сряда, 28 май 2014 г.

OF LOVE AGAIN



There are three main motives for a person to do something - fear, reward and love. All three motives are biblical, but the only motive that matters for the nature of our actions, the motive pleasing God the Father's heart is love. This is the motive that distinguishes the regenerate believer of the unregenerate. This is the motive which determines the direction of the other two motives - toward God, or toward us.

God's love for a born-again believer is one that crushes him, restrains him and makes him loving - both God and his neighbor. Born-again believer does everything out of love for God. Fear of God, for him is the beginning of wisdom, the reward is a bonus, a reason not to be ashamed in the day of judgment seat of Christ, where all the deeds will be tried with fire.

For the unregenerate man, misled or fooled himself that he is in Christ, the main motives are fear and reward - fear for his own skin, not to go to hell and numerous awards in this life due to his "generosity" to accept Jesus Christ into his heart.
Love of God to him is this: "Oh, God so loves me that he would never hurt me, whatever I do, and however I  treat Him. Jesus gave His life for me, how He would not give me all I want! "
And the love of God - of course you will love the one who blesses. The question is when there are no blessings, if there are difficulties, illness, loss. What would the love to God turn into?
In accusation, in hatred?

Unfortunately, this is what we see ...


If the only reason you repented, dear friend, was to keep out of Hell, then all you are is JUST A LEVITE SERVING FOR TEN SHEKELS AND A SHIRT! THAT'S ALL! You're trying to serve God because He'll do you good! But a repentant heart is a heart that has seen something of the enormity of the crime of playing God and denying the just and righteous God the worship and obedience that He deserves! Why should a sinner repent? BECAUSE GOD DESERVES THE OBEDIENCE AND LOVE THAT THE SINNER HAS REFUSED TO GIVE HIM! Not so that he'll go to heaven. If the only reason he repents is so that he'll go to heaven, it's nothing but trying to make a deal or a bargain with God.
WHY SHOULD A SINNER GIVE UP ALL HIS SINS? WHY SHOULD HE BE CHALLENGED TO DO IT? WHY SHOULD HE MAKE RESTITUTION WHEN HE'S COMING TO CHRIST? BECAUSE GOD DESERVES THE OBEDIENCE THAT HE DEMANDS!
I have talked with people that have no assurance that sins are forgiven. They want to feel safe before they're willing to commit themselves to Christ. But I believe that the only ones whom God actually witnesses by His Spirit are born of Him are the people who come to Jesus Christ and say something like this: "Lord Jesus, I'm going to obey you, and love you, and serve you, and do what you want me to do, as long as I live, even if I go to Hell at the end of the road, simply because YOU ARE WORTHY TO BE LOVED, AND OBEYED, AND SERVED, and I'm not trying to make a deal with you!"

Paris Reidhead "TEN SHEKELS AND A SHIRT"

ОТНОВО ЗА ЛЮБОВТА




Има три основни мотива, човек да върши нещо – от страх, за награда и от любов. И трите мотива са Библейски, но единственият мотив, който има значение за естеството на делата ни, мотивът, който радва Божието Бащино сърце е любовта. Това е мотивът, който разграничава новородения вярващ от неновородения. Това е мотивът, който определя посоката на другите два мотива – към Бога, или към нас.

Божията любов към новородения вярващ е тази, която го съкрушава, предпазва и го прави обичащ – и Бога и ближния. Новороденият вярващ прави всичко от любов към Бога, а страхът от Бога за него е начало на мъдростта, наградата е бонус, причина да не се срамува в деня на Христовото съдилище, когато всички дела ще бъдат изпитани с огън.

За неновородения човек, заблуждаван, или самозаблуждаващ се, че е Христов, основните мотиви са страх и награда – страх за собствената му кожа, да не отиде в ада и многобройни награди в земния живот, поради "великодушието си" да приеме Исус Христос в сърцето си.
Любовта на Бога към него се изразява в това: "О, Бог толкова ме обича, че никога няма да ме нарани, каквото и да направя, както и да се отнасям към Него. Исус даде живота си за мен, как няма да ми подари всичко, което желая!"
А неговата любов към Бога –  разбира се, че ще обича този, който го благославя. Въпросът е, когато няма благословения, ако има трудности, болест, загуба, в какво би се обърнала тогава любовта към Бога?
В обвинение, в омраза?

