ПРИЛИЧИЕ И РЕД

Изопачаването на Писанията е като ураган на извиващ се път -- СМЪРТОНОСНО.

ИЗОПАЧАВАНЕ НА БОЖИЕТО СЛОВО

Злоупотребата със Словото за нуждите на собствените идеи на проповедника е много често срещано явление в съвременния евангелски свят.

Всъщност, това не е нищо ново и ние виждаме Павел да засяга проблема във 2 Коринтяни 2 и 4: 

2 Коринтяни 2:
16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?    
17 Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.

2 Коринтяни 4:
1 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;    
2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.    

БОГ НА РЕДА

Това, което ме смущава напоследък е злоупотребата с един стих от Божието Слово в 1 Коринтяни 14. Главата, която всички, натоварени с някаква отговорност от Бога за Божиите хора -- презвитери, стареи, пастири -- би трябвало да изучат подробно и да се стремят да прилагат, защото там е описан МОДЕЛЪТ на нормалното богослужение в Събранието на Божиите хора.
Но през вековете толкова много сме се отдалечили от този модел, като сме го заместили с човешки модели, служещи на политически, религиозни, йерархични, егоистични и дори сатанински цели, че ИСТИНСКИЯТ МОДЕЛ е придобил статута на ОПАСЕН в Главите на църквата и те се стремят по всякакъв начин да го ИЗБЯГВАТ. Защитават собствените си модели на богослужение, основавайки се на грешната, изопачена интерпретация на един стих, като по този начин оправдават контрола, който упражняват върху събрания и деноминации.

Този конкретен стих е 1 Коринтяни 14:33:

"Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите."

По някакъв неведом начин, този стих, в устата на застрашените, от глава 14 се превръща в "Бог е Бог на реда!!!"

Една още по-странна интерпретация обобщава апостолските послания, под тематичното заглавие "Бог на РЕДА"?!?

Бог Е Бог на реда. Но НЕ този стих говори за това. Нито основната тема на апостолските послания може да се асоциира с това. За Бога на реда можем да прочетем в Битие 1, в Левит, в Числа, във Второзакоие, в Псалмите, в Йов, в Откровение...

Но в 1 Коринтяни 14:33 става въпрос за Бога на МИРА, а не на реда.

При повърхностен прочит, човек би могъл да се заблуди, прочитайки първата част на стиха-- "Защото Бог не е Бог на безредие..." и автоматично да допусне, че Павел има предвид "ред", като противоположното понятие на "безредие". Но Павел няма това предвид. Нито в конкретния стих нито в главата, нито в цялото 1 Коринтяни. Още от първата глава Павел адресира критиката си към караниците в Коринтската църква.

МОДЕЛЪТ

Разбира се, в 1 Коринтяни 14 Павел описва определен РЕД, по който да се извършва богослужението. Но този ред Не е редът, който имат предвид изопачителите на Словото. Този ред НЕ ОЗНАЧАВА, че САМО ЕДИН човек (или човешка традиция) може да решава кой да говори по Словото, кой да говори на езици, кой да тълкува, кой да пророкува, кой да разсъждава; НЕ ОЗНАЧАВА, че само един човек (или човешка традиция) може да определя дали всички тези елементи да присъстват в богослужението, или да има само проповед и хваление.  Не означава, че един човек (или човешка традиция) могат да определят вида, действията, формата на богослужение, които напълно да противоречат на Божествената наредба и на водителството от Святия Дух. Не означава, че може произволно да се копират елементи и форми на Старозаветното храмово богослужение в Новозаветните събрания, където храмът НЕ е сграда. Не означава, че могат да се внасят елементи на езически поклонения ... и други подобни мерзости.

Човешкият ред НЕ Е Божия ред!!!

В 1 Коринтяни 14 Редът означава просто РЕДУВАНЕ -- служене един след друг.

Описаният ред има три основни принципа:

1. Да няма застъпване, служещите да се редуват;
2. Всичко да става с цел ИЗГРАЖДАНЕ на Тялото;
3. Да няма караници и смущаване на действията, които Святият Дух вдъхновява.

