ЗА ЗАВИСТТА

Едно от нещата, които са най-ненавистни за Бог е завистта. Завист е натрапчивото желание да имаш това, което други имат, съчетано с чувството на неприязън и дори омраза към хората, които имат това, което ти нямаш, а страстно желаеш. Завистта е пряко свързана с егоизма и поради това, абсолютно противоположна на Христовото учение. Завистта е чувство, за което няма място в Божието Царство. В Божието, или както се нарича в Евангелие от Матей, Небесното Царство, принципите за управление са много различни и дори понякога диаметрално противоположни на принципите в света. Те са абслолютно нелогични, спорд светската логика:

Матей 5: 

38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
40 На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

Хайде да не си кривим душите и да си признаем, че ако живеем по всички тези заповеди на Исус, дадени на Проповедта на планината, ще изглеждаме пълни глупаци в очите на околните.

Но това са принципите на Царството, което Исус ни призова да търсим с приоритет, да търсим ПЪРВО него и Божията правда.

Много хора си мислят, че притчата за работниците на лозето има някакъв скрит код, специално тълкувание и търсят в нея скрити символи. Но притчите, които ни е оставил Учителят са обикновени ежедневни истории с поука.
От тази притча не можем да извадим принципи как да управляваме бизнес, или за взаимоотношения между работодател и работници, нито за взаимоотношения между пастир  и паство, тя дори не е притча за справедливостта. Тази притча е просто за завистта.

Матей 20:1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. 3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? ИЛИ ТВОЕТО ОКО Е ЗАВИСТЛИВО, ЗАЩОТО АЗ СЪМ ДОБЪР?

Ако се поставим на мястото на един от работниците, наети от сутринта, да живеем по принципите на Божието Царство би означавало на практика, като видим какво става накрая, да отидем при някого, от последните наети, да го прегърнем и да се зарадваме с него за това, че е получил бонус от Господаря, че е получил повече, отколкото е изработил.
Това би означавало също, да се удивим на милостта на Господаря и да Го възхавалим за това.

Дали осъзнаваме колко сме далече от стандарта на живот, от културата на Божието Царство?

Стараем се да живеем според културата на света, да се впишем в нея, а тя е глупост за Бога, точно, както културата на Божието Царство е глупост за света.

1 Коринтяни 3:19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им"

1 Коринтяни 1:20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

1 Коринтяни 2:14
Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.

И какво излиза – ако наистина имаме Божия Дух, ще изглеждаме глупави в очите на света! А на кого му е приятно да изглежда глупав? Не е ли по-добре да се впишем, някак си, да приемем "доброто" от културата на света?

НО! Критериите за "добро" в света, също не съвпадата много с това, което Бог счита за добро. Дори понякога лоши неща, които ни се случват, след време осъзнаваме, че са били най-доброто, което би могло да ни се случи при дадените обстоятелства. Ето още един фрапиращ пример от Проповедта на планината:

Матей 5:29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

Разбира се, че не става въпрос буквално да си вадим очите и да си сечем ръцете. В съвременните условия, това би означавало, например, да си изключиш интернета, въпреки че може да се чувстваш сляп и сакат без него; да откъснеш от сърцето си човек, за когото знаеш, че ще те отведе в грях; да си изхвърлиш телевизора...

Все неща, които ни се струват добри, но ако ни съблазняват към грях, за нас е ПО-ДОБРЕ да живеем без тях.

"Добро, или Бог" е заглавието на новата книга на Джон Бъвиер, в която подробно е разяснена разликата между това, което светът и ние считаме за добро и това, което Бог счита за добро. И в повечето от случаите те НЕ СЪВПАДАТ. Между другото, Джон Бъвиер е един  осъзнал се бивш проповедник на светското добро.

Когато някак си успеем да се самоубедим, че доброто от света и според нашия стандарт е същото "добро" от Бога, има голяма вероятност да сме се отклонили от следването на истинския БОГ и да сме тръгнали след идол – нашата, измислена представа за Бога, това, което НИЕ си мислим, че трябва да е Бог, а не това, което ни описва Библията, че е Бог.

Ето защо Джоел Остийн, Бени Хин, Джойс Майер, Крефло Долар, Кенет Копланд и Джоузеф Принс и други, като тях пълнят залите – защото предлагат същото "добро", което харесва светът. И колкото и да го опаковат лъскави хартийки, облепени с изрязани Библейски стихчета, то НЕ Е Божието ДОБРО!