За съжаление, това е, което наблюдаваме...

"Ако единствената причина да покаеш, скъпи приятелю, е да се запазиш от ада, тогава всичко, което си ти е САМО ЕДИН ЛЕВИТ, КОЙТО СЛУЖИ ЗА ДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА И РИЗА! ТОВА Е ВСИЧКО! Опитваш се да служиш на Бога, защото Той ще ти прави добро! Но покаяното сърце е сърцето, което е видяло нещо от чудовищността на престъплението да си играе на Бог и отказването от преклонението и покорството към справедливия и праведен Бог, които Той заслужава! Защо трябва един грешник да се покае? ЗАЩОТО БОГ ЗАСЛУЖАВА ПОКОРСТВОТО И ЛЮБОВТА, КОИТО ГРЕШНИКЪТ Е ОТКАЗАЛ ДА МУ ДАДЕ! Не толкова, че той ще отиде в Рая. Ако единствената причина да се покае е това, че той ще отиде в Рая, това не е нищо друго, освен да се опитва да сключи сделка или да се спазари с Бог.
ЗАЩО ГРЕШНИКЪТ ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ ВСИЧКИТЕ СИ ГРЕХОВЕ? ЗАЩО ДА БЪДЕ ПРЕДИЗВИКАН ДА ГО НАПРАВИ? ЗАЩО ДА НАПРАВИ ЗАМЯНА, КОГАТО ИДВА ПРИ ХРИСТОС? ЗАЩОТО БОГ ЗАСЛУЖАВА ПОСЛУШАНИЕТО, КОЕТО ИЗИСКВА!
Говорил съм с хора, които нямат увереност, че греховете им са простени. Те искат да се чувстват в безопасност, преди да са готови да се ангажират с Христос. Но аз вярвам, че единствените, в които Бог, всъщност свидетелства чрез Духа Си, че са родени от Него са хората, които идват при Исус Христос и казват нещо като това: "Господи Исусе, аз ще ти се покорявам и ще Те обичам и ще Ти служа, и ще правя каквото искаш от мен да правя, докато съм жив, дори ако отида в ада в края на пътя си, просто ЗАЩОТО СИ ДОСТОЕН ДА БЪДЕШ ОБИЧАН И ДА ТИ СЕ ПОКОРЯВАМ, И ДА ТИ СЛУЖА, и аз не се опитвам да направя сделка с Теб! "

Парис Рийдхед, "Десет сребърника и риза"

ДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА И РИЗА

понеделник, 12 май 2014 г.

ОТКРОВЕНИЯТА


Не ми беше за първи път да чета Ефесяни. Но точно тогава в главата ми се появи една невероятна картина, описанието, на която няма да ви се стори и на една хилядна толкова вълнуващо, колкото беше в действителност. 
Бог ми беше открил Волята Си! 
Как не бях го видяла до сега, толкова е ОЧЕВИДНО? 
Дъхът ми спря от това, което ми се откри: Видях в космоса една много ярка светлина. Веднага към нея се устреми всичко светещо наоколо с такава голяма скорост, че обектите оставяха следи от светлина зад себе си. Виждайки това, бях изпълнена с неописуема радост:

"Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който...ни е открил тайната на волята Си...за да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч, ДА СЕ СЪБЕРЕ В ХРИСТА ВСИЧКО - това, което е небесно и земно"

Много пъти оттогава съм споделяла това откровение, но никога не е предизвиквало у другите това въодушевение, което бях изпитала в оня момент, в който картината се беше запечатала вътре в мен. Това беше откровение от Бога за мене.

