ЧИЙЗКЕЙК
Наскоро правих любимия си сладкиш – ягодов чийзкейк. Приготвих си необходимите продукти – какаови бисквити, краве масло, орехи, заквасена сметана, желатин, крема сирене, ванилена есенция, захар, пресни ягоди и малко вода.Ако предложа на един материалист парче от моя ягодов чийзкейк и поискам от него да обясни възникването на чизкейка, той може да се обърне за помощ, примерно, към физик, химик, микробиолог, ботаник, технолог и всеки от тях би анализирал парчето чийзкейк от гледна точка на своята си специалност.
Физикът би анализирал характеристиките на отделните съставни части – консистенция, агрегатно състояние, степен на термична обработка и т.н.
Химикът би анализирал химичните елементи и съединения, химичните реакции, които евентуално са протекли при синтеза на органичните вещества, съставляващи градивните елементи на чийзкейка.
Микробиологът би обяснил процесът на заквасването на сметаната, съсирването на млякото и желирането.
Ботаникът би обяснил произхода на орехите и ягодите, тяхното развитие от семе до възрастно растение и плод и дори начинът на отглеждането им.
Технологът би направил разбор на вида на съставните части, количественото им пропорциите и процесите, довели до крайния резултат – чийзкейк и техните параметри. Би направил предположение за използваните уреди и инструменти при приготвянето.
Но никой от тях няма да знае със сигурност кой е направил чийзкейка, ако този, който го е направил, или очевидец на приготвянето му не им разкрие това.
Въпросът за произхода, просто не е в полето на техните компетенции.
Естествено, всеки, дори под средно ниво на интелигентност човек, би си направил извода, че НЯКОЙ, все пак, е направил чийзкейка. Едва ли бихте преположили, че той е следствие на случайни процеси и енергия.
Очевидният извод е, че методологичната наука (науката, която се занимава с изследване на обекти, системи и процеси, които могат да се докажат експериментално, чрез опити и повтарящи се резултати от тях) може да даде отговори на много въпроси, но е безсилна да даде отговор на въпроса за произхода.
Защо?
Например – можеш да обясниш една сграда със строителни материали и строителни технологии, но можеш да я обясниш и с архитекта. И това е съвсем друго ниво и тип на обяснение. Но самите строителни материали и технологии, сами по себе си, не дават информация за това, кой е архитектът.
Ако си човек с материалистично НЕобременен ум, логичното ти заключение, като видиш една сграда, е да предположиш, че тя има архитект-проектант.
ВТОРИ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА
Наричан и "Закон за ентропията" е един от основните принципи в термодинамиката, според който ентропията на затворена система, която не се намира в равновесие, нараства с времето, като достига максималната си стойност при достигане на равновесие. Друга формулировка на закона е, че температурите на системи, намиращи се в контакт една с друга, се стремят да се изравнят, като в процеса на изравняване се извършва работа, но при този процес се губи топлина за сметка на нарастване на ентропията.
За да си изясним този закон, трябва да знаем, какво е ентропия:
Ентропия във физиката е мярка за безпорядъка (хаоса) в една термодинамична система.Думата има гръцки произход: εν (en - вътре) + τρέπω (trepo - преследвам, бягам, въртя) и е величина, характеризираща състоянието на една термодинамична система, т.е. изразяването на броя на възможните конфигурации или подреждания на градивните частици на системата. Ентропията е критерий за това колко близко до термодинамично равновесие е дадена система. Тя е по-голяма, когато хаосът, а следователно и неговата вероятност, са по-големи.
[Цитатите за Закона за ентропията и за ентропията са от Wikipedia. Обикновено не ѝ се доверявам 100%, но проверих и други източници – определенията са същите. ]
Тоест всяка система, оставена сама на себе си, се променя от ред, към хаос. За да се създаде ред от хаоса, трябва да се приложи външна, за системата енергия.
