Без съмнение, неговото послание за благодатта освобождава мнозина
от легализъм, от религия, основана на собственото представяне в дела, от духовен
комплекс за малоценност, и за всичко това, аз съм благодарен.
През 1992 година, Бог ми говорѝ да направя ново изследване
на благодатта и резултатите от това изследване ми отвориха очите, до точката,
че една от главите в книгата ми от 1997 „Иди и не съгрешавай вече”, се нарича
"Всичко е благодат", докато друга се нарича "Буквата
убива."
Така че, колкото и да съм известен, като проповедник на покаянието
и святостта (което е правилно), проповядването ми изтича от и във Божията
благодат, както това се изразява най-пълно в Исус.
Точно защото съм толкова ревнив за Божията истинска благодат
(виж 1 Петрово 5:12.), написах посланието
„Хипер-благодатта: Излагане на опасностите от модерната благодат” и макар да се
съгласявам с много неща, които пастор Принс учи, също така имам силна област на
несъгласие. (Трябва да отбележа, че наш общ колега занесе подписано от мен
копие на „Хипер-благодатта” на Пастор Принс, но аз не успях да си осигуря лична среща с него.)
Критиците от Хипер-благодатта ме обвинват в неразбиране или изопачаване на тяхното послание, независимо от факта, че цитирам съответните автори, пастири и учители директно в цялата книга, справедливо и в контекст.
Но тъй като
всички сме съгласни, че по-голямата яснота и смирението са от изключително
значение в нашето взаимодействие и че трябва да се стремим към единство и
разбирателство, където е възможно, публикувам тези въпроси за обсъждане.
Намерението ми не
е да възбудя грозен дебат, нито да се подигравам. Трябва да разберем къде наистина
се различаваме и къде – не. Така че ето моите въпроси към вас:
2) Новозаветните автори
често ни увещават да живеем по начин, който угажда на Господа. Означава ли
това, че е възможно за нас да живеем неугодно за Него? Съгласни сме, че той се
отнася към нас, като възлюбени Негови деца, но винаги ли Му се харесаме? И
тъй като Павел ни кара да не наскърбяваме Духа, означава ли
това, че можем, всъщност да Го огорчаваме?
3) Има ли нещо, което можете да направите, за да разочаровате Господ? Ако Господ винаги гледа на нас като перфектни пред Него, има ли някакъв начин да Го разочароваме? Чувал съм да казвате, че ние не можем да Го наскърбим или разочароваме, освен когато не се доверяваме на Неговата благодат, но съгласно вашето послание, нима този грях не е простен също?
4) Ако Бог е обявил бъдещите ни грехове за простени, по същия начин, както е обявил и миналите ни грехове за простени, защо Павел и другите новозаветни автори се обръщат към същите тези грехове в посланията си, и защо Исус се обръща към тях в Откровение 2 и 3? Ние знаем, че Бог не ни припомня нашите минали грехове, тъй като Той ги е простил и "забравил". Защо тогава пък ни изявява нашите сегашни грехове в Новия Завет, дори ни предупреждава за опасностите от ходене в тези грехове, ако те също са били простени и забравени в аванс?
5) Водещ проповедник на хипер-благодатта твърди, че учението за нарастващото освещение е "духовно убийствена лъжа." Означава ли това, че проповедници на благодатта като Чарлз Спърджън, които вярваха в нарастващото освещение, са поучавали тази предполагаема лъжа? И ако "нарастващото освещение" означава просто да извървим нашата святост с помощта на Духа, тогава, кое е толкова опасното на това учение? Казано по друг начин, отхвърляме ли концепцията, че Този, Който ни направи святи сега, ни призовава да живеем свят живот в мисли, думи и дела, като по този начин "завършваме нашето освещение в страх от Бога" (2 Кор. 7: 1)? Не казва ли Павел, че ние сме наречени светии (това е, което сме) и призовани да бъдем светии (това е как живеем)? (Виж 1 Кор.1:2)
6) Съгласни сме, че Святият Дух никога не ни осъжда за нашите грехове като вярващи, но нали все пак ни прави да се чувстваме неприятно, когато грешим? За мен, това е един много любящ акт на Отец, да иска да не се чувстваме удобно, правейки неща, които могат да унищожат нашия живот и живота на другите. Не е ли това нещо, което да приемем? И не ни ли води това до кръста, а не далеч от него?
