Преди да изследвам по-добре Словото по темата и аз си мислех, че последната тръба, за която говори апостол Павел в 1 Коринтяни 15:52 е последната от седемте в Откровение. Обаче нещо не ми се вързваше. Идването на Великия Ден Господен е обявенио още при отварянето на шестия печат и Божият гняв започва да се излива още с първата от седемте тръби на земята, макар и в третини. И аз, като много други търсех обяснение в това, че Бог по някакъв начин ще запази своите си, както пише за народа на Израил. Обаче в Словото няма такъв текст за Църквата и изрично пише че:
Лука 21:35
...така ще дойде [оня ден] върху ВСИЧКИ, които живеят ПО ЛИЦЕТО НА ЦЯЛАТА ЗЕМЯ.
А „Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“
Освен това, следвайки хронологията на събитията в Тронната зала в Откровение, защото множеството, идващо от голямата скръб се появява там непосредствено след шестия печат, при който "слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;
небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини".
Тази последователност е идентична с това, което Исус казва на учениците на Елеонския хълм в
Матей 24:
29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.
Значи – скръб, шести печат, слънце почерняло, звездите падат, Човешкият Син изпраща ангелите си да СЪБЕРАТ избраните му от земята.
Ако тази хронология е дадена от самия Исус и е записана по същата последователност в Откровение, значи нещо не е наред с последната от седемте тръби. Един от принципите, които научихза тълкуване на Словото е да търся първо какво означава текста във времето, в което е написан, за хората, към които е отправено посланието. И така, по времето на написването на 1 Коринтяни, книгата Откровение ощре не е съществувала. Тогава, как са разбирали тогавашните християни, много от учителите на които са били евреи? Ако разгледаме какво пише в Словото относно тръбите, виждаме, че за тръби се говори в един пасаж на Числа, 10-та глава, в Исус Навин, 6-та глава, при обсадата на Ерихон и един от шесте еврейски празника се нарича "Празникът на тръбите". На още един празник се свири също с тръба – на Празника на изкуплението, през юбилейната година. И разбира се, текстът в Откровение за седемте ангела, възвестяващи Божието осъждение към земните жители със седемте тръби.
Изследвайки, стигнах до извода, че текстът, който най-много се отнася до тръбата при Грабването, е от Числа 10.
Но първо, нека се обоснова, защо другите текстове за тръби не се отнасят за това.
Но първо, нека се обоснова, защо другите текстове за тръби не се отнасят за това.
Като имаме предвид, че Откровение е книга, в която по-голямата част от текста е препратки към Стария Завет, нека видим какво се казва в Словото за тръбите.
Първото нещо, за което се сещаме, като чуем тръби и Стар Завет е завземането на Ерихон. Пренасяме се във времето на Исус Навин при обсадата на Ерихон.
Шест дни всички военни мъже обикалят, заедно със седем свещеника, носещи пред ковчега седем гръмливи тръби. (Гръмлива тръба тук на еврейски е шофар.) Шест дни това шествие обикаля града по веднъж в тишина. На седмия ден, го обикалят седем пъти в тишина и тогава свещениците засвирват продължително с шофарите, военните мъже започват да викат с гръмлив глас и точно, както е казал Бог, стените на Ерихон падат.
Нека видим какво става в Тронната зала преди седемте тръби.
Седмият печат предизвиква мълчание, както седемте обиколки на седмия ден покрай Ерихон – тишина. И после на седем ангела, се дават седем тръби, както виждаме седемте свещеника да носят по един шофар. И настава началото на осъждението над земните жители, както е настанало осъждението над жителите на Ерихон. Приликата между двете събития е удивителна.
Исус Навин 6:
1 (А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше).
2 И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.
3 Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена.
4 И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите.
5 И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред.
Шест дни всички военни мъже обикалят, заедно със седем свещеника, носещи пред ковчега седем гръмливи тръби. (Гръмлива тръба тук на еврейски е шофар.) Шест дни това шествие обикаля града по веднъж в тишина. На седмия ден, го обикалят седем пъти в тишина и тогава свещениците засвирват продължително с шофарите, военните мъже започват да викат с гръмлив глас и точно, както е казал Бог, стените на Ерихон падат.
Нека видим какво става в Тронната зала преди седемте тръби.
Откровение 8:
1 И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час.
2 И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби.
Седмият печат предизвиква мълчание, както седемте обиколки на седмия ден покрай Ерихон – тишина. И после на седем ангела, се дават седем тръби, както виждаме седемте свещеника да носят по един шофар. И настава началото на осъждението над земните жители, както е настанало осъждението над жителите на Ерихон. Приликата между двете събития е удивителна.