И по типично сатанински начин, веднага, след като чуят критика срещу измамните идоли, които предлагат, представяйки ги за Бог, бързат да обвинят критиците си за същото, което ги мотивира и чрез което мотивират слушателите си – ЗАВИСТТА:

"Критиците ни завиждат за благословенията, Завиждат ни за големите къщи-имения, за скъпите, луксозни мебели и коли, за частните самолети! Но ако следвате това, което ви казваме и вие ще имате същите благословения, като нас. Само трябва да посеете в нашите служения и ще получите същите благословения!"
И наивните хорица, подлъгани от изрязаните Библейски стихчета, с които тези господа "подкрепят" посланията си, дават дори всичките си спестявания, за да получат тези "благословения", оставяйки децата си неосигурени.

Още не мога да проумея как зрели християни все още се хващат на тази въдица...


Много от тези "проповедници" искат да ни убедят, че добрите неща, според светските стандарти са наше право – та нали сме деца на Царя?

Исус, обаче, в притчата за работниците на лозето ни дава ясно послание – В Божието Царство няма права, нито има борба за права! Всичко е поради милостта, добротата и благоволението на Бог.
Какво имаме ние, което да не е дар от Бога? Какво имаме дадено от Бога, което да е наша заслуга?

1 Коринтяни 4:7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

В света получаваме неща по заслуги, но в Божието Царство НЕ Е така! Там получаваме неща поради милостта и поради добрината на Бога.
Ако трябва да обобщим посланието на Исус в проповедта на планината, изявено в глава 5 на Матей от 38 до 44, то е:

НЕ СИ ТЪРСЕТЕ ПРАВАТА!

Павел потвържадава този принцип:

1 Коринтяни 6:7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

1 Коринтяни 10:24

Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.

Това е културата на Божието Царство!

Защо завистта е страшна и разрушителна?

Първо, защото поставя фокуса, стремежа целта на живота на съвсем грешно място – на преходни и незначителни неща, вместо на Бог.
А това автоматически обезсмисля самото съществуване на човека. Човекът НЕ Е създаден да се радва на неща в този живот. Не че е лошо и не че няма да се радва, но това не е целта на съществуването му!
Бог създаде човека за СЕБЕ СИ.
Целта на съществуването на човека е БОГ.

Ако нещо, от нашето домакинство не може да изпълни предназначението си, стане непотрбно, ние го изхвърляме на боклука.
Хората, в своето паднало, греховно състояние са абсолютно непотребни за целите на Бога. Всички заслужаваме да бъдем изхвърлени на сметището, но Бог, в Своята милост изпрати Исус Христос на земята, така че негодните за Божиите цели хора да могат да бъдат "рецклирани" в годни такива, за да не бъдат изхвърлени на сметището. (Йоан 3:16)

И така, дори да казваш, че вярваш в Бога, дори да ходиш на църква всяка неделя, ако не вършиш Божията воля, те НЕ изпълняваш предназначението, с което си създаден първоначално и "рециклиран" след това.

Матей 7:21
Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Второ, защото с омразата, следствие на завистта, хората стават човекоубийци:

1 Йоаново 3:15
Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.

Как да разпознаем завистта?

Когато завистта произлиза от нас, мисля, че е много лесно да я разпознаем. За хората, които имат Святия Дух, щом се надигне завист, те веднага осъзнават това и бързат да се покаят.

Но има случаи, когато вярващи хора и то най-вече на ръководни позиции са до такава степен заслепени и пропити от културата на света, че започват да я проявяват в служенията и в живота си.

Историята и нашата действителност са пълни с примери, как служители започват с Духа и с времето са изкушени да вярват, че заслужават повече пари, повече средства, повече власт, повече лукс...

В такива случаи, дори да бъдат изобличени от Духа, пак ще си намерят оправдание за завистта си – може би това, което искат е от първа необходмост за оцеляване на семейството им? Може би са преминали през период на немотия и не искат да живеят в тревога и неизвестност?
Може би са преживели укорите на жена си, че не могат да издържат семейство?

Човек винаги може да си намери оправдание!
И винаги може да обоснове действията си със Словото, когато вземе само малка част от него...

Но най-често се случва, както беше в историята с лозето на Навутей. Ако видите да се повтаря тази история в Църква – бъдете сигурни, че е замесена някоя "Езавелка".

Тогава се уверете в никакъв случай да не ставате, като един от двамата лъжесвидетели, поради чиято дума "Навутей" ще бъде "екзекутиран"...

Какво да правим в такива случаи?

Исус ни даде ясно Своето мнение – Той е ПРОТИВ това да търпим Езавел в църквата. Просто трябва да помним, че нашата борба НЕ е срещу плът и кръв.

Как да разпознаем завистта срещу нас?