Истинският модел е описан така:

26 Тогава, братя, що?Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.    
27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.    
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.    
29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.    
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.    
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;    
32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.    
33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.    
34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.    
35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.    
36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?    
37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.    
38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.    
39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.    
40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

В СЪБРАНИЕТО

От прочетеното стигаме до следните изводи за протичане на събранието:

КОЙ?

"ВСЕКИ има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание.."

Ключовата дума тук е "ВСЕКИ"! Но такива събрания са Голяма рядкост.
Статистиката показва, че 5% от ходещите на църква вършат 95% от дейностите в нея, а останалите 95% просто посещават...
О, несмислени ние!!! Кой ни омая така в тази изкривена представа за Божие събрание?
Не искам да отрека, че има хора в събранието, натоварени ОТ БОГА (не от човеци) с отговорност за други. Те са силните, които носят слабите, те са тези, които слугуват на всички, а не карат всички да им слугуват.
Но в събранието ВСИЧКИ служат един на друг, всеки с таланта си, с дарбата си от Духа. И после всички служат извън събранието, първо един на друг и после на невярващите.
Ние сме избраните люде, отделени и призовани да извършат Божията воля на земята:
1 Петрово 2:9
Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

КАКВО?

Псалом (песен, хваление), поучение, откровение, говорене на непознат език с тълкувание, пророчество, молитва.
Тук отново статистиката показва силна диспропорция в полза на поучение -- проповед и хваление и на места пълно отсъствие дори на молитва, на езици с тълкувание, на пророчества, на откровения.
Кой ни излъга да отмахнем тези елементи от нашите събрания?
Притчи 29:18
Дето няма пророческо видение людете се разюздават...

КАК?

По ред, един по един. Когато някой получи откровение от Духа и започне да го изявява, предишният говорещ да замълчи.

Жените -- кога им е забранено да говорят -- когато не разбират нещо и смущават служенето на другите с въпроси. В такива случаи Павел им казва да питат мъжете си вкъщи.

Пророците (мн.ч. -- в едно събрание има много пророци) говорят по един, или по двама, а другите пророци разсъждават, изпитват, тълкуват.

Говорещите на езици -- също един по един и да има някой да тълкува.

•  Тук бих искала да "застрелям" още едно грешно тълкувание, доведено до крайност в някои деноминации -- Ако няма тълкувател, да не се говорят езици изобщо. НЕ! Павел не казва това. Дори точно обратното "...и не забранявайте да се говорят и езици."

Има само един казус, когато Павел не препоръчва да се говорят езици -- когато има вероятност невярващи случайно да посетят събранието. Но в съвременните събрания това е равносилно на чудо! Дори и да стане, хората биха могли да преминат от езици към пророчества, както предлага Павел да се прави в присъствието на невярващи.

Но да се забранява да се говорят езици е директно противоречие на Павловите думи, атой твърди, че думите му са от Бога и който мисли, че е духовен, би разбрал това.
И как ще се развие дарбата тълкуване на езици, ако те не се говорят, ако не се създава обстановка, където тези дарби да се практикуват?

Това, че "всичко нека става с приличие и ред" не означава изобщо да не става!

ЗАЩО?

За назидание, за изграждане, за укрепване на Тялото Христово.

1 Коринтяни 14:3
А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
1 Коринтяни 14:12
Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
1 Коринтяни 14:26
Тогава, братя, що? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

Ефесяни 4:
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,    
12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;    
13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;    
15 но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,    
16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.    

Ефесяни 4:29
Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;


За съжаление, властта в църквите се използва за разрушение на Тялото Христово, за Неговото приспиване, разболяване и дори убиване, а не за изграждане...
Съзнателно, или несъзнателно, това се получава, като резултат -- мъртви събрания, пълни със сухи, мъртвешки кости...

Властта от Господа е преди всичко за назидание (изграждане), но има власт от Бога, която е и за  събаряне и тя вече действа:

2 Коринтяни 13:10
Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при вас, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.

ЧОВЕШКИ ЗАПОВЕДИ

Матей 15:9
Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди".

За съжаление почти всички църкви и деноминации влизаме под този укор на Христос -- напразно Му се кланяме, като се покоряваме на поучения от човешки заповеди, традиции и други измишльотини.

Както казва Франсис Чан -- "Няма начин, четейки Словото да стигнем до съвременния масов модел на богослужение, на изграждане на Събрание. Все едно Бог да си е поръчал пържола, а ние да му пробутваме спагети."

