СЪЗДАТЕЛИ НА ХАОС

Няма нищо съзидателно в хаоса, напротив, резултатите му са разрушение. Точно това е целта на създателите на хаоса – да разрушават, защото единствено като разрушат съществуващия ред, биха могли да установят своята диктатура.
В света има няколко огнища на създаване на хаос, точно в момента, в който изглеждаше, че светът започва да излиза от един корона-вирусов хаос.

Китай

В Китай, ККП създава хаос от идването си на власт. Беше започнала да се хуманизира по времето на Дън Сяопин, но от  2013-та насам, лидерът на Китай започна бързо да руши добрите практики и наслеството на предишните. Иронията е, че създава хаос, въвеждайки друг ред и порядки на бизнес, социален и духовен живот. Шси Дзинпин, реши, че може да дои до безкрай икономиката на страната си, изградена от алчните западни корпорации и протектирана от алчните западни политици. С парите от доенето започна да купува влияние, ресурси, пристанища и правителства по целия свят – започна да осъществява империалистическите си амбиции. Обаче един вирус избяга от една лаборатория преждевременно и един непредвиден хаос избухна, въпреки всичките усилия на ККП да го потуши. Колкото повече се стараеше, толкова по-голям ставаше хаосът. Сега в Китай, освен обикновени хора, протестират и военни! Това е нечувано преди. За да намали вътрешното напрежение, ККП, естествено насочва обвиненията навън. И потушава жестоко протестите в "лошия пример" Хонг Конг. Ако не подейства, може да реши да нападне с оръжие тръна в очите ѝ – Тайван. Следете какво става там.

Близкият Изток

Този регион никога не е бил спокоен, той е барутният погреб на света. Просто сега не е толкова в новините, заради други проблеми. Сунити, шиити, евреи, "палестинци", кюрди, ИД, истински и фалшиви бежанци, разпадната Сирия, многостранни геополитически интереси, едностранни икономики, нефт са заплетени в сложен Гордиев възел. И една ислямска република Иран, която с прокси войни не спира от десетилетия да създава хаос в региона.

Русия

В Русия хаосът е контролиран от диктатора Путин и е относително тих. Този КаГеБеец е много хитър и представя едно фалшиво грижовно лице на Русия, като демонстрира протекция на Православната Църква, грижа за семействата и децата и недопускане на извратените ЛГБТ тенденции. Обаче, никой нищо не знае за потискането на евангелските църкви в Русия и за васалната роля на РПЦ. Никой не знае, че зад политиките за насърчаване на раждаемостта стои ужасяващ брой аборти, довел до отрицателен прираст през 1990-та, вдгнл се до 0% през 1995-та и после тръгнал надолу до -0,5% през 2003-та. (Даните са само за прираста – родени-починали, не става въпрос за отделените механично народи. Между другото, в момента прирастът е 0, с тенденция надолу.) А ЛГБТ тенденциите – те просто не влизат в арсенала на Путин, както са част от арсенала на културните марксисти на Запад. На всичко отгоре, с тази епидемия нефтът не се продава, а броят на заболелите, дори по официалните данни, продължава да расте. Вероятно в действителност е по-голям. Странно съвпадение, как трима лекари са паднали от прозорци на различни болници в Русия. Хм... Ще видим какво ще измъдри този път Путин.

Европейски Съюз

Един умиращ кон, който наскоро малко поосакатя с брекзита. Както и в другите огнища на хаос, с увеличаването на контрола, се увеличава хаоса. Колкото повече Западните културно-марксистки глобалиски лобита се стараеха да рушат основите си и да градят някаква измислена утопия, прилагайки абсурдно грешни мерки за съществуващите и за създадените от самите тях проблеми, толкова по-голям ставаше хаосът. И да не беше епидемията, нещата пак вървяха към упадък. Ще наблюдаваме от първа линия какво ще се случи с консервативните антиглобалистки популистки движения, дамгосани абсолютно погрешно от МСМ (мейнстрийм медиите), като "крайно-десни". В действителност, това е спасението на Европа. А в България няма опасност

Африка

Екзотични болести, епидемии, ваксини, жажда, диктатури, кръвопролития, обратен апартейд в ЮАР (изтребване на бялото население от фермите), бежанци към Европа, арабско финансиране – Боко Харам, китайско финансиране – колонизиране на страни и ресурси по "Belt and Road Initiative". Африка си ври отдавна, но е прекалено зависима, за да изкипи. Но е фактор за увеличаване на хаоса в Европа.

САЩ

Там хаосът се "гради" систематично още от края на 60-те, като се разрушават традиционни ценности, християнските основи, идентичността, икономиката и културата. Политическият цвят след Рейгън вече не е определящ за политиките. И демократии републиканци са в един кюп на клика от кариерни политици, забогатяващи от позициите си. Блатните същества от Вашингтон разрушиха много производствени мощности, изнасяйки ги в чужбина и основно в Китай, вземайки милиони от ККП и от международните глобалистки корпорации. За да оправдаят поведението си, впрегнаха в арсенала си "социална справедливост" за малцинствени групи, които изобщо не бяха чак толкова онеправдани. Особено преекспонираха расизма. Дотолкова, че вече белите хора са обект на обратен расизъм. А докато при предишни администрации уж се бореха, поне на думи с нелегална имиграция, сега изведнъж станаха борци за правата на нелегалните имигранти, много от които са закоравели престъпници, наркотрафиканти и трафиканти на жени и деца.
Какво се случи?
Е, случи се Тръмп.
Омразата им към собствените им хора, към собствената им страна започна толкова да прозира, че хората поискаха да ги отстранят. Блатото отдавна служеше само на себе си, а не на народа си. Затова спечели Тръмп. Не заради измислена им смехотворно абсурдна "Russian collusion".
Омразата се прехвърли върху Тръмп и се изля яростно, в кооперация с МСМ. Те в момента съществуват, за да плюят Тръмп и да измислят фалшиви новини, с които да сеят хаос и омраза.
Това, което се случва по улиците на Минеаполис и на други големи градове, управлявани от демократи, няма нищо общо със смъртта на един чернокож, издъхнал под коляното на полицай. Това е работа на фашизираното движение, наричащо се "антифа". Ако се вгледате в клиповете, ще видите, че приблизително, колкото са чернокожите вандали, толкова са и белите. А чернокожите са 15% от населението. А и чернокожите обвиняват антифа за вандалките прояви, което не е за първи път.
Блатото започна да губи културната война, провали се с драконовските мерки и в реакцията си на епидемията, кандидатът им за президент прави гаф след гаф на всяко излизане пред камера и не може да формулира свързана мисъл, единственият им полезен ход е да създадат размирици и да разрушат и без това спряната принудително икономика.
Обаче, тъй като планираната за след 5 години пандемия (разгледайте Event 201) се прояви, като недоносче по-рано, действията на блатото бяха спорадични, хаотични и неадекватни, в някои случаи до престъпни. Е, като не успяха да спарат растящата икономика и растежа на балгосъстоянието на народа си, епидемията им предостави възможност да се опитат да я парализират за неопределено време (за тяхно предпочитание до изборите наесен). Обаче Тръмп започна да отваря икономиката. Като отчаян последен (засега) ход, блатото възбуди улични размирици.
Като се има предвид, че има Един, който има Силата, Мощта и Волята да дава втори шансове, ще видим дали народът на САЩ ще се възползва от възможността да се върне към Бог, или ще си кротува и свива, докато бунтовниците срещу Създателя си си разиграват коня.

Заключение

Бог създава ред и хармония от хаоса. Противникът, руши реда и хармонията, създавайки хаос.
Настоящото състояние на Творението е далеч от първоначалното му състояние на ред и хармония, но все пак имаше достатъчно от тях, за да функционира. Систематичното последователно по-нататъшно рушене на реда и хармонията е замисъл на Противника, изпълнявано съзнателно, или несъзнателно от неговите подчинени. Няма значение как се наричат, или как се групират, дали са явни, или тайни. Те изпълняват стратегията на Противника. А тези, които се наричат с името на Бога и са заблудени, слепи и невжи да носят вода за водениците им, са "полезните идиоти", както ги нарича "другарят" Ленин. За съжаление, някои от полезните идиоти са образовани и нтелигентни, но не виждат голямата картина. А не я виждат, защото са толкова горди в насадените си предразсъдъци, не дори не искат да я погледнат.

Какво да парвим?