7) Ние сме съгласни, че не трябва да се изповядваме за всеки грях, който извършваме всеки ден, за да "останем спасени", но нима някакъв вид изповед и молба за прошка не е правилното нещо? Например, не е ли правилно за вярващи да казват: "Татко, съжалявам, че съгреших и Те моля да ме очистиш"? Нима не е добре за нас да ни се умиват краката (използвайки езика на Йоан 13), когато усещаме необходимостта за това? Нима отричаме Божията благодат или показваме непознаване на Божията благодат, когато изповядваме греховете си към Него и го молим да ни прости?
8) Ако вярваме, че не се съди за нашето спасение по нашето поведение, как можем да избегнем самозаблудата? Знам, че сте срещу някои видове самоизпитване, за да не станем "със съзнание за грях" и да откъснем поглед от завършеното дело на кръста, но какво ще кажете за стихове, които гласят, че ние знаем, че сме преминали от смърт към живот само ако живеем по определен начин (като 1 Йоан 3:14)? Ако ви разбирам правилно, вие бихте поставили под въпрос спасението на някого, който не показва промяна на живота си и продължава да ходи непокоян в грях. Но не означава ли това, че на някакво ниво, вие гледате на вашето "представяне в дела", за да потвърдите вашето спасение?
9) Смятате ли, че има някаква опасност да се твърди, че ученията на Исус преди кръста не се отнасят за нас, като вярващи днес? Аз отделих много време по този въпрос в книгата си, излагайки, което аз вярвам, че има съвсем реални опасности, като се прави това, но за момент, аз съм се чудел дали можете да ми кажете, защо проповедници на благодатта, като Спърджън (когото споменах по-горе) или Мартин Лойд-Джоунс прославят Проповедта на планината и я считат за материя за избор за вярващите днес, докато вие я отхвърляте, като приложима за нас. Дали те са пропуснали нещо?
10) Какво означава за вас да ходите в страха от Господа? Съгласни сме, че не можем да живеем в сервилен страх пред нашия Отец, особено когато страхът съдържа в себе си наказание (1 Йоан 4:18). Но какво ще кажете за стихове като тези, адресирани до вярващите?
11) Виждате ли евентуална опасност, подчертавайки, че е невъзможно за един вярващ да загуби спасението си? Разбира се, можем да спорим дали Библията учи, това изобщо, но просто като въпрос на опит, много от нас са се сблъсквали с много изгубени души – пияници, блудници, без най-малък интерес към Бога (виж 1 Кор 6:9- 10) – Кой след това ще ни увери, че те са спасени, защото било невъзможно за тях да загубят своето спасение“? Така че на практическо ниво, мислите ли, че е важно да се добавят някакви библейска възражения на учението за вечната сигурност и ако е така, как може да се направи това, без да се сложи акцент върху "представянето в делата"?
Отново – в публикуването на тези въпроси, аз не се опитвам да се препирам, нито съм ги формулирал така, че да се създаде някакъв капан. Аз наистина питам за честни отговори от пастор Принс и от тези, които приемат модерното посланието на благодатта, за по-голяма яснота и разбиране, и когато е необходимо, за самостоятелно коригиране.
Нека всички ние ходим в пълнотата на Божията благодат и любов!
Майкъл Браун е автор на 25 книги, включително на "Можеш ли да си гей и християнин?" и домакин на национално обединеното радио толк-шоу "На огневата линия." Той е и председател на Училище за служения "ОГЪН" и директор на Коалицията на Съвестта.
Бележки на автора на блога:
Това е втората статия на Майкъл Браун, по темата за хипер-благодатта, която публикувам в блога си.
Причината е, че виждам как мои скъпи братя и сестри в Господа се впримчват в тази грешка.
Моето мнение е, че благодатта ни се подари в Исус Христос, за да можем да изпълняваме един много по-висок и по-строг закон – законът на Христос (Матей 5, 6 и 7 – Проповедта на планината), който Святият Дух пише на сърцата ни и освен, че ни прави да сме наясно с него, Той ни дава също желание и сила да го изпълняваме.
Но за закона на Новия Завет – в друга статия.
