ПАСХАТА

Пасхата беше кулминацията в извеждането на народа на Израил от Египет. Това беше толкова епохално събитие, че Бог се назоваваше по него – "Господа, Който те изведе из Египетската земя" (Второзаконие 6:12; Второзаконие 13:10; 3 Царе 9:9; 4 Царе 17:7, 36; Еремия 16:4)

Но освен ярко историческо събитие, което роди една уникална нация, като народ със свръхестествено управление и закон, постановен директно от самия Бог Творец, Пасхата имаше и друг, пророчески смисъл – както Бог изведе народа, който беше избрал от робството, така щеше да изведе и всички, които биха повярвали в жертвата на Неговия Възлюбен Син Исус Христос от робството на греха. И както кръвта на пасхалното агне беше знак за Бог да подмине с наказанието домовете, на чиито врати се намираше, така и кръвта на Исус, която ни попръска, е знак да ни отмине наказанието за нашите грехове.

Всеки детайл от наредената от Бога Пасха има символично значение, но ще се спра само на най-важните детайли. Празнуването ѝ е предназначено не само да напомня на Израил за извеждането му от египетското робство, но и да им демонстрира Спасението, което Бог щеше да извърши чрез Исус Христос, който ставайки жертвения пасхален Агнец, изпълни съвършено мисията, с която беше изпратен от Отец на земята и осигури нашето преминаване от робството на греха, към свободата в Христос, от смърт към вечен живот.

Събитието

Времето, когато Бог беше решил да изведе Израил с мощна ръка от Египет беше настъпило. След като Бог вече беше поразил Египет с девет язви, беше дошъл редът на последната – десетата. Докато при предишните язви, Бог  поразяваше собствеността на Египет, но не и на Израил, то последната язва щеше да засегне животи и беше необходимо специално приготовление.

Подготовката

Изход 12:1 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: 2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

Месеците в календара на Израил се определят от лунните цикли зависят от новолунията. За да компенсират разликата със слънчевия цикъл, през определен период се добавя 13-ти месец. Така че първият месец, наречен по-късно Нисан, се пада в различно време през пролетта – може да е през март, или през април по календара, който използаме ние. И тъй като дните от седмицата не се влияят от датите, както и при нас, 14-ия ден от месец Нисан се пада всяка година в различен ден от седмицата. Защо това има значение, ще стане ясно по-късно. Важното е, че Бог постанови кой да е първия месец от техния календар и от тогава започна броенето на годините на съществуването на нацията. А първата година от календара им е годината на сътворението. Годините се увеличават в Новата им година, която е в седмия месец Тишри, а юбилейните години се празнуват в 10-ия месец Тевет. (Еврейски календар)
Денят, в еврейския календар започва след залез слънце, възприето от Битие 1 – "И стана вечер, стана утро, ден..."
По тази причина, празниците започват вечерта, преди датата на празника.

3 Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. 4 Но ако домашните са малцина за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

Подготовката за Пасхата започваше още от 10-ия ден – тогва се отделяше агнето, или ярето, което щеше да бъде заклано на 14-ия ден, вечерта и щеше да се яде в началото на 15-тия ден – след залез слънце.

5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. 6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.

Едногодишното мъжко агне без недостатък е символ на безгрешния живот на Исус Христос. Той е невинният Агнец, без недостатък, без грях, без петно, Който единствен можеше да удовлетвоти справедливото осъждение върху хората, поемайки го върху Себе Си.
Той щеше да бъде жертван, като закланото пасхално агне заради нас, за да бъдем пощадени ние.

7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

Кръвта е белег и печат за нас, които сме я приели, за да ни отмине "погубителната язва", която ще погуби всички непокорни на Благовестието.

8 През същата НОЩ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9 Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. 10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.  

Огънят е символ на вечното наказание, което заслужаваме, на огнено изпитабие, и на осъждението, което ще падне на земята във великия Ден Господен. Безквасните хлябове са символ на чистота, искреност и истина – 1 Коринтяни 5:8 
"Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина."
Горчивите треви са символ на скръбта, която сме имали по време на нашето робство на греха и на горчивата чаша, която Исус изпи, покорявайки се на Отец и поемайки върху Себе Си греховете и наказанието, което беше предназначено за нас.

11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване. 12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. 13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.

Препасани през кръста, с обувки на нозете, с тояги в ръцете и яденето набързо е символ на временноъо ни състояние на тази земя, където само преминаваме към нашия вечен Дом – ние сме само пътници, преминаващи оттук. Временно пребиваващи на тази земя, с живот, кратък, като лъх. И след това настава съд. И само кръвта на Исус може да ни напише имената в книгата на Живота и на Агнето. Тя е белегът, който ще направи да ни отмине погублението. А то ще постигне всеки, който не е приел тази скъпоценна кръв, проляна за нас.

Наредба за вечен празник

14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

В празнуването на  Пасхата, Бог разпорежда  през седемте дни на празнуването ѝ да не се яде нищо квасно. Още на първия ден да се "дигне" – изнесе, изхвърли, всякакъв квас от дома. А първият ден е 14-и Нисан. Това означава, че още вечерта, на 13-ти, срещу 14-ти Нисан всякакъв квас трябваше да се изхвърли от дома, с предупреждение, че който яде квасно през тези 7 дни "ще се изтреби отсред Израиля".

15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отспед Израиля. 16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. 17 Да пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения. 18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. 19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец. 20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

Когато нещо е много важно, то се повтаря в Словото. А когато е изключително важно, то се потретва. А когато се повтаря многократно това означава, че не бива в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ  да се прави компромис с това. Ето защо заповедта да се яде пасхта с БЕЗКВАСНИ хлябове се повтаря непрекъснато, като се редува със забрана да се яде кваснов стихове 8, 15, 17, 18, 19, 20 и в стих 39 се казва, че когато излязоха от Египет тестото им не беше вкиснало и ядяха отново БЕЗКВАСНИ хлябове.
Цели шест пъти Бог заръчва на Мойсей да се яде безквасно. Защо е толкова важно?
Защото квасът е символ на греха, а смисълът на жертването на пасхалното Агне е ИЗВЕЖДАНЕ от робството на греха.  След като сме били освободени от Исус, ние вече нямаме работа с грях, нямаме работа със стария квас, с  кваса на злобата и нечестието! Вече не сме заразени с греха, а очистени от неговия квас, той вече не ни владее и не може да ни нправи отново със старото грешно-квасно естество. Освен ако сами не се "вкиснем" доброволно.

