КЪДЕ Е СЪРЦЕТО ТИ?

Ако искаш да разбереш къде е сърцето ти...
Погледни къде отива умът ти, когато броди.

Матей 6:21
защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

Знаете ли по какво се различават заквасените с кваса на ДРУГОТО благовестие?
Приемат като лична обида и подскачат, като ужилени, всеки път, когато чуят/видят нещо против глупостите на просперитетните им гурота и каквото и да им кажеш, все го свеждат до посегателство срещу свръх ценното им богатство.


Ако за един истински християнин Христос е скъпоценният бисер, съкровището в нивата, най-ценното, центърът и фокусът на живота им, то за заквасените, най-ценното е КАКВО ЩЕ ПОЛУЧАТ от Бога.


И понеже това, което изпълва сърцето на човека, това излиза и от устата му, когато истински християни чуят лъжеучения, измами за гнусна печалба, използващи Словото, те стават и защитават СЛОВОТО, което е ИСТИНА!


А заквасените, като чуят критиката против лъжата, стават и започват да защитават и оправдават просперитетните си гурота, техните лъжи и ... естествено – НАЙ-ЦЕННОТО СИ – БОГАТСТВОТО. Те се идентифицират с богатството! В главите им се инжектира непрекъснато идеята, че щом са направили тази огрооомна услуга на Бог – да повярват в Него, то Той е длъжен да им го осигури.
Това безумие така се сраства с тях, че:

"Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него."

ИЗОБЩО НЕ става въпрос за това дали като християни трябва да сме бедни, или богати!
Това НИКОГА не е било дилемата!


Дилемета е къде е съкровището ни, защото там ще е и сърцето ни!


Ако съкровището ни е ХРИСТОС, дали сме в оскъдица, или изобилие, за нас няма значение.


Но в оскъдица, или в изобилие, животът без Христос не струва НИЩО!


И в оскъдица и изобилие, животът в Христос си струва всяка жертва, всеки дискомфорт, всяко изпитание!
До край...

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – СОБСТВЕНОСТ

1 Коринтяни 10:26
защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

Всичко във вселената се покорява на Господа. Всички небесни тела, назовани по име от Бога се движат покорно по траектории, указани от Него. Морета, суша, води, облаци, ветрове, растения, животни – всичко следва стриктно Божиите закони.
Единствено хората се бунтуват срещу Господаря на вселената. Единствено хората не признават Неговата власт. Единствено хората са безполезни за Божието Царство.

А безполезните неща се изхвърлят на бунището...

Колко ужасно глупаво е от страна на хората да си мислят, че са си самодостатъчни, че могат да са богове на самите себе си и на Господната земя!

И колко безразсъдно е да допускат, че това ще остане без последствия за тях...

В Своята милост, Бог даде на човека мандат да управлява Неговата собственост – Земята, но човекът се проваля в това все повече и повече.

И когато Господ Исус дойде втори път, Той ще съди народите за това. За бунта им и за опустошението на Неговата Земя.

Но преди това, ще съди Своите посланици по Земята за делата, за които ни е призовал, отнапред.
На кръста Господ Исус изкупи с кръвта Си "за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ".
На кръста, Господ Исус започна рециклирането на безполезните за Него, счупени хора:

Тит 2:14
Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

Но като ни е рециклирал и ни е направил отново действащи и функциониращи, това е било с цел, не само да сме извадени от контейнера за боклук, но и да бъдем приведени в действие, да сме полезни за Него, така, както е предназначението ни.

Ние сме Негово притежание и сме рециклирани, за да бъдем полезни за Неговото Царство, чрез добрите дела, които отнапред е определил за нас.
Тоест, всеки от нас има определена функция, която трябва да поеме, но не насила, не по задължение, дори не от благодарност, нито за награда, (макар че награди ще има) а защото това е смисълът на създаването и съществуването ни, защото това е най-великата привилегия – да служим, да бъдем полезни на самия ГОСПОДАР на вселената. Доброволно, от любов към Него.

Господ Исус ни е дал толкова много илюстрации за това, какво е Божието Царство, за да можем не само да придобием представа за него, не само да го търсим като скрито имане (Матей 13:44), като скъпоценен бисер (Матей 13:45, 46), но и да проповядваме благовестието за Царството за свидетелство на всичките народи. (Марк 16:15; Матей 24:14)

Защото това е начинът за печелене на собственост, за умножаване на собствеността, на притежанието на Божието Царство.


Притчата за талантите илюстрира отговорността ни за Божието Царство докато дойде Царят.
И най голямата награда, най-голямото удовлетворение, най-желните думи за нас ще са:
"Хубаво, добри и верни слуго!"

Матей 25: 

14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и тоя, който получи двата спечели още два.
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

За разлика от земните царства, територията на Божието Царство се простира сред Неговите хора. Колкото повече хора са спечелени за Господаря Исус, толкова повече се увеличава територията, собственост на Царя.

Но това не е механична маса от вярващи в Господаря Исус, а жив организъм, Негово Тяло, функциониращо съвършено в единство и хармония.

1 Коринтяни 12:12
Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

...

18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?

20 Но сега те са много части, а едно тяло.

...

25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.

Да живеем вече, за нас е Христос (Филипяни 1:21); . Ние не сме просто бивши счупени играчки, сега поправени и поставени на полѝцата.

Ние сме части на Тялото на Христос, приведени в действие, жив организъм, всяка част в който съществува, действа и допринася за съвършеното и правилно функциониране на целия организъм и за Неговото изграждане и растеж. (1 Коринтяни 14:12)

2 Коринтяни 5:15
и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

Ние не сме вече свои си, защото сме купени с възможно най-високата цена – скъпоценната кръв на Господ Исус Христос! (1Коринтяни 6:19,20)

Ето това е смисълът на живота ни:

Исус е нашият Господар!

И ние сме Негови!

Свързани статии:

ВЕЧНОТО БОЖИЕ ЦАРСТВО

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – НОВАТА РАСА

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЧИЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – КЪДЕ Е ТО?

БОЖИЕТО ЦАРСТВО – ЩО Е ТО?

ЗА ЛЕКАРСТВАТА

Има лекарства, които са предназначени за външна употреба и такива, които са за вътрешна употреба.

За външна употреба

Например, унгвент със змийска отрова може да облекчи болки в ставите и изобщо в опорно-двигателния апарат, но ако се приеме вътрешно, ще те парализира и дори може да те отрови.


Ето защо Законът от Стария Завет с Израил е предназначен да се прилага външно, той е като клетка, като ограда, която указва границите на поведението. Той е като детска кошара, която предпазва детето да не се нарани в опаснта външна среда. Той е като кошара, която да пази овцете да не се пръснат и да бъдат изядени от хищници.
Всичко това е, защото хората още не са наясно със СЪЩНОСТТА на Закона.


И когато някои деноминации и техните учители, когато някои църкви се опитват да ни кажат, че дори само част от Закона е за вътрешна употреба, хората, приемащи това страдат от духовна парализа и дори може да се достигне до духовна смърт.
Защо парализа?
Ами много често се получава сблъсък между различни заповеди от Закона и човек се чуди на коя заповед да отдаде приоритет.
Обичайното следствие е да прецеждат комара, а камилата да поглъщат...
Когато фокусът е в Закона и неговите заповеди, погледът е блокиран от различни заповеди, правила, норми и се пропуска същността на Божията воля. Точно както фарисеите по времето на Исус, хората си създават човешки принципи и уточнения и предания, които се стремят да спазват и така пренебрегват Божиите принципи, които се състоят в духа, в същността на посланието на Закона, а не в буквата му.

За вътрешна употреба

Лекарствата за вътрешна употреба действат вътре в организма. Те се приемат през устата и от храносмилателната система, навлизат в кръвоносната система и така достигат до всяка клетка на организма. Могат и да се вдишат и през дробовете отново да попаднат в кръвоносната система и пак до всяка клетка.


Ако лекарство, предназначено за вътрешна употреба се употреби външно, то няма да свърши никаква изцелителна работа.


В Новия Завет, изцелението от греха е вътрешно, като става промяна на същността, естеството на човека. Ето защо, когато приемем Святия Дух, когато се родим отгоре, от Духа, Божият Закон става наша същност, наше естество. Нашите действия и поведение са естествено следствие от тази нова същност. Вече нямаме нужда от физическа ограда, за да ни маркира границите на поведение, вече имаме вътрешно знание, докъде да се простираме, накъде да вървим, когато излезем, какво да избягваме, от какво да се боим и от каво да не се боим, с какво да се конфронтираме и какво да игнорираме.
И дори да се появи някакъв възпзлителен процес, има промислено лекарство да помогне – това е Христовата благодат. Тя е силата на Святия Дух, действаща вътре в нас, когато ние сме безсилни да се справим със собствени сили. А ние в повечето случи сме безсилни да достигнем Божия стандарт.
Благодатта е СИЛАТА, която ни дава желанието и способността да живеем по Божия съвършен Закон. (Не олекотената му детска версия, дадена на народа на Израил.)


Но какво става, когато "добронамерени учители" започнат експертно да ни учат, че благодатта се приема външно. Че тя е нещо като парфюм, с който се напръскваш, когато забравиш, че ти е дадена на разположение?


