КОИ СА ДВАТА СЕДМОГЛАВИ ЗВЯРА В ОТКРОВЕНИЕ?

ВЪВЕДЕНИЕ

Бог представя на Йоан и на нас, които четем тази пророческа книга, картина след картина, клип. след клип от ключовите и финалните събития на тази земя, преди да дойде отново и да царува с желязна тояга над народите.
В тези финални събития, Бог ще даде на този, който се мисли за господаря тук, властта да изгради свое глобално господство. Познавайки същността му, Бог знае, че той ще се опияни от властта и сам ще попадне в капана на собствената си гордост -- ще помисли, че ще може да унищожи Божия народ.
И друг път му се е случвало -- помисли, че може да убие Божия Син -- той посегна на живота Му, но Божият син не побягна от смъртта, защото обичаше хората повече от живота си. Оказа се, че точно убийството Му му донесе огромно поражение и позор. Това, което желаеше най-много -- да владее от Трона на Бога -- бе дадено на някакви жалки човеци, които той можеше да лъже и мами както си поиска. А след това поражение, Бог му противопостави не Архангел Михаил, който беше равен на ранга му, а някакви "бълхи", които го побеждаваха в Името на Техния Бог! Кръвта на техния Господ, която той самият проля, в тях се превърна в мощно оръжие срещу него. А Словото на тяхното свидетелстване парираше като меч лъжите му.
Този измамник, се мислеше за много по-голям и силен, той имаше претенции да седне на престола на Бога и като видя, че Божият Син влезе в човешка плът и прие образ на човек, не можа да издържи на изкушението да Го погуби, както много други човешки същества. Но вместо да тръгне в битка срещу него, великия, какво правеше този човек -- бродеше, като пастир с тояга в ръка три години и половина и събираше пръснати овце...
Князът на този свят беше гневен и разярен, чувстваше се като Голиат: 
"Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга?"

Та Бог ще да даде на този измамник да си "начеше крастата" за три години и половина, колкото беше дал и на Сина Си да изпълни земната Си мисия. Дори му позволи да побеждава Божиите слуги. Но и те, като Техния Господ не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смъртта...

Е, пак нямаше да се усети, пак щеше да попадне в капана на собствената си гордост!

Дори след като му се даде възможност да мисли 1000 години затворен в бездната, като го пуснат, пак няма да е преосмислил поведението си и пак ще извърши същата грешка. Но този път, вече, ще му е за последно.

И така, пред вас беше представен:

ПЪРВИЯТ ЗВЯР

 

(Откровение 12)
"големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена"

Той е същият "голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони."

Той е същият, който измами една трета от небесните ангели да тръгнат след него и те последваха участта му:
"И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята;"

Той мрази цялото човечество, защото точно на човеци Бог даде възможността да владеят с Него, но особена омраза питае към две определени групи хора: Едната са Евреите, защото от тях се роди Месия (Исая 7:14), който го победи, защото на тях се повериха Писанията (Римляни 3:2), които хората размахват като мечове срещу него и защото Бог ги беше възлюбил с вечна любов. (Еремия 31:3)
Другата група са  последователите на Исус Месията, защото на тях беше дадена силата в Името Деяния 4:30) и кръвта (1 Йоан 1:7) на техния Господ да го побеждават, защото те бяха избрани да бъдат осиновени от Бога и бяха станали Негово наследство (Ефесяни 1:5, 11).

Той е същият звяр, на чиято власт седи Блудницата -- фалшивата религиозна система, която дяволът си изгради, за да може да атакува Божиите хора отвътре, чрез която измъчва и убива Божиите верни слуги:

Откровение 17:3-6
"...жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.
Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.
И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици;"

В същата 17-та глава, имаме и обяснение за този звяр:

7 Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога.    
8 Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.     

Освен директните препратки към Откровение 12:3 и 9 за цвета, главите и роговете, в това обяснение на ангела има още нещо, което свързва червения звяр със сатана -- заключването му в бездната и освобождаването му за кратко време в края на Милениума. (Откровение 20:3-6)

9 Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;     

Седемте хълма, заедно със сравнението на Блудницата с град в стих 18, ни дава доста ясна насока към центъра на тази фалшива, световна, дяволска, религиозна система -- Рим. Но това, че Рим е центърът и, не означава, че Блудницата е само католическата църква. Въпреки зверствата и, на нея няма да отделя място тук, при зверовете. Ще и отделя специално внимание.

От стих 10 нататък, ангелът описва материалното въплъщение на сатана в земната политическа система на власт (вторият звяр):

10 те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;"

Империя на Египет

Обикновено в Даниил, когато ангелът му дава обяснения, той сравнява главите с Царства (Империи), а роговете с царе. Ако следваме и тук същата логика, като се поставим на мястото на Йоан, който трябва да разбере обясненията, като представител на народа на Израил, като имаме предвид също и аналогията със зверовете и статуята в Даниил, можем да извадим следното заключение:

Асирийска империя

Петте царства, които са паднали, до времето на Йоан и които имат директно влияние върху народа на Израил са Египет, Асирия, Вавилон, Мидо-Персия и Гърция. Шестото царство/империя, която е в момента на настоящите събития с Йоан е Римската империя. Следващото царство, което завладява Светите земи е Арабският халифат, но в 7-ми век там вече почти няма евреи. В Библията Бог казва, че ще остави там само 1/10 част, само пън. И това продължава до края на 19 век, когато малко на брой евреи се завръщат и започват да купуват земя там. Всички останали от народа на Израил са пръснати по Териториите на Римската империя.
Интензивното събиране на народа на Израил в неговата земя и установяването на държавата Израел на територията на Светите земи започва при мандата на Великобритания, който е много кратък -- от 1922 до 1948 -- само 26 години. Така че това е седмото царство, което "когато дойде, трябва само малко да постои;". Освен това, точно Великобритания възражда името на римската провинция "Палестина", дадено подигравателно от римляните след потушаването на възстанието на Бар Кохба (135 година). Точно с края на Британския мандат е прогласена държавата Израел.

Империя Вавилон

11 и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел; 

Сатана се въплъщава в осмото царство. "Който е от седемте", може да означава както един от седемте, така и комбинация от седемте, като второто, както ще видим при втория звяр, е вярното.

Това съвпада и с наблюдението на Даниил върху 10-те рога на звяра, различаващ се от всички останали -- на мястото на 3 от тях излиза малкия рог -- тоест 10-3=7 и малкият рог е осмият.




12 и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;    
13 те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;    
14 те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни.

