неделя, 5 януари 2020 г.

ХУМАНИЗМЪТ, ДОПЪЛЗЯЛ ДО ХРИСТИЯНСТВОТО



Преди малко споделих една статия, с автор Меган Тейлър, която е разтревожена от себелюбивото християнство.


Мен обаче ме тормози и друго. Тези със себеуважението, себеобичането и себегрижата са ясни. За тях Бог НЕ е център на живота им, а те са си център на живота. Бог е само средство за засилване на гравитацията към центъра – тяхното СЕБЕ.
Тревогата ми е за тези, които казват, че разбират небиблейската основа на себелюбците, но в същото време, повлияни, може би от все по-егоистичната, консуматорска заобикаляща ни среда, започват и те да залитат към същата честота на вълната на хуманизма.
Тревогата ми е за тези, които се смятат за традиционалисти, ортодоксални, дори консервативни. Те си мислят, че като провесят носове, примирявайки се колко лошо е станало положението, са точната противположност на онези със себеуважението и себегрижата, които са толкова положително настроени и толкова положително говорещи, че дори не си признават, като ги боли нещо и все ходят в радост, щастие, благоденствие, здраве, победа и успех.
Дори нямат представа колко много приличат на тях! И знаете ли по какво?
По това, че не разбират комплексната същност на Бога. 
Едните си мислят, че Бог е само любов, другите, си мислят, че Бог е само свят.


Себелюбците канят хората на своя влак към вечността: "Елате при нас, ще имате приятно и комфортно пътуване, в луксозна обстановка, защото Бог е винаги добър, каквото и да направим, както и да грешим, той ни приема и ще ни занесе на ръце, дори да сме заспали в Неговия дом".
Миличките, те дори не разбират, че влакът им се движи в кръг, около тяхното себе и че колкото по бързо се движи влакът им, толкова по-силно действат центробежните сили.

Вторите, които знаят, че християнският живот не е само "Аху-Иху", знаят, че праведните минават през много изпитания в живота си, казват: "Ех, положението е лошо, животът е труден, но добре, че имаме надежда в Исус... И в най-мрачните, тежки и трудни моменти от живота ни, ние знаем, че можем да се доверим на Него. Обаче, сега, трябва да издържим някак си, да устискаме до смъртта, или до Пришествието..."
Те осъзнават святостта на Бога и че сме призвани да се освещаваме в живота и за разлика от веселяците, поне се покайват, когато усетят изобличението на Святия Дух.
Къде бъркат, обаче?
Ами не вярват в собственото си послание – да се доверят на Бог.
Християнският живот се е превърнал в мъка за тях, а служението – в работа с тежък труд, в тежест. Нямат удовлетворение, изгубили са радостта от спасението си, преминали са в режим на оцеляване. Проповедите и свидетелствата им са изгубили страстта и силата, защото са започнали дори да се съмняват в това, което говорят. Забравили са, че не на своите си сили и напъни трябва да разчитат, че Бог ги е снабдил с всичко необходимо за живота, благочестието и служението им.
Ето за тези хора ми е тревогата. За тези, за които животът в Христос е станал рутина, ежедневие, нищо особено, ден да мине, друг да дойде, неделя да мине, друга да дойде.


Това също е хуманизъм. Макар и не толкова крещящ вид, като този на себелюбците, защото фокусът е върху самите хора, а не върху Бог...


      


Не става въпрос само да си препрочитаме Филипяни и да се насилваме да се радваме, дори в изпитанията и в теготите. НЕ!
Става въпрос, да вдигнем глава от себе си, да спрем да се фокусираме само и единствено върху себе си, върху нашите проблеми и да чакаме Бог да ни извежда от тях. Да, има такива моменти, несъмнено. Но нашият фокус, нашият център е самият всемогъщ, всезнаещ, мощен, свят, грижовен, обичащ ни до смърт Господ Исус Христос!
Ние имаме мисия на тази земя, не сме били оправдани и спасени от греха, за да балансираме по острието на бръснача, а да сме инструменти в ръцете на Бога за извършването на Неговата воля на земята, докато Той дойде отново и след това.
Едва, когато обърнем очи към Бога, както се пее в една песен, Неговата светлина ще накара всичките ни грижи и проблеми да избледнеят до такава степен, че ще се чудим, защо сме се тревожили толкова много за толкова дребни за Бога неща. Нима не ни е обещал, че ако търсим ПЪРВО Него и Неговото Царство и Неговата Правда, Той ще ни прибави всичко останало? Не ни ли каза да не се тревожим за ядене, пиене, обличане? Не е ли Той възможно най-добрият работодател, най-справедливият Цар и най-любящият Баща, та да не се погрижи за работниците си, за поданиците си, за децата си?


Едва, когато от опит се научим да разпознаваме Божията воля и да я изпълняваме, едва тогава ще разберем напълно и от личен опит посланието на апостол Павел към Филипяните, едва тогава ще усещаме не само радост, но и удовлетворение от пълноцеено живян живот.


В днешния ден на подновяване на Завета с Бог, в нашата църква изповядахме посвещението си, чрез молитвата на Джон Уесли:








"Аз не принадлежа вече на себе си, а на Теб, Боже.

Използвай ме както намериш за добре и ме постави там, където решиш.

Дай ми да работя за Теб или да почивам за Теб;

Да бъда издигнат за Теб или принизен за Теб;

Нека бъда пълен,
нека бъда празен;
Нека имам всичко,
нека нямам нищо;

Всичко, което имам и съм по своя воля и с цялото си сърце предавам на Теб, за да ме използваш, както намериш за добре. 

И сега, святи и праведни Боже, Отец, Син и Святи Дух, ти си мой и аз съм твой.
И така да бъде!
Заветът, който сключих на земята, нека бъде признат на Небето.
Амин!"

Джон Уесли


Да, Ти си мой, Боже, но и аз съм Твоя.







четвъртък, 2 януари 2020 г.

В НАЧАЛОТО БОГ...