Можем да четем Библията и да гледаме събитията (не само сегашните) през призмата на Божието Слово и Oткровение. Можем да спрем да вярваме на МСМ, защото балансът в тях е силно нарушен в полза на лъжите, манипулациите, злобната пропаганда и в разпространението на страхове. За да знаем какво се случва в действителност е необходимо да се поровим, докато все още има къде. Истината вече стана дефицитна.
И най-важното – който не все още не познава Бога и Исус Христос, когото Той изпрати на Земята, за да умре за нашите грехове и да ни примири с Отец, добре е да се ориентира към това.

А който вече познава Бог и Христос, като спасител, да бди и да се моли. Залогът е голям, крайният, последният залог е душата ти.

ДВЕ ИЗЦЕЛЕНИЯ ДВЕ ОТНОШЕНИЯ

ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ПАРАЛИТИКА В КЪПАЛНЯТА ВИТЕЗДА.

Текстът за днешния молитвен ден е от Евангилие според Йоан, глава 5, стихове от втори до девети:

2 А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].
5 И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
6 Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
8 Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.
9 И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

Исус отиде при паралитика в милостта Си и го попита: "Искаш ли да оздравееш?" Отговорът беше по-скоро извинение, оправдание, отколкото ентусиазъм за дългоочаквано изцеление. Понякога и ние използваме оправдания, за да прикрием с тях гузната си съвест за извършен грях. Исус беше наясно със ситуацията и въпреки това го изцели. В еуфорията на неочакваното си изцеление, човекът изпълни без да се замисли заръката на Исус – стана, вдигна постелката си и си тръгна. Забрави за греховете, извиненията и оправданията си, защо не може да се добере до изцелението си. Но оправданията му не го напуснаха,, те го съпроводиха, заедно с постелката, която беше вдигнал и носеше.
Докато още не можеше да осъзнае напълно незаслужената милост, проявени към него, дойде първото изпитание към съвестта му – "Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си." – упрекнаха го юдеите, игнорирайки факта, че е станало чудо.

Ето така ни мами противникът, първо беше мамил човека дълги години, че грехът му е толкова непростим, че всички го бяха изоставили и нямаше кой да го спусне в къпалнята, затова тръгна да се оправдава пред Исус. 

Второ, както мамеше юдеите, така противникът мами и нас, като ни навира в очите дребни проблеми и по този начин скрива истинските, важните неща, които Бог върши. 

Естествено, нашият човек, вместо да прослави Исус отново се заоправдава: "Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?" (Това прилича на едни други оправдания – в Едемската градина.) Дали това не е причината, чудотворно изцелени хора да загубят изцелението си – нежелание да се покаят и да благодаря на Бога? Четейки по-нататък, че е отишъл в храма, първоначално си мислим, че може би най-после съвестта му е проговорила и е тръгнал за покаяние и благодарност...
Когато Исус го намери в храма, знаейки, че се е оправдал с Него и Го е обвинил пред юдеите, отново прояви милост и му каза: "Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо." Но човекът пренебрегна предупреждението, "отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.", въпреки, че беше абсолютно наясно, че юдеите мразят Исус. Ех, колко познато. Каквото и чудо да видиш или да преживееш, не поискаш ли да замениш грешната си природа с Божията, то тази грешна природа все ще те води към грях...

Макар да не го пише в Библията, мисля, че се досещам какво е станало с човека – все пак беше предупреден от самия Помазаник...

ИЗЦЕЛЕНИЕТО Е ИЗРАЗ НА БОЖИЯТА МИЛОСТ, ТО САМО ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕТО НИ КЪМ БОГА. 

А ДАЛИ ЩЕ ПРИЕМЕМ И ОПРАВДАНИЕТО ЗА ГРЕХОВЕТЕ СИ И ДАЛИ ЩЕ СЕ ОБЪРНЕМ ОТ ВРАГОВЕ, КЪМ ДЕЦА НА БОГА, ТОВА РЕШЕНИЕ Е ОСТАВЕНО НА НАС.
Бог ни е хвърлил спасителния пояс, когато се давим в греховете си, но дали ще протегнем ръка да се заловим за него, зависи от нас. Иначе цялото спасение е от Него – не само поясът с въжето, но и спасителният кораб и изваждането ни от водата.

А изцелението – то е като свирката на кораба. То ни обръща погледа, вниманието към Бога.
Изцелението е по Божията милост. Дори когато тази милост сама ни намери, без дори да сме я търсили, нашето отношение към Този, който я проявява зависи от нас.

ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА СЛЯПОРОДЕНИЯ ЧОВЕК

Когато учениците видяха просещия слепец, попитаха Исус за греховете му. Това беше обичайно вярване в тогавашната юдейска култура – обикновено болестите и изобщо нещастията се считаха, като следствие от грях. Но Исус ги изненада с отговора си.

Йоан 9: 

2 И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

Исус направи кал от прахта по земята и слюнка, намаза очите на слепеца и той прогледна. Практически Той създаде нови очи на слепеца от кал, както Бог направи от кал целия Адам. Единственото, което трябваше да направи слепецът, беше да отиде и да измие очите си в къпалнята Силоам, което означава "пратен". Човекът се покори и се върна в града изцелен, за удивление на хората, които го познаваха. Наистина е трудно да се разпознае човек, чийто очи са липсвали и хората са свикнали да го виждат без очи. Вероятно е бил обект на често вглеждане, поради недостатъка си. И понеже очите са много характена черта на лицето, когато изведнъж се появят, това прави физиономията съвсем различна и това породи спорове между хората – той ли е, или не. Но бившият слепец не остави хората дълго да се чудят, той разказа с въодушевление какво му се беше случило:

11 Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.

И този разказ човекът трябваше да повтори многократно не само на хората, които го познаваха, но и пред фарисеите.
И него фарисеите обвиниха в неспазване на съботата. И него заплашиха, но той не предаде Господа, даже говореше в Негова защита пред фарисеите. Защото някак усещаше, че е намерил по-ценно съкровище не само от зрението си, но и от живота си, който заплашваха да му отнемат, заради неговия изцелител.

15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.16 Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.

Исус беше заплаха за статуквото на фарисеите и омразата им към Него беше голяма, а това изцеление още повече подронваше авторитета им. Първата им реакция беше отрицание. Те не вярваха, че слепецът е бил изцелен. Извикаха дори родителите му да се уверят в това. Когато този довод отпадна, обвиниха човека, че бил роден в грях. Но и това не проработи, защото човекът беше изцелен. Последният коз на фарисеите беше да обвинят Исус в грях. Отговорът на изцеления човек направо ги разгневи:

24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?27 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.29 Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но пак ми отвори очите.31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън.

Исус отиде при него след това, също както беше отишъл и при паралитика от къпалнята Витезда. Но разговорът беше съвсем друг, защото отношението на изцеления беше съвсем друго:

35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.

Хората имат различно отношение към Бог, дори, когато знаят, че Той ги е изцелил. Някои, като паралитика продължават да живеят, мислейки само за себе си, загрижени само за себе си, за собствената си безопасност в конформизъм с враговете на Бога. Други, като изцеления слепец, благодарят, възхваляват Бога, защитават го от хули и хулители и Му се покланят.

На пръв поглед и двамата изцелени се покориха на Исус. И двамата направиха точно това, което има каза. Но при първата конфронтация, единият пак се заоправдава и прехвърли отговорността за постъпката си на Исус, а другият въздаде слава на Господа, въпреки, че това предизвика гнева на фарисеите.

39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.

Знам за много случаи, в които изцелени, дори от фатални болести не се обръщат към Бога и хвърлят в лицето Му проявената към тях милост.

Изцеленията са важни. Дори изглеждат, като най-важното за болния.

Но не са по-важни от познаването на Изцелителя. Не са по-важни от прошката и оправданието Му, от мира с Бога, от вечния живот.

Защото е по-добре за нас куци, сакати и еднооки да влезем в ЖИВОТА, отколкото цели и здрави в пъкъла, както ни учи Господ Исус в проповедта на планината.

ХУМАНИЗМЪТ, ДОПЪЛЗЯЛ ДО ХРИСТИЯНСТВОТО

Преди малко споделих една статия, с автор Меган Тейлър, която е разтревожена от себелюбивото християнство.