1 Коринтяни 5:7-8
"Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина."

Пасха и безквасници вървят зедно, неразделни, защото смисълът на жертвата е да ни очисти от греха, да ни изведе от робството!

Наредбата за вечен празник е повторена още веднъж, по-надолу в текста, с изрично наставление, какво да обясняват на поколенията, когато ги попитат за празника:

24 И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. 25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба. 26 И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? 27 Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

Изпълнението

21 Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

На четиринадесетия ден от месеца, това означава през деня, въпреки, че е започнал на 13-и вечерта, на залез слънце. Тогава не са имали електричество и коленето на животните е трябвало да стане по видело, защото инструкциите бяха строги – трябваше да се опече агнето с главата, краката и дреболиите му, не трябваше и да трошат кост от пасхата (Изход 12:46; Числа 9:12), което е пророчество за Исус. Освен това, трябваше да се напръскат вратите с кръв. И така, през деня, на 14-и Нисан, Мойсей повика всички старейшини и им даде инструкции да си вземат по едно агне, според броя на членовете в семейството и да го заколят, наричайки го "пасха". Това остава, като традиция – на 14-ти Нисан, първият ден от празника да има свят събор.
Защо съм убедена, че коленето на животните беше заповядано и се осъществи следобед, към вечерта, в кра на 14-ти Нисан, а Пасхта беше вечерта, в началото на 15-ти? Защото Библията тълкува и обяснява сама себе си:

Числа 33:

1 Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка. 2 Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им. 3 В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,

Пасхата – преминаването на Бог стана през нощта на 15-ти Нисан и на сутринта на Пасхата израилтяните отпътуваха.
Неслучайно уточнението за датите е направено в Числа – за да няма никой, който да сметне нещо различно, от това, което Бог е постановил!

Изход 12: 22 После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. 23 Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. ...

И исопът присъстваше при жертването на пасхалното агне на къста – Йоан 19:29.
А кръвта, която бе попръскана стълбовете и горния праг на врата, е символ на кръвта на поръсената кръв на посредника на Новия Завет, Исус Христос:

Евреи 12:

22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, 24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

Чуйте предупреждението, което се отнася и до нас –  "и никой от вас да не излезе из къщната си врата" – веднъж подпечатани и белязани с кръвта на Агнеца, нашата задача е да внимаваме да не излезем изпод защитата на тази кръв. Само покрити с нея имаме Спасение. Извън нея, сме изложени на погубление. Само под кръвта сме защитени от поразяване!

28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. 29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. 30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

Израилтяните се покориха, направиха всичко, както им беше заповядано и оцеляха, а египтяните ги постигна най-тежкото нещо – изгубиха своите първородни...
Няма алтернативен път за спасение. Само Исус е пътят. Само ако се покорим на указанията на Бог, на Неговия план за Спасение, само тогава можем да имаме надеждата за спасение. Нищо друго – нито нашите праведни дела, нито спазване на закони и правила, нито нашата самооценка, като добри хора не е достатъчна причина за Бог да ни отмине с наказанието. В Неговите очи, по Неговия стандарт, няма нито един достатъчен, всички съгрешихме и не заслужаваме да се прославим от Бога. (Римляни 3:23) Единствено Исус, със Своя безгрешен живот на земята изпълни Божия стндарт за праведност и единствено в Него ние можем да сме оправдани.

Резултатът

31 И повика Моисея и Аарона още през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте; 32 подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. 33 Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

Резултатът беше Край на робството! Дори самият фараон поиска да го благословят, а египтяните не искаха да ги отпратят по-скоро.
Защо светът не ни харесва и страни от нас? Защото за тези, които не обичат светлината и живота, нашето присъствие е като смъртна присъда за тях:

2 Коринтяни 2:16 

На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?

Но за тези, които се спасяват сме животворно ухание.

Закон и указания за Пасхата

Защо беше важно за Израилтяните да спазват точно закона за  Пасхата, с всички подробности? Защото този празник беше най-директният указателен знак за делото на Месия. Те трябваше да разпознаят изпълнението на Пасхата в Неговата жертва на кръста. Законът за пасхата, както ги изведе от Египет, така трябваше да ги хване за ръка и да ги доведе до Месията. (Галтяни 3:24)

Законът за празнуването на Пасхата, с подробности е описан отново в Изход 12:43-51. 
Особено важно е указанието в Изход 34:25

"Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на пасхалния празник до утринта"

В Левит 2 са дадени всички указания за хлебния принос и от там разбираме, че единственият празник, на който се принася квасен хляб е празникът на първите плодове, когато заедно с безквасния хляб, трябваше да се донесат от дома и два квасни хляба от новата реколта, но да не се изгарят на олтаря, а само да се придвижат:

11 Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се не прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу. 12 Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се не изгарят на олтара за благоухание.

Това, което се приготвяше и ядеше на святото място, където беше трапезата с присъствените хлябове, не биваше да бъде квасно:

Левит 6:16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат.

Същите указния четем и в Левит 7-ма, 8-ма и 10-та глава – на святото място да присъства и да се яде единствено БЕЗКВАСНО!

От Левит 23:5-8, разбираме, че Пасхата се празнува 7 дни с безквасни хлябове и че във всеки от седемте дни трябва да се принася жертва на Бога:

5 В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;
6 и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.
7 На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
8 И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

Привечер, на 14-ия ден започва приготовлението на Пасхата – коленето на агнето, а през нощта на 15-тия ден, то се яде печено на огън, с безквасни хлябове, според закона на Пасхата. Освен това, 15-ти Нисан се нарича Празник на безквасните хлябове, макар че още предната вечер всеки квас е вдигнат и изнесен от дома (Изход 12:18). И в продължение на 7 дни от левитите се принася всеки ден жертва на Бога, като се спазва указанието от Изход 34:25 – "Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове"

В Числа 9:1-14 отново Бог дава указния за празнуването на Пасхата. В глава 28:15-16, отново Бог напомня за празнуването на Пасхата, заедно със седмицата на Безквасните хлябове.

