БОГ Е ВЕЧЕН, СВЕТЪТ Е ОБРЕЧЕН

Преди около 2 години, след 19 години във вярата, Бог ме прободе в сърцето с един стих:

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Лука 14:33

След толкова години четене на Библията, сякаш чувах тези думи за първи път! И знаех, че се отнасят за мен.

"Господи, какво означава това, моля Те, кажи ми!
Какво означава на практика това за мен?
Какво да направя? Какво искаш от мен?
От какво да се отрека?
Да, знам, че пише "от всичко", но какво означава това?
А какво означава "всичко"?"

Това бяха въпросите, с които говорех на Бога три дни.

Отговорът дойде отново от Словото:

1 Коринтяни 7:29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; 30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; 31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на тоя свят преминава.

От земната, светската гледна точка, ние си мислим, че имаме много неща. Мислим си, че притежаваме много неща. И не става въпрос само за материалните – мислим си че притежаваме нечия любов, привързаност, уважение, одобрение; образование, кариера, деца, съпруг и болезнено страдаме, ако загубим нещо, или някого...

Но всъщност:

Що имаш, което да не си получил? (1 Коринтяни 4:7)

Ако погледнем от Божията гледна точка, Той иска от нас същото, което поиска и от Авраам – да Му дадем, това, което Той ни е дал! Дори ако сме се привързали много към него.

Само ако можехме да осъзнаем, че каквото и да си мислим, че имаме – в ръцете на Бог, то е на възможно най-доброто място!

Авраам го осъзна...

Съпруг, съпруга? Имаш, но като че нямаш!
Проблеми, тревоги? Имаш, но като че нямаш!
Радост, щастие, успех? Имаш, но като че нямаш!
Материални притежания? Имаш, но като че нямаш!
Кариера, бизнес, служение? Имаш, но като че нямаш!

Никой не ти ги взема тези неща от ръцете! Но те вече не те държат! Нито ти си вкопчен за тях. Те вече не са твоят източник!
Сигурността ти не идва от съпруга, а от Бога, така че, дори да ти е отнет, твоят източник на сигурност, твоят Щит, Закрилата ти са непокътнати!
Нещастието, тревогите, провалите не могат да те съборят, защото стоиш на Канарата!
Радостта и щастието ти не идват от умножаване на житото и виното, а  от самия Трон – отдясно на Бога!
Предметите – красиви, скъпи, големи, малки не те държат, защото те държи Собственикът на всичко!
Славата, богатстото, властта вече не те блазнят, защото стоиш в Славата на Господаря на господарите!

Ето така стоят нещата от Божията гледна точка!
Само ако можехме да погледнем през нея!

Останалото време е кратко!

Може да не доживееш великия Ден Господен, но животът на човека е толкова кратък!
И все пак, ако погледнеш от Божията гледна точка, ще осъзнаеш:

БОГ Е ВЕЧЕН, А СВЕТЪТ Е ОБРЕЧЕН!

2 Петрово 3:10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. 11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, 12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат!

Ако всичко, което имаме е това, което е на земята, което сме вършили на земята, с какво ще останем в ръцете си?
С пепел и шлака?

БОГ Е ВЕЧЕН

И ни е призовал да живеем с Него във вечността. 

Ако тази мисъл не ви взриви главата – молете се. И не спирайте да се молите, докато Бог не ви покаже как стоят нещата от Неговата гледна точка!

Какво бихме могли да сложим на везните от преходните земни неща, че да натежи повече от ВЕЧНИЯ БОГ?

"Господи, отпечатай вечността на очите ми!"

Свързани публикации:

ДЪСКА И АБСУРД

ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ

В РЪКАТА НА ГРЪНЧАРЯ

НЯКОЛКО ОТКРОВЕНИ ВЪПРОСА ЗА ДЖОУЗЕФ ПРИНС, д-р Майкъл Браун

Редовно чувам свидетелства за вярващи, които са били трансформирани чрез служението на Джоузеф Принс и аз благодаря на Бог за всяко едно от тези добри свидетелства.

Без съмнение, неговото послание за благодатта освобождава мнозина от легализъм, от религия, основана на собственото представяне в дела, от духовен комплекс за малоценност, и за всичко това, аз съм благодарен.

През 1992 година, Бог ми говорѝ да направя ново изследване на благодатта и резултатите от това изследване ми отвориха очите, до точката, че една от главите в книгата ми от 1997 „Иди и не съгрешавай вече”, се нарича "Всичко е благодат", докато друга се нарича "Буквата убива."

Така че, колкото и да съм известен, като проповедник на покаянието и святостта (което е правилно), проповядването ми изтича от и във Божията благодат, както това се изразява най-пълно в Исус.

Точно защото съм толкова ревнив за Божията истинска благодат (виж 1 Петрово 5:12.),  написах посланието „Хипер-благодатта: Излагане на опасностите от модерната благодат” и макар да се съгласявам с много неща, които пастор Принс учи, също така имам силна област на несъгласие. (Трябва да отбележа, че наш общ колега занесе подписано от мен копие на „Хипер-благодатта” на Пастор Принс, но аз не успях  да си осигуря лична среща с него.)

Критиците от Хипер-благодатта  ме обвинват в неразбиране или изопачаване на тяхното послание, независимо от факта, че цитирам съответните автори, пастири и учители директно в цялата книга, справедливо и в контекст.

Но тъй като всички сме съгласни, че по-голямата яснота и смирението са от изключително значение в нашето взаимодействие и че трябва да се стремим към единство и разбирателство, където е възможно, публикувам тези въпроси за обсъждане.

Намерението ми не е да възбудя грозен дебат, нито да се подигравам. Трябва да разберем къде наистина се различаваме и къде – не. Така че ето моите въпроси към вас:

1) Дали Бог изисква нещо от вас, като Негово дете? Има ли нещо, което Той казва, че трябва да се прави, като Негово дете, освен да се получи Неговата благодат? Ако е така, има ли духовни ползи, които идват чрез покорството на тези изисквания и духовни загуби, които идват от това да ги пренебрегваме?

2) Новозаветните автори често ни увещават да живеем по начин, който угажда на Господа. Означава ли това, че е възможно за нас да живеем неугодно за Него? Съгласни сме, че той се отнася към нас, като възлюбени Негови деца, но винаги ли Му се харесаме? И тъй като Павел  ни кара да не наскърбяваме Духа, означава ли това, че можем, всъщност да Го огорчаваме?

3) Има ли нещо, което можете да направите, за да разочаровате Господ? Ако Господ винаги гледа на нас като перфектни пред Него, има ли някакъв начин да Го разочароваме? Чувал съм да казвате, че ние не можем да Го наскърбим или разочароваме, освен когато не се доверяваме на Неговата благодат, но съгласно вашето послание, нима този грях не е простен също?

4) Ако Бог е обявил бъдещите ни грехове  за простени, по същия начин, както е обявил и миналите ни грехове за простени, защо Павел и другите новозаветни автори се обръщат към същите тези грехове в посланията си, и защо Исус се обръща към тях в Откровение 2 и 3? Ние знаем, че Бог не ни припомня нашите минали грехове, тъй като Той ги е простил и "забравил". Защо тогава пък ни изявява  нашите сегашни грехове в Новия Завет, дори ни предупреждава за опасностите от ходене в тези грехове, ако те също са били простени и забравени в аванс?