Това са десет държавни глави, които ще получат власт едновременно с даването на власт на сатана, но те ще му я предадат и под Негова власт ще воюват против Агнето и тези, които са с Него.
Това са десетте държавни глави, които заедно със звяра ще намразят Блудницата и ще я разграбят, запустят и унищожат с огън. (Откровение 17:16, 17)

И така, този звяр-змей, със седем короновани глави е авторът на сценария и режисьорът на събитията, през тези три години и половина, през които Бог му позволява да си поиграе на господар на цялата земя.
За свои главни действащи лица, които да го представляват пред очите на света, той си е създал два звяра -- един, който много прилича на него,  но е видим за човешките очи, за разлика от него самия и един, който трябва да заблуди хората, че е дългоочакваният Месия, когото Божиите слуги чакаха да дойде втори път, а евреите -- първи път.
 Известен с майсторството си да мами и заблуждава, той ще успее да измами света да отиде след зверовете му. Ще се опита да измами, ако е възможно, дори избраните...

ВТОРИЯТ ЗВЯР

Персийска империя

Вторият звяр от Откровение може да се разбере, като се сравни със зверовете от Даниил 7:

3 И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг.    
4 Първият бе като лъв, и имаше орлови крила; а, като го гледаха, крилата му се изскубаха, и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце.    
5 След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна, и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо.    
 

Гръцка импеия

6 Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт.    
7 Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога.    
 

Римска империя

8 Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.

Според обясненията, дадени на Даниил, ние разбираме, че лъвът с орловите крила е царството Вавилон, мечката е империята на  Мидо-Персия, леопардът е империята на Гърция, а четвъртият звяр се различава от всички останали. Железните му зъби ни препращат към сатуята на Навуходоносор -- железните и крака и ни дава информацията, че империя, състояща се от Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим и още една скрита в пръстите империя, състояща се от смес от желязо и кал ще бъдат последната, владееща на земята империя на сатана, преди Установяването на вечното Божие Царство на земята:

Даниил 2:
40 Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.    
41 А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.    
42 И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.    
43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.    
44 И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.    
45 Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен, и тълкуванието му вярно.

Еврейското наименование за Араби е смесени хора, хора смес.
А чували ли сте за Лорънс Арабски? Англичаните се бяха съюзили с арабите срещу Отоманската империя.

Различните материали на частите от статуята представляват отделни империи във времето, а цялата статуя представлява последната империя, която ще бъде строшена от Бога.

А десетте пръста съответстват на 10-те рога.

Откровение 13:
1 И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена.     


Забелязвате ли, че короните на този звяр са върху роговете, докато на змея (първия звяр) короните са върху 7-те му глави?
Властта на сатана е задкулисна, в духовния свят, невидим за човешките очи, тя е в началствата и властите, в князете на въздушната власт, които съответстват на царствата. 
А вторият звяр е видимият, материалният еквивалент на сатана на земята. Това са действителните царства и владетели, които са му подчинени.

2 И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт.     

От това описание, със сигурност можем да кажем, че вторият звяр, който ще управлява света от престола на сатана, заедно с третия звяр (лъжепророка), със сигурност ще включва преди всичко държави, на територията на бившата Гръцка империя -- "приличаше на леопард". Основната територия на бившата Гръцка империя, сега се намира сега в Турция. По времето на Йоан, там са живеели предимно елинистични народи. Но освен тях, може да включва (може би не всички), но земи от Южна Италия, през Гърция, Македония, Южна и Източна България, на изток, северна Африка на юг, Армения, Сирия и Ливан на север, до Афганистан и Пакистан на запад. 
Мечката е съвременен Иран, а лъвът - Южен Ирак. 

Но не бива да забравяме, все пак, че звярът е със седем глави, които представляваха седемте империи, имащи отношение към народа на Израил -- Египет, Асирия (Северен Ирак), Вавилон (Южен Ирак), Мидо-Персия (Иран), Гърция (Гърция, Турция), Рим (Южна Европа, Северна Африка, Сирия и Ливан) и за кратко Великобритания, с колонии по целия свят.

Не бива да забравяме също и статуята на Навуходоносор.

Изобщо, като сравних картите на всички изброени големи империи, териториите им почти съвпадат и едни същи земи са попадали под тяхно владение. Тъй като повечето страни от тези карти сега са мюсюлмански, сравних тези карти с картата на арабския халифат и неговия приемник Отоманската империя, която също се е наричала халифат -- султанът е бил халиф на Мека и Медина. Вижте картата на Халифата, който зараждащата се Ислямска държава иска да възстанови...
Съвпадението ще ви уплаши...

Освен това, препратката за престола на сатана в Откровение е Пергам, който е на територията на Турция. (Откровение 2:12, 13)

 

Арабски Халифат

3 И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;   
Първата световна война слага край на Отоманската империя и тя се оттегля, в сегашните предели на светската държава Турция. Но сега правителството на Турция е проислямско.
А набиращата скорост и територии Ислямската държава е решена не само да възстанови Халифата, но и да установи световно ислямско господство!

Отоманска империя

Ето и смъртоносно наранената глава  (една от главите му), която никой не е предполагал, че ще оздравее, сега е на път не само да оздравее, но и да владее целия свят!

 
4 поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него?     


Виждали ли сте фанатизма? Виждали ли сте жестокостта? Виждали ли сте множествата мюсюлмани в Европа и САЩ? 
Има ли друга група "хора", която да мрази толкова много християните, евреите и изобщо хората, несъгласни с исляма?
Има ли друга група, която е способна на жестокостта да обезглавява светиите, да обезглавява деца?

5 И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца. [точно три години и половина]
6 И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата.    
7 И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ.    
8 И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне.

ПОСЛЕДНАТА ИМПЕРИЯ НА САТАНА ЩЕ Е СМЕСИЦА ОТ СИЛНИ И СЛАБИ ЦАРСТВА И ИСЛЯМСКАТА ДЪРЖАВА ЩЕ ИГРАЕ КЛЮЧОВАТА РОЛЯ В НЕЯ.

Следва за третият звяр -- лъжепророкът.

Вижте още по Откровение:

ЖЕНАТА ОТ НЕБЕСНОТО ЗНАМЕНИЕ
и
Кои са 144-те хиляди?
http://philadelphiacitizen.blogspot.com/2014/08/144.html

КОИ СА 144-ТЕ ХИЛЯДИ?

КОИ СА 144-ТЕ ХИЛЯДИ?

Нека разгледаме двата текста в Откровение, които говорят за 144 000:

Откровение 7:
"2 И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:
3 Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.
4 И ЧУХ числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:
5 от Юдовото племе, дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе, дванадесет хиляди; от Гадовото племе, дванадесет хиляди;
6 от Асировото племе, дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе, дванадесет хиляди; от Манасиевото племе, дванадесет хиляди;
7 от Симеоновото племе, дванадесет хиляди; от Левиевото племе, дванадесет хиляди; от Исахаровото племе, дванадесет хиляди;
8 от Завулоновото племе, дванадесет хиляди; от Иосифовото племе, дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе, дванадесет хиляди подпечатани.
9 СЛЕД ТОВА ВИДЯХ, и ето ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в БЕЛИ ДРЕХИ, с палмови клони в ръцете си,
10 и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на престола и на Агнето!
11 И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки:
12 Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.
13 Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли?
14 И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.
15 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.