Свързани публикации:
КОНФРОНТИРАНЕ НА ГРЕШКАТА НА ХИПЕР-БЛАГОДАТТА, Майкъл Браун
ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА
КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА
НИТО ПОД ЗАКОН, НИТО БЕЗ ЗАКОН
3) Има ли нещо, което можете да направите, за да разочаровате Господ? Ако Господ винаги гледа на нас като перфектни пред Него, има ли някакъв начин да Го разочароваме? Чувал съм да казвате, че ние не можем да Го наскърбим или разочароваме, освен когато не се доверяваме на Неговата благодат, но съгласно вашето послание, нима този грях не е простен също?
4) Ако Бог е обявил бъдещите ни грехове за простени, по същия начин, както е обявил и миналите ни грехове за простени, защо Павел и другите новозаветни автори се обръщат към същите тези грехове в посланията си, и защо Исус се обръща към тях в Откровение 2 и 3? Ние знаем, че Бог не ни припомня нашите минали грехове, тъй като Той ги е простил и "забравил". Защо тогава пък ни изявява нашите сегашни грехове в Новия Завет, дори ни предупреждава за опасностите от ходене в тези грехове, ако те също са били простени и забравени в аванс?
5) Водещ проповедник на хипер-благодатта твърди, че учението за нарастващото освещение е "духовно убийствена лъжа." Означава ли това, че проповедници на благодатта като Чарлз Спърджън, които вярваха в нарастващото освещение, са поучавали тази предполагаема лъжа? И ако "нарастващото освещение" означава просто да извървим нашата святост с помощта на Духа, тогава, кое е толкова опасното на това учение? Казано по друг начин, отхвърляме ли концепцията, че Този, Който ни направи святи сега, ни призовава да живеем свят живот в мисли, думи и дела, като по този начин "завършваме нашето освещение в страх от Бога" (2 Кор. 7: 1)? Не казва ли Павел, че ние сме наречени светии (това е, което сме) и призовани да бъдем светии (това е как живеем)? (Виж 1 Кор.1:2)
6) Съгласни сме, че Святият Дух никога не ни осъжда за нашите грехове като вярващи, но нали все пак ни прави да се чувстваме неприятно, когато грешим? За мен, това е един много любящ акт на Отец, да иска да не се чувстваме удобно, правейки неща, които могат да унищожат нашия живот и живота на другите. Не е ли това нещо, което да приемем? И не ни ли води това до кръста, а не далеч от него?
8) Ако вярваме, че не се съди за нашето спасение по нашето поведение, как можем да избегнем самозаблудата? Знам, че сте срещу някои видове самоизпитване, за да не станем "със съзнание за грях" и да откъснем поглед от завършеното дело на кръста, но какво ще кажете за стихове, които гласят, че ние знаем, че сме преминали от смърт към живот само ако живеем по определен начин (като 1 Йоан 3:14)? Ако ви разбирам правилно, вие бихте поставили под въпрос спасението на някого, който не показва промяна на живота си и продължава да ходи непокоян в грях. Но не означава ли това, че на някакво ниво, вие гледате на вашето "представяне в дела", за да потвърдите вашето спасение?
9) Смятате ли, че има някаква опасност да се твърди, че ученията на Исус преди кръста не се отнасят за нас, като вярващи днес? Аз отделих много време по този въпрос в книгата си, излагайки, което аз вярвам, че има съвсем реални опасности, като се прави това, но за момент, аз съм се чудел дали можете да ми кажете, защо проповедници на благодатта, като Спърджън (когото споменах по-горе) или Мартин Лойд-Джоунс прославят Проповедта на планината и я считат за материя за избор за вярващите днес, докато вие я отхвърляте, като приложима за нас. Дали те са пропуснали нещо?
10) Какво означава за вас да ходите в страха от Господа? Съгласни сме, че не можем да живеем в сервилен страх пред нашия Отец, особено когато страхът съдържа в себе си наказание (1 Йоан 4:18). Но какво ще кажете за стихове като тези, адресирани до вярващите?