Ако видим, как срещу нас се изливат клевети, явни лъжи, как биват настройвани хора срещу нас, чрез интриги, как се проявява ирационална, безпричинна омраза и непредизвикано с нищо лошо отношение срещу нас – най-голямата вероятност е да сме жертва на завист.
И когато хората, проявяващи тази неприязън и омраза биват конфронтирани за отношението им, те всеки път измислят различна причина и тя никога не е истинската – ЗАВИСТ.

Поради завист израилевите началници предадоха Исус (Матей 27:18; Марк 15:10).
Поради завист първосвещеникът и другите с него затвориха апостолите в тъмница: (Деяния 5:17, 18)
Поради завист юдеите противоречаха и хулеха Павел и Варнава (Деяния 13:45) и пак поради завист нападнаха Ясон, само защото беше приел Павел и Сила в дома си (Деяния 17:5).
Завистта е била винаги в основата на омразата към евреите.

Завистта беше отличителен белег за зло в църквата, за мъдрост, която е земна, животинска и бесовска:

Яков 3:14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;
16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

А ето как можем да разпознаем истинската мъдрост, която е ОТГОРЕ:

17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Безнадежден случай ли са хората, със сърца изпълнени с горчива завист?

Никой не е безнадежден случай за Бога.

1 Петрово 2:1 И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,
2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,
3 ако сте опитали, "че Господ е благ;"

Ако сте опитали, че Господ е благ...

Моля ви, отхвърлете всяка злоба, лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване...
И пожелайте ... СПАСЕНИЕТО.

ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

Ще ви разкажа най-прекрасната любовна история на света, възпята в най-великата песен на света – Песента на песните.
Събрах тази история от песните, изпети в Песента на песните.
Слушах я, слушах я и все не можех да достигна до дъното на дълбокия ѝ смисъл, защото това не е само историята на двама влюбени – младеж и девойка, а мистерия, която векове по-късно един човек ни разкри, че любовта между двама млади мъж и жена е като любовта между най-великия цар на света – Царя на царете и най-съвършената девойка на света – неговата Невяста. Тази, която Бащата на Царя беше избрал и отредил за Единородния Си възлюбен Син.
Но и с това не се изчерпва дълбочината на смисъла на песента. Тя е и за всеки от нас, защото всеки от нас е привлечен и призован лично от Пастиря, като агънце и овчица, за които Той се грижи. Които познаваме гласа Му и отиваме там, където Той ни вика, докато дойде време Пастирът да влезе в Царската Си власт и да бъдем с Него на Царската трапеза, а после да царуваме с Него в Царството Му на земята.

Ние познаваме вече един такъв пастир, който стана цар. Той пазеше вярно стадото на баща си, защитаваше го от лъв и мечка, грижеше се за него, а нощем, под звездите, свиреше с арфата си и пееше на Бога.
Бог видя верността на младото овчарче Давид и то Му допадна по сърцето. Бог разбра, че на момче, като това овчарче, което така се грижи за стадото си, може да се повери грижата за Неговия народ. И направи овчарчето Цар.
Цар Давид.
И когато царят си построи дом, поиска да построи дом и за Бог. Но Бог му се усмихна, защото планът Му беше не царят да Му издигне Дом, а Бог да издигне Дом, царски род на бившото овчарче. Царски род, от който да бъде издигнат Потомък – вечният Цар.
А дом, храм за поклонение на Бог, щеше да построи прекият наследник на Давид, неговия син, Соломон. Бог дари Соломон с мъдрост, на която се възхищаваше целият тогавашен свят. Мъдростта му действаше славно за другите, но него самия, нещо не успяваше да покори. Соломон направи много грешки за личния си живот, които повлияха на взаимоотношенията му с Бога – за най-важния аспект от живота си – семейството, Соломон е оказа с отчайваща липса на мъдрост – имаше 700 жени и 300 наложници. Беше ли това Божията воля?
Много скоро се установи, че тази му страст по жените щеше да доведе до трагични последствия.
Но имаше сред всичките 700 жени една, шестдесет и първата, която беше Божият избор за Соломон. Само и единствено тя! Тя завладя сърцето му и го покори.

Соломовият царски двор беше огромен. От цялата страна снабдяваха двореца с продукти и храна.

3 Царе 4:
22 А продоволствието за Соломона за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора друго брашно,
23 десет угоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици.

Той имаше много имоти. Имаше градини, лозя и стада нвсякъде из страната. А на север, при планината Ермон имаше и лятна резиденция, където ходеше да си почива от дворцовата суматоха и от царските дела, голяма част от които включваха да бъде върховен съдия в царството. Там, сред Божието творение -- природата, Соломон се отдаваше на изследване на растенията и животните:

3 Царе 4:
33 Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите.