5) Водещ проповедник на хипер-благодатта твърди, че учението за нарастващото освещение е "духовно убийствена лъжа." Означава ли това, че проповедници на благодатта  като Чарлз Спърджън, които вярваха в нарастващото освещение, са поучавали тази предполагаема лъжа? И ако "нарастващото освещение" означава просто да извървим нашата святост с помощта на Духа, тогава, кое е толкова опасното на това учение? Казано по друг начин, отхвърляме ли  концепцията, че Този, Който ни направи святи сега, ни призовава да живеем свят живот в мисли, думи и дела, като по този начин "завършваме нашето освещение в страх от Бога" (2 Кор. 7: 1)? Не казва ли Павел, че ние сме наречени светии (това е, което сме) и призовани да бъдем светии (това е как живеем)? (Виж 1 Кор.1:2)

6) Съгласни сме, че Святият Дух никога не ни осъжда за нашите грехове като вярващи, но нали все пак ни прави да се чувстваме неприятно, когато грешим? За мен, това е един много любящ акт на Отец, да  иска да не се чувстваме удобно, правейки неща, които могат да унищожат нашия живот и живота на другите. Не е ли това нещо, което да приемем? И не ни ли води това до кръста, а не далеч от него?

7) Ние сме съгласни, че не трябва да се изповядваме за всеки грях, който извършваме всеки ден, за да "останем спасени", но нима някакъв вид изповед и молба за прошка не е правилното нещо? Например, не е ли правилно за вярващи да казват: "Татко, съжалявам, че съгреших и Те моля да ме очистиш"? Нима не е добре за нас да ни се умиват краката (използвайки езика на Йоан 13), когато усещаме необходимостта за това? Нима отричаме Божията благодат или показваме непознаване на Божията благодат, когато изповядваме греховете си към Него и го молим да ни прости?

8) Ако вярваме, че  не се съди за нашето спасение по нашето поведение, как можем да  избегнем самозаблудата? Знам, че сте срещу някои видове самоизпитване, за да не станем "със съзнание за грях"  и да откъснем поглед от завършеното дело на кръста, но какво ще кажете за стихове, които гласят, че ние знаем, че сме преминали от смърт към живот само ако живеем по определен начин (като 1 Йоан 3:14)? Ако ви разбирам правилно, вие бихте  поставили под въпрос спасението на някого, който не  показва промяна на живота си и продължава да ходи непокоян в грях. Но не означава ли това, че на някакво ниво, вие гледате на вашето "представяне в дела", за да потвърдите вашето спасение?

9) Смятате ли, че има някаква опасност да се твърди, че ученията на Исус преди кръста не се отнасят за нас, като вярващи днес? Аз отделих много време по този въпрос в книгата си, излагайки, което аз вярвам, че има съвсем реални опасности, като се прави това, но за момент, аз съм се чудел дали можете да ми кажете, защо проповедници на благодатта, като Спърджън (когото споменах по-горе) или Мартин Лойд-Джоунс прославят Проповедта на планината и я считат за материя за избор за вярващите днес, докато вие я отхвърляте, като приложима за нас. Дали те са пропуснали нещо?

10) Какво означава за вас да ходите в страха от Господа? Съгласни сме, че не можем да живеем в сервилен страх пред нашия Отец, особено когато страхът съдържа в себе си наказание (1 Йоан 4:18). Но какво ще кажете за стихове като тези, адресирани до вярващите?

"И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,"

(1 Петрово 1:17-19)

11) Виждате ли евентуална опасност, подчертавайки, че е невъзможно за един вярващ да загуби спасението си? Разбира се, можем да спорим дали Библията учи, това изобщо, но просто като въпрос на опит, много от нас са се сблъсквали с много изгубени души – пияници, блудници, без най-малък интерес към Бога (виж 1 Кор 6:9- 10) – Кой след това ще ни увери, че те са спасени, защото било невъзможно за тях да загубят своето спасение“? Така че на практическо ниво, мислите ли, че е важно да се добавят някакви библейска възражения на учението за вечната сигурност и ако е така, как може да се направи това, без да се сложи акцент върху "представянето в делата"?

Отново – в публикуването на тези въпроси, аз не се опитвам да се препирам, нито съм ги формулирал така, че да се създаде някакъв капан. Аз наистина питам за честни отговори от пастор Принс и от тези, които приемат модерното посланието на благодатта, за по-голяма яснота и разбиране, и когато е необходимо, за самостоятелно коригиране.

Нека всички ние ходим в пълнотата на Божията благодат и любов!

Майкъл Браун е автор на 25 книги, включително на "Можеш ли да си гей и християнин?" и домакин на национално обединеното радио толк-шоу "На огневата линия." Той е и председател на Училище за служения "ОГЪН" и директор на Коалицията на Съвестта.








Бележки на автора на блога:

Това е втората статия на Майкъл Браун, по темата за хипер-благодатта, която публикувам в блога си.
Причината е, че виждам как мои скъпи братя и сестри в Господа се впримчват в тази грешка.

Моето мнение е, че благодатта ни се подари в Исус Христос, за да можем да изпълняваме един много по-висок и по-строг закон – законът на Христос (Матей 5, 6 и 7 – Проповедта на планината), който Святият Дух пише на сърцата ни и освен, че ни прави да сме наясно с него, Той ни дава също желание и сила да го изпълняваме.
Но за закона на Новия Завет – в друга статия.

Свързани публикации:

КОНФРОНТИРАНЕ НА ГРЕШКАТА НА ХИПЕР-БЛАГОДАТТА, Майкъл Браун

ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА

НИТО ПОД ЗАКОН, НИТО БЕЗ ЗАКОН

ЧОВЕШКИЯТ СИН

Трябваше да чуя гледната точка на един бивш мюсюлманин за това, кое го е убедило в божествеността на Исус Христос, за да осъзная и аз значението на титлата "Човешкият Син".

В Стария Завет, където хората са били наясно за съществуването на Бога и за позицията на човека спрямо Бога,  това название се е използвало за разграничаване на човешките същества от Бога и от Небесните същества. В Битие, Йов, Исая, Еремия, Езекиил и в Псалм 144 на Давид, наименованието се използва в смисъл на ниската позиция на хората спрямо Бога.

Но в книгата Даниил става въпрос не просто за човешки син, а за Един, Който изглежда, като човешки син, но седящ отдясно на Силата, увенчан с Владичество, Слава и Царство:

Даниил 7:13 Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него 

Точно към Даниил 7-ма глава се отнасят думите на Исус в Евангелието от Марк:

Марк 14:62 А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

И още се казва в пророчеството на Даниил:

Даниил 7:14 И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.

И това е потвърждение на пророчеството от Псалм 2  и Псалм 110 на Давид:

Псалм 2:6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм. 7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих. 8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. 9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд. 

Псалм 110:1 Давидов псалом
Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие. 2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си. 

И още веднъж потвърдено от ангел Гавриил пред Мария:

Лука 1:30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. 31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус 32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. 33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. 

Когато Пилат попита Исус дали е Цар, Исус му отговори утвърдително, в съответствие с пророчествата, дадени за Него:

Йоан 18:37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

Исус Христос се роди и дойде на света, местообиталището на човешките същества, точно поради тази причина – да свидетелства за ИСТИНАТА. Истината, чието въплъщение беше Самият Той! Това беше начинът БОГ да свидетелства за Себе Си – като дойде на света от Небесните Си владения, като приеме образ и форма на човек, в човешка плът, за да може Божият Единороден Син да се нарече също така и ЧОВЕШКИЯТ СИН. 

Исус говори за Себе Си, като за Човешкия Син, като споменава тази Си титла повече от 80 пъти в Евангелията.
Защо Исус, който винаги твърдеше, че е изпратен от своя Отец – Бог, не наричаше Себе Си с титлата "Божи Син", а предпочете да Се нарече "Човешкия Син"?