Нищо!


Продължаваш да се бориш с греха със свои сили, продължаваш да се измъчваш и когато "добронамерените учители" ти кажат, че не бива да се измъчваш, това е дяволът, който се опитва да те измами и да те обвини, просто се обръщаш на другата страна и заспиваш отново блежено, с биберона-залъгалка в устата.

Как последователите на Джоузеф Принс и Крефло Долар са научени да използват благодатта

Трансплантацията

Разбира се, това е при условие, че се е сътояла трансплантацията на новото сърце и старото, каменното е било заменено с ново, от плът, чувствително към Божия глас и обиталище за Божия Дух.


Същността на целия Закон и пророците, каза Господ Исус се състои в ЛЮБОВТА. А тя е триизмерна – има широчина, дължина – хоризонтално равнинен аспект и височина и дълбочина – вертикален аспект. Любовта към Бога и любовта към ближния.
А тази любов не е нещо, което ние да се опитваме да изработим. Ние, които сме по природа себелюбиви егоисти, можем да се напънем най-много да обичаме ближните, както себе си.
Но когато Божията любов бъде изляна в сърцата ни, чрез Святия Дух, който ни е даден, ние вече имаме вътре в себе си самата Божия любов. Вече няма нужда да се насилваме да обичаме Бога, вече нямаме нужда от заповед, да Го обичаме, защото това е станало наша същност.
Тогава вече сме способни да надхвърлим лимитите на способността ни да обичаме. Вече можем да обичаме ближните ПОВЕЧЕ от себе си и дори нещо повече – вече сме способни да обичаме дори враговете си...




И така, двете заповеди, които Господ Исус повтори, когато го попитаха коя е най-голямата заповед, не бяха заповеди към нас, а към слушателеите Му тогава. Това беше обяснение, в какво се състои СЪЩИНАТА на Закона и Пророците, тоест, на Писанията. А за нас, хората с трансплантирани сърца, това не са заповеди, това е същността на Божия съвършен закон, който Бог е написал на новите ни сърца, на вътрешностите ни, която е станала наша същност.


Ако не сме преживели трансплантацията, все още имаме каменни сърца и все още ще търсим заповеди, написани на камък.




Дано Бог ни даде дух на мъдрост и откровение и да отвори очите на сърцата ни, за да познаем Него, Неговите пътища и Неговото Царство.

ВЯРАТА

Авакум 2:4
...А праведният ще живее чрез вярата си.

Наричаме се вярващи, но дали знаем какво означава това?

Нека започнем от значението на думата.

На еврейски думата "вяра" означава преди всичко "устойчивост". Това е основното значение на корена на думата.

Три са ключовите значения на думата, освен традиционното – убеждение за нещо.

Първото, буквалното е "твърдост", "устойчивост". Това е коренът на думата.

Означава и "вярност" също. (например, същата дума е употребена и във Второзаконие 32:4)

Означава и "постоянство", "устояване".

И в златния стих Йоан 3:16 "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който ВЯРВА в Него, но да има вечен живот", макар да е написан на гръцки, е писан от евреин и думата "вярва" има точно това значение – който е твърд, устойчив, верен и постоянстващ.
Освен това, глаголът на гръцки е употребен във форма на сегашно деятелно причастие – "е вярващ" и означава – който вярва и продължава да вярва.

Значението на гръцката дума за вяра, πίστις, освен значението "убеждение", съдържа в себе си също и значението "доверие".

И така, християнската вяра не е просто умствено съгласие и убеденост в нещо. Тя е твърдо, непоклатимо убеждение, твърда увереност, пълно доверие в обекта на нашата вяра – Исус Христос, вярност към Неговата личност и учение и постоянство, устояване до края.



Дефиницията, която сме свикнали да свързваме с вярата е от Евреи 11-та глава – главата на вярата, които знаем наизуст до такава степен, че са се превърнали в клише и с времето, започват да губят връзка със съзнанието ни:

"А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат."

надеждата

Когато анализираме тази дефиниция за вярата, често твърдата ни увереност омеква, когато стигнем до думата "надяваме".


Това е, защото в българския език (пък и в езиците, които знам) значението, което влагаме в думата "надежда" е много различно от това, което има тази дума в гръцкия и еврейския език. До скоро и аз не знаех това, докато не започнах да изследвам в различните преводи и в конкорданса.


Оказа се, че думата, освен познатото ни значение, съдържа в себе си смисъла на очакване да се случи непременно, на поставяне на доверието ни в това, че ще се случи непременно.


Не случайно символът за надежда е котва. Надеждата е да забиеш котвата така, че каквито и бури да връхлетят кораба, той няма да се отмести. Може да се люшка, да бъде връхлитан от вълните, но няма да се отдели от мястото, където е закотвен.


Точно затова думата "се надяваме" не цели омекване на твърдата увереност, а напротив, още по-силното ѝ затвърждаване и утвърждаване.




И тогава "убеждения за неща, които не се виждат." ражда в съзнанието ни истинския смисъл на това, което авторът е имал предвид. Да, тези неща не се виждат, но ние сме толкова убедени в тях, че залагаме Живота си на това убеждение!

доверието

Залагаме живота си не на система от знания, идеи и убеждения! Това би била вярата, практикувана от другите религии и от хората в света.



Ние залагаме Живота си на вярата В ХРИСТОС. Нашият живот е скрит в Него.


Разбира се, че вярваме Истината, която Христос е говорил.


Разбира се, че вярваме ЧЕ Христос е извършил нашето изкупление на кръста.


Но нашата вяра преди всичко е доверие В Христос.


Това е вярата, чрез която поставяме ЦЯЛОТО СИ ДОВЕРИЕ за всичко, което имаме, за всичко, което сме и ще бъдем – в Исус Христос.


Това е вярата, чрез която ние се предаваме изцяло и безусловно в ръката Му, знаейки, че там е възможно най-доброто и сигурно място, дори, когато преминаваме през дълбоки и бурни води, през урагани, между чукове и наковални и между воденични камъни.


Когато поставяме себе си, като живи жертви на Неговия олтар, ние имаме пълното доверие в Него, че Той ще изгори само това, което Му пречи да действа чрез нас за изпълнение на Своята Воля и Своето намерение.


И когато сме на колелото на Грънчаря, знаем, че колкото и да сме мачкани и раздробявани, резултатът ще е съд за Негова употреба – съд, който ще служи на Господаря и няма да бъде разтрошен с желязната Му тояга, като непокорно, непотребно парче глина.

вярността

АКО останем покорни и потребни до края.


И това е скрито в още едно значение на думата "вяра", от което другите езици са лишени.


На гръцки и на еврейски смисълът на вяра и вярност е в една дума. За вяра и вярност има една дума. Те не са разделени. Това е едно и също нещо!

вярата

И така, истинската християнска ВЯРА е твърда убеденост, пълно доверие в Христос и вярност към Него до края.



И когато продължим да четем тази единадесета глава, виждаме примерите на тази истинска вяра дори у тези, които не бяха получили обещанията, но ги ВИДЯХА и ПОЗДРАВИХА отдалеч, "като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята."


Съжалявам, че може да разочаровам някого, или да разбия представата му за вяра, която е била насаждана в съзнанието му, но вярата в Христос НЕ Е тъждествена с вярата за благоденствие, здраве, щастие, богатства и материални благословения. Да, има такава вяра, но тя има друг произход, друг мотив и друга цел. Тя не е истинската християнска вяра, а поредният ЗАМЕСТИТЕЛ, поредният фалшификат, поредната имитация...


Прочетохте ли за героите на вярата? Вдъхновихте ли се? Аз винаги се вдъхновявам, като чета за тях – големият облак от свидетели.

Евреи 12:1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще, 2 като гледаме на Исуса НАЧИНАТЕЛЯ И УСЪВЪРШИТЕЛЯ НА ВЯРАТА НИ, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

...

15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;

...

22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, 23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

24 ПРИ ИСУСА, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

Ето истиснският произход, истинският мотив, истинската цел на вярата:

ПРОИЗХОДЪТ Е ХРИСТОС, МОТИВЪТ Е ХРИСТОС, ЦЕЛТА Е ХРИСТОС! 

Той е нашето съкровище, нашият скъпоценен диамант. 

Моля ви, нека не Го заменяме със счупени стъкълца, само защото ни изглежда, че блестят...


Вярата е ВАЖНА. Но ако не е положена В ХРИСТОС, тя не струва нищо.

КОЕ Е ИСТИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ от Уил Метцгер

ДВА ВЪЗГЛЕДА ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО

Целта на сравнението е по възгледите да установим, дали в поучението на дадено служение се съдържа фалшивото, или истинското Евангелие.

Има чисто практическа, тестова функция.

По това сравнение можем да изпитаме и собствените си възгледи – дали сме повярвали в истинското, или фалшивото евангелие.

