планината да кажем на някой "Мойсей":
"Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем." Изход 20:19
И после забравяме "гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина", полагаме главите си на една надуваема възглавница "Спасен съм, защото казах молитвата"; лягаме върху удобния, мек, възприемащ формата на тялото матрак "Бог ме обича"; Завиваме се с пухена завивка "Бог изпълнява всичките ми мечти и желания" и потъваме в сладък сън, под приспивните песни на нашия "Мойсей", когото сме си наели да ни гъделичка ушите. Междувременно, обаче, той се е оказва един от фараоновите магьосници-имитатори, хипнотизиращ ни с реклами за възглавницата, матрака и завивката...
Докато един ден не се събудим от "гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата" и не чуем най-страшните думи: "Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене..."
Поглдедни и виж!
Това е твоята реалност.
...
Знам, че си ужасен от покварата, която те е заобикаляла. Знам, че след толкова продължителен сън, свикналите с мрака очи сега болят от Светлината, откриваща ти уродливостта на пейзажа, знам, че те смазва жестоката действителност.
Погледни и виж димящата планина. Скоро всичко тук ще се стопи, ще се превърне в пепел...
Но докато все още е ден... На смрачавене е, но все още имаш шанс да избягаш, ДА СЕ СПАСИШ.
Не вярвай на лъжеца, на бащата на лъжата, че няма шанс за тебе, че си окончателно отхвърлен от Бога, че дори да намериш сили да избягаш, Той няма да те приеме. Не вярвай на това! Кой мислиш, че ти отвори ушите да чуеш тътена? Кой мислиш, че те събуди? Кой мислиш, че ти отвори очите да видиш какво става в Помпей?
Бягай, бягай към Него!
Какво ще Му кажеш ли? Ето това, например:
"Татко, съгреших пред Небето и пред Тебе..."
Нямаш сила да станеш? Обвит си в савани и си положен в гроб? Зарадвай се! Точно гробът е мястото на възкресението! Знаеш ли каква сила има в думата "Излез!", излязла от Неговата уста – превръща разлагащата се плът в нова, здрава, изправя те и те изкарва навън от гроба. Това е същата сила, която възкреси Него – Богът, който поиска да стане човек, (в огромен контраст с жалките човечета, поискали да станат богове), за да те избави, спаси, освободи, приемайки да бъде принесен на олтаря, като жертвен агнец, заради тебе...
Спомняш си, нали? Ти си чувал това Слово преди. Но сега сърцето ти е разкъсано, като с нож:
"Как пренебрегнах едно толкова велико спасение?" – казваш си – "Как ще избегна Божия гняв заради това, че обърнах гръб, че счетох за нищо тази върховна, скъпоценна жертва? Самият Бог, самият Господар и Повелител на вселената стовари върху Собствения Си, Възлюбен, единороден Син, целия Си гняв, предназначен за мен... а аз Го забравих, пренебрегнах, презрях, отхвърлих...
Не знаех, че е толкова кърваво, жестоко и страшно...
Как можах да си помисля, че за такава огромна, неизмеримо тежка цена, Той купува за мен ... надуваема възглавница, матрак и завивка?
...
Знаех, знаех, че е БОГ, но нито Го прославих, като Бог, нито Му благодарих... но съм се извратил, чрез моите мъдрувания, и несмисленото ми сърце се е помрачило... заменил съм истинския Бог с лъжлив... такъв, който прилича на мен..., който харесва на мен...
Горко ми!
Горко ми, ако ангелите не избегнаха наказанието за непокорството и престъпленията си, как ще избегна аз?
Спасителят беше платил за всички мои грехове, някои Му дадох, но други си запазих. Защото си ги обичах...
И ето ме сега в Помпей, под димящата планина, с тежък товар на гърба – греховете, които отказах да дам на Този, Който плати за тях. Ето ме, дишащ пепелта от димящата планина, с никаква сила в плътта от дългия сън. Земята под мене се люлее и тресе. Как ще избягам с този товар? Безнадеждно е! Никога няма да успея! Господи, къде си..."
...
Най-после! Разбра ли сега? Не става въпрос за твоята сила, а за Неговата! Не става въпрос за твоята праведност, а за Неговата! Не става въпрос за тебе, а за НЕГО!
Е, какво реши? Още ли мислиш, че като е димяла планината и друг път, че като тресяла земята и друг път сега няма да изригне? Готов ли си да предадеш вече този товар?
Погледни и виж! Мрачния, мръсен, покрит с пепел Помпей и ... Спасителя, с протегнати прободеи ръце. Богът, който те обича толкова много, че умря за теб...
"О, не! Не, Господи... не заслужавам Твоята обич... Господи, прости... Господи, как Ти, Който Си толкова Велик и огромен и страшен, се занимаваш с мен, червея? И ме обичаш? Защо...?"
...
Сърце съкрушено и дух разкаян... Ти няма да презреш.
...
Кой, мислиш, че ти показа каква чудовищност е престъплението ти?
"О, каква глупост! Какво невежество! Каква арогантност! Каква слепота! Как ни търпиш, Господи?!
Само Ти, Господи си достоен за цялата почит, слава и благодарение! Само Ти заслужаваш цялата любов и покорство на сърцето ми! Само Ти заслужаваш целия ми живот! Само Теб да придобия, всичко останало е...
Къде е всичко останало?"
Няма нищо друго, само...
ЙЕШУА ХА МАШИАХ.
В Него е събрано ВСИЧКО – небесно и земно...
Забрави ли? Това е т а й н а т а на Неговата воля, която Той ни откри, че ще се се "приложи когато се изпълнят времената."
изпълнят времената...
времената...
време...
МАРАНАТА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар