събота, 25 април 2015 г.

РАЗПОЗНАВАНЕ НА ГОСПОДНОТО ТЯЛО


В 1 Коринтяни 11:29 Павел отправя едно сериозно предупреждение към вярвашите -- приемането на Причастие, или Господна вечеря, трапеза, без разпознаване на Господното Тяло, като посочва, че в такъв случай се приема не благословение, не защита, а осъждение, със всички произтичащи от това последствия -- слабост, болест и дори смърт.

Но нека разгледаме това, което иска да ни каже Павел в контекста:
1 Коринтяни 11:
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,    
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.    
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.    
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.    
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.    
28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;    
29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.    
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.    
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Неразпознаването на Господното тяло има няколко аспекта, но първият е този, който беше даден, като преобраз, като символ на това, което Христос изпълни в Божието Царство -- пасхата:
Лука 22:
15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;    
16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.


ЖЕРТВАТА

 

Този аспект е и самият смисъл на жертвата на Исус на кръста. Точно, както кръвта на закланото пасхалното агне беше знакът Божието осъждение да пропусне дома с кръв по вратата, така Христовото тяло бе разчупено и Христовата кръв беше проляна на кръста за нашите грехове, така че осъждението, което трябваше да дойде върху нас да ни пропусне.

Така че първият аспект на неразпознаването на Господното тяло е неразпознаването на заместителната жертва на Исус, на изкуплението, което извърши за нас. Жертвата, която беше обещана за Спасение и изработена от Бога, чрез Исус Христос:

Исая 53:
5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.
...

10 Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; Когато направиш душата Му принос за грях, Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.    
11 Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им.


По принцип, всеки ходещ редовно на църква знае, поне на умствено ниво за жертвата на Исус. Но да знаеш, казвам го от собствен опит, не означава, че си го приел, че си се идентифицирал с Исус в Неговата смърт, че наистина осъзнаваш какво си бил и какво си сега, от какво си бил изтръгнат и към какво си призван.

Това може да ти бъде открито само свише и може да бъде разбрано със сърцето, не само с ума. И е свръхестествено дело на Святия Дух. Има признаци, по които межеш да разбереш, дали това наистина се е случило с тебе:

Откъде знаеш, че си спасен?

Ако не си сигурен, че си осъзнал тази ЖЕРТВА със сърцето си, по-добре не вземай причастие.

 

ОТДЕЛЯНЕ ОТ БЛАГОДАТТА И ОТ БОГА

 

Но този аспект има и подаспект -- когато си заслепен от грижи, от комфорт, от гордост, или дори от грях. Тогава кръстът избледнява от съзнанието ти и започваш да се опираш в ежедневието и в служението си на собствената си мишца, на плътта си и спираш да приемаш благодатта на Бога -- отсечен си от нея.

С този аспект е свързан стихът за разпознаване на самите себе си. Проблемът е, че силата на греха е най-вече в това, да ни заслепява до такава степен, че да не разпознаваме природата му. Ето защо Павел ни казва в стих 31, че "ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени."
Добрата новина е, че осъждението, което получаваме от Бога, не е същото, което светът получва:

А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
Така че, слабостта и болестта в този случай идват, като наказание, за да ни отрезвят, да ни отворят очите, да ни поставят на колене в покаяние, да ни приближат отново към към кръста, към благодатта, към Бога. Да ни поставят отново на тясната пътека. Ако се покорим -- имаме шанс.

Но ако продължим да закоравяваме сърцата си... има и трета опция. И това не е Бог да ни убие, а ние сами да паднем в някоя пропаст, кривнали от тясната пътека, въпреки всичките Му предупреждения, предупрежденията на Негови пратеници, знаците, "светофарите" и "мигащи лампички" на съвестта.

 

ГЛАВАТА

 

Вторият аспект е неразпознаването на Главата на Господното тяло -- ИСУС ХРИСТОС.