Значи, при Ерихон и в Откровение, шофарите служат за провъзгласяване на осъждение. Нека видим дали има други текстове, които потвърждават това. Още повече, че има постановен празника на тръбите, на първия ден от седмия месец.
Какво е това тръбно възклицание? В конкорданса е изписано, че се произнася „терууоу“ и първото и най-често използвано значение на думата е „тревога“ – 5 пъти е употребена в Словото в този смисъл. После – „боен вик“, „сигнал за бой“, „надуване на тръба“ и на два пъти думата е употребена и в смисъл на радостен вик.
Като разгледаме контекста нататък, виждаме, че следващият празник, на 10-тия ден от седмия месец е денят на умилосивението, на който всички трбва да се смирят. (Левит 23:27-32).
Друг известен текст за надуване на тръба е
Йоил 2:
1 Затръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо,
Тук тръбенето възвестява идването на денят Господен, а денят Господен е всъщност денят на Божия гняв. И тук тръбата е шофар. По-нататък, стихове 2-10 ни рисуват една картина, която много прилича на описанието на събитието след петата тръба в Откровение 9:1-12.
Надуване на шофара намираме и в Левит 25, в деня на умилостивението в юбилейната година:
До тук изследвахме тръбата шофар, направена от рог на овен и използвана за прогласяване на осъждение, по литургични поводи, или за обявяване на тревога, или прогласяване на ден на умилостивение.
Левит 23:
24 Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.
25 В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.
Какво е това тръбно възклицание? В конкорданса е изписано, че се произнася „терууоу“ и първото и най-често използвано значение на думата е „тревога“ – 5 пъти е употребена в Словото в този смисъл. После – „боен вик“, „сигнал за бой“, „надуване на тръба“ и на два пъти думата е употребена и в смисъл на радостен вик.
Като разгледаме контекста нататък, виждаме, че следващият празник, на 10-тия ден от седмия месец е денят на умилосивението, на който всички трбва да се смирят. (Левит 23:27-32).
Друг известен текст за надуване на тръба е
Йоил 2:
1 Затръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо,
Тук тръбенето възвестява идването на денят Господен, а денят Господен е всъщност денят на Божия гняв. И тук тръбата е шофар. По-нататък, стихове 2-10 ни рисуват една картина, която много прилича на описанието на събитието след петата тръба в Откровение 9:1-12.
Надуване на шофара намираме и в Левит 25, в деня на умилостивението в юбилейната година:
9 тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя.
До тук изследвахме тръбата шофар, направена от рог на овен и използвана за прогласяване на осъждение, по литургични поводи, или за обявяване на тревога, или прогласяване на ден на умилостивение.
Но в Словото се говори и за друг вид тръба. За нея четем в Числа 10:
Свикване, събиране на обществото и вдигане на становете, тръгване, заминаване. Това звучи по-логично да се отнася за събирането ни при Господа – (еписинагоге, за което говори Павел във 2 Солунци) и за напускането на мястото, където сме отседнали в момента.
Две тръби едновременно – събиране на всички пред скинията. Една тръба – събират се само първнците.
Това, което е важното тук, обаче, че за вдигане на становете свирят двете тръби, последователно. Първо свири едната тръба, към становете, разположени на изток, а втората засвирва след нея, към становете , разположени на юг. Разбира се, има станове на север и на запад, обаче, за тях не се свири, защото първите, които се вдигат са племената стануващи на изток, а вторите – на юг. Другите си знаят реда, като са разбрали вече, че става въпрос за заминаване.
И така, втората, последната тръба, възвестява ЗАМИНАВАНЕ.
Един интересен факт можем да вметнем тук, във връзка с това, че първата тръба свири на изток, а втората на юг:
В Ерусалим, на изток от храмовия хълм се намира гробището, а на юг, югозапад е Давидовият град и изобщо къщите на населението.
Вечен закон – тръбите се надуват от свещениците. Няма значение, дали са сребърните, или шофарите.
Сребърните тръби свирят също за призоваване на Бог на помощ.
И накрая – служат също и за озвучаване на празниците.
Така нареден, пъзелът вече става малко по-ясен. Шофарите не са единствените тръби, които Божият народ познава и сребърните тръби имат малко по-различно предназначение от шофарите. Във всеки случай, сребърните тръби не възвестяват осъждение, а са форма за комуникация между Бог и Неговия народ.
Бог иска да говори на първенците – звучи една тръба.
Бог иска да говори на целия народ – две тръби едновременно.