"В началото Бог създаде небесата и земята"
Битие 1:1
"Ние сме същества от земята. Да, ние сме много повече от това и от време на време трябва да ни бъде напомняно това.
Не можем съвсем да разберем съществуването преди времето, и все пак, преди началото на времето, такова, каквото го познаваме, Бог е съществувал – Той ни се е разкрил, като "Аз съм", този, който беше, който е и който ще бъде. Преди да е имало подредена вселена, осигуряваща ни основа за съществуване, Бог е "Аз съм." Той е съществувал преди, отвъд и без нашата създадена вселена. Умовете ни дори не могат да поберат това в неговата цялостност. Ето затова, всяко ново начало, било то на ден, на седмица, на година, или хилядолетие, трябва да започне с Бог. Самият Той е нашето абсолютно създаване, нашето начало."

Това са размислите на автора на статията в сайта Heartlight, по стиха за първия ден на годината – Битие 1:1, които породиха още други размисли за това.

Всичко, което има начало, има и край. 

Всичко в тази вселена, има начало и ще има край. Дори самата вселена, на която Бог постави начало – ще има край. Изобщо, всичко, на което Бог постави начало – времето, пространството и материята ще има край.

Гърците имат две думи за време – кайрос и кронос. Божието време е кронос – последователност от събития, хронология. Не е някаква застинала вечност. Нашето време е кайрос – то зависи от движението на земята около слънцето. То има едни стойности за нас, които сме на земята и, както знаем от Теорията на относителността, може да има съвсем различни стойности в други части на вселената, но е все същия тип време, на което Бог даде началото "В началото". Това е доста объркващо, дори за учените, които прилагат нашите, земни мерки за времето кайрос за цялата необятна вселена и твърдят, че е много стара. А тя е точно толкова стара,колкото е стара земята по нашите, земни мерки за време, колкото е минало от създаването ѝ. Тъй като времето е функция на разстояние и скорост, никой не може да каже с каква скорост Бог е разпънал пространството и колко се е разпънато самото пространство в началото, та то да продължава да се увеличава.

Обаче, още по-интересно е другото време – кронос. В него, Бог вижда нашата вселена в цялостност – от създаването ѝ до края ѝ. Той вижда и знае всичко, което се е случило, което се случва в момента и което ще се случи с нея и в частност с нашата земя и с нас, хората. Когато Бог показва фрагменти от бъдещи събития на своите служители, пророците, това не означава, че абсолютно всичко е точно предопределено за живота на всеки един от нас. Бог се намесва в историята на човечеството, но също така ни е дал свободна воля. Това, Бог да знае какво ще се случи, или какво решение ще вземе един човек за съдбата си, не означава, че Той непременно ще действа според това знание. Разбира се, Бог желае всички да се съберат в Него, разбира се, че ни преследва с любовта, грижата и протекцията Си. Но е оставил на нас свободата на решението, дали да Го следваме, или не. Дали да живеем по Неговата воля, или не. Дали да се възползваме от невероятната привилегия да бъдем осиновени от Него, или не.

Бог прави всичко, за да ни привлече към Себе си, дори, когато знае, че някои ще Го отхвърлят...

И когато бъдат завинаги отделени от него, то ще е единствено поради тяхното желание. Никой не може насила да бъде накаран да обича някого. Дори да обича Бог – любящия, грижовния, защитаващия ни.

Както и никой не може да вини Бог за нещастията си, когато съзнателно излиза от Неговата любов, от кръга на Неговата праведност, грижа и защита.

Защото Бог даде възможност на хората да се примирят с Него, чрез Исус Христос и Неговата жертва на кръста. Бог положи наказанието за нашия бунт и война срещу Него, върху Своя Син, за да можем ние да избегнем полагащото ни се наказание. Въплъщението на Бог в човешко същество беше израз на Божието благоволение към хората. Кръстът беше Божията протегната ръка за спасение от гибел. 

Но да се върнем на нашата вселена, погледната от Божията гледна точка. И по-специално на нашата земя. В началото, когато току-що бяха създадени времето, пространството и материята, (...началото, небесата и земята) тя беше пуста и неустроена, неподредена, Бог започна да я подрежда – направи от хаоса РЕД. Създаде светлината, като физическа субстанция и още тогава постанови времеви мащаб – цикъл от светлина и тъмнина, който ние наричаме денонощие.

Организира пространството, сортира и организира материята, положи началото на саморепродуциращата се органична материя – флора, директно в зрялата ѝ форма. После моделира от вече създадената светлина и другата материя, небесните тела и ги въведе в движение по създадените и постановени от Него закони, така че движението им да е съобразено с времевия еталон – денонощие.

После заповяда съществуването на още по-високо организирана органична материя – фауната

Всичко това, Бог създаде само със Слово, изречено Слово. Но за създаване на човека, имаше съвсем друг подход. И съвсем друг замисъл.  Цялото Творение, беше създадено за човека – времето-кайрос, пространството и материята. А човекът беше създаден по образа и подобието на Бог, за Бог.

Всичко създадено беше твърде добро. И си остана твърде добро, докато тези, за които беше създадено всичкото твърде добро не пожелаха да се еманципират от Създателя си.
После твърде доброто Творение, започна да се влошава, докато в един момент, положението на земята така се влоши, че Бог се намеси с потоп и започна само с 8 човека и с по чифт от животните наново. 
За съжаление, Творението след потопа изглеждаше многократно по-зле, в сравнение с формата му на градина, подредена от самия Бог. Въпреки, че на нас ни изглежда красиво. Всичко е относително, нали?
И за още по-голямо съжаление, положението ще се влоши толкова много, че ще се наложи Бог отново да се намеси и този път ще унищожи почти цялото Творение, този път не с потоп, както е обещал. Дори небесните тела ще отразят случващото се на земята, както са отразявали други важни исторически събития. Като въплащението на Бог в човек, например. Но след това, Бог ще възстанови първоначалното "твърде добро"състояние. Дали завинаги, обаче?
Има твърде добро основание да мислим, че ще е само за хиляда години. И това ще е, не защото толкова държи да възстанови твърде доброто състояние на вселената, а за да даде възможност на всички, които мислят, че проблемът им е политическото управление и условията на живот, да живеят в идеално справедливо общество, при прекрасни природни условия и климат, при отлично здраве – да разберат, че падналата човешка природа е в основата на всичките им нещастия. Тогава дори няма да има противник, който да ги мами и когото да обвинят.

