неделя, 15 март 2015 г.

ПРАВОТАТА НА СЪРЦЕТО

Идентичност в Христос
Наскоро, по време на един семинар "В търсене на идентичност", успях да облека в богословски термин едно разбиране от Святия Дух, което до сега си обяснявах описателно. За термините ортодоксия и ортопраксия, благодарение на моя скъпа сестра в Господа, доктор по Богословие, вече знаех, но не знаех, че и това, което разбирах под, най-общо казано – "съвършено разположено сърце към Бога" (2 Летописи 16:9), си имало също термин в Богословието – ОРТОКАРДИЯ.

ОРТОДОКСИЯ И ОРТОПРАКСИЯ


И трите орто-та са абсолютно необходими и неразделими у всеки, който се е идентифицирал с Исус Христос в Неговата смърт и възкресение. Ортодоксията – правотата на знанието е най-лесно постижимото, въпреки, че фактът на многобройните заблудителни учения, които господстват из общността на вярващите по цял свят, може би, говори за обратното.

Далеч по-трудна е ортопраксията – правотата на живота. Както казва един от истинските проповедници на Бога: "Открих, че да придобиеш Истината, далеч не е толкова трудно, колкото да живееш според Истината." Обичам да цитирам това, защото и моето откритие за самата мен е такова. И аз установих същото.
Когато, четейки Словото, Святият Дух започне да ти отваря очите за Истината, първата реакция, обикновено е да тръгнеш и ти от своя страна да отваряш очите на тези, които все още са слепи за нея, или за части от нея. Забравили, че доскоро и нашите очи също са били заслепени, ние бързаме, понякога да се възмущаваме, да обвиняваме, да се присмиваме, или да сме саркастични, към тези, които не виждат толкова очевАдни за нас неща. И вместо да се посветим на старание да живеем според Истината, която сме придобили, ние често се посвещаваме да я набиваме с бухалка в главите на другите...
Е, това е да имаш ортодоксията, но да нямаш ортопраксията.

Сигурно ви се е случвало многократно да слушате проповеди какви трябва да бъдем, без в тях да ни се казва как да стане това.
(Разбира се, още по-лошият вариант е да ни поучават в грешните начини за ортопраксията.)

Това е доказателство, че проповедникът, също като едновремешните фарисеи знае много добре какво е правилно и какво не, но не живее според знанието си, не го практикува. Слушателите също разбират, че това,  което се  говори е Истината, но самото разбиране не е достатъчно те да могат да приложат тази Истина в живота си. И ако гледаме примера, който дава проповедникът с живота си, това още повече затвърждава у нас, слушателите убеждението за невъзможността да се живее според Истината – ако той не може, какво остава за нас.
А ако не му познаваме живота, мислим, че той е успял да достигне стандарта и го издигаме на пиадестал, докато той самият си повярва, че е богоподобен...
След тези проповеди, ние се чувстваме изобличени, често укорени, че не достигаме стандарта на живот според Истината и абсолютно обезкуражени, че можем някога да го постигнем.

Този толкова огромен, на пръв поглед проблем за разрива между ортодоксията и ортопраксията има съвсем просто решение. И няма НИЩО общо с усилия за спазване на закони, правила, принципи и заповеди. Не че има нещо лошо в законите, правилата, принципите и заповедите, но те не са и НЕ МОГАТ да бъдат движещата сила за отопраксията.
Кое тогава е движещата сила?
Нали не очаквате от мен да ви кажа нещо ново и тайно, останало скрито през вековете за всички останали?
Единствената движеща сила за нашия прав живот в Исус Христос е Святият Дух. От там, единственото усилие, което трябва да положим е да се предоставяме всеки ден на изпълването със Святия Дух.

"И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено."Римляни 12:1,2
Ортокардия-Ортодоксия-Ортопраксия

Тази много практична тема  заслужава отделно много по-голямо внимание, но е пряко свързана с третото орто-, с правотата на сърцето:

ОРТОКАРДИЯ

В английския език има една дума, която, няма точен български еквивалент, но отразява това, което искам да обясня за сърцето – ATTITUDE. Обикновено я превеждаме, като "отношение", но тя има значение, повече на разположение на сърцето. Тя е, нещо като "отношението" на слънчогледа, който търси първите проблясъци на слънцето от ранна сутрин и през целия ден жадно поглъща всеки лъч светлина и топлина, неспособен да отклони погледа си към нещо друго.
Какво е раположението на сърцето ми към Бога? Обърнато ли е сърцето ми към Бога? Сърцето ми предоставя ли на Бога трона, за да владее Бог над всичко, което имам и което съм? Има ли нещо, което заслужава погледа, вниманието, любовта ми повече от Бога?
Това са все въпроси, чрез които можем да разпознаем има ли я правотата в нашите сърца.

Но не са всичките въпроси от "теста".
Замисляли сте се, защо изображението на сърцето на всички езици означава "ЛЮБОВ/ОБИЧАМ"?
Преди време направих едно откритие в областта на ортокардията, еквивалентно на откриването на Закона на Архимед във физиката. (Надявам се да оцените хумора ми в това.)
Както Архимед по чисто емпиричен път открил, че обемът на водата във ваната се увеличава с обема на потопеното в нея тяло, така и аз по чисто емпиричен път открих, че когато Святият Дух изпълни сърцето ми, обемът му се увеличава толкова много, че може да побере целия свят – изведнъж започваш да изпитваш такава силна любов към всички хора, дори и непознати, че ти идва да ги запрегръщаш наред. Започваш да гледаш на тях по съвсем различен начин – така, както Исус гледа на тях – като на хора, за които Той проля кръвта си...

Колкото и да ми се искаше аз да съм открила тази закономерност, Бог беше вече я "патентовал" в Словото:
"... защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Римляни 5:5
Как може огромната Божия любов да се събере в едно малко, ограничено, човешко сърце?
Ето така – Когато Святият Божи Дух влезе в него, сякаш се отваря ново измерение, сякаш се разкрива нова вселена, сякаш сърцето се превръща в нещо качествено ралично. Точно, както Бог обеща на хората, които ще встъпят в Новозаветни отношения с Него. (Еремия 31:31-33; Езекиил 36:26)
Ние сме станали участници в Божественото естество, което е безкрайно, безгранично, всесилно, мощно, вечно. И само Божието естество е способно на Божията любов.

Всеки опит да изфабрикуваме любов към Бога и любов към ближния без Святия Дух е обречен на провал.

И единственият начин да обичаме Бога и ближните си е... не както казват някои лъжеучители, като се научим да обичаме себе си – това го владеем до съвършенство.
Единственият начин да обичме Бога и ближните си е да се научим да се изпълваме със Святия Дух.

"А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон."Галатяни 5:22,23

Тогава любовта към Бога и към хората около нас е най-естествената субстанция, която започва да се излъчва от нас.

Тогава единствената ни мотивация за всичките ни действия става ЛЮБОВТА.

Тогава и само тогава сърцето ни е право и пред Бога и пред хората.

Имаме ли тази правота на сърцето, всичко останало следва естествено. Дори редът, дисциплината, самодисциплината, спазването на Божия Закон, (който вече е написан на сърцата ни), на заповедите, правилата, принципите.
Всички тези неща се превръщат по-скоро в индикатори, дали все още стоим в правотата на сърцето:

2 Петрово 1: 
3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила;
4 чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света;
5 то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие,
6 на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие,
7 на благочестието си братолюбие, и на братолюбието си любов.
8 Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилват, те ви правят да не сте безделни нито безплодни в познанието на нашия Господ Исус Христос.
9 Но оня, у когото те не се намират, е сляп, късоглед, и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.
Няма друг начин. Това е единственият, стар, изпитан и доказан във времето начин – изпълване със Святия Дух.
...но изпълвайте се с Духа (Ефесяни 5:18)

ИЗПЪЛНЕНИ СЪС СВЯТИЯ ДУХ, ИЛИ ПЪЛНИ СЪС СЕБЕ СИ?

Повечето от нас знаем как става изпълването. Много от нас сме имали тази опитност в определени периоди от живота си с Бога. Знаем, че най-пълноценно, най-удовлетворяващо сме живели точно, когато сме зависели тотално и във всичко от Бога, когато сме се доверявали във сичко на Него.
Познаваме невероятното усещане да сме водени от Божия Дух и да стават чудеса и знамения, дори, когато ние сме били скрити в стаичката за молитва и цялата слава е отивала за Бога. (Или, може би точно за това.) Самият факт, че си бил удостоен от великата привилегия да си използван от Всемогъщия Бог те изпълва с неизмерима радост и сладко смирение.
За да бъдем изпълнени с Духа,
трябва да бъдем изпразнени от себе си.