Казва физиката. Но този закон (принцип) на термодинамиката, описва промяната в една система, когато към нея се прилага/не се прилага външна енергия. Но не дава информация за източника на външнaта енергия, нито за процеса, направляващ прилагането/неприлагането ѝ, нито за намерението и целта на прилагането ѝ.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Имаме една затворена система – група продукти, изброени в началото на статията, поставени на плота в моята кухня, без определен порядък.
Внасяйки енергия в тази система, аз, превръщам една хаотична група продукти в подредена система – чийзкейк. Блат от бисквити, масло и орехи, върху него, крем от желирана сметана и крема сирене и желирани ягоди, отгоре, подреденеи в концентрични окръжности, около центъра.
Трябва да уточня, обаче, че освен чиста енергия, аз внасям и информация, като направлявам целенасочено и интелигентно и волево влагането на енергия в точно определена последователност, вид, начин, метод и параметри, според определени указания, наречени "рецепта за ягодов чийзкейк", прекарвайки тази информация през ума и допълвайки я с решения, базирани на знания и опит, за времетраенето на процесите, уредите и приборите, които да използвам.
Какво би станало, ако вместо мен, затворим в кухнята – котката. Дори ще ѝ оставим рецептата за чийзкейка. Да речем, (просто заради аргументацията), че котката има неограничено време в кухнята и продуктите са с неограничена трайност. Колко ли време ще ѝ трябва да направи чийзкейк? Дали ще ѝ стигнат 4,5 милиарда години?
Виждам усмивките на лицата ви, но нещо подобно по абсурдност твърдят материалистите, относно произхода на живота.
Да предположим, че същите тези продукти останат неограничено време в кухнята, без никаква намеса отвън. Всички продукти имат вътрешна, кинетична и потенциална енергия, от гледна точка на физиката. Колко ли време ще е необходимо, тези енергии да се самоорганизират и да организират матерята си в чийзкейк? Според закона за ентропията, а и според нашите наблюдения, ако никой не се намеси в затворената система (моята кухня, с продуктите на плота), скоро в тази система ще започнат изменения:
Ягодите ще започнат да се окисляват от наличния кислород в помещението и ще започне гнилостен процес. Заквасената сметана, кравето масло и сиренето ще се окажат благоприятна среда за развитие на гъбични образувания. Бисквитите и орехите ще бъдат нападнати от насекоми и скоро ще бъдат изядени от ларвите им. Захарта, желатинът и есенцията, ще променят структурата си, а водата ще се абсорбира от атмосферата.
Скоро, дори това, което ни се е струвало хаос – група продукти в една кухня, ще се превърне дори в още по-голям хаос.
"О, но ако приложим външна енергия?", би казал материалистът.
Добре, нека поекспериментираме:
Внасяйки енергия в тази система, аз, превръщам една хаотична група продукти в подредена система – чийзкейк. Блат от бисквити, масло и орехи, върху него, крем от желирана сметана и крема сирене и желирани ягоди, отгоре, подреденеи в концентрични окръжности, около центъра.
Трябва да уточня, обаче, че освен чиста енергия, аз внасям и информация, като направлявам целенасочено и интелигентно и волево влагането на енергия в точно определена последователност, вид, начин, метод и параметри, според определени указания, наречени "рецепта за ягодов чийзкейк", прекарвайки тази информация през ума и допълвайки я с решения, базирани на знания и опит, за времетраенето на процесите, уредите и приборите, които да използвам.
Виждам усмивките на лицата ви, но нещо подобно по абсурдност твърдят материалистите, относно произхода на живота.