Всичко, което има начало, има и край. 

А каквото е било преди началото, ще бъде и след края – Бог. Но този път Бог ще е взел от старата, временна вселена, която овехтява, като дреха – хората. Но само Неговите, тези, които желаят да бъдат с Него винаги. Които желаят да са там, където е и Той.
Вселената беше направена за човека, а човекът беше направен за Бог. Когато Бог и човекът са заедно, вече няма нужда от старата, временна вселена – тя ще изчезне, ще стане нищо, така, както беше създадена – от нищото.
Целта на Бог със създаването на вселената не беше самата вселена, а хората. 
За тези, които са Негово семейство, Бог прави нова вселена – ново небе и нова земя. Без слънца, луни и звезди, защото вече няма да има време кайрос, което да отмерват, защото вече всички ще са във времето кронос, в съвсем различен вид пространство от старото, триизмерното и в съвсем различна форма на материята, от тази, която познаваме от нашата вселена.

Ще има ли ново начало след твоя край?
Зависи от твоето отношение към Бог, и с Бог.

И кронос и кайрос са времена на Бога.
Благословено ново начало на годината и десетилетието с Бога!
Нека Той да ни води, пази и вдъхновява!

понеделник, 2 декември 2019 г.

ПОСЛЕДНАТА ТРЪБА


Преди да познавам много добре Словото и аз си мислех, че последната тръба, за която говори апостол Павел в 1 Коринтяни 15:52 е последната от седемте в Откровение. Обаче нещо не ми се вързваше. Божият гняв започва да се излива още с първата от седемте тръби на земята, макар и в третини. И аз, като много други търсех обяснение в това, че Бог по някакъв начин ще запази своите си, както пише за народа на Израил. Обаче в Словото няма такъв текст за Църквата и изрично пише че: 

Лука 21:35
...така ще дойде [оня ден] върху ВСИЧКИ, които живеят ПО ЛИЦЕТО НА ЦЯЛАТА ЗЕМЯ.

А „Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“

Освен това, нещо се обърква хронологията на събитията в Тронната зала в Откровение, защото множеството, идващо от голямата скръб се появява там непосредствено след шестия печат, при който "слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;
небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини". 

Тази последователност е идентична с това, което Исус казва на учениците на Елеонския хълм в


Матей 24:

29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.

30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.

31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

Значи – скръб, шести печат, слънце почерняло, звездите падат, Човешкият Син изпраща ангелите си да СЪБЕРАТ избраните му от земята.

Ако тази хронология е дадена от самия Исус и е записана по същата последователност в Откровение, значи нещо не е наред с последната тръба. Не смятам, че Павел, точно по този въпрос би изказал лично мнение, а не това, което е научил от Бога. В такъв случай, може би аз не съм разбрала за коя и каква тръба става въпрос.

Като имаме предвид, че Откровение е книга, в която по-голямата част от текста е препратки към Стария Завет, нека видим какво се казва в Словото за тръбите.




Първото нещо, за което се сещаме, като чуем тръби и Стар Завет е завземането на Ерихон. Пренасяме се във времето на Исус Навин при обсадата на Ерихон.

Исус Навин 6:

1 (А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше).

2 И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

3 Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена.

4 И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.

5 И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред.

Шест дни всички военни мъже  обикалят, заедно със седем свещеника, носещи пред ковчега седем гръмливи тръби. (Гръмлива тръба тук на еврейски е шофар.) Шест дни това шествие обикаля града по веднъж в тишина. На седмия ден, го обикалят седем пъти в тишина и тогава свещениците засвирват продължително с шофарите, военните мъже започват да викат с гръмлив глас и точно, както е казал Бог, стените на Ерихон падат.

Нека видим какво става в Тронната зала преди седемте тръби.

Откровение 8:

1 И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час.

2 И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби.

Седмият печат предизвиква мълчание, както седемте обиколки на седмия ден покрай Ерихон – тишина. И после на седем ангела, се дават седем тръби, както виждаме седемте свещеника да носят по един шофар. И настава началото на осъждението над земните жители, както е настанало осъждението над жителите на Ерихон. Приликата между двете събития е удивителна.


Значи, при Ерихон и в Откровение, шофарите служат за провъзгласяване на осъждение. Нека видим дали има други текстове, които потвърждават това. Още повече, че има постановен празника на тръбите, на първия ден от седмия месец.

Левит 23:

24 Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.

25 В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.

Какво е това тръбно възклицание? В конкорданса е изписано, че се произнася „терууоу“ и първото и най-често използвано значение на думата е „тревога“ – 5 пъти е употребена в Словото в този смисъл. После – „боен вик“, „сигнал за бой“, „надуване на тръба“ и на два пъти думата е употребена и в смисъл на радостен вик.
Като разгледаме контекста нататък, виждаме, че следващият празник, на 10-тия ден от седмия месец е денят на умилосивението, на който всички трбва да се смирят. (Левит 23:27-32).

Друг известен текст за надуване на тръба е

Йоил 2:

1 Затръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо,



Тук тръбенето възвестява идването на денят Господен, а денят Господен е всъщност денят на Божия гняв. И тук тръбата е шофар. По-нататък, стихове 2-10 ни рисуват една картина, която много прилича на описанието на събитието след петата тръба в Откровение 9:1-12.

Надуване на шофара намираме и в Левит 25, в деня на умилостивението в юбилейната година:

9 тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя.


До тук изследвахме тръбата шофар, направена от рог на овен и използвана за прогласяване на осъждение, по литургични поводи, или за обявяване на тревога, или прогласяване на ден на умилостивение.



Но в Словото се говори и за друг вид тръба. За нея четем в Числа 10:
1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
Основното предназначение на тези две сребърни тръби е да „служат за свикване на обществото и за дигане на становете“.

Свикване, събиране на обществото и вдигане на становете, тръгване, заминаване. Това звучи по-логично да се отнася за събирането ни при Господа – (еписинагоге, за което говори Павел във 2 Солунци) и за напускането на мястото, където сме отседнали в момента.

3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

4 Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

Две тръби едновременно – събиране на всички пред скинията. Една тръба – събират се само първнците.

5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
В Цариградския превод и в превода на Верен, "засвирите тревога“ е преведено, съответно „възклицателно“ и „високо“. Във всеки случай, не става въпрос за „тревога“, в смисъл наближава противник, или бедствие, защото този звук и мотив на тръбите възвестяват вдигането на становете – хората да се приготвят за тръгване и следване на Бог, където и да ги заведе. По-скоро сигналът е имал смисъл на „Внимание!“.


Това, което е важното тук, обаче, че за вдигане на становете свирят двете тръби, последователно. Първо свири едната тръба, към становете, разположени на изток, а втората засвирва след нея, към становете , разположени на юг. Разбира се, има станове на север и на запад, обаче, за тях не се свири, защото първите, които се вдигат са племената стануващи на изток, а вторите – на юг. Другите си знаят реда, като са разбрали вече, че става въпрос за заминаване.

И така, втората, последната тръба, възвестява ЗАМИНАВАНЕ.

Един интересен факт можем да вметнем тук, във връзка с това, че първата тръба свири на изток, а втората на юг:
В Ерусалим, на изток от храмовия хълм се намира гробището, а на юг, югозапад е Давидовият град и изобщо къщите на населението. 

7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
За събирането, вероятно тръбите звучат различно, с различен мотив и тон.

8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

Вечен закон – тръбите се надуват от свещениците. Няма значение, дали са сребърните, или шофарите.

9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

Сребърните тръби свирят също за призоваване на Бог на помощ.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

И накрая – служат също и за озвучаване на празниците.


Така нареден, пъзелът вече става малко по-ясен. Шофарите не са единствените тръби, които Божият народ познава и сребърните тръби имат малко по-различно предназначение от шофарите. Във всеки случай, сребърните тръби не възвестяват осъждение, а са форма за комуникация между Бог и Неговия народ.

Бог иска да говори на първенците – звучи една тръба.

Бог иска да говори на целия народ – две тръби едновременно.

Бог иска хората да тръгнат от стана – две тръби, последователно, една след друга.

Хората искат помощ от Бога при атака на противник, когато вече са в бещаната земя – свирят тревога.

Хората празнуват определените от Бога празници, принасят жертви и възвестяват това на Бога с тръбите.


Никъде, при използване на сребърните тръби не срещаме числото седем. Комуникацията с двете тръби е между две страни и е продължаваща. Не е завършен цикъл, какъвто смисъл има числото седем.

Тръбенето с шофар е сигнал за тревога, преди нападение, бедствие, или преди Деня Господен, Деня на Божия гняв, прогласяване на осъждение. Има и литургично предназначение и то е със смисъл да напомня за смирение пред Бога. Има, естествено и празнично предназначение – веднъж на 50 години – в юбилейната година, в деня на изкуплението, Йом Кипур. Но не са 7 шофара, нито свири 7 пъти.

В заключение, когато четем за грабването при последната тръба, не става въпрос за последната от седемте, а за последната от двете тръби, за вдигане на стана, за заминаване, напускане.


неделя, 1 декември 2019 г.

ЗА ДЕНЯ И ЧАСА




Матей 24:36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.

Защо никой, освен Отец не знае деня и часа на Второто идване на Исус?

Не защото Отец не се доверява на Сина Си, или на ангелите Си, а защото денят и часът не са някакъв фиксиран момент, а зависят от изпълването на определен брой вярващи и този брой е единствено в компетенцията, силата, функцията и волята на Отец да бъде определено какъв е и кога се е изпълнил.
Деяния 1:7Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е ПОЛОЖИЛ В СОБСТВЕНАТА СИ ВЛАСТ. 
Лука 21:24Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, ДОКЛЕ СЕ ИЗПЪЛНЯТ ВРЕМЕНАТА на езичниците. 
Римляни 11:25Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, само ДОКАТО ВЛЕЗЕ ПЪЛНОТО ЧИСЛО НА ЕЗИЧНИЦИТЕ.

В същото време, Исус ни казва как да разпознаем наближаването на това събитие и ни дава белезите, по които да го разпознаем. Това, че подобни неща са се случвали в миналото, не означава, че можем да се успокоим и да изключим възможността това да се случи скоро, или докато сме физически живи на тази земя. Мотивът за родилните болки от Исая е пренесен и в разговора на Еленския хълм от Господ Исус в трите синоптични Евангелия и после коментиран в посланията (Галатяни, 1 Коринтяни, 1 Солунци) и илюстриран в Откровение. Тоест, белезите, посочени от Господ Исус ще се учестяват и ще стават все по-интензивни с времето. Това е допълнителен белег, по който да разпознаем наближаването на този момент.
Нещо повече, сам Господ Исус ни насърчава да се вглеждаме в белезите, да разпознаваме времената и сезоните, за да не ни постигне „оня ден“ внезапно:
Лука 21: 
29 И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.30 Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо. 
31 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство. 
32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това. 
33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. 
34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; 
35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. 
36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.

Тук стих 34 е със същото послание, като аналогията с Ноевите дни от Матей 24:37.

Ако бедствията, следствие от Божия гняв ще постигнат всички, които са по лицето на цялата земя, как бихме могли да "сполучим да ги избегнем"? Да, ще бдим и ще се молим, но къде ще сме, когато това сполети земята?
Ако го избегнем, може би, няма да сме на земята за този период, докато се излива Божия гняв.

1 Солунци 5: 
1 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; 
2 защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. 
3 Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ГИ постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. 
4 НО, ВИЕ, БРАТЯ, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.

В този пасаж апостол Павел ни уверява, че ако сме в Светлината, няма да ни постигне „оня ден“, като крадец. Това ще се случи само на тези, които са в тъмнина.

Накратко, сезоните сме призвани да разпознаваме, а точния ден и час, няма нужда да знаем.
Ако сме в Светлината, ще знаем, когато приближи и ще сме готови.

неделя, 26 август 2018 г.