Какво ни пречи да постоянстваме в това?

Нашето човешко естество, ужасно податливо на гордост. Много бързо свикваме със свръхестестверното и започваме да го приемаме, като даденост. Успокояваме се и постепенно губим първоначалния си ентусиазъм и ревност. Започваме да приемаме себе си прекалено насериозно и постепенно забавяме молитвения живот, четенето, стоенето в присъствието на Бога...
Дори да го правим, то се е превърнало в рутина, в досадно задължение...
Спираме да чуваме какво Бог иска от нас, но държим Той да чуе какво ние искаме от Него.
Мислим си, че вече Бог е длъжен да следва нас, където и да отидем, каквото и да направим...
Заблуждаваме се, че Бог ще благослови нашите дела, на нашите ръце, защо ги вършим в Неговото име...
Обявяваме, че Бог стои зад нас и ние говорим с Неговия авторитет...

ПРЕБРОЯВАНЕТО


Когато Давид беше провъзгласен за цар, в първите години той не влизаше в битка, без да се допита до Бога, без Божието водителсво. Но в един момент, дори когато Бог го беше успокоил от неприятели, реши да преброи мъжете, годни да носят оръжие в царството му. 
Защо му трябваше да го прави? Може би, беше решил, че Бог ще продължи да е с него, дори в собствените му завоевателни планове?
В Словото се казва, че сатана го подбуди към това. (1 Летописи 21:1)
Но от неговия грях пострада народът, над който Давид беше поставен. И в трите възможни наказания – глад, война и мор, все народът щеше да бъде потърпевш. Народът щеше да пострада и в случай, че Бог беше оставил Давид да изпълни сам СВОИТЕ завоевателни планове. Давид не се беше замислял за това, може би. Но когато започна язвата и хората започнаха да умират, Давид беше склонен да поеме наказанието върху себе си – 

1 Летописи 21:17 И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

– проплака Давид пред Бога. Разбра, че хората не бяха негови, за да разполага с тях, с техните животи. Хората, над които беше поставен, бяха на БОГА!

Сатана никога няма да спре да ни подбужда за разни неща, противни на Божията воля, но блазнещи нашето себелюбие, гордост, желание за слава, власт, авторитет и признание.
Те са много лесни за разпознаване. Не е в неразпознаването им причината да им се поддадем, а в пожеланието.

Давид си взе поука от станалото и следващото преброяване, което извърши, беше на левитите!
Давид преброи колко хора можеха да служат на БОГА.

Къде беше разликата?

В разположението на сърцето.

Когато сърцето е разположено, обърнато към нас самите, към нашите планове, към нашите царства, към нашите нужди и желания – ние преброяваме воините, оръжията си за бой, за завоюване на нови територии, за покоряване на нови народи, които да служат на нас. Преброяваме колко хора можем да привлечем на наша страна, за да се бият в нашите битки и войни, или да защитават нас, нашите интереси, да събират съкровища за нас...

Когато сърцето ни е разположено, обърнато към Бога, когато сърцето ни е право пред Бога, ние преброяваме ресурсите си, с които да служим на Бога. Преброяваме колко хора можем да намерим, с които да служим заедно на Бога, с които да прославяме заедно Бога. Търсим хората, в които Божият Дух е положил дарбите Си, според Своето намерение и им помагаме подкрепяме ги, предоставяме им условия, инструменти – за да прославят Бога, да служат на Бога, да развиват и разпалват дарбите и всичко това, с цел изграждането на Храма от живи камъни!
Дори да не ни се даде да строим Божия храм от живи камъни, ще съберем материалите, ще предоставим и личното си съкровище за това,  което самият Бог е обещал да построи и обитава.

Няма да се интересуваме вече от нашето царство, а от Божието.

Какво ще преброим, зависи от правотата на сърцето ни – воините, или левитите?


Какво ще строим, зависи от правотата на сърцето ни – нашия храм, или БОЖИЯ ХРАМ?