В един такъв ден на суетене, даваха филм за Исус по телевизията. Естествено, отново за мен беше по-важно всичко да е перфектно в дома, децата да са облечени добре, да има перфектна вечеря, украса, елха и други суети, отколкото да се замисля какво, всъщност празнува светът. Шетайки насам, натам, минах покрай телевизора и бях прикована на място от един поглед – Беше погледът на ИСУС, не на актьора. И изведнъж аз знаех: "ТОВА Е ИСТИНАТА И НЯМА ДРУГА!".
Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми, аз аз не можех да откъсна поглед от екрана, където в едър план беше лицето на Исус, гледайки ме едновременно с твърда увереност, в това, което изразява и с любов...
В този момент Бог беше поставил в мен семето на вярата абсолютно суверенно, само с кадър от един филм.
Връщайки се назад във времето, осъзнах, че идеята за съществуването на Бог винаги ме е съпътствала, още от детството ми – още от един прекрасен следобед в детската ми стая, когато заедно с галенето на слънчевите лъчи, усещах и едно любящо нежно присъствие.
След случката с телевизора, имаше още моменти, когато се усещах привлечена от Бога. В началото на 90-те години, минавайки през парка, слушах млади хора да пеят за Исус и всичко в мен затреперваше, искаше да се присъедини, но глупавият ми ум, с който тогава много се гордеех ме спираше – "Те са секта". Така стана и на една евангелизация на площада – отново се уплаших от сектантите.
И после, поради коравата ми глава и поради гордостта ми заради успехите, които бях постигнала в живота, аз декларирах, че няма Бог и всичко зависи само от мен...
Това събори лавина в моя живот. Попаднах в ситуация, където нищо не зависеше от мен и тогава разбрах, че само Бог може да ми помогне, ако го имаше. Започна моето търсене на Бога, придружено с плач, гняв и отчаяние...
Сега знам, че през тази година Исус е бил през цялото време до мен, плакал е заедно с мен, но не ми се откри, докато не стигнах да предела на отчаянието си, докато не стигнах до точката, където нямаше никой и нищо друго, на което да разчитам.
Тогава Бог изпрати хора, които ми говореха за Него, дадоха ми да чета християнски книги, евангелието от Матей, после ми подариха Новия Завет, после си купих Библия.
Дойде време за молитвата. Тя беше към края на книгата на Дерек Принс "Благословение, или проклятие".
Вярвах, че Исус е Бог, че е умрял на кръста за моите грехове, че е понесъл заради мен всички възможни проклятия, но след стотина изповеди на тези истини, аз още не бях новородена. Мислех, че се е случило, когато най-после простих на хората, които ми бяха сторили зло, но тогава само падна товара от гърдите ми. Знаех всичко, което трябваше да знам за жертвата на Исус, вярвах с цялото си сърце, но сякаш липсваше нещо. Дори след като Духът ме пренесе за кратко по време на едно молитвено събрание на Голгота, пак не можах да получа отговора, който не ми даваше мира – "Как чрез жертвата на Исус аз бях изкупена?" Това не стана тогава, защото, когато Духът започна да ми изявява това, започнах да треперя и всички спряха да се молят и се вторачиха в мене. А за миг, бях там, пред кръста...
Въпреки, че си мислех, че вече съм новородена,, въпреки, че бях простила, въпреки че се бях покаяла и много от нещата, които ме привличаха преди, вече не ме привличаха, въпреки ревността ми, силното ми желание да следвам Исус, все още, сякаш имаше нещо недовършено.
Една вечер благовествах на един програмист, който слушаше и се усмихваше, без да дава вид, че приема. Разгорещено, в първа ревност, бях започнала още от Стария Завет, от жертвоприношенията на животните и изведнъж, докато обяснявах, АЗ РАЗБРАХ най-сетне – Бог Отец беше принесъл Сина Си, като жертвено агне. Не че не го знаех, но тогава стана свръхестественото завършване на моето новорождение, на РАЖДАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС В МЕНЕ. Бог ми беше отворил сърцето, не само съзнанието и ума ми за това.
След двадесет години, вече знам, че Бог ме е избрал, още преди да се родя, че ме е съпътствал през целия ми живот, че ме е водил, насочвал е пътищата ми, въпреки, че не винаги съм отивала там, където искам. Спирал ме е, когато съм била на път да се самоунищожа, измъквал ме е от невъзможни ситуации, бил е с мен по време на всичките ми изпитания, държал ме е за ръката и не ме е пускал, дори, когато съм се мятала да се освободя от Него. Както едно дете си играе с мравка и и поставя препятствия с ръката си и я насочва там, където то иска, така и Бог прави в нашия живот – слага препятствия там, където не е Неговата воля да отидем и и ни оставя да вървим там, където Той иска...
И сега е с мен, моят прекрасен БОГ и ГОСПОД МОЙ. И сега продължава да ме държи за ръка и да ми напомня обещанията Си.
РАЖДАНЕТО НА ИСУС В МЕН няма нищо общо с моето решение, или с казването, или с повторението на една молитва. РАЖДАНЕТО НА ИСУС В МЕН е свръхестественото посяване на семенцето на вярата, покълването му и прорастяването му, докато се роди плодът – Исус Христос в мен! Великата Тайна! Самият Бог в моето човешко сърце. Няма по-изумително чудо от това. Самият БОГ да обитава в нас...
Ето това празнувам вече през тези дни – РАЖДАНЕТО НА ИСУС В МЕН.