Словото ни показва едно, на практика ние вършим нещо съвсем различно, живеейки и служейки в откровено непокорство към Бога и Неговото Слово, приспивайки Неговите хора в театрални салони с амвони, където само един говори, а останалите "слушат", спейки сладко. Няколко пеят, останалите пригласят вперили очи в текста на стената, без той да преминава от устните към сърцата им...

Стотици хиляди дарби на Духа лежат погребани в съвременните варосани гробници.
Всички ще отговаряме пред Бога за това -- и тези които погребват и тези със заровените таланти.

Тежко ни на всички! И на тези, които организират това служение на човешки ръце, от човешки традиции и човешки заповеди и на нас, които участваме в него.

Какво е предвидено в Словото за тези, които живеят така, сякаш Бог никога не им е давал заповеди за изпълнение?

Ще чуем ли: "Махнете се от Мен!"

Кога ще спрем да си играем на църквиянство, църковничене, църкво(идоло)поклонство?

Боли ме...

Евреи 12:
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!    
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".    
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.


Нищо направено няма да устои -- нека бъдем сигурни в това!

Какво да правим тогава? Да стоим ли, като виждаме явно разминаване и противоречие на действителността с Божието Слово, или да се махаме от там?

Водителство е отговорът.
Някои ще бъдат отделени да служат в отделни, отделени събрания, други ще бъдат отделени в последния момент (като житото от плевелите).

А да говорим ли за това, или да си мълчим?

Трябва да изявяваме Божието Слово с любов и грижа.
Ако ни послушат -- спечелили сме братята си.

OF FAITH AND WORKS

Amazing how something so simple is so hard to understand - by most of the people

I grew up in a church where the doctrine of salvation by faith and not by works was impressed into our heads as by a baseball bat - constantly, almost on every service in the extreme. So that it caused mass lethargy and deep sleep among believers. Any attempt to do something, every initiative was stopped on the ground - "Not by works!"

Over the years, the difference between what we were hearing from the pulpit and what it says in the Word grew larger. Even greater was the difference with the reality - many people doubted their salvation, despite their faith and despite assurances from the ministers.

Where is the missing link? Where is the key to understand this doctrine? Do Paul and James contradicted to each other? And Paul would he not contradict to himself, once said one thing and sometimes another?

There is what it is about:
Ephesians 2:
"8 For by grace are ye saved through faith; and that not of yourselves: it is the gift of God:
9 Not of works, lest any man should boast.
10 For we are his workmanship, created in Christ Jesus unto good works, which God hath before ordained that we should walk in them."

The key to understand it is logic. Our ability to distinguish between cause and effect, between reason and evidence.

FAITH 

Our faith (not just faith alone) in Jesus Christ, our Savior and Redeemer is the cause, the reason, the base for our salvation. (John 3: 15-16, Acts 13:39, Romans 4: 5; Romans 10: 4)


No need, I think to dwell on this part of the coin because it was on display before our eyes for a long time, as opposed to the time of Paul when  the Jewish believers were trying to teach Gentile believers salvation by works of the law. Paul makes the following argument to them:

Galatians 2:20, 21
"I am crucified with Christ: neverthless I live; yet not I, but Christ liveth in me: and the life which I now live in the flesh I live by the faith of the Son of God, who loved me, and gave himself for me.
I do not frustrate the grace of God: for if righteousness come by the law, then Christ is dead in vain."

WORKS

Works (not works alone), which God hath before ordained that we should walk in them, are the result of true faith, proof of it, and of our salvation.

Acts 26:20 
"...But shewed first unto them of Damascus, and at Jerusalem, and throughout all the coasts of Judaea, and then to the Gentiles, that they should repent and turn to God, and do works meet for repentance."

James 2:
17 Even so faith, if it hath not works, is dead, being alone.
18 Yea, a man may say, Thou hast faith, and I have works: shew me thy faith without thy works, and I will shew thee my faith by my works.
19 Thou believest that there is one God; thou doest well: the devils also believe, and tremble.
20 But wilt thou know, O vain man, that faith without works is dead?
21 Was not Abraham our father justified by works, when he had offered Isaac his son upon the altar?
22 Seest thou how faith wrought with his works, and by works was faith made perfect?
23 And the scripture was fulfilled which saith, Abraham believed God, and it was imputed unto him for righteousness: and he was called the Friend of God.
24 Ye see then how that by works a man is justified, and not by faith only.
25 Likewise also was not Rahab the harlot justified by works, when she had received the messengers, and had sent them out another way?

