ПЪРЖОЛА И ЗМИЯ, Картър Конлън

ПЪРЖОЛА И ЗМИЯ, Картър Конлън

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

"Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им." 

В предишната публикация ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА, акцентирах на това, чии са сърцата, на които Бог пише Закона Си – това са сърцата на хората, в НОВОзаветни отношения с Него. Тези, чиито беззакония са простени, чрез изкупителната жертва на Исус Христос.


Ето какво казва авторът на Евреи за написването на Закона на сърцата на НОВОзаветните Божии хора, цитирайки Еремия 31:31-34:

Евреи 8:8 А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; 9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ. 10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде; 11 И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях. 12 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече". 13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Бог винаги е имал предвид Неговият Закон да е написан ВЪТРЕ в сърцата на хората. Даването на Закон, написан на камък и пергамент, ОТВЪН, беше временно, за една детска възраст, незрялост, докато хората бъдат подготвени да получат най-големия дар – самия техен Създател, Бог да ги посети, въплъщавайки се в човешко тяло и да заеме мястото им в заслуженото наказние, предназначено за тях, разбунтувалите се срещу своя БОГ.
Малките деца не могат да разберат защо трябва да спазват определени правила, които родителите им налагат, те просто са длъжни да се водят по тях. Така и за юдеите Законът стана детеводител, за да ги доведе до зрялостта да приемат своя Спасител:

Галатяни 3:24, 25 Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

След идването на вярата в Исус Христос, Който стана жертва за грях, по Закона заради нас, за да бъдем освободени от греха; Който стана жертва за омилостивление по Закона, за да не падне Божият гняв върху нас; Който стана примирителна жертва по Закона за нас, за да имаме мир с Бога – ние вече имаме достъп до омилостивилището в Най-Святото място, до Престола на благодатта, до Трона на Всемогъщия Бог:

Евреи 4:16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.

ВРЪЗКА С БОГА

Преди всичко, Законът, написан на сърцата означава връзка с Бога.
Връзка, не просто като взаимоотношения, а също и като съединяване – не просто ти да обитаваш в Неговото Царство, но и Той да обитава в тебе.
Връзка, по-различна и по-силна от тази между Бога и Адам и Ева.
Връзка, в която се променя същността ти и в която започваш да се преобразяваш в един определен образ – на Този, за когото този свят е бил създаден и в Когото ще се събере всичко земно и небесно:

2 Коринтяни 3:18  

А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

И ти, малкият, нищожен представител на човешкия род, чрез тази връзка имаш великата чест и привилегия да участваш в изпълнението на тази върховна цел на Създателя, да си в самия център на Божията воля...


Какво означава, ВСЪЩНОСТ това – да имаш връзка с Бога?

НОВА СЪЩНОСТ

Езекиел 11:19 Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко сърце,

Крехкото сърце, заменило каменното, ни променя до толкова, че ни прави да сме от съвсем различно естество, различен вид същество, с ново ДНК – с други приоритети, с други вкусове, с други сетива: 

2 Коринтяни 5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.

ПРИНАДЛЕЖНОСТ!

"И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог."

Означава да сме собственост на Бог и Бог да е наш Господар и Бог. Означава, че животът ни не е наш, че ние принадлежим на Бог. Означава, че умирайки по Закона заедно с Христос, ние сме мъртви за себе си и живеем вече за Бога:

Галатяни 2:19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

ПОЗНАВАНЕ НА БОГА!

"И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече."

Означава да познаваме Бога не от посредници, не от разкази, не от книги, не от първоначалните учения на света, а лично, от самото Му присъствие.

Означава да познаваме Бога не от Неговия Закон, написан на камък, или на пергамент, или на хартия, а от Закона, написан на сърцата им. Сърца, които не са вече каменни, а подменени с крехки, на които пише самият Свят Божи Дух, вземайки от Христовите знания. мъдрост, слава, любов и давайки на нас, изливзайки в нас Словото в картини, разбиране, откровения, видения:

Йоан 16:14, 15 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

ЛЮБОВ!