МАЛКО РАЗМИСЛИ ОТНОСНО ВРЕМЕТО НА ГРАБВАНЕТО






Ако още някой се съмнява, че Грабването ще е СЛЕД Голямата скръб, ако иска, може да прочете Откровение 4-та, 5-та, 6-та и 7-ма глава.

В тази статия НЕ става въпрос за предсказване на някакво време, като година, ден, час, а за мястото на събитието Грабване в последователността от събитията на най-последното време и спрямо Голямата скръб.


(Както знаете, оригинално, Библията не е била разделена на глави и стихове, това е сторено само за улеснение на изследователите ѝ.)

Това е свидетелство за пребиваването на Йоан в Тронната зала на Небето и е непрекъснато, така че можем да проследим кой присъства там в последователността от събития, описани в тези глави.

В 4-та глава:

-Бог на трона;
-4-те живи същества (те не се отдалечават от трона);
-24-мата старци;


В 5-та глава:

-Бог на трона;
-4-те живи същества (те не се отдалечават от трона);
-24-мата старци;
-АГНЕТО.

В 6-та глава, когато Агнето отваря 6-те от 7 печата:

-Бог на трона;
-4-те живи същества (те не се отдалечават от трона);
-24-мата старци;
-АГНЕТО;
-душите на закланите под олтаря; (5-ти печат)


Откровение 6:12 "И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: СЛЪНЦЕТО ПОЧЕРНЯ като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

Този текст директно кореспондира с
Матей 24:"29 А веднага СЛЕД СКРЪБТА на ония дни, СЛЪНЦЕТО ЩЕ ПОТЪМНЕЕ, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ЩЕ СЪБЕРАТ ИЗБРАНИТЕ МУ от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

В 7-ма глава:

-Бог на трона;
-4-те живи същества (те не се отдалечават от трона);
-24-мата старци;
-АГНЕТО;
-ГОЛЯМО МНОЖЕСТВО, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си.

И за да няма НИКАКВО съмнение кои са тези хора от това голямо множество, един от страците сам повдига въпроса, за да привлече вниманието на Йоан:

"Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли?"

Естествено, Йоан знае, че това реторичен въпрос и очква обяснението:

"Това са ония, които ИДВАТ ОТ ГОЛЯМАТА СКРЪБ; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.15 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.16 Няма да огладнеят ВЕЧЕ, нито да ожаднеят ВЕЧЕ, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек;17 защото АГНЕТО, Което е пред средата на престола, ЩЕ ИМ БЪДЕ ПАСТИР и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ЩЕ ОБЪРШЕ ВСЯКА СЪЛЗА от очите им."

Излиза, че и според Откровение, Грабването ще стане след 5-ти и 6-ти печат, СЛЕД Голямата скръб.


Като направим паралел между текстовете в Матей 24 и Откровение 6, можем да видим, че началото на страданията, описани в Матей 24:7 и 8 – "ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове", съответства на първите 4 печата – Появата на Антихрист (1-ви конник), войни (2-ри конник), глад (3-ти конник), епидемии (4-ти конник).


При петия печат (Откр. 6:9-11) ни се казва за закланите мъченици, които чакат отдавна възмездие, но им се казва да почакат още малко, докато се изпълни числото на съслужителите им, които ЩЕ БЪДАТ УБИТИ, КАТО ТЯХ.


Този текст съответства на

Матей 24:9 Тогава ЩЕ ВИ ПРЕДАДАТ НА МЪКИ и ЩЕ ВИ УБИЯТ; и ЩЕ БЪДЕТЕ НАМРАЗЕНИ от всичките народи поради Моето име.
10 И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ЩЕ СЕ ПРЕДАДАТ, и един друг ще се намразят.


Когато е разчупен 6-тия печат, това на земята е началото на Великия ден на Божия гняв. Грабването е непосредствено преди него.


Следователно, Грабването ще е след 5-тия и 6-тия печат, след преследването и убийствата на Божиите хора и ПРЕДИ изливането на Божия гняв.

Ние не знаем каква ще продължителността на този период на голяма скръб. Господ Исус ни казва, че заради избраните, тези дни ще се съкратят.

При всички случаи, надяваме се това да е в началото на установяването на властта на Антихрист. Той вече ще е спечелил войните, ще е установил мир, кето ще заблуди мнозина, че е Месията-Христос, човечеството ще се върне към нормалните си занимания – ще ядат, ще пият, ще се женят и развеждат и ще си казват: "Мир и безопасност".


Но верните на Бога ще разпознаят Антихрист и ще предупреждават народите. Точно това ще е причината той да ги преследва и убива, но те ще го победят "чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт."

И точно, когато никой не очаква, освен верните, трезвени и будни, останали живи Божии слуги, то ще се случи.


Какво се случва след грабването?

Това разбираме, като продължаваме да следим какво се случва в тронната зала, по разказа на Йоан. И така стигаме до Откровение 19, където разбираме, че ще слезем на земята заедно с нашия Цар и ще управляваме с Него 1000 година, както е описано в 20-та глава.

Дали ще са наистина 1000 години?

Нямаме никакво основание да не вярваме на Словото, че ще са 1000 години. Навсякъде в Библията, където намираме словосъчетанието 1000 години, става въпрос за буквални 1000 години. Дори, когато апостол Петър казва, че за Бога 1000 години са като един ден, а един ден, като 1000 години, пак става въпрос за буквални 1000 години, които за хората са 1000, а за Бог са като един ден. Освен това, в Откровение 20 това словосъчетание се използва 6 пъти, в три от които е членувано – "хилядаТА години". Значи става въпрос за точно тези 1000 години, а не за някакви символични такива. Трябва някой да е налял в главата ти, че 1000 години са символични, защото от четене на Библията, няма как да стигнеш до това заключение.

вторник, 8 май 2018 г.

ЗА МОЛИТВАТА НА ЯВИС





1 Летописи 4:10 И Явис призова Израилевия Бог, казвайки: Дано действително ме благословиш, и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска.

