БОГ Е ВЕЧЕН, СВЕТЪТ Е ОБРЕЧЕН

Преди около 2 години, след 19 години във вярата, Бог ме прободе в сърцето с един стих:

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Лука 14:33

След толкова години четене на Библията, сякаш чувах тези думи за първи път! И знаех, че се отнасят за мен.

"Господи, какво означава това, моля Те, кажи ми!
Какво означава на практика това за мен?
Какво да направя? Какво искаш от мен?
От какво да се отрека?
Да, знам, че пише "от всичко", но какво означава това?
А какво означава "всичко"?"

Това бяха въпросите, с които говорех на Бога три дни.

Отговорът дойде отново от Словото:

1 Коринтяни 7:29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; 30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; 31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава.

От земната, светската гледна точка, ние си мислим, че имаме много неща. Мислим си, че притежаваме много неща. И не става въпрос само за материалните – мислим си че притежаваме нечия любов, привързаност, уважение, одобрение; образование, кариера, деца, съпруг и болезнено страдаме, ако загубим нещо, или някого...

Но всъщност:

Що имаш, което да не си получил? (1 Коринтяни 4:7)

Ако погледнем от Божията гледна точка, Той иска от нас същото, което поиска и от Авраам – да Му дадем, това, което Той ни е дал! Дори ако сме се привързали много към него.

Само ако можехме да осъзнаем, че каквото и да си мислим, че имаме – в ръцете на Бог, то е на възможно най-доброто място!

Авраам го осъзна...

Съпруг, съпруга? Имаш, но като че нямаш!
Проблеми, тревоги? Имаш, но като че нямаш!
Радост, щастие, успех? Имаш, но като че нямаш!
Материални притежания? Имаш, но като че нямаш!
Кариера, бизнес, служение? Имаш, но като че нямаш!

Никой не ти ги взема тези неща от ръцете! Но те вече не те държат! Нито ти си вкопчен за тях. Те вече не са твоят източник!
Сигурността ти не идва от съпруга, а от Бога, така че, дори да ти е отнет, твоят източник на сигурност, твоят Щит, Закрилата ти са непокътнати!
Нещастието, тревогите, провалите не могат да те съборят, защото стоиш на Канарата!
Радостта и щастието ти не идват от умножаване на житото и виното, а  от самия Трон – отдясно на Бога!
Предметите – красиви, скъпи, големи, малки не те държат, защото те държи Собственикът на всичко!
Славата, богатстото, властта вече не те блазнят, защото стоиш в Славата на Господаря на господарите!

Ето така стоят нещата от Божията гледна точка!
Само ако можехме да погледнем през нея!

Останалото време е кратко!

Може да не доживееш великия Ден Господен, но животът на човека е толкова кратък!
И все пак, ако погледнеш от Божията гледна точка, ще осъзнаеш:

БОГ Е ВЕЧЕН, А СВЕТЪТ Е ОБРЕЧЕН!

2 Петрово 3:10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, 12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!

Ако всичко, което имаме е това, което е на земята, което сме вършили на земята, с какво ще останем в ръцете си?
С пепел и шлака?

БОГ Е ВЕЧЕН

И ни е призовал да живеем с Него във вечността. 

Ако тази мисъл не ви взриви главата – молете се. И не спирайте да се молите, докато Бог не ви покаже как стоят нещата от Неговата гледна точка!

Какво бихме могли да сложим на везните от преходните земни неща, че да натежи повече от ВЕЧНИЯ БОГ?

"Господи, отпечатай вечността на очите ми!"

Свързани публикации:

ДЪСКА И АБСУРД

ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ

В РЪКАТА НА ГРЪНЧАРЯ

НЯКОЛКО ОТКРОВЕНИ ВЪПРОСА ЗА ДЖОУЗЕФ ПРИНС, д-р Майкъл Браун

Редовно чувам свидетелства за вярващи, които са били трансформирани чрез служението на Джоузеф Принс и аз благодаря на Бог за всяко едно от тези добри свидетелства.

Без съмнение, неговото послание за благодатта освобождава мнозина от легализъм, от религия, основана на собственото представяне в дела, от духовен комплекс за малоценност, и за всичко това, аз съм благодарен.

През 1992 година, Бог ми говорѝ да направя ново изследване на благодатта и резултатите от това изследване ми отвориха очите, до точката, че една от главите в книгата ми от 1997 „Иди и не съгрешавай вече”, се нарича "Всичко е благодат", докато друга се нарича "Буквата убива."

Така че, колкото и да съм известен, като проповедник на покаянието и святостта (което е правилно), проповядването ми изтича от и във Божията благодат, както това се изразява най-пълно в Исус.

Точно защото съм толкова ревнив за Божията истинска благодат (виж 1 Петрово 5:12.),  написах посланието „Хипер-благодатта: Излагане на опасностите от модерната благодат” и макар да се съгласявам с много неща, които пастор Принс учи, също така имам силна област на несъгласие. (Трябва да отбележа, че наш общ колега занесе подписано от мен копие на „Хипер-благодатта” на Пастор Принс, но аз не успях  да си осигуря лична среща с него.)

Критиците от Хипер-благодатта  ме обвинват в неразбиране или изопачаване на тяхното послание, независимо от факта, че цитирам съответните автори, пастири и учители директно в цялата книга, справедливо и в контекст.

Но тъй като всички сме съгласни, че по-голямата яснота и смирението са от изключително значение в нашето взаимодействие и че трябва да се стремим към единство и разбирателство, където е възможно, публикувам тези въпроси за обсъждане.

Намерението ми не е да възбудя грозен дебат, нито да се подигравам. Трябва да разберем къде наистина се различаваме и къде – не. Така че ето моите въпроси към вас:

1) Дали Бог изисква нещо от вас, като Негово дете? Има ли нещо, което Той казва, че трябва да се прави, като Негово дете, освен да се получи Неговата благодат? Ако е така, има ли духовни ползи, които идват чрез покорството на тези изисквания и духовни загуби, които идват от това да ги пренебрегваме?

2) Новозаветните автори често ни увещават да живеем по начин, който угажда на Господа. Означава ли това, че е възможно за нас да живеем неугодно за Него? Съгласни сме, че той се отнася към нас, като възлюбени Негови деца, но винаги ли Му се харесаме? И тъй като Павел  ни кара да не наскърбяваме Духа, означава ли това, че можем, всъщност да Го огорчаваме?

3) Има ли нещо, което можете да направите, за да разочаровате Господ? Ако Господ винаги гледа на нас като перфектни пред Него, има ли някакъв начин да Го разочароваме? Чувал съм да казвате, че ние не можем да Го наскърбим или разочароваме, освен когато не се доверяваме на Неговата благодат, но съгласно вашето послание, нима този грях не е простен също?

4) Ако Бог е обявил бъдещите ни грехове  за простени, по същия начин, както е обявил и миналите ни грехове за простени, защо Павел и другите новозаветни автори се обръщат към същите тези грехове в посланията си, и защо Исус се обръща към тях в Откровение 2 и 3? Ние знаем, че Бог не ни припомня нашите минали грехове, тъй като Той ги е простил и "забравил". Защо тогава пък ни изявява  нашите сегашни грехове в Новия Завет, дори ни предупреждава за опасностите от ходене в тези грехове, ако те също са били простени и забравени в аванс?

5) Водещ проповедник на хипер-благодатта твърди, че учението за нарастващото освещение е "духовно убийствена лъжа." Означава ли това, че проповедници на благодатта  като Чарлз Спърджън, които вярваха в нарастващото освещение, са поучавали тази предполагаема лъжа? И ако "нарастващото освещение" означава просто да извървим нашата святост с помощта на Духа, тогава, кое е толкова опасното на това учение? Казано по друг начин, отхвърляме ли  концепцията, че Този, Който ни направи святи сега, ни призовава да живеем свят живот в мисли, думи и дела, като по този начин "завършваме нашето освещение в страх от Бога" (2 Кор. 7: 1)? Не казва ли Павел, че ние сме наречени светии (това е, което сме) и призовани да бъдем светии (това е как живеем)? (Виж 1 Кор.1:2)

6) Съгласни сме, че Святият Дух никога не ни осъжда за нашите грехове като вярващи, но нали все пак ни прави да се чувстваме неприятно, когато грешим? За мен, това е един много любящ акт на Отец, да  иска да не се чувстваме удобно, правейки неща, които могат да унищожат нашия живот и живота на другите. Не е ли това нещо, което да приемем? И не ни ли води това до кръста, а не далеч от него?

7) Ние сме съгласни, че не трябва да се изповядваме за всеки грях, който извършваме всеки ден, за да "останем спасени", но нима някакъв вид изповед и молба за прошка не е правилното нещо? Например, не е ли правилно за вярващи да казват: "Татко, съжалявам, че съгреших и Те моля да ме очистиш"? Нима не е добре за нас да ни се умиват краката (използвайки езика на Йоан 13), когато усещаме необходимостта за това? Нима отричаме Божията благодат или показваме непознаване на Божията благодат, когато изповядваме греховете си към Него и го молим да ни прости?

8) Ако вярваме, че  не се съди за нашето спасение по нашето поведение, как можем да  избегнем самозаблудата? Знам, че сте срещу някои видове самоизпитване, за да не станем "със съзнание за грях"  и да откъснем поглед от завършеното дело на кръста, но какво ще кажете за стихове, които гласят, че ние знаем, че сме преминали от смърт към живот само ако живеем по определен начин (като 1 Йоан 3:14)? Ако ви разбирам правилно, вие бихте  поставили под въпрос спасението на някого, който не  показва промяна на живота си и продължава да ходи непокоян в грях. Но не означава ли това, че на някакво ниво, вие гледате на вашето "представяне в дела", за да потвърдите вашето спасение?

9) Смятате ли, че има някаква опасност да се твърди, че ученията на Исус преди кръста не се отнасят за нас, като вярващи днес? Аз отделих много време по този въпрос в книгата си, излагайки, което аз вярвам, че има съвсем реални опасности, като се прави това, но за момент, аз съм се чудел дали можете да ми кажете, защо проповедници на благодатта, като Спърджън (когото споменах по-горе) или Мартин Лойд-Джоунс прославят Проповедта на планината и я считат за материя за избор за вярващите днес, докато вие я отхвърляте, като приложима за нас. Дали те са пропуснали нещо?

10) Какво означава за вас да ходите в страха от Господа? Съгласни сме, че не можем да живеем в сервилен страх пред нашия Отец, особено когато страхът съдържа в себе си наказание (1 Йоан 4:18). Но какво ще кажете за стихове като тези, адресирани до вярващите?

"И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,"

(1 Петрово 1:17-19)

11) Виждате ли евентуална опасност, подчертавайки, че е невъзможно за един вярващ да загуби спасението си? Разбира се, можем да спорим дали Библията учи, това изобщо, но просто като въпрос на опит, много от нас са се сблъсквали с много изгубени души – пияници, блудници, без най-малък интерес към Бога (виж 1 Кор 6:9- 10) – Кой след това ще ни увери, че те са спасени, защото било невъзможно за тях да загубят своето спасение“? Така че на практическо ниво, мислите ли, че е важно да се добавят някакви библейска възражения на учението за вечната сигурност и ако е така, как може да се направи това, без да се сложи акцент върху "представянето в делата"?

Отново – в публикуването на тези въпроси, аз не се опитвам да се препирам, нито съм ги формулирал така, че да се създаде някакъв капан. Аз наистина питам за честни отговори от пастор Принс и от тези, които приемат модерното посланието на благодатта, за по-голяма яснота и разбиране, и когато е необходимо, за самостоятелно коригиране.

Нека всички ние ходим в пълнотата на Божията благодат и любов!

Майкъл Браун е автор на 25 книги, включително на "Можеш ли да си гей и християнин?" и домакин на национално обединеното радио толк-шоу "На огневата линия." Той е и председател на Училище за служения "ОГЪН" и директор на Коалицията на Съвестта.








Бележки на автора на блога:

Това е втората статия на Майкъл Браун, по темата за хипер-благодатта, която публикувам в блога си.
Причината е, че виждам как мои скъпи братя и сестри в Господа се впримчват в тази грешка.

Моето мнение е, че благодатта ни се подари в Исус Христос, за да можем да изпълняваме един много по-висок и по-строг закон – законът на Христос (Матей 5, 6 и 7 – Проповедта на планината), който Святият Дух пише на сърцата ни и освен, че ни прави да сме наясно с него, Той ни дава също желание и сила да го изпълняваме.
Но за закона на Новия Завет – в друга статия.

Свързани публикации:

КОНФРОНТИРАНЕ НА ГРЕШКАТА НА ХИПЕР-БЛАГОДАТТА, Майкъл Браун

ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

НИТО ПОД ЗАКОН, НИТО БЕЗ ЗАКОН

ЧОВЕШКИЯТ СИН

Трябваше да чуя гледната точка на един бивш мюсюлманин за това, кое го е убедило в божествеността на Исус Христос, за да осъзная и аз значението на титлата "Човешкият Син".

В Стария Завет, където хората са били наясно за съществуването на Бога и за позицията на човека спрямо Бога,  това название се е използвало за разграничаване на човешките същества от Бога и от Небесните същества. В Битие, Йов, Исая, Еремия, Езекиил и в Псалм 144 на Давид, наименованието се използва в смисъл на ниската позиция на хората спрямо Бога.

Но в книгата Даниил става въпрос не просто за човешки син, а за Един, Който изглежда, като човешки син, но седящ отдясно на Силата, увенчан с Владичество, Слава и Царство:

Даниил 7:13 Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него 

Точно към Даниил 7-ма глава се отнасят думите на Исус в Евангелието от Марк:

Марк 14:62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

И още се казва в пророчеството на Даниил:

Даниил 7:14 И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

И това е потвърждение на пророчеството от Псалм 2  и Псалм 110 на Давид:

Псалм 2:6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм. 7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих. 8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. 9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд. 

Псалм 110:1 Давидов псалом
Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие. 2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си. 

И още веднъж потвърдено от ангел Гавриил пред Мария:

Лука 1:30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. 31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус 32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. 33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. 

Когато Пилат попита Исус дали е Цар, Исус му отговори утвърдително, в съответствие с пророчествата, дадени за Него:

Йоан 18:37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

Исус Христос се роди и дойде на света, местообиталището на човешките същества, точно поради тази причина – да свидетелства за ИСТИНАТА. Истината, чието въплъщение беше Самият Той! Това беше начинът БОГ да свидетелства за Себе Си – като дойде на света от Небесните Си владения, като приеме образ и форма на човек, в човешка плът, за да може Божият Единороден Син да се нарече също така и ЧОВЕШКИЯТ СИН. 

Исус говори за Себе Си, като за Човешкия Син, като споменава тази Си титла повече от 80 пъти в Евангелията.
Защо Исус, който винаги твърдеше, че е изпратен от своя Отец – Бог, не наричаше Себе Си с титлата "Божи Син", а предпочете да Се нарече "Човешкия Син"?


Защото Божият Син беше изпратен от Отец на земята, сред хората, именно в качеството Си на представител на Човешкия род.
Защото с тази си титла и в качеството Си на Човешки Син, Исус щеше да се представи пред Отец, за да изпълни мисията Си – да примири човечеството с Бога. За изпълнението на тази мисия, трябваше да бъде и Бог и Човек. За да бъде посредник на Новия Завет/Договор, между Бога и човеците, Исус трябваше да бъде едновременно Божи Син и Човешки Син!
Титлата не Му беше необходима за пред човеците, а за пред Бога. Ако Му трябваше титла за пред човеците, щеше да  нарече Сам Себе Си "Божи Син!". Но Той не го направи, Неговият Отец Го направи на два пъти – веднъж при водното кръщение на Исус в река Йордан и веднъж на планината на преображението. Бог засвидетелства пред хората, че Исус е Неговият Възлюбен Син.
А Исус засвидетелства пред Бога, че е Човешкият Син, който беше подложен на същите изкушения и страдания, като човешките същества и въпреки това, остана без грях, за да може да послужи, като съвършения жертвен Агнец, без петно, без недостатък. (Евреи 4:15)


Само като представител на човешкия род, Исус можеше да да бъде жертвата, представляваща човеците, пред Бога.
И само като Божи Син тази жертва имаше стойността и цената да бъде достатъчна. 

...

Какво видя Даниил във видението си? Какво прави представител на човешкия род, СЕДЯЩ, отдясно на Силата, на Небето? И как е възлязъл там, че да седне на Самия Трон, отдясно на Бога? Йоан ни дава отговор на този въпрос:

Йоан 3:13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето. 

...

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: 

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

 

Ето защо титлата "Човешки Син" говори много по-силно за Божествеността на Исус Христос – защото само Божият Единороден Син можеше да бъде изпратен от Небето на земята, като Човешки Син, да изпълни мисята за примирение на Бога с човеците – защото бе заклан, като жертвен Агнец и със Своята кръв е изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ! (Откровение 5:9)

Ето защо няма, не съществува друг път към Бога, няма, не съществува друга врата, освен Исус Христос. Само и единствено Той можеше да изпълни тази примирителна мисия!

Само и единствено в Исус Христос съществуват и двете същности – божествената и човешката!

Само през Неговото разкъсано тяло имаме достъп до Отец, до Небесното Царство!
Затова беше дадено знамението с разкъсаната завеса между Святото и Най-Святото място в храма – за да ни покаже, че вече имаме достъп, чрез вяра в тази жертва Христос на кръста, до престола на милостта и благодатта, до самия Отец!

Само и единствено в разпнатото на кръста човешко тяло на Исус Христос можеше да бъде убита враждата, между хората и Бога. (Ефесяни 2:16) Трябваше да бъде убита, за да имаме мир с Бога.
Защото няма по-окаяни и по злощастни хора от тези, които са във вражда с Бога:

Евреи 10:28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Те са осъдени да бъдат вечно отделени от Този, Който дава Живота – БОГ и дори да просъществуват за кратко на земята, в действителност са мъртви и осъдени с вечно наказание на вечно страдание.

Все още е Ден, все още е благоприятната Господна Година, дадена от Бога да чуем и да повярваме във великата, най-прекрасната вест – че жертвайки Своя единороден Син, Бог даде възможност на хората да заменят враждата с Него – с МИР с Него. (Лука 4:18, 19)
Всички хора вкупом съгрешиха (Римляни 3:10-18) и по този начин влязоха в бунт и вражда с Техния Бог и Създател, защото Той им е дал всяка възможност да познаят, че Той е Бог, но те се отвърнаха от Него и отказаха да Му дадат почитта и покорството като на БОГ.  Предпочетоха да се водят по своите си несмислени мъдрувания и да ходят в своите си беззаконни пътища. (Римляни 1:19-21)
На всички нас, същите тези бунтовни хора, Бог предлага – МИР. Като изработи Сам спасението от наказанието, което заслужаваме – в Христовата смърт на Кръста.

Е, какво решаваш, човече?

Ще продължиш да "живееш" в бунт срещу своя Създател, за да бъде стоварено върху тебе цялото вечно наказание, което заслужаваш от Всемогъщия и Суверенен Бог?

Или ще приемеш МИРА? Ще повярваш ли, че Исус пое наказанието, което трябваше да падне върху теб – върху Самия Себе Си (Исая 53:3-6)?

Какво решаваш?

СЪДЕНЕТО – според значенията на думата

"Не съди!" не е аксиома, а теорема – подлежи на доказване, в зависимост  от състоянието на човека, от случая и от мотивите.

СЪДЕНЕ-РАЗСЪЖДЕНИЕ

Съденето, в значението му на разсъждаване дори ни е заповядано в Словото:
Йоан 7:24
Не съдете по изглед, но съдете справедливо.Йоан
1 Коринтяни 10:15
Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
1 Коринтяни 11:13
Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

СЪДЕНЕ-ОБВИНЕНИЕ

Съденето, в значението му на обвинение към братята, е забранено, в случаите, когато то се извършва от някого, който върши същите неща, има същите грехове, че и по-големи, в които обвинява другите – това се нарича лицемерие и Исус казва изрично "Не съдете, за да не бъдете съдени", но не приключва с това:

Матей 7:
1 Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 И защо гледаш СЪЧИЦАТА в окото на брата си, а не внимаваш на ГРЕДТА в твоето око?
4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

Но, когато извадиш гредата от окото си и виждаш ясно – тогава можеш да извадиш съчицата от окото на брат си – тогава можеш да му посочиш грешката, греха и т.н.

И вече няма да е лицемерие, защото си преминал през същото нещо и можеш от опит да дадеш съвет, упътване и насока.

За същото говори и Павел в Римляни 2:
1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, ВЪРШИШ СЪЩОТО,
2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

Отново – тук под прицел е лицемерието, а не за съденето, само по себе си.

СЪДЕНЕ-ОДУМВАНЕ

Виж, съденето, в смисъла на сочене с пръст и одумване, когато е израз на гордост, презрение и себеправедност, в стила на фарисея, който се сравняваше с бирника – е осъдено от Яков и от Павел в Словото:
Яков 4:11, 12
Не се ОДУМВАЙТЕ един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, ОДУМВА закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

Римляни 14:4
Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
Римляни 14:10
И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо ПРЕЗИРАШ брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

И принципът е да не ставаме повод братята ни да се спъват и да падат:

Римляни 14:13
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.
Посочване на грешка, грях, направено с истинска загриженост за брата, с единствен мотив любов към него е едно, а одумване, сочене с пръст с презрение е съвсем друго!

СЪДЕНЕ-ОТСЪЖДАНЕ

Съдене, в смисъл на отсъждане между две страни е третирано в 1 Коринтяни 6:
1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

СЪДЕНЕ-ОСЪЖДАНЕ

Съдене на вътрешните:

1 Коринтяни 5:
12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.

Тук става ясно, че имаме право да отсъждаме дори наказания на вътрешните, Разбира се,, във 2 Коринтяни 2, Павел съветва да простят на наказания и да го утешат да не би да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

Съдене на външните – света 

Тях Бог ги съди и Словото:

Йоан 3:18
Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
Произнасяйки тази присъда, ние не осъждаме от само себе си никого! Но сме длъжни да прокламираме условията, при които външните са ВЕЧЕ ОСЪДЕНИ, или условията, при които няма да бъдат осъдени.

Така че хитрото измъкване на уж Божии служители, които, криейки се зад цитата "Кой съм аз, че да съдя другите" не смеят да нарекат греха – грях и злото – зло, може да ги направи приятели със света, но ще пропуснат да предупредят за идещия Божи гняв.

Ние ще съдим света и ще съдим ангели.

Трябва да сме наясно кога, как, защо, с каква цел и с какъв мотив можем, или трябва да съдим.

И най-важното, което трябва да помним:

2 Коринтяни 3:
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Свързани теми:
ЗА САМОИЗОБЛИЧЕНИЕТО И ИЗОБЛИЧЕНИЕТО ОТ БОГА

ТВОРЕЦЪТ И ИМИТАТОРЪТ

За нас, вярващите, е абсолютно явно, ясно и несъмнено Кой е Творецът на Небето, земята, морето и всичко, което е в тях.
Има само един Творец!

ИМИТАТОРЪТ

Но има и имитатор. Този имитатор имаше висока позиция пред Бога. Той е едно от трите Небесни същества, назовани по име, чиято функция ни е разкрита в Словото.
Ангел Гавриил, например, беше изпращан с най-важните Слова от Бога към конкретни хора – Даниил, Захария, Мария. Дори има част от Словото, в Даниил, написана от негово име.
За архангел Михаил знаем, че е войнстващ изпълнител на Божиите заповеди – включително и при отговор на молитвите на хората. (Даниил 10:13)
А за Сина на деницата четем, че е херувим, създаден заедно с тъпанчета и свирки, направени за него, че  има псалтири, че е обитавал Божия хълм, че е бил обсипан със скъпоценни камъни и е засенявал. От всичко, записано в Исая 14 и Езекиел 28, можем да придобием представата, че функцията му е била да води поклонението към Бога от самото обиталище не Божията Слава, отразяващ, чрез скъпоценните камъни, с които е бил обсипан, красотата и великолепието на Бога.
Докато ... в сърцето му се появи беззаконие:

Исая 14:13 А ти думаше в сърцето си: Ще ВЪЗляза на небесата, Ще ВЪЗвиша престола си НАД Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, 14 Ще ВЪЗляза НАД висотата на облаците, ЩЕ БЪДА ПОДОБЕН НА ВСЕВИШНИЯ.

ЖЕЛАНИЕТО НА ИМИТАТОРА

Ето какво му е съкровеното желание на Сатана – да бъде ПОДОБЕН, да имитира Бога, ДА СЕ ПРАВИ НА БОГ.
Е, не му се получи – беше изстрелян като светкавица надолу, към земята. (Лука 10:18)
Небето не остана без водачи на поклонението към Бога – около трона вече няма само един, там летят серафими и други херувими и денонощно хвалят и славят Бога.

А за земята, Бог сътвори човешките същества, заедно с музикални инструменти, монтирани вътре в тях, за да могат да Го хвалят. Така че и на земята службата му беше дадена на други.
Представяте ли си? Някакви нищожни същества от глина! О, не! На Небето се беше провалил, но ако успее да измами хората, може в крайна сметка да получи така желаното издигане нависоко и поклонение, подобно на поклонението на Всевишния.
И в Откровение 13:3б,4 виждаме, че това му желание се сбъдва:

"...и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;"

Но дотогава, основната му цел е все повече и повече да отклонява хората от поклонение към Бога.

ПОКЛОНЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА КЪМ БОГА

Четейки Битие , ние разбираме, че след Едемската градина, въпреки грехопадението, хората са продължили да благодарят и да се покланят на Бога. Нещо повече – те са комуникирали директно с Бога. Това, че са изгубили първоначалните си привилегии, по собствена вина и с малко помощ от сатана, не е заличило от съзнанието им, че Бог все пак, продължава да е Бог и техен Създател и че тяхното съществуване тотално зависи от Него – живеят на земя, сътворена от Бога и собственост на Бога; Тази земя произвежда блага по Божия заповед; Обитават в тела, сътворени от Бога, чрез които с Божията помощ придобиват други хора, като тях.
С други думи, хората са имали пълното съзнание Кой е Бог, какво е направил и какво продължава да прави за тях. И това е продължило, макар и в част от обществото, дори след потопа -- все пак дядото на Сим се е родил преди Адам да умре.
След потопа, обаче, продължителността на живота рязко намалява и устното предание започва да страда от синдрома "развален телефон".
Това е действителната причина Библейският разказ за Сътворението да има бледи, видоизменени копия в културите на езическите народи, а не обратното – че Библейският разказ бил копие на езическите митове и легенди.  Разказът, който се е предавал устно от хора, оставали все по-далече от оригиналния източник със всяко изминало поколение не може да сравни с разказа, продиктуван на Мойсей директно от Самия Източник, от самия Творец, от Този, който в действителност, е бил не просто очевидец, но и главно действащо лице на Сътворението.
Така че, ако чуете някакъв Цайтгайст (някои неправилно го изговарят Зайтгейст, обаче думата е от немски произход и означава буквално духът на времето) да ви мами, че приказките и митовете на древните народи повлияли на Библейския разказ, само защото били записани върху нещо материално по-рано от Библията – не вярвайте!
Критерият за Истина е Божието Слово, а не човешките мнения. Колкото и логични и мъдри да изглеждат в собствените им очи.

Същото е и с поклонението към Бога.
Първото жертвоприношение за грях, беше извършено от самия Бог, когато облече Адам и Ева в кожи от животни – така Бог им показа, че заплатата за греха е смърт и то с проливане на кръв.
Първите благодарствени приноси, описани в Словото са на Каин и Авел, но най-вероятно са били научени на това от родителите си.

После в Словото виждаме Ной да жертва животни на олтар, издигнат на Бога след потопа. И този олтар беше точно на високо място – на планината, на която беше заседнал ковчегът:

Битие 8:"18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; 19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си. 20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;"

От около 2000 години насам, вече е известен смисълът на жертвоприношението – то беше символ, нагледен пример за това, което щеше Бог да направи, за да примири хората със Себе Си.

Изобщо, първоначалният произход на поклонението Е КЪМ БОГА. 

Първото поклонение е към Бога – на Небето и на земята.

Всички останали измислени поклонения, на още по-измислени богове са бледи имитации на Истинското поклонение към истинския Бог.
Езическите поклонения в същността си не са възникнали по по-различен начин от желанието на сатана да ни отклони от поклонение към Бога.
Затова те наподобяват поклонението към Истинския Бог по атрибути, но им е сменен смисълът, обектът на поклонение и някои са отишли в крайностите на сататнинската омраза към човечеството.

Сега! Нека размислим!
Кой е истинският Творец и кой е имитаторът?
Всички езически поклонениея са всъщност, изменено поклонение на Истиснския Бог – а не обратното!
Не са те, които предшестват поклонените към Бога, а е точно обратното!

Всичко, което знае за поклонение към Божество, Сатана го знае от службата си при Бога. Той не може да измисли нищо по-добро, а да е по-различно – не иска.

Не сме ние, които имитираме поклонение на измислени, несъществуващи богове, а тези древни поклонения са били имитация на поклонението към истинския Бог!



Така че, ако някой се опита да ви измами, че не бива да се покланяте на Бога в определен ден, или на определено място, или защото езичници се покланяли по подобен начин, като вас, НЕ ВЯРВАЙТЕ!

Ако се покланяте на истинския, живия Бог в Дух и Истина, нямат значение нито мястото, нито времето, нито дали коленичите, нито дали пеете, или говорите!

Ние се покланяме на Бога и това е угодно на Него.
Когато НЕ СЕ покланяме на Бога, по каквато и да е причина – тогава играем по свирката на сатана, чиято цел е да ни отклони от нашето поклонение към Бога.

Йоан 4:21 ...иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.  
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.     23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.  
24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

 

 

ТВОРЕЦЪТ

Битие 1:
1 В начало Бог създаде небето и земята.  
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.  
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
...

Бог каза... и стана!

Има ли нещо, което може да устои на Словото на Бога?
Той изговаря и от нищото се появява СВЕТЛИНАТА!
Дори преди да изговори слънцето, луната и звездите в съществуване, преди да им даде функция на светила, БОГ създаде СУБСТАНЦИЯТА СВЕТЛИНА!

"4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината."

Бог, който самият е СВЕТЛИНА, самият е източник на светлина (Откровение 22:5), създаде светлина в новата вселена и я раздели от тъмнината. Когато хората бяха с Бога, те имаха светлина, обитаваха в Светлината. Когато хората се отделиха от Бога, потънаха в мрак...
Слепи, глухи и сакати щяха да се лутат и препъват, ако Бог не им изпращаше лъчи светлина -- своите пророци, за да ги води към СВЕТЛИНАТА, която беше приготвил за тях във времето, което беше определил и за което ги беше уведомил, че ще настъпи! Бог нямаше да ни остави в мрак, щеше да ни изпрати истинската Светлина, тази, която ни осветява отвътре и озарява всичко, около нас!

 Йоан 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.  
2 То в начало беше у Бога.  
3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.  
4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.  
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.  
...  
9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

Умиращата звезда "слънце" не беше в състояние да разкъса мрака, в който тънеха човешките души, но СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА изгряваше с изцеление в крилете Си и То беше "Истинската светлина, която осветлява всеки човек".

Нашият ТВОРЕЦ Е БОГ!

Той сътвори всичко чрез Словото Си!

Смисълът на това Бог, Творецът да даде Словото Си на хората е да познаят, че Той е БОГ!

Смисълът на това, хората да осъзнаят, че имат БОГ е да Му се покланят!

Смисълът на това, БОГ да има Негови хора на земята е те да Му се покланят!

ЖЕЛАНИЕТО НА ТВОРЕЦА

Откровение 21:
2 Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.      3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.

Желанието на Бога е да се върнем към Него, към Светлината, Той да е отново наш Бог и ние да сме Негови хора!

Това Си желание Бог декларира многократно в Словото Си:

Изход 6:7; 
Левит 26:12; 
Еремия -- 7:23; 11:4; 24:7; 30:22; 31:33; 
Езекиил -- 11:20; 14:11; 36:28; 37:23; 37:27; 
Осия 2:23; 
Захария -- 8:8; 13:7; 
2 Коринтяни 6:16; 
Евреи 8:10
Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

И не само декларира, но и осигури изпълнението му, като изпрати Сина Си да стане човек, за могат човеците да станат Негови синове.




В една вселена, тънеща в мрак, Бог въведе СВЕТЛИНАТА и всички ангели се поклониха!

Над една вселена, тънеща в мрак, изгря СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА, с изцеление в крилете Си.

От тогава, тази вселена се промени. 
От тогава, за тази вселена настъпи ново летоброене. 
От тогава в тази вселена започна да се установява Царството на Сина! 


Ако ти си преселен от царството на тъмнината в Царството на Сина, ти знаеш на КОГО, ЗАЩО И КАК се покланяш.
Ти познаваш твоя Бог, ти знаеш, своя Цар!
Ти знаеш, че няма други богове, освен НЕГО!

И нищо и никой не може да те спре, да ти попречи, да възпрепятства, да засенчи, да оскверни, да отмени твоето поклонение на твоя БОГ-ТВОРЕЦ

Всеки опит да се попречи на Божиите хора да се покланят на техния Бог не е от Бога, защото желанието на сатана е да ни отклони от това.



Боли ме, когато вярващите се хващат на толкова плитко скроените лъжи на сатана и отказват да се покланят на своя Бог по една, или друга причина.

Дяволът не може да ни накара по никакъв начин да му се поклоним -- нито съзнателно, нито несъзнателно, но може да ни спре да се покланяме на нашия БОГ, ако му позволим, ако повярваме на лъжите му.

НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ДА ПРАЗНУВАТЕ И ДА СЕ ПОКЛАНЯТЕ НА БОГА!!!




БОГ Е СИЛНИЯТ, МОГЪЩИЯТ, СЛАВНИЯТ!




АКО БОЖИЯТ ДУХ Е В СЪРЦЕТО ВИ, 
АКО ХРИСТОС ВИ Е ОСВОБОДИЛ, 
ВИЕ СЕ ПОКЛАНЯТЕ НА БОГА В ДУХ И ИСТИНА!

Никакво място, никакво време не могат да повлияят на вашето поклонение!!!

Моля ви, не поставяйте имитатора над ТВОРЕЦА!

КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ

Разпространяваното в последните години изследване за рожденния ден на Исус, не е нова информация. Въпросът е, какво да правим с нея.
Да направим подписка да се  премести празнуването на Рождество Христово през септември?
И до кого да я адресираме?

Има много неща в Словото, за които не ни е дадена конкретна информация.
Ако трябваше да празнуваме РОЖДЕН ДЕН на Исус, в Словото щеше да им конкретна информация за точната, или приблизителната дата.
Вярвам, че изследването е коректно и допускам, че Исус не е бил роден през декември.

Но като Бог, Исус, всъщност не се е родил тогава, защото е вечен.
Но се е въплътил в човешко същество.

Павел, който е имал много повече знания от нас по Словото, по юдейската трдиция и е бил по-близо от нас до културата на времето на Исус, срещал се е с апостолите, които са били спътници на Господа и дори с брата по плът на Исус, Яков и определено е имал достъп до тази информация – въпреки това, говори за събитието, като за ТАЙНА. (1 Тимотей 3:16)
Апостолите не са изявили тази информация, никой от евангелистите не я е изявил, дори самият полубрат на Исус, Яков, който определено е знаел датата също не я е  изявявил.
Което ни кара да си зададем въпроса – ЗАЩО?

Защото самото раждане на въплътения Бог не е същественото събитие, заслужаващо ликуване, радост, и поклонение.
Акцентът никога не е бил на самото раждане!

Същественото събитие, за което е писано в цялото Писание, информацията, за което протича през всичките му книги, което е било най-очакваното, най-жадуваното, най-изследваното събитие още от времето на Адам и Ева, вестта за което е влязла дори в преданията на езическите народи, което е оздачавало и изумявало изследователите и е изпълвало с копнеж знаещите за него – това е изпълнението на ОБЕЩАНИЕТО  – ТАЙНАТА, за която Павел говори:
1 Тимотей 3:16
"И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя, "КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава".

ЯВЯВАНЕТО В ПЛЪТ
на Този, Който доброволно се отказа от Небесния си статут на Бог, за да стане Човешки Син – ето това е събитието, което беше очаквано хиляди години.
То беше същественото, защото беше изпълненото дългоочаквано ОБЕЩАНИЕ  на Бога към хората.
Ето затова не ни е дадена конкретна дата на раждане на бебе – защото Бог никога не е искал от нас да честваме раждането на безпомощно бебе!
Нито да празнуваме рожден ден на Сина Му – Той няма рожден ден, Той е вечно-съществуващ!

Събитието, обаче, в което цялото НЕБЕ ликуваше и прославяше Бога в което небесното войнство се поклони, при въвеждането на Първородния във вселената – имаше неимоверно по-голямо знчение от едно раждане:
Евреи 1:6 
"А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: - "И поклонете се Нему, всички Божии ангели".

И после това празнично събите се пренесе на земята, за да бъде  оповестена на човечествотвото благата вест за Благоволението на Бога в хората:
Лука 2:
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

Така че, не търсете да празнувате рожден ден, не търсете ден, или месец, търсете раждането на една ЕПОХА с епохално значение за хората!

Търсете ТОЗИ, КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ – доказан, чрез Духа, вядян от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава и очакван отново да слезе в още по-голяма слава!

Свързани статии:

ОБЕЩАНИЕТО

ОБЕЩАНИЕТО

Центърът на Библията е Бог, тя е Книга от  Бога и за Бога от началото до края.
Ние сме свикнали да гледаме на книгите от Стария Завет, като на книги за "поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата". Но има едно нещо, което преминава, като сърцевина, като стъбло през всичките книги от Стария Завет, за да разцъфне в цялата си красота и величие в един точно определен момент от историята – това е ОБЕЩАНИЕТО...

Обещанието за Спасител на човечеството!

То беше дадено още почти при сътворението, на Ева:

Битие 3:15 "Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата."

Обещанието беше потвърдено, когато Бог обеща на своя приятел Авраам три неща – син, земя и потомък, в Когото ще се благословят всичките народи:

Битие 22:18 "в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми."

Сина, Авраам получи още приживе, на потомството му беше дадена обещаната земя 470 години по-късно. Но след, като получи земята, потомството реши, че може да живее без Бога и забрави за третото обещание, дадено на техния отец Авраам.

Давид, човекът по сърцето на Бога искаше да Му построи Дом. Но Бог му каза, че няма нужда от дом, обаче обеща на Давид Той да му даде дом – велик царски род, който ще царува на трона на Юда и от този дом, от този царски род ще произлезе Син – Цар:

Псалм 2:"6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм. 7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих. 8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. "

В последната глава на последната книга на Стария Завет, Бог пак потвърди обещанието Си и това щеше да бъде повод за велика радост:

Малахия 4:2 "А на вас, които се боите от името Ми, Ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; И ще излезете и се разиграете като телци из обора."

И замлъкна за 400 години...

Книжници и свещеници, учители и цели школи търсеха, претърсваха и изследваха Писанията, съпоставяха пророчествата – Кога ще се сбъдне ОБЕЩАНИЕТО?
Кой е ОБЕЩАНИЯТ? Кой ще е Давидовият Син, кой ще е юдейският Цар?
Гледаха, търсеха, взираха се в бъдещето, копнееха да видят това ОБЕЩАНИЕ изпълнено:

Евреи 11:13 "Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч..."...

И изведнъж, както едни овчари си пазеха стадата ...

Лука 2:9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. 10 Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, БЛАГОВЕСТЯВАМ ВИ ГОЛЯМА РАДОСТ, която ще бъде ЗА ВСИЧКИ ЛЮДЕ. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град СПАСИТЕЛ, Който е ХРИСТОС ГОСПОД. 12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се намери МНОЖЕСТВО НЕБЕСНО ВОЙНСТВО, което ХВАЛЕШЕ БОГА, казвайки: 14 СЛАВА НА БОГА във висините, И на земята мир между ЧОВЕЦИТЕ, в които е Неговото БЛАГОВЕЛЕНИЕ.

Самият Бог беше въвел Първородния Си във вселената, в плът, като човешко същество и цялото Небе Му се поклони:

Евреи 1:6 А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: - "И поклонете се Нему, всички Божии ангели".

Ангелите пееха и хвалеха Бога за благоволението, което Бог даде на хората. Благоволението, което отказа на техния род, след като се бяха разбунтували, а даде на бунтовното човечество!
И въпреки това те Го хвалеха и славеха! Както тогава, така и до сега!

Ангели, множество небесно войнство слезе на земята и хвалеше Бога и Го славеше за милостта Му към човеците.
А ние имаме още по-голяма причина от ангелите да хвалим и славим Бога , защото милостта и благоволението на Бога бяха към нас. На нас даде Бог Своя възлюбен Син!

Божият Син, стана Човешки син, за да може Бог да примири бунтовното човечество със Себе Си!
А ние, на които това незаслужено благоволение беше дадено по милост и по волята и суверенното решение на Бога да мълчим ли? Ако ние мълчим, камъните ще започнат да Го хвалят!

Събитието, което раздели времето на две – време преди да се изпълни ОБЕЩАНИЕТО и времето на изпълненото ОБЕЩАНИЕ!

Четири хиляди години Бог подготвяше човечеството за тази велика радост, за това велико Спасение – за Правдата, която щеше да изгрее, като слънце, с изцеление в крилете Си над поробеното под греха човечество!

Хиляди години хората, които знаеха за това ОБЕЩАНИЕ се молеха и очакваха неговото изпълнение...

И ЕТО...

Лука 2:25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него. 26 Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа [Помазаника] Господен. 27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: - 29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; 30 Защото ВИДЯХА ОЧИТЕ МИ СПАСЕНИЕТО, 31 КОЕТО СИ ПРИГОТВИЛ ПРЕД ВСИЧКИ ЛЮДЕ; 32 Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

Ние не празнуваме рожден ден!
Ние празнуваме изпълнението на ОБЕЩАНИЕТО.
ОБЕЩАНИЕТО, което превърна историята в НЕГОВАТА ИСТОРИЯ!

ОБЕЩАНИЕТО, което даде на нас, хората Емануил – Бог с нас!
ОБЕЩАНИЕТО, чието изпълнение донесе така дългоочаквания МИР, примирението между Бога и хората:

Евреии 1:1 Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, 2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете, 3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо, 4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

ОБЕЩАНИЕТО, чието изпълнение изпрати представител на нашия човешки род на Небето, до Престола, отдясно на Величието, да се застъпва за нас!

Изпълнението на това велико ОБЕЩАНИЕ заслужаваше годините преди него да се отброяват обратно в ОЧАКВАНЕ  на неговото изпълнение!
Защото с изпълнението на това ОБЕЩАНИЕ, започна НОВА ЕРА, Ерата на Христос и Неговите хора!

Как да мълчим ние, които сме в тази велика привилегирована позиция:

Ефесяни 1:4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; 5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, 6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си, 7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,

Как да се сдържим да не отдадем цялата слава, любов, благоговение, благодарност на НЕГО – нашето изпълнено ОБЕЩАНИЕ!

Винаги, всичко е било за Него!
И всичко – НЕБЕСНО И ЗЕМНО ще се събере пак В НЕГО!

А ние имаме честта и привилегията още сега да сме в НЕГО, нашето изпълнено ОБЕЩАНИЕ!

Радвайте се и се веселете, пейте, играйте, танцувайте, хвалете, славете, празнувайте изпълнението на нашето ОБЕЩАНИЕ!






Свързани статии:

КОЙТО БИДЕ ЯВЕН В ПЛЪТ