26 For as the body without the spirit is dead, so faith without works is dead also.

So if we really believed and repented, the evidence of this would be our works corresponding to repentance - Greater and grater hatred of sin, a growing desire for repentance of anything inconsistent with the will of God in our lives. 

If we really believe and our faith is alive, it should be clear from our works arising from faith, as James writes to us.





BUT

If we say that we believe and in our lives there are no works of repentance, no works stemming from faith,

THAN OUR FAITH IS DEAD, vanity and our salvation is not real!



"For as the body without the spirit is dead, so faith without works is dead also."


More on the topic:

How do you Know You Are Saved?

https://www.youtube.com/watch?v=SX_OBXg2Df0

ЗА ВЯРАТА И ДЕЛАТА

Невероятно, как толкова просто нещо е така трудно за разбиране – и то масово!

Израстнах в църква, където доктрината за спасението чрез вяра, а не чрез дела ни беше набивана в главите като с бейзболна бухалка – непрекъснато, почти на всяка служба, до крайност. До там, че предизвика масова летаргия и дълбок сън сред вярващите. Всеки опит да се направи нещо, всяка инициатива беше спирана, с довода – "Не чрез дела!"

През годините, разликата между това, което слушах от амвона и това, което пише в Словото ставаше все по-голяма. Още по-голяма беше разликата с действителността – много от хората се съмняваха в спасението си, въпреки вярата си и въпреки уверенията на проповедниците.

Къде се къса нишката? Къде е ключът за разбиране на тази доктрина? Противоречаха ли си Павел и Яков? А самият Павел не си ли противоречи, като веднъж казва едно, а друг път друго?

Ето нагледно за какво става въпрос:

Ефесяни 2:
"8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
9 не чрез дела, за да се не похвали никой.
10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим."

Ключът за разбиране е логика. Способността ни да правим разлика между причина и следствие, между основание и доказателство.

ВЯРАТА

ВЯРА  ДЕЛА 

Вярата ни (не просто вяра сама по себе си) в Исус Христос, нашият Спасител и Изкупител е причина, основание за нашето спасение. (Йоан 3:15,16; Деяния 13:39; Римляни 4:5; Римляни 10:4)


Няма нужда, според мен да се спираме подробно на тази страна на монетата, защото тя е била дълго време на показ сред нас, за разлика от времето на Павел, когато повярвалите юдеи се стараеха да преподават на повярвалите езичници спасение чрез дела, изисквани от закона. Павел им дава следния аргумент:

Галатяни 2:20, 21
"Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 
Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно."

ДЕЛАТА

Делата (не дела сами по себе си), в които Бог отнапред ни е определил да ходим, са следствие от истинската вяра, доказателство за нея и за нашето спасение.

Деяния 26:20 
"...но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си."
Яков 2:
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ЩЕ ТИ ПОКАЖА ВЯРАТА СИ ОТ МОИТЕ ДЕЛА.
19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
23 и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.

ВЯРА, която РАБОТИ

И така, ако наистина сме повярвали и сме се покаяли, доказателството за това са нашите дела, съответстващи на покаяние – весе по-голяма омраза към греха, все по-голямо желание за покаяние от всичко несъответстващо на Божията воля в живота ни.

Ако наистина сме повярвали и вярата ни е жива, това се вижда ясно от нашите дела, произтичащи от вярата ни, както ни пише Яков.

НО

Надпис на етикета "Вяра"

Ако казваме, че вярваме, а в живота ни няма дела, съответстващи на покаяние и произтичащи от вярата,

ТО НАШАТА ВЯРА Е МЪРТВА, СУЕТНА И СПАСЕНИЕТО НИ НЕ Е ИСТИНСКО!




Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.


Още по темата:

ЕСТЕСТВОТО НА ИСТИНСКОТО ПОКАЯНИЕ

Откъде знаеш, че си спасен? – Пол Уошър

БОЖИЯТА БЛАГОДАТ