Не всички откровения, които ни дава Бог са съпроводени с такива усещания. Повечето са просто проблясък на разбиране. Може да си прочел едно нещо сто пъти, да си изследвал всяка дума, да си прегледал различни преводи, да знаеш перфектно какво се казва, да го разбираш напълно, но... в един момент ти става НАИСТИНА ясно. Сякаш не само го разбираш със сърцето си, ами то се врязва там, заставайки на мястото си и осветявайки другите, вече подредени там фрагменти. Така обещанието от Еремия 31 придобива смисъл: "Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им"

Разбрах, че за да разбирам наистина, трябва да ми бъде открито от Бога. В случая, откриването беше по време на четене на Словото. Това е най-често срещаният вариант. Може да се случи по време на молитва, особено, когато се молим с езика на Словото. Случвало ми се е, да ми се открие нещо, от Словото, докато го разяснявам на някой друг – изведнъж се чувам да обяснявам нещо, от което на МЕН ми става НАИСТИНА ясно.  Случвало ми се е да ми проблясва и по време на проповед на човек, който носи посланието от самия Бог. 

Не е много трудно да разберем откровението, което други хора са получили от Бога. с ума си, да се съгласим с него, да сме абсолютно уверени, че е истина, да го научим наизуст и да го повторим... но не е същото, както да видиш сам, да ти проблесне, да ти просветне, да го преживееш, да му се насладиш. 

Истинската, непоклатима, действаща вяра се основава не просто на Божието Слово, нито само на откровенията, получени от толкова много Божии хора преди нас, а и на откровенията, които сме получили от самото въплъщение на Словото – Нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Откровенията за Бога, за нас, за греха, за Любовта, за Христос, за Кръста, за Възкресението, за Царството, за предаването, за страданието, за устояването за Пътя, за Истината, за ЖИВОТА...

Откровенията на другите – нашите предци във вярата, или съвременици, формират някаква концепция в нас, разбиране, светоглед и Богоглед, но остават в ума, далеч от сърцето. Те са само листа по дървото. Красиви, зелени, необходими, но само листа.
А нашите, лични откровения от Бога се съединяват в нас с вяра. Те променят нашата същност, преобразяват ни съобразно Божественото провидение и раждат плодовете на дървото. 



"А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал."
Йоан 14:26 

"Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори!"
 Матей 7:7 



неделя, 11 май 2014 г.

ДА ЖИВЕЕМ СПОРЕД ИСТИНАТА – допълнено послание



"Разбрах, че да придобиеш истината не е чак толкова трудно, колкото да живееш според истината." -- Пол Уошър

Когато за първи път изобличих, малко емоционално, една лъжеучителка, на която мои приятели се възхищават, една от тези мои приятели ми се обади и искрено, през сълзи ме помоли да проверя още веднъж, дали не злословя Божи служител, от който тя била толкова благословена през годините.
Съкрушена от реакцията и, аз проверих още едно и още едно и още едно поучение на въпросната дама – не бях сбъркала, наистина беше лъжеучителка. Използваше откъснати от контекста стихове от Словото, а пасажът, от който бяха откъснати, имаше коренно различен смисъл. Проповядваше човекоцентрирано, а не Богоцентрирано послание, поученията и приличаха на лекции за самопомощ, а не на Библейско послание. Заглавията на книгите ѝ са повече за раздел "Психология", отколкото за "Християнство". Не пропвядавше истинското Евангелие – поучаваше себелюбие, а не себеотрицание и още много други теории, противоречащи на Словото. Но с изобличението си, въпреки доказателствата от Писанията, не убедих приятелите си в това, а взаимоотношенията ни бяха замразени за известно време. Просто проглеждането на хората е по графика на Бога, а не по нашия.

Друг път съм забелязвала, как изобличението поражда точно обратната реакция -- хората още по-интензивно започват да доказват "правотата" на учителите си и още по-интензивно започват да разпространяват лъжите им.

Реших за себе си, да бъда много повече обективна, отколкото емоционална. Е, не ми се отдава всеки път, много се ядосвам на лъжите.
Другото, което реших за себе си, беше, че прокламирането на истината е по ефективно от изобличаването на лъжата. Или поне би трябвало да има определен баланс между двете, дори с доста по-голяма тежест на Истината.

Грижата, любовта към братята, мирът, взаимното ни назидание са по-важни от правотата на доктрината ни. Имам предвид, не да се отказваме от истината, а да внимаваме как я поднасяме и с какъв мотив – да се покажем колко сме напред в материала, в сравнение с другите, да им натрием носовете?
Или наистина копнежът ни е пленените от заблудата да се освободят.