Да предположим, че същите тези продукти останат неограничено време в кухнята, без никаква намеса отвън. Всички продукти имат вътрешна, кинетична и потенциална енергия, от гледна точка на физиката. Колко ли време ще е необходимо, тези енергии да се самоорганизират и да организират матерята си в чийзкейк? Според закона за ентропията, а и според нашите наблюдения, ако никой не се намеси в затворената система (моята кухня, с продуктите на плота), скоро в тази система ще започнат изменения:
Ягодите ще започнат да се окисляват от наличния кислород в помещението и ще започне гнилостен процес. Заквасената сметана, кравето масло и сиренето ще се окажат благоприятна среда за развитие на гъбични образувания. Бисквитите и орехите ще бъдат нападнати от насекоми и скоро ще бъдат изядени от ларвите им. Захарта, желатинът и есенцията, ще променят структурата си, а водата ще се абсорбира от атмосферата.
Скоро, дори това, което ни се е струвало хаос – група продукти в една кухня, ще се превърне дори в още по-голям хаос.
"О, но ако приложим външна енергия?", би казал материалистът.
Добре, нека поекспериментираме:
Ако сложа всички продукти, така както са, с опаковките, в гореща фурна, дали след известно време ще изкарам чийзкейк от там? Или пък, може би в хладилника?
А какво ще кажете да взема точилкта и да започна да удрям по продуктите – прилагам енергия. Дали след известно време ще ги "подредя" в чийзкейк?
Добре, нека приложим много енергия – нека сложим малко динамит и взривим кухнята. Дали, като се уталожи пушилката, ще се появи един ягодов чийзкейк отнякъде?
ИЗВОДИ
1.
Нито методологичната наука, нито учените от сферата на методологичната наука биха могли, със своя инструментариум да дадат достоверна информация за произхода на едно парче чийзкейк, а какво остава за произхода на Вселената.Какво може да изследват тези учени, относно произхода на чийзкейка?
Могат да разберат преди колко време е направен. Могат да открият моите отпечатъци от пръсти върху чинийката, но това би доказало само, че аз съм поднесла чийзкейка. Могат да разпитат свидетели, но ако съм била сама в кухнята, при приготвянето на чийзкейка, а там няма инсталирана камера и това ще е задънена улица за тях.
Те също са учени, но са представители на така наречения дял от науката – исторически науки. Такива са науките история, археология, палеонтология, лабораторната криминалистика, криминалистиката и др.
Те изследват улики, веществени доказателства, документи, следи, отпечатъци и на базата на тези изследвания, опит с подобни случаи и способността си за дедукция, те съставят хипотези за това, как са протекли събитията на определено място в близкото, или далечното минало.
Дали хипотезите им ще се докажат недвусмислено, или ще останат хипотези, зависи от многобройни фактори. Колкото по-назад във времето са предполагаемите събития, толкова по-малка е вероятността да се разбере какво и как се е случило.
Например, криминалистите дедективи, ограждат местопрестъпленито и се стараят никакви външни фактори да не влияят върху уликите, следите и отпечатъците, точно поради закона за ентропията.
И освен веществените доказателства, следите, уликите и отпечатъците, за да докажат достоверност на хипотезите и теориите си, те търсят още мотив, възможност и средство.
Но материалистите отказват да търсят в посока на мотив, по въпроса за произхода на Вселената и живота и въпреки, че всичко наоколо крещи "целесъобразност" и "изпълнено намерение", те си затварят очите и повтарят, като мантра "сляяяпа случааайноооост".
А възможност и средство, приписват на процеси и механизми, които сами по себе си, без внесената отвън информация в тях, не биха могли да се осъществяват.
А в историческите науки няма абсолютни доказателства. Има хипотези и теории, с различна степен на вероятност.
2.
Ядрото на материализма – еволюцията на видовете, или промяната организмите от по-низши към по-висши, от по-прости към по-сложни – директно противоречи на втория закон на термодинамиката.Съжалявам, материалисти, но законът за ентропията е наблюдаван емпирично, повторен в лабораторни условия с многократни потвърждаващи го резултати. Този закон е верен и действащ.
