ЗАКОРАВЯВАНЕ

или

КАК ПОНЯКОГА НЕ РАЗБИРАМЕ БОЖИЕТО ПОСЛАНИЕ

Историята, която ме заинтригува е от 2 летописи 28. Това е историята на нечестивия юдейски цар Ахаз.

„1 Ахаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид,     
2 но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите.     
3 При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.  
4 И жертвуваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.       
5 Затова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и сирийците го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.”

По нататък историята е такава: Бог проявява милостта си към  пленените юдейски войници, като праща пророк Одид да каже на израилияните да пуснат братята си  от Юда. После едомци и филистимци също нападат териториите на Юда.

„19 Защото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много против Господа.”

 Ахаз праща да поискат помощ от асирийския цар. Но той, вместо да го подкрепи го притеснил, въпреки, че Ахаз оголил Господния Дом и царската къща и първенците и дал всичко на асирийския цар.

„22 И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз.
23 Защото жертвуваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като думаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.”

Трудно ни е да си представим по-голяма глупост! Ахаз възприе Божието послание абсолютно противоположно! Вместо да се смири, той се закорави.

Когато четем се възмущаваме от цар Ахаз, без да съзнаваме, че често вършим същите глупости.

Колко пъти, когато до нас е идвало притеснение, или загуба, след като за дълго време сме били потопени в светската заетост и суета, дори грях, сме се замисляли дали това нещо Бог не го допуска за нас, за да ни смири, или да ни събуди от отстъпническото ни поведение? И вместо да паднем на колене, да изпитаме живота си, сърцата си, мотивите си, ние тръгваме да търсим помощ от светски източници. Било то заеми, кредити от банки, после нови кредити, за да погасим старите, най-добрите лекари, най-добрите болници, най-добрите адвокати…докато съвсем се омотаем в светската система за реагиране на бедствия, започвайки да и се кланяме и да я боготворим, да и жертваме, оголвайки Господния дом, който сме самите ние (Евреи 3:6) от молитва, от поклонение, от почит, оголваме си къщите и роднините, за да решим проблем, чието решение е само и единствено в ГОСПОДА.

Проблемите с духовни причини имат само ДУХОВНО решение.

Нека само да уточня, че Бог може да използва светски материални и човешки ресурси, за решение на проблемите ни, но след като сме Го потърсили, след като сме се смирили и сме Го помолили за помощ и водителство.

Но ако се закоравим, това само може да ескалира дори до похулване и отричане на Бога и до натрупване на Божия гняв върху нас:        

„24 И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.    

25 И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си.”

Ето и предупреждението в Евреи 3-та глава:

«7 Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,     
8 Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
9 Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;      
11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".       
12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.         
14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:         

15 докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".»

Преогорчаваме Бога, когато роптаем, когато ревем, като бебета да ни нахрани, да ни напои, да ни облече, (Сякаш не знае, че имаме нужда от това...) да ни смени памперса, защото не се чувстваме комфортно, да ни подуха на коляното, което сме наранили, играейки си на нашите игрички, гонейки нашите си дребни цели...
Преогорчаваме Бога, като Го изпитваме, искайки да ни задоволява всички нуждички и прищевки, а в същото време, точно като бебета, изобщо не се сещаме, че може ТОЙ да иска нещо от нас.
Преогорчаваме Бога, когато изповядваме със суеверно настървение финансов пробив, победа, успех...
и като не стане точно така, както сме изповядвали, Му навираме Библията в лицето, сочейки с пръст стихчета, които Той НИКОГА не отделял и изискваме да си изпълни обещанията...

Изобщо сме станали по-зле от децата на Израил в пустинята, които Бог дундурка 40 години, докато измряха всички незрели себелюбиви и робстволюбиви, които така и на можаха да откъснат погледите си от собствените си отражения в сребърните си огледала и да видят накъде и към какво ги беше повел Бог.

Дали при тези условия можем да очакваме по-различна съдба?

Отец изпрати Господ Исус Христос на земята да приеме човешка плът, да обитава между нас, хората, да влезе в нашата кожа, да живее живот на човек, да бъде изкушаван с всяко изкушение, което изкушава и нас, хората и въпреки това да изживее безупречно свят живот.
Не в охолство и богатство, не в царски палати и в меки дрехи облечен, а скитащ се по прашните пътища на Юдея и Самария, без да има къде дори глава да подслони.
Нашият Господ беше отхвърлян, презиран, подиграван, бит и разпнат от същите хора, които дойде да спаси.
Няма НИЩО, лошо, отвратително, трудно, което сме преживели, което нашият Господ Исус Христос да не е изпитал. Той изпи чашата до дъно. Натовари се с всичките ни грехове и проклятия.
ЗАЩО?
Просто за да размени нашата позиция в бедност, болест и унижение с Неговата на богатство, здраве и слава?
Просто, за да си преживеем живота на земята добре, щастливо и самодоволно?

Господ Исус премина през изпитания, през унижения, мъки и кръстна смърт, за да ни даде пример. За да няма нито един, който да може да каже, че Той не е изпитал, или не бил в неговата ситуация. За да утъпче пътя през кръста за нас. За да ни преведе през кръста, през смърт, подобна на Неговата, през гроба на себето към възкресение, подобно на Неговото, чрез което да се родим отново от вода и Дух за един НОВ ЖИВОТ –
ЖИВОТ ОТ НЕГО;
ЖИВОТ ЧРЕЗ НЕГО;
ЖИВОТ ЗА НЕГО!

Има Царство за установяване!
Ако градим нашите си малки жалки царства, нашите малки, жалки, нищожни щастийца, ще пропуснем съдбата, за която сме били призвани...
Точно както израиляните я пропуснаха, като се закоравиха в собствените си желания и преогорчиха Бог.
Защото търсеха своето, а не Божието...
Защото не разбраха Божието послание – че Той е обещал да снабдява нуждите им НЕ по техния път, а по пътя, който води към БОГА.
Този, тесния, стръмния, каменистия.