Много отдавна, Бог ме беше довел до разбирането, че единствено вършенето на правилното нещо (това, което е по Божията воля), по правилния начин (на Божието време, с Божията благодат и любов) и с правилния мотив (от любов към Него и за слава на Бога) не е грях. Ако едно от тези трите липсва, това е грях.
Въпреки, че го знам, пак съм се проваляла в това и Бог ме е изобличавал за покаяние.

Римляни 14 ни учи в тази насока, въпреки, че конкретният повод е яденето.

Римляни 14:1
"1 Слабия във вярата приемайте, но НЕ, ЗА ДА СЕ ПРЕПИРАТЕ за съмненията му,"
Римляни 14:13
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - НИКОЙ ДА НЕ ПОЛАГА НА БРАТА СИ СПЪНКА, ИЛИ СЪБЛАЗЪН.
Римляни 14:15 Защото, ако брат ти СЕ ОСКЪРБИ поради това, което ядеш, ти вече НЕ ХОДИШ ПО ЛЮБОВ. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18 Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 И тъй, нека ТЪРСИМ това, което служи за МИР И ВЗАИМНО НАЗИДАНИЕ.
20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, НИТО ДА СТОРИШ НЕЩО, чрез което се СПЪВА брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].


Точно фразата "недей съсипва Божията работа" ме удари много силно. Много често, особено, когато Бог ни е освободил от заблудите на лъжеучителите, щом видим лъжливо послание, първата ни реакция е да го изобличим безпощадно и гневно, с укорително и обвинително отношение към заблудените. Но дали по този начин, наистина помагаме на хората да  осъзнаят лъжата? В повечето случаи, те приемат обвиненията лично и трескаво, започват да търсят опровержение на нашите обвинения, концентрирайки се на Библейската маскировка на посланията и пропускайки заблудителната им същина. Възприемат ни, като груби, арогантни и налагащи мнението си себеправедници. Не обръщат внимание на аргументите и са наранени от отношението ни. После ни отвръщата със същото...
Дори ако Бог е започнал да работи в някого, за да го избави от заблудите, то нашите действия са съсипали Божията работа за момента.
Трябва да прогласяваме Истината. Трябва да изобличаваме лъжата. Но ако с нашето отношение огорчим, спънем, съблазним Божето дете, ние не ходм в любов. Не "търсим това, което служи за мир и взаимно назидание", а това, което служи за крамоли и разрушение.

1 Коринтяни 13:
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.



За да може истината, до която Бог ни е дал достъп да послужи за мир и взаимно назидание, ние първо, трябва да изпитаме себе си, дали няма у нас горчиви корени на злоба, обида, непростителност, гордост, завист, отмъщение. Да застанем в смирение пред Бога и да го молим да ни очисти от всяка мерзост. Трябва да стоим в Божитео присъствие в поклонение и копнеж за водителство от Святия Дух. Ако видим брат, или сестра в заблуда, да ги издигнем пред Отец и да молим Той да им даде дух на мъдрост и откровение за Неговата Истина, да просветли оите на сърцата им и ако иска да ни използва в НЕГОВАТА  работа, да ни даде ключа за душата им, така че истината да може да влезе през отворена врата, а не да се блъсне в нея и да отскочи...

Дали ще съумеем, скъпи братя и сестри да останем и в истината и в ЛЮБОВТА едновременно? 

Бог да благослови всички ни с изкупителните Си дарове!

ПРЕДУБЕЖДЕНИЯТА





Много често сме склонни да определяме хората, според принадлежност към деноминация, придържане към доктрина, контакт с определени хора, външност, интелект и т.н. Слагаме им етикет и ги поставяме или в "кофата за боклук", или в нашия кръг.
Понякога предубежденията ни са толкова силни, че дори да ни стоварят един тон доказателства, ние пак ще виждаме само това, което сме решили да виждаме.

Но Бог не гледа така на нас. Може да се случи да презрем някого, когото Бог обича и пази. И поради гордост и глупост да се намерим противници на Бога в това Негово дело:

Матей 18: 
"12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?
13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.
14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките."


А какво правим ние, като видим някой заблудил се (според нашите критерии)  – начукваме му канчето с нашата доктрина, перваме го с ирония, намушкваме го с обида и го смазваме със сарказъм...
После си лягаме спокойни и напълно уверени в правотата си, която напълно оправдава действията ни в нашите очи...