Във Второзаконие 16:1-8, отново се повтарят заръките за Пасхата, за празнуването ѝ 7 дни с безквасни хлябове.

Като съберем цялата информация за Пасхата, стигаме до следната последователност:

На 10-ти Нисан се отделя жертвеното агне, което се пази до 14-ти Нисан.

На 14-ти Нисан, в началото, вечерта, след 13-ти Нисан се маха всичко квасно от дома. През деня има свят събор. В края на 14-ти, привечер, преди 15-и Нисан агнето се заколва и кръвта му се събира в леген. С помощта на исоп се пръска кръв от агнето, като се удря с исопа горния праг и страничните стълбове на врататана дома. Агнето се изпича на огън с главата, краката и дреболиите, като се внимава, да не се счупи нито една негова кост.
На 15-ти Нисан, в началото, през нощта, се яде Пасхата с безквасен хляб и горчиви треви, като хората са приготвени за път – препасани през кръста, с обувки и с тояга в ръце. Ако остане нещо от агнето, то се изгаря  в огън.
На сутринта, на 15-ти Нисан, след Пасхта израилтяните са отпътували от Египет. 

А когато са празнували в Обещаната земя, на същия ден отиват на нивите и вързват червен шнур на покаралите стръкове – първите плодове, които след 50 дни ще ожънат и ще принесат на Бог, като първи плодове от жътвата.
Всеки ден от тези 7 дни, левитите принасят жертва на Бога, заедно с хлебен принос, който изрично е указан да е безквасен. По принцип хлебният принос винаги е безквасен, и жертвите са в седмицата на безквасните хлябове, но въпреки това, Бог изрично указва хлябът да е безквасен.
На 20-ия ден отново има свят събор и празничната седмица приключва към началото на 21-ия ден.

Изход 12:18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

Истинската Пасха

Това, което Бог направи за Израил на Пасхата, беше демонстрация на това, какво щеше да направи за целия свят, чрез Исус Христос. Истинската Пасха се състоя преди около 2000 години, на един хълм, наречен Голгота (Череп), на един кръст, в изпълнение на нередената за вечно празнуване Пасха, по точните указания на Бог как да бъде извършена.
Исус Христос не отмени Пасхата, а я ИЗПЪЛНИ точно, по закон и на точно определеното време. Изпълнението ѝ е описано подробно в трите синоптични Евангелия:

Матей 26:17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си. 19 И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. 25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече. 26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло. 27 Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! 28 Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

Исус даде на учениците Си хляб и вино, символи на Неговите тяло и кръв, която се пролива за прощаване на греховете.
Пасхалната вечеря на Исус с учениците, беше и Неговата последна вечеря с тях. Той щеше да бъде жертван точно в пасхалната седмица, когато всеки ден се жертваше за Бога.

Почти идентичен е и разказът на Марк:

Марк 14:12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата? 13 И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. 14 И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? 15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16 И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 17 И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. 18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19 Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? 20 А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. 22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло. 23 Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. 24 И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина. 25 Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

Марк уточнява допълнително, че това е точно денят, когато се колеха животните, а вечерта беше самата пасхална вечеря, когато Исус обяви действителното изпълнение на истинската Пасха, в която самият Той е жертвеното Агне.


Лука внася още по-конкретно указание за това, какво се случваше онази вечер.

Лука 22:7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата. 8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим? 10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, 11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божиет  царство.

Исус Христос казва, че е дошло времето Истинската Пасха да се изпълни в Божието Царство!
И това предстоеше непосредствено да се случи.

17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство  

19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. 20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

Новият Завет влезе в сила с печата на Кръвта на Исус. Всички досегашни завети бяха сключвани с кръв на животни – и с Ной, и с Авраам, и с народа на Израил, чрез Мойсей и с Давид. Този Завет беше коренно различен – този Завет се сключваше с кръвта на Богочовека Христос.
Авторът на Евреи ни обяснява разликата:

Евреи 9: 

11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

Вечно изкупление: 

12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! 15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. 16 Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя. 17 Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят. 18 Затова нито първият завет бе утвърден без кръв. 19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше: 20 "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

Кръв и исоп –  елементи от сключването на Завета на планината Синай с народа на Израил. Но това бяха елементи от Пасхалната жертва, при излизането от Египет.
Тогава, обаче, завет не беше сключен. Новият Завет беше предсказан и указан още тогава. Но се сключи по времето на Истинската Пасха, с истинската Жертва, на Истинния Бог, с Неговата кръв, с Неговата смърт и с Неговото възкресение!

Откровението на Йоан за Пасхата

Както стана ясно в първата част, Празникът Пасха се наричаше още и Празникът на безквасните хлябове и се празнуваше 7 дни, с ежедневни жертви и с празнична вечря всеки ден, а на първия и на последния ден празнуваха със свят събор.

Йоан потвърждава, че задържането и разпването на Исус става точно през тази седмица – Йоан 18:28,39; Йоан 19:14.

И това е естествено – Исус е пасхалното Агне, което бе заклано за света, за да може всеки, който повярва в Неговата жертва да бъде изведен от робството на греха, да бъде очистен от кваса на греха:

1 Коринтяни 5:7-8"Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, - тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина."

Йоан, обаче, единствен от Евангелистите не пише конкретно за хляба и виното, но определено описва същата вечеря:

Йоан 13:1 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

"Преди празника на пасхата" е израз, от който, само от него не можем еднозначно да кажем колко преди пасхата – дни, или часове. Но в следващия стих става ясно, че става въпрос за времето, непосредствено преди вечерята да е станала готова. Преди да седне на вечерята, обаче, Исус прави една важна демонстрация на учениците Си – измива им краката, като им казвам, че и те трябва да правят същото помежду си. Исус им преподаде нагледен, практичен урок за Културата на Божието Царство. Тя е коренно различна от светската култура. В културата на Божието Царство, който иска да бъде пръв, той трябва да е роб, слуга, служител на всички.