Защото Божият Син беше изпратен от Отец на земята, сред хората, именно в качеството Си на представител на Човешкия род.
Защото с тази си титла и в качеството Си на Човешки Син, Исус щеше да се представи пред Отец, за да изпълни мисията Си – да примири човечеството с Бога. За изпълнението на тази мисия, трябваше да бъде и Бог и Човек. За да бъде посредник на Новия Завет/Договор, между Бога и човеците, Исус трябваше да бъде едновременно Божи Син и Човешки Син!
Титлата не Му беше необходима за пред човеците, а за пред Бога. Ако Му трябваше титла за пред човеците, щеше да  нарече Сам Себе Си "Божи Син!". Но Той не го направи, Неговият Отец Го направи на два пъти – веднъж при водното кръщение на Исус в река Йордан и веднъж на планината на преображението. Бог засвидетелства пред хората, че Исус е Неговият Възлюбен Син.
А Исус засвидетелства пред Бога, че е Човешкият Син, който беше подложен на същите изкушения и страдания, като човешките същества и въпреки това, остана без грях, за да може да послужи, като съвършения жертвен Агнец, без петно, без недостатък. (Евреи 4:15)


Само като представител на човешкия род, Исус можеше да да бъде жертвата, представляваща човеците, пред Бога.
И само като Божи Син тази жертва имаше стойността и цената да бъде достатъчна. 

...

Какво видя Даниил във видението си? Какво прави представител на човешкия род, СЕДЯЩ, отдясно на Силата, на Небето? И как е възлязъл там, че да седне на Самия Трон, отдясно на Бога? Йоан ни дава отговор на този въпрос:

Йоан 3:13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето. 

...

16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: 

17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

 

Ето защо титлата "Човешки Син" говори много по-силно за Божествеността на Исус Христос – защото само Божият Единороден Син можеше да бъде изпратен от Небето на земята, като Човешки Син, да изпълни мисята за примирение на Бога с човеците – защото бе заклан, като жертвен Агнец и със Своята кръв е изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ! (Откровение 5:9)

Ето защо няма, не съществува друг път към Бога, няма, не съществува друга врата, освен Исус Христос. Само и единствено Той можеше да изпълни тази примирителна мисия!

Само и единствено в Исус Христос съществуват и двете същности – божествената и човешката!

Само през Неговото разкъсано тяло имаме достъп до Отец, до Небесното Царство!
Затова беше дадено знамението с разкъсаната завеса между Святото и Най-Святото място в храма – за да ни покаже, че вече имаме достъп, чрез вяра в тази жертва Христос на кръста, до престола на милостта и благодатта, до самия Отец!

Само и единствено в разпнатото на кръста човешко тяло на Исус Христос можеше да бъде убита враждата, между хората и Бога. (Ефесяни 2:16) Трябваше да бъде убита, за да имаме мир с Бога.
Защото няма по-окаяни и по злощастни хора от тези, които са във вражда с Бога:

Евреи 10:28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Те са осъдени да бъдат вечно отделени от Този, Който дава Живота – БОГ и дори да просъществуват за кратко на земята, в действителност са мъртви и осъдени с вечно наказание на вечно страдание.

Все още е Ден, все още е благоприятната Господна Година, дадена от Бога да чуем и да повярваме във великата, най-прекрасната вест – че жертвайки Своя единороден Син, Бог даде възможност на хората да заменят враждата с Него – с МИР с Него. (Лука 4:18, 19)
Всички хора вкупом съгрешиха (Римляни 3:10-18) и по този начин влязоха в бунт и вражда с Техния Бог и Създател, защото Той им е дал всяка възможност да познаят, че Той е Бог, но те се отвърнаха от Него и отказаха да Му дадат почитта и покорството като на БОГ.  Предпочетоха да се водят по своите си несмислени мъдрувания и да ходят в своите си беззаконни пътища. (Римляни 1:19-21)
На всички нас, същите тези бунтовни хора, Бог предлага – МИР. Като изработи Сам спасението от наказанието, което заслужаваме – в Христовата смърт на Кръста.

Е, какво решаваш, човече?

Ще продължиш да "живееш" в бунт срещу своя Създател, за да бъде стоварено върху тебе цялото вечно наказание, което заслужаваш от Всемогъщия и Суверенен Бог?