Ако погледнем в непосредствения контекст, а той не е голям, само и предходния стих,
9 А Явис беше най-много почитан между братята си; и майка му го нарече Явис, като думаше: Понеже го родих в скръб.
...ще видим, че имаше специфична причина Явис да се моли с тази молитва – майка му го е нарекла "Скръбен", или още по-точно – "човек, който причинява скръб". Това означава името му, а в древността имената са били определящи за съдбата на човека.
Спомнете си, че и Рахил нарече втория си син Венони – син на скръбта ми, а Яков го промени на Вениамин – син на десницата ми, точно защото това е било вярването – името носи тежест и информация за съдбата на човека.
Господ Исус също даде ново име на Петър – от Симон – тръстика, на Кифа – камък, скала.

За да сме сигурни, че даден текст от Словото и особено молитва може да се отнася и за нас, трябва да сме убедени първо, че ситуацията там е много сходна с нашата.
За новородените християни е необичайно да се молят с молитвата на Явис, защото при новорождението ние вече сме благословени и освободени от родови проклятия. Някак е обидно да се молиш Бог да те благослови действително, след като по-действително благословение от това да си в Христос, няма накъде. Това означава, че човекът е неуверен в действителността на това велико благословение, което е получил при новорождението си и очаква нещо по-действително. Може би нещо по-осезаемо, по-видимо, по-материално?
(Това не означава, че не бива да се молим по принцип за благословение.)


Преди известно време тази молитва беше много популярна сред харизманиачните среди и беше популяризирана така, сякаш, ако я изречеш, Бог е длъжен да я изпълни. Да се използва едва ли не, като заклинание, като абра-кадабра. Даже излезе книга с това заглавие "Молитвата на Явис" от Брус Уилкинсън и стана много бързо бестселътр в християнските книжарници. Книгата е пълна с бла-бла-просперитетни глупости от рода на "Назови го, заяви го, избърбори го и грабни го!"
Според автора излиза, че ако не се молиш с тази молитва, не можеш да ОСВОБОДИШ, ти, чудотворната сила на Бог, който копнеел да излее извънредна мярка от божествено благоволение, помазание и защита!?! Точно това казва авторът в резюмето на книгата си.
Горкият бог, толкова безсилен да защито своите, че има нужда те да освободят силата му, за да ги пази и благославя...
Ами, не, съжалявам, че ще ви разочаровам, но това не е така. Така действат окултистите – казват правилните думи и очакват резултата. Не защото вярват и уповават в Бог, а защото са избръщолевили някакви думи.

Висшата проява на Божието благоволение към хората е това, че изпрати Своя Син, като жертва на кръста, за да ни помири със Себе Си. И единственото условие Бог да снабдява нуждите ни е "Търсете първо Божието Царство и Неговата правда..."

Смисълът на текста за молитвата на Явис е, че независимо какво определение, възпитание, или среда ни дават нашите родители, Бог е в контрол на всичко и може да промени това в наша полза. 
Това е. Ако човек се усеща в подобна ситуация, или състояние – няма проблем да се моли с тази молитва, вероятността да бъде отговорена е много голяма.
Но да се използва тази молитва, като универсално хапче, което да ни гарантира благословение и да ни имунизира срещу скръб е нереалистично. Молитвата се намира в историческа книга, в раздел с родословия. Тя няма предписателен характер, а ОПИСАТЕЛЕН.

Освен всичко, част от тази молитва противоречи на думите на Господа в Неговата първосвещеническа молитва, че в света ЩЕ ИМАМЕ скръб (Йоан 16:33). Но важното е, че Той е с нас в тази скръб. И не само това, но и ни е обещано блаженство в тази скръб – Матей 5:4, 10-12.
Господният брат по плът, апостол Яков също ни съветва да се радваме, когато попаднем в изпитни, защото те ни водят към твърдост и съвършенство. (Яков 1:2-4)
За апостол Петър участиети в страданията на Христос е повод за радост и страданията са били нещо естествено тогава:
1 Петрово 4:13
но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.
1 Петрово 5: 
8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. 
9 Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.
За апостол Павел страданията и славата са неотделими:
Римляни 8:17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.
Но в тях имаме и утехата: 2 Коринтяни 1:5; 2 Коринтяни 1:6; 2 Коринтяни 1:7; Филипяни 3:10; Колосяни 1:24; 2 Тимотей 1:8; 2 Тимотей 2:3.


Така че, от тази молитва няма смисъл за нас. Ако сме в Христос, Бог вече ни е благословил действително, вече е разширил пределите ни:
1 Коринтяни 3:
21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше:
22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 а вие сте Христови, а Христос Божий.

И не само ръката на Бог е с нас, а сам Бог живее в нас. Самият Божи Дух обитава вътре в сърцата ни. Това, че имаме Святия Дух в нас, който да ни учи, урешава, направлява и окуржава е много по-привилегировано състояние, отколкото е било възможно за хората от Стария Завет, като Явис да бъдат водени от Божия Дух. Той е бил пращан само на определени много малко хора и то не за през цялото време.
Галатяни 4:6
И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
Това е все едно Бог да ти е дал супер мощен камион, а ти да се молиш за детско колелце с три колелца.

Човекът, който знаеше със сигурност как да се молим на Бог е Господ Исус Христос. Ако ще се учим да се молим, би следвало ПЪРВО да видим как научи Той учениците си да се молят. Даже им даде молитвата. Господ имаше предвид да се молим с този текст всеки ден. Ако го правим няма да сбъркаме изобщо. Няма да сбъркаме и ако разширим и развием тази молитва в основните ѝ теми. Тя обхваща всичко, което имаме нужда да казваме на Бог всеки ден. Можем и да специфицираме за конкретни неща, ако е необходимо. Но това е основната конструкция, план-схемата, така да се каже на ежедневната ни молитва.

Молитвата на Явис е малко стъкълце, в сравнение с огромния диамант, който е тази молитва – Молитвата на която Господ Исус ни научи.