2 И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), 3 като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4 стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. 5 После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. 6 И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? 7 Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. 8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. 9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

Исус даде пример на учениците Си, за това, как да имат дял с Него. Тримата други Евангелисти бяха запомнили, че делът с Исус Христос е в примера с хляба и виното. И това беше истина. Но Йоан беше запомнил друг пример на общение и дял с Исус – участието в Неговото дело на слуга. Йоан вече знаеше, че Исус е Божият Агнец, Който носи греха на света. (Йоан 1:36). На него това беше открито още в началото, чрез свидетелството на Йоан Кръстител. Откровението за участието в слугуването и в жертвата беше по-високото ниво на осъзнаване на Новия Завет. По-високо ниво на откровение за същността на това да си  част от Христос, от Неговото Тяло.
Участието в Тялото Христово, чрез хляба и виното ни освобождава ни от плен, очиства ни, умива ни от греховете, но участието в делото на Христос ни причастява в Самия Него.

10 Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. 11 Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

12 А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? 13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. 14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. 15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. 16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. 17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате."

Чрез жертвата на кръста, разчупеното тяло и пролятата кръв, Исус послужи на нас. А с нашия живот на слуги, подобно на нашия Господар, от когото ние не сме по-горни, ние служим един на друг и на хората.
На ниво приемане на жертвата, сме само консуматори на благодатния подарък от Бога, а на ниво слугуване, ние сме съработници на Исус и участници, заедно с Него в Неговото наследство.
В Божието Царство да получиш подарък е по-ниско ниво от това, да изработиш и дадеш подарък.

Ето това е Тайнството, Причастието, Блаженството, което запомни Йоан от тази вечеря.

Но не беше единствено това откровение. Докато всички други бяха разтревожени и някак парализирани от думите на Исус, за това, как ще пострада, как те ще го изоставят и ще се разпръснат, съзнанието на Йоан беше насочено към последните наставления на Господа, които виждаме събрани от края на глава 13, до глава 17.

Да станем част от Тялото Христово, чрез участие в Хляба и Виното е само началото на нашия земен живот, като Христови.
Да функционираме в Тялото Христово – ето това е, което ни прави наистина да имаме дял с Христос. А да функционираме, като части в Тялото, означава да сме подчинени на Главата Христос и на служене един на друг, по примера, който ни даде нашият Господ.

Римляни 12:5 така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг. 

Римляни 12:10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит. 

Галатяни 6:2 Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.     
И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:     Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
Матей 5:1-3

Най-важното условие да придобиеш Божието Царство е да осъзнаваш своята позиция спрямо Бога – че си тотално виновен пред Него и единствено Неговата милост те освобождава от вината и наказанието. Нищо, абсолютно нищо в нас не може да удовлетвори Божия стандарт за праведност. Ние сме праведни единствено в Христовата праведност.
Да си нищ по дух означава да осъзнаваш своята тотална зависимост от Бога, че в Него живееш, движиш се и съществуваш. (Деяния 17:28)
Означава също да осъзнаваш че Бог е ГОСПОДАРЯТ, че Той владее и държи всичко, включително и следващия дъх, който ще поемеш...

Най-лошото, което може да се случи на едно Божие дете е да забрави, че е Божие дете, да забрави, че Бог е Бащата, а то е детето. Детството се отличава от другите възрасти по зависимостта от родителите.

Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.Марк 10:14,15

Висша форма на арогантност в събранията на Божиите хора е те да се въздигнат до такава степен, да се мислят за толкова важни и меродавни в живота и в решенията си, че да искат да включат, да впрегнат Бог в техните планове, проекти и дела.

Висша форма на богохулство!

Божието Царство е управление на Бог! ТОЙ е, който благоволява да ни включи в Неговите планове, проекти и дела и това е велика привилегия! Самият БОГ, самият ТВОРЕЦ да погледне на нищожните, малки, (в сравнение с Него), бунтовни, себични човешки създания и да им даде възможност да бъдат Негови съработници, да ги осинови и да им даде наследство в своя възлюбен Син, като ги направи сънаследници с Него!!! Да благоволи да им подари ЦАРСТВОТО! (Лука 12:32)

Кой човешки план, проект, намерение би могъл да се сравни по важност с ВЕЧНИЯ ПЛАН НА БОГ???
Същият този план, който Бог имаше още от създаването на света! Същият този план, който Йоан видя вече изпълнен в Небесното царство. Има ли нещо, което Бог е решил и да не го е изпълнил? Как лесно и бързо ослепяваме и спираме да виждаме Голямата картина, която Бог е изобразил пред нас. Но пък веднага, като шаранчета се впускаме след стръвта и съблазните, които противникът развява под носовете ни. Колко бързо ни завладява духа на света. Колко бързо забравяме вечността, вечния Бог, вечния Му план и се заравяме в светските грижи и тревоги, за които Бог е казал да ги възложим на Него, а ние да търсим ПЪРВО Неговото Царство и Неговата правда! (Лука 12 29:31; Матей 6:31-33)
Колко бързо се увличаме със светската тълпа и се впускаме, точно като тях след същите неща, които те си мислят, че ще им донесат щастие и забравяме, КОЙ е изворът на нашето щастие и радост!
Защо? Защо забравяме?
Защото забравяме, че не сме получили духа на света, а духа на Бога:

А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
1 Коринтяни 2:12

Кое е това нещо в този живот, скъпи хора, скъпи Божии деца, което е по-добро, по-желателно, по-ценно от това, да си благословен от самия Бог с "всяко небесно благословение в небесни места" (Ефесяни 1:3)?
Тук не става въпрос да се реем непрекъснато в облаците, тотално откъснати от земния живот, НЕ! Става въпрос за приоритети! Става въпрос за това, къде е грижата ни, къде е ангажиран умът ни!
Ако приоритетът ти е Бог, Той се грижи за твоите нужди тук, на земята! Той го е обещал, лично, чрез устата на Исус:

И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?     
(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.     
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
Матей 6:31-33

Въпросът е доколко се доверяваме на Бог за тези неща и доколко на собствените си сили, способности и ... пари. Това е толкова важно, че Исус трябваше да го каже три пъти на учениците си:

 А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!
По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. [НИКОГА!]