Никъде тук не пише, че Йоан е ВИДЯЛ 144-те хиляди. Той вижда само ангела, натоварен със задачата да ги подпечата. Но не вижда самото подпечатване, а само ЧУВА числото на подпечатаните, както и по колко и от кои племена.
Навярно ви е направило впечатление, че племето Дан липсва. Манасия попълва бройката до 12. Но за племето Дан спира са се говори в Библията, още в Съдии, където става известно, че племето Дан се провали в задачата си да извоюва от аморейците земята,  паданала му се по жребий, тръгна да се покланя на лети идоли и изби населението на един беззащитен град, за да се засели в него и го нарече Дан.
Така че от тогава Дан се споменава само географско понятие -- като името на града, най-северна точка на земята, дадена от Бог на Израил, когато се говори за цялата територия -- "От Дан до Вирсавее".

Това не означава, че няма да има други подпечатани. Бог дава на Йоан само числото на подпечатаните НЕГОВИ сънародници ОТ 12-те Израилеви племена.
От това, което ангелът казва на четирите други ангела, разбираме, че подпечатването на Божиите слуги ще продължи до първата тръба -- тогава започва повреждането на земята, морето и дърветата.

СЛЕД ТОВА, Йоан ВИЖДА група голямо множество в бели дрехи, която НЕ е 144 000, а ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО, което никой не можеше да изброи"

(Дори и да не е математик човек, знае, че 144 000 НЕ е равно на безброй)

Голямото множество от 9-ти стих нататък е съвсем друга група -- те са "от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици".

Тях Йоан ВИЖДА и виждайки ги, ангелът го провокира да попита кои са. Отговорът на ангела се отнася точно до тази група – Откровение 7:15-17. Това са вярващите, устояли и останали верни до смърт по време на скръбта от периода на печатите. Словото ни казва, че при първите 4 печата една четвърт от населението на земята ще загине от меч, глад, мор и земни зверове. А освен това, при шестия печат ще последват катаклизми с небесните тела, земетресения.

В пасажа за 144-те хиляди, важните маркери са: "печат върху челата на слугите на нашия Бог" и "числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните:"

Навсякъде, където има употребени думите печат, подпечатан, става въпрос за знак, маркиране на принадлежност, завет и потвърждение:

Йоан 3:33Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен.

Йоан 6:27Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Римляни 4:11И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

1 Коринтяни 9:2На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

2 Тимотей 2:19Но твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.

В Ефесяни 1:13 и Ефесяни 4:30 ни се казва в Кого сме запечатани -- във Святия Дух.

Но както Исус е бил потвърден от Отец с Неговия печат, така и тези, които са в Исус са потвърдени с Божия печат.

От това можем да предположим тези 144 000 ще са месиянски евреи, познаващи Писанията си и ще бъдат използвани от Бог в периода на седемте тръби да свидетелстват на света и най-вече на своите сънародници.



Сега нека погледнем другия текст:

Откровение 14:
"1 И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си.

3 И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.

4 Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.

5 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни."

В 14-та глава, Йоан вече ВИЖДА 144-те хиляди.  Бог сякаш показва групова снимка на Исус и тези 144 000. Тук не се описва действие на Исус, или групата, а точно образ, снимка -- "Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им."

Снимката е предназначена не само да покаже на Йоан кои са те, но и да ни даде уверение, че Исус ще триумфира на хълма Сион и пророчеството, че Той ще владее земните народи от там е непременно ще се изпълни:

1. Това, че са застанали на хълма СИОН е доста е еднозначно указание, откъде са те -- Сион е символ на избраната земя на Бога -- Израел
2. Броят им е точно 144 000 -- число, което Йоан вече знае за кого се отнася;
3. Имат на челата си записано името на Агнето и на Неговия Отец. (Вече изследвахме, че печат означава знак, белег на притежание, завет и потвърждение.)
Веднага след това, Бог със звукова картина, директно "даунлоудва" в ума на Йоан разбиране за групата от снимката, която току-що е видял -- Бог го стряска с усилен на max, звучащ като гръм звук от реалността на Небето, пред Божия престол и 144-те хиляди са там, пеещи НОВА ПЕСЕН:

1. Те са ОСОБЕНА група, която пее пред престола на Бога Нова песен и тази песен НИКОЙ ДРУГ  нито може да научи, нито да разбере.

2. Те са БИЛИ ИЗКУПЕНИ ОТ ЗЕМЯТА [глаголното време е минало неопределено -- действието е започнало преди момента на говорене и резултатите му са налични в момента на говоренето.]

3. Те са девственици, неосквернени с жени;

4. Те следват [сегашно време] Агнето, където и да отива;

5. Те са били [минало неопределено]  изкупени "измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето" (Връзка с Яков 1:18)

6. В устата им не се намери лъжа;

7. Те са непорочни.

Бог казва това, което има предвид и има предвид, това, което казва.

Много  сериозно е предупреждението за фриволните безотговорни тълкуватели на книгата Откровение, затова най-добре да се придържаме към текста:

Откровение 22:

18 Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга,   
19 и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.

И ТАКА -- 144-те ХИЛЯДИ от 14-та глава СА ОТ ПЪРВИТЕ ПОВЯРВАЛИ В ИСУС ХРИСТОС ОТ 12-ТЕ ИЗРАИЛЕВИ ПЛЕМЕНА.

Времето на Исус и първите апостоли е последният период, в който хорта от народа на Израил са се идентифицирали с племената на произхода си. След диаспората, това е вече е ставало все по-трудно.
Но дори да не са знаели, Бог знае кои са и е избрал точно 144 000 от тях.

Последните повярвали, също ще са евреи, но затова, в следваща публикация.

ИЗВОДЪТ ЗА НАС

Изводът за нас е, че времето, докато тръбят седемте тръби е време на последно предупреждение и въпреки гоненията срещу нас, ние пак ще сме победители, чрез кръвта на Агнето и словото на нашето свидетелстване. (Откровение 12:11)
 

Все още ще има възможност за спасение, все още трябва да проповядваме Евангелието.

ЖЕНАТА ОТ НЕБЕСНОТО ЗНАМЕНИЕ

ПО ОТКРОВЕНИЕ 12-та ГЛАВА

В тази глава са описани две небесни знамения, преплетени едно в друго, като второто е пояснение на първото. Второто небесно знамение е, за да ни даде информация за змея (дракона) и каква е неговата роля в първото небесно знамение, наречено още голямо, за разлика от второто, наречено друго:

3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. 
4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята;...