Колосяни 2:
18 Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смиреномъдрие и ангелослужение, като наднича в неща, които не е видял и напразно се надува с плътския си ум,  
19 а не държи главата Христа, от Когото цялото тяло, снабдявано и сплотено чрез ставите и жилите си, расте с нарастване, дадено от Бога.
Това е изкушението на така наречените църковни лидери, които забравят не само от КОГО са призовани, но и КОЙ стои в действителност над тях. Забравят каква е функцията им -- да подкрепят, да изграждат, да се грижат, да отглеждат, да хранят, да превързват, да ОБИЧАТ.
Вместо това, напразно се надуват с плътския си ум и прокламират за библейски принципи самоволно измислени правила, как не те, а  другите трябва да ги подкрепят, да се грижат за тях, да ги хранят, да ги почитат, да им се покоряват, да им зачитат авторитета и да ги обичат. Заемат мястото на Главата Христос, въпреки, че на думи продължават да убеждават хората, че Той им е главата.
Забравят, че лидер, или водач в Божието Царство не означава да водят хората след себе си, а да ги водят, или по-скоро да ги тласкат по-близо до Христос. Да ги водят не в покорство към тях самите, а в покорство на Бога:
Марк 10:44
и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга [роб] на всичките.

Това е изкушението на благословените материално, успелите в живота, които, колкото повече придобиват материална независимост, толкова повече независими стават от Бога. Тръгват по собствените си пътища и забравят, че са Негови последователи.

Лука 18:22
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.



Това е изкушението на хванатите в плен на бедност, или болест хора, които в страха и отчаянието си забравят КОЙ държи всичко и вместо да се доверят на Бога, да потърсят мъдрост и водителство от Него, се доверяват на екстрасенси, на измамници за лесна печалба, дори на престъпници.
Така влизат в грях и зациклят във водовъртежа на престъплението и наказанието.

 

ЧАСТИТЕ

 

Третият аспект е неразпознаването на нашите братя и сестри, като части на Христовото Тяло. И причината за това, отново е гордост:

Римляни 12:
3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.    
4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,    
5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.

...
9 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.    
10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.
...
15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.    
16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.    
17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;


Най-важното в този пасаж е, че освен че сме тяло в Христа, ние сме и части ЕДИН НА ДРУГ.
Колкото и трудно да ни е да разсъждаваме така, обременени от съвременната индивидуалистична егоцентрична култура, това е наследството, което нашият Господ ни остави. Той изми краката на учениците и им заръча и те да правят същото един на друг. Не точно да си мият краката, разбира се, а да се грижат един за друг, дори това да включва не толкова престижни и приятни дейности.

Другото изкушение в този аспект е омаловажаването на функциите на другите части. Когато получим дарби от Духа, не бива да забравяме, че те не са за наша полза, а за изграждане на Тялото, за обща полза:

1 Коринтяни 12:
7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.    
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;    
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;    
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.    
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.    
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.    
13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.    
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.    
15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.    
16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.    
17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да

е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?    
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.    
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?    
20 Но сега те са много части, а едно тяло.    
21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.    
22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;    
23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.    
Точно, за да няма превъзнасяне на една част над друга, за да няма раздор, Бог е установил специална наредба:

24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;    
25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.     
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.    
27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

Точно в това последното -- да страдаме със страдащите и да се радваме, когато друга част получава слава -- точно в това най-често се проваляме с гръм и трясък.

Изкувшението тук е злорадството и завистта. Като за разберем за нечие страдание -- "Така му се пада, заслужава си го!" А като се прослави някой с труда си в Господа -- "Не той, а аз трябваше да получа тази слава!"

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Повечето проблеми в неразпознаването на Тялото на Господа са свързани с това, че се поддаваме на изкушенията на сатана. Той е лъжец и на лъжата баща. Не можем да си позволим да забравим това.

Най-често изкушенията му се коренят във въздействие върху нашето самолюбие и гордост. Тези са, които предизвикват непокорството, завистта, омразата, непростителността... а непростителността е най-благоприятната почва да си контролиран от противника, да играеш по неговата свирка.

Противникът, въздействащ върху една, или няколко части в тялото може да нанесе невъобразими щети, защото действа отвътре, неочаквано за останалите, тогава, когато не се пазят, мислейки, че са сред свои.