Марк 10:23-25

Нека не се обезкуражаваме. Учениците, които дори не бяха богати (повечето от тях), също се отчаяха: "А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?"
По-късно Исус им каза нещо още по странно и за още по-голямо и чрезмерно учудване:

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Лука 14:33

Това беше стихът, с който Бог ме призова да Му служа. За три дни бях в недоумение, защото имам семейство, деца, имах бизнес, имам притежания и не знаех какво точно иска Бог от мен. Отговори ми след три дни, чрез Словото:

Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;    
и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;    
и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава.    
А аз желая вие да бъдете безгрижни...
1 Коринтяни 7:29-32

Дано да започва да става малко по-ясно. Става въпрос за нашето посвещение, за нашето предаване, на какво сме прадани – на света, или на Бога. Кой ни владее? Кой ни управлява? Кой е източникът на нашата сигурност? Откъде идва щастието и радостта ни?
Става въпрос за това, дали имаме доверие на Бог, че Той може да управлява живота, семейството, бизнеса ни по-добре от нас.
Става въпрос за това, дали можем да пуснем всичко от нашия контрол и да го предадем в най-сигурните ръце – на Бога!
Става въпрос за това, дали ще можем да изградим взаимоотношение на пълна зависимост от Бога – да живеем по Неговата воля, в Неговото Царство, по Неговите правила, не по нашите. Не според това, което ние мислим и чувстваме, а според това, което Той казва, според това, в което Духът ни води.
Независимо колко страшно ни изглежда на пръв поглед това, независимо от всичко, което ще преживеем!
Това е тайната, която трябва да научим, също както я научи и Павел:

Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.    
Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.    
Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;    
и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.    
Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте.    
Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.    
Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, ала не сте имали благовремие.    
Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря.    
Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.    
За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.
Филипяни 4:413

Ето я великата тайна на радостта, щастието и мира на Божиите деца, независимо от обстоятелствата – БОГ дава силата да живеем по Неговата воля. И не само силата, но и желанието за това. Нарича се БЛАГОДАТ.
За Павел това беше реалност. Това е реалност и за всички, които са научили тайната да уповават на Бога за всичко. А не на собствения си ум, не на хора!

Най-полезното нещо за нас е да развием пълна зависимост от Бога. Това ни прави съпричастни с Него и един с друг. Евхаристията е само демонстрация, декларация, символ, външен израз на това съединяване. Това е, което ни прави едно с Него и едно един с друг – когато вършим Божията воля, когато сме управлявани от един Дух – Божия! Тогава сме наистина Божие семейство:

Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.

Матей 12:50 

Дори това да означава да развиеш по-близки взаимоотношения със своето семйство в Христос, отколкото с кръвното си семейство. Разбира се, това не означава да спрем да се грижим за нашите близки. Отново, става въпрос за приоритет:

Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство. 

Лука 9:60-62

В Божието Царство, занятието е друго, не като в света, който сме оставили назад. Бог ни е поставил на Неговата нива, снабдил ни е с рало и чифт волове – с всичко необходимо да вършим работа за Неговото Царство. Дал ни е бразда, която да орем – поприще, на което да се трудим и ако погледът ни е назад, ще изкривим браздата, няма да сме в състояние, няма да сме годни за Неговата работа, за Неговото Царство.
Бог е определил и наредил отнапред дела, които да извършим през земния си живот:

Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. 

Ефесяни 2:10 

Бог никого не принуждава да служи на Неговото Царство. Но ако сме станали част от това Царство, ние се покоряваме на Неговите закони и на Царя. И това не е просто наше задължение, това се превръща в необходимост за нас. И този Цар възнаграждава тези, които се трудят за Него и с Него на драго сърце, защото те желаят това. Павел го е разбрал:

Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам. Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество 

1 Коринтчни 9:16,17

Без Христовата благодат, не е възможно за нас да вършим това доброволно. Но с нея, ние го желаем и имаме сила от Бога за това.
Христовата благодат ни дава сила да изтърпим гонения и дори смърт. И не е случайно, че първото и последното блаженство от проповедта на планината се отнасят директно за това, чие е Божието Царство – първото – на нищите по дух, а последното, на гонените за правдата:

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Матей 5:10

Започнах темата за Божието Царство, без да знам накъде ще ме отведе Божието откровение. Знам само, че Бог има да казва още много по темата. Все пак, това беше основното, за което говореше Исус през трите и половина години от земното Си служение.

Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

Най-общо, Божието Царство е там, където царува Бог. Тъй като е вездесъщ, няма място, където Бог да не присъства. Тъй като е всемогъщ, всесилен, суверенен и държи всичко, Бог може да царува навсякъде!
Освен ако РЕШИ да не царува някъде -- да остави тези, които са отхвърлили волята и Царуването (Господството) на Бог над тях да се оправят за известно време сами. Да видят сами до къде "ще я докарат" без Бога, та да дойдат на себе си в един момент и да преклонят коляно и изповядат, че Бог е ГОСПОД!
А това непременно ще се случи:

Филипяни 2:10, 11
така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Но е много важно хората сами да се убедят не само че не могат без Бога, но и че най-безопасното, най-сигурното, най-доброто, най-красивото, най-прекрасното място е Божието Царство.
Защо е важно?
Защото желанието на Бога е хората да Го последват доброволно, от любов.
Накрая, в Божието Царство ще се озоват само тези, които ИСКАТ да бъдат там. Тези, които покоряват волята си на Божията. А Бог ще познае кои ИСКАТ, по това, че не само ИСКАТ, но и реално ВЪРШАТ Божият воля:

Матей 7:21
Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

Божието Царство е там, където се върши Божията воля.

Къде е Божието Царство физически?

Мястото, където е изявеното присъствие в цялата слава на Бога е наречено в Писанията Небе. Исая (Исая 6:1-4), Езекиел (Езекиел 1:26-28) и особено Йоан ни дават подробно описание на престола на Бог, който е на това място:

Откровение 4:
1 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.    
2 Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.    
3 И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд.