Добре че се намират все още "самаряни", които виждат лежащия наранен, облян в кръв човек и  измиват раните му с вино и масло, превързват го и го привдигат на осела си.

Ами ако заблудилият се се окаже такъв, само спрямо нашата заблуда? Точно така,нашата заблуда?

Ще обзаложим ли живота си за истинността на нашата доктрина, на нашето разбиране, на нашия начин?

Савел беше такъв. Беше напълно убеден в правотата на каузата си. Докато не го срещна лично Господ и Савел изпадна в когнитивен шок. Всичко, което беше вярвал и приемал за истина, се оказа недействително.

Също като тези от притчата на Исус:

Матей 7:21-23 
"Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие." 


Те също ще изпаднат в когнитивен шок (Пълно несъответствие на представите с реалността)
Пази ни, Боже, да не сме от тях!

"който ВЪРШИ волята на Отца Ми".

Господи, моля Те, изпитвай сърцата ни, изобличавай ни, пази ни да не презираме укор и поправление.
Дай ни благодат, за да се предадем да търсим Твоята воля и да покоряваме всяка област от живота си на нея.
И пази от гордост слугите си.

вторник, 6 май 2014 г.

ПРЕСЯВАНЕТО




Лука 22:31
"[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;"

Виждали ли сте как се пресява жито? Избира се ветровит ден и с лопати, житото се подхвътрля нагоре във въздуха и пада върху постелка на земята. Житните зърна са тежки и падат, а всичко останало се отвява от вятъра.

Сатана винаги ще изисква да ни пресява. Това, което е необходимо, за да не ни отвее вятърът, е да сме наистина житни зърна – да имаме Божия зародиш в себе си. Всичко, по-малко, по-леко, по-повърхностно от това, ще бъде отвяно от вятъра на първата трудност, на първото изкушение, на първия компромис. После, биваме посяти в земята – погребани. И тези, които умрат за себе си, ще видят как старата им човешка обвивка се пропуква, разкъсва, отделя, пада и изгнива, но от сърцевината се подават коренчета, които се отправят надолу, към Божиите дълбини и едно стъбло да се устремява жадно нагоре, към Бога, носещо в себе си плодовете – други зърна, като това, умрялото, но после възкръснало зрънце. Колкото по-надълбоко отива коренчето, толкова повече хранителни вещества и влага снабдява за стъблото с плодовете. Колкото по-нагоре се устремява, толкова повече топлина и светлина получава от Бога.


Това е съдбата на житните зърна – да се пресеят, да умрат, да възкръснат и да дадат плод. Но:

"Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод." Йоан 12:24 

Така работи Божието Царство. Там няма самотни, "живи" житни зърна...

И ако още се стархуваме от пресяването на сатана и от смъртта, нека погледнем, какво ще стане с тези, които не са се потърсили Божието Царство, които останат, за да бъдат пресяти от БОГА:

"Ето, името на Господа иде от далеч; Гневът Му е пламнал, и гъстият Му дим се издига; Устните Му са пълни с негодувание, Езикът Му е като поглъщащ огън, И дишането Му като прелял поток, Който достига дори до шия; За да ПРЕСЕЕ народите в ситото на погублението; И в челюстите на племената ще има юзда, Която ще ги накара да се заблуждават...И Господ ще направи да се чуе славния Му глас, И да се види тежкото слагане на мишцата Му, С гневно негодувание и с пламък на поглъщащ огън, С буен дъжд, с буря и с едър град." Исая 30:27, 28; 30

понеделник, 5 май 2014 г.

ПРОБЛЕМ, РЕАКЦИЯ, РЕШЕНИЕ – допълнена




Не, това не е Алекс Джоунс.
(Алекс Джоунс е американски журналист, привърженик и популяризатор на конспиративни теории. Един от документалните му филми се казва "Проблем, реакция, решение". В него Джоунс разкрива манипулационната практика да се популяризират изкуствено създадени проблеми, посредством медиите, пак чрез тях да се натрапи на обществото "правилното" решение на тези проблеми и после същите, които са създали проблемите, да се изтъкнат, като герои, като ги разрешат. Обикновено, чрез тази процедура манипулаторите се отървават от своите противници и разрешават собствените си проблеми за своя изгода и в ущърб на обществото.)