Соломон трупаше мъдрост от делата, които разглеждаше, като съдия, като разсъждаваше за смисъла на живота, за труда на хората. Но също така наблюдаваше живота на хората от Неговото царство, които се грижеха за лозята, градините и стадата му:

Еклесиаст 1:

13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; ...

А там, при планината, сред градините, лозята, полските цветя, ливадите и стадата, Соломон можеше да бъде себе си. Обикновен човек, над когото беше излято Божието благословение, заради баща му Давид. Същият Давид, който беше обикновено овчарче, преди Бог да го вземе изсред стадото и да го направи цар. И както Давид обичаше да свири и да съчинява песни, така обичаше и Соломон. Казва се, за него, че е написал хиляда и пет песни. Може би там, при планината, сред градините, лозята, полските цветя, ливадите и стадата вдъхновението на баща му Давид е идвало и при него, за да пише песен, след песен, мъдрост, след мъдрост, притча, след притча.

3 Царе 4:
32 Той изрече три хиляди поговорки; а песните му бяха хиляда и пет на брой.

Далеч от досадните поклони, от сервилните слуги, от дворцовите интриги, от тежките дела. Там, където няма нужда да носи съдийската тога, или тежките царски одежди. Там, където можеше да има време с Бога, за каквото му беше разказвал баща му. Там, където можеше да бъде като баща си – обикновено овчарче, което разговаряше с Всемогъщия Бог.
Там, където градините, лозята и стадата бяха дадени под наем, но повечето хора не го познаваха, а той можеше да се разхожда сред градините, лозята и ливадите без въоръжената си охрана, за да се наслаждава на дърветата, цветята и на планината.

Повечето от песните в Песента на песните, вероятно са били написани там. Но самата Песен започва с песента на една невяста на сватбеното ѝ тържество. Сватбата с избраната от Бог Невяста на Соломон.

Песента на песните е като оперета. Главните герои са невястата-суламка и Соломон. Те пеят основните арии. Рядко, но все пак се включва и хор.
Много е трудно да се разбере оперета, ако нямаш либретото пред себе си.
Е, това е моят опит да възстановя либретото измежду редовете на песните. Но то е само повърхностният слой от съкровищата, скрити тук. Все пак, за да открием по-дълбоко скритите съкровища, ще ни се наложи първо да открием най-горния пласт – любовната история на Соломон и суламката.
На пръв поглед, еротичният език на тази книга смущава "целомъдрените" ни уши, но Бог ни е създал същества от два различни пола, които да се привличат един друг. Това е нормално за еврейската култура, за разликата от гърците-философи, които въвеждат в богословието разделение, рязка граница между духовно и материално, като за тях духовното по правило е чисто, а материалното – нечисто.
Но Бог е поставил тази книга в Словото Си, защото любовните взаимоотношения между мъжа и жената, Той разглежда, като аналогия, на взаимоотношенията между Неговия Син и Невяста Му.

1:1 Соломоновата песен на песните.

Голяма сватба е вдигната в двореца на Соломон. Той вече има 60 жени, но тази е различна. Тази е неговата любима, в която се е влюбил по време на престоя си на север, при планината Ермон. Прекрасната суламка, която е срещнал в градините, сред лозята, сред полските цветя, ливадите и стадата. Красива, трудолюбива, загоряла от слънцето, стройна, с буйни  къдрици – любов от пръв поглед. Сега седи до него на сватбената трапеза и копнее за целувките му.

Суламката:

2 Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като излеяно масло; Затова те обичат девиците.
4 Привлечи ме;

Приятелките на суламката:

ние ще тичаме след тебе.

Суламката:

Царят ме въведе във вътрешните си стаи;

Приятелките на суламката:

Ще се радваме и ще се веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

Суламката:

5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе не опазих.

Като стана дума за лозето, нахлуват спомените ѝ. Най-красивият спомен – когато се видяха за първи път. Толкова беше красив, този младеж, който се различаваше някак от другите овчари. Облечен е обикновено, но всичко в него изглежда необичайно благородно. О, как искаше да го види още веднъж. Трябваше да го попита къде да го немери на следващия ден, спомня си невястата:

7 Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

Красивият младеж, когото срещна сред стадата я беше харесал също и на другия ден  щеше да е тяхната първа уговорена среща:

8 Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

Соломон, красивият ѝ младоженец прекъсва нежния, мил спомен. Тя е красива булка, но той ѝ обещава да ѝ подари още бижута, за да е още по-привлекателна и представителна, както подобава на царица

Соломон:

9 Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

Само мъж може да направи такова сравнение – "красива си, като конете от фараоновите колесници." Ако днес някой направи такъв комплимент на жена, може да получи плесница. Но тогава... Конете са красиви животни. И когато не е имало автомобили, красивите коне са радвали очите на мъжете и са изпълвали с гордост душите им.
Седят двамата на сватбената трапеза, двама влюбени, като гълъби, не отделят поглед един от друг. Тя се разтапя пред очите му, красотата ѝ сияе, любовта ѝ е толкова силна и нежна, че напомня аромат. Той е винаги в сърцето ѝ, кара го да бие лудо. Той е единствен, отличаващ се от всички, като група кипариси, сред лозята на Енгади.