КОЕ Е ИСТИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ:

http://www.whatisthegospel.org.uk

Два възгледа за Евангелието  от Уил Метцгер

Човеко-центрирано	Бого-центрирано
Възгледи за Бог
Точката на контакт с нехристияни е любовта (Бог те обича). Поради това, Бог автоматично е вторичен.	Точката на контакт с нехристияни е сътворението (Бог те е направил). Поради това, Божият авторитет е над твоята съдба.
Любовта е главната характеристика на Бог.	Святостта и любовта са еднакво важни характеристики на Бога.
Бог е безсилен пред волята на грешника.	Бог е способен да упълномощи волята на грешника.
Личностите на Троицата имат различни цели при осъществяването и прилагането на спасението.	Личностите на Троицата действат в хармония – спасението се осъществява и прилага към същите хора.
Бог е приятел, който ще ти помогне.	Бог е Цар, който ще те спаси.
Възгледи за човечеството
Паднало, но има способността (или потенциала) да избира доброто.	Паднало и няма да дойде при Бога по силата на собствената си воля.
Търси истината, но му липсват верните факти.	Умът е във вражда с Бога, няма търсене на Бога.
Има нужда от любов, помощ, приятелство.	Има нужда от нова природа (ум, сърце, воля), новорождение.
Прави грешки, несъвършено е, има нужда от прошка.	Бунтува се срещу Бог, има греховна природа, има нужда от помирение.
Има нужда от спасение от последствията на греха – нещастие, ад.	Има нужда от спасение от вината и от силата на греха.
Човечеството е болно и невежо.	Човечеството е мъртво и изгубено.
Възгледи за Христос
Спасител от егоизма, грешките, ада.	Спасител от греха и греховната природа.
Съществува за наша полза.	Съществува да събере Царство и да приеме слава.
Смъртта Му е по-важна от живота Му.	Смъртта и животът Му на покорство са еднакво важни.
Подчертава Неговото свещеническо служение – Спасител.	Подчертава Неговите свещеническо, царско и пророческо служения.
Отношението на покорство към Господството на Христос е опционално за спасението.	Отношението на покорство към Господството на Христос е необходимо за спасението.
Възгледи за отговора към Христос
Поканата чака да бъде приета сега.	Заповед с любов да ѝ се подчиним веднага.
Нашият избор е основа за спасението – Бог отговаря на нашето решение.	Божият избор е основа за спасението – ние отговаряме на Неговата инициатива.
Даваме умствено съгласие с истините в Евангелието – решение.	Отговаряме с цялата си личност (ум, сърце, воля) – обръщение.
Дава се призив към желанията на грешника.	Истините се извличат от съзнанието на грешника.
Спасени само чрез вяра – покаянието се пропуска, защото за него се мисли, като „дело”.	Спасени само чрез вяра – спасителната вяра винаги се придружава от покаяние.
Сигурността за спасението идва от съветника, използвал обещанията на Бог и обявявил новоповярвалия за спасен.	Сигурността за спасението идва от Святия Дух, приложил Библейските обещания върху съзнанието и предизвикал променен живот.
Грешниците държат ключа в ръката си.	Бог държи ключа в ръката си.
http://www.whatisthegospel.org.uk

БОЖИЯТА МИЛОСТ

Как стигнах до тук?!
Аз, човекът, който знае три чужди езика, има две дипломи за висше образование, владее най-новите компютърни програми за работа в професията си – в килия без прозорец в ареста, на дюшек върху циментовия под, с износено одеяло, с кофа, вместо тоалетна за през нощта и с убийца-психопат до мен...

А у дома, разтревожен и паникьосан до смърт съпруг и две малки деца.

...

Тогава недоумявах, но сега знам. Това беше Божията милост за мен.

Само малко повече от две години преди това, във влака  София – Кардам за първи път ми говориха за Бог. Този ден  бях взела последния си държавен изпит за втората специалност. Това беше най-депресиращият ден в живота ми. Току-що бях изпълнила последната точка от целите, които си бях поставила в живота. На 27 години имах семейство с две деца и жилище. Освен руския и немския от училище, бях научила сама и английски език. Имах техническа специалност от гимназията – трети разряд електротехник и още една техническа  специалност от завода, в който работех, преди да вляза в института. Можех да работя на компютър и владеех AutoCAD 3.2, което за 1990-та година беше нещо много ново и рядко. Имах две специалности – Архитектура и Международни Инженерингови Отношения. Имах и работа в Проектантска Организация в Добрич, а съпругът ми учеше. Беше мой ред да издържам семейството, докато и той си вземе дипломата.
Мислех си, че това ще е най-щастливият ден в живота ми, а се оказа най- ... празният.
Когато си живяла на много високи обороти години наред, с дневен ред по списък, по часове, учейки една специалност редовно, втора вечерно и същевременно си родила и отгледала две деца с две години разлика, вземайки максимума от възможностите за квалификация от столицата, някак очакваш, като свърши всичко да се зарадваш поне...
Но всичко, което усещах беше ОГРОМНА ПРАЗНОТА. Сякаш животът ми беше отишъл до края си и не знаех какво да правя от тук нататък.
Имаше време до тръгването на влака и реших да отида на кино. Надявах се, освен времето да запълня и празнотата в мене. Уви, попаднах на  "Конан варварина" и след 2 часа гледане на насилие и реки от кръв, излязох още по-депресирана...

Ако само знаех, че Бог беше изпратил някого да ми помогне да запълня тази празнота с единственото, което може да я запълни, нямаше да се противя тогава и вероятно щях да си спестя много, много тревоги и нещастия...

Качих се във влака и в купето имаше две деца – тийнейджъри, които много разпалено ми говореха за Бог, за Исус и за вярата си.
Не си спомням какво точно им отвръщах, но от позицията на човек, изпълнил всичките си житейски цели, преди да навърши 30, се държах малко арогантно с тях. Но това, което определи събитията през следващите години от живота ми, беше едно мое много арогантно изявление. Не спрямо децата, които ми говореха, а спрямо Бог.

Казах:
"Няма никакъв бог! Поставяш си целите, полагаш усилия и постигаш целите! Всичко зависи САМО от мен!"

Ето това беше истинската причина да се озова в ареста. Когато предизвикаш Бог, трябва да си достатъчно смел да си понесеш последствията...
Бях поставена в ситуация, където НИЩО не зависеше от мен...

Е, не бях смела. Бях в недоумение. Мислех, че е станало недоразумение и когато всичко се изясни, даже ще ми се извинят...
Наивница!
След седмица в ареста, най-после ме транспортираха до Русе, където беше заведено следственото дело. Там отново ме поставиха в ареста, но за щастие беше за кратко – полицаите ме бяха предупредили, че имало краста и аз не смеех нито да седна, нито да пипна каквото и да било.

О, Бог има чувство за хумор! Особено към такива, като мен, с велико мнение за себе си!

Споменах ли вече, че бях ужасно наивна?
На този разпит направих толкова много наивни грешки от липса на знание и опит, че ми отне 7 години да се оправям с последствията.
Казах си, като добро момиче, каква заплата съм получавала, когато бях на гурбет в Германия. Подписвах се точно, където беше пръста на следователя, без да внимавам, дали остава свободно място на листите с показанията ми. Разказах с най-големи подробности как и защо се бях озовала на грешното място, в грешното време, с грешните хора...
Бях разбрала, че са ме призовали, като свидетел, какъвто наистина бях, но след като не са ме намерили на адреса по паспорт и разбрали, че съм в чужбина, са ме обявили за общонационално издирване. Нямам идея колко усърдно и национално са ме издирвали, но след като се бях върнала от Германия, цели три месеца си ходех свободно в Добрич, работех в центъра на града и никой не ме потърси!

Тогава наивно си мислех, че хора, като следователи и прокурори не са способни на лъжи, и мръсни постъпки, а какво да говорим за корупция!

Дори, когато следователят си поиска подкуп почти в прав текст,  за  себе си, за прокурорката и за хонорара на най-скъпия адвокат в Русе, аз пак се надявах, че всичко е едно ужасно недоразумение!

Платих най-големия размер парична гаранция от всички обвиняеми по делото и ме пуснаха.

Още на първото заседание разбрах, че показанията са ми били допълнени от следователя със "самопризнание" за "вината" ми. Поисках експертиза за това, но адвокатът ми, който, като по-късно разбрах, беше в комбѝна със следователя и прокурорката ме разубеди, защото било безсмислено...
Разбрах, че едно от главните действащи лица в цялата история дори не беше свидетел по делото. А точно той беше страна в сделката и беше подписал и двата документа, с които беше извършена документна измама в особено големи размери.

И аз, която наистина бях на грешното място, в грешното време и с грешните хора, изведнъж се оказах обвиняема по дело за документна измама, с обвинение за помагачество по член от НК, с наказание от 10 до 20 години затвор?!?!