Но което се случва в манипулираното светско общество, същото се наблюдава и в Църковното.
За никого не е тайна вече, че дяволът от столетия, почти от началото действа чрез вътрешни агенти в Църквата, лансирайки лъжите си за истини, като ги облича в Библейски изречения, както облича слугите си в овчи кожи.




2 Коринтяни 11:
14 И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;
15 тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.

Как се прилага този подход сред вярващите?

ПРОБЛЕМ

Първо, дяволът знае много добре кои са основните нужди на всеки човек, та точно чрез тях той използва да съблазнява и подлъгва хората. Знае, че фокусирането на тези нужди поражда проблеми и конфликти между тях.

Яков 4:2 
"Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.  

Ето така, дяволът и неговите служители ти обръщат погледа, фокуса в грешна посока – към светски, плътски и материални неща, които са предмети на ревнуване и завист, а не към Бога, който призовава да възложим всичките си грижи, тревоги и бремена на Него и да гледаме към НЕГО!
И са много ефективни в това обръщане на фокуса, особено сред нуждаещите се вярващи, тези, които живеят в оскъдица, бедност, в нужда, от каквото и да било естество, в болест. Такива хора, дори да уповават на Бога, поглъщат жадно всяко слово, което чуят, че е привидно отправено към решаване на проблемите им, особено ако е облечено в малко откъснати от Словото стихове, без да изпитат истинността на посланието. Желанието да бъде решен проблемът им замъглява тяхното разпознаване.
Те са много ефективни и при вярващите, които гледат богатствата на нечестивите и ги пожелават.
Също и сред тези, които гледат блясъка на света и го пожелават.
Изобщо, всичко това, обобщено от Йоан е "похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на света."
А всъщост, Бог иска от нас да се фокусираме на Него, а Той знае за нашите нужди, още преди да сме си отворили устата да поискаме:
Матей 6:8
И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
Затова, много старателно служителите на сатана избягват да цитират




Яков 4:3"Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си."


Защото този стих би накарал хората да се замислят къде, всъщност е сърцето им?

РЕАКЦИЯ

Второ, знае, че ако Божиите хора имат съзнанието истинските причини за проблемите си,  каузата му е изгубена. Затова, той измисля и популяризира фалшиви причини за техните проблеми – причини, които не са в Словото:
- Нямате вяра;
- Не вярвате правилно;
- Нямате позитивно мислене;
- Нямате позитивно говорене;
- Не изповядате достатъчно много пъти определени фрази;
- Не казвате правилните думи;
- Не вярвате в силата на вярата;
- Не вярвате в силата на думите;
В по-прикритите форми на овчи ферми, стопанисвани от вълци:
- Не се молите
- Не знаете Божиите обещания и не ги изповядвате;;
- Не знаете позицията си, статуса си и не го изповядвате;

Понякога включва и истински причини, но много внимателно. Например: Цитира кои сме в Христос, изтъква НАШАТА позиция, нашето място и статус, напомпва егото ни, но но не казва, че това място е само за тези, които са в Христос, които са Негови, Негова собственост. Не казва, че има условия, цена, да си Христов последовател. Тоест, казва само част от истината. То иначе няма как да и измама. Никой няма да повярва на откровена лъжа.

РЕШЕНИЕ

Така хората заживяват в една илюзия, първо, че са на правилния път, в правилната посока.
И второ, че условията за привилегированата им позиция пред Бога не са да умрат за себе си, да се отрекат от себе си, да вдигнат и носят кръста си всеки ден, следвайки Исус, както лично Той им каза,
а се подлъгват, че условията са, да се самоубедят, че са в тази позиция, повтаряйки като заклинание "Бог ме обича" до припадък, или "Aз съм победител в Христос", "Аз мога всичко, чрез Христос", Аз съм Божие дете!"

Забелязвате ли магьосническия подход?