Но Божието Царство не се ограничава само на Небето. В Библията са описани три основни периода, в които Божието Царство в различна степен се разпростира сред хората и които пряко интересуват нас -- Период на установяване, Период на царуване на земята (Милениума) и през Вечността.
В началото, на земята беше установено Божието Царство, но след грехопадението, Бог се оттегли. Не изцяло, разбира се, Бог все още държи всичко -- все още земята се върти около слънцето, все още има магнитно поле, което ни предпазва от космическа радиация, все още дишаме Неговия въздух и се топлим от Неговото слънце. Все още ядем плодовете, които той заповяда на земята да ражда и все още я пои с дъжд, за да имаме с какво да се храним.
Бог все още обуздава злите, но с наближаването на края на този период, Той все повече отпуща "юздите", докато за 1260 дни ще даде властта на сатана и неговото протеже антихрист.
Но това предстои.
Къде е то сега?

Сега

Божието Царство е на Небето.
В молитвата, която нашият Господ ни остави ние се молим Божието Царство да дойде на земята, както е на Небето:

"да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята"Матей 6:10

Но откакто дойде Исус на Земята, Божието Царство е сред нас:

Матей 12:28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

Лука 17:20 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва; 21 нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас. 

Когато Исус се възнесе до престола на Отец, настъпи времето, в което Той, както обеща, ще положи враговете Му за Негово подножие и кулминацията на този период е Битката в Армагедон.

Псалм 110:1 Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие. 2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си. 3 В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората. 4 Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков. 5 Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си. 6 Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. 7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.

Евреи 2:6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?  7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
8 Всичко си подчинил под нозете му". [Псалм 8] И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.

9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.

И наближава все повече и повече времето, когато Божието Царство ще изпълни цялата земя:

Даниил 2:35 Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят

....

44 И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.

И това пророчество е потвърдено и в Откровение:

Откровение 11:15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.

През Милениума

По време на Милениума, Божието Царство ще е на земята.
Този период започва след битката в Амагедон

Откровение 19:15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

Псалм 2:8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. 9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд. 

Исая 11:1 И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод; 2 И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа; 3 И той ще се наслаждава в страха от Господа; Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си; 4 Но с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на страната; Ще порази страната с жезъла на устата си, И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия. 5 Правдата ще бъде пояс на кръста му, И верността пояс на хълбоците му. ...

9 Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа Както водите покриват дъното на морето. 10 И в оня ден, към Иесевия корен, - Който ще стои като знаме на племената, - Към него ще прибягват племената; И неговото местоуспокоение ще бъде славно.

През вечността

А след съда пред великия бял престол, Божито Царство ще е на новата земя (вселена), която ще е абсолютно различна от сегашната – няма да има море, няма да има слънце, изобщо, по описание, прилича повече на Небесното Царство, но ще е различна от него:

Откровение 211 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. 2 Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. 3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.

Откровение 22:1 След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. 3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат. 4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. 5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.

Божието Царство е там, където се върши Божията воля. В Небето се върши 100% САМО Божията воля. Имаше един, който повлече една трета от небесните ангели и се разбунтува срещу Божията воля и не се намери вече място за тях на Небето.


Божието Царство означава да се върши Божията воля.
Божието Царство е в тези, които вършат Божията воля.

Къде е Божието Царство в нас?

То е там, където нашата воля е "Да бъде Божията воля!"
Ако Самият Господ Исус не вършеше Своята воля, а волята Отец, то кои сме ние, че да си мислим, че можем да живеем по своята си воля? Исус ни даде пример за живот в пълно покорство на Божията воля.

Да вършим Божията воля е толкова естествено за Божиите хора, колкото храненето и това е най-удовлетворяващото състояние. По-удовлетворяващо от сит стомах:

Йоан 4:34
Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

Исус искаше да върши волята на Отец, затова не можеше да върши нищо от Себе Си. Ако ние искаме да вършим Божията воля и ние няма да можем да вършим нищо от себе си, няма да можем да съдим от себе си, а от това, което чуем от Бог:

Йоан 5:30
Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

Исус слезе на земята, за да върши волята на Отец.Това беше мисията Му на земята:

 Йоан 6:38
защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

Ние бяхме изкупени и умряхме с Исус на кръста, за да не живеем вече за себе си, а за Него.

2 Коринтяни 5:15
и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

Исус беше послушен до смърт на кръста. А ние? Дали сме готви да последваме примера Му и примера на безбройните мъченици, убити за свидетелството за Христос?

Лука 22:42
Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

Божието Царство е там, където ние сме слезли доброволно от престола на управление и сме го предоставили на Бог. Тогава придобиваме титлата Божии синове:

Римляни 8:14
Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

Къде е Божието Царство сред нас?

Определено не е там, където хората се управляват от хора, които нямат никого над себе си.
Не е там, където се градят лични царства, уж в името на Христос.
Не е там, където хората са управлявани от традиции, човешки правила и ритуали.

То е там, където има живо тяло и Главата е Христос:

Ефесяни 4:
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,    
12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;    
13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;    
14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;    
15 но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,  
16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.    

Божието Царство е в общност, където действат всички видове служители за делото на служението, а не само един пастОр със своето вярно (на него) обкръжение. Или един евангелизатор, със своето вярно (на него) обкръжение. Или един изцелител, със своето вярно (на него) обкръжение...




Момент!

Къде в Словото има служение "изцелител", или "телевизионен евангелизатор"?

Божието Царство е в общност, където целта на служителите е да се усъвършенстват светиите. Където служителите подкрепят и наставляват младите, докато пораснат и сами станат служители.

Божието Царство е в общност, където действат всички дарби на Духа за изграждане на Тялото. Където се създава атмосфера да се изявяват дарбите и да функционират за обща полза.

Божието Царство е в общност, където има верни стражи, които пазят хората от лъжеучители и лъжеучения, а не с лениви кучета-пазачи, които са твърде лениви и нехаят за отвлечените и разкъсани от вълците-грабители.



Божието Царство е в общност, където хората биват събирани и групирани от Святия Дух и живеят и работят в хармония за разрастването й, както частите на тялото.

Божието Царство е в общност, където всички са едно, както Исус и Отец са едно. Където хората са на един дух -- Святия Дух и имат едно сърце.

Божието Царство е в общност, която може да се опише с една дума -- ЛЮБОВ.