Бог иска хората да тръгнат от стана – две тръби, последователно, една след друга.
Хората искат помощ от Бога при атака на противник, когато вече са в бещаната земя – свирят тревога.
Хората празнуват определените от Бога празници, принасят жертви и възвестяват това на Бога с тръбите.
Никъде, при използване на сребърните тръби не срещаме числото седем. Комуникацията с двете тръби е между две страни и е продължаваща. Не е завършен цикъл, какъвто смисъл има числото седем.
Тръбенето с шофар е сигнал за тревога, преди нападение, бедствие, или преди Деня Господен, Деня на Божия гняв, прогласяване на осъждение. Има и литургично предназначение и то е със смисъл да напомня за смирение пред Бога. Има, естествено и празнично предназначение – веднъж на 50 години – в юбилейната година, в деня на изкуплението, Йом Кипур. Но не са 7 шофара, нито свири 7 пъти.
В заключение, когато четем за грабването при последната тръба, не става въпрос за последната от седемте, а за последната от двете тръби, за вдигане на стана, за заминаване, напускане.
1 И Господ говори на Моисея, казвайки:Основното предназначение на тези две сребърни тръби е да „служат за свикване на обществото и за дигане на становете“.
2 Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
Свикване, събиране на обществото и вдигане на становете, тръгване, заминаване. Това звучи по-логично да се отнася за събирането ни при Господа – (еписинагоге, за което говори Павел във 2 Солунци) и за напускането на мястото, където сме отседнали в момента.
3 Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
4 Ако засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
Две тръби едновременно – събиране на всички пред скинията. Една тръба – събират се само първнците.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;В Цариградския превод и в превода на Верен, "засвирите тревога“ е преведено, съответно „възклицателно“ и „високо“. Във всеки случай, не става въпрос за „тревога“, в смисъл наближава противник, или бедствие, защото този звук и мотив на тръбите възвестяват вдигането на становете – хората да се приготвят за тръгване и следване на Бог, където и да ги заведе. По-скоро сигналът е имал смисъл на „Внимание!“.
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
Това, което е важното тук, обаче, че за вдигане на становете свирят двете тръби, последователно. Първо свири едната тръба, към становете, разположени на изток, а втората засвирва след нея, към становете , разположени на юг. Разбира се, има станове на север и на запад, обаче, за тях не се свири, защото първите, които се вдигат са племената стануващи на изток, а вторите – на юг. Другите си знаят реда, като са разбрали вече, че става въпрос за заминаване.
И така, втората, последната тръба, възвестява ЗАМИНАВАНЕ.
Един интересен факт можем да вметнем тук, във връзка с това, че първата тръба свири на изток, а втората на юг:
В Ерусалим, на изток от храмовия хълм се намира гробището, а на юг, югозапад е Давидовият град и изобщо къщите на населението.
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.За събирането, вероятно тръбите звучат различно, с различен мотив и тон.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
Вечен закон – тръбите се надуват от свещениците. Няма значение, дали са сребърните, или шофарите.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
Сребърните тръби свирят също за призоваване на Бог на помощ.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
И накрая – служат също и за озвучаване на празниците.
Така нареден, пъзелът вече става малко по-ясен. Шофарите не са единствените тръби, които Божият народ познава и сребърните тръби имат малко по-различно предназначение от шофарите. Във всеки случай, сребърните тръби не възвестяват осъждение, а са форма за комуникация между Бог и Неговия народ.
Бог иска да говори на първенците – звучи една тръба.
Бог иска да говори на целия народ – две тръби едновременно.
Бог иска хората да тръгнат от стана – две тръби, последователно, една след друга.
Хората искат помощ от Бога при атака на противник, когато вече са в бещаната земя – свирят тревога.
Хората празнуват определените от Бога празници, принасят жертви и възвестяват това на Бога с тръбите.
Никъде, при използване на сребърните тръби не срещаме числото седем. Комуникацията с двете тръби е между две страни и е продължаваща. Не е завършен цикъл, какъвто смисъл има числото седем.
Тръбенето с шофар е сигнал за тревога, преди нападение, бедствие, или преди Деня Господен, Деня на Божия гняв, прогласяване на осъждение. Има и литургично предназначение и то е със смисъл да напомня за смирение пред Бога. Има, естествено и празнично предназначение – веднъж на 50 години – в юбилейната година, в деня на изкуплението, Йом Кипур. Но не са 7 шофара, нито свири 7 пъти.
В заключение, когато четем за грабването при последната тръба, не става въпрос за последната от седемте, а за последната от двете тръби, за вдигане на стана, за заминаване, напускане.