Суламката:

12 Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си. 13 Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

Соломон:

15 Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите. 

Отново нахлува споменът от времето, когато са били заедно в полето, когато са лежали на тревата, под сянката на кедъра. О, не ѝ трябва дори къща, когато е с любимия. Могат да живеят под покрива на кедъра, леглото им да е тревата, мебелите им да са кипарисите.
Ето такива странни, почти глупави неща си говорят влюбените в началото. мислят си, че любовта е достатъчна. Убедени са, че могат да прекарат живота си под звездите, стига да се имат един друг.

16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си; И постелката ни е зеленината. 17 Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

Е, и от царските палати няма да се откаже суламката, обикновената селска девойка. Поглежда наоколо – всичко е изящно и красиво, тъмни завеси по прозорците, изрядна трапеза и на трапезата ... ох, толкова красиви жени. Всичките нежни, бели, пазили се от слънцето, зад тъмните завеси, а не като нея. Чувство за малоценност помрачава за миг лицето ѝ сред красивите, изрядно облечени и нагиздени царици. Усеща се, като нищожна саронова розичка – едно обикновено цветче, като фунийка, по храстите край пътя, като дребничка момина сълза, нищожна, незабележима, сред красивите високи кремове-лилиуми...

Суламката:

2:1 Аз съм роза Саронова И долински крем.

Соломон:

2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

О, той знае, как да ѝ привдигне духа. Знае, как да ѝ покаже, че тя е единствена, уникална за него. Но и той за нея е такъв. Те имат нещо само двамата – любов. Тяхната женитба е по любов. Това е знаменателното за тази сватба.

Суламката:

3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

"Знаете ли, Ерусалимски дъщери, какво е да си влюбена?" – Чуди се суламката. "Всеки път като помисля за него, краката ти се подкосяват, оставам без сили, кръвта се оттича от главата ми, като ранено сърненце съм, ще припадна, имам нужда да се подкрепя…"
Отново нахлува спомен от полето, от тяхната красива любовна история. Тя е в прегръдката му. Толкова много го обича, но се страхува да не развали красотата на тази връзка с преждевременно желание:

6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

А времето, когато го нямаше при нея, когато си тръгна и ѝ каза да го чака... О, тя чуваше гласа му навсякъде, виждаше лицето му навсякъде, представяше си как той тича към нея през планини и гори:

8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

Тя, сякаш го чува да я вика при себе си. Сякаш времето, когато е трябвало да са разделени е изтекло и ето, той я вика, казва ѝ, че е дошъл моментът вече да са заедно. Точно, когато идва пролетта, когато всичко се събужда за живот, може би е време и те да заживеят заедно. Тя сякаш чува неговата песен, която той ѝ пее и я зове с нея:

10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

Тази пролет ѝ напомня за онази, миналата, когато се видяха за първи път, когато пламна любовта им. Беше смешно. Тя беше отишла да пази лозята, които царят беше дал на семейството ѝ под наем. Лозите цъфтяха, а малките лисичета влизаха и ги повреждаха. Братята ѝ ѝ се бяха разгневили за нещо и я пратиха да пази лозята им от лисиците.

15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Но като погледна, ето нейното лозе беше нападнато. Пролетното слънце беше опърлило лицето ѝ и тя се ядоса, че сега, както е почерняла, никой няма да я хареса, никой няма да иска да се ожени за нея...
Но ето го него! Толкова е красив, прекрасен е, застанал сред стадото. И не му пречи загарът на лицето ѝ. Той не вижда нито един от недостатъците ѝ, а за нея, той е съвършен. Той я обича и тя него:

16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

СЪНЯТ СЛЕД РАЗДЯЛАТА

О, колко ѝ липсваше, когато си тръгна. Как копнееше да се върне при нея. Нощем сънуваше, че той е до нея, в леглото, но като го потърси не го намери. В съня си тръгваше да го търси  по улиците и площадите на неговия град. Сънуваше, че ходи, търси го, пита за него стражите...
В съня си, най-после го намира, хваща го и не го пуска, докато не го заведе в дома си...
Но дори в съня си спираше до там. Не искаше желанието ѝ да да прегори преждевременно. Не преди сватбата!