Мен обаче ме тормози и друго. Тези със себеуважението, себеобичането и себегрижата са ясни. За тях Бог НЕ е център на живота им, а те са си център на живота. Бог е само средство за засилване на гравитацията към центъра – тяхното СЕБЕ.
Тревогата ми е за тези, които казват, че разбират небиблейската основа на себелюбците, но в същото време, повлияни, може би от все по-егоистичната, консуматорска заобикаляща ни среда, започват и те да залитат към същата честота на вълната на хуманизма.
Тревогата ми е за тези, които се смятат за традиционалисти, ортодоксални, дори консервативни. Те си мислят, че като провесят носове, примирявайки се колко лошо е станало положението, са точната противположност на онези със себеуважението и себегрижата, които са толкова положително настроени и толкова положително говорещи, че дори не си признават, като ги боли нещо и все ходят в радост, щастие, благоденствие, здраве, победа и успех.
Дори нямат представа колко много приличат на тях! И знаете ли по какво?
По това, че не разбират комплексната същност на Бога. 

Едните си мислят, че Бог е само любов, другите, си мислят, че Бог е само свят.

Себелюбците канят хората на своя влак към вечността: "Елате при нас, ще имате приятно и комфортно пътуване, в луксозна обстановка, защото Бог е винаги добър, каквото и да направим, както и да грешим, той ни приема и ще ни занесе на ръце, дори да сме заспали в Неговия дом".
Миличките, те дори не разбират, че влакът им се движи в кръг, около тяхното себе и че колкото по бързо се движи влакът им, толкова по-силно действат центробежните сили.

Вторите, които знаят, че християнският живот не е само "Аху-Иху", знаят, че праведните минават през много изпитания в живота си, казват: "Ех, положението е лошо, животът е труден, но добре, че имаме надежда в Исус... И в най-мрачните, тежки и трудни моменти от живота ни, ние знаем, че можем да се доверим на Него. Обаче, сега, трябва да издържим някак си, да устискаме до смъртта, или до Пришествието..."
Те осъзнават святостта на Бога и че сме призвани да се освещаваме в живота и за разлика от веселяците, поне се покайват, когато усетят изобличението на Святия Дух.
Къде бъркат, обаче?
Ами не вярват в собственото си послание – да се доверят на Бог.
Християнският живот се е превърнал в мъка за тях, а служението – в работа с тежък труд, в тежест. Нямат удовлетворение, изгубили са радостта от спасението си, преминали са в режим на оцеляване. Проповедите и свидетелствата им са изгубили страстта и силата, защото са започнали дори да се съмняват в това, което говорят. Забравили са, че не на своите си сили и напъни трябва да разчитат, че Бог ги е снабдил с всичко необходимо за живота, благочестието и служението им.
Ето за тези хора ми е тревогата. За тези, за които животът в Христос е станал рутина, ежедневие, нищо особено, ден да мине, друг да дойде, неделя да мине, друга да дойде.


Това също е хуманизъм. Макар и не толкова крещящ вид, като този на себелюбците, защото фокусът е върху самите хора, а не върху Бог...

      

Не става въпрос само да си препрочитаме Филипяни и да се насилваме да се радваме, дори в изпитанията и в теготите. НЕ!
Става въпрос, да вдигнем глава от себе си, да спрем да се фокусираме само и единствено върху себе си, върху нашите проблеми и да чакаме Бог да ни извежда от тях. Да, има такива моменти, несъмнено. Но нашият фокус, нашият център е самият всемогъщ, всезнаещ, мощен, свят, грижовен, обичащ ни до смърт Господ Исус Христос!
Ние имаме мисия на тази земя, не сме били оправдани и спасени от греха, за да балансираме по острието на бръснача, а да сме инструменти в ръцете на Бога за извършването на Неговата воля на земята, докато Той дойде отново и след това.
Едва, когато обърнем очи към Бога, както се пее в една песен, Неговата светлина ще накара всичките ни грижи и проблеми да избледнеят до такава степен, че ще се чудим, защо сме се тревожили толкова много за толкова дребни за Бога неща. Нима не ни е обещал, че ако търсим ПЪРВО Него и Неговото Царство и Неговата Правда, Той ще ни прибави всичко останало? Не ни ли каза да не се тревожим за ядене, пиене, обличане? Не е ли Той възможно най-добрият работодател, най-справедливият Цар и най-любящият Баща, та да не се погрижи за работниците си, за поданиците си, за децата си?


Едва, когато от опит се научим да разпознаваме Божията воля и да я изпълняваме, едва тогава ще разберем напълно и от личен опит посланието на апостол Павел към Филипяните, едва тогава ще усещаме не само радост, но и удовлетворение от пълноцеено живян живот.


