ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ

За да ни стане по-ясно, нека се опитаме да погледнем линията на ВРЕМЕТО, не от нашата, а от Божията Гладна точка.
Миналото, настоящето и бъдещето изглеждат като отсечка от геометрията – множество от точки. Нека човешкото същество е като имагинерен обект, движещ се от дадена началана точка А, към определена крайна точка Z по тази отсечка, само в една посока. Това разстояние, от т. А до т. Z, може да има около 70, 80, където има сила и 120 клика (мерни единици), върху една по-голяма отсечка, която, до сега има около 6 хиляди клика, известни на земното човечество от Божието Слово. (Който иска да спори за това, нека спори с Господа, не с мен, макар, че не ми е известно, някой да е спечелвал спор с Него – Йов 38-41 глава. Пък и не е това целта на писанието ми – използвам примера само като илюстрация.)

Сега си спомнете Земята, както я беше заснел изкуственият спътник „Вояджър” от разстояние 6 милиарда километра, изглеждаща, като бледа синя точка в лъч слънчева светлина. Представете си, че тази точка са всичките 6 хиляди клика земна история. В малката точица дори не се различават още по-малките отсечки на милиардите животи на човешките същества, обитавали я през всичките тези 6000 клика…
А Вояджър е само на границата на Слънчевата система…
И…„си казвам: Какво е човек, за да го помниш?
Или човешки син, за да го посещаваш? (Псалми 8:4)

Сега си представете, че този лъч слънчева светлина е само малка част от вечността, на която са нанесени нашите 6000 клика земно време…
И нека разсъдим – къде се намира онова място от нашия живот, онази точка, между т. А и т. Z, което ни изглежда тооолкова важно, че да пренебрегнем ВЕЧНОСТТА заради него…

С това съвсем не искам да кажа, че трябва да ходим като безплътни духчета с ореоли над главите. Цялата идея е да поглеждаме от време на време от Божията гледна точка, за да не загубим от перспективата си ВЕЧНОСТТА. Когато гледаме през вечността, неминуемо ни се сменя парадигмата, а от там ни се пренареждат и приоритетите.
Бог създаде, както огромните небесни тела и галактики, така и микроорганизмите, които живеят дори в нашите тела, така и атомите и субатомните частички. Всичко си има място, функция и предназначение, дадени от Бога! Цялата работа е да не се объркаме в Божията изначална наредба с нашето виждане и мнение за наредбата им, за функцията им, за предназначението им…на функцията и предназначението, целта на земния живот на нашата ВЕЧНА ДУША.