А аз бях абсолютно никой в цялата игра! Бях изпратена в командировка от фирмата, в която работех, като бизнес-секретарка, за да се убедя, че стоката, която предлагаха на шефовете ми наистина съществува.
Така се оказах в една хотелска стая в Плевен, където две фирми, едната продавач, другата купувач, си подписаха фактура и приемо-предавателен протокол, без да има реално плащане и реално приемане и предаване на стока.
Документите били необходими за да се получи банкова гаранция за едни милиони левове.
И тъй като моята задача беше да видя стока с очите си, "продавачът", който се оказа всъщност посредник, ме "влачеше" със себе си, защото единият от шефовете ми беше син на човек, за когото се знаеше, че е платежоспособен.
Така се озовах в тази фатална хотелска стая, заедно с още една дама, като мене, чиято задача също беше да се увери в реалното съществуване на стоката.
"Продавачът" си носеше пишеща машина и след като оформиха фактурата, решиха да съставят и приемо-предавателен протокол.
Тъй като бяха важни особи, знаейки, че съм секретарка, пък и като най-млада, накараха мен да пиша на машината.
И тук, за първи път в живота ми, една от малкото мои неспособности ми помогна. Аз не можех да пиша на машина. Във фирмата пишех на компютър, използвайки фонетичната подредба за кирилицата. И когато застанах пред пишещата машина, започнах с много бавна скорост, само с два пръста да търся клавишите, със съответните букви. Поради напрежението и притеснението, че всички бяха вперили поглед в ръцете ми, аз съвсем блокирах. Представяте ли си срама – бизнес-секретарка, а не може да пише на машина!

Успях мнооого бавно и мъчително, под диктовка да напиша само заглавието – "Приемо-предавателен протокол".
Тогава "продавачът" не ме изтрая, взе си машината, написа останалото и двете страни подписаха и този документ.
Тъй като човекът владееше машинописа и пишеше бързо, имаше много ясна разлика между написаното от мен и от него. Отдалеч си личеше, че е писано от различни хора.

Стока, естествено не видяхме, но с тези два документа, двете страни някак успели да изтеглят от банката 9,6 милиона лева.

Нямам идея колко и на кого са плащали, но имаше нещо ужасно сбъркано в цялото дело:

"Купувачът", чийто подпис беше върху двата документа, с които беше извършена измамата, дори не беше свидетел.
"Продавачът", който имаше 5 предишни присъди за документна измама, се оказа, че имал нужда, точно от моята помощ, за да извърши шестата си документна измама и аз съм била съставила единия от документите.
Прокурорката наруши НПК, като посочи на плевенския банкер мен, за да ме разпознае, като участник в измамата. Но горкият човек, въпреки, че беше уплашен – парите бяха взети от неговата банка – наистина не ме беше виждал и слава Богу, не излъга, въпреки настойчивостта на прокурорката. Каза, че никога не ме е виждал през живота си.

Въпреки ужасната ми наивност, все пак разбрах, че целта беше да ми вземат парите от гурбета.
От работата си в Германия се върнах със спестени 7000 DM. Но тези пари бях изкарала с много и извънреден труд, далеч от семейството, от децата си и нямах никакво намерение да ги подарявам на някакви изнудвачи, пък били те и следователи, прокурорки и адвокати!

Вярно е, не бях от щедрите, но тук скъперничеството ми нямаше нищо общо! Не бях виновна и бях убедена, че истината ще излезе наяве и справедливостта ще възтържествува!
Даже имах смелостта да се конфронтирам с прокурорката, която беше писала явни  лъжи в обвинителния акт, без никакви доказателства!

Оооох! Казах ли вече, че съм ужасна наивница?

Каква справедливост, какви 5 лева?
Та в комбѝната за вземането на парите ми участваха ключовите хора, от които зависеше съдбата ми – адвокат, следовател, прокурорка. Единствената ми надежда беше поне съдията и съдебните заседатели да не са включени в играта.
За щастие, не бяха! Върнаха "купувача", като обвиняем, разбраха съшитите с бели конци лъжливи обвинения, но...
Едната съдебна заседателка катастрофирала и смениха съдебния състав на делото.
Новият съдия беше ужасно зъл и глупав човек.

Отново се озовах в безизходна ситуация, където НИЩО не зависеше от мен...

Изгарях от гняв и безсилие. Не мога да опиша с думи омразата и яростта, които изпитвах към тези хора.
Не можех да спя и всяка нощ си представях как отивам в домовете на следователя и прокурорката с един ятаган и им режа главите. (Добре, че не знаех къде живеят! Пък и ятагани, нещо не се продаваха по магазините...)

Над мен висеше опасност за присъда от 10 до 20 години затвор. Сумата на измамата беше голяма и всички прогнозираха максималния срок – 20 години. Законът не специфицираше до каква степен може да си помогнал – ако решат, че си помогнал, отговаряш наравно с извършителя. Дори да не си получил никакви финансови облаги.

Стресът ми се увеличи до такава степен, че вече си мислех, че ще полудея, или ще получа инсулт. Всеки път, когато получавах призовка, не знаех, дали няма да обявят присъдите и директно да ме вкарат в затвора.

Планирах живота си от дело до дело. За да не се побъркам от гняв и омраза, се опитвах да се изтощавам с работа. Когато нямах много работа, учех нещо. Например италиански език. Не че ми беше необходим, но трябваше умът ми да е зает с нещо друго освен, с мисли за отмъщение и рязане на глави! За един месец изучих учебника, който беше предвиден за една учебна година.

Осъзнавах, че не мога да разчитам на никого да ми помогне, освен... на един Бог, в когото даже не вярвах..

Започнах да ходя всеки ден в правослвната църква и да паля свещи. Молех се пред различните икони и все забравях как е правилно да се прекръстя. Влизах там, интуитивно осъзнавайки, че ако някой може да ми помогне, то това би могъл да бъде Бог. Но дали изобщо съществуваше?
Бях до такава степен пълна с "научни" знания, че нямаше никакво място за вяра в Бог в ума ми. Само интуицията ме водеше отново и отново да търся този Бог, който единствен, може би, можеше да има власт над представителите на съдебната система в посткомунистическа България.

Мислех си, че там, в православния храм, бих могла да си поплача, защото никъде другаде не можех. Дори у дома. Мъжът ми беше по-стресиран и от мене от мисълта, че може да остане сам с две малки деца в оскъдицата и недоимъка. Беше 1993-та година. Цяла година ходех и търсех Бог в православния храм. Плачех, молех се, палех свещи, кръстех се...
Никакъв отговор...
Една жена в храма, виждайки ме, че плача, ми каза, че заслужавам това, което ми се случва...
Помислих си, вярно е, че не съм извършила това, за което ме обвиняват, но може би съдбата ме наказва за други мои грехове. А аз имах такива. Дори с атеистичния си ум осъзнавах, че съм съгрешавала. И то не веднъж. И то не малко.

Трябваше ли да се примиря? Глупости! Как ще се примиря да лежа в затвора, за нещо, което не съм извършила!

Затова се молех с тази молитва: "Боже, ако Те има, само Ти можеш да ме избавиш."

...

На моя приятелка беше починала дъщеричката на 17-годишна възраст от рак. Беше съсипана от мъка... А аз се съсипвах от гняв, стрес и вътрешна борба. И двете имахме причина да се съсипваме.

Но каква беше изненадата ми, когато я срещнах и моята приятелка вече не изглеждаше съсипана. Стана ми интересно какво се беше случило и тя ми разказа, че срещнала едно момче, на гроба на дъщеря си, което ѝ говорело по същия начин като нея – за Бог. Промяната беше видима, затова приех поканата ѝ да се срещна с момчето, за да каже и на мене за Бог.
И така, две зрели жени, майки, седим и слушаме, като първокласнички едно момче, много по-младо от нас да ни учи за Бога. На нея можеше да ѝ е син, а от мен беше десетина години по-младо. Най-после някой да ми каже нещо за този Бог, когото търсех безуспешно цяла година!
Имах много въпроси. Момчето не можеше да ми отговори на всички, особено на "научните", но ми даваше книги, които поглъщах жадно. В тези книги имаше цитати от някакво евангелие, за което не бях чувала. Поисках от момчето да ми каже какво е това евангелие, за което се говори в книгите и ако може да ми даде да го прочета. Даде ми малка оранжева книжка – "Евангелие по Лука".
После ми подари и Нов Завет. В този Нов Завет пишеше неща, които определено ме смущаваха. Дали беше задължително да се живее по това, което пише там? Ако беше така, струваше ми се обсолютно невъзможно.

Веднъж, в разговор, споделих, че вече три поколения подред, някак почти едни и същи неща се случват на хора от нашето семейство. Способни сме, умни сме, трудолюбиви сме, изкарваме пари, но се случва нещо и попадаме в някакъв капан и хайде всичко отначало. И все става въпрос да ни вземат парите, които сме изкарали с труд.

Момчето каза "Това е проклятие. Искаш ли да се отървеш от него?"
Че как да не искам!
Даде ми да чета една книга за благословението и проклятието, в края на която имаше молитва.
Признавам си, че съм се молила стотици пъти с тази молитва, но когато стигнех до изречението, че прощавам на всички, които са ми сторили зло, изговарях думите, но сърцето ми се изпълваше с гняв и негодувание. Не можех да им простя. Не ИСКАХ да им простя.

Купих си Библия. Беше от фототипните издания, в стар стил и със стари букви, но бързо ѝ свикнах. Четях я с настървение. Четях и подчертавах с цветни химикали и моливи. През цялото време търсех неща, които да се отнасят до мен, за моята ситуация, за разрешаване на моя проблем. Учудвах се, как някои псалми много пасваха на това, което ми се случваше. Някои направо сякаш бяха написани за мене. Ами Христос? Той също беше обвинен несправедливо. Даже беше осъден несправедливо и убит несправедливо!
Не знам как точно се случи, но в резултат от четене на Библията, в един момент спрях да виждам следователя и прокурорката, като едни огромни чудовища, които искат да ме смачкат, като хлебарка. Изведнъж ги видях толкова малки, че можеха да се съберат в дланта ми. От устата ми излязоха едни думи, които и сама не знам, как съм запомнила, че и да ги кажа: "Господи, прости им, те не знаят какво правят." И после си затворих дланта и си ги сложих, все едно в джоба.