А третата част от завлечениете от опашката му звезди ни дава информация за съотношението между ангелите, под командването на Михаил и Змеевите ангели в небесната война:

7 И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; 
8 обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. 

А ето и голямото знамение:

1 И голямо знамение се яви на небето, - жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.
[Битие 37:9, 10 
А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че СЛЪНЦЕТО и ЛУНАТА и ЕДИНАДЕСЕТ ЗВЕЗДИ ми се поклониха.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина АЗ И МАЙКА ТИ И БРАТЯТА ТИ ще дойдем да ти се поклоним до земята?] 
2 Тя бе непразна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 
...
4 ... и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди. [Матей 2:14-18] 
5 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; [Псалми 2:9; Откровение 2:27; Откровение 19:15 ]и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. [Евреи 8:1; Евреи 12:2] 
6 И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

Времето, в което жената ще се крие в пустинята е същото, през което двамата свидетели ще пророкуват в Ерусалим – "хиляда двеста и шестдесет дни", или точно три години и половина (По онова време, за година са се брояли 360 дни). Това е същото време, когато Ерусалим ще бъде тъпкан от народите – 42 месеца =1260дни=3,5 години (Откровение 11:2)

Това е времето, когато жената ще бъде скрита от лицето на змея.

Няма никакво съмнение, че жената е народът на Израел, а мъжкото дете е Йешуа – Спасителят.
Другото сигурно нещо в това знамение е, че сатана е големият червен змей, който преследва да унищожи жената и мъжкото дете.
Но това не му се отдава нито на земята, нито в еквивалентната духовна битка на Небето:

9 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. 
10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

И така, войната в небето завършва с финалната битка, когато Исус Христос, на Кръста побеждава едновременно и на земята и на Небето и точно в този момент на земята дойде спасението, силата и Царството на Бог и Неговия Христос. В резултат – змеят (драконът, дяволът, сатаната [противникът]), заедно с неговите ангели са свалени, победени и повалени на земята, без никакъв достъп повече до Небето, където е обиталището на Бог, а Исус, мъжкото дете е "грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол."
От този момент нататък, войната се прехвърля на земята, в нашата вселена, в нашия свят, а воюващите срещу змея са вярващите, гражданите на Царството на Бога и Неговия Христос, които го побеждават чрез "кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт."

Искаме, или не искаме, вярваме, или не вярваме, може да се наложи, докато свидетелстваме, чрез кръвта на Агнето да се изправим лице в лице със смъртта и дори да не побегнем от нея. За много християни по света, това вече е реалност, както е било реалност и за първите християни:

11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. 
12 Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

Гонението срещу Израел започва след грабването и отнасянето на Исус до Божия престол. По същото време започва и гонението срещу самия Исус Христос – Неговото тяло. (Деяния 8:3; Деяния 9:1-5)

Гонението срещу Тялото Христово ще се засили особено, когато на дявола няма да му остане много време и когато му се даде позволение да ни побеждава. (Данаил 12:7; Откровение 13:7). Това ще е точно времето на първата половина от 7-те години на властта на звяра и лъжепророка плюс още два месеца и половина, като последните 45 дни (1335-1280=45) ще бъдат особено тежки:

Данаил 12:
8 И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това? 
9 А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.

Данаил не може да разбере, защото преди това му е говорено за неговите люде, а сега за други и то в края на времето. Казано му е, че думите са затворени и запечатани (нерабираеми) до края на времето – Данаил и много други (преди края на времето и нечестивите) няма да ги разберат, но знанието за тези думи ще се увеличава и разумните, в края на времето ще разберат:

Данаил 12:
10 Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат. 
11 И от времето, когато се премахне всегдашната жертва, и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. 
12 Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.

Преследването на жената Израел:

13 И като видя ЗМЕЯТ, че биде свален на земята, той почна да ПРЕСЛЕДВА ЖЕНАТА, която бе родила мъжкото дете. 

Това преследване продължва 2014 години, но в края на времето  то ще се засили особнео много (Данаил 12:1), Но Израел ще се спасят – "всеки, който се намери записан в Книгата."
Тогава Израел ще бъде скрита от лицето на змея за 3 години и половина и ще има свръхестествена протекция и снабдяване:

14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея. 

Змеят ще изпрати след жената множества, като вода, която да я завлече, но отново ще има свръхестествена намеса за защита на Божия народ:

15 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката. 
16 Но ЗЕМЯТА ПОМОГНА на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си. 

В началото на властта на звяра и лъжепророка, земят първо подгонва Израел, но като не успява, се разярява и тръгва да гони останалите от нейното потомство, които държат свидетелството за Исус:

17 Тогава ЗМЕЯТ СЕ РАЗЯРИ против жената, та ОТИДЕ ДА ВОЮВА  ПРОТИВ останалите от НЕЙНОТО ПОТОМСТВО, които пазят Божиите заповеди и държат СВИДЕТЕЛСТВОТО за ИСУСА; и змеят застана на морския пясък.

Кои са останалите от нейното потомство? Това е самото Тяло Христово – Църквата, скрита в Христос при раждането му – те пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус.
Има вероятност "останалите от нейното потомство" да бъде изтълкувано като групата на месианските евреи, но първо тя е прекалено малка, за да участва, като действащо лице в театъра на края на времето и второ, самите юдеи не смятат християнските си братя за свои – те принадлежат към Тялото Христово.

И сега, като обобщение:

Жената е народът на Израел;
Мъжкото дете, родено от нея е Исус Христос;
В мъжкото дете е скрит Божия народ, по време на раждането на Исус.

•  Тук е необходимо да спра и да се обоснова: 
•  Първо, ясно е, че Божият народ е Тялото Христово;
•  Второ, за мъжкото дете се казва, че "има да управлява всичките народи с желязна тояга". Същото се казва и за Божия народ, като обещание към тези, които устоят докрай:

"И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, - (и той "Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове", -) както и Аз получих от Отца Си." (Откровение 2:26,27)

ОСНОВНИ МОМЕНТИ:

Змеят е сатана;
Змеят и неговите ангели са водили война в Небето, но не са надвили.
Змеят е победен на кръста от Исус Христос;
Змеят и ангелите му са хвърлени на земята;
Идва Спасение за хората на земята;
Във войната със сатана на земята, братята, които той е клеветил пред Бога го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на тяхното свидетелстване;

Змеят песледва народа на Израел – факт от 2014 години;
Змеят получава власт и позволение да побеждава и тръгва първо след Израел;
Израел е избавен от гонението и е свръхестествено скрит, пазен и хранен за 3 години и половина;
Змеят тръгва да след Божия народ, държащ свидетелството за Исус (тези, които до сега са го побеждавали)
Това гонение ще продължи 1335 дни – 3 години, 8 месеца и 15 дни.
След 1260 дни ( 3 години и половина) от властта на змея ще настанат тежки времена за Израел, но точно тогава мнозина ще повярват в Исус и те ще се спасят –всеки, записан в Книгата.
Една скоба:
(Спасените накрая не са само 144 000 – тези 144 000 са първите плодове, първите повярвали в Исус от евреите, (Откровение14:3-5) по времето на Исус и апостолите, когато те все още са носели спомен за произхода си от 12-те Израилеви племена. (Откровение7:3-8) В карая на времето този произход вече е заличен. Точно затова, когато Захария пророкува за спасението на Израел, за обръщането им и плача им за Този, когото проподоха, той не споменава 12 племена, а Давидовото домочадие, Натановото домочадие, Левиевото домочадие дом и домочадието на Семей. Това са Основните служения по времето на Давид – Царското, Пророческото, Свещеническото и Хвалебственото и после се казва – и всички останали.)