В нея Господ научи учениците Си да се молят Отец да ни пази от лукавия. А през каквото и зло да преминаваме, Бог го обръща да съдейства за наше добро – за нашето изграждане, за изобразяването на Христовия характер в нас. Дори да пострадаме, както и нашият Господ пострада, ние имаме утехата на Господа и това е нещо, което ни води към твърдост, съвършенство, слава и победа, а не към погибел. Това е повод за радост и блаженство, а не за тревога и страх.
Не казвам, че трябва да се молим да имаме скръб – така или иначе ще имаме. Но когато сме в скръбта, молитвата ни по-скоро би трябвало да е благодарност. Благодарност за утехата и действието на Бога вътре в нас, който ни пречиства, изгражда и усъвършенства.


Пречистването на скъпоценните метали става през огън.

понеделник, 26 март 2018 г.

ЗА ЕДИНСТВОТО




Интересна тенденция е звладяла мейн-стрийм християнството – единство. Наистина ли сме призовани към единство на всяка цена? Кой определя критериите за единство?
На пръв поглед единството изглежда Библейско, дори съгласно Христовото учение, но нека погледнем контекста, в който се говори за него в Словото – първосвещеническата молитва на Господ Исус в Йоан 17 и за какво точно единство става въпрос.

11 Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да БЪДАТ ЕДНО, КАКТО СМЕ И НИЕ.
12 До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.
13 А сега ида при Тебе; но догдето съм още на света казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.
14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, КАКТО И АЗ не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
16 Те не са от света КАКТО И АЗ не съм от света.
17 ОСВЕТИ ГИ ЧРЕЗ ИСТИНАТА; ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНА.
18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23 Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене.
24 Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.
25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тия познаха, че Ти си Ме пратил.
26 И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.

КАКТО

Една от ключовите думи в този текст е "КАКТО". Единството не е нещо формално, нито нещо случайно. То е КАКТО единството между Отца и Сина. (стих 11)
Много често ние забравяме, че Църквата НЕ е човешка организация, а Тяло Христово, с глава самият Господ Исус Христос. Не сме ние, които определяме критериите за единство. И в Христовото Тяло дори не става въпрос само за единство, а и за единност, единение, еднаквост, изключителност, единодушие, непроменчивост. Точно това включва значението на еврейската дума
אֶחָֽד׃  (ехад) (Второзаконие 6:4)

ЕХАД-единството е уникално и специфично, неповтаряемо, изключително и една от мистериите, за които ни говори Словото. Нито едно определение не може да опише точно, или да изчерпи смисъла му.

Както Отец в Сина и Снът в Отец, така и ние в Тях.
Думата КАКТО в този текст изключва всякакви човешки разбирания за единство и ни насочва към Божия критерий за истинско единство – КАКТО в Божетвото – ЕХАД – единство, единност, единение, еднаквост, изключителност, единодушие, непроменчивост. Разбира се, тази дума не изчерпва всичко, но поне ни очертава идеята.

Ето към такъв тип, вид, характер единство сме призвани. И то няма нищо общо с единство под дедно общо деноминационно име, или под един етикет, или под една човешка система доктрини.

Единството ЕХАД е КАКТО Отец в Сина и Снът в Отец, така и ние в Тях.

СВЕТЪТ

Другата ключова дума, която се среща най-често в текста е "света". Светът е мястото на нашето временно пребиваване. Светлината дойде на света и тя е в конфликт с тъмнината му.

Йоан 3:19
И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.


Светлината НЕ се смесва с тъмнината и тъмнината на света няма никаква позиция в Христос. Той е Бог и в Него няма никаква тъмнина. (1 Йоаново 1:5)
Точно по същия начин и за нас не е предвидено да се смесваме с тъмнината на света – ние сме светлината му.
Бог мрази примесите. Винаги смесването с други народи е водело до отдалечаване на народа на Израил от техния Бог. Най-силният пример за това е историята Числа 25. Докато бяха в Ситим, хората започнаха да блудстват с моавките и да се кланят на боговете им. Даже се привързха към техния главен бог Ваалфегор. Бог им предложи сами да изрежат "тумора" изсред тях – да убият всички, които се бяха привързали към чуждия бог, за да възпрат пламването на Божия гняв. И докато хората плачеха пред шатъра за срещане, един човек от народа доведе моавка и я въведе в спалнята си. Е, тогава гневът пламна и язва унищожи 24000 човека, докато Финеес не грабна едно копие и не прободе израилянина заедно с мовката в спалнята му.
Двадесет и четири хиляди души умряха ...
Защото за Бог чистотата, святостта и покорството са много важни. Не може да има компромис с това. Не може да има смесване със света, независимо каква е местната или съвременната култура. За Бог е по-важно Неговите хора да са святи, отделени, отличаващи се от света, отколкото да запази бройката им. Можеше и всички да унищожи заради тези, които се бяха привързали към чуждия бог... но ревността на свещеника Финеес, внук на Аарон, отвърна яростта Му:

10 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
11 Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.
Бог ревнува за хората си. Само ДВАМА от всичките излезли от Египет преминаха в обещаната земя. Защото за Бог святостта е по-важна от бройката. Не може да има единност с Бога с примеси от света. Какво общо има светлината с тъмнината?
Бог иска всички хора да се спасят и Бащиното Му сърце страда за всяка изгубена душа, но за изпълнение на волята Му, Той няма нужда от много хора, като бройка, а от правилните, верните Нему. За битката с мадиамците, Бог преся хората и остави само триста под водителството на Гедеон.