Следващия път, когато прочетах прословутата молитва за спасение и за освобождение от проклятие, когато стигнах до изречението, където трябваше да простя на хората, които са ми сторили зло... осъзнах, че наистина съм им простила!

Това, което се случи в този момент беше ОСВОБОЖДЕНИЕ.
Изведнъж, тази огромна тежест в гърдите ми, която се беше загнездила там от началото на делото, ПАДНА!
Вече я нямаше. Можех да дишам! Можех и да полетя, сякаш, ако бях поискала! Цялото ми тяло започна да вибрира. Леглото, пред което бях коленичила, също. За миг си помислих – земетресение ли има?

Споделих преживяването си с момчето и той беше много въодушевен. Поисках да отида в църквата, където ходеше той. Някак си исках повече от това, което бях вкусила.
Там ме приеха с такава любов, която не очаквах някой да прояви към човек, обвинен в престъпление, заслужаващо 20 години затвор...

Новорождението ми се случи по-късно, още не бях узряла за него тогава. Но когато се случи, първото нещо, което осъзнах беше, че  вече не ми харесват и не ме привличат неща, които преди са ми харесвали.

Това, което си мислех, че беше най-голямата трагедия в живота ми, се оказа, че доведе до най-хубавото нещо, което се е случило в живота ми – БОГ.

После времето започна да тече някак по-бързо. Стресът все повече отстъпваше на мира в сърцето ми, когато получавах пордената призовка. Докато стигнах до момент, в който даже се забвлявах на заседанията на делото.

Въпреки ремата, въпреки видението, което имах, с които Бог недвусмислено ми беше дал уверение, че ме е избавил, когато дойде денят за произнасяне на присъдите, страх нахлу в сърцето ми. Започнах веднага да се моля и както се молех, започнах да се смея.
Вече знаех изхода от делото.
Отидох в съда, заедно с новия си адвокат, който беше възрастен и не беше много в час, но аз знаех, че така или иначе нищо няма да зависи от него. Всеки път, обаче му говорех за Бог.
Преди произнасяне на присъдите, той ми каза "Хайде да видим сега, този твой Бог, на когото толкова се надяваш, дали ще те отърве!"
"Аз знам, че ще ме отърве!" – казах аз и сама се учудих на увереността си.

И така, на петата година, на първа инстанция – оправдателна присъда.
На шестата година, на втора инстанция, оправдателната присъда – потвърдена.
На седмата година, Върховен съд – делото срещу мен прекратено, поради липса на престъпление.

Служебният адвокат, когото ми бяха назначили, ме попита дали не искам да съдя държавата за неправомерно задържане и пребиваване в ареста.
Спомних си килията без прозорци, дюшека върху циментовия под, прашното одеяло, кофата, вместо тоалетна, циганката на дюшека до мен, която заедно с брат си беше пребила едно момче до смърт за 10 лева. Спомних си ареста в Русе със заразата от краста...


Не, не  исках да съдя държавата. Радвах се че всичко това най-после приключи. Не исках никога вече да се повтори.


Всичко ужасно, което ми се беше случило последните седем години, беше всъщност, израз на Божията милост към мен и ме беше довело до точката във вярата, от която нямаше връщане назад. Аз вече не само вярвах, аз преживявах Бог.

Само стоях и наблюдавах, как Бог нарежда и размества обстоятелства, събития, хора, така че да стане точно това, което Той е поискал да стане.

Съученикът ми, у когото отсядахме понякога, когато ходех на дело в Русе, беше много притеснен за моето религиозно "залитане" и ми каза веднъж  "Не може ли след като ти се реши проблема с делото, пак да си станеш същата, както преди?"
"Не, не може!" – отговорих аз.
Така и не повярва в Бог, въпреки чудото, което се случи пред очите му с победата в делото, въпреки изцелението на дететто му, което Бог извърши, а прогнозите бяха, че няма да преживее шестата си годинка.
Стана представител на Мерцедес в София – голяма работа! Прекалено важен, за да обръща внимание на такива "глупави и смешни" неща, като вяра в Бог...
Отдели се от семейството си и една сутрин го намерили мъртъв. Почина преди да навърши 40 от инфаркт. Също като баща си и майка си. И те не доживяха 40-тата си година. Може би и в неговото семейство също е имало проклятие. А синът му, за когото се молих, когато беше малко момченце със силна астма, сега е жив и здрав.

Божията милост е единственото нещо, което Бог не отказва, когато Му я поискаш.
Аз можех да бъда като моя съученик – горда, важна, арогантна, успешна, по светските стандарти и ... без Бог, без Неговата милост. Можех и да съм мъртва, като него...
Кой би могъл да предположи, че да те затворят в ареста е ВИСША проява на Божията милост!
Защото, как иначе бих могла да разбера, че принципът, който е действал през целия ми живот до тогава, че всичко зависи само от мен, не е абсолютен.
Как иначе щях да разбера, че само Бог е абсолютен?
Всъщност, във всеки момент от живота си можеш да попаднеш в ситуация, където НИЩО не зависи от теб.
Дали тогава ще се сетиш да поискаш милост от Единствения, който може да избавя от безизходни ситуации?

Понякога Божията милост идва до нас замаскирана, като най-голяма трагедия и едва след години успяваме да я видим зад маската и да я оценим.

Благодаря Ти, Господи за Твоята милост!
Благодаря Ти, че ми даде възможност да Те намеря, да се уверя в Твоята сила да избавяш, в Твоята мощ, в Твоята власт над всички ситуации и обстоятелства!
Благодаря Ти, че ми даваш възможността и великта привилегия да Те преживявам.

ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ

Измамата е основното оръжие на противника. Да разпространява лъжи за Бог, да представя Бог, като нещо подобно на нас, или на самия сатана е една от най-старите му и успешни стратегии.
Една от лъжите за Бог е, че Той бил несправедлив съдия.

Чували ли сте този въпрос:

"Ами какво е станало, или какво ще стане с хората, които никога не са чули за Исус Христос? В ада ли ще отидат?"

Обикновено този въпрос се задава от хора, които се самоопределят, като атеисти и обикновено грижата им изобщо не е за тези, които никога не са чували за Исус. По-скоро търсят дали случайно няма някоя вратичка, някаква врътка, завойче, така че да заобиколят кръста на Исус Христос, или да си намерят оправдание за непокорството си.

Този отговор е за тях и за тези, на които този въпрос е задаван.

Е, Бог се е погрижил до ВСИЧКИ обитатели на земята да достигне вечното благовестие, така че никой да няма извинение пред Бог!

Какво гласи вечното благовестие?

Откровение 14: 

6 И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.
7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

За разлика от Благовестието на Царството, което проповядваше Исус докато беше тук, в плът и което заръча на нас да проповядваме на всяка твар и до края на земята, вечното благовестие е от сътворението, докато съществуват обитатели на земята – "за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде".
Това означава, че независимо от нас, на които е поверено Благовестието на Царството, това вечно благовестие достига директно до обитателите на земята – до ВСЕКИ народ, до ВСЯКО племе до ВСЕКИ език  и до ВСИЧКИ хора.
Няма значение, от кой народ са, от коя държава, от кое племе в джунглата са, на какъв език говорят! Просто НИКОЙ не е пропуснат. Всички са наясно с това вечно благовестие:

Римляни 1: 

19. Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. 

20. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.

Знаете ли, че според статистиката, атеистите не са повече от 2-3% от цялото население на земята?
Всички останали, или вярват в някаква форма на божество, или са агностици – допускат, че може и да има Бог.
А за тези 2-3%, Словото казва, че лъжат! Не е вярно, че не виждат вечната сила и божествеността на Бог. Те просто избират да не се съобразяват с Него, като с БОГ:

21. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи

И не само те, обаче. Всички, които виждат вечната сила и Божественост, а те са наистина ВСИЧКИ, и не се отнасят с Бог, като с БОГ, страдат от несмислено и помрачено сърце.

(Няма да казвам, че в това състояние са и хора, които се наричат с Божието име, защото ще се отплесна в съвсем друга тема.)

Толкова за нечулите за Исус!

Те ВСИЧКИ са разбрали за Бог!

Какво е основанието за такова дръзко твърдение?

Първо – Творението! От всичко, което ни заобикаля, което е на земята, в морето, в небето, във вселената, което вътре в нашите перфектни биологични машинки-тела, "компютърната" програма, която е във всяка наша клетка и в зародиша – от всичко това Божията сила и божественост се вижда ясно и разбираемо!

Второ – нашият ум (не мозък), който Бог е сътворил така, че да МОЖЕМ да виждаме ясно и да разбираме Неговата вечна сила и божественост.