17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
3:1 През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
2 Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.
3 Намериха ме стражарите, които обхождат града; Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4 А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го пуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

И ето, сватбата е факт. Ето Соломон я доведе с цялото царско шествие, натъкмена, напарфюмирана, красива невяста. Носена на Соломоновата носилка от злато сребро и везан морав плат. Пазена от шестдесет силни мъже. Целият Ерусалим се е стекъл да види красивата невяста на цар Соломон:

СВАТБЕНОТО ШЕСТВИЕ

Ерусалимските жители:

6 Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всякакви благоуханни прахове от търговеца?
7 Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни
8 Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9 Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:
10 Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав плат; Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.
11 Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.

И ето, сватбената церемония. Соломон не може да ѝ се нагледа, не може да ѝ се нарадва на очите, на косите, под булото, на усмивката ѝ, показваща съвършените ѝ зъби, в рамката на червените ѝ устни, на шията ѝ с огърлица, като от щитчета. Още една странна мъжка идея за красота -- казва се, че соломон е наpraвил 200 златни щита от по 600 сикли (около 5 kg) злато за всеки щит и ги е поставил в кулата, съградена от Давид за оръжейница. (3 Царе 10:16) Сигурно гледката от подредени 200 златни щита е радвала мъжкото око.
Съвършени са също челото ѝ и гърдите ѝ...
Всичко в нея е съвършено, без недостатък!
Най-после е негова!

4:1 Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
2 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овце Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, И не липсва ни един между тях;
3 Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
4 Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;
5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
6 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
7 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

Сега Соломон си спомня как ѝ беше предложил женитба. Още докато бяха, там при планината, сред дивата природа.

8 Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

Спомня си как ѝ призна любовта си, как се беше влюбил в нея само от един поглед. Спомня си песента, която и изпя. Как я сравняваше с градина, как копнееше да ѝ се наслади след като градината станеше негова.

9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си, С една огърлица на шията си.
10 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
11 От устните ти, невесто, капе мед като от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
12 Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.
13 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
14 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
15 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

Тя също искаше той да се наслади на градината ѝ и ето, сватбата беше дошла, времето, за което и двамата копнееха, беше дошло.

16 Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
Градината е вече отворена за него, вече е негова, вече може да ѝ се наслади.5:1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си.

Соломон:

Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.

Как да не се радва Соломон! Как да не иска всички да се радват с него на сватбеното тържество! Неговата любима е най-после негова невяста.

СЪНЯТ-КОШМАР

А Невястата си спомня друг сън от времето, когато е чакала любимия. Толкова се беше забавил, че тя започна да се страхува, дали не е дошъл, а тя да е пропуснала идването му? Не сън, а кошмар, че той е дошъл, потърсил я е, но тя не е поискала да напусне удобното, топло легло, за да му отвори. Не е искала да си изцапа краката... и той си е тръгнал. О, какво нещастие! Нима не беше чула призива му? Нима не се беше смутило сърцето ѝ за него?
Беше му отворила в съня си, но късно...
Викаше го отчаяно насън, зовеше го, тръгна посред нощ да го търси, отново се намираше в съня си в неговия град. Този път стражите я бият и раняват в съня ѝ, отнемат ѝ мантията, която той ѝ беше подарил. Какво да прави друго, освен да продължи да го търси, да пита за него, да моли всички, ако го срещнат, да му кажат, че тя все още го обича, все още е като ранено сърненце от любов към него, все още примира от любов към него:

2 Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.
3 Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?
4 Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.
5 Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.
6 Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.
7 Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.
8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

О, тя ще им разкаже, на всички от неговия град, ще им разкаже какво е той за нея, колко много го обича, как го вижда съвършено красив, нейният приятел, нейният възлюбен.

9 В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен Та ни заклеваш ти така?
10 Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.
11 Главата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;
12 Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водните потоци;
13 Бузите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;
14 Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;
15 Краката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;
16 Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

В съня я питат къде да търсят любимия ѝ, знае ли къде е отишъл, за да потърсят заедно с нея.
Може би е отишъл там, където тя живее – на север, в градините, в лозята, сред полските цветя, сред стадата. Там, където се врекоха един за друг.

6:1 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?
2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.
3 Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе стадото си между кремовете. 

СВАТБЕНАТА ЦЕРЕМОНИЯ

 

Но вече край на кошмарите! Ето той е до нея, на тяхната сватба. Влюбен и пеещ на любимата си. Толкова е красива, толкова е завладян от нея! Тя го е покорила напълно, като силна войска, на която не може да се устои. Нито една от шестдесетте царици и осемдесетте наложници не го е покорявала така. Нито една не го е обладавала и обсебвала така. Тя е единствена за него!
Всички други я облажават. Когато я видяха да идва с царското шествие, изпаднаха в захлас от красотата и чистотата ѝ. Как го беше покорило това обикновено момиче от планината! Как беше накарала силния Соломон да ѝ се покори, както силна войска покорява царя.

