ОТНОВО И ПАК ЗА ЛЮБОВТА

Вдъхновението да пиша отново за любовта не дойде от празника Свети Валентин, а от едно поучение за единството на Тялото Христово, което случайно беше точно на 14-ти февруари.
И от едно подбуждение да споделя тези размисли, в помощ на хората, които имат отчайваща нужда от това послание.

Обикновено, като чуя захаросани послания, наблягащи само и единствено на любовта на Бога към нас, не се сдържам да внеса малко баланс със святостта на Бога.
(ЗА СВЯТОСТТА И ЛЮБОВТА)

Още повече, когато в тези захаросани послания, Бог е представен по един извратен начин и оприличен повече на Дядо Мраз – изпълнява всички желания на хората, стига те да имат "правилната вяра".

Та, защо да размишляваме отново и пак за любовта?
Защото "любовта на Бога, изляна в сърцата ни, чрез дадения нам Святи Дух" (Римляни 5:5) е основната движеща сила на едно новородено сърце, единственият правилен мотив за нашите действия.(ОТНОВО ЗА ЛЮБОВТА) и единствената реалност за нас, Неговите деца. (Римляни 8:37-39)

ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ

Защото, когато като Божии деца, ни се случи да съгрешим, или когато се отдалечим от Бога, когато охладнеем и горящите, преди обещания в сърцата ни, се превърнат в пепел, ние сме склонни да мислим, че сме изгубили Божията любов, че никога вече няма да изпитаме тази любов, която ни е загръщала, като топло одеяло и ни е давала сигурността на малко дете в прегръдката на Татко.
Защото, след като сме съгрешавали съзнателно и сме усещали, че сме наскърбявали Святия Дух, и как сме пренебрегвали изобличението Му – после се чувстваме толкова виновни, че не смеем дори да погледнем към Бога и толкова омърсени, че не се чувстваме достойни, дори да помолим за прошка...
Защото ни постига отчаянието, че Бог е скрил лицето Си от нас и понеже не "чуваме" да ни говори, както преди, не усещаме нежното Му присъствие, решаваме, че ни е изоставил безвъзвратно, че се отказал от нас, окончателно.

Проблемът ни в такива случаи е, че мислим, че Бог би реагирал подобно на нас – с отхвърляне. Но Бог не е човек.
Той е нашият Баща.
Той е съвършеният Баща, несравнимо повече Баща и от най-добрите земни бащи и точно, както бащата от притчата за блудния син, ни очаква да се завърнем при Него и да ни прегърне отново силно.

Ако сега, скъпоценни братко или сестро, си в подобна ситуация и ако си новородено дете на Бога, но не "усещаш" Божията любов, ако си отчаян и съкрушен и потопен в скръб, знай, че точно тази скръб по Бога ще те доведе до спасителното покаяние. (2 Коринтяни 7:10)

Не просто, защото така пише, говоря от опит, защото съм била на това място и съм се усещала по същия начин. Защото вече знам, че дори да не "усещам" Неговото присъствие, аз продължавам да съм в Неговата ръка и нищо не е в състояние да ме грабне от там. (Йоан 10:28,29) Понеже съм уверена,

"че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ." (Римляни 8:38, 39)

И ако на своя народ Израил, Бог е обещал:

"Оставих те за малко време; Но с голяма милост ще те прибера. В изобилието на гнева Си скрих лицето Си от тебе за един миг; Но с вечна благост ще се смиля за тебе, Казва Господ Изкупителят ти." (Исая 54:7,8)

То на нас, които сме в Христос,  казва: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя". (Евреи 13:5)
А нашият Господ ни обеща: "и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века." (Матей 28:20)

Защо имам увереността в Божията любов? Защото лично Той я доказа, като умря за нас, още, когато бяхме грешници:

"Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас." (Римляни 5:8)

Защото "Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си." (Йоан 15:13)

И сега, ако скърбиш поради греховете си и защото си наскърбявал Божия Дух, то е точно, защото Божията любов те държи в прегръдката Си. Защото не те е оставила да се закоравиш в греховете си дотолкова, че да ги обикнеш повече от Него и да не искаш да се върнеш при своя Баща.

Можеш да изгубиш вяра в себе си, в съдбата си, в хората, в приятелите, дори в най-близките си, в бъдещето – всичко това се променя. Но единственото нещо, в което можеш да бъдеш уверен, единствената действителна реалност е Божията любов.

Ако дори за миг се усъмниш в нея, погледни към кръста...

Не спирай да чакаш, не спирай да Го искаш, не спирай да Го търсиш, не спирай да хлопаш! (Матей 7:7,8)
Дори нищо да не чуваш, дори нищо да не чувстваш, Исус е до тебе.Той плаче с тебе, страда с тебе, моли се с тебе и ходатайства за тебе. (Евреи 7:25)
Той умря за тебе... 

Толкова много те обича.
Не спирай, защото, точно когато си мислиш, че всички са те изоставили, че си съвсем сам и отхвърлен, Той ще намери и ще ти изпрати някого, с посланието на Неговата любов, на Неговата грижа, на Неговата милост, на Неговата прошка. Ще ти даде Слово, което ще се вреже в сърцето ти и ще знаеш, че е точно за теб, точно за този момент. Ще те подхване и ще те издигне над бурята и над бушуващите води и ще те постави в безопасност, защото си познал Името Му. (Псалм 91:14)

Тогава пак ще заплачеш, но вече няма да си съкрушен от греха и проблемите, а защото ще недоумяваш, защо...

Защо въпреки всичко, Той пак те обича, пак проявява милост към тебе, пак се грижи за тебе. Защо, въпреки че ти си бил неверен, Той пак е верен към тебе.

Тогава сърцето ти, разлято, като восък ще отговори: "Говори, Господи, защото слугата ти слуша."