Трето – нашият дух, който Бог е поставил вътре в нас, в който остана желание да се покланяме на Бог, защото бяхме сътворени с тази цел – Той да е наш Бог и ние да сме Негови хора. Бяхме създадени за това взаимоотношение. Затова у човека има тази огромна празнина, във формата на Бог, защото, като решихме да извадим Бог от нашата взаимовръзка, мястото Му остана празно...

Четвърто – Нашата съвест, част от духа ни. След като Адам и Ева вкусиха от дървото за разпознаването на доброто и злото, това разпознаване се предава от поколение на поколение. И как да не остави Бог тази способност – заради нея хората размениха привилегированата си позиция да бъдат близо, да са свързани с Бог! Поне тази божествена способност можеха да задържат...
Жалка размяна – Бог, срещу една способност, която нямаше никога да им потрябва, ако бяха останали с Бога.

Какво е вечното благовестие?

Вечното благовестие има три основни части:

БОЙТЕ СЕ ОТ БОГА!
ВЪЗДАЙТЕ НА БОГА СЛАВА, защото Той ще съди!
ПОКЛАНЯЙТЕ СЕ НА БОГ, който е направил небето и земята, морето и водните извори!


"Ама как може това да е благовестие?" – Би попитал някой – "Как да ВЪЗдаваме слава на Бог, който ще ни съди? Все едно да Му благодарим, че ще съди! Как това да е добра новина? "

Една новина никога е може да бъде оценена, като добра, ако не е в контекста и в контраста на лошите новини.
Никога няма да се зарадваш, че някой ще ти даде ключ, ако този ключ не е от килията за осъдените на смърт, в която си ти.

И така, лошата новина ВИНАГИ е ЧАСТ ОТ БЛАГОВЕСТИЕТО. Иначе никой не би го оценил, като блага, добра вест!
Това е лошата новина – Бог ще съди! 
Тя е лоша, обаче само за тези, които не Го признават за БОГ. Останалите, които се боят от Него, даже Му благодарят, въздавайки Нему слава, че премахва и изолира всички, които замърсяват с нечистотата на нечестието си Неговото Творение.

Това е предупреждението – Страхувайте се от Него! Треперете!

В тази част, Вечното Благовестие и Благовестието на Царството са идентични! (Матей 10:28)
Хората са в бунт и война срещу Бог и Той ще накаже непокорството им. (Ефесяни 5:6; Деяния 17:31; 1 Петрово 4:5; 2 Тимотей 4:1)



Бог е създал хората за СЕБЕ СИ. Човек Никога няма да намери смисъла на живота извън контекста на предназначението, с което е създаден – за Бога.
Ако човекът игнорира Бог, игнорира предназначението си. Ако човек живее за себе си, в тялото, което Бог е сътворил, на Божията планета, дишайки Божия въздух, използвайки Божиите ресурси и игнорира Бог, нехаейки за целта и предназначението, с което е създаден и роден на този свят, то този човек е БЕЗПОЛЕЗЕН за Бог. А мястото на безполезните неща е на СМЕТИЩЕТО.



Освен, ако човекът не бъде рециклиран в такъв, който е полезен за Бог, който функционира съобразно с предназначението, с което е създаден – да стане човек, принадлежащ на Бога, обичащ Бога, покорен на Бога, вършещ Божията воля, покланящ се на Бога! Изобщо – човек на Бога!

Добрата новина е – Ако вие, земни обитатели Му отдавате слава и Му се покланяте, както подобава на БОГ, отношението ви към Бог е наистина, като към БОГ, ще избегнете съда! Ще избегнете сметището. А за сметището се казва, не е крайното местоположение на непотребните и безполезните за Бога хора. То ще бъде хвърлено в едно огнено езеро, където е вечно мъчение.

И тук двете Благовестия се припокриват. Разликата е единствено, че в Благовестието на Царството е дадена практическта възможност за рециклиране на безполезните в полезни за Бога хора.

И тази спасителна възможност, това велико спасение е Исус Христос. А това благовестие почти няма човек, в момента на земята, който да не го е чул. Което е страшно, защото е едно от условията, които трябва да се изпълнят, преди второто идване на Исус Хрстос.


Но какво става с повечето обитатели на земята, към които непрекъснато тече ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ?

"Познаха Бога, [НО] не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи"

И после тръгва една "лавина":

22. Представяха се за мъдри, а станаха глупци 

23. и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги.

Не е възможно да задоволиш копнежа на духа да се покланя, като му издигаш подобия на разни творения. Колкото и да ги издигаш, колкото и ги раздуваш във въображението си, те ще си останат незабележими прашинки в огромната празнина, останала от липсата на Бог.

24. Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях, 

25. те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин. 

26. Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. 

27. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие. 

28. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,

Ние си мислим, обикновено, че Бог наказва хората ЗАЩОТО вършат такива неща. Но Павел ни казва тук, че това, че те вършат тези неща, е въщност тяхното наказание.

Те ПРЕДПОЧЕТОХА  да се покланят на какво ли не, измислено и лъжливо нещо, но не и на Бог! И Бог ги остави да правят това, което предпочитат. Това означава "Бог ги предаде на нечистота".

Кой каза, че човекът нямал свободна воля?

"И ПОНЕЖЕ ОТКАЗАХА да познаят Бога, БОГ ГИ ПРЕДАДЕ на развратен ум да вършат това, което не е прилично."

Чрез ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ им беше дадено право на избор! Видяха ясно в Творението Божията вечна сила и божественост! Разбраха, осъзнаха с ума си, че Бог съществува! Усетиха в духа си, копнеж да Му се поконят, и осъзнаха със съвестта си, че ако не го направят, ще умрат отделени завинаги от Бога!

След всичко това, те имаха избор. Да ПОИСКАТ да познаят Бог, или да ОТКАЖАТ да Го познаят.

Няма нито един човек, съществувал по лицето на земята от сътворението и няма и да има нито един такъв, който да ПОИСКА да познае Бог и Бог да не му се изяви! 

Няма значение къде и кога живее. от кое племе е, какъв език говори, щом е човек, обитател на земята, ПОИСКАЛ да познае Бог, Бог ще му се изяви! Дали чрез ангел, дали чрез видение, дали чрез сън – но ще му се изяви! 

Това е целта на вечното благовестие! 

Да призовава хората да се боят от Бога и да Му се покланят:

"Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото ... Той ще съди!"

А тези, които ОТКАЗВАТ да Го познаят, "Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично."

29. изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба 

30. клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си 

31. безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; 

32. които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат”

ПРИ ВСЕ ЧЕ ЗНАЯТ Божията справедлива присъда – смърт, вечно отделяне от Бог, от източника на живота!

Не само че вършат престъпления, но и одобряват онези, които ги вършат!

Въпреки, че знаят, че това което вършат е престъпление пред вечния Бог, което ще им докара смъртна присъда, те го вършат явно, без да се крият и даже се гордеят с това – одобряват и останалите, които вършат същите престъпления!

Защо?

Божията справедлива присъда

Божията присъда е справедлива, не само заради грешната и нечестива природа на хората, но и заради техния избор да действат в съответстви е с нея:

Исая 26:10
Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

Бог е справедлив съдия! Никога, никога няма да осъди никого несправедливо!

Римляни 3: 

5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря). 

6 Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

Който е вникнал във вечното Благовстие, е придобил начална доза мъдрост, защото страхът от Бога е началото на мъдростта:

Еклесиаст 8:5
Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

Бог ще съди хората, чрез Исус Христос, според техните дела – до колко те са съответствали на това, което са знаели, че е добро, или зло.
Но няма нито един човек, който да не е разпознавал добро и зло. Плодът на дървото е в нас, откакто го ядоха Ева и Адам.

Деяния 17: 

30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, 

31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

Ако са знаели, чрез съвестта си, че да откраднат, да наранят, да убият е лошо – ще бъдат съдени, според това си знание.
Ако са знаели само 10-те Божи заповеди, ще бъдат съдени според това, дали са ги спазвали.
Ако са знаели само пет, три, или една от тях, ще бъдат съдени според това, дали са спазвли тези заповеди, които са знаели.
Книгата Йов ни дава това разбиране. Който знае какво е добро и го върши е оправдан пред Бог. Който не го върши – остава виновен.

Това, че Бог не държи сметка за "времената на невежеството" се отнася само и точно, за тези, които не са чули за Исус Христос.

Те са хората, до които наистина никога не е достигнало Благовестието на Царството по никакъв начин – тези, в мюсюлмански страни, без достъп на информация отвън, на изолирани острови, в джунглите, на недостъпните за цивилизацията и недостигнатите с Евангелието места. (Макар да е имало в миналото много такива, сега вече може да се каже, че почти няма.)

Но в Словото се кава, че имаше хора, на които Бог беше им Го изявил, преди Исус да дойде на земята и те Го поздравиха отдалеч. (Евреи 11:1-13)


На патриарсите Авраам, Исаак и Яков, както и на народа на Израил, Бог изяви Благовестието на Царството, макар и частично, чрез пророците (Евреи 1:1) и им даде Писанието, което сочеше към Спасителя. (Йоан 1:45; 1 Петрово 1:10-12)


За кого НЕ се отнася съденето според знанието?

За всички които са чули Благовестието на Царството.