За два месеца и половина гонението срещу Тялото Христово и срещу Израел ще бъде общо.

Тогава ще стане окончателното обединение на Божия народ Израел и Божия народ от езичниците.
Началото на обединението беше по време на раждането на Тялото Христово, когато преобладаващата част от повярваллите в Христос бяха юдеи:

Ефесяни 2:
11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце, 
12 в онова време бяхте отделени от Христа, странни [чужди] на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света. 
13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. 
14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, 
15 като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, 
16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата. 
17 И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо; 
18 защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.

Римляни 11:

25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само докато влезе пълното число на езичниците. 
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

И в края на времето, когато числото на езичниците вече се е изпълнило, това обединение се извършва окончателно:

Римляни 11:

16 А ако първото от тестото е свето, то и цялото засяване е свето; и ако коренът е свет, то и клоните са свети. 
17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен намаслината, 
18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. 
19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. 
20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. 
21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади. 
22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен. 
23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади. 
24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

И така!

Нродът на Израел е Божият народ, който Бог нарочно закорави, поради милостта Си към нас, езичниците – за да можем и ние да имаме възможност да се присъединим към святия род, към народа по обещание, към Авраамовото потомство.

Ние бяхме прибавени към първото свято тесто, осветихме се от него и станахме едно тесто.

Ние, клоните от дивата маслина бяхме присадени към питомната маслина Израел, много от клоните на която бяха отсечени зарди нас, за да можем ние да станем участници в тлъстия ѝ корен, да се осветим от святия корен.

Ние, които бяхме далеч, чужди на Израилевото гражданство, чужденци, към завета на обещанието, чрез кръвта на Христос бяхме поставени близо, толкова близо, че когато Христос развали преградната стена, която ни разделяше, станахме едно Израилево гражданство.

Ние, които бяхме различни, враждебни с Израил, в тялото Си Исус унищожи враждата и станахме един НОВ човек, в мир с Бога и с достъп при Отца в един ДУХ.

И сега, като знаем всичко това, какво ще е отношението ни към Израел?

Ще се горедеем ли срещу него, ще високоумстваме ли, срещу заради нас, отрязаните клони?

Ако Божията Велика милост е да ни присъедини към Неговия народ, като докато се изпълни числото на повярвалите от нас, до самия край Бог ги държа заслепени и закоравени, търпящи гонения, смърт, изселвания, ограбвания, презрение – ЗАРАДИ НАС!

Като знаем, че както в началото сме били малцинство и сме били прибавени към тях, накрая ще бъдем мнозинство и последният остатък от тях ще бъде прибавен към всички нас, как ще се осмелим да говорим, или действаме срещу Израел, срещу единствения народ, който Бог нарече Свой?

Народът, за който Бога каза, че докато има слънце, луна и звезди да светят, Той няма да се откаже от Своя народ! (Еремия 31:35-37)

Народът, когото Бог дисциплинираше и наказваше, използвайки други ннароди за тояга, а после строшаваше тоягата, защото се беше надигнала срещу НЕГОВИЯ народ! (Исая 10:5)

И ето, стигнахме до съда!

От тук нататък в Откровение и изкупените езичници и Израел сме Неговото войнство, а всички останали получават осъждение и наказание за всичкото зло, което са ни сторили на нас и на Израел.

Ако ще бъдем зедно при нашия Господ, който ще царува от хълма Сион, по-добре да свикнем с мисълта, че ще бъдем наричани с тяхното име, ще живеем в тяхната страна и в техния град и ще се покланяме на Бога, който се нарича с тяхното име!

И да помним, че който докачи тях, докача зеницата на окото на Бога!

ДАРБАТА ЕЗИЦИ – ОТ ЛИСИЦАТА И ГРОЗДЕТО ДО МАХАЛОТО

ЛИСИЦАТА И ГРОЗДЕТО

Лисицата и гроздето

Една изгладняла лисица попадна под лозница с надвиснали червени узрели гроздове. - Харесва ми цвета на това грозде - промърмори си лисицата. Ще се опитам да го стигна с един скок. И тя направи един скок, ала гроздето беше много нависоко и колкото и да повтаряше опита, не успя дори да го докосне с муцуната си. Тогава, за да се утеши, гдето не е могла да го стигне, каза ядосана: Гроздето е много кисело... Не заслужава вниманието ми.

Лафонтен

Гроздето в тази публикация е дарбата говорене на езици, а в лисицата ще се разпознаят хората, които я нямат и вместо да послушат съвета на Павел и да копнеят за духовните дарби, една от които е тази, те решават, че тя или изобщо не съществува, или не съществува вече, или съществува само имитацията ѝ.

МАХАЛОТО

Имитацията – това е другата причина, поради която много хора отхвърлят по принцип дарбите на Святия Дух.

Сатана е имитатор, той не е създател. Стратегията му да имитира това, което прави Бог е изключително успешна в изпълнение на целта му да измами, ако може дори и избараните Божии хора. Когато прозрем измамите на дявола, първата ни реакция е да положим всички усилия да накараме другите измамени да прогледнат и да излязат от заблудата. В това няма нищо лошо, до момента, в който това "отваряне очите на слепите" не се превърне в идея-фикс, в пристрастеност.
В тази фаза, човек започва да не обръща внимание нито на средствата, нито на щетите, които причинява по пътя към целта си. Тогава този, който има претенции да отваря очите на слепите, сам бива заслепен и има нужда от също толкова помощ, колкото мисли, че дава на другите.
В крайната фаза, изобличителите на имитациите изхвърлят махалото в съвсем противоположната посока – отричат напълно всякакви свръхестествени проявления, включително и тези на дарбите на Святия Дух, включително и говоренето на непознати езици.