И ще вложа Духа Си вътре във вас...(Езекиил 36:27)

Ако наистина сме Божии, Неговият Дух обитава в нас, пише на сърцата ни и ни прави плодоносни:

Галатяни 5:22, 23 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание...

Римляни 5:5 
А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.

С любовта, изляна в сърцата ни и изтичаща обратно към Бога и към ближните, ние всъщност изпълняваме целия Закон:

Матей 22:37-40 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

ПОКОРСТВО!

 "И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате. "(Езекиил 36:27)

Ето това е, което правеше Исус на земята – с Духа, вложен в Неговото човешко естество, Той ходеше в повеленията на Своя Отец и извършваше Неговите съдби:

Йоан 5:19 "Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши."

Йоан 12:49, 50 "Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец."

Ако сме Божии, Бог ще ни направи да ходим в повеленията Му, да пазим съдбите Му и да ги изпълняваме, чрез Духа, който е положил в нас и който пише на самите ни НОВИ крехки сърца изпълнението на Закона на Бог:

Римляни 2:15 
по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

СВОБОДА!

 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече". 

Означава свобода от робството на греха, свобода от осъждението на Закона.
Означава да сме освободени от Божието наказание, от смъртта.

1 Коринтяни 15:54-56 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото? 
Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

Означава свобода от спазване на буквата на Закона, на заповеди на човешки предания, на конкретни правила.
Означава живеене в Духа на Закона, чиято функция вече е да ни покаже кое е грях, какво е Божието отношение към определени неща.

2 Коринтяни 3:4-6 "Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога, Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява."

Римляни 3:20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

2 Коринтяни 3:17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода,

СТРАХ ОТ БОГА!

Еремия 32:39, 40
"и ще им дам едно сърце да ходят в един път, за да се боят от Мене винаги, за тяхно добро и за доброто на чадата им подир тях; и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;"

Означава здравословен страх от Бога, за наше добро, за да не се отклоняваме от Божиите повеления, от Божията воля, за да не отстъпваме назад, за да не отстъпваме, за да не се отдалечаваме от Него.

Матей 10:28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

Ето това означава в действителност Законът, написан на сърцата – нова същност, принадлежност, познаване на Бога, любов, покорство, свобода и страх от Бога.

Означава изпълнение на Закона НЕ отвън навътре, а ОТВЪТРЕ НАВЪН – като най-естественото нещо, присъщо на новата ни природа. Означава да познаваш Божието сърце, защото то, всъщност е вложено в теб, на мястото на старото ти каменно сърце. Означава да знаеш, да усещаш кое е правилно, кое може да нарани Божието сърце и кое може да Го зарадва. Означава да можеш правилно да подреждаш приоритетите не само в живота си, но и в изпълнението на Закона, защото живееш в Духа на Закона, а не в буквите, в буквалността му.

Означава да изпълняваш Закона не като го четеш отвън, от Книгата, а като живееш действието му, написано на сърцето ти.
Означава, че не написаното в Книгата те мотивира за твоите действия, а това, което четейки Книгата, Святият Дух е отпечатал в сърцето ти.
В какво се изразява това на практика?

Това е следващата тема.

КОНФРОНТИРАНЕ НА ГРЕШКАТА НА ХИПЕР-БЛАГОДАТТА, Майкъл Браун

Библейското послание за благодатта е прекрасно, славно и живототрансформиращо. Ние не можем да живеем без него и за една секунда от живота ни. Но има послание, което се проповядва днес в името на нова реформа на благодатта, което е смесване на мощна истина с опасна грешка. Аз го наричам хипер-благодат.

Една от фундаменталните доктрини на хипер-благодатта е посланието, че Бог не вижда греховете на децата си, тъй като ние вече сме направени праведни чрез кръвта на Исус и тъй като всички наши грехове – минали, настоящи и бъдещи вече са простени.