За духовете на тези, непокорните, преди потопа – на тях Исус отиде лично да им проповядва, докато тялото Му беше за три дни в гроба. (1 Петрово 3:18-20).


НО на всички, които чуват Благовестието на Царството – Бог заповядва да се покаят. (Деяния 17:30)

И всички земни обитатели ще застанат пред този съд:

Откровение 20: 

11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. 

12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

И ще бъдат съдени според делата си, по написаното в книгите.

И така, скъпи загрижени за тези, които не са имали възможност да чуят за Исус – не се притеснявайте повече за тях.

Те ще бъдат съдени, по това, което е написано в книгите, че са знаели, че е добро, или зло и дали са вършили делата си, дали са живели според това си знание.

Всички ще присъстваме на този съд и всички ще се убедим, че няма да има НИТО ЕДНА неправедна, несправедлива присъда!

Нека по-скоро да се убедим за нас самите, дали сме се покорили на заповедта на Бог, отправена към всички, които чуват Благовестието на Царството – да се покаят.

Оставете на Бог да мисли за останалите, които не са могли да чуят никога за Исус. Те са Негова грижа, не ваша!
Единствената ви грижа е за съдбата на вашата душа!

Бог не държи бележка за времената на невежеството, НО СЕГА ЗАПОВЯДВА НА ВСИЧКИ ХОРА, НАВСЯКЪДЕ ДА СЕ ПОКАЯТ!

"Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,"

Защо?
Защото всички хора са в бунт и война срещу Бога и нямат никакъв шанс срещу Него, който държи в Своята власт дори следващата им глътка въздух. Най-голямото безумие – да се разбунтуваш срещу самия БОГ, твоя създател, Създателя на всичко!
Само осъзнаването на това безумие може да ги накара да се убоят от Бога. А то става, когато Бог им се открие със Своята Святост.

Единственото им спасение е да се предадат, да капитулират пред Него, да сключат мир с Бога. И тъй като са станали противници на самия БОГ, а те са несравнимо по-малки, по-слаби и по-немощни от Него, Той е определя условията за капитулация и за сключване на мир.

Не става вече по никакъв друг начин.

Само чрез вяра в Исус Христос, Божият Син, който слезе в плът на земята, прие образ на човек и умря на кръста, поемайки наказанието за бунта, престъпленията и грховете на хората, така че тези, които са били врагове на Бог, сега, в Исус да бъдат примирени с Отец – да са в мир с Него, да бъдат освободени от плен, от робството на греха.
И след три дни възкръсна, за да могат и тези, които са умрели заедно с Него, идентифицирайки се с Неговата смърт, чрез вяра и да възкръснат заедно с Него, с Неговото възкресение, пак чрез вяра, за да не живеят вече живите за себе си, а за Този, който за тях е умрял и възкръснал.
За да могат не само да преминат  на страната на Бога, но и да бъдат осиновени от Отец в Исус Христос.

Това е Благовестието на Царството, накратко.

Бог е Б О Г !!!

Стахувайте се от Него!
Отдайте Му слава, че е справедлив съдия!
Поклонете се на Създателя на всичко.

ПОСТЪТ ПРИ СВЕЩЕНСТВОТО НА ЕЗДРА

Относно общонационалния пост.
Свидетели сме на няколко такива поста в Словото.
На ниневийците, след предупреждението на Йона, че Бог ще ги погуби.
На юдеите по времето на цар Йосафат, когато големи множества моавци, амонци и сирийци бяха тръгнали срещу Юда.
На юдеите от персийската империя, по времето на царица Естир, отново постът беше заради заплаха за живота им.

ПОСТ ПОД ЗАПЛАХА

Постовете при Йосафат и при Естир бяха под заплахата на външен враг и Бог даваше категорична, свръхестествена, изумителна, триумфална победа на юдеите.

Но при ниневийците, заплахата беше от самия Бог, от Неговото наказание. В този случай, след поста и покаянието им, Бог отмени наказанието им, за дълбоко разочарование и тъга на Йона.

На две места в Словото Бог призовава към пост и покаяние Своите хора, та дано послушат и да отмени наказанието им с Вавилонското робство, за което ги е предупреждавал многократно, чрез пророците Си.
В Йоил призивът е троен – на три пъти Бог призовава хората Си да се покаят, та дано избегнат нашествието на Разрушителя...
В Еремия, хората, които бяха разбрали за наказанието от Господ, тези, на които книгата на пророчеството беше прочетена в храма, свикаха пост и призоваваха всички, които идваха в храма в Ерусалим също да постят, да се молят и да разнесат този призив към градовете на Юда. Някои от първенците разбраха, че работата е сериозна и се уплашиха, но когато отидоха при цар Йоаким с книгата на пророчеството, той я сряза и я хвърли в огъня...
Постът не можа да обхване целия народ. Беше частичен. А самият глава на народа отхвърли предупреждението с презрение.

Наказанието все пак ги постигна. Юда падна, много от хората бяха отведени в плен, а храмът беше разрушен и съкровищата ограбени и занесени във Вавилон...
Но можеше и да не е така...


Всички тези постове бяха под пряка заплаха за съществуването на народа.
Днес, срещу нашия народ също тегне заплаха за съществуването ни. Но тя не е пряка и все още не я виждаме, като реална.
Но тя тегне.
Има хора, които я виждат обаче...
Трябва ли да свикваме по тази причина пост и молитва?
О, да!
До колко е реално изпълнимо? Мисля, че когато Святият Дух разпали истинския Огън на Бог, никой няма да се чуди трябва ли, или не трябва да постим и да се молим.

След това, може би трябва да се опитаме да разберем защо се пости  и какъв е ефектът от истинския пост.

Това, което ме впечатли, когато изследвах темата за поста в този аспект, бяха две събития,
И двете са след Вавилонския плен и двете са под свещеничеството на книжника Ездра
Едното е в книгата Ездра, а другото, в книгата на Неемия.

ПОСТЪТ ПРИ РЕКА ААВА

Ситуацията е следната. Вторият храм вече е построен, като указ за полагането на основите му е даден още от Кир. По времето на Дарий се издирва и намира храмовото съкровище и се събират дарения за довършаването на храма. Също така са призовани и свещениците и левитите, който иска да се върне в Ерусалим. Но чак по времето на Артаксеркс, Ездра организира връщането на на храмовото съкровище, на свещеници и левити, защото в храма не достигат служители. И така, събрани при реката Аава, Ездра преглежда хората и вижда, че няма нито един от Левиевите потомците. Налага се да прати хора да убеждават левитите да се върнат в Ерусалим и да служат в храма.
В резултат на това, идват 258 левита.
Тогава Ездра прогласява пост в стана, където само мъжете са 1836 човека.

Ездра 8:21 Тогава прогласих пост там при реката Аава, ЗА ДА СЕ СМИРИМ ПРЕД НАШИЯ БОГ, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот. 22 Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: РЪКАТА НА НАШИЯ БОГ Е ЗА ДОБРО НА ВСИЧКИ, КОИТО ГО ТЪРСЯТ, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
23 ПОСТИХМЕ, прочее, и МОЛИХМЕ СЕ на нашия Бог за това, И ТОЙ НИ ПОСЛУША.

Само си представете какво става. Една немалка група юдеи, може би около 8-9 хиляди с жените и децата, са се събрали на стан до реката Аава, готови да тръгнат към Ерусалим по един много опасен път, след като са събрали дарения злато и сребро и провизии от цялата империя за храма и служителите му и с цялото храмово съкровище. Всички в империята знаят за това преселение на тази неголяма група хора, съставена от свещеници, левити и семействата им.
Една невероятно тлъста и лесна плячка за разбойници по пътя!

На всичко отгоре, Ездра го е срам да поиска охрана от царя, защото вече е декларирал пред него:
"РЪКАТА НА НАШИЯ БОГ Е ЗА ДОБРО НА ВСИЧКИ, КОИТО ГО ТЪРСЯТ, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят."
Е, сега ще трябва наистина да уповават САМО на милостта на Бог.
Разбира се, че се страхуваха за живота си. В естеството, такова пътуване си беше чиста безразсъдна авантюра. Нищо чудно, че Ездра трябваше да ги събира почти насила. С това пътуване рискуваха живота си и живота на децата си. А на всичко отгоре, Ездра не беше поискал охрана!

Представете си укорите, които се сипят върху Ездра от целия този народ, измъкнат от удобното си съществуване във Вавилон, където са си устроили живота, народили са си деца, орагнизирали са си поминък и сега, не стига че зарязват всичко това, ами и тръгват с цяло съкровище без нито един войник охрана! А и от тях няма нито един, който да владее оръжие.
"Оставят питомното и тръгнали да гонят дивото" – би казала народната поговорка. А след 70 години, повечето от тях дори не познават Ерусалим, те са родени във Вавилон.

Горкият Ездра! За него няма съмнение, че това е изпълнение на Божия план, той беше книжник, вещ в предписанията на Закона и знаеше много добре, че Бог ще бъде с тях в това пътуване. Затова толкова дръзко декларира пред Артаксеркс силата своя Бог. Но как да убеди народа? Оказва се, че да убедиш владетелите Кир, Дарий и Артаксеркс, да убедиш вавилонците, мидяните и персите да жертват за храма на Бога е по-лесно, отколкото да убедиш хората на Бога, определени да служат в храма, да отидат и да служат там. Хайде досега имаха оправдание, че храм няма. Но сега вече храм имаше.