КАКВО НИ УЧИ ИСУС

Нека започнем думите на самия Исус Христос:

"И тия ЗНАМЕНИЯ ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; НОВИ [καιναίς] езици ще говорят; " Марк 16:17

Тези ЗНАМЕНИЯ ще придружават повярвалите (не някои, не единици, а повярвалиТЕ) – ще говорят нови езици (нови езици не означава чужди, нито познати, нито съществуващи. Точно защото са нещо съвсем ново и различно, несрещано до тогава, затова Исус ги нарича ЗНАМЕНИЯ.)

ПАВЕЛ ЗА ЕЗИЦИТЕ

И така, отиваме на 1 Коринтяни и на подробното поучение на Павел за духовните дарби, една от които е Говорене на езици.
Още в 1-ва глава ни става ясно, че Коринтяните са събрание, в което не липсва нито една духовна дарба от изброените в 12-14 глави и Павел прославя Бога за това.

В 12-та глава на 1 Коринтяни, апостолът обръща внимание на две неща:

1. Източник– духовните дарби се дават от Святия Дух, по Негово усмотрение; (Стихове 2-11, 13)

8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; 9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; 10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. 11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

и

2. Цел – Духовните дарби се дават, с цел да послужат за обща полза на Тялото Христово. (Стихове 12-31)

7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

При следващото изброяване на служенията в Тялото и на духовните дарби, дадени му за обща полза, Павел отново не пропуска дарбата Говорене на езици:

Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава; 25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. 26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. 28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

Още тук, в 12-та глава става ясно, че дарбата не се отнася само до говорене на познати, вече, съществуващи езици – иначе нямаше да има нужда от дарбата Тълкуване на езици, щяха да са достатъчни преводачи!
Да, една от разновидностите на дарбата е говорене на познати, чуждестранни езици и тя се проявява при евангелизации извън Тялото Христово (Деяния 2 и само и единствено там пише за тази разновидност на дарбата), но това е списък на служения и дарби, за изграждане и полза  ВЪТРЕ в Тялото Христово. Няма никаква полза от чуждестрани езици сред вярващите, които, обикновено са били хора една махала и от един град и всички са говорели официалния за това време гръцки език.

В 14-та глава Павел ни дава разяснения как, по какъв начин да ползваме духовните дарби и още в началото ни призовава да КОПНЕЕМ  за тях:

1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

Тук, апостолът ни казва, какво точно представляват дарбите Говорене, Тълкуване на езици и пророкуване:

2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни. 3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха. 4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата. 5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

И така, като обобщение – какво представлява Говоренето на езици:

1. То е Духовна дарба от Святия Дух
2. Средство за общение между човешкия дух и Бога;
3. Чрез него се изговарят тайни;
4. Чрез него се изгражда духът на човека;
5. Чрез него се изгражда църквата, когато има и тълкуване на езици;
6. То е знамение, обещано на повярвалите в Исус;
7. То е средство за поклонение начовешкия дух пред Бога;
8. Чрез него се благовества на хора, чийто език, говорещият не знае.
9. То е дарба, за която вярващите трябва да копнеят;
10. То е дарба, която вярващите трябва да развиват и да се молят дарбите им да се преумножават, поне с дарбата тълкуване на езици.

После Павел, вече разяснил ни, че предназначението на духовните дарби е за назидание на Тялото, ни призовава да се стараем те да се преумножават в нас, за да участваме в изграждането на църквата:

12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата. 13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува. 14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

Но разбира се, казва, че има нужда и от двете – изграждане на църквата и изграждане на нашия дух:

15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

Ето тук още една разновидност на дарбата – пеене, поклонение в Духа, на езици.

Не пропуска да сподели и личния си опит:

18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; 

19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език. 20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

Апостолът ни казва: "Въпреки, че говоря езици повече от всички вас, не като брой различни езици, а като количество – например около 10 000 думи наведнъж, като време, което отделям за това – когато се моля в Духа с моя дух на Бога – пак в църква предпочитам да кажа 5 думи на разбираем за вас език, заради вас, за ваша полза, защото когато говоря насаме, е само в моя полза!"

После ни дава разяснения за кого дарбите са белези, знаци:

22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.

Вярващите не се впечатляват от дарбата езици – тя е най-често срещаната, най-обикновената, най-раздаваната духовна дарба. Но ако невярващ разбере, че има такова свръхестествено явление, изключваме случая, когато безхаберен, или глупав невярващ влезе сред събранието и чуе изненадан непознати езици (стих 22), когато се поговори с него и му се разясни за какво става въпрос, това ще е белег, знак за него, че тези хора и дарбите им са от Бога.

Вярващите, обаче, се впечатляват, когато пророчеството "удари" целта и порази невярвящия, разкривайки тайните му – това е знак, белег за вярващите, че пророчеството е от Бога и те са в парвилния път. (Стих 25)

Следва обяснение на реда, по който да се упражняват духовните дарби и в частност Говорене и Тълкуване:

27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. 

28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

Забележете, че Павел НЕ казва, когато няма тълкувател, да не се говори на езици – той казва само, да не се говори в църква, а насаме с Бога.

И накрая още веднъж ни насърчава да КОПНЕЕМ  за дарбата пророкуване и да НЕ се забранява да се говорят езици!!!

39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

Ето какво казва Павел на Римлянте, относно молитвата в Духа:

Римляни 8:26
Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; 

Направо се чудя коя Библия четат някои хора! И как директно се противопоставят на Божието Слово с човешки мнения!

Ще отдели ли Павел толкова време да разяснява подробно за духовните дарби и за езиците  – какво представляват, каква е същността им, какъв е произходът им, какво е предназначението им, как да се прилагат и използват, в какъв ред и защо точно така, а не по друг начин – ако това е нещо излишно, или грешно, или непременно опасно, или сатанинско?


"О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!"

ЗА ДУХОВНИТЕ ДАРБИ

ДАРБИТЕ НА СВЯТИЯ ДУХ

"При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби." 1 Коринтяни 12:1

Поради разпространените странни твърдения, че духовните дарби не били за днешно време, а са били ограничени само във времето на апостолите, предприех да  напиша това изследване на Словото по този въпрос, като не претендирам за пълнота и изчерпателност. Изследването е основно главно върху 3 глави от 1 Коринтяни – 12, 13 и 14.

Целта ми не е да оборвам точка по точка аргументите на тези твърдения, (макар, че и това ще направим, ако позволи Господ), а да изложа, какво реално е изявено в Словото за духовните дарби.

Преди да слушаме човешки мнения, колкото и авторитени да са те и да си изграждаме доктрините и вярванията върху тях, ние първо трябва много добре да познаваме Словото и трябва да потърсим Истината първо в него.
Божието Слово трябва да е основата на всички наши вярвания, разбирания и доктрини.
А когато Библейските твърдения се потвърдят и станат реалност в нашия живот, на практика – това заздравява още повече вярата ни и я прави твърда, като скала. А ние ставаме не смо слушатели, но и изпълнители на Божието Слово.