В днешния ден на подновяване на Завета с Бог, в нашата църква изповядахме посвещението си, чрез молитвата на Джон Уесли:

"Аз не принадлежа вече на себе си, а на Теб, Боже.

Използвай ме както намериш за добре и ме постави там, където решиш.

Дай ми да работя за Теб или да почивам за Теб;

Да бъда издигнат за Теб или принизен за Теб;

Нека бъда пълен,
нека бъда празен;
Нека имам всичко,
нека нямам нищо;

Всичко, което имам и съм по своя воля и с цялото си сърце предавам на Теб, за да ме използваш, както намериш за добре. 

И сега, святи и праведни Боже, Отец, Син и Святи Дух, ти си мой и аз съм твой.

И така да бъде!

Заветът, който сключих на земята, нека бъде признат на Небето.

Амин!"

Джон Уесли

Да, Ти си мой, Боже, но и аз съм Твоя.

В НАЧАЛОТО БОГ...

"В началото Бог създаде небесата и земята"
Битие 1:1
"Ние сме същества от земята. Да, ние сме много повече от това и от време на време трябва да ни бъде напомняно това.
Не можем съвсем да разберем съществуването преди времето, и все пак, преди началото на времето, такова, каквото го познаваме, Бог е съществувал – Той ни се е разкрил, като "Аз съм", този, който беше, който е и който ще бъде. Преди да е имало подредена вселена, осигуряваща ни основа за съществуване, Бог е "Аз съм." Той е съществувал преди, отвъд и без нашата създадена вселена. Умовете ни дори не могат да поберат това в неговата цялостност. Ето затова, всяко ново начало, било то на ден, на седмица, на година, или хилядолетие, трябва да започне с Бог. Самият Той е нашето абсолютно създаване, нашето начало."

Това са размислите на автора на статията в сайта Heartlight, по стиха за първия ден на годината – Битие 1:1, които породиха още други размисли за това.

Всичко, което има начало, има и край. 

Всичко в тази вселена, има начало и ще има край. Дори самата вселена, на която Бог постави начало – ще има край. Изобщо, всичко, на което Бог постави начало – времето, пространството и материята ще има край.

Гърците имат две думи за време – кайрос и кронос. Божието време е кронос – последователност от събития, хронология. Не е някаква застинала вечност. Нашето време е кайрос – то зависи от движението на земята около слънцето. То има едни стойности за нас, които сме на земята и, както знаем от Теорията на относителността, може да има съвсем различни стойности в други части на вселената, но е все същия тип време, на което Бог даде началото "В началото". Това е доста объркващо, дори за учените, които прилагат нашите, земни мерки за времето кайрос за цялата необятна вселена и твърдят, че е много стара. А тя е точно толкова стара,колкото е стара земята по нашите, земни мерки за време, колкото е минало от създаването ѝ. Тъй като времето е функция на разстояние и скорост, никой не може да каже с каква скорост Бог е разпънал пространството и колко се е разпънато самото пространство в началото, та то да продължава да се увеличава.

Обаче, още по-интересно е другото време – кронос. В него, Бог вижда нашата вселена в цялостност – от създаването ѝ до края ѝ. Той вижда и знае всичко, което се е случило, което се случва в момента и което ще се случи с нея и в частност с нашата земя и с нас, хората. Когато Бог показва фрагменти от бъдещи събития на своите служители, пророците, това не означава, че абсолютно всичко е точно предопределено за живота на всеки един от нас. Бог се намесва в историята на човечеството, но също така ни е дал свободна воля. Това, Бог да знае какво ще се случи, или какво решение ще вземе един човек за съдбата си, не означава, че Той непременно ще действа според това знание. Разбира се, Бог желае всички да се съберат в Него, разбира се, че ни преследва с любовта, грижата и протекцията Си. Но е оставил на нас свободата на решението, дали да Го следваме, или не. Дали да живеем по Неговата воля, или не. Дали да се възползваме от невероятната привилегия да бъдем осиновени от Него, или не.

Бог прави всичко, за да ни привлече към Себе си, дори, когато знае, че някои ще Го отхвърлят...

И когато бъдат завинаги отделени от него, то ще е единствено поради тяхното желание. Никой не може насила да бъде накаран да обича някого. Дори да обича Бог – любящия, грижовния, защитаващия ни.