На Ездра не му личи, но ако аз бях на негово място, щях много да се ядосам.

Този народ наистина имаше нужда да се смири пред своя Бог:
"Тогава прогласих пост там при реката Аава, ЗА ДА СЕ СМИРИМ ПРЕД НАШИЯ БОГ"

ПОСТ-СМИРЕНИЕ

Основата на нашите взаимоотношения с Бог е СМИРЕНИЕТО. Гласът на нито една молитва няма да се чуе в Небето, ако тя не идва от смирено сърце. Смирение, както пред Бог, така и пред останалите хора.
Смирението пред Бог е нещо подобно на това, да се разтопиш, като восък, престоявайки в Неговото присъствие, така че в течното ти състояние, Бог да те излее в каквато форма иска, в каквато форма е определил за тебе. Докато сме в твърдо, несмирено пред Бога състояние, няма никакъв шанс да паснем на формата, с нашето име на нея, да започнем да се движим в съдбата, служението, предназначението, които е Бог е определил за нас.
Свещта ще си остане твърда, докато огънят не я разтопи. Ако се боим от огъня, ще си останем същите, като преди. Но ако се предадем на огъня, това, което ще се получи от нас, няма да има нищо общо със старото. Знам, че тази аналогия е несъвършена, но целта ми е да намеря някаква илюстрация за това, как да се откажем от нашите идеи за това, как да служим на Бог и да се оставим в ръцете на Грънчаря, Той да ни извае такива, каквито иска, с такова предназначение, каквото Той иска.
Бог е толкова свят и уникален, че нищо, което познаваме не може да ни илюстрира в пълнота кой е Той. С това, което познаваме, можем да илюстрираме някой аспект, някой атрибут на Бог, но никога Него в пълнота. Затова и Исус разказа толкова много притчи за Божието Царство, защото нито една не можеше да го илюстрира в пълнота.

И така, целта на поста-смирение е да кажем на Бог, че няма нищо по-важно за нас от Него. Нищо от света, от този живот не заслужава нашето внимание, отдаване и посвещение, както Той.
Целта на поста-смирение е да кажем на Бог "Не моята воля, а Твоята, Боже и говори, Господи, слугата Ти слуша."

СЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОСТА-СМИРЕНИЕ

Тук, ситуацията е следната. Храмът е построен и богослуженията са възстановени. Настъпват дните на празника шатроразпъване. Целият народ се събира като един човек на площада пред портата на водата. (Неемия 8) Събрани са мъже, жени и "всички, които слушайки можеха да разбират"
Свещениците и левитите са постили в смирение на река Ааава, преди да тръгнат от Вавилон и са изпитали силата на Бог, която е с тези, които Го търсят. Преминали са целия опасен път до Ерусалим с храмовото съкровище и с всички дарения, в злато, сребро, добитък и провизии. Освен това, навсякъде, откъдето минават, областните управи им предоставят всичко което поискват, до количествата, определени в писмото на Артаксеркс. Не само, че никой не ги закача по пътя, но и им помагат с храна и добитък. Това е изпълнение на пророчество на Исая, но за него си заслужава да отворим друга тема, защото има и друго приложение.
И така, всички са вече в Ерусалим.

Какви са резултатите от поста-смирение?

Ездра взема книгата на Закона и я разгъва.
И като я разгъва, всички хора стават прави...

5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.

Първото нещо, което се случва е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО.

6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.

Второто нещо, което се случва е ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОГ.

Ездра започва да чете. Чете им от зори до пладне и вниманието на всички хора е в Книгата на Закона.

3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието на всичките люде беше в книгата на закона.

Третото нещо, което се случва е, че БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ЧЕТЕ ПУБЛИЧНО.

А свещениците и левитите бяха сред хората и им тълкуваха Закона:

7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си.

Четвъртото нещо, което се случва е, ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ СЛИЗАТ СРЕД НАРОДА И ЗАПОЧВАТ ДА ТЪЛКУВАТ СЛОВОТО на хората, там, където са те.

Сега, ще използвам един богословски термин – егзогеза, който означава да бъде извлечено Божието послание от текста на Словото. Точно това правеха Ездра, свещениците и левитите:

8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.

Петото нещо, което се случва е, че БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРОПОВЯДВА ПРАВИЛНО. Четене и тълкуване. Не само от един, а от всички левити и свещениеци.

9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).

И ето какво се случва, когато правилно се проповядва Божието Слово – чете се и се тълкува.
Шестото нещо, което се случва е, че разбирайки какво казва в действителност Божието Слово, ХОРАТА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЖИВЕЯТ В ГРЯХ и се разплакват.

Но моментът не е за плач, а за радост, защото хората се покайват. Неслучайно има радост в Небето за всяка душа, която се покайва. Но хората преди това, дори не знаеха, как да празнуват. Едва след като им беше прочетено от Словото, разбраха, че този празник се празнува в колиби. Направиха си колиби и във всеки един ден от до края на празника четяха от Словото и празнуваха в колибите:

16 И тъй, людете излязоха та донесоха клони, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.
17 Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.
18 При това, всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.

Седмото нещо, което се случи е, че ХОРАТА ЗАПОЧВАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ТОВА, КОЕТО ПИШЕ В СЛОВОТО.

Ако обобщим какво последва от поста-смирение, то беше това:

1. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОЖИЕТО СЛОВО;
2. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕСПЕКТА КЪМ БОГ;
3. БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ЧЕТЕ ПУБЛИЧНО;
4. ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ СЛИЗАТ СРЕД НАРОДА И ЗАПОЧВАТ ДА ТЪЛКУВАТ СЛОВОТО;
5. БОЖИЕТО СЛОВО ЗАПОЧВА ДА СЕ ПРОПОВЯДВА ПРАВИЛНО;
6. ХОРАТА ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЖИВЕЯТ В ГРЯХ;
7. ХОРАТА ЗАПОЧВАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ТОВА, КОЕТО ПИШЕ В СЛОВОТО

ПОСТ-ПОКАЯНИЕ

Всичко това доведе до поста-покаяние:

Неемия 9:1 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си, 2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. 3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през друга четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

По време на този пост, Израилтяните направиха три неща – отделиха от себе си всички чужденци. Преведено на новозаветен език, това е да отмахнем от себе си всичко чуждо на Божието Царство. Всяка ерес, всяко лъжеучение, заедно слъжеучителя му, всичко, което сме разбрали, че е служило на други цели, а не на Бог.
После, четейки Словото, или оглеждайки се в него, като в огледало, разбираха къде са съгрешили и изповядваха греховете си и се покайваха не само за своите грехове, но и за греховете на бащите си.
Четейки Словото, осъзнаваха какво е сторил Бог през цялата им история за тях, въпреки тяхната невярност към Него и започна едно спонтанно поклонение и величаене на Бога.
Няма да цитирам. Моля ви, прочетете цялата девета глава на Неемия и се потопете в обстановката.
Няма да усетите, как ще се покорите на призива:

Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

И как ще завикате, заедно с хората там:

Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

 ...


В какво се състои постът-покаяние:

1. ОЧИСТВАНЕ;
2. СЪКРУШАВНЕ;
3. ПОКЛОНЕНИЕ.

СЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОСТА-ПОКАЯНИЕ

Непосредственото последствие от поста беше, ПРЕПОСВЕЩЕНИЕ. Хората потвърдиха, че ще изпълняват това, което беше тяхната част от Завета. И това не беше просто устна декларация, те написаха това, подписаха се и го подпечатаха.
Но и това не би струвало нищо, ако продължаха да живеят по старому.

И тук следва нещо, което на някого може да се стори жестоко, но това е, което хората направиха, след това препосвещение.
Тези, които си бяха взели жени чужденки ги напуснаха. Дори и тези, които им бяха родили деца. (Ездра 10)

И бяха назначени хора, които да проконтролират дали това се изпълнява.

Тоест, в момента, в който разбраха, че това е грях, те премахнаха последствията от този грях.

А това, което не бяха знаели, че трябва да вършат, започнаха да го вършат. според както им беше заповядано в Закона.

Какво означава това за нас?
Значи ли, че трябва да напуснем невярващите си съпрузи/съпруги при заварено положение? Павел отговаря на този въпрос в 1 Коринтяни 7. Но определено означава да не се обвързваме в брак с невярващи.

Означава също да съобразяваме всички аспекти от живота си с това, което говори Божието Слово, че е угодно на Бога. Означава да живеем, според това, което четем, да практикуваме това, което четем в Словото, което е казано от Исус Христос и Неговите апостоли.

Това беше увертюрата по темата за поста.


Това, което трябва да изучим основно е КАКВО БОГ Е ОПРЕДЕЛИЛ, КАТО ПОСТ. И това можем да открием в Исая 58 и 59.

Внимание, обаче, това, което ще откриете там, може никак да не ви хареса. Но там е скрито ценно съкровище.


В този текст можем да открием и други съкровища.  Стига само да искаме да дълбаем.