Нека видим какво пише  в действителност, по въпроса за духовните дарби в Самото Божие Слово.

Ще започна с това, което казва лично Исус Христос:

"И тия ЗНАМЕНИЯ ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; НОВИ езици ще говорят;  змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват." 

Марк 16:17, 18

Тези ЗНАМЕНИЯ ще придружават повярвалите (не някои, не единици, а повярвалиТЕ) – ще изгонват бесове; ще говорят нови езици (нови езици не означава чужди, нито познати, нито съществуващи. Точно защото са нещо съвсем ново и различно, несрещано до тогава, затова Исус ги нарича ЗНАМЕНИЯ.); нещата, които повреждат обикновените хора, на тях няма да им вредят; и когато полагат ръце на хора, те ще се изцеляват.

И така, отиваме на 1 Коринтяни и на подробното поучение на Павел за духовните дарби.
Още в 1-ва глава ни става ясно, че Коринтяните са събрание, в което не липсва нито една духовна дарба и Павел прославя Бога за това. В тези стихове, за пореден път става ясно (както и много пъти в Деяния), че духовните дарби се проявяват, за да потвърдят говоренето за Исус Христос:

1 Коринтяни 1: "4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса 5 че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна сила да говорите за Него, 6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас), 7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос, 8 Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос. 9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ."

Поучението за духовните дарби не е самоцелно, а е продиктувано от желанието на апостола да разреши проблемите, появили се в Коринтската църква, след неговото заминаване – разделение, според проповедниците, които са идвали при тях; гордост – някои са се помислили за много мъдри; съдене на самия Павел – техния духовен баща; блудодеяние; съдене един друг; карници поради доктрини – за семейството, положението на мъжа и жената, за ядене на идоложертвено, за идолопоклонството, за даването, докато стигне до проблемите в общението между тях и с господната вечеря – проблемът с неосъзнаването им като общност, като едно цяло, като едно Тяло и разделенията и раздорите между тях породени от егоизъм, гордост, поради духовни дарби и "по-висши" служения.

По същия принцип, както изясняваше на Коринтяните концепциите при изброените проблеми, така и в глава 12, Павел изяснява концепцията за духовните дарби:

"При това, братя, желая да разберете и за духовните дарби." 1 Коринтяни 12:1

Като въведение, апостолът разяснява какво представляват духовните дарби и служения и се спира на два основни момента:

1. Източник– духовните дарби се дават от Святия Дух, по Негово усмотрение; (Стихове 2-11, 13)

8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; 
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; 
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. 
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

и

2. Цел – Духовните дарби се дават, с цел да послужат за обща полза на Тялото Христово. (Стихове 12-31)

7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.

Тук, Павел обръща особено внимание на концепцията за частите на Тялото, като един организъм:

12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

Павел използва тази концепция, за да обоснове още веднъж укорите си към Коринтяните, заради раздорите и деленията помежду им, в първа и трета глава. Така че и в тази, 12-та глава, Павел отново мъмри и се кара на Коринтяните, за разприте и раздорите между тях, но този път не заради проповедниците, които следват, не поради доктрини, а поради това, че някои от тях, които имат някакви дарби, или са в някакви служения, се превъзнасят над другите и се отделят, мислейки, че нямат вече нужда от тях.  

"21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни. 22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;"

Апостолът по-нататък разкрива суверенното действие на Бог, при сглобяване на Тялото, и действието му, като единен, цялостен организъм и че Бог е Този, който поставя служители и служения в събранията и ги с екипира с духовни дарби:

Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава; 25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. 26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. 27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. 28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.

Точно затова е странно за Павел, че поради дарбите и служенията са се появили разпри, възгордяване и деления сред Коринтяните – те не са тяхна заслуга, а наредба и разпределение от Бога за обща полза и изграждане на Тялото. 

Разбирайки корена на проблема,  апостолът прави едно изключително важно уточнение. То се налага и поради опита на Павел, който сам служеше на Бога в тези дарби, наблюдаваше други да служат в тях и споделяше опита и на другите апостоли. Павел знаеше много добре опасностите от злоупотребата с духовните дарби. Спомнете  случката със Симон магьосника в Самрия. (Деяния 8) А сега и хората, които сам беше посадил в църквата в Коринт, също се бяха поддали на изкушенията на гордостта и тщеславието.

Важното уточнение е МОТИВЪТ,  с който хората копнеят за дарбите и ги прилагат. Разбира се, че няма нищо лошо в това да копнеят за "по-големите дарби", но е изключително важно с какъв мотив го правят. Дори мотивът да съдействат за изграждане на Тялото, чрез по-големите дарби има по-превъзходна алтернатива:

31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.

Този, който е делил Словото на глави и стихове, е разбрал изключителната важност на осъзнаването на този мотив и го е отделил в отделна глава – всеизвестната 13-та глава на 1 Коронтяни.

Всички тези изключително полезни духовни дарби и служения, губят цялата си стойност, ако мотивът не е любов:

1 Коринтяни 13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

Докато сме на тази земя, ние ще сме несъвършени и частични. Затова е несъвършено и частично проявлението на дарбите, които получаваме – още нямаме способността да виждаме ясно в духовния свят, а виждаме частично – само това, което Духът ни изявява и то неясно, като в огледало (тогава огледалата не са били такива, като сега, а са показвали доста размазан образ). 

Но когато излезем от този несъвършен свят, в който се виждат само сенки и подобия на съвършения свят, изведнъж, всичко ще ни стане ясно – ще видим цялата голяма картина наяве, а не насън, или във видение и ще разберем, ще осъзнаем, ще знаем, ще познаем напълно, както и ние сме били познати от Бога.

9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

Изразът "когато дойде съвършеното"  не се отнася за нищо, което вече е дошло, след като Павел е написал тези редове. Следователно, то се отнася за бъдещо събитие и дотогава, действието на духовните дарби няма да се прекрати.

Преди малко повече от 2000 години дойде една съвършена личност– Исус Христос. Но това стана преди Павел да напише посланията си до Коринтяните.

Исус обеща на повярвалите в Него вечен живот с Него и в Него, но дотогава, на този свят, Той им обеща Своя Мир, посред скръбта на света – нещо, много различно от съвършеното:

Йоан 16:33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.

Обеща им загуба на имоти, роднини, близки, обеща им гонения – пак нещо съвсем различно от "съвършеното":

Марк 10:29, 30
Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.