В овчите ферми, собственост на вълци, вие няма да чуете истинското, кърваво, страшно, жертвено Евангелие. О, ще чуете да ви споменат, че Исус умря на кръста, НО, само за да може на вас да ви е добре, да имате "изобилен живот", да имате успех, да сте здрави, да сте щастливи, да имате радост в собствения си живот, на който ВИЕ трябва да сте ГОСПОДАРИ, ако спазвате техните инструкциите, а не на Бог...
Те ви карат да вярвате в един бог, който ви е СРЕДСТВО за постигане на ВАШИТЕ цели.

Какво казва Словото за тези, които проповядват ДРУГ Исус и ДРУГО Евангелие?

АНАТЕМА!

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ЛЪЖИТЕ?

Ето това е един основен критерий да разпознаете тези ферми, в които дяволът, чрез замаскираните си вълци събира души за заколение, сред розовите облаци на опиума на земното щастие...

Централното послание е ЩАСТИЕТО НА ЧОВЕКА, на ИНДИВИДА!

Забелязали ли сте, че никога не говорят за единство, за тяло, за общност?
Защо?
Защото целта им е да гъделичкат ЕГОТО. Къде индивидът е най-сам и най-безпомощен? Сред най-много други ИНДИВИДИ, които са заинтересовани само за ИНДИВИДУАЛНОТО си щастие...

Там проповядват техните принципи, методи, правила, доктрини, философии, които подкрепят с малко и откъснати от контекста, понякога орязани и видоизменени стихове от Библията.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ИСТИНСКИТЕ КОШАРИ?

Там централното послание е БОГ –  ИСУС ХРИСТОС, КРЪСТЪТ, ПОКАЯНИЕТО, ИСТИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ!
Там проповядват БОЖИЕТО СЛОВО,  такова, каквото е. Извличат БОЖИИТЕ ПОСЛАНИЯ от Словото,.
Там те учат на покорство към Бога и Словото Му, насърчават те да престояваш в Божието присъствие в изучаване на Писанията и в молитва. Грижат се за агънцата, търсят изгубените, превързват ранените, обичат...

Скъпоценни, хора, които се наричате с името на Бога, моля ви, погледнете в какво църковно общество сте – в кошарата на Христос, истинския Пастир ли сте, или сте в овча ферма на вълци, където стадото е обречено на клане!

Не се доверявате сляпо на лидери, които ви говорят само неща, от които се чувствате добре, сравнявайте, като беряните всичко, което чуете със Словото. Четете и изучавайте Словото. Ако нямате време, намерете време за това! Вземете си аудио Библия и слушайте, докато отивате на работа, докато шетате у дома, докато вършите нещо рутинно. Вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово.

Не си мислете, че вече знаете всичко написано там. До края на живота си, по 12 часа на ден да четем, пак ще намираме нови неща, които не сме знаели, а са били там през цялото време.

Господи, моля Те, обърни ни отново към Тебе, помогни ни да осъзнаем, когато не сме в Твоята кошара и ни помогни да излезем от там колкото може по-скоро, за да влезем в кошарата на Истинския, Добър Пастир Исус Христос. Помогни ни да променим ума си, за да стане подобен на Христовия, така че да не питаме какво добро ще има за нас, ако Те следваме, а да търсим лицето Ти и да питаме какво искаш от нас да сторим в покорство към Тебе, защото искаме да вършим Твоята воля.


неделя, 4 май 2014 г.

ЗАЩО КРЪСТЪТ...






Защо Кръстът никога няма да загуби значението си за нас?

Евреи 6: 7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
11 ВЪРХУ ТОВА ИМАМЕ ДА КАЖЕМ МНОГО НЕЩА И МЪЧНИ ЗА ПОЯСНЯВАНЕ, ...."



Колкото повече напредваме в усъвършенстването, всеки път, когато погледнем към Кръста, ще разбираме повече и по-трудни за разбиране неща.

Кръстът е самото Евангелие, той е мястото, откъдето получаваме всеки път нови откровения за Божията милост, за Божията любов, за Божията жертва, За Божията Воля, за Божия план, за Божия промисъл, за Божията справедливост, за Божията Праведност, за Божия гняв, за Божието отношение към греха, към Исус, към нас, за Божието търпение, за Божията мъдрост, за БОЖИЯТА СВЯТОСТ... ЗА ВСИЧКО.


Кръстът ще продължава да действа в нас през цялото време на усъвършенстване, докато не изтръгне всяко коренче на себето от сърцата ни.