"И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване, като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,"(1 Петрово 1:17-19)
11) Виждате ли евентуална опасност, подчертавайки, че е невъзможно за един вярващ да загуби спасението си? Разбира се, можем да спорим дали Библията учи, това изобщо, но просто като въпрос на опит, много от нас са се сблъсквали с много изгубени души – пияници, блудници, без най-малък интерес към Бога (виж 1 Кор 6:9- 10) – Кой след това ще ни увери, че те са спасени, защото било невъзможно за тях да загубят своето спасение“? Така че на практическо ниво, мислите ли, че е важно да се добавят някакви библейска възражения на учението за вечната сигурност и ако е така, как може да се направи това, без да се сложи акцент върху "представянето в делата"?
Отново – в публикуването на тези въпроси, аз не се опитвам да се препирам, нито съм ги формулирал така, че да се създаде някакъв капан. Аз наистина питам за честни отговори от пастор Принс и от тези, които приемат модерното посланието на благодатта, за по-голяма яснота и разбиране, и когато е необходимо, за самостоятелно коригиране.
Нека всички ние ходим в пълнотата на Божията благодат и любов!
Майкъл Браун е автор на 25 книги, включително на "Можеш ли да си гей и християнин?" и домакин на национално обединеното радио толк-шоу "На огневата линия." Той е и председател на Училище за служения "ОГЪН" и директор на Коалицията на Съвестта.
Бележки на автора на блога:
Това е втората статия на Майкъл Браун, по темата за хипер-благодатта, която публикувам в блога си.
Причината е, че виждам как мои скъпи братя и сестри в Господа се впримчват в тази грешка.
Моето мнение е, че благодатта ни се подари в Исус Христос, за да можем да изпълняваме един много по-висок и по-строг закон – законът на Христос (Матей 5, 6 и 7 – Проповедта на планината), който Святият Дух пише на сърцата ни и освен, че ни прави да сме наясно с него, Той ни дава също желание и сила да го изпълняваме.
Но за закона на Новия Завет – в друга статия.
Свързани публикации:
КОНФРОНТИРАНЕ НА ГРЕШКАТА НА ХИПЕР-БЛАГОДАТТА, Майкъл Браун
ЗА КОГО Е ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА
КАКВО ОЗНАЧАВА ЗАКОНЪТ, НАПИСАН НА СЪРЦАТА
НИТО ПОД ЗАКОН, НИТО БЕЗ ЗАКОН
Здравейте, ето и отговорите на въпросите след срещата на Майкъл Браун с Джоусеф Принс. https://www.charismanews.com/opinion/in-the-line-of-fire/62639-my-meeting-with-joseph-prince
ОтговорИзтриванеБлагодаря за превода на статията, всъщност така попаднах във вашият блог. Надявям се, да преведете и продължението с интервюто на Майкъл Браун и Джоусеф Принс, така блогът ви би бил обективен за читателите.
Ето и нещо интересно от Чарлз Спърджън, проповедник от началото на 19-ти век, високо уважавам и цитиран дори и днес сред много деноминации.
„Няма толкова съвършена доктрина, която да предпази човек от греха, както доктрината за благодатта на Бог. Тези, които я наричат „безнравствена доктрина” не са я разбрали изобщо. Да ги оплачеш, едва ли осъзнават, че собствената им низка природа се е превърнала в най- безнравствената доктрина под небето. Ако истински бяха познали Божията благодат, скоро щяха да проумеят, че само познанието, че сме избрани от Бог още от създаването на света, може да ни предпази от лъжата. Няма друго, освен вярването в постоянната и неизменна привързаност на моя Отец, което може да ме държи близо до Него, воден от чувство на най-обикновена благодарност.
Нищо не прави човек толкова непорочен като вярата в истината. Лъжливата доктрина бързо ще създаде и лъжлива практика. Няма как човек да има погрешно вярване, и това да не се изрази във водене на погрешен живот. Аз вярвам, че едното по естествен път поражда другото. От всички хора, най- безкористно благочестиви, най-искрено предани и най-страстно посветени са тези, които вярват, че са спасени чрез благодат – без дела, чрез вяра и не поради тях самите, това е дар от Бог. За християните ще е добре винаги да внимават и разбират, че това е така, да не би по някакъв начин да разпнат отново Христос, и да Го посрамят.”
Вярвам, че Бог има какво да разкрие на всички ни, най-вече докато четем и разсъждаваме върху библията.