Ако се съмнявате в тези твърдения, прочетете още Йоан 10, 14-17 глави и 1 Коринтяни 12, 13 и 14 глави.



Свързани статии:
БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

Какво е Божието Царство?

То е царуване, управление на Бога.

Интересното е, че в Стария Завет, точно този термин не е употребен. За първи път го срещаме в Новия Завет и то, основно в Евангелията. И това е естествено, защото самото Евангелие (Благата вест), както казва Исус е Благовестието на Царството:

Божието Царство – Добрата вест

Матей 4:23 Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

Матей 9:35 Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

Матей 24:14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

Защо е толкова важно да се благовества Царството?
Това е свързано с Тайната на Божията воля – да се събере в Христос всичко небесно и земно (Ефесяни 1).

Няма да можем да разберем защо Божието Царство е Добра вест за нас, докато не осъзнаем, че ние, хората, сме създадени от Бога и за Бога. Бог ни създаде, за да сме Негови хора, Негови деца и Той да е наш Бог.
Всеки опит на човека да живее независим от Бога нминуемо се проваля, защото това никога не е било целта на човешкото съществуване изобщо!
Цели 137 пъти в Словото се повтаря фразата "Аз Съм Господ", обикновено предшествана от "И ще познаете, че", "Ще познаят, че", "Да знаят, че" – идеята е, че Бог иска хората да разберат това, да го знаят, защото е най-същественото за нашето съществуване – ние сме създадени да функционираме единствено под господството, управлението, грижата и любовта на Бога. Ние не сме независими!
Създадени сме с мъдростта на Бога, с Негови материали, по Негов дизайн, в среда, специално проектирана, създадена и изпълнена, за да съответства на дизайна за човека. Цикличността на средата, нашата вселена, е съобразена с цикличността на човешкия организъм – редуването на ден и нощ са съобразени с оптималния режим на активност и покой на човешкия организъм.
Бог създаде вселената и човекът, като неин венец. Бог даде земята на човека да я владее – със всичко в нея. Единствено Бог е над човека на земята. И това е естествено – Той е Създателят и Собственикът на всичко. На човека беше делегирана власт над земята.
От самото начало, от самото Творение, замисълът е Бог да е Господ на човека, а човекът да е Негов – да се радва на всичко, което Бог му даде да изучава и владее и най-важното – да се радва на общение на любов със своя Създател.
И познайте какво?
Това все още е Божият план и тъй като за Бог, Който е извън времето, този план е вече изпълнен, това е вече факт в измерението на Неговото обиталище. Бог даде на Йоан да погледне и да види този план изпълнен и осъществен. Виждаме това в Откровение 21 и 22.

Откровение 21:6,7И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който побеждава, ще наследи тия неща; Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.

Единствената чиста любов, която всички хора признават е любовта между родители и деца. Един родител никога не спира да обича децата си. Така и Бог никога не е спрял да обича хората, независимо от тяхното невежество за Него, въпреки всички ясни знаци в Творението за Неговото съществуване, независимо от тяхното неверие, отхвърлянето на Бога, игнорирането Му и дори омразата им към Него...
Вместо уважение, респект, почит, благоговение, благодарност, страхопочитание, покорство, любов, които БОГ единствен заслужава!

Но, за да има взаимоотношение на любов между Бога и хората, на човека трябваше да бъде предоставена възможност САМ да избере да обича Бог, или не. Трябваше да има възможността да не избере Бог. Въпреки, че Бог беше обградил човека с любов, грижа и красота, човекът трябваше да има възможността да избере нещо друго.
И изборът се състоя при дървото за разпознаване на доброто и злото. От тогава, Бог дава на човека възможност да се опитва да живее по своите си правила, както беше поискал. Разбира се, когато нещата излязоха тотално извън контрол и нечестието, жестокостта и грехът се преумножиха, Бог се намеси с потоп. Бог, като Собственик на всичко се намесва в този свят по две причини – има Негови хора на земята и ако не обуздаваше определени хора, човечеството отдавна да се е самоизтребило. Но светът все още не е станал Божие Царство. Това ще се случи при второто пришествие на Господ Исус Христос. (Откровение 11:15)

Преди 2000 години, едно дърво отново беше поставено сред хората за избор – това беше кръстът, на който беше разпнат Исус Христос. Бог дава отново възможност на хората да изберат дали да бъдат изкупени за Божието Царство, или да останат в робството на временно управляващия княз на този свят.

Оттогава Божието Царство стъпи на земята, чрез Божия Син, въведен във вселената, като Човешки Син и започна да се установява сред "чадата на Царството" – тези, които повярваха, че са изкупени с най-скъпоценното нещо за Бога – кръвта и жертвата на Неговия възлюбен Син, Исус Христос.
Божието Царство е наречено още Небесното Царство и Царство на Господа в Писанията.
Въпреки, че терминът се явява в Новия Завет, Божието, или Небесното/ Господното Царство обявено и предизвестено в Стария Завет. Самият Исус казва това:

"А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо."Матей 13:52 

Царството на Господа е пророкувано в Псалми 22, 45, 103 и 145, в Исая 9:6-7, в Данаил 4, 6 и 7, в Авдий 1:21, както в Изход 19:5-6 и в 1 Летописи 17.

Божието Царство беше представено и демонстрирано от Исус Христос, по време на Неговото пребиваване на земята. За Божието Царство, Господ Исус разказа много притчи. Три от тях отразяват формата на разпространението му:

Божието Царство, като семе

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.   

Марк 4:26-29

С тази притча, Исус ни показва в едри щрихи как ще бъде започнато, как ще възникне, как ще се разрастне и ще изпълни целта си Божието Царство, сред Неговите хора, тук, на земята. Със служението си, Исус подготви почвата и пося семената на Царството. На Петдесятницата, на която слезе Святият Дух върху чакащите ученици, се родиха първите плодове на жътвата. Непосредствено, преди реалното поемане на силата и властта от Исус Христос над земното царство, всички Негови житни класове ще бъдат ожънати. (Матей 13:3-8 – притчата за житото и плевелите; Откровение 14:14-16)

Божието Царство, като дърво

При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. 