Това означавало, че Святият Дух никога не обвинявал вярващите за грях, че вярващите никога не трябвало да изповядват греховете си пред Бога, и че вярващите никога не трябвало да се покайват за греховете си, тъй като Бог ги виждал като съвършени в очите Си.

Лесно е да се види как такава проповядване може да бъде опасно, особено за вярващ изкушен да направи компромис.

Един учител на хипер-благодатта е написал това: "Когато Бог ме гледа, Той не ме вижда през кръвта на Христос, Той ме вижда очистен! По същия начин, Той ни вижда като свети и праведни. Той ни вижда, и Той харесва това, което вижда! "

Наистина ли? Винаги? 24-7? Бог винаги харесва това, което вижда, когато  гледа  народа си?

Да, той ни обича, но не винаги харсва това, което вижда?

Дали Исус харесваше това, което видя, когато смъмри пет от седем събрания в Мала Азия в Откровение 2-3? Дали Павел, пишейки от името на Господ, харесваше това, което видя, когато предупреди галатяните, че са отпаднали от благодатта и се попаднали в капана на законничеството? Дали Яков, също пишещ, като слуга на Господ, харесваше това, което видя, когато смъмри своите читатели за това, че са "приятели със света" и "Прелюбодейци"?

И ако Господ не вижда греховете ни, защо Яков пише, че ако вярващ, който е болен и също е съгрешил, Бог ще му прости, когато го изцелява (виж Яков 5: 14-15)? И ако Той не вижда греховете ни, защо Господ наказваше вярващите в Коринт за от техните грехове (виж 1 Коринтяни 11:27-32)? (И обърнете специално внимание на 1 Коринтяни 11:32: "А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.")

Ако Исус не вижда греховете ни, защо  каза на църквата в Ефес: "Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов." (Откровение 2: 4)? И защо казва това на  църквата в Сардис? "Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв. Бодърствувай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го и покай се. И тъй, ако не бодърствуваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе."(Откровение 3: 1-3)

Звучи ли, като Господ да беше приятно развълнуван от това, което видя в Ефес и Сардис?

Ако Господ винаги "ни вижда като свети и праведни" и винаги "обича това, което вижда", защо той смъмри вярващите в Лаодикия, им казва, че те са били "окаяни, нещастни, сиромаси, слепи и голи" (Откр 3 : 17)? Защо не им каза: "Аз ви виждам като красиво облечени, здрави и богати?"

Ако е бил толкова щастлив от това, което е видял в Лаодикия, защо заплашва да избълва събранието от устата Си (виж Откровение 3:16)? И ако вярващите никога не трябва да се покайват за греховете си, защо Исус казва: "Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш." (Откровение 3:19)? И колко интересно е, че същата гръцка дума, използвана в Йоан 16: 8, където Исус казва, че Светият Дух ще обвини света за неговите грехове е същата дума, използвана от Господ в Откровение 3:19.

Точно, защото Бог ни обича, Той ни изобличава (не ни осъжда) и то е, защото грехът е толкова разрушителен, че Той ни призовава да се отвърнем от него. Това е добротата на Бога и това е, което прави благодатта, както пише Павел в Тит 2: 11-12: "Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят"

Колко трагично е днес, когато Божиите хора бъркат гласа на Неговата коригираща любов с осъдителния глас на Сатана и колко тъжно е, когато те се противопоставят на очистващата работата на Духа, като твърдят, че няма нищо, от което да се очистим, тъй като Бог вече не виждал греховете ни.

Дали Той ни оправдава чрез кръвта на Исус? Абсолютно. Дали Той ни е отделил като святи за себе си? Без съмнение. Дали Той ни е призовал да бъдем Негови синове и дъщери, единствено, чрез Неговата любов и благодат? Да така е. И точно заради тези неща Павел пише: "И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога." (2 Кор 7:1).