Разбира се, Главата на Тялото получава сигналите за нередностите и рано, или късно се справя с "вирусите". Дори ако трябва да изреже тумора и да го изхвърли.

Затова Павел ни приканва да ИЗПИТВАМЕ СЕБЕ СИ.

Господи, помогни ни да изпитваме себе си не само преди причастие, но всеки ден да се оглеждаме в огледалото на Словото, да сравняваме действията си с това, което пише в Словото.
И най-важното -- да изпитваме мотивите си. Защото винаги можем да си намерим добро оправдание за действията си, но Бог вижда мотивите ни, намеренията на сърцето ни:



Евреи 4:12
Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

Нищо не можем да скрием от Бога. По-добре да не се опитваме. Това е само в наша вреда.



петък, 10 април 2015 г.

КВАСНИЯТ ХЛЯБ

КАКВО Е КВАС


За да разберем символиката на кваса, трябва да знаем какво представлява той. Квасът е смес от брашно и вода и бактерии от въздуха (млечнокисели и гъбични). Бактериите, които участват във ферментацията на кваса са повече от тези на термофилната мая, която масово се използва от около 70 години насам.
За завъждане на нов квас са необходими 5 до 10 дни,  а за втасването на тестото за хляба – 3-4 часа. Веднъж завъден, квасът може да се подхранва за увеличаване на количеството и след всяко месене се оставя квас за следващото месене. Обикновено само на главните празници, два пъти в годината, нашите баби  са завъжадли нов квас. Завъждането му е процес, изискващ определени съставки и условия. Например, брашното трябва да е пълнозърнесто, а не рафинирано, водата трябва да е изворна, а не хлорирана и температурата между 18 и 24 градуса. Ако е по-студено, може да не ферментира, ако е по-топло – ще плесеняса. Освен това, по време на ферментацията, трябва да се наблюдава и да се "храни" с брашно, ако е много течен, или да се "пои", ако стане гъст. При ферментацията се образува метанол и въглероден двуокис, на който се дължат мехурчетата в кваса и в тестото.
Самото втасване на тестото е всъщност вкисване. Маслото (олиото, зехтинът) и солта възпрепятстват процеса на вкисване и ферментация.

Сега, когато знаем какво представлява квасът и квасният хляб, можем да направим разлика между него и безквасния хляб.

В СТАРИЯ ЗАВЕТ


Безквасният хляб се е замесвал със зехтин и сол – две съставки, противопоказни на квасния хляб и пълни със символика. Маслото е символ на помазание и освещение, а солта – на завета с Бога:

Левит 2:13 И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол.
Безквасният хляб е символ на чистота, простота, обикновеност, на печал и на приготвяне набързо:
Второзаконие 16:3 Да не ядеш с нея нищо квасно; седем дена да ядеш с нея безквасни хлябове, хляб на печал, (защото набързо си излязъл из Египетската земя); за да помниш през всичките дни на живота си деня на излизането си из Египетската земя.


Квасният хляб се приготвя винаги с примес от предишния ден, или предишни дни – от миналото и този примес ефектира върху цялото тесто – то цялото фермрнтира. Той е символ на старото. Освен това е свързан с труд, грижа, с повече усилия и време – символ на човешките дела. Неслучайно хлебните приноси в Стария Завет са от безквасни хлябове.

Бог заповяда безквасни хлябове да се принесат, когато се освещаваха Аарон и синовете му за свещеници:
Изход 29:1,2Ето какво да извършиш над тях, за да ги осветиш да Ми свещенодействуват. Вземи един юнец и два овена без недостатък, и безквасен хляб, безквасни пити месени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло; от чисто пшеничено брашно да ги направиш.

Хлебният принос на хората (Левит 2:4,5), както и хлебният принос на свещениците, по закона за хленбия принос се извършаваха само с безквасен хляб:
Левит 6:14 Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара. 15 И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу. 16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат. 17 Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление.
По закона за примирителната жертва, обаче, освен безквасен, се принасяше и квасен хляб, като допълнение:

Левит 7:11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу
12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

Квасният хляб, като символ на човешкото усилие трябваше да допълни благодарността, изразена в човешки усилия това, което бе дадено на хората от Бога, като подарък – примирението на Бога с хората.