4 Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.
5 Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
6 Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,
7 Челото ти под булото е Като част от нар.
8 Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.
10 Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

Сега Соломон си спомня ка са се срещнали. Как е отишъл да нагледа градините и лозята си, а срещнал любовта на живота си, тази, която, сякаш Бог е отредил за него. Толкова се беше отдал а увлечението , на любовта си към нея, че не беше усетил как царските дела се бяха натрупали и благородниците му бяха дошли да го вземат с колесници, защото беше необходим в двореца, в столицата.

11 Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.
12 Без да усетя, ожидането ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

А тълпата не беше успяла да разгледа красивата Невяста, искаше още да се порадва на красотата ѝ, а шествието мина твърде бързо през града. Чакайте, забавете се, върнете се, нека я погледаме още! Какво ли усеща суламката-невяста? От селско девойче се превърна в царица! Като борба между две дружини бушуват мислите ѝ. Как от селско девойче стана царица.

13 Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Ето невястата е пред очите на сватбарите. Всички я гледат и ѝ се възхищават, разбират защо царят е бил запленен от нея.

7:1 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
2 Пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;
3 Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
4 Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;
5 Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.

Той ѝ запява нова песен за копнежа си по нея.

Соломон:

6 Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!
7 Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
8 Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,
9 И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

Тя му отговаря също с песен на посвещение. Щастлива е от неговата любов. Толкова е било силно желанието ѝ за него тогава, в полето, в нейния край, че иска да се върнат там и там да имат своя меден месец. 

Суламката:

10 Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.
11 Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,
12 Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
13 Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

Там да му даде, това, което е пазела толкова усърдно до сега. Там, където мечтаеше да го целуне, без да събуди презрението на околните. Там, където си почиваше под кедровата сянка в неговата прегръдка. Там, където се молеше желанието ѝ да не се събуди преждевременно.
Но сега времето дойде. Сега мечтите и копнежите щяха най-после да се осъществят.

8:1 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
2 Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
3 Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.
4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.

Любовта им беше изпитана в пустинята на раздялата, но сега са заедно. Тя се е опряла на него, отдала се е на него, уповава на него, на него се е поверила, на него се е посветила.

5 Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? 

Соломон:

Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.

ВРИЧАНЕТО

Той ѝ се врича във вечна любов и вярност и тя разбира, че е като печат на сърцето му – вътре в сърцето му. Не може да бъде изтръгната от там.
Разбира, че е като печат на ръката му, неизличима, защото любовта им е силна, като смъртта – той не може да живее без нея и тя не може да живее без него.
А ревността му за нея е толкова силна, че би влязъл в преизподнята заради нея.
А тя – за неговата любов би дала всичко, което има. Такава безценна перла е неговата любов, такова огромно съкровище е той за нея. Хората биха я презрели за "глупостта" ѝ да пожертва всичко за любимия човек...

Суламката:

6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
7 Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

ЕПИЛОГ

Сега говорят братята на суламката за по-малката сестра. Те обещават пред нея и пред царя да се грижат за нея и да я пазят така, както суламката беше пазила себе си.

8 Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
9 Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

Тя ги насърчава, че точно целомъдрието ѝ е спечелило благоволението на любимия ѝ.

10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.

И сега вече следва икономическта част –  уреждат се имотите. Лозето, което тя е обработвала под наем, вече е нейна собственост. И наемът на другите е уточнен.

11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.

И ето царицата е поставена над царските имоти. Хората я слушат, внимават на думите ѝ, гласът ѝ се чува. Царят се радва на способната и уважавана владетелка. И както се слави с мъдростта си, пак иска да чуе думата ѝ, да чуе гласа ѝ.

13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.

Тя е в лятната резиденция, в летния дворец, там, където беше дошъл царят да си почине и да се наслади на живота  в полите на планината Ермон, сред градините, лозята, полските цветя, ливадите и стадата. Там, където той, облечен, като пастир срещна любовта на живота си.
А той е в двореца, в столицата Ерусалим и веднага щом свърши с царските дела, бърза да отиде при любимата си, която го зове:

14 Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

КРАЙ

Краят на разказа за любовната история на Соломон и суламката, обаче не е край на любовната история между Царя на царете и Неговата Невяста.

СМИСЪЛЪТ НА ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ ЗА НАС

Много от повлияните от гръцките философии повярвали езичници, трудно преглъщат факта за присъствието на тази книга в Библията. Но за еврейската култура това е съвсем естествено. При евреите няма разлика между материално и духовно. За тях всичко е духовно, защото Бог е Дух и е създател на всичко, включително и на материалното, включително и на тялото, със своите различия между мъжкото и женското естество.
Някои от гръцките философски традиции са тези, които са учели, че материалното е нещо лошо, мръсно и душата има нужда да бъде освободена от него.