Или ще приемеш МИРА? Ще повярваш ли, че Исус пое наказанието, което трябваше да падне върху теб – върху Самия Себе Си (Исая 53:3-6)?

Какво решаваш?

СЪДЕНЕТО – според значенията на думата

"Не съди!" не е аксиома, а теорема – подлежи на доказване, в зависимост  от състоянието на човека, от случая и от мотивите.

СЪДЕНЕ-РАЗСЪЖДЕНИЕ

Съденето, в значението му на разсъждаване дори ни е заповядано в Словото:
Йоан 7:24
Не съдете по изглед, но съдете справедливо.Йоан
1 Коринтяни 10:15
Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
1 Коринтяни 11:13
Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

СЪДЕНЕ-ОБВИНЕНИЕ

Съденето, в значението му на обвинение към братята, е забранено, в случаите, когато то се извършва от някого, който върши същите неща, има същите грехове, че и по-големи, в които обвинява другите – това се нарича лицемерие и Исус казва изрично "Не съдете, за да не бъдете съдени", но не приключва с това:

Матей 7:
1 Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 И защо гледаш СЪЧИЦАТА в окото на брата си, а не внимаваш на ГРЕДТА в твоето око?
4 Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

Но, когато извадиш гредата от окото си и виждаш ясно – тогава можеш да извадиш съчицата от окото на брат си – тогава можеш да му посочиш грешката, греха и т.н.

И вече няма да е лицемерие, защото си преминал през същото нещо и можеш от опит да дадеш съвет, упътване и насока.

За същото говори и Павел в Римляни 2:
1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, ВЪРШИШ СЪЩОТО,
2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

Отново – тук под прицел е лицемерието, а не за съденето, само по себе си.

СЪДЕНЕ-ОДУМВАНЕ

Виж, съденето, в смисъла на сочене с пръст и одумване, когато е израз на гордост, презрение и себеправедност, в стила на фарисея, който се сравняваше с бирника – е осъдено от Яков и от Павел в Словото:
Яков 4:11, 12
Не се ОДУМВАЙТЕ един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, ОДУМВА закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

Римляни 14:4
Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
Римляни 14:10
И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо ПРЕЗИРАШ брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

И принципът е да не ставаме повод братята ни да се спъват и да падат:

Римляни 14:13
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.
Посочване на грешка, грях, направено с истинска загриженост за брата, с единствен мотив любов към него е едно, а одумване, сочене с пръст с презрение е съвсем друго!

СЪДЕНЕ-ОТСЪЖДАНЕ

Съдене, в смисъл на отсъждане между две страни е третирано в 1 Коринтяни 6:
1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

СЪДЕНЕ-ОСЪЖДАНЕ

Съдене на вътрешните:

1 Коринтяни 5:
12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.

Тук става ясно, че имаме право да отсъждаме дори наказания на вътрешните, Разбира се,, във 2 Коринтяни 2, Павел съветва да простят на наказания и да го утешат да не би да бъде погълнат от чрезмерна скръб.

Съдене на външните – света 

Тях Бог ги съди и Словото:

Йоан 3:18
Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
Произнасяйки тази присъда, ние не осъждаме от само себе си никого! Но сме длъжни да прокламираме условията, при които външните са ВЕЧЕ ОСЪДЕНИ, или условията, при които няма да бъдат осъдени.

Така че хитрото измъкване на уж Божии служители, които, криейки се зад цитата "Кой съм аз, че да съдя другите" не смеят да нарекат греха – грях и злото – зло, може да ги направи приятели със света, но ще пропуснат да предупредят за идещия Божи гняв.

Ние ще съдим света и ще съдим ангели.

Трябва да сме наясно кога, как, защо, с каква цел и с какъв мотив можем, или трябва да съдим.

И най-важното, което трябва да помним:

2 Коринтяни 3:
4 Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5 Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Свързани теми:
ЗА САМОИЗОБЛИЧЕНИЕТО И ИЗОБЛИЧЕНИЕТО ОТ БОГА