ОМРАЗАТА

Светът мрази светлината, мрази Словото на Бога, мрази Бога и неизбежно мрази и нас. Една от основните причини да ни мрази е, че Господ Исус ни предаде Божието Слово. (стих 14)
Там е записан стандарт, който е твърде висок и непостижим за човека с негови сили. Единственият начин да живеем по Божия стандарт е чрез Христовата благодат.
Да, светът ще ни мрази. Няма нужда да се мъчим да се нагаждаме към неговите стандарти, философии, културни, социални и политически особености и моди. Всички те са прах, пара, в сравнение с ВЕЧНОТО БОЖИЕ СЛОВО. В света ще имаме скръб, но това не бива да ни обезкуражава – нашият Господ победи света. Нямам нужада да коленичим вече пред света, нито да се съобразяваме с неговите стандарти. Те са ниски, низки, тъмни, кални, временни, като самия свят...
Божието Слово е истинският, вечният стандарт.
Ние сме от страната на победителя на света. Не можем да оставяме светът да ни побеждава с претенциите си, та да градим единство, въз основа на компромис със светските идеи как да е организирана Божията Църква.
Нашата идентичност НЕ е в света, също КАКТО и идентичността на Христос не е от света. (стих 16)

СЛОВОТО


17 ОСВЕТИ ГИ ЧРЕЗ ИСТИНАТА; ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНА.
Няма, не съществува такова нещо, като единство извън Словото-Истина! Отделянето ни, като група е освещение, чрез СЛОВОТО, чрез ИСТИНАТА.
Ако нещо, или някой противоречи на Словото-Истина няма място при освещаваните. И не защото ние, хората бихме решили така, а защото това е начинът на освещение от Бога. Бог освещава, Той отделя. И го прави чрез Словото-Истина.
За нас, обаче може да служи като критерий за това, кого Бог е поставил при освещаваните и кого не.  И ако държим да сме на странта на Бог, нямаме работа в изкуствени единства с хора, които не признават критериите на Словото-Истина. Сам Господ Исус освети Себе Си, чрез истината, за да бъдем и ние осветени чрез истината:
19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
Нашият Господ пострада и умря на кръста, според Словото, беше погребан и възкръсна на третия ден, според Словото. Той освети Себе Си, според Словото, за да можем и ние да бъдем осветени, чрез Словото-Истина.

Не бива да жертваме Истината на олтарите на света и на противника заради някаква измислена, човешка форма на "единство".


ЕДИННОСТ

Стих 21 не се състои само от първите 4 думи, както много хора си мислят и остават слепи за останалата част от стиха. Молитвата на Господ Исус Христос наистина е всички да сме едно, но едно по-ралично "едно", от това, което обикновено си представяме. Тук става въпрос за едно много сложно "едно": "както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас".

Какво означава това "едно"? В НИКАКЪВ случай НЕ означава механично едно. Отец в Сина, Синът в Отец и ние в Тях.
Това е мистерия, която не се поддава на проста формулировка. Това е съвършеното единство, поради което светът би повярвал, че Исус е пратен от Отец на земята. Не обикновено, механично единство на всички, сложили си етикет "християнин". Съвършеното единство има много общо с мистерията между съпруг и съпруга в семейството (Ефесяни 5:22-32), има много общо с познаването в смисъла, който намираме в Словото. (стих 25; Ефесяни 4:13; Филипяни 3:8; Колосяни 1:10)
Не простото единство ще убеди света, че Отец е пратил Сина Си в плът на земята за изкупление на човечетвото, а съвършеното единство на Отец във.., Синът във... и хората във...
Велика е тази тайна – Христос в нас и ние в Него. (стих 23)
Съвършеното единство е в Дух, Истина и Любов. (стих 26 + Римляни 5:5)

ОДОБРЕНИТЕ

1 Коринтяни 11:18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са ОДОБРЕНИТЕ помежду ви);
Единството е добро, то е правилното нещо, но само и единствено между одобрените.
Разделенията, предизвикани от отказ да се следва Словото-Истина не бива да ни притесняват. Естествено, не бива да се използват всички дребни различия в тълкуванието на Словото за разделения. Но когато става въпрос за различия в основните доктрини на Христовото учение, когато става въпрос за грубо незачитане на Божието Слово, разделението не само е неизбежно, не само желателно, но и задължително.
Бог мрази смесванията и бройката никога не е била по-важна за Бога от святостта. Даже може да се каже, според историята на народа на Израил, че святостта беше по-важна за Бога дори от живота на Неговите хора.

Бог е много милостив и дълготърпелив, но и ревността Му е голяма. При Него ще се озоват само тези, които са вършили волята Му и които е ПОЗНАВАЛ.
А тези, които са вършили беззакония (Матей 7:21-23), или са ги одобрявали (Римляни 1:28-32), ще бъдат пропъдени от Него.

Бог ревнува за Славата Си. Ние също трябва да ревнуваме за Неговата Слава. Не можем да правим компромиси и да допускаме Божието Име да бъде опетнявано, осквернявано и хулено, поради някакви оправдания за "единство", допускайки да ни идентифицират с тези, поради които се случва това.

Царството трябва да се установява, трябва да се разширява, но растежът не е от нас, а от Главата Христос. Нямаме право да присаждаме крайници и органи от чужди тела. Нито бива да присъединяваме части от Тялото Христово към чужди тела.



ЛЮБОВТА


Божията любов е изляна в сърцата ни, чрез Святия Дух, който ни е даден. Сърце, в което е изляна Божията любов никога няма да подходи с омраза към различно мислещите, към еретиците, към грешниците и дори към враговете и гонителите. Нашият Господ проля кръвта Си за всички хора. Всеки, който отхвърля това велико спасение пренебрегва самия Бог и го чака ужасно наказание...
А на всички Бог е дал шанса да станат Негови деца...
Отец ревнува за скъпоценнта кръв на Своя възлюбен Син, ревнува за Духа, който е вложил в нас и Той не благоволи в смъртта на нечестивите. Бог толкова възлюби света, че не иска да погине нито един, който вярва в Неговия Син.

Бог ни е удостоил с привилегията да сме съучастници с Него в изпълнението на тайната  Неговата воля, когато се изпълнят времената – да се събере всичко небесно и земно в Исус Христос. (Ефесяни 1)

Докато се изпълнят времената, все още има шанс за много хора, все още е благоприятен ден, все още е светлина и може да се работи.

Ако сме в Него и Той в нас, Неговата воля е нашата мисия – да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.
А хората погиват, защото не знаят. Не знаят, защото не са чули. Не са чули, защото никой не им е казал, или защото никой не им е казал Истината.

Ако сме в Него и Той в нас, Духът на Истината е също в нас и нямаме нищо общо с лъжата, заблудата и тъмнината на света.

Ако сме в Него и Той в нас, Неговата любов също е в нас. И тя е единствената ни мотивация.
Не себеправедност, не духовна гордост, а единствено любовта.


Съвършеното единство е в Дух, Истина и Любов.