Докато сме на тази земя, в тези тела, ние търпим ограниченията на материалния свят, на материалните си тела и единствената ни връзка с истинския съвършен свят е чрез дарбите на изпратения на земята Свят Дух, с цел да ни учи, наставлява, утешава, показва, разказва, разкрива – Той ни предава информацията от Съвършения Духовен свят и дори да ни дава видения и сънища, те са частични, не обхващат целия  всеобхватен изглед на най-високите Небеса. Святият Дух взема от Исусовото и дава на нас:

Йоан 16:12 Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. 13 А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. 14 Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. 15 Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

Но в момента, в който стъпим в съвършения свят на изявеното присъствие на Бога, вече няма да имаме нужда от тези дарби, нито от Святия Дух да ни показва и предава – вече ще виждаме сами директно и ясно – не с материлните, а с духовните си очи, вече ще сме там, в самия Духовен свят на Божието изявено присъствие.

И така, от дарбите вече няма да имаме нужда, но това, от което никога няма да престанем да се нуждаем и това, което никога няма да престане да тече към нас е ЛЮБОВТА на Бога. Тя е, която прелива в нас към другите, чрез Духа, излят в сърцата ни. Тя е, която ще продължи да ни обгръща директно в изявеното Божие присъствие:

1 Коринтяни 13:8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Когато чета 12-та, 13-та и 14-та глава, не мога да изляза от асоциацията за ... сандвич.
Може да ви прозвучи странна аналогията, но възприемайки Божието Слово, като наша духовна храна, поне за мен има резон в това сравнение.

В 12-та глава, ни е дадена основата на поучението за дарбите – долната филийка. В 14-та глава са ни дадени подробни указания за ползването им – горната филийка. А по средата между двете – 13-та глава – същността, съществената част на сандвича. Нещото, без което сандвичът няма да е сандвич.
Разбира се, 13-та глава, посланието за важността на любовта, като единствен приемлив от Бога мотив, как тя действа и оперира и как се разпознава – може спокойно и безопасно да се консумира самостоятелно.
Но поучението за духовните дарби не може да се приема, не може да се консумира, не може да се смила, без любовта, като мотив по средата.

В противен случай има злоупотреба с духовните дарби.

За съжаление, появата на подобни на Симон магьосника индивиди, които с користни цели искат да получат и да експлоатират дарбите, или на такива, като някои Коринтяни, които поради дарбите се възгоредяват и се мислят за по-върховни от другите – вече отдавна е факт и съвременна реалност.
Те се отделят от Тялото в самостоятелни служения, наречени според дарбите им, решавайки, че нямат нужда вече от Тялото, а напротив, Тялото има нужда от тях...

На практика се получава така, че дадените им дарби не служат за назидание (изграждане) на Тялото, а за повърхностно лекуване на инфекциите в раните по Него, причинени точно от самооткъсването на части, като тях...
На практика се получава още, че вместо да използват дарбите да изграждат Тялото, използват Тялото, за да изграждат служенията си...

(Приликата с действителни лица и събития НЕ Е случайна!)

И така, след като Павел е направил това изключително важно уточнение, относно единствения приемлив от Бога мотив за прилагане на духовните дарби и преди да се върне на темата, той още веднъж настоява:

1 Коринтяни 14:1"Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате."

В 14-та глава, Павел дава разяснения какво представляват те и ни дава подробни указания за начина на ползване на духовните дарби –  как, къде, пред кого, защо така, а не иначе, в каква последователност, в каъв ред, коя дарба, без коя не може...

Изобщо – напълно практични и подробни съвети и указания за дарбите, които реално действат и оперират сред вярващите. Всеки път, когато се събират, всеки да прилага дадените му духовните дарби за изграждане на Тялото:

26 ... Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

Не пропускайте да четете и изучавате цялата 14-та глава, всички, които имате духовни дарби, за да разберете Библейкския ред за използването им в събранието на вярващите.

40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

Обобщава накрая Павел.

Много често привържениците на твърдението, че духовните дарби не са за сега, игнорират реалните свидетелства за действията им сред вярващите, защото не съответстват на предварително възприетите им вярвания.

А някои от тези, в които оперират духовните дарби, или са били преки свидетели на техните проявления, изпадат пък в другата карайност – приемат за проявления на духовните дарби, дори и фалшивите проявления да демонични сили, представящи се за проявления на Святия Дух.

Ако двете групи бяха отделили време за изучаване на Библейското поучение за духовните дарби, щяха да ги виждат и да ги разпознават.
В Словото е изявено точно какво представляват духовните дарби, кой е източникът им и с каква цел Бог ги дарява на хората Си. Написано е много ясно, също и как те трябва да бъдат прилагани – с приличие и ред. Имайки предвид това поучение на Словото, ние лесно бихме разпознали проявленията, които излизат извън описаното в Словото.

А за произхода на проявленията, най-верният критерий е проверката на мотива, чрез прилагане то на теста на 1 Коринтяни 13:1-7

И така, като видите поредния клип с мощни проявление на духовните дарби, задайте си следните въпроси за служителя, чрез който се проявяват:

1. Наистина ли се изявява Божията любов, чрез него? (1-3)
2. Този служител дълготърпелив и милостив ли е, или завижда, превъзнася се и се гордее? (4)
3. Безобразничи ли, търси ли своето, раздразнява ли се, държи ли сметка за зло? (5)
4. На неправдата ли се радва, или се радва заедно с истината? (6)
5. Премълчава ли всичко, хваща ли вяра на всичко, търпи ли всичко? (7)

Ето защо е важно да се чете Божието Слово в своята цялост – защото така се разбира Духа на посланията. А от буквите се роят само мнения.

Разбира се, има случаи, в които един стих, или пасаж е извор на много откровения. Тогава може да се стои на него и да се изследва с месеци.

Но, за да придобием вярна представа за доктрините, изявени в посланията на апостолите, например, трябва да отделим време да прочетем цялото послание и да напаравим връзка с Деяния, където са описани събитията и действията, в чийто контекст те са писани.

А за проверка на правилността на възприетото по този начин послание, трябва да сверим с "червените букви" – думите, изречени от самия Исус.

Много грешни и дори еретични доктрини са се появили от единични и откъснати разсъждения върху стих, или пасаж.

Сега, предполагам, се разбира защо отричането на действието на духовните дарби, или отричането на действието им в настоящо време няма никакво Библейско основание – защото те и поучението за тях са реално описани и основани в Библията и никъде не са отменени.

Допълнително, от други Павлови послания, научаваме, че дарбите се предават и чреа полагане на ръце и ръкополагане в служение:

Римляни 1:11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване, 

1 Тимотей 4:14 Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерите.

2 Тимотей 1:6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

Насърчение за вярващите да прилагат дарбите, дадени им по благодат за обща полза виждаме и от Петър и още веднъж от Павел, към Римляните:

1 Петрово 410 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. 11 Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действува със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин.

Римляни 12: 3 Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил. 4 Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, 5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. 6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата; 7 ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването; 8 ако увещава, в увещаването; който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.