Какво красиво, възвишено призвание. Не позволявайте на никого да го открадне от вас.

·         Специална забележка: Книгата на Майкъл Браун за "хипер-благодатта" вече е излязла, но можете да гледате един час от видепроповедта по темата тук:
http://vimeo.com/59298991

·         А ето и линка към оригиналната стаия на английски:
http://www.charismanews.com/opinion/38297-confronting-the-error-of-hyper-grace

Бележка от автора на блога:

Преведох тази статия, защото отново виждам, как мои скъпи приятели, братя и сестри в Господа разпространяват, чрез социалната мрежа това "ново" послание на хипер-благодатта. Основно присъства в поученията на Джоузеф Принс и Крефло Долар, но съм го чувала от почти всички представители на движението "Слово на вяра".

Защо е грешно това послание?

Защото противоречи на Словото. Разглежда посланието на благодатта в една извратена крайност. То е точно това, за което ни предупреждава апостол Юда в 4-ти стих на посланието си:

"Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос."

Това послание не само е грешно, то е отровно, защото парализира  вярващите, правейки ги резистентни към изобличението на Святия Дух и дори на собствената им съвест, правейки ги безчувствени към греха.

Свързани публикации:

НЯКОЛКО ОТКРОВЕНИ ВЪПРОСА ЗА ДЖОУЗЕФ ПРИНС, д-р Майкъл Браун

ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

За кого се отнася това написване на Божия Закон на сърцата?
Според текста в Еремия 31, то се отнася до Израилевия и Юдовия дом, с които Бог обещава да сключи НОВ ЗАВЕТ:

Еремия 31
"31 Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом НОВ ЗАВЕТ;
32 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.
33 Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ЩЕ ГО НАПИША НА СЪРЦАТА ИМ; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;"

И наистина, Новият Завет, сключен с кръвта на нашия Господ и Спасител Исус Христос, в началото беше само за децата на Бога – децата на Юда и Израил. Останалото човечество беше наречено "кученца":

Матей 15:
24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

Но това беше само в началото. Бог имаше план за целия свят, който само започваше с Ерусалим, Юдея и Самария, но се простираше до краищата на земята:

Деяния 1:8 
Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Новият Завет, чрез който Божият Закон щеше да бъде написан на сърцата на хората, а не както до тогава на каменни плочи, или на пергамент, се отнася до всички, които вярват в жертвата на Божия Син Исус Христос на кръста.

Написването на Закона на сърцата НЕ СЕ ОТНАСЯ ДО НЕПОВЯРВАЛИТЕ ЕЗИЧНИЦИ, с които Бог НЕ Е сключил Нов Завет, както някои погрешно тълкуват Римляни 2:12

"Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени."

Това тълкувание може да се струва удобно на много хора, но то не е това, което казва Павел в текста.
Много е важано да четем цялата книга, а не отделни стихове и дори не отделни глави. Разделянето на книгите от Библията на стихове и глави е станало в един много по-късен период. А специално посланията на апостолите, трябва да четем паралелно с Деяния, за да разберем конкретния аспект на взаимоотношенията сред новоповярвалите и историческия контекст.
В Римляни Павел води полемика, която е започнал по-рано още в Антиохия, водила се е в Сирия и Киликия. Освен в Римляни, Павел засяга същия проблем в Ефесеяни и още по-силно в Галатяни. Нещо повече, тази полемика става причина Павел и Варнава, заедно с някои други братя да бъдат изпратени в Ерусалим, за да се разреши спорът:

Деяния 15:
1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята казвайки: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.
2 И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

На този своеобразен първи събор се взема едно много важно решение – кое от целия Закон да се изпълнява от хората на Новия Завет. И това решение беше изпратено до останалите братя в писмена форма:

Деяния 15:
23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас;
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

Това е! От целия Закон, единственото решение, което апостолите сведоха до братята беше това:
да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; 

И на всичко отгоре това решение имаше препоръчителен характер – "от които ако се пазите, добре ще ви бъде"

Забележете – няма събота, няма неделя, няма заповед, няма две, няма десет, няма императивна форма!