Като се прибави това, че вкаменелостите показват голямо разнообразие преди и изчезване на видове сега и че обемът на генетичната информация намалява, а не се увеличава, посредством мутациите -- следва, че теорията за този механизъм не издържа на доказателствата на научните открития и противоречи на самите научни закони.
Еволюционната теория на видовете, или т.нар. макроеволюция, не е просто малковероятна, тя е невъзможна.
3.
Нито един закон, или принцип в науката не може да обясни произхода на чийзкейка, а какво остава за произхода на Вселената. Те само описват функционирането на вселената, но нито обясняват произхода ѝ, а още по-малко могат да причинят появата ѝ. (Както твърди една от най-големите научни икони Стивън Хокинг)Пак е далеч от истината, въпреки брилянтния си ум, но поне е изоставил чисто материалистичното мислене и е започнал да търси метафизично обяснение. :)
Законите, които учените са установили, в смисъл, разбрали са, че описват функционирането на определени процеси в системите, не предизвикват появата на системите, нито управляват, сами по себе си процесите.
По законите на аритметиката, 1+1=2, но тези закони няма да поставят 2 лева в джоба ми.
Законът за гравитацията може да обясни защо ще тежа различно на морския бряг, на планината и в космоса, но няма нито да прибави, нито да отнеме и грамче от телесната ми маса, нито пък дължа натрупаната си телесна маса на този закон.
Законът за сеенето и жъненето може да ти обясни, защо, като посееш пшеница ще пожънеш пшеница, а не царевица, но няма нито да произведе, нито да ти засее пшеницата.
Ще простим тази безсмислица на Стивън Хокинг, все пак, той не е философ, нито историк – той е теоретичен физик, въпреки, че се опитва да навлезе в сферата на философията в търсенето на "Теория за всичко". Това просто е въпрос от друго ниво и друг тип – надхвърля системата Вселена и сферата физика.
НО самият факт, че има закони и принципи, ни дава логическа основа да мислим, че има и ЗАКОНОДАТЕЛ.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Е, в края на краищата, ще си призная, че аз съм направила чийзкейка. Мога да опиша подробно и дори да демонстрирам как го правя.(Между другото, който се интересува, може да намери рецептата в Бележки на стената ми във ФБ)
Мога дори да ви кажа, ЗАЩО съм го направила. Нещо, за което можете да имате много предположения, но само аз мога да ви дам автентичен отговор.
Особено за събития, станали преди 4,5 милиарда години, според материалистите.
В само относително затворената система Земя може да са се намесили милиарди по милиарди външни фактори. Можем да имаме много предположения, но нито един човек не е бил свидетел на това. Дори Адам и Ева са били създадени, след всичко останало.
И ако ТОЗИ, Който е създал, земята или някой очевидец не ни каже, те ще си останат предположения, хипотези и и теории.
Когато гледаме творението, ние разбираме, че има Творец. Нямаме извинение, че не е кристално ясно! Разбираме още, че има Законодател!
И вместо да мъдреем в невежеството, неспособността и ограничеността си, по-добре да открием Кой е този Творец и Законодател и какво иска от нас!
Имаше един човек, описан в Божието Слово – Библията, който се опита да предизвика Бога да му отговори на много важни за него въпроси. Ето какъв отговор получи:
Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.
Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
Йов 38:1-5
От всички кандидати за богове, познати на човечеството, няма нито един, който сам си признава, че е сътворил земята. Има митове и легенди, в които разказвачите им твърдят, че някой я е сътворил, но НИКОЙ от тях не казва
"Аз съм!!!"
Освен Този, Който е – Вечносъществуващият! Творецът на Небето и Земята! Този, Който е разпрострял звездите и ги назовава по име!
Ако искаш да Го опознаеш, Той е дал тази възможност, освен чрез Творението Си и чрез Своето Вечно Слово.
Свързани статии:
ХАЙДЕ, ЗАСТАНЕТЕ КАТО МЪЖЕ ПРЕД МЕНЕ И МИ ИЗЯВЕТЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар