В РЪКАТА НА ГРЪНЧАРЯ

"Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза: Стани та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми. Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи."   Еремия 18:1-4

Както се види угодно на Грънчаря, такъв съд прави Господ от всеки един от нас. Ние може да си имаме мечти, планове, образ за самия себе си, може да правим усилия да променим, да подобрим този образ, както ни учат някои. Дори ако сме чули ясно Божия призив, може да не харесваме това, за което Бог ни е призвал и да пожелаваме нечие чуждо призвание, НО:

"Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба?" Римляни 9:21

Ще кажете, ако е така, какво, да останем в жалкия си живот, в жалкото си състояние? Ами ако тези мечти и планове Бог ги е положил ва нас? Да не копнеем за по-висши дарби и призвания ли? Ако Бог ни е дал свободна воля, защо да не я уважи? Как така – "към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява?" 

"На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?"  Римляни 9:20 

Противоречи ли си Бог? Ограничава ли ни? Подиграва ли ни се? Налага ли ни Волята Си?
До каква степен имаме свобода и до каква степен сме ограничени от Божието предопределение? Калвинисти ли да сме, или арминияни?

Ех, как сами си усложняваме живота с нашето невежество...

На всички сложни и щекотливи въпроси, занимавали умовете на стотици теолози, въпроси, по които са били изписани хиляди страници, простият отговор е... МЕКА ГЛИНА.

Проблемът е, че гледаме на себе си от земна, плътска, душевна, себична гледна точка. Отрудени и обременени, заробени в бедност, или богатство, в грижа от безработица, или в прекомерна заетост, проблемът е един и същ – дяволът ни навира в очите всякакви грижи, проблеми, пожелания, изкушения, предмети, взаимоотношения, противоречия – ВСИЧКО възможно, с единствената цел да ни попречи да погледнем към БОГ.

Не, не искам да кажа, че трябва  да се превърнем в безплътни духчета, с ореолчета над главите и да се държим така,  сякаш не живем в материалния свят, сякаш нямаме потребности, семейства и задължения.
Искам да кажа да си сменим парадигмата.

Тук трябва да отделя малко място на дефиницията на "парадигма".
"Думата парадигма има гръцки произход. В началото тя е била научен термин, а сега се употребява за обозначение на модел, теория, възприятие, предпоставка, или отправна система. В по-широк смисъл, парадигмата е начинът, по който "виждаме света" – не в смисъл на визуално възприятие, а в смисъл на възприемане, разбиране и интерпретиране." (Стивън Кови)
Парадигмата е като карта на дадено място. Представете си, че държим в ръцете си карта, но тя е грешна, нищо, че на нея пише, че е за мястото, където искаме да отидем. Колкото и да следваме указанията и, дори понякога да ни се струва, че сме достигнали до определена желана точка, ние никога няма да се озовем, на мястото, където наистина искаме да отидем, защото се водим по грешна карта...
Можем да се опитаме да променим поведението си, нагласата си, отношението си...но пак няма да отидем при целта ни.
Може някой упорито да ни убеждава, че това е вярната карта, трябва само да не се отказваме, да не спираме да вярваме, да не спираме да си представяме, да не спиране да правим положителни изповеди, да не смеем да правим отрицателни изповеди, да не се отчайваме, победата е ей-там, ние ще спечелим!
Ще спечелим какво? Всъщност, ще отидем ли там, където е предназначението ни?
С грешната карта – никога! Не всички пътища водят към Рим. С грешната парадигма – никога!

Вярната парадигма е картата от БОЖИЯТА ГЛЕДНА ТОЧКА.
А-а-а-ха! Светна ни най-после какво имаше предвид Исус, като ни каза да да искаме, да хлопаме и да търсим. Самият Исус не правеше нищо друго, освен това, което виждаше Отец да прави. Не казваше нищо друго, освен това, което чуваше Отец да казва.
Ако само за миг получим безценната благодат да погледнем от Божията гледна точка, изведнъж, всичко си идва на мястото, объркването, блуждаенето спира, изведнъж ни става срамно за какви неща сме копняли, какво ни е вълнувало и разбираме, кое е най-ценното нещо, заради което си струва всичко друго да изгубим:

"А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия" Филипяни 3:8

Да Го познаваме е вечен живот. Да Го познаваме, означава да Му се доверим за всичко. Да Го познаваме, значи да Му се предоставим, като МЕКА ГЛИНА в ръцете Му, защото знаем, че няма по-съвършена форма, от тази, която Той е определил за нас. 
Да Го придобием, означава да се облечем в Него:

"Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене." Галатяни 2:20 

Уж сме ние, в същия дом, в същото семейство, на същата работа, в същата църква, но те изглеждат по много различен начин, сякаш са подредени по съвсем различен начин, всичко е обратно, на това, което е било до сега...
Чакай, малко, не е обратно, а така както трябва да бъде. Досега е било обратно. Сякаш сме живели досега в един свят зад едно замъглено огледало, което отразявало обратно и неясно действителността.

Не се връщай повече там, няма време...