Защо, как, нима Исус не каза, че дори светът да премине, нито една точица от Закона няма да премине, докато не се сбъдне всичко? (Матей 5:18)

Защото цялата съществена част от Закона се сбъдна вече в ИСУС ХРИСТОС!

Защото скъпоценната кръв на Исус Христос беше пролята и чрез нея се сключи Новият Завет. А в Новия Завет, Законът вече не беше външен, написан на камъни и пергамент, със заповеди и правила, с параграфи, алинеи, точки и подточки – Законът вече беше написан на сърцата, защото това вече не бяха каменни сърца:

Езекиел 11:
19 Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко сърце,
20 За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.
Езекиел 36:
26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
27 И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате. 

Хората от Новия Завет вече нямаме нужда от външен Закон, защото Духът, вложен вътре в нас
пише Божиите повеления директно на новото крехко сърце, с което Бог е заменил каменните ни сърца.
Законът вече не се прилага отвън навътре, а отвътре навън!

Поради другата същност на сърцата ни и поради новия Дух, вложен в нас, това, което е вътре в нас се проявява навън, под формата на изпълнение на Божиите заповеди, на дела от покорство, на дела, съответстващи на нашето покаяние.

Вече няма нужда някой човек да ни учи на Закона, самият Закон действа вътре в нас. Вече няма нужда да се насилваме с досада да спазваме забрани и ограничения – Божията любов ни ограничава и Божията благодат ни прави да искаме и да имаме сила да вършим Божията воля.


Но нека се върнем на проблематичния, от гледна точка на тълкувание стих – Римляни 2:12.

И така, като се започне от Римляни 1:16, Павел води задочна полемика точно с тези слезли от Юдея, повярвали в Исус обрязани, за да учат новоповярвалите езичници да изпълняват юдейския закон и най-вече обрязването. Виждаме, как вълнението и негодуванието на Павел ескалира към края на главата. Този въпрос вече е бил дискутиран в Ерусалим и има решение по него! Писмено! Нима не знаят това? Минава през началото на втора глава, където ги упреква за неразбирането им на Божията благодат, защото размахват закона и съдят братята си от езичниците. Упреква ги, че не разбират, че Божията благодат е предназначена да доведе ВСИЧКИ грешници до покаяние:

"4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?".

Обяснява им единственото предимство пред братята им езичници, (стихове 9 и 10) – че като се раздават наградите, първо ще получат юдеите, после гърците (езичниците), а като се раздават наказания, пак първо ще бъдат наказани юдеите, а после гърците. Това е великото им предимство – в реда, а не в същността. И в 11-ти стих, вече им го казва в прав текст защо: "Понеже Бог не гледа на лице."
Какво означава това? Ако са съгрешили, и със закона и без закон, съдбата е една и съща (стих 12). Защо?
Защото работата не в това дали имаш даден закон и си го слушаш, а в това, дали го изпълняваш този закон! (стих 13). И обяснява значението на ИЗПЪЛНЕНИЕТО на закона в следващите 3 стиха по отношение на деня на съда. Обяснява, че дори тези, които нямат даден закон, защо не са юдеи, а езичници по природа, но щом са повярвали, щом са влезли в НОВОзаветни отношения с Бога, Той е написал действието на Закона на сърцата им и затова те изпълняват този Закон. И после сравнява братята си езичници с братята си юдеи – как ТЕ изпълняват писания си закон, който им е даден, защото са народ на Бога. И в следващите стихове до 23-ти, Павел им набира гняв и им се кара, и ако имаше начин можеше и да ги набие:

"17 Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
18 знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона;
19 ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

Докато стигне до 24-ти стих, в който им хвърля в лицето крайното обвинение:

"24 Питам това, защото според както е писано, ПОРАДИ ВАС СЕ ХУЛИ БОЖИЕТО ИМЕ МЕЖДУ ЕЗИЧНИЦИТЕ!" 

