ИСТИНСКИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ НА БОГА

Божието Слово е нашата основна духовна храна. То е по-важно, дори от физическата храна, която приемаме, То е необходимо условие за да живеем, защото „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божиите уста”. Нищо друго не може да замени тази храна.

Но при съвременното развитие на технологиите и неограничения достъп до всякаква информация, много често забързаните заети хора предпочитат да слушат повече проповеди, отколкото да задълбават в Писанието. Но проповедите са преработено Слово, много често пречупено през призмата на разбиранията, доктрините и Богословието на проповедника.

Разбира се, има много примери на истински Божии проповедници, които не натрапват собствените си разбирания, не правят слушателите си зависими от тях, а хвърлят светлина върху Божието Слово, предизвикват интереса ни към него, насърчават ни за лични взаимоотношения с Бога, умоляват ни да Го търсим, като скрито съкровище, каквото е Той за тях.

Това са проповедници, които Бог е съкрушавал многократно през живота им, прекарвал ги е през много изпитания, разчупвал ги е и ги е извайвал наново, според волята Си. Те са смирени, твърди във вярата си, уверени в собственото си безсилие, изцяло зависими от Бога, уповаващи на Него в пътищата си, разчитащи на Него, като източник на сила, помазание, средства за живот и служение.
Те не се хвалят, нито се превъзнасят. Те не парадират със служението си, не правят реклама на книги и дискове, не ни подканват да ги подкрепим финансово, не манипулират за гнусна печалба, убеждавайки, как Бог ще ти възвърне стократно, ако „посееш” в тях. Те не се страхуват за репутацията си и си признават миналите грешки, за да предпазят другите след тях. Не се страхуват да признаят безсилието си, защото в него се проявява Божията Сила.

Те нямат съмнение в Божията любов към тях, защото се е изявявала към тях, както в благословение, така и в наказание. Не използват напразно Божията благодат, но се трудят повече от всички, но не те самите, а Божията благодат в тях. Те са изпълнени със скръб по Бога, те имат Божието сърце, Божиите очи. Те виждат опасностите и викат, за да предупредят, а ги смятат за безумни. Те плачат за пленените и погиващи, измамени от противника Божии деца, а ги смятат за слаби и безсилни. Те са викащи и плачещи проповедници…

Те проповядват не просто с думи, а със сила. Истината в посланията им може да ни изобличи, може да ни заболи от нея, но ако не сме с прегоряла съвест, това ще ни докара спасително покаяние.

Те имат плодове и наследство, по които могат да се разпознаят. С всичко в живота си и с проповедите си, те сочат, показват, разкриват, хвалят, величаят ИСУС и отдават цялата слава на Него.
Но най-важното – ТЕ ПОЗНАВАТ ЛИЧНО БОГА и това веднага става ясно на родените от Духа слушатели.

Такива прповедници не само, че не е опасно да слушаме, но и е полезно и изграждащо, отрезвяващо, събуждащо, отварящо очите. Разбира се, това не ни оправдава да занемарим собственото си общение със Словото и с Бога.

Колкото и посветен да е един човек, мощно използван от Бога, той все пак е човек и не е застрахован от грешки и залитане. Правилното ни отношение би било не да издигаме тези проповедници в култ, а да приемаме поправление и поука от тях и да задълбочаваме още повече взаимоотношенията си с Бога, защото това е тяхната цел, това е техният пример – да бъдем подражатели на Исус Христос. И това е вечен живот – да познаваме Исус Христос и Отец, който Го е пратил.

На снимките отгоре надолу:

Чарлз Спърджън; Джон Уесли; Джордж Уитфийлд; Ленард Рейвънхил; Дайвид Уилкерсън; Пол Уошър; Картър Конлън