Най-главната характеристика на Бог е СВЯТ. Единствената характеристика, която се употребява за Него три пъти. Знаем, че в еврейския език, ако нещо е много важно и трябва да се подчертае, се повтаря два пъти – "Истина, истина..."
Ако тази дума се използва за охарактеризиране на Бог три пъти, значи е много важна. Бог е СВЯТ – декларация, СВЯТ – подчертаване, СВЯТ – дебело подчертаване.
Откровение 4:8 "И четирите живи същества, които имаха по шест крила, бяха покрити с очи наоколо и под крилете си; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, Който беше и Който е, и Който ще бъде."
Да, Бог е любов, да Той даде Сина Си от любов към света и това е послание, с което трябва да отидем към света. Но ако не кажем на хората за Божията святост, те никога няма да осъзнаят Христовата жертва на кръста. Никога няма да разберат Божия гняв, който се стовари върху собствения Му Син, за да не се стовари върху нас, за да ни спаси от яростта Си.
И ако в 18-ти и 19-век се е наблягало на греха и на ада, то сега сме в другата крайност – говорим само за любовта. Сега, дори така наречените християни, посещаващи църквите редовно, по нищо друго не се различават от света. И те имат същата ценностна система, като света, имат същите желания и стремежи, като света, единственото нещо, с което си мислят, че са различни е, че са си сложили Христос, като черешка отгоре на тортата на живота си.
Екстремността на проповядването на "Бог е любов", без да е балансирана с изясняване на Святостта на Бог е довела съвременното християнство до човекоцентрираност, което всъщност е сатанинската философия на хуманизма. От там произлиза и евангелието на просперитета, от там произлиза толерантността към греха, дори вече почти не се говори за грях в църквите, за да не изгоним хората от събранието. От там произлиза и отстъпническата църква, която е по-загрижена за мнението на света, отколкото за мнението на Бога. Дотолкова сме станали безчувствени към греха, като прокажените към болката, че вървим към самоунищожение.
Толкова сме замаяни от влиянието на хуманизма, че си мислим, че можем да си продължаваме да си живеем в грях, наивно вярвайки, че Бог е толкова добър, че ще ни прости, даже може би няма защо и да се молим да ни прости, Той знае сърцата ни, знае, че Го обичаме, пък и Той ни обича, няма да ни прати в ада, ама как ще ни прати в ада? То изобщо ад съществува ли? Как може Бог, който е любов да създаде такова място?...
Посланието за Божията любов е много важно за бедните, изстрадалите, угнетените, подтиснатите, онеправданите. То е много важно за християните, които ходят в поражение и отчаяние и осъждение. Божията Любов е тази, която Го кара да продължава да ни търси, да ни призовава, да протяга ръцете Си към нас. Познаването на Божията Любов ни дава сила и увереност, когато минаваме през изпитания и трудности. Увереността в Божията Любов ни дава надежда в отчаянието. Ние не можем да живеем без Божията любов. Да, Той ни обича, такива, каквито сме, но ни обича твърде много, за да ни остави в робството на греха, заблудата, лъжеученията, които са капаните на противника. Божията любов е тази, която ни изобличава и ни поправя, даже по това познаваме, че сме синове – „Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема, Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.” (Евреи 12:6-8)
Бог не е като Илий, който нежно смъмри синовете си: "Тогава той им каза: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши неща от целия този народ."
Бог изпрати проклятие върху целия му род и си издигна ВЕРЕН свещеник.
Въпросът е, ние ВЕРНИ свещеници ли сме? Не говоря само за пастирите и служителите в църква, а за всички вярващи – ние ВЕРНИ свещеници ли сме?
Няма коментари:
Публикуване на коментар