Все едно им казва: Хей, къде сте тръгнали да поучавате братята си езичници, да им налагате закон, който и вие самите не изпълнявате! не виждате ли, че така, поради вас се хули Божието име между тях! Осъзнайте се! После, до края на главата им обяснява малко по-спокойно какво е истинското обрязване – не това, което е по плът и което те искат да наложат на братята си езичници, а това, което е на СЪРЦЕТО, в ДУХА, а не в буквата на закона и което се извършва от Святия Дух, а не от човешка ръка. И като им е натрил носовете, като им е начукал канчетата, вече в трета глава се е поуспокоил и сега смята, че време да ги привдигне, след като ги е нокаутирал словесно в предните глави:

"1 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
2 Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания.
3 Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?"

След всичко това, той вече ги увещава. Първо ги убеждава, че Бог е справедлив и в никакъв случай не е отхвърлил, или пренебрегнал народа си. И се връща пак, но вече с по-спокоен тон на първоначалната си тема – ВСИЧКИ СЪГРЕШИХА! Недейте да мислите, че като сте юдеи имате някакво предимство пред повярвалите езичници по отношение на прощение на греховете:

"9 Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10 Както е писано: - "Няма праведен ни един;
11 Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога." И продължава да им цитира от Писанието, как Бог говори, че ВСИЧКИ са грешни, ВСИЧКИ са доведени под Неговия съд! 19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.
...
20 Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха."

И краят на трета глава – най-красивото послание –

"21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
22 сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.
23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса"

Ха се га да си дойдем на думата. Разбрахте ли, братя юдеи, че нямате основание да се хвалите със Закона си. Всичко е в Исус Христос, Който, всъщност, е самото изпълнение на закона! Така че, не съм ви отрекъл Закона, с който се хвалите, а ви казвам, че Законът се изпълнява и утвърждава в Исус Христос. И сега вече няма нужда да робувате на буквата на закона, а имате Христовата благодат, която е действието на закона, написано на сърцата ви! 

27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона."

Ако все още не сте се убедили, че Римляни 2:12 се отнася до повярвалите езичници, прочетете следващите стихове, докато стигнете до 16:

"в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие."

Този стих премахва и последното съмнение – Павел говори за хората, на които е благовествал лично – това са повярвалите езичници.

Павел, на когото лично Господ Исус се откри и го призова за апостол сред езичниците казва в Ефесяни 3:
1 Затова аз, Павел, затворник за Исуса Христа заради вас езичниците, -
2 понеже сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас,
3 че по откровение ми стана известна тайната, (както и по-преди вкратце ви писах,
4 от което, като прочитате, може да разберете моето проумяване в Христовата тайна),
5 която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци,
6 а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на [Неговото] обещание в Христа Исуса чрез благовестието,
7 на което станах служител според Божията благодат, - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила.

Ето това е тайната, която чрез откровение бе открита на Павел – че Новият Завет, написването на Закона на сърцата е И за езичниците, които приемат жертвата на Исус Христос, не само за Израилевия и Юдовия дом.
Тайна, която е била скрита през вековете.
Гледайки сега, пропорцията между повярвалите юдеи и езичници е много силна в полза на езичниците. Но дали е така?

Колко от нас могат да твърдят, че Божият Закон е записан на сърцата им? Че са водени само от Святия Божи Дух и че Той пише (предписва) изпълнението на Закона на сърцата ни?
Колко от на са истински, с оперирани от каменност сърца?


И сега, какво означава на парактика законът да е написан на сърцата ни?
Трябва ли да спазваме съботата? А кои закони са останали за изпълнение?
Някои деноминации веднага ще ви извадят списъците.

Отговорът е В ИСУС ХРИСТОС.
И е предмет на друга тема.

В заключение – за кого е законът, написан на сърцата?
За хората на Новия Завет.