Същият закон за примирителната жертва се изпълняваше в празника на първите плодове. Историята на празника е следната:


Левит 23:10 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;
11 и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.
12 И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;
13 и хлебния му принос, две десети от ефа чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.
14 А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.
15 От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;
16 до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.
17 Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу. 18 И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.
19 Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.
20 И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника.
Празникът на първите плодове трябваше да напомня на народа, че Бог ги е въвел в тази земя, от която берат плодове и се изхранват. Той се състои от две части – първата, в началото на жътвата, със всеизгаряне, а втората – 50 дни по-късно със всеизгаряне, жертва за грях и движим принос за свещеника, като  примирителна жертва.

Забележително тук е, че двата квасни хляба трябваше да се донесат от жилищата на хората – лично изработени от тях, в домовете им. Отново, квасният хляб беше символ на  благодарност към Бога за това, че ги въведе в обещаната земя. Благодарност, изразена, не само с плодовете, получени от обещаната земя, но и с техните усилия – квасният хляб. И този хляб, заедно с двете агнета от примирителната жертва не се изгаряха, а се даваха на свещеника.

Единствено в закона за примирителната жертва се принасяше освен безквасен, като допълнение и квасен хляб. Но той никога не се изгаряше – това беше забранено. Забранено беше да се принася за всеизгаряне квас:

Левит 2:11,12 Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се НЕ прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу. Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се НЕ изгарят на олтара за благоухание.

Всички други приноси – за грях, за престъпление и за освещаване се извършваха с безквасен хляб.

В НОВИЯ ЗАВЕТ

В Новия Завет, квасът има предимно негативно значение и се свързва с кваса на фарисеите и садукеите и с лицемерие. Като нещо, което би заразило, замърсило чистото учение:
Матей 16:6 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.
Това предупреждение отправи Исус към учениците си, когато фарисеите дойдоха при Него да го изпитват. Тъй като учениците не можаха да схваната за какво им говори, наложи се Исус да им разясни:
Матей 16:11, 12 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.
За същия проблем разказва и Марк:
Марк 8:15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
А в Евангелието от Лука, Исус директно разяснява на учениците си какво представлява фарисейският квас – лицемерие:
Лука 12:1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. 

Апосто Павел също изполва символиката на кваса в негативен смисъл, като нещо старо, което трябва да се очисти:
1 Коринтяни 5:6-8 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина. 
Или, като символ на спазване на закона с плътски усилия, като отлъчване от Христос, като отпадане от благодатта:
Галатяни 5:4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта. 5 Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме. 6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов. 7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината? 8 Това убеждение НЕ беше от Онзи, Който ви е призовал. 9 Малко квас заквасва цялото тесто.
Единствено в една от притчите за Божието Царство Исус илюстрира нарастването му с набъбването на квасно тесто. Но тъй като Божието Царство е трудно за разбиране от нашите ограничени, човешки умове, необходими бяха няколко притчи, за да се илюстрират различните негови аспекти – като семе в земята, до пълно зърно в класа, като синапово семенце до дърво за небесните птици, като квас до вкисване на всичкото тесто, като имане, скрито в нива, като търговец, търсещ бисери.

Квасът беше само една от илюстрациите на един от аспектите за Царството и не можем да си вадим никакви преки заключения от тази притча за ролята на квасния хляб в Новия Завет, а още по-малко за Тялото на Нашия Господ.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Това изследване направих за себе си, във връзка с въпросите, които във времето са възниквали в мен, относно причастието – с квасен, или безквасен хляб.

Като публикувам и изследването за безквасния хляб, надявам се и вие да си направите извода за самите себе си.

Но символиката, която носи квасът, особено в Новия Завет, не оставя много голямо пространство за колебание.

Доводи от рода на "безквасното е юдейско" и "Поради липса на време Христос взе онзи хляб, макар да беше безквасен, за да не остане непредадено тайнството на новозаветната вечеря," са просто несериозни.