Но в Новия Завет Бог изкупва цялото човешко същество, като крайната фаза е възкресенското тяло.

ПРЕДБРАЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

На второ ниво по дълбочина на смисъла в книгата са взаимоотношенията между двама млади, момче и момиче християни в днешно време. Въпреки силното емоционално и физическо привличане, героите от Песен на песните не се отдават на страстите си, преди сватбата. Връзката им преминава през период на временна раздяла, в който копнежът им един към друг се увеличава и това е белег на истинска любов и посвещение. Защото, ако е само мимолетно, временно чувство, без дълбочина, то отшумява при мака раздяла, при първата пречка, или при първото ново изкушение.
Суламката се влюбва в един млад мъж заради самия него -- предполага, че е обикновен овчар, а после разбира, че това е самият цар Соломон. А Соломон, както е цар, се влюбва в обикновено, отрудено селско момиче. И двамата се харесват и влюбват, без да се влияят от социалния статус на другия.

ЛИЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ХРИСТОС

На трето по дълбочина ниво, ние можем да видим аналогия за нашите лични взаимоотношения с Христос.
Този непрестанен копнеж, който има Исус да общува с нас, дали намира отклик у нас?
Дали копнеем и ние за Неговото сладко присъствие?
Дали сънуваме, че сме заедно, дали когато всички ни се подиграват за това, че Го чакаме, а Той е заминал и не се знае кога ще се върне, ние продължаваме да сме уверени в Неговата вярност и любов?
Дали Го обичаме, както ни се е представил, когато е дошъл първия път – като слуга и Пастир и дали сме готови да носим кръста си всеки ден, дори, може би да пием чашата, която Той изпи, или си живеем собствения живот, очаквайки а царуваме и сега и когато дойде в слава, като Цар?

Дали когато ни събуди нежно през нощта, очаквайки да бъдем заедно, ние с досада се оправдаваме, че сме уморени и трябва да се наспим?
Дали тъгуваме после, че сме пропуснали срещата си с Него?

Дали взаимоотношенията ни с Него ще се развият както в чудесния сън след временната раздяла, или като съня-кошмар?

ХРИСТОС И НЕВЯСТАТА

Бог няма проблеми да прави аналогия между взаимоотношенията на мъжа и жената в едно семейство и Неговите отношения с народа на Израел, стигайки до съвсем плътски детайли.

Такава е и аналогията за взаимоотношенията между Христос и Неговата невяста. Това е четвъртото по дълбочина ниво.

Ефесяни 5:
22 Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа;
23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото).
24 Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,
26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,
27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна.
28 Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби.
29 Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата;
30 понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости].
31 "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът".
32 Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата.
33 Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.

Наистина ли Църквата се подчинява на Христос, наистина ли пази заповедите Му, наистина ли Го почита, като Глава?
Наистина ли Църквата осъзнава какво е сторил Исус Христос за нея, като е преда живота Си, за да я изкупи?
Наистина ли Църквата расте в посвещение и освещение, в ежедневно умиване в Словото и очистване в покаяние?
Наистина и се стреми към святост и непорочност, наистина ли бърза да изпере дрехите си, когато забележи петно, наистина ли се подмладява, черпейки от живата Му вода, или старее и се сбръчква  в традиции и ритуали?
Дали се пази от беззаконията в света, или ги приема, заедно с културата му? Дали пази бялата си семпла дреха, или се облича, като лека жена, за да привлече повече хора към себе си?
Дали е чувствителна към укора и изобличението на Христос, или е закоравена в човешки идеи за праведност?

Дали разпознава другите части на Тялото, или всяка част си мисли, че най-важната? Дали дава възможност, дали създава благоприятна среда да да се изявяват дарбите за общия растеж, при което се възпроизвеждат истински нови клетки в Тялото, или расте в туморни образувания, унищожавайки клетките и органите на Тялото?


...

ГОВОРИ МИ НА СЪРЦЕТО!

И най-дълбокото, петото по дълбочина ниво в тази книга е, че когато я четем, Исус ни говори на сърцата и ни разкрива всичките пет нива на дълбочината на смисъла.



Това е причината само да нахвърлям въпроси, без а се задълбочавам в отговорите.


Защото това е нещо, което трябва да преживее всеки един от нас и всички ние, като Христово Тяло.


Ако съм успяла да събудя интереса и любопитството на читателите, значи целта е постигната.



Желая на всички неповторими мигове в четенето, изучаването и преживяването на Песен на Песните.