Марк 4:30-32

Същата притча е разказана и в Лука 13:18-19.
Това е илюстрация как от нещо малко, на пръв поглед нищожно се получава нещо голямо,  разрастващо се, здраво и служещо за защита, подслон.
Тази илюстрация на Царството, като определена структура, като образ и форма е изключително важна, защото съвременните структури, които се наричат църкви, изобщо не наподобяват дърво, а обикновено имат пирамидална структура – един на върха – глава и под него хора, над които властва и му служат. На него и на тези, непосредствено под него. Пирамидата расте отгоре надолу, като целта е да се съберат колкото може повече маси в подножието ѝ. Колкото повече се трупа отдолу, толкова повече се издига "главата" и толкова повече ресурси събира за поддържането на структурата си.
Но това е типичната земна, светска структура, а не структурата на Божието Царство. При него нещата НЕ са, като в света, а често – точно обратното.
При дървесната структура, дървото расте отдолу нагоре. Подхранването на младите клонки става от по-старите, а тяхното – от стъблото, а на стъблото – от корените.
Ето как обяснява функционирането на структурата на Божието царство, самият Исус:

Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина. 

Матей 20:25-28

Тоест, който иска да управлява, да бъде лидер, да е голям в Божието Царство, той трябва да бъде служител, слуга (всъщност, думата в оригинал от гръцки е РОБ), трябва да служи на всички и да бъде готов да даде живота си за тези, на които служи.
Това е доста различна концепция за лидер, от светската!

Божието Царство, като втасващо тесто

И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.Лука 13:20-21

Това отново, както в притчата за синаповото семе, е илюстрация, как се разраства Божието Царство, как от нещо малко, става нещо голямо. Как от брашно, вода и квас става нещо еднородно, компактно.
От тази илюстрация, обаче, по никакъв начин НЕ може да се извади доктрина за причастие с квасен хляб, както прави една голяма деноминация. Божието Царство е сред хората, покорни на Божията воля. Да, то се разраства от човек, на човек, с помощта Святия Дух, на Благовестието за Спасителя и на личното свидетелство, но самото Царство, означава управление на Бог сред обновени сърца на хора, които са обиталища на Божия Дух и които съзнателно и доброволно се покоряват на Бога.


Две от притчите за Небесното Царство показват ценността, или по-скоро скъпоценността му:

Божието Царство, като съкровище, като скъпоценен бисер

Матей 13:44 Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46 и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

Божието Царство е най-важното нещо, което може да се случи на един човек, защото единствено в него, човек може да изпита удовлетвореността да живее по предназначението, с което е бил създаден, да има единствените верни и правилни цел и смисъл на живота си – да бъде дете на Бога, да има взаимоотношения на любов с Бога. Да бъде обичан от Бог и да обича, да почита и да се покорява на Бога.
Дори да сложите всичко най-добро, най-хубаво, най-ценно на едното блюдо на везната, то пак ще отхвръкне нагоре, когато на другото блюдо бъде поставено Божието Царство.
Разбира се, това не означава, че няма да имаме нищо от тези неща, когато изберем Божието Царство. Напротив, имаме обещание, че ако търсим ПЪРВО Царството, всичко, от което имаме нужда, ще ни се прибави:

Матей 6:33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

Божието Царство в процес на установяване на земята

Други две от притчите разказват за това, какво ще се случи при преминаването на земното царство в Царство на Бога. Едната е притчата за житото и плевелите, а другата – притчата за рибите в мрежата. И за двете Исус даде тълкувание, за да няма объркване относно това. Тези, които са "чада на Царството", които се покоряват на Царя в този живот, за тях има позиции в Божието Царство. А тези, които не искат да се покоряват на Бог, ще отидат на място извън Неговото Царствено присъствие – там, където е "огнена пещ", където е "плач и скърцане със зъби".

Матей 13:24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

А ето и тълкуванието ѝ:

37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Втората притча е за рибите в мрежата:

Матей 13:47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, 48 и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49 Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

Какво е Божието Царство за нас

На някои хора им влияе да се уплашат – влияе им, както тоягата на магарето. Е, след притчите за житото и плевелите и за рибите в мрежата, можем да се чувстваме уплашени. И това не е лошо, защото страхът от Господа е началото на всяка мъдрост. Но страхът е само началото.
На други им влияе мисълата за наградата – както моркова, за магарето. И това не е лошо, но не е всичко.
Трети са мотивирани в действията си от чувство за благодарност, или дълг. И това е по-висша мотивация от страха и облагата. Но и тя, далеч не е всичко.

Това, което Бог желае е ние да Го следваме и да Му се покоряваме, не от страх, не за облага, не от дълг и благодарност, а от любов. Бог желае ние да изберем да Го следваме. Доброволно!

За да имаме възможността да направим този избор свободно, Бог изпрати Своя Син на Голгота, за да ни освободи от робството на греха и на сатана, да ни отвори слепите очи, да пусне нас, пленниците на свобода. (Исая 61:1; Лука 4:18)

Лука 4:18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените...

И освободени от Сина, ние сме наистина свободни. Сега вече можем да изберем какво да правим с живота си – можем да се върнем в затвора и в мрака, или ...
можем да преминем в Царството на Светлината. Царството на Божия възлюбен Син, покорявайки, вече свободната си воля на Божията воля.

Божието Царство за нас е покорството на Божията воля.

Нека не се лъжем. Ако след като сме били освободени, продължаваме да живеем за себе си, а не за Бога, не по Неговата воля, не под водителството на Святия Дух, ние не сме в Божието Царство, не сме Негови поданици. Ние сме в някакво междинно състояние в зоната на здрача. Виждаме светлината, но пък така сме привикнали към тъмнината...

Добрата новина е, че нито е невъзможно, нито е трудно да живеем в Божието Царство.
Дори за това, Бог се е погрижил – дарил ни е с благодат в Исус Христос. А Христовата благодат е желанието и силата да живеем по Божията воля.

Как практически става това, Павел ни е разяснил много подробно. Но това заслужава отделно внимание и време.

Любовта на Бог Отец, благодатта на Господ Исус Христос и общението на Святия Дух да бъдат с всички нас!


Свързани статии:

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?