Както и никой не може да вини Бог за нещастията си, когато съзнателно излиза от Неговата любов, от кръга на Неговата праведност, грижа и защита.

Защото Бог даде възможност на хората да се примирят с Него, чрез Исус Христос и Неговата жертва на кръста. Бог положи наказанието за нашия бунт и война срещу Него, върху Своя Син, за да можем ние да избегнем полагащото ни се наказание. Въплъщението на Бог в човешко същество беше израз на Божието благоволение към хората. Кръстът беше Божията протегната ръка за спасение от гибел. 

Но да се върнем на нашата вселена, погледната от Божията гледна точка. И по-специално на нашата земя. В началото, когато току-що бяха създадени времето, пространството и материята, (...началото, небесата и земята) тя беше пуста и неустроена, неподредена, Бог започна да я подрежда – направи от хаоса РЕД. Създаде светлината, като физическа субстанция и още тогава постанови времеви мащаб – цикъл от светлина и тъмнина, който ние наричаме денонощие.

Организира пространството, сортира и организира материята, положи началото на саморепродуциращата се органична материя – флора, директно в зрялата ѝ форма. После моделира от вече създадената светлина и другата материя, небесните тела и ги въведе в движение по създадените и постановени от Него закони, така че движението им да е съобразено с времевия еталон – денонощие.

После заповяда съществуването на още по-високо организирана органична материя – фауната

Всичко това, Бог създаде само със Слово, изречено Слово. Но за създаване на човека, имаше съвсем друг подход. И съвсем друг замисъл.  Цялото Творение, беше създадено за човека – времето-кайрос, пространството и материята. А човекът беше създаден по образа и подобието на Бог, за Бог.

Всичко създадено беше твърде добро. И си остана твърде добро, докато тези, за които беше създадено всичкото твърде добро не пожелаха да се еманципират от Създателя си.

После твърде доброто Творение, започна да се влошава, докато в един момент, положението на земята така се влоши, че Бог се намеси с потоп и започна само с 8 човека и с по чифт от животните наново. 

За съжаление, Творението след потопа изглеждаше многократно по-зле, в сравнение с формата му на градина, подредена от самия Бог. Въпреки, че на нас ни изглежда красиво. Всичко е относително, нали?

И за още по-голямо съжаление, положението ще се влоши толкова много, че ще се наложи Бог отново да се намеси и този път ще унищожи почти цялото Творение, този път не с потоп, както е обещал. Дори небесните тела ще отразят случващото се на земята, както са отразявали други важни исторически събития. Като въплащението на Бог в човек, например. Но след това, Бог ще възстанови първоначалното "твърде добро"състояние. Дали завинаги, обаче?

Има твърде добро основание да мислим, че ще е само за хиляда години. И това ще е, не защото толкова държи да възстанови твърде доброто състояние на вселената, а за да даде възможност на всички, които мислят, че проблемът им е политическото управление и условията на живот, да живеят в идеално справедливо общество, при прекрасни природни условия и климат, при отлично здраве – да разберат, че падналата човешка природа е в основата на всичките им нещастия. Тогава дори няма да има противник, който да ги мами и когото да обвинят.

Всичко, което има начало, има и край. 

А каквото е било преди началото, ще бъде и след края – Бог. Но този път Бог ще е взел от старата, временна вселена, която овехтява, като дреха – хората. Но само Неговите, тези, които желаят да бъдат с Него винаги. Които желаят да са там, където е и Той.
Вселената беше направена за човека, а човекът беше направен за Бог. Когато Бог и човекът са заедно, вече няма нужда от старата, временна вселена – тя ще изчезне, ще стане нищо, така, както беше създадена – от нищото.

Целта на Бог със създаването на вселената не беше самата вселена, а хората. 

За тези, които са Негово семейство, Бог прави нова вселена – ново небе и нова земя. Без слънца, луни и звезди, защото вече няма да има време кайрос, което да отмерват, защото вече всички ще са във времето кронос, в съвсем различен вид пространство от старото, триизмерното и в съвсем различна форма на материята, от тази, която познаваме от нашата вселена.

Ще има ли ново начало след твоя край?
Зависи от твоето отношение към Бог, и с Бог.

И кронос и кайрос са времена на Бога.

Благословено ново начало на годината и десетилетието с Бога!

Нека